Програма по дисциплината «Администрация на сигурността и отбраната»

В съответствие със Закона за администрацията в общата администрация на всяка структура от държавната администрация се създават задължително звена за “Информационно обслужване и технологии”. Предоставянето на публична информация се осъществява от звена “Връзки с обществеността”.

В областните администрации осигуряването на информационните връзки и комуникации и предоставянето на информация на средствата за масово осведомяване е възложено да се осъществява от дирекция “Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността”.

Със специални закони и с подзаконови актове се регламентира организацията и дейността на структурните звена от МВР, МО, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, специализираните служби НРС и НСО и военносъдебните органи.

За нуждите на учебната дисциплина “Администрация на сигурността и отбраната” се възприема, че:
Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация от оправомощени за това служители на администрацията на потребители, съобразно функционалната им компетентност.
2.1. Информационна дейност на службите за сигурност от МВР
Организацията на информационната дейност на МВР, органите за нейното управление, контрола и ползването на информацията се уреждат със Закона за МВР.

Информационната дейност на МВР е дефинирана, като дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация на потребителите от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани съобразно функционалната компетентност на министерството.

Тази дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР. Дейността се основава и на информация от информационните носители, изготвени и предоставени от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.

В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за: ръководството на МВР, службите и дирекциите на МВР и за външни потребители. Предназначените за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й.

Информационната дейност в МВР се ръководи от министъра на вътрешните работи, подпомаган от дирекция “Координация и информационно-аналитична дейност”, която:

- събира, обработва, систематизира, съхранява, анализира, оценява, използва и предоставя информацията, която постъпва в МВР, на националните служби и специализираните дирекции, включително чрез създаване и използване на автоматизирани информационни фондове;

- осъществява аналитично-прогностична и научноизследователска информационна дейност в областта на вътрешната сигурност и обществения ред;

- извежда приоритетите за информационното осигуряване на МВР;

- проектира, разработва и внедрява нови информационни технологии;

- изгражда информационната и системната среда, необходими за функционирането на създадените автоматизирани информационни фондове;

- извършва експертна дейност в областта на компютърните технологии;

- осъществява взаимодействието с автоматизираните информационни системи на други държавни органи;

- извършва регистрация на автоматизирани информационни фондове в МВР;

- организира и контролира кореспонденцията на МВР, както и изпълнението на изискванията за работа с документи и други информационни носители, съдържащи класифицирана информация.

В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. В информационните фондове на министерството могат да се обработват лични данни. Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи, който възлага обработката на лични данни на определени от него длъжностни лица. Редът за обработка на лични данни се определя с негова инструкция.

При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, органите на МВР:

- не искат съгласието на физическото лице;

- не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;

- не предоставят лични данни на трети лица;

- съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на личните данни.

В информационните фондове на МВР могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни не се препредават. При изграждането на информационните фондове и в процеса на обработка на данните могат да се използват вътрешни идентификационни кодове, кодиране и криптиране на данните. Личните данни се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.

При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане срока на давност. Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело. Данните могат да се предоставят и на чуждестранни полицейски органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.

Информационните фондове се изграждат при съответните служби и дирекции на МВР съобразно функционалната им компетентност. Фондовете могат да се изграждат и като автоматизирани. Те се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи и със закон.

Информационната дейност на Национална служба “Сигурност” на МВР включва:

- информационно-аналитична и прогностична дейност чрез събиране, обработване и съхраняване на информация от значение за националната сигурност и националните интереси, за нуждите на държавното управление и във връзка с управлението и извършването на собствената дейност;

- изготвяне на контраразузнавателни оценки за състоянието на националната сигурност на базата на собствена информация и на информация, получена от други държавни органи, специализирани в сферата на защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред;

- информиране на висшите органи на държавна власт за състоянието и заплахите за националната сигурност;

- изготвяне на информационни материали от справочен, аналитичен или прогностичен характер и предоставянето им на други държавни органи по установения със закон ред.

За изпълнение на информационната си дейност Национална служба "Сигурност" изгражда собствени информационни фондове. Службите и дирекциите в МВР своевременно предоставят на Национална служба "Сигурност" всяка постъпила или придобита от тях информация от значение за защитата на националната сигурност по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Информационната дейност в Министерството на отбраната се ръководи от министъра на отбраната. В дейността си той се подпомага от дирекция “Административно и информационно обслужване”, която организира информационното обслужване на министерството. Дейността не е дефинирана законодателно.

От информационните фондове може да се извършва обмен на данни с информационни фондове на другите служби за сигурност и обществен ред, органите на съдебната власт и други държавни органи при спазване на правилата за защита на класифицираната информация и личните данни.

Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основава на одобрени от Висшия съдебен съвет/ВСС/ автоматизирани информационни системи. В съдебната власт тези системи се изграждат и развиват в съответствие с Информационна стратегия на правораздавателните органи на Република България.

Дейността на ВСС по информационното обслужване се подпомага от експертен съвет, съставен от по трима представители, посочени от ВСС и министъра на правосъдието.

Дейностите по изграждане, внедряване и развитие на автоматизираните информационни системи се координират от дирекция “Информационно обслужване и технологии4/ИОТ/ в Министерството на правосъдието. Тя осъществява експлоатацията на централните компоненти на АИС в съдебната власт. Дирекцията извършва и регистрацията на АИС в съдебната власт, както и технологичен контрол на системите.

Дейностите по изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт се извършват със съдействието на Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Дейностите по изграждане и поддържане на междуведомствените стандарти и методики и правилата за сигурност на информацията и информационния обмен в автоматизираните информационни системи в съдебната власт се извършват със съдействието на Националния статистически институт и Българския институт по стандартизация.

Информационните стандарти са изисквания за представяне на информационни обекти с идентификатори и атрибути, класификации и номенклатури, изисквания за формален и логически контрол за представяне на данните. Стандартите се съгласуват със стандартите на Единната информационна система за противодействие на престъпността за осигуряване на взаимодействие при свързването. Дирекция "ИОТ" в Министерството на правосъдието поддържа фонд на стандартите, методиките и документите, регламентиращи изграждането, внедряването, използването и развитието на АИС в съдебната власт. Дирекцията поддържа и регистър на АИС, които се изграждат, внедряват, използват и развиват в съдебната власт.

Министърът на правосъдието: осигурява дейностите по изграждане и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт и дейността на Висшия съдебен съвет, който осъществява общ контрол на системите. Министърът утвърждава състава на експертния съвет и определя неговия председател и координира дейностите по изграждане, внедряване, използване и развитие на информационните системи.

• 
  Информационна дейност във военно-окръжните прокуратури
  

В администрацията на военно-окръжните прокуратури информационната дейност се осъществява от:

- Служба "Информационно обслужване и технологии, статистика и анализ" - тя подпомага ръководителя на военно-окръжната прокуратура и съдебния администратор при въвеждането и поддържането на информационните системи. Службата отговаря за програмното и технологичното състояние на компютърната техника и участва в интегрирането на информационните системи на прокуратурата в информационните системи на други ведомства. Тя обучава военните прокурори и съдебните служители при работа с компютърна техника и програмни продукти. Службата подпомага ръководителя на прокуратурата и съдебния администратор в събирането и обобщаването на статистическата информация. Тя осигурява електронната обработка на статистическите форми, изисквани от централните органи на прокуратурата, а така също и от Националния статистически институт;

- Пресслужба - тя организира и провежда информационни кампании за дейността на военната прокуратура, организира и ръководи пресконференции. Службата организира изявите на военните прокурори, свързани с работата им, в средствата за масово осведомяване. Тя поддържа архив за медийните изяви на военните прокурорите.

• 
  Информационна дейност във военните съдилища
  

В администрацията на военните съдилища информационната дейност се осъществява от:

- Служба “Информационно обслужване и технологии” – тя подпомага председателя на военния съд и съдебния администратор за въвеждането и поддържането на информационните и периферните системи в съда. Службата отговаря за програмното и технологичното осигуряване на компютърната техника, за осигуряването и интегрирането на информационните системи на съда в информационните системи на други ведомства. Тя прави предложения за закупуване на нови и модернизиране на съществуващи програмни продукти, като извършва инсталирането и поддържането им, както и провежда обучение на съдиите и съдебните служители за работа с програмни продукти;

- Служба “Статистика” – тя подпомага председателя на съда и съдебния администратор в събирането и обобщаването на статистическата информация. Службата контролира точното отразяване на статистическата информация в деловодните книги и регистри. Тя изготвя всички статистически форми, изисквани от съдилищата;

- Служба “Информация” – тя предоставя информация за процедурите, извършвани в съда, и реда за тяхното осъществяване. Службата предоставя информация за реда за достъп до делата, за местонахождението на различните служби, както и друга информация, свързана с дейността на съда;

 В администрацията на военните съдилища са създадени специални регистри, които съдържат информация във връзка с мерките за защита на свидетел и разрешенията за специални разузнавателни средства. Специалните регистри се създават и водят по реда, определен в съответните нормативни актове.

 Липсата на законоустановена дефиниция на разузнавателната дейност в българското законодателство допуска на този етап предлагането на различни доктринарни определения за родови понятия, както и на различни класификации на разузнаването, които трудно могат да бъдат систематизирани. Това рефлектира върху изработването на нови нормативни актове с унифицирана терминология, която е изключително необходима на тези, които ще осъществяват разузнавателна дейност.

Анализ на действащото българско законодателство и на различни теоретични разработки по отношение дейността на специализираните служби за сигурност показва съществени различия в използваната терминология отнасяща се до понятието “разузнавателна дейност”.

В съответствие със Закона за МВР службите за сигурност на министерството осъществяват различни дейности отнасящи се до родовото понятие за разузнавателна дейност. Законът регламентира, че:

Законът за МВР обединява посочените дейности в израза “оперативно-издирвателна дейност”, като в самостоятелна глава подробно я регламентира.¹¹⁴ В съответствие със закона “оперативно-издирвателната дейност” е дейност за защита на националната сигурност и обществения ред в Република България, на живота, здравето, правата, свободите и имуществото на гражданите от престъпни посегателства. Дейността се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структурни звена на МВР чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.

Със Закона за специалните разузнавателни средства се уреждат условията, редът за използване, прилагане и контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати. При използването на тези средства временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения.

Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са: техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети. ¹¹⁵

Технически средства са: електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.

Оперативни способи са: наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютъризираната информация, контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие, които се прилагат при използването на техническите средства.

Специалните разузнавателни средства се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин. В тези случаи специалните разузнавателни средства се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства при условията и по реда, предвидени в закона. По реда на Закона за специалните разузнавателни средства такива могат да се използват и по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност.

Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

- Национална служба “Сигурност”, Национална служба “Полиция”, главните и областните дирекции на Национална служба “Полиция”;

- службите “Военна информация” и “Сигурност-Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната.

- Националната разузнавателна служба;

- Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;

- главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.

Други органи не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства. Специалните разузнавателни средства, извън тези на Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на МО, се осигуряват и прилагат единствено от дирекция “Оперативно-техническа информация”, дирекция “Оперативно издирване” и дирекция “Защита на средствата за връзка” на МВР.

В съответствие със ЗОВСРБ е регламентирано, че:

При осъществяване на функциите си органите на военната полиция имат правомощия да извършват оперативно-издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със закон, и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната.

При осъществяване на функциите си органите на военното контраразузнаване имат правомощия да прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на отбраната и да привличат граждани към доброволно сътрудничество по ред, определен от министъра на отбраната;

- Служба “Военна информация” на МО осъществява военноразузнавателна дейност за нуждите на отбраната на страната и гарантирането на националната сигурност.

Националната служба за охрана при президента на Република България ползва информация от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба, Националната следствена служба и други източници с цел определяне степента на застрашеност и обезпечаване сигурността на лицата, които охранява. На основа на получената информация извършва анализ и оценка и предприема с посочените ведомства съвместни мерки за сигурност на охраняваните лица в страната и в чужбина.

Тези дейности на службата са регламентирани в Правилника за нейната организация и дейност. Липсата на специален закон на този етап лишава служителите от тази служба да притежават властнически правомощия, чрез които да реализират охранителни дейности и задачи, които им се поставят за изпълнение. С приемането на специален Закон за Националната служба за охрана е целесъобразно да се регламентира, както устройството и организацията на тази служба, задачите и дейностите, които й се възлагат, правният режим на нейните служители и техните правомощия. Липсата на изричен регламент към момента за осъществяването на разузнавателна дейност от служителите на Националната служба за охрана поражда основателна критика, тази служба да не бъде отнасяна на този етап към службите за сигурност, съгласно законодателното й установление, като такава в Закона за защита на класифицираната информация.

В специализираната литература съществува многообразие от авторови опити за дефинирането на понятието за разузнавателна дейност. Повечето от авторите изясняват първоначално родови понятия, като “разузнаване”, “контраразузнаване”, “шпионаж”, “контра-шпионаж”, “разузнавателна защита”, на базата на които предлагат различни класификации. За потвърждаването на тази теза е извършен преглед на по-известните в българската публична специализирана литература дефиниции.

• 
  Дефиниране на разузнавателната дейност
  

Някои автори дефинират разузнаването, като съвкупност от действия по добиване и анализ на информация, контраразузнаване и провеждане на специални операции. Разузнаването, като специфичен вид дейност и структура, формира информационната подсистема на системата за сигурност на всяка страна.¹¹⁶ В широк смисъл се защитава тезата, че понятието “разузнаване” включва структурите, осъществяващи събиране на информация с тайни методи и средства, т.е. не само органите за външно разузнаване, но и за контраразузнаване и защита на вътрешната сигурност.¹¹⁷ В този аспект разузнаването се класифицира на: “военно разузнаване”, “военно контраразузнаване”, “цивилно контраразузнаване” и “вътрешно разузнаване”.

Посочените дефиниции и тези са верни, защото разузнаването винаги следва да се разглежда в два аспекта: организационен и функционален.

В организационния аспект следва да се имат предвид структурите на които се възлага да осъществяват разузнаване.

Във функционален аспект следва да се имат предвид съвкупността от дейности, които се възлагат на тези структури, за да могат назначените в тях служители да ги реализират чрез изпълнението на конкретни задачи в определен срок.

Въпреки това дефинирането на понятието “разузнаване” е непълно защото изключва възможността то да се осъществява не само от публични, но и от частни субекти, както и не са посочени неговите цели.

Други автори правят опит да изяснят понятието “разузнаване”, като защитават тезата, че то е родово за понятията “шпионаж” и “контрашпионаж”. Шпионажът е дефиниран, като агентурен разузнавателен метод за събиране на информация. Шпионинът е лице, което разузнава чужди тайни за да ги предаде на други лица или на правителство. Контрашпионажът е дефиниран, като противодействие само на агентурното разузнаване.¹¹⁸ Посочената дефиниция е неточна, защото изключва възможността разузнаването да се осъществява и с други неагентурни методи, а такива се използват в практиката.

Разкриването на съдържанието на разузнавателната дейност в съвременните условия според други автори предполага задълбочено разглеждане на нейните стратегически цели и задачи, обекти, субекти и използвани средства. Тяхното изясняване позволява да бъдат разкрити най-важните външни и вътрешни взаимовръзки на разузнавателната дейност, да бъде разбрана нейната същност.¹¹⁹

- първа група - задачи на информационното осигуряване на външната политика на разузнаващата страна. На тази основа се класифицират четири основни направления по информационното осигуряване: политическо разузнаване, военно разузнаване, икономическо разузнаване и научно-техническо разузнаване;

- втора група - задачи за непосредствено въздействие върху позиции и поведение на обекти в разузнаваната държава и международните й позиции;

- трета група - задачи за създаване на разузнавателни позиции за провеждане на разузнавателна дейност срещу разузнаваната държава.

Посочените стратегически цели на разузнавателната дейност изключват възможността тази дейност да се осъществява при противодействието на престъпността от полицейски органи и от частни субекти, което ги прави непълни. Тази непълнота се отразява и на предложената класификация от четири основни направления.

Авторите поддържат тезата, че обекти на разузнавателната дейност са всички сфери на обществения живот: политика, идеология, икономика, наука, техника, култура, че субект на разузнавателната дейност е разузнаваната държава и, че силите и средствата на разузнавателната дейност са кадровите служители-разузнавачи, които използват различни разузнавателни средства и методи. Към средствата се числят и агентите, които се използват при конкретни разузнавателни задачи, както и материалите и техническите средства за решаването им. Тези авторови тези са верни доколкото разузнавателната дейност се осъществява само по отношение на други държави, т.е. има се предвид само осъществяването на външно разузнаване. Субект на разузнавателната дейност могат да бъдат физически и юридически лица от собствената държава, а силите на тази дейност могат да бъдат не само кадрови служители-разузнавачи, но и други физически лица от публичния или частния сектор.

Същите автори поддържат тезата, че закономерностите на разузнавателната дейност се разделят на две групи: политически-отразяващи връзката и с външнополитическата практика и организационно-технически – отразяващи организацията, технологията и тактиката за нейното осъществяване.

Тази теза също е неточна. Когато разузнавателната дейност отразява връзката й с вътрешнополитическата практика, т.е. с вътрешната правителствена политика за защита на националната сигурност и отбрана нейната закономерност също е политическа. Когато дейността отразява връзката й с интересите и практиката на частни икономически субекти нейната закономерност е икономическа.

В теорията се използва и изразът “разузнавателна защита”. Тази защита се дефинира от някои автори, като дейност на специалните служби, която включва:

- придобиване, обобщаване, анализиране и даване на оценка на разузнавателна информация относно реални и потенциални заплахи;

- информиране на държавното ръководство, а при необходимост и други инстанции относно заплахите и подготовката на предложения за начина на реагиране;

- разузнавателно противодействие чрез оперативно предотвратяване и пресичане на заплахите, неутрализиране на последиците от тях и създаване на възможности за прилагане на други мерки за противодействие – политически, военни, правни, дипломатически, пропагандни и т.н.;

- оказване на съдействие в съответствие с определените от закона компетенции на други ведомства и организации – преди всичко на полицейските и другите правозащитни органи.¹²⁰

Посочената дефиниция е непълна, защото не включва запазването и предпазването от опасности за частните икономически субекти, както и отстояването на нечии права.

Поддържа се тезата, че разузнавателната дейност в сферата на сигурността има за цел да постигне стратегическо превъзходство над обектите на наблюдение и въздействие. Това става на базата на натрупването на голямо количество детайлна информация, относно техните организации, ключовите фигури, инфраструктура, планове и възможности.¹²¹

Тази теза е лишена от целта сигнализиране чрез което се предприемат необходими мероприятия с оглед запазване на определени позиции спрямо обектите на наблюдение и въздействие.

В тълкователен аспект думата “разузнаване” се свързва с действието на глагола разузнавам. С думата се означава организация, служба, която се занимава с поверителни сведения за противника.¹²²

В съвременни стратегически документи на НАТО и на Българската армия е дефинирано понятието “разузнаване”, както и са изведени дефиниции за неговите видове.

В публикуваната от Агенцията по стандартизация на НАТО през м. юли 2003г. Съюзническа доктрина по съвместно разузнаване, контраразузнаване и сигурност “разузнаването” е дефинирано, като продуктът, който се получава в резултат от обработката на информация, отнасяща се до чужди държави, вражески или потенциално вражески сили, или елементи, или райони на действителни, или потенциални операции. Терминът се използва също за дейност, която поражда разузнаване, а като родово понятие за тези, които извършват процеса, който води до неговия продукт.

Архитектура на разузнаването е дефинирана, като връзка, която се използва, за да се свържат в една информационна мрежа, тези които събират информация, произвеждащите разузнавателна информация и потребителите на разузнавателна информация.

Стратегическо разузнаване е дефинирано, като разузнаване, необходимо за формирането на политика, военно планиране и за осигуряването на индикации и предупреждения на национални и/или международни нива.

Оперативно разузнаване е дефинирано, като разузнаване, нужно за планирането и провеждането на военни операции на оперативно ниво. То е необходимо на съвместните щабове за планиране, изпълнение и поддръжка на военни операции в рамките на района на съвместни операции.

Тактическо разузнаване е дефинирано, като разузнаване, необходимо за планиране и изпълнение на операции на тактическо ниво. То се използва на ниво щаб на формирование и надолу и се прави в рамките на района на формированието.

Посочените дефиниции се отнасят изключително и само до военното разузнаване, поради което същите са неточни.

В Концепцията за разузнаването в Българската армия от 2000г. се дефинира, че “разузнаването в Българската армия” е съставна част от системата за разузнаване и информационно осигуряване в интерес на отбраната на Република България и заема важно място при определяне на степента на заплаха за сигурността на страната и е основа за планирането на действия за нейното предотвратяване или ограничаване.¹²³ Това разузнаване е определено, като комплекс от мероприятия и действия, провеждани от командирите, щабовете и войските/силите/ за добиване, обработване и разпространяване на разузнавателна информация, необходима за вземане на решение, целесъобразно планиране и успешно водене на операции, както и за въздействие върху отделни елементи от обектите на противника.

Концепцията не дава необходимите първоначални дефиниции, какво представляват “системата за разузнаване” и “системата за информационно осигуряване”, които са в интерес на отбраната на Република България. Ако “разузнаването в Българската армия” е съставна част от тях би било целесъобразно най-напред тези системи да бъдат представени, като структури, цели, функции, основни дейности, принципи за изграждане и осигуряване. Това рефлектира върху заложените в концепцията постановки отнасящи се до непосредственото организиране и планиране на разузнаването в Българската армия.

Посочено е, че те се осъществяват от Разузнавателно управление на Генералния щаб в съответствие с решението на началника на Генералния щаб, а във войските – от разузнавателните щабове в съответствие с изискванията на командирите. Разузнаването в Българската армия се води от всички щатни и допълнително определени разузнавателни сили и средства в неразривна връзка и при тясно взаимодействие с останалите разузнавателни и информационни служби на страната.

Посочено е и, че целта на разузнаването в Българската армия в мирно време, в условията на кризи, конфликти и при война е да осигури разузнавателна информация, необходима на началника на Генералния щаб, командирите и щабовете за правилното планиране и провеждане на операциите в интерес на отбраната и националната сигурност.

Разузнавателната информация е необходима не само на началника на Генералния щаб, но и на върховния главнокомандващ. Тази информация следва да се предоставя в равен обем и на председателя на народното събрание, министър председателя и най-вече на министъра на отбраната, които са органи за ръководство на отбраната.

Организационно-техническата основа на управлението на разузнавателните органи е системата за управление. Тя включва: органи за управление, пунктове/постове/ за управление и комуникационно-информационна система.

В Концепцията за изграждане, използване и развитие на Силите за Специални операции на Българската армия от 2000г. се дефинира т.нар. “специално разузнаване”.¹²⁴ То е “съвкупност от действия за изпълнение на разузнавателни задачи от оперативно-стратегическо значение”.

Специалното разузнаване на Силите за Специални операции включва:

- добиване на оперативно-стратегически, психологически и други данни;

- разкриване, наблюдаване и следене на елементи от системите за управление на войските и оръжията, райони за развръщане на военни формиравония, обекти от оперативното построение и инфраструктурата;

- изпълнение на разузнавателни задачи в съчетание с диверсионна дейност в зоната на операцията;

- добиване и докладване на метеорологична, хидрографска и демографска информация, необходима за изпълнение на задачите от войските и силите.

В специализираната литература някои автори правят опит да дефинират различни видове разузнаване – полицейско, фирмено, стопанско и т.н.

Независимо от своя секретен характер полицей­ската разузнавателна дейност се регламентира основно във вътрешното законодателство по отношение на: сътруд­ничеството с гражданите; информационното осигуряване на дейността и използването на специални разузнавателни средства.

Разузнаването е уникален и сложен механизъм за реализиране на специфични интереси. Той няма аналог като структура и организация, като същност и действие. Неговото предназначение и задачите, които е призвано да решава, се реализират единствено и само при необичайните условия за пълна конспирация, които и го характеризират като специфична човешка дейност.¹²⁸

Авторът поддържа тезата, че основните направления на разузнаването са: политическо, икономическо, военно и научно-техническо.

Стопанското разузнаване се дефинира от някои и автори, като самостоятелна дейност на специализирани звена в големите фирми и финансово-икономически групировки. По-малките от тях, които не могат да си позволят да поддържат собствени информационни масиви и служби, при необходимост ползват срещу заплащане услугите на детективски и други организации, в чиито предмети на дейност влиза икономическото разузнаване.
В предвид гореизложеното за нуждите на учебната дисциплина “Администрация на сигурността и отбраната” се възприема, че:
Разузнавателната дейност е специфичен вид негласна дейност, осъществявана от специално оправомощени лица, назначени или привлечени възмездно или безвъзмездно в публични или частни структури, за да придобиват явна или негласна информация, представляваща интерес за субекта на разузнаването чрез която се сигнализира за евентуална заплаха или за да послужи за нейното неутрализиране, противодействие или преодоляване.

• 
  Дефиниране на контраразузнавателната дейност
  

В тълкователен аспект с думата “контраразунаване” се визира отдел на разузнавателна служба за борба с разузнаването на противника.¹²⁹

В Закона за МВР и ЗОВСРБ контраразузнавателната дейност не е дефинирана. В Концепцията за разузнаването в Българската армия “контраразузнаването” е дефинирано, като дейности, които се отнасят до установяване и противодействие на заплахата към сигурността, поставена от противникови разузнавателни служби и организации, или от лица, въвлечени в шпионаж, саботаж, подривна дейност или тероризъм.

Контраразунаването се занимава с разкриване и противодействие на заплахи, поставени от противникови и всички видове организации, занимаващи се с подривна и разрушителна дейност свързани с: разузнаване в полза на чужди държави; опасност за единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната; противоконституционна дейност; прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел; опасност за икономическата и финансовата сигурност на страната; опасност за екологичната сигурност; нарушаване функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация; застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности; деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни системи; заплахи за сигурността на органите на държавната власт; международен тероризъм и екстремизъм; незаконна международна търговия с оръжие, стоки или технологии с възможна двойна употреба; незаконно производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства, стоки или технологии с възможна двойна употреба, наркотични вещества и прекурсори, подпомагани, организирани или осъществявани от чужди служби или организации и незаконни миграционни процеси.

В предвид гореизложеното за нуждите на учебната дисциплина “Администрация на сигурността и отбраната” се възприема, че:

3. 
   Наказателнопроцесулана дейност
   

В специализираната литература липсва дефиниция на наказателно-процесуалната дейност. За нуждите на учебната дисциплина “Администрация на сигурността и отбраната” на този етап се възприема, че:

Разкриването на престъпления е свързано със събирането и проверката на доказателства за тяхното извършване по реда на НПК.

Извършеното престъпление за което са събрани достатъчно данни може да бъде с известен и с неизвестен извършител.Когато извършителят на престъплението е известен и органите на МВР и са събрали достатъчно данни, които го уличават, те предават събраните материали на дознател от МВР или на следовател, на военен дознател или военен следовател.

Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по разследването, които трябва да се извършат, прокурорът или следователят възлагат на органите на МВР или на органите на военната полиция издирването на извършителя на престъплението.

2. 
   Разследване на престъпления
   

Разследването на престъпления извършени от служители от структури на сигурността и отбраната в държавната администрация се възлага на разследващи органи. Такива са: следователите и дознателите.

Разследването на престъпления се възлага на военно разследващи органи – военни следователи и военни дознатели, когато са извършени от:

- военнослужещи по ЗОВСРБ;

- генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;

- резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв;

- сътрудниците на органите от посочените ведомствата при или по повод изпълнение на възложените им задачи;

- гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба при или по повод изпълнение на службата им;

- граждански лица участвали в осъществяването на престъпления от посочените лица

Органите на военната полиция имат правомощията на съответните органи на МВР по:

- извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;

- образуване на досъдебно производство със съставяне на акт за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства;

- установяване и издирването на неизвестен извършител на престъпления при възлагане от прокурор;

- искане за оказване на съдействие от други разследващи органи;

- продължаване издирването на извършител на престъпление при спряно наказателно производство;

- провеждане на бързо производство, когато лицето се е явило пред органа с признание за извършеното престъпление.

Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.

• 
  Досъдебно производство
  

Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. То се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Разследващият орган, извършил действието, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.

Органите на досъдебното производство използват широко съдействието на обществеността за разкриване на престъплението и изясняване на обстоятелствата по делото.

В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления. Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване.

Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление. След предявяване на постановлението за привличане на обвиняем органът на досъдебното производство незабавно пристъпва към разпит на обвиняемия.

По преценка на органа на досъдебното производство разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, с участието на защитник, ако има такъв. В този случай делото не се предоставя на съдията.

Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора. Разследващия орган запознава с материалите по делото обвиняемия и неговия защитник. В последствие той може да извърши допълнителни действи япо разследването. След окончателното приключване на разследването разследващият орган съставя обвинително заключение.

След като състави заключението, разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора. Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока. По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор.

След като получи делото, прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това.

В рамките на досъдебното производство може да се провежда: бързо производство и незабавно производство.

Бързо производство се провежда, когато:

- лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;

- върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;

- лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;

- очевидец посочи лицето, извършило престъплението.

Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора. Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.

Разследващият орган приключва разследването в срок до седем дни от установяване на съответното основание, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.

Незабавно производство се провежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението.

Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора. Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.

Разследващият орган приключва разследването в срок до три дни от установяването на съответното основание, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.

След приключване на досъдебното производство прокурорът съставя обвинителен акт и внася делото за разглеждане от съда.

Военните прокурори съставят обвинителен акт и внасят делото за разглеждане от военен съд. Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в МВР, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина, са подсъдни на Софийския военен съд. Спорове за подсъдност между първоинстанционните военни съдилища се решават от Военно-апелативния съд.

Делата, решени от районните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от окръжнен съд, а като касационна инстанция от Върховния касационен съд. Делата определени със закон и решени от окръжен съд, като първа инстанция, се разглеждат като въззивна инстанция от апелативния съд, а като касационна инстанция от Върховния касационен съд.

• 
  Дейности на службите за сигурност и структурите за отбрана – това е което служителите на службите за сигурност и структурите за отбрана вършат в сферата по защитата на националната сигурност и отбрана, като професионална работа и занятие. Като представители на администрацията на сигурността и отбраната те осъществяват редица по обем държавни дейности в които се открояват три основни функционални направления: административна дейност; информационна дейност; разузнавателна дейност и наказателнопроцесуална дейност.
  

• 
  Административна дейност – това е дейността, която служителите на администрацията извършват организирано и непрекъснато, като се ръководят от нормите на административното законодателство, за практическото осъществяване на държваните функции във всички публични сфери на обществения живот, като и за нормалното функциониране на администрацията.
  
• 
  Информационна дейност – това е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация от служители на администрацията на потребители, съобразно функционалната им компетентност.
  

• 
  Разузнавателна дейност – това е специфичен вид негласна дейност, осъществявана от специално оправомощени лица, назначени или привлечени възмездно или безвъзмездно в публични или частни структури, за да придобиват явна или негласна информация, представляваща интерес за субекта на разузнаването чрез която се сигнализира за евентуална заплаха или за да послужи за нейното неутрализиране, противодействие или преодоляване.
  
• 
  Контраразузнавателна дейност – това е вид разузнавателна дейност, осъществявано от оправомощени контраразузнавателни органи на специализирани контраразузнавателни служби на които се възлага законодателно да наблюдават, разкриват, противодействат, предотвратяват и пресичат замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност на държавата от действия на чужди специални служби, организации и лица.
  
• 
  Наказателнопроцесуална дейност – това е дейност осъществявана от съдебни органи, които я извършват организирано и непрекъснато, като се ръководят от нормите на наказателното и наказателнопроцесуалното законодателство, за практическото осъществяване на държваните функции по осигуряване разкриването на престъпления, разследване и разобличаване на виновните, както и тяхното осъждане.
  

1. 
   Какво включва вътрешната административна дейност на администрацията на сигурността и отбраната?
   
2. 
   Какво включва общата външна административна дейност на администрацията на сигурността и отбраната?
   
3. 
   Какво включва специфичната външна административна дейност на администрацията на сигурността и отбраната?
   
4. 
   Какво представлява информационната дейност на администрацията на сигурността и отбраната?
   
5. 
   Кои са основните характеристики на разузнавателната и на контраразузнавателната дейност осъществявана от органи на администрацията на сигурността и отбраната?
   
6. 
   Какво включва наказателнопроцесуалната дейност осъществявана от военосъдебните органи?