Лек-ция №
|
Заглавие на темата
|
Съдържание
|
Време на
провеждане
|
1
|
2
|
3
|
4
|
Част 1. Предмет на дисциплината и основни понятия
|
1.
|
Социално конструираният свят на човека
|
1. Смисловата конституция на социалния свят.
2. Натурализиране на социалните феномени във всекидневното съществуване и рефлексията върху тях като критична и еманципативна позиция.
|
14.9.,
21.9.
|
2.
|
Индивид и общество
|
3.Диалектика на социалното и индивидуалното. Форми на социална „дресировка“.
4. Опозицията „традиционна общност – модерно общество“. Разлика между истинска общност и маса.
|
28.9.
|
Част 2. Икономическият генезис на модерното общество
|
3.
|
Теории за генезиса на капитализма
|
5. Ролята на римската Църква, светските владетели, градските патриции, кръстоносните походи, златодобива, колониализма, лихварството; извори на капиталистичесия дух (Макс Вебер и Вернер Зомбарт).
6. Свободният пазар и индустриално-техническата революция като следствие от преучредяването на световния ред в елемента на морето (Карл Шмит).
|
5.10.
|
4.
|
Марксовият анализ на капиталистическото общество
|
7. Трудът – същностната черта на човека.
8. Потребителна и разменна стойност, закон на стойността.
9. Отчужденият труд, дехуманизираният човек, неперсоналният характер на капитала, прикритостта на капиталистическото господство.
|
12.10.
|
5.
|
От общество на производството към общество на потреблението
|
10. Консумацията и масовата култура като овладяване на частното пространство и личния живот от пазара и като повторно „омагьосване“ на света. Едноизмерният човек.
11. Репресивната толерантност.
12. Невротичната раздвоеност на конформиста.
|
19.10.,
26.10.
|
Част 3. Юридическият генезис на модерното общество
|
6.
|
Произход на модерната държава
|
13. Respublica Christiana в средновековния Запад.
14. Конституиране на модерната териториална държава в „Левиатан” на Хобс: учредяване на социума в хоризонта на смъртта, правно-политическата трансцендентност на суверена, различаването между външно изповедание и вътрешна вяра като прототип на модерното разделение между публично и частно.
|
26.10.,
2.11.
|
7.
|
Понятието „публичност”
|
17. Категориите „публично” и „частно” в техните исторически трансформации. Двойният произход на модерната частна сфера. 18. Буржоазното семейство като лоно на модерната субективност. Двойственият характер на частната автономия. 19. Определение, принципи и институции на модерната публичност. Има ли разлика между политическо и гражданско действие?
|
9.11.
|
Част 4. Социални и политически идеологии на модерността
|
8.
|
Либерализъм
|
20. Лок като „баща“ на либерализма.
21. Разлика между либерализъм и демокрация.
22. Дискусията между формално равни като метафизически принцип на либерализма.
|
16.11.
|
9.
|
Критика на либерализма
|
23. Напрежението между политика и икономика в либералните общества.
24. Проблемът за признанието. Либерализмът – край на историята?
25. Консерватизмът като реакция срещу либерализма и модерния начин на живот.
|
23.11.
|
10.
|
Тоталитаризъм
|
26. Разлика между тоталитаризъм и диктатура.
27. Естественонаучният характер на тоталитарния закон.
28. Насилственото усамотяване като почва за тоталитарната идеология.
|
30.11.
|
11.
|
Утопия и антиутопия
|
29. Инженерният характер на утопията. Диалектика на утопията и антиутопията.
30. Идеалната държава на Платон. Утопичното общество на Мор.
31. Антиутопиите на XX век. Политическият и икономическият тоталитаризъм като материализиране на утопията.
|
7.12.
|
Част 5. Социални развития отвъд модерността
|
12.
|
Нации и национализъм
|
32. Примордиалисти и конструктивисти. Нацията като въобразена общност. Нацията – форма на общност, съответстваща на модерната териториална държава. Модерните схващания за време и пространство като предпоставка за въобразяването на нацията.
33. Типология на национализмите.
34. Институциите на колективната памет като инструмент на националната идеология. Противоречия на национализма.
|
14.12.
1/2 час
1/2 час
|
13.
|
Обществото в ситуацията на глобалност
|
35. Аспекти на глобализацията: икономически, технологичен, екологичен, културен.
36. Социални измерения на глобализацията: разрушаване на връзката между място и общност, степента подвижност като фактор на социална диференциация, надтериториалността и „безтелеснотта“ на новия елит, глобализация и идеология на потреблението.
37. Криза на националната държава. Понятието “глокално”. Глобализацията – тревоги и надежди.
|
21.12.
|
Общо учебни часове
|
30 часа
|
