Програма по дисциплината «Администрация на сигурността и отбраната»


Глава пета ДЛЪЖНОСТИ В АДМИНИСТРАЦИЯТА



страница8/23
Дата24.07.2016
Размер5.62 Mb.
#2905
ТипПрограма
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23
Глава пета
ДЛЪЖНОСТИ В АДМИНИСТРАЦИЯТА

НА СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА
Длъжността в администрацията на сигурността и отбраната е нормативно определена позиция в службите за сигурност и структурите за отбрана, която се заема по служебно или трудово правоотношение, възникнало на основание на закон, въз основа на определении изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

Дейността на администрацията на сигурността и отбраната се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.


1. Държавни служители в администрацията на сигурността и отбраната
1.1. Понятие за държавен служител

Осъществяването на държавна служба представлява изпълнение на държавни функции чрез личности, персонален състав, който да ги реализира в сферата на обществения живот реално. Тези функции следва да бъдат персонифицирани. Държавната служба, като определена държавна дейност не може да реализира присъщата й роля, ако няма персонален състав, който да я осъществява.

Държавните административни органи могат да бъдат както държавни служители, така и не държавни. В съответствие със Закона за администрацията от 1998г. едноличните централни и териториални органи на изпълнителната власт имат всички права по трудово правоотношение и са политически лица. В този смисъл те не са държавни служители.

Носители на държавна служба са не само държавните служители. Лицата, които са на щат в една държавна структура и осъществяват функциите на държавата се предполага, че имат качества на държавни служители.

Държавният служител е едно от най-древните понятия в публично правните науки. То се е обособило като категория предимно на Административното право. Относно изясняването му и научното му дефиниране съществуват множество изследвания. Отделните автори акцентират на различни елементи и основни характеристики, които го отличават. Липсата на единство в доктринарните определения, както и на различните социални потребности, които то е било призвано да удовлетворява през различните исторически периоди е довело и до липсата на единното му научно дефиниране. Понятието не е било дълго време дефинирано и от българското законодателство.

В прехода от монархическа към републиканска форма на управление в България чиновниците са били призвани да съхраняват държавата и да реализират нейните функции.

Съвременното българско законодателство въздигна държавните служители – приемници на чиновниците, в категория на особено доверени лица. Те се считат за “слуги”, вече не на държавата, а на гражданите. Държавните служители осъществяват политическите цели на органите на управление, както и подпомагат дейността на органите на законодателната и съдебната власт и на президента на републиката.

В администрацията на изпълнителната власт държавните служители са овластени с изпълнителни административни функции. В това си качество на тях са им предоставени определен обем от правомощия по закон, чрез които да реализират функциите на държавното управление в различни сфери на обществения живот. Държавните служители притежават определен статут и професионален статус.

Със специални закони се регламентира особения статут на държавните служители от Министерството на вътрешните работи, на кадровите военнослужещи от Министерството на отбраната, Въоръжените сили, както и на военните следователи, военните прокурори и военните съдии.

Проучването на различни научни разработки отнасящи се до дефиниране на понятието за държавни служители показва, че липсва единно становище относно принадлежността му само към един от клоновете на правната наука.



В недалечното ни минало някои автори са поддържали тезата, че “държавния служител” е понятие на Трудовото право.131 Други са защитавали тезата, че понятието следва да се разглежда само от гледна точка на Административното право.132 Съществуват тези, че понятието следва да се разглежда едновременно като такова на Трудовото и Административното право.133 Изразени са становища, че независимо от двойнствената му природа, понятието следва законодателно да се определи само от Административното право.134

Испански учени подържат тезата, че понятието за държавни служители следва да се разглежда от Публичното административно право и от Гражданското право. По този начин се прави опит понятието да съответства на една “отворена” и една “смесена” системи от един модел отношения “държава – общество”. Отворената система е основана на частното право и най-много държи на рентабилността, разходите и ефективността на службите и на техните служители. Такава е системата в англосаксонските страни. В континентална Европа системата на администрацията не се разглежда от гледна точка на рентабилността като единствена цел. Основната й цел е да обслужва не държавата, а обществения интерес. За това публичната администрация се различава от частната /бизнес/ администрация. Това определя само за тези страни една “затворена система”, наречена “система на кариерата”. Тя също се основава на Публичното право. Смесената система приема и включва елементи от “отворената” и “затворената” системи. В този смисъл държавните служители са едновременно служители на държавата и на гражданите, на гражданското общество.

Френски учени, които са привърженици на “смесената система” прогнозират приближаването на държавните служители до службата им в частния сектор, т.е. към Трудовото право.

Немски учени изхождайки от законодателството в Германия определящо два вида държавна служба/в държавната администрация и в държавните предприятия/ считат, че когато става въпрос само за държавните служители, то те следва да се разглеждат като понятие на Публичното право.135

В следствие на сравнителен анализ на становищата на различните автори би могло да се очертаят и някои от основните характеристики на понятието за държавни служители.



В българската доктрина първоначално са определени основните характеристики на по-старото понятие за обществени служители.136 Такива са:

  • извършването на несвойствена дейност, не по представителство;

  • дейност на публичната администрация;

  • заемането на едно или друго служебно място в една административна личност;

  • развитието на дейност от нейно име.

В последствие се определят основните характеристики на понятието чиновници :

  • назначение от държавата;

  • зачисляване в една служебна йерархия;

  • постоянно сътрудничество във функционирането на една обществена служба.

В българската доктрина съществуват различни становища относно основните характеристики на понятието за държавни служители.
Автори определят, че основните характеристики на понятието за държавен служител са: привличането на лицата чрез назначение, избор или конкурс за постоянна или временна длъжност; извършването по професия на възложена по закон държавна работа и получаване на възнаграждение.

Поддържайки тезата, че държавните служители се занимават със специфична трудова дейност други автори определят следните техни основни характеристики : обслужващ характер на дейността; извършване на трудова дейност в държавен апарат и получаване на възнаграждение.



В съвременни научни становища на чужди и български учени е защитена тезата, че основните характеристики на понятието за държавни служители са: притежаване на публични властнически правомощия; длъжност и властническо публично отношение.137 Но не всички държавни служители притежават публични властнически правомощия. Някои от тях извършват и материално-техническа дейност или издават юридически актове от името на държавния орган. В този аспект следва да се прави разлика между “държавен орган” и “държавен служител”.

Държавни органи наричаме ония физически лица, еднолични или събрани в колегиум, които по силата на закона са натоварени да извършват определени функции на държавната власт и, в кръга на своята компетентност, да образуват и осъществяват волята на държавата.138 В този смисъл понятието за държавни органи е по-широко от понятието за държавни служители.

Държавни органи могат да бъдат както държавни служители, така и лица, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация на които са им предоставени по закон определени правомощия за да реализират функциите на държавата. Когато един държавен служител не притежава компетенции да реализира държавно-властнически правомощия, той не е държавен орган.

Не всяко лице в качеството си на държавен орган следва да се счита за държавен служител. По смисъла на правните норми двете понятия – държавен орган и държавен служител имат общ признак, този изразяващ волята на държавата.



Държавният орган се разглежда от автори и като държавна структура с определен личен състав, формирана по установен от закона ред, на която са предоставени властнически правомощия във връзка със задачите, които решава, действа по поръчение на държавата и се намира в различни по характер взаимоотношения с други държавни органи.139

За разкриване същността и основните характеристики на понятието за държавен служител от значение е неговото установяване и дефиниране от българското законодателство.

Със Закона за чиновниците от 1882г. се регламентира, че чиновниците изпълняват държавна служба която е учредена от закона и за която им се плаща от държавното съкровище. Те се назначават с княжески указ, по предложение на надлежния министър или с приказ от министъра или окръжния управител, съгласно особените закони. Положението на чиновниците, които са от Военното министерство, се определя особено от военните закони. На държавна служба могат да се назначават всички български поданици без разлика на вяра и произхождение. Чуждите поданици се приемат с одобрението на Държавния съвет за време не повече от три години.

Законът за чиновниците по гражданското ведомство от 1903г. регламентира, че чиновници са всички граждански лица, които са назначени на държавна служба от Княза, от министрите или от други началници на учреждения и получават заплата от държавното съкровище. С изменението и допълнението на закона през 1906г. се определят за чиновници всички граждани, които са назначени на държавна служба и получават заплата от държавното съкровище.



В българското законодателство държавните служители за първи път се дефинират в Закона за държавните служители от 1922г. В съответствие с неговия чл.1 държавни служители са лицата, назначени на държавна служба с месечна или годишна заплата. Не се смятат за държавни служители лица, повикани да извършват определена работа срещу надница или срещу общо определено възнаграждение.

С приемането на Кодекса на труда през 1951г. се установява единен общ режим за регулиране на правоотношенията на работниците и служителите, включително и на държавните служители. Законодателно се налага общото понятие “трудещи”. Това състояние продължава и след влизане в сила на втория Кодекс на труда през 1986г.

Законът за администрацията от 1998г. утвърди структурата на администрацията на изпълнителната власт, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им. Законът не съдържа ясно очертано понятие за администрацията. Той съдържа само отправни точки от които може да се извлече неговото съдържание. По смисъла на закона това са органите и служителите, които осъществяват определена специфична административна дейност. Тази дейност се състои в подпомагане на органите на държавна власт да изпълняват и осъществяват своите властнически функции и правомощия. Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Законът не дефинира понятието “държавен служител”. Техният правен режим се регламентира с отделен закон – Закона за държавния служител от 1999г. В чл.2 на този закон първоначално бе установено, че “държавния служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване на изискванията на Закона за държавния служител”.



В чл.116 на основния закон – Конституцията на Република България от 1991г. държавните служители са определени, като изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.

За установяване на действителния смисъл и съдържание на понятието за държавни служители, с оглед преди всичко на неговата практическа реализация е извършено официално тълкуване от компетентен държавен орган, какъвто е Конституционния съд на Република България.140 Това тълкуване е легално /законно/ , тъй като е извършено от орган, който в пределите на собствената си компетентност има изрично предоставени правомощия да тълкува определени правни актове. Съдът се произнася, че държавния служител е лице, което специално е упълномощено да извършва съответна дейност чрез избора или назначението му. Той има признатата компетентност да упражнява съответни държавни функции.

Приемайки, че държавната служба е осъществяването на държавни функции, това означава, че те се възлагат за изпълнение както на държавни органи, така и на държавни служители от администрациите, които подпомагат тези органи. В съответствие със съвременното българско законодателство държавните служители се намират в служебни отношения спрямо държавата. В административно - правната литература те се наричат “държавно-властнически правоотношения”. Чрез властнически метод на правно регулиране съвременната българска държава организира отношенията в държавната администрация от една страна и между другите правни субекти от друга. Тук административно-правните отношения са властнически. Чрез властта се постига желано поведение от субектите в обществото, създава се необходимата организираност в рамките на определена социална система.

Държавните служители осъществяват изпълнителна дейност, когато са от администрацията на изпълнителната власт. Но те могат да извършват материално - техническа дейност или издават юридически актове от името на държавните органи и на други две власти. За осъществяването на предоставените им правомощия те са обособени в различни администрации на законодателната, изпълнителната и съдебната власти.

Все още липсва ясно разграничение в българското законодателство между държавните служители от трите власти и тези от президентската администрация.

Следва да се има предвид, че не всяко лице, което осъществява дейност свързана с функционирането на държавната администрация е държавен служител. По смисъла на действащото българско законодателство не са държавни служители министър-председателя, заместник - министър председателите, министрите и техните заместници. Те имат качества на органи на управление и са политически фигури.

Областните управители, заместник-областните управители, кметовете на общини и заместник-кметовете на общини имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

Не са държавни служители университетските преподаватели, учащите се в различните държавни учебни заведения, включително когато са на стаж, читалищните служители, лекарите, лица, които са мобилизирани във връзка с извънредни причини и др.

Наличието на едно такова широко съдържание и многообразие на основните характеристики на понятието за държавни служители, както в доктринарен, така и в законодателен аспект води до обобщените изводи, че:

- понятието “държавен служител” се отнася до различните клонове на правото в отделните правни системи;

- понятието няма единно определение открояващо неговите основни характеристики.



Обобщавайки изведените доктринарни и законодателни формулировки на понятието за държавен служител може да се приеме, че негови основни характеристики са:

- наличие на постоянна щатна длъжност на лицето в апарата на държавната администрация, за която то получава заплата от държавния бюджет;

- реализиране на публични властнически правомощия от лицето, чрез които се постигат държавни цели, извършват се материално - технически дейности и се издават юридически актове от името на държавни органи;

- наличие на субординационна зависимост между лицето и съответни държавни органи по неговото назначение.

На базата на посочените основни характеристики на понятието за държавен служител може да се дефинира, че:
Държавният служител е дееспособно физическо лице, което въз основа на закон е назначено на постоянна, щатна длъжност в държавната администрация, за която получава заплата от държавния бюджет, изпълнява волята и интересите на нацията при спазване на закона и политическия неутралитет, реализира властнически правомощия за постигането на държавни цели, издава юридически актове от името на държавни органи или извършва материално – технически дейности, и се намира в субординационна зависимост от съответен органи по назначението му.141


В законодателен аспект с измененията на Закона за държавния служител през 2003г. в се дава нова законодателна дефиниция на понятието за държавен служител:
Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.
1.2. Видове и класификация на държавните служители


  • държавни служители в структури на сигурността и отбраната на държавната администрация

В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са:

- ръководни служители – те ръководят административно звено и носят отговорността за неговата работа. Ръководните служители, които заемат длъжностите главен секретар, главен директор на главна дирекция и директор на дирекция, са висши държавни служители.

- експерти – те изпълняват служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.

Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".142

Всяка длъжност в администрацията има длъжностно ниво, наименование и минимална образователна степен за заемането й. Длъжностните нива на ръководните служители са с буква “А” и поставена до нея цифра от 1 до 8. Длъжностните нива на експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции са с буква “Б” и поставена до нея цифра от 1 до 11.

На държавните служители се дават рангове. Рангът е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността.



Ранговете на държавните служители се разделят в две групи: "младши ранг" и "старши ранг". Младшият и старшият ранг имат по пет степени.

Минималният ранг за всяка длъжност се определя в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, като за ръководните длъжности се определя най-малко трети младши ранг.

Когато за заемане на определена длъжност е предвидено наличие на предварителен стаж, се определят стажантски длъжности.

Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.

Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар на съответната администрация или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Длъжностната характеристика на главния секретар се утвърждава от органа по назначаването.

Структурата на длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение се определят с наредба на министъра на държавната администрация и административната реформа.




  • държавни служители в МВР


Държавни служители на МВР са дееспособни физически лица, които въз основа на закон са назначении на постоянна щатна длъжност в апарата на администрацията МВР, за която получават заплата от държавния бюджет, изпълняват волята и интересите на нацията при спазване на законите на политическия неутралитет, реализират властнически правомощия за постигането на държавни цели по защита на националната сигурност, по осигуряването на вътрешната сигурност и обществения ред или развиват юридическа дейност, и се намират в субординационна зависимост от съответен орган по назначаването им.

Органи на МВР са държавните служители, които имат законоустановени правомощия и чрез които МВР осъществява възложените му функции.

Статутът на държавните служители в МВР се урежда със Закона за МВР. В периода от 1991г. до 2006г. на държавните служители – офицери и сержанти от МВР се даваха звания от МВР, а на държавните служители – граждански лица от МВР в периода от 2002г. до 2006г. - рангове.



Званията на държавните служители от МВР бяха:

- за сержанти - сержант, старши сержант, главен сержант от МВР;

- за младши офицери - младши лейтенант, лейтенант, старши лейтенант, капитан от МВР;

- за старши офицери - майор, подполковник, полковник от МВР;

- за висши офицери - генерал-майор, генерал-лейтенант, генерал-полковник от МВР.

Ранговете на държавните служители от МВР бяха аналогични с тези на държавните служители от другите структури на държавната администрация – старши и младши с по пет степени.

От 2006г. съобразно изпълняваните функции, притежаваната квалификация и държавна служба в МВР, която държавните служители изпълняват, те се класифицират в една от следните категории:

- категория А - висш ръководен персонал;

- категория Б - ръководен персонал.

- категория В - експертен персонал с ръководни функции;

- категория Г - експертен персонал;

- категория Д - изпълнителски персонал с контролни функции;

- категория Е - изпълнителски персонал.
Посочените категории за държавните служители в МВР с подготовка по защита на националната сигурност имат специфичните наименования:

- категория А - главен комисар;



- категория Б - комисар;

- категория В - главен инспектор;

- категория Г - инспектор;

- категория Д - главен сътрудник;

- категория Е - сътрудник.
Посочените категориите за държавните служители в МВР с подготовка по пожарна безопасност и защита на населението имат специфичните наименования:
- категория А - главен комисар;

- категория Б - комисар;

- категория В - главен инспектор;

- категория Г - инспектор;

- категория Д - главен пожарникар;

- категория Е - пожарникар.

Категории Б, Г и Е имат по три степени, отразяващи професионалния опит на служителите.

Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.

Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите в МВР, който се обнародва в "Държавен вестник".143

На държавните служители, които осъществяват преподавателска дейност в Академията на МВР и на тези, които осъществяват научноизследователска дейност в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР се дават научни звания.

Научните звания са: асистент; научен сътрудник; доцент; старши научен сътрудник II степен; професор; старши научен сътрудник I степен.144


  • кадрови военнослужещи


Кадровите военнослужещи са офицери, сержанти и войници, които осъществяват кадрова военна служба, като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, военните съдилища и военната прокуратура, при условия и по ред установени в закон и сключен договор за кадрова военна служба. Възприемайки, че кадровата военна служба е държавна служба с особенно предназначение, може да се подкрепи тезата, че кадровите военнослужещи са държавни служители с особен статут. В този аспект те следва да бъдат причислени към общия брой на държавните служители в държавната администрация.

Органи на служба “Сигурност-военна полиция и военно контраразузнаване” на МО са: лицата от личния й състав, които имат законоустановени правомощия и чрез които службата осъществява функциите си, както и извънщатните служители. Тези органи се подразделят в две групи: органи на военната полиция и органи на военното контраразузнаване.

Длъжности за кадрови военнослужещи могат да се създават във Въоръжените сили, военните съдилища и военните прокуратури. Структурите им ce конкретизират с щатове. В щата задължително се посочват: наименованието на длъжността; необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация; минималното и пределното или съответстващото военно звание; изискванията за минимално образование или образователно-квалификационна степен; квалификация; военноотчетна специалност; шифрите за военно звание и длъжност и видът на щатното оръжие.

В длъжностните характеристики се отразяват допълнителните изисквания за заемане на длъжността.145 С акт на министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб или с акт на ръководителя на друго ведомство се определят длъжностите за изпълнение на кадрова военна служба от жени.146

Длъжностите за кадрови военнослужещи са: за офицери; за сержанти /за Военноморските сили – старшини/ и за войници /за Военноморските сили – матроси/.

На военнослужещите се присвояват военни звания. Понятието “звание” е възприето официално присвоено наименование, определящо степента на служебното или трудовото правоотношение и квалификацията на лицето в областта на дейността, която то осъществява в публичната сфера. Военните звания се присвояват персонално на военнослужещите в съответствие със служебното им положение, заслугите, военната и специалната им подготовка.

От 2002г. в съответствие със ЗОВСРБ военните звания са:
В Сухопътните войски и Военновъздушните сили


  • войнишки звания – редник; ефрейтор

  • сержантски звания – младши сержант; сержант; старши сержант; старшина; офицерски кандидат

  • младши офицерски звания – младши лейтенант; лейтенант; старши лейтенант; капитан

  • старши офицерски звания – майор; подполковник; полковник

  • висши офицерски звания – бригаден генерал; генерал-майор; генерал-лейтенант; генерал


Във Военноморските сили


  • войнишки звания – матрос; старши матрос

  • сержантски звания – старшина II степен; старшина I степен; главен старшина; мичман; офицерски кандидат

  • младши офицерски звания – младши лейтенант; лейтенант; старши лейтенант; капитан-лейтенант

  • старши офицерски звания – капитан III ранг; капитан II ранг; капитан I ранг

  • висши офицерски звания – бригаден адмирал; контраадмирал; вицеадмирал; адмирал


Висш команден състав на въоръжените сили са офицерите на длъжности, изискващи висши офицерски звания. Длъжностите, изискващи висши офицерски звания, се утвърждават от Президента на Република България по предложение на Министерския съвет.147

На военнослужещите на наборна военна служба, завършили центровете за подготовка на офицери от резерва, се присвоява военно звание "старшина-школник", а при уволнение от наборна военна служба - звание "младши лейтенант".

Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Българската армия, с изключение на висшите военни звания.

За всяко военно звание в Правилника за кадровата военна служба се определят минималният и максималният срок за престояване в това звание.

Министърът на отбраната определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Министерството на отбраната и подчинените му структури, с изключение на висшите военни звания.

Военнослужещите се повишават във военни звания последователно при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба.

На лицата от постоянния и от мобилизационния резерв се присвояват военни звания и те могат да бъдат повишавани във военни звания последователно при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

Гражданските лица, които заемат длъжности за държавни служители в Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, се назначават при условията и по реда на Закона за държавния служител.

На кадровите военнослужещи, които осъществяват преподавателска дейност във висшите военни учебни заведения и на тези, които осъществяват научноизследователска и научно-приложна дейност в научноизследователските и научно-приложните институти на МО се дават научни звания.




  • военни следователи, военни прокурори и военни съдии

Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет, въз основа на което се издава съответен акт от административния ръководител. Българското законодателство не регламентира изрично, че съдиите, прокурорите и следователите са държавни служители.

Изпълнението на държавни функции в структурите на съдебната власт, която е част от държавната администрация, в които същите са назначени на постоянна щатна длъжност, за която получават възнаграждение от държавния бюджет, както и предоставените им по закон правомощия и наличието на публични властнически отношения спрямо орган по назначаването им, предполага съдиите, прокурорите и следователите да бъдат с признат статут на държавни служители, чийто правен режим се регламентира от специален закон.

Назначените на длъжностите военен следовател, военен прокурор и военен съдия във военните съдилища се приемат на кадрова военна служба и им се присвоява офицерско звание. Ползвайки статута на кадрови военнослужещи, може да се подкрепи тезата, че военните следователи, военните прокурори и военните съдии са държавни служители с особен статут.



Длъжностите на военните съдии, военните прокурори и военните следователи са: 

- съдия във военно-апелативен съд, прокурор във военно-апелативна прокуратура;



- съдия във военно-окръжен съд, прокурор във военно-окръжна прокуратура и следовател във военно-окръжна следствена служба;

- младши военен съдия, младши военен прокурор и младши военен следовател.

Административните ръководители на военните съдебни органи са:

- председателят на военно-апелативния съд и военно-апелативният прокурор;



- председателят на военния съд и военно-окръжният прокурор.

В своята дейност административните ръководители се подпомагат от заместници, определени от Висшия съдебен съвет. Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на един от заместниците си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил свой заместник, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство.

В периода 2002-2003г. на всички съдии, прокурори и следователи се даваха рангове: първи ранг или втори ранг. В последствие ранговете се премахват.

От 2007г. в съответствие със Закона за съдебната власт се установяват следните рангове за военните съдии, военните прокурори и военните следователи:



- съдия във военно-окръжен съд, прокурор във военно-окръжна прокуратура и следовател във военно-окръжна следствена служба;

- съдия във военно-апелативен съд, прокурор във военно-апелативна прокуратура.

Старшинството на военните съдии, военните следователи и военните прокурори се определя:

- от ръководната функция, която изпълняват в съответния военен съд, военна прокуратура или военна следствена служба;

- при равен ранг - от военното звание;

- при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време на същата длъжност.
2. Лица, работещи по трудово правоотношение /ЛРТП/ в администрацията на сигурността и отбраната
В държавната администрация лицата, работещи по трудово правоотношение участват със своя труд и усилия в осъществяването на дейността й. Те отдават работната си сила за използване от работодателя в негов интерес. Тук отношенията са на юридическа равнопоставеност между тази категория служители и работодателя – съответен държавен орган по тяхното назначаване.

Отношенията, които съществуват между тях, съдържат в процеса на реализирането им и отношения на подчиненост, която възниква от реализираната от органа държавна власт.




  • ЛРТП в структури на сигурността и отбраната на държавната администрация

Лицата, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация са:



- членовете на политическите кабинети и експертите към тях. Такива са : министър - председателя, министрите, заместник - министрите, началниците на политическите кабинети, парламентарните секретари, областните и заместник - областните управители, кметовете на общини и др.;

- назначените на експертни длъжности със спомагателни функции;

- назначените на технически длъжности - сътрудници и изпълнители. Първите обслужват и осигуряват технически съответен орган на държавна власт или ръководен служител, като конкретното им длъжностно наименование се определя от професионалната им насоченост – деловодител, домакин, касиер, секретар и др. Вторите извършват конкретна работа в съответната администрация, като длъжностното им наименование също се определя от професионалната им насоченост – шофьор, закупчик, снабдител, куриер, машинописец, механик, монтьор, готвач, сервитьор, камериер, сладкар, телефонист, портиер, охранител, общ работник, хигиенист и др.

Длъжностните нива на експертните длъжности със спомагателни функции са с буква “В” и поставена до нея цифра от 1 до 9, а на техническите длъжности са посочени в длъжностно ниво “Г” на Единния класификатор на длъжностите в администрацията .


  • ЛРТП в МВР

Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на Закона за МВР.




  • ЛРТП в структурите за отбрана

В Министерството на отбраната, в Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната могат да работят граждански лица при условията и по реда, определени в ЗОВСРБ и в Кодекса на труда.

Длъжностите, които се заемат от граждански лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, се определят в длъжностните разписания. Трудовите договори се сключват, изменят се и се прекратяват от министъра на отбраната, от ръководителите на юридическите лица към него или от упълномощени от тях длъжностни лица.


  • съдебни служители

Служителите в администрацията на органите на съдебната власт се наричат съдебни служители. Висшият съдебен съвет издава Единен класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт за наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания към съответната длъжност, заплатата за длъжността и възнаграждението за ранг.

В съответствие със структурата на съдебната власт в която осъществяват дейността си съдебните служители се подразделят на три вида:

- съдебни служители в съдилищата - министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава правилник за организацията на съдебната администрация, функциите на службите в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища и за статута на съдебните служители;148



- съдебни служители в прокуратурата – те се назначават на длъжности съгласно длъжностното разписание на администрацията на прокуратурата, утвърдено от главния прокурор въз основа на Еединния класификатор на длъжностите, издаден от Висшия съдебен съвет и правилник за организацията и дейността на администрацията на прокуратурата на Република България.149

- съдебни служители в следствените служби – те се назначават на длъжности съгласно длъжностното разписание на следствените служби.

В съответствие със Закона за съдебната власт на съдебните служители се дават рангове. Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебните служители.



Ранговете на съдебните служители са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално постъпване съдебните служители получават пети ранг.
Ключови думи и изрази


  • Длъжност в администрацията на сигурността и отбраната – това е нормативно определена позиция в службите за сигурност и отбрана, която се заема по служебно или трудово правоотношение, възникнало на основание на закон, въз основа на определении изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

  • Държавен служител – това е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.

  • Държавни служители на МВР – това са дееспособни физически лица, които въз основа на закон са назначении на постоянна щатна длъжност в апарата на администрацията МВР, за която получават заплата от държавния бюджет, изпълняват волята и интересите на нацията при спазване на законите на политическия неутралитет, реализират властнически правомощия за постигането на държавни цели по защита на националната сигурност, по осигуряването на вътрешната сигурност и обществения ред или развиват юридическа дейност, и се намират в субординационна зависимост от съответен орган по назначаването им.

  • Органи на МВР – това са държавните служители, които имат законоустановени правомощия и чрез които МВР осъществява възложените му функции.

  • Кадрови военнослужещи – това са офицери, сержанти и войници, които осъществяват кадрова военна служба, като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите наподчинение на министъра на отбраната при условия и по ред установени в закон и сключен договор за кадрова военна служба.

  • Органи на служба “Сигурност-военна полиция и военно контраразузнаване” на МО са: лицата от личния й състав, които имат законоустановени правомощия и чрез които службата осъществява функциите си, както и извънщатните служители. Тези органи се подразделят в две групи: органи на военната полиция и органи на военното контраразузнаване.

  • Граждански лица в МО – това са или държавни служители назначени при условията и реда на Закона за държавния служител или са лица, работещи по трудово правоотношение, които са назначени при условията и реда на Кодекса на труда.

Въпроси за дискусия


  1. Каква е доктринарната и законодателната дефиниция за понятието държавен служител?

  2. Какви са видове служители в администрацията на сигурността и отбраната?

  3. Каква е класификацията на държавните служители в структурите на сигурността и отбраната в държавната администрация и в МВР?

  4. Каква е класификацията на длъжностите и военните звания на кадровите военнослужещи, на военните следователи, на военните прокурори и на военните съдии?

  5. Каква е класификацията на лицата, работещи по трудово правоотношение в структури на сигурността и отбраната в държавната администрация, в МВР, в МО, в Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната и каква е на съдебните служители?




Каталог: 261
261 -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
261 -> Закон за местното самоуправление и местната администрация в сила от 17. 09. 1991 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г
261 -> Bolgár kulturális intézet
261 -> Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
261 -> Част първа. Общи правила глава първа. Основни положения
261 -> Доклад на X конгрес на бота, Боровец 2007 Биомеханичен и патоморфологичен анализ на причините за остеолиза при тазобедрените ендопротези Веселин Кожухаров
261 -> Свържете lan кабела към Diva Fullhd media Center
261 -> Частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров
261 -> Доклад на XI конгрес на бота, Златни пясъци 2010 Грешки и усложнения при тотално и частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров Цел
261 -> Списък на научни трудове


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница