Програма по дисциплината морфология на съвременния български книжовен език за специалност
Изтегляне 423.78 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- В ид на занятията Семестър Хорариум
- Велико Търново, 1999
- III. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
- Литература (към 1.1. – 1.3.)
|
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА ПО СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Стоян Буров УЧЕБНА ПРОГРАМА по дисциплината морфология на съвременния български книжовен език за специалност българска филология образователно-квалификационна степен бакалавър
1. Лекции III 2 30 IV 2 30 2. Семинарни упражнения III 2 30 IV 2 30 3. Изпит IV устен изпит 
Велико Търново, 1999II. АНОТАЦИЯПрограмата е предназначена за студенти, които изучават дисциплината морфология на съвременния български книжовен език в продължение на два семестъра. Тя има четири раздела: увод, морфемика и словообразуване, части на речта, граматически категории. В увода са включени както теоретични въпроси, така и въпроси, свързани с морфологичните особености на съвременния български език. Във втория раздел последователно са разработени темите по морфемика и словообразуване. Значително място е отделено на начините за образуване на думите в българския език. В третия раздел се разглеждат частите на речта като класове от думи, техните семантични и формални особености и лексико-граматическите им разреди. В четвъртия раздел се прави функционално описание на българските граматически категории. В библиографията са включени както класически за българската лингвистика трудове, така и по-нови изследвания. Тази програма е неразделна част от другите програми на катедрата по съвременен български език, по които се осъществява лингвистичната подготовка на студентите филолози във Великотърновския университет. Програмата е обсъдена в катедрата по съвременен български език и е одобрена за отпечатване на 30 ноември 1992 г. Сегашното Ł издание представлява основно преработен и допълнен вариант, като всички промени са приети на заседание на катедрата от 21 април 1998 г. Рецензент на програмата е доц. д-р Йорданка Маринова. III. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА1. УВОД 1.1. Предмет и дялове на граматиката. Видове граматическо описание на езика. Граматиката като строй на езика и като наука за този строй и неговите закони. Цели и задачи на граматиката. Синхронна и диахронна граматика. Видове граматическо описание: теоретична и практическа граматика. Разновидности на практическата граматика: описателна (дескриптивна) и нормативна граматика. Разновидности на теоретичната граматика: формална и семантична граматика. Пасивна и активна граматика (граматика на слушащия и граматика на говорещия). 1.2. Исторически преглед на българската граматична традиция. Начало на българската граматична традиция: Йоан Екзарх, Евтимий Търновски, Константин Костенечки. Начало на новобългарската граматична мисъл: първи новобългарски граматики. Развитие на граматичната наука след Освобождението, през 30 – 40-те години на ХХ век и след Втората световна война. 1.3. Морфология. Предмет на морфологията. Основни подходи в проучванията по българска морфология. Широко и тясно схващане за предмета на морфологията. Системноописателен и структурен подход в проучванията по българска морфология: основни трудове и представители. Функционализмът в проучванията по българска морфология. Съвременни подходи към морфологичните обекти: опозиционен анализ (интралингвистичен аспект), функционален анализ (телеологичен аспект), референциален подход (логически аспект). Морфологията и теорията на речевите актове (комуникативен аспект). Морфология и прагматика (прагматичен аспект). Морфология и наивната картина на света (когнитивен аспект). Литература (към 1.1. – 1.3.)1. А. Т.-Балан. Състояние на българската граматика. С., 1947. 2. Хр. Първев. Очерк по история на българската граматика. С., 1975. 3. Л. Андрейчин. Граматиката като наука, нейното минало и днешно състояние.// Помагало 1978. 4. Ив. Куцаров. Теоретичните изследвания на А. В. Бондарко и преподаването на морфология на съвременния български език във ВУЗ.// Куцаров 1993. 5. Ив. Куцаров. Функционалната граматика и обучението по български език във ВУЗ.// Куцаров 1993. 1.4. Граматическа категория. Типове и видове граматически категории. Основни признаци на категориалното значение: облигаторност, инвариантност, системна релевантност. Граматическите категории като единство от план на съдържанието и план на изразяването. Класификационни и словоизменителни категории. Категории със и без семантична доминанта. Отражателни и интерпретационни категории. Синтагматически силни и слаби категории. Граматически и логически категории. Граматически и функционално-семантични категории. Морфологични и синтактични категории. Свръхкатегории (хиперкатегории). Брой и характер на българските граматически категории. 1.5. Граматическо значение. Начини на изразяване на граматическите значения. Взаимодействие между граматическите значения и между граматическото и лексикалното значение. Система и среда на граматическите значения. Категориални ситуации: граматически значения и контекст (синтагматична среда, изисквания на комуникативния акт, интенция на говорещия). Синкретизъм в изразяването на граматическите значения. Йерархия и взаимодействие (взаимна обусловеност, взаимна зависимост) на граматическите значения. Употребите като функция на взаимодействието. Граматическото и лексикалното значение като съзначения: съвместимост и несъвместимост. Дефективност на морфологичните парадигми. Взаимна функционална компенсация между лексика и граматика: граматикализация и лексикализация. Скрити граматически значения. 1.6. Типове опозиции между граматическите значения. Бинарните противопоставяния: привативни и еквиполентни морфологични опозиции, маркирани и немаркирани членове. Общи и частни значения на немаркираните членове. Неутрализация на противопоставянията. Конкуренция и траспозиция на формите. Естественост и маркираност на значенията. Специални контексти. Иконични, контраиконични и неиконични парадигми.
Видове системни отношения между езиковите единици: синтагматични и асоциативни (парадигматични) отношения. Понятието парадигма в морфологията: парадигмата като съвкупност от словоформи и като модел на словоизменение. Пълни и частни парадигми. Симетрични и асиметрични парадигми. Причини за парадигматичните ограничения: семантични, формални, узуални ограничения. 1.8. Словоформа (граматическа форма). Граници между форма и дума. Типове граматически форми. Изменяеми и неизменяеми думи. Дума, форма, словоформа. Представителна (основна) форма. Критерии за разграничаване на дума от форма. Синтетични, аналитични и суплетивни форми. Форми и варианти на формите. Лексикализация на форми. Литература (към 1.4. – 1.8.) 1. Г. Герджиков. Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи.// БЕ, 1974, 1. 2. Ив. Леков. Асиметрията на форма и съдържание в славянските граматически категории.// БЕ, 1976, 1-2. 3. Ив. Дуриданов. За логическата основа на граматическите категории.// Помагало 1978. 4. Ив. Куцаров. Към въпроса за функционално-семантичните категории и взаимодействието помежду им.// ЕЛ, 1979, 2. 5. К. Иванова, Хр. Пантелеева. Граматичните проблеми на лексикографията.// БЕ, 1981, 5. 6. Ст. Буров. Функционално взаимодействие между граматичната и лексикалната семантика в съвременния български език.// Проглас (Велико Търново), 1992, 1. 7. Ив. Куцаров. За някои основни понятия в морфологията.// Куцаров 1993. 8. В. Станков. За неграматичната употреба на граматичните форми в българския език.// БЕ, 1996, 4. 9. Ст. Буров. Към теорията за семантичното взаимодействие. Система, функция, среда на именните категории.// Българистични проучвания. 3. Велико Търново, 1998. 1.9. Българският език като славянски и балкански език. Българският език като славянски език. Съвременният български език и старобългарският език. Българският език и прабългарският език. Интра- и екстралингвистични фактори в развитието на българския език. Българският език като балкански език. Балкански езиков съюз: списък на вътрешноезиковите сходства. 1.10. Аналитизмът на съвременния български език. Основни прояви на аналитизма. Критерии за измерване на степента му. Типологична характеристика на съвременния български език. Синтетизъм и аналитизъм. Основни морфолого-синтактични прояви на аналитизма. Критерии за измерване степента на аналитизъм: формула на Гринберг, дължина на думата (в брой срички, в брой букви), критерий на Герджиков. Дискусията върху аналитизма на съвременния български език.
Свойства на морфемата. Аломорфи и морфи. Асемантични морфеми, интерфикси. Въпросът за възпроизводимостта на морфемите, унификси. 2.2. Типология и семантика на морфемите. Типове морфеми във функционален план: корени и некорени (афикси). Характеристики на корените, радиксоиди. Видове афикси в зависимост от позицията им спрямо корена: префикси, постфикси, циркумфикси (конфикси), интерфикси. Видове постфикси в зависимост от значението и функциите им: флексия, суфикс. Статус на определителния член. Семантика на морфемите.
Задължителни и факултативни морфеми. Морфеми и части на речта. Количествена характеристика на българския морфемиарий. Съчетаемост на морфемите. 2.4. Морфонология на морфемите. Морфеми и ударение. Фонетична структура на морфемите. Нулеви морфеми. Фонологични фонемни варианти. Вариране на отделните видове морфеми. Исторически и съвременни редувания в морфемите. Литература (към 2.1. – 2.4.) 1. Ив. Леков. Словообразувателни склонности на славянските езици. С., 1958. 2. Ю. Маслов. Бележки за някои основни понятия от общата морфология.// БЕЛ, 1962, 1. 3. Ив. Леков. Външна структура на думата в славянските езици. С., 1971. 4. Н. Котова. За семантиката на морфемите.// ЕЛ, 1975, 1. 5. Б. Симеонов. Структура на думата.// БЕ, 1975, 3. 6. П. Джамбазов. За същността на определителния член в съвременния български език.// БЕ, 1978, 5. 7. М. Москов. Езикознание. С., 1982. 8. М. Манголд. Увод в езикознанието с оглед и на българския език. С., 1988. 9. Й. Пенчев. Бележки за значението на представките.// БЕ, 1990, 5. 10. В. Вътов. Основен курс по съвременен български език. Част I. Велико Търново, 1992. 11. Р. Гилин. За класификацията на определителния член в българския език като окончание.// Помагало 1998. 12. Р. Гилин. Морфологична класификация на определителния член в българския език.// Помагало 1998. 2.5. Обща характеристика на българското словообразуване. Словообразуването като лексикализация на семантико-синтактичните валентности на думите. Словообразуване и словоизменение. Синхронно и диахронно словообразуване. 2.6. Основни понятия в словообразуването. 2.6.1. Производна, непроизводна и мотивираща дума. Словообразувателна двойка. Особености на производните думи: семантична мотивираност, усложнена и разчленена морфемна структура. Особености на непроизводните думи, морфемен състав. Мотивираща дума и отношението Ł с нейната производна. Словообразувателна двойка. 2.6.2. Степен на производност. Словообразувателно гнездо. Словообразувателно средство (формант) и начини на словообразуване. Верижност на степените на производност. Видове словообразувателни гнезда: вериги, ветрила, комплексни гнезда. Форманти и начини на словообразуване според вида на форманта. 2.6.3. Словообразувателно значение. Словообразувателен тип и модел. Словообразувателно значение и съотношението му с лексикалното значение. Семантична надбавка. Обща характеристика на словообразувателните типове и модели. 2.7. Основни словообразувателни начини и процеси в съвременния български език. 2.7.1. Морфемна деривация. 2.7.1.1. Видове морфемна деривация според словообразувателното значение. Лексикална (мутационна и модификационна) и синтактична деривация. Транспозиционна и нетранспозиционна деривация. Място и роля на мотивиращата дума в парафразата. 2.7.1.2. Видове морфемна деривация според словообразувателното средство. Префиксация, суфиксация, циркумфиксация. Префикси и префиксоиди. Нулева суфиксация. Разновидности на циркумфиксацията. Литература (към 2.5. – 2.7.1.2.) 1. Вл. Мурдаров. Разширяване семантиката на форманта в словообразувателния тип.// БЕ, 1974, 4. 2. Ем. Пернишка. Към въпроса за словообразувателното значение и словообразувателната систематизация.// Славистичен сборник. С., 1978. 3. Ю. Балтова. Към проблема за семантиката на производната единица (с оглед представянето Ł в тълковен речник).// Проблеми на съвременното българско словообразуване. С., 1988. 4. В. Радева. Словообразуването в българския книжовен език. С., 1991. 5. Др. Атанасов. Симетричност и асиметричност на субстантивните основи.// БЕ, 1996, 5. 6. Др. Атанасов. Субстантивното словообразуване като фактор на морфемното мотивиране и идиоматичност на основите.// Проглас (Велико Търново), 1996, 3. 2.7.2. Композиция. Разновидности на композицията: композиция с нулева суфиксация; композиция със суфиксация; композиция чрез субординация или координация на компонентите. Възпроизводими първи и втори компоненти на сложните думи. Лексико-морфеми с интернационален произход. Съвременни тенденции в образуването на сложни думи. Литература 1. Е. Георгиева. Сложни съществителни в съвременния български книжовен език (с оглед предимно към по-нови образци).// ИИБЕ, кн. ХIII, 1967. 2. Ю. Балтова. За границата между сложна дума и словосъчетание.// БЕ, 1971, 2-3. 3. Л. Крумова. Към въпроса за същността и ролята на лексико-морфемите в абревиатурното словообразуване.// БЕ, 1981, 3. 4. Вл. Мурдаров. Съвременни словообразувателни процеси. С., 1983. 2.7.3. Абревиация. Съкратени и сложносъкратени думи. Видове сложни съкращения: инициални, сричкови, частични. Лексикализация на съкращенията. Оказионални съкращения. Литература 1. Л. Крумова, М. Чоролеева. Абревиацията в българския език.// БЕ, 1976, 5. 2. Л. Крумова, М. Чоролеева. Съкращаването и съкращенията в българския език. С., 1982. 3. Вл. Мурдаров. Съвременни словообразувателни процеси. С., 1983. 2.7.4. Конверсия. Същност на конверсията като словообразувателен начин. Конверсия и транспозиция, конверсия и омонимия. Субстантивация на прилагателните имена. Адективация на българските причастия. Употреба на самостойни думи като междуметия и като служебни думи. Литература 1. Л. Крумова. Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. С., 1987. 2. М. Лакова. Конверсия при словоформи в съвременния български книжовен език в съпоставка с руския, полския и английския език.// Проблеми 1995. 2.7.5. Семантично словообразуване. Полисемия на думата. Видове връзка между лексикосемантичните варианти на многозначната дума: метонимична и метафорична. Семен състав на производните значения. Лексикализация на граматични форми.
Отражение на тенденциите към интелектуализация и демократизация на книжовния език в словообразуването: синапсий и универбизация. Модели на синаптичните съчетания. Продукти от универбизация. Литература 1. М. Виденов. Универбизацията – присъща черта и на българския говорим стил.// ЕЛ, 1976, 5. 2. М. Виденов. Към производството на някои повечесловни съчетания в съвременния български книжовен език.// ЕЛ, 1979, 2. 3. Вл. Мурдаров. Съвременни словообразувателни процеси. С., 1983. 4. Ю. Балтова. Изграждане на лексикалната система на съвременния български книжовен език (с оглед към словообразувателната номинация).// Съвременна България, т. 5. С., 1984. 5. Ю. Балтова. За някои нови явления и тенденции в изграждането на лексикалната система на съвременния български книжовен език.// Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. С., 1986. 2.8. Афиксално словообразуване и части на речта. 2.8.1. Частите на речта като мотивиращи думи. Вътрешно и външно словообразуване. Характеристика на отделните части на речта като словообразувателна база. 2.8.2. Частите на речта като продукти на словообразуването. 2.8.2.1. Словообразувателни значения на съществителните имена. 2.8.2.1.1. Мутационни словообразувателни значения. Словообразувателни типове nomina agentis, nomina actoris, nomina instrumenti, nomina patientis, nomina loci, nomina attributiva. 2.8.2.1.2. Модификационни словообразувателни значения. Словообразувателни типове съществителни за лица жени и женски животни; съществителни със събирателно значение (nomina collectiva); сингулативи и индивидуативи; оценъчни имена (деминутивни и аугментативни съществителни). 2.8.2.1.3. Синтактични словообразувателни значения. Словообразувателни типове nomina actionis и nomina essendi. Литература (към 2.8.1. – 2.8.2.1.3.) 1. М. Димитрова. Nomina agentis в книжовния български език.// ИИБЕ, кн. IХ, 1962. 2. М. Димитрова. Категорията събирателност в съвременния български книжовен език.// ИИБЕ, кн. ХIII, 1967. 3. Ел. Георгиева. Към въпроса за семантичната характеристика на отглаголните съществителни в българския език.// Помагало 1976. 4. Б. Кръстев. Умалителността в българския език. С., 1976. 5. Ст. Стоянов. Словообразуването в българския език. I. Имена. С., 1977. 6. Ст. Калдиева-Захариева. Абстрактната лексика – богатство на съвременния български книжовен език.// Съвременна България, т. 5. С., 1984. 7. В. Радева. Словообразуването в българския книжовен език. С., 1991. 2.8.2.2. Словообразувателни значения на прилагателните имена. 2.8.2.2.1. Мутационни словообразувателни значения. Словообразувателни типове десубстантивни и девербални прилагателни. 2.8.2.2.2. Модификационни словообразувателни значения. Словообразувателни типове прилагателни, образувани от прилагателни. 2.8.2.2.3. Синтактични словообразувателни значения. Словообразувателни типове десубстантивни и девербални относителни прилагателни. Литература (към 2.8.2.2.1. – 2.8.2.2.3.) 1. Ст. Стоянов. Словообразуването в българския език. I. Имена. С., 1977. 2. Ем. Пернишка. Словообразувателни и семантични тенденции при относителните прилагателни в съвременния български книжовен език.// Помагало 1978. 3. А. Спасова. За относителните прилагателни в съвременния български книжовен език.// Помагало 1978. 4. Л. Стоичкова. Словообразувателна структура на относителните прилагателни имена с наставка –ов.// Славистични проучвания. В. Търново, 1978. 5. Ив. Табакова. Към въпроса за отглаголните прилагателни имена на –ем, -им.// БЕ, 1986, 1. 6. В. Радева. Словообразуването в българския книжовен език. С., 1991. 2.8.2.3. Словообразувателни значения на глаголите. 2.8.2.3.1. Мутационни словообразувателни значения. Словообразувателни типове деноминални (деадективни и десубстантивни) глаголи. 2.8.2.3.2. Модификационни словообразувателни значения. Словообразувателни типове девербални глаголи. Начини на глаголните действия. 2.8.2.3.3. Синтактични словообразувателни значения. Словообразувателни типове десубстантивни и деадективни глаголи. Междуметни глаголи. Литература (към 2.8.2.3.1. – 2.8.2.3.3.) 1. П. Пашов. Българският глагол. I. Класификация. Видообразуване. Словообразуване. С., 1966. 2. П. Пашов. За някои фонетични явления при образуването на отмеждуметни глаголи в българския език.// Славистични изследвания. С., 1968. 3. К. Иванова. Начини на глаголното действие в съвременния български език. С., 1974. 4. В. Радева. Словообразуването в българския книжовен език. С., 1991. 5. В. Радева. Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език. С., 1993. 2.8.2.4. Образуване на думи от други части на речта. Образуване на наречия. Образуване на местоимения. Образуване на числителни имена. Литература Каталог: 154 -> pub -> 578 154 -> Закон за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи 154 -> Закон за изменение и допълнение на закона за специалните разузнавателни средства 154 -> Р а з я с н е н и е уважаеми госпожи и господа 578 -> Стоян Буров (Велико Търново) от писàх през пѝсах и писàх до пѝсах. За историята на една акцентна норма abstract pub -> Лексикографската и книжовно-езиковата дейност на братя данчови pub -> Св св. Кирил и Методий pub -> За семантичната основа на родовата именна класификация в българския език pub -> Nouns and forms denoting multitudes in the bulgarian language Изтегляне 423.78 Kb. Сподели с приятели:
|
ид на занятията Семестър Хорариум