Програма по дисциплината «Администрация на сигурността и отбраната»

Всяка конкретна функция се осъществява обикновено от съответно създадена за това в системата на администрацията на сигурността и отбраната структура, която подпомага органа на когото тази функция е възложена. Възможно е една конкретна функция да се реализира от две и повече структури от различни администрации, които подпомагат различни органи. Възможно е и обратния вариант – две и повече функции да се реализират от една структура, подпомагаща един орган.

Конкретните функции на различните органи и на структурите, които ги подпомагат от системата на администрацията на сигурността и отбраната представляват съвкупността от осъществяването на конкретни дейности. Те се възлагат за изпълнение от изрично създадени за това структурни звена.

Назначените в тези структурни звена служители реализират определените дейности на структурните звена чрез изпълнението в определен срок на конкретни задачи. Тези задачи обикновенно са от една и съща функционална област.

В зависимост от конкретната функционална област основните дейности, които се възлагат на конкретните структурни звена от системата на администрацията на сигурността и отбраната могат да бъдат групирани в четири основни дейности: административна дейност, информационна дейност, разузнавателна дейност и наказателнопроцесуална дейност.

Всяко от тези направления има специфична правна характеристика, но те органично са свързани и са в пряка зависимост с изграждането на отделни структурни звена в адми­нистрацията на сигурността и отбраната, които ги осъществяват.

1. 
   Административна дейност
   

Административната дейност е основната дейност, която осъществяват служителите от администрацията на сигурността и отбраната. Тя има всички черти и е подчинена на принципите на административната дейност, осъщест­вявана от другите служители в държавната администрация, но в същото време част от нея е и специфична. При осъществяването на административната дейност служителите от администрацията на сигурността и отбраната се ръководят от вътрешното административно законодателство. Тази дейност винаги е правно регламентирана.

• 
  Дефиниране на административната дейност
  

В административноправната теория съществува многообразие на авторови тези за дефиниране на административната дейност.

Някои автори разкриват същността на админи­стративната дейност чрез нейните основни характеристики, а именно: държавно-властнически харак­тер; активност и целенасоченост; непрекъснатост; подза­коновост; подконтролност; непосредствена организира­ност; профилактична насоченост; оперативна самостоя­телност.⁸⁸ Според тях административната дейност е държавна, изпълнителна, юридическа дейност, имаща творчески и динамичен характер.

Други автори защитават тезата, че в рамките на дейността на държавната администрация основно място заема административната дейност, но в тези рамки се включва и допълнително друга нетипична дейност, която държавната администрация извършва – например административното правораздаване и сключване на граждански договори.⁸⁹ Тази нетипична дейност е определена като неадминистративна.

Тази теза е оборима, защото критерият за административно-правораздавателната дейност е връзката й с материалноправните административно правни норми. Самото административно правораздаване може да се осъществява, както от административно съдебни органи, така и от органи на администрацията. От друга страна сключването на граждански договори от органи на администрацията е акт, чрез която се задоволяват вътрешни потребности на самата администрация.

В потвърждение на това е възприетата в административно правната теория теза, че “административната дейност е сложна и разнообразна и е свързана с цялата система на социалното управление, с всички сфери на държавния, обществения, стопанския, културния, политическия, организационния живот на обществото и затова се осъществява в най-различни видове, в различни форми и методи”.⁹⁰

Юридическата дейност на органите и служителите в администрацията се съпровожда винаги и от редица технически и материални действия и постъпки, които предшестват или последват нейното изпълнение. Административният процес, като система от административни производства, чрез които се стига до пряко прилагане на действащото материално право не може да се реализира без извършване на многобройни и разнообразни материално-технически действия. В този аспект автори правилно отбелязват, че “техническите и материалните действия извършвани от органи и служители на администрацията, могат да се приемат само в един условен, по-широк смисъл, като административна дейност”.⁹¹
За нуждите на учебната дисциплина “Администрация на сигурността и отбраната” се възприема, че:


Административната дейност е дейността, която служителите на администрацията извършват организирано и непрекъснато, като се ръководят от нормите на административното законодателство, за практическото осъществяване на държавните функции във всички публични сфери на обществения живот, като и за нормалното функциониране на администрацията.
В зависимост от субекта към когото е насочена дейността, административната дейност се подразделя на: вътрешна и външна.

Вътрешната административна дейност има за обект вътрешната организираност на отделните структури от системата на администрацията на сигурността и отбраната. Тя включва дейности по организацията, структурата, начина на работа в администрацията, като: информационно-аналитичното осигуряване, определянето на структурата, щатовете, набирането, подбора и назначаването на слу­жителите, тяхното обучение и кариерно развитие, материално-техническото, финансовото и правното осигуряване на служителите и на администрацията.

Външната административна дейност е насочена навън от администрацията на сигурността и отбраната - към практическата й дейност за осигуряването на националната сигурност. Част от тази дейност е аналогична с дейността на всички структурни звена на държавната администрация, но друга част от нея е специфична и се възлага само конкретни структурни звена от администрацията на сигурността и отбраната. В този аспект външната административна дейност на администрацията на сигурността и отбраната се подразделя на:

- обща външна административна дейност – осъществявана задължително от всички структури на администрацията;

- специфична външна административна дейност – възлагана само на някои органи и служители от администрацията на сигурността и отбраната.
1.1. Обща външна административна дейност
Функциите на държавните органи по управление в различни сфери на обществения живот се регламентират от функционални закони. Такива закони регулират и обществените отношения свързани с общото административно обслужване на гражданите от органите и длъжностните лица от администрацията на сигурността и отбраната.

Общата външно административна дейност, която се осъществява от функционални структури на администрацията на сигурността и отбраната включва: административното обслужване на физическите и юридическите лица; производството по издаване, обжалването и изпълнението на индивидуалните административни актове; приемане на предложения, сигнали, жалби и молби на граждани; административното наказване; възлагането на обществени поръчки; предоставянето на обществена информация; защитата на лични данни; предоставянето и защитата на класифицирана информация.

Със Закон за административното обслужване на физическите и юридическите лица/⁹² приет през 1999г. в Република България се регламентира за първи път цялостно реда за организиране на това обслужване. Установиха се процедури по извършване и по обжалване на отказите да бъдат извършени административни услуги, до колкото в друг закон не са установени други правила. Законът определи, че всяка дейност по извършване на административни услуги от органите на изпълнителната власт или други държавни органи в предвидените в закон случаи, както и дейността по извършването на административни услуги от организации, овластени за това със закон представлява административно обслужване. Законът се прилагаше и за административното обслужване, осъществявано от организации, предоставящи обществени услуги, при и по повод на тяхното предоставяне. Такива могат да бъдат: издаване на актове, с които се удостоверяват факти с правно значение; издаване на актове, с които се признава или отрича съществуването на права и задължения; извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; консултациите относно административно правен режим, които се дават по силата на нормативен акт; консултациите свързани с издаване на административен акт или извършване на друга административна услуга; експертизите, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължение на администрация на държавен орган или на овластена организация.

За по доброто административно обслужване при предоставянето на удостоверителни услуги бе приет Закон за електронния документ и електронния подпис.⁹³

Със Закон за административното производство /ЗАП/⁹⁴ до 2006г. се уреждаха производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните административни актове, доколкото в друг закон или указ не са установени особени правила. Законът се прилагаше и за индивидуалните административни актове на стопанските и обществените организации, когато са овластени да издават такива актове. Индивидуални административни актове по смисъла на закона са актовете издавани от ръководителите на ведомства от изпълнителната власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани и или организации, както и отказите за издаване на такива актове.

Със Закон за предложенията, сигналите, жалбите и молбите⁹⁵ до 2006г. се регламентираше тяхното разглеждане, организация, ръководство и контрол на работата от компетентни административни органи.

Със Закон за Върховния административен съд⁹⁶ до 2006г. се регламентираше производството по административни дела, подсъдни на Върховния административен съд.

През 2006г. бе приет Административно-процесуален кодекс/АПК/⁹⁷ с който се отмениха: Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица, Закона за административното производство, Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите и Закона за Върховния административен съд. Кодекса урежда цялостно:

- издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове;

- разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и организациите;

- производството за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица;

- разглеждането на искания за да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие;

- дейността по уеднаквяване на съдебната практика по административни дела;

- изпълнението на административните и на съдебните актове по административни дела.

Администратинонаказателната дейност осъществявана от органите на администрацията на сигурността и отбраната се регламентира от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.⁹⁸ Той определя общите правила на административни нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.

Затова, ако Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ урежда правата, задълженията и компетенциите на държавните органи в процеса на осъществяване на държавното управление, и отговарящите им права, задължения и отговорности на другите правни субекти, то Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ разглежда тези права, задължения и отговорности, когато вече са били нарушени правилата на Административнопроцесулания кодекс/АПК/ или на други нормативни актове.

В този смисъл Административно-процесуалния кодекс/АПК/ регулира, а Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ охранява и санкционира.

Със Закон за обществените поръчки⁹⁹ приет през 1999г. се определиха условията и реда за възлагане на такива поръчки от органите на държавна власт и местно самоуправление, включително и тези на които се възлагат функции да осигуряват националната сигурност. Той имаше за цел да повиши ефективността при използването на бюджетните и обществените средства чрез установяване на прозрачност, осъществяване на ефективен контрол при изразходването ми, осигуряване на условия за конкуренция и стимулиране на икономическото развитие. През 2004г. бе приет изцяло нов Закон за обществените поръчки¹⁰⁰, който е хармонизиран с изискванията на Европейския съюз. С Наредба за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки¹⁰¹ се определят условията и редът за възлагане на обществени поръчки свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на класифицирана информация, представляваща държавна тайна, поръчки,изпълнението на които трябва да е придружено със специални мерки за сигурност в съответствие с действащото в страната законодателство и поръчки за доставки и услуги, свързани с производството и търговията с оръжия, боеприпаси и военна техника.

Със Закон за достъп до обществена информация¹⁰² от 2000г. се уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до такава информация. Обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на определени субекти. Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация представляваща държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.

Със Закон за защита на личните данни¹⁰³ от 2002г. се урежда защитата на физическите лица при обработването на лични данни, както и достъпа до тези данни. Целта на закона е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни, и се регламентира правото на достъп до събирането и обработването на такива данни. Законът не се прилага за обработването на лични данни от физическо лице, което не е администратор на лични данни във връзка с лични интереси и за лично ползване. В специални закони може да се уредят обработването и достъпът до лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за функционирането на органите на изпълнителната и съдебната власт при прилагането на наказателното право. Законът регламентира статута на Комисията за защита на лични данни, като независим държавен орган, на администраторите на лични данни, процедурите по защита и достъп до лични данни, тяхното предоставяне на трети лица и обжалване на действията на администраторите на лични данни. Законът е изцяло съобразен с Конвенция №108 на Съвета на Европа от 1981г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни.¹⁰⁴

Със Закон за защита на класифицираната информация¹⁰⁵ от 2002г. се уреждат обществените отношения свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея. Целта на закона е защитата на класифицираната информация от нерегламентиран достъп. Законът регламентира, кои са органите за защита на класифицирана информация, а именно Държавната комисия по сигурността на информацията, службите за сигурност и службите за обществен ред, какви са задълженията на организационните единици и на служителите по сигурността на информацията, и ролята на административните звена по сигурността на информацията. Законът регламентира отделните видове класифицирана информация – държавна и служебна тайна и нива на класификация за сигурност - строго секретно, секретно, поверително и за служебно ползване. Законът регламентира процедурите по маркиране на информацията, съхраняване и срокове за защита, както условията и реда за получаване на достъп до класифицирана информация. Регламентирани са и отделните видове защита на класифицирана информация – физическа сигурност, документална сигурност, персонална сигурност, криптографска сигурност, сигурност на автоматизираните информационни системи и индустриална сигурност. Регламентирано е и предоставянето или обмен на класифицирана информация между Република България и друга държава или международна организация.

С Правилник за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация¹⁰⁶ се уреждат подробно всички въпроси предвидени в закона.

С Устройствен правилник на Държавната комисия по сигурността на информацията и на нейната администрация¹⁰⁷ се уреждат структурата, организацията на работа и числеността на нейната администрация.

С наредби се уреждат подробностите по прилагането на части от Закона за защита на класифицираната информация и по прилагане на Правилника за неговото прилагане.¹⁰⁸

2. 
   Специфична външна административна дейност
   

- органите на дирекция “Оперативно-техническа информация” на МВР осъществяват административен контрол за предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация;

- органите на дирекция “Защита на средствата за връзка” на МВР осъществяват административно регулиране чрез извършването на акредитация и издаването на сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация. Те осъществяват и административен контрол на дейността от защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация.

В съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и с Правилника за структурата и организацията на дейността на Служба “сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване”:

- органите на военната полиция осъществяват охрана при провеждане на мероприятия с участието на личен състав от Министерството на отбраната, Българската армия и структури на подчинение на министъра на отбраната и на военни обекти. На тях се възлага и конвоирането на лица по искане на органите на съдебната власт. При изпълнение на функциите си органите на военната полиция осъществяват административен контрол по Закона за движението по пътищата¹¹¹ за: спазване на правилата за движение по пътищата от водачи на военни превозни средства; участват в регулиране на движението при придвижването на войскови колони; контролират спазването на правилата за движение по пътищата на организирани групи военнослужещи; регистрират и водят на отчет пътнотранспортните произшествия, извършени от личния състав на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

- органите на военното контраразузнаване осъществяват административно регулиране, като въз основа на Закона за защита на класифицираната информация извършват проучване и издават разрешение за достъп до класифицирана информация или удостоверения за сигурност при необходимост на кадрови военнослужещи и на български и чужди граждани осъществяващи дейности и/или задачи в поделения и обекти на МО и БА.

Административният контрол над взривните вещества, оръжията и боепри­пасите на Българската армия, дадени по служба на военни или граждански лица във връзка с изпълнение на воин­ските им задължения и на предприятията в системата на Министерството на отбраната, се осъществява от служи­тели на същото министерство. Този контрол не се осъществява въз основа на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.¹¹²

В съответствие с Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана при президента на република България:

- служителите на НСО осъществяват охрана/лична постова и техническа/ и да осигуряват специализиран транспорт и пропускателен режим по месторабота, местоживеене, пребиваване в страната и в чужбина на президента, председателя на народното събрание, министър-председателя и вицепрезидента на Република България и на други лица с повишена степен на застрашеност.

2. 
   
   Каталог: 261
   261 -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
   261 -> Закон за местното самоуправление и местната администрация в сила от 17. 09. 1991 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г
   261 -> Bolgár kulturális intézet
   261 -> Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
   261 -> Част първа. Общи правила глава първа. Основни положения
   261 -> Доклад на X конгрес на бота, Боровец 2007 Биомеханичен и патоморфологичен анализ на причините за остеолиза при тазобедрените ендопротези Веселин Кожухаров
   261 -> Свържете lan кабела към Diva Fullhd media Center
   261 -> Частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров
   261 -> Доклад на XI конгрес на бота, Златни пясъци 2010 Грешки и усложнения при тотално и частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров Цел
   261 -> Списък на научни трудове
   
   
   
   Изтегляне 5.62 Mb.
   
   Сподели с приятели: