Програма по: к онтрареволюцията срещу революцията във франция 1789-1830



Дата25.08.2017
Размер34.75 Kb.
СУ “Св. Климент Охридски”

Исторически факултет


Катедра “Нова и съвременна история”

Учебна програма по:



Контрареволюцията срещу революцията във франция

1789-1830

ОКС: магистър

Програма “Кризи, конфликти и дипломация в световната политика, ХVІІ-ХХ век ”

Форма на обучение: редовна

Хорариум: 45 ч. л.

Лектор: доц. д-р Росица Ташева



Анотация


Предложената дисциплина има за цел да обогати представата и разбирането за Франция, френското общество и Европа в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, насочвайки вниманието към един от основните конфликти на епохата - между контрареволюцията и революцията, - който в продължение на много десетилетия оказва силно влияние върху идейното и политическото развитие на целия европейски континент. Контрареволюцията не се свежда до обикновено отхвърляне на революцията и стремеж на благородниците и духовенството към възстановяване без никаква промяна на Стария режим. Напротив, тя се проявява чрез създаването на разнообразни концепции за един реформиран социален и политически ред, въплъщава различни степени на отрицание и съпротива срещу революцията, увлича широки слоеве на обществото във Франция и Европа и се отличава с многообразието на своите форми. В лекционния курс са представени основните аспекти на контрареволюцията - нейните теоретици и еволюцията на идеите им; политическата практика на контрареволюционерите и конфликтите в техните среди; френските и европейските измерения на сблъсъка между силите на контрареволюцията и революцията, и най-после формирането на определена „контрареволюционна” традиция в начина на мислене, чиито проявления съществуват и в нашата съвременност.

Теми


Въведение

Контрареволюцията в историографията – постижения, дефиниции, интерпретации, контра и анти революция, контрареволюционери.


Теорията

1. Консервативните идейни течения през ХVІІІ век: „аристократичният либерализъм”, кралският абсолютизмът, консерватизмът във философията на Просвещението.

2. Основни направления във френската контрареволюционна мисъл – реакционери (граф дьо Феран и граф д’Антрег), консерватори (абат Барюел и абат Дювоазен) и реформисти (Пиер Малуе и „монархистите”).

3. Едмънд Бърк и неговите Размишления за Френската революция - политическа философия; влияние във Франция и Европа.

4. Теориите на „теократите” Жозеф дьо Местр и Луи дьо Боналд. Политическите идеи на Франсоа дьо Шатобриан – Есе за революциите.

Политическата практика

1. Живите сили на съпротивата – дворът, десните парламентарни групи и клубове; роялисткият печат. Борбата на емигрантите срещу революцията. Шпионските мрежи във Франция.

2. Европейските монарси срещу Френската революция. Избухването на войната и първите две коалиции – частни интереси и идеологически конфликти.

3. Народната контрареволюция в Западна Франция (Вандея), 1793-95. Причини, периоди в развитието на гражданската война, действащи сили. Шуанството. Умиротворяването.

4. Контрареволюционните вълнения и бунтове в Южна Франция, 1790-95 (Ним, Жалес, Лион, Марсилия, Тулон). Причини, характер и развитие на конфликтите.

5. Контрареволюцията по време на Термидорианския Конвент и Директорията. Белият терор и провалът на роялистите през 1795 г. 13 вандемиер. Предателството на генерал Пишегрю. 18 фруктидор.

6. Контрареволюционните движения в Европа през 1790-1799 г.: Италия, Германия, Швейцария, Белгия. Настъплението на контрареволюцията през 1799 г. във Франция (Тулуза).

7. Успехи и поражения на контрареволюцията по време на Консулството и Първата империя. Заговори и шпионаж. Екзекуцията на херцог д’Ангиен. Вълненията в Западна Франция. Аферата „Мале”.

8. Контрареволюцията в годините на Реставрацията, 1814-30. Двете реставрации, Луи ХVІІІ и Конституционната харта. Ултрароялистите – лидери, организации, печат, идеология и политика (в опозиция и на власт).

9. Идейното наследство на контрареволюцията и политическите й проявления до края на ХІХ век. Развитие на легитимизма и клерикализма.



Литература

1. Бърк, Едмънд. Размисли за революцията във Франция. С., ГАЛ-ИКО, 2000.

2. Местр, Жозеф дьо. Размишления за Франция. Есе за основополагащия принцип на политическите конституции.С., Кама, 1996.

3. Падовър, Сол. Животът и смъртта на Луи ХVІ. С., Рива, 2007.

4. Сорель, Альбер. Европа и Французская революция. Т. 1-4. С. Петербург, 1892.

5. Ташева, Росица. От суверенитета на разума към суверенитета на краля: новаторство и традиционализъм в политическата философия на френското просвещение. – История, 2007, № 2–3, 31-51.

6. Blanning, Timothy. The French Revolution in Germany: Occupation and Resistance in the Rhineland, 1792-1802. Oxford, 1983.

7. Carpenter, Kirsy, Philip Mansel, ed. The French Emigrés in Europe and the Struggle against Revolution, 1789-1814. Palgrave Macmillan, 1999.

8. Godechot, Jacques. La contre-révolution. Doctrine et action, 1789-1804. Paris, PUF, 1961.

9. Godechot, Jacques. La Grande nation. L’expansion révolutionnaire de la France dans le monde, 1789-1799. T. 1-2. Paris, 1956.

10. Greer, Donald. The Incidence of the Emigration during the French Revolution. Gloucester, Mass., Peter Smith, 1966.

11. Popkin, Jeremy. The Right-Wing Press in France, 1792-1800. The University of North Carolina Press, 1980.



12. Tilly, Charles. The Vendée. A Sociological Analysis of the Counterrevolution of 1793. Harvard University Press, 1964.







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница