Програма по Психология, Лекции по Педагогическа психология Тема 1 Педагогическа психология определение, предмет, обект, цели и задачи

2. 
   Внимание
   

2. 
   Разновидности на вниманието в хода на учебната дейност. Преподаване на ученици с ADHD
   
   1. 
      Случайна съсредоточеност – възниква при случайния контакт на човека със заобикалящите го предмети и явления, но без да е включено волевото внимание. Има основно значение за ранното детско психично развитие и благодарение на нея децата имат неограничен потенциал за учене и развиват качеството любознателност
      
   2. 
      Волево внимание – способност, която трябва да се формира специално за учебната дейност. Ученикът трябва да използва воля при възприемането и обработването на информация. Волевото внимание е обусловено от спецификата на ученето, където психичната активност трябва да се насочи към овладяване на предварително определени научни знания.
      
   3. 
      Следоволево внимание – това е психическата активност, която изключва наличието на преднамереност или воля. При надеждно управление на учебния процес може да отпадне волевата активност и да се осъществи познавателен процес само на основата на следволевото внимание. Това се случва след автоматизация на умението за концентрация. Тогава познанието се осъществява на подсъзнателно равнище, докато волевото внимание е предмет на съзнателна дейност.
      

4. 
   Преподаване на ученици с ADHD – препоръки
   
   1. 
      Внимателно структуриране на средата в класната стая – настаняване на учениците по-далеч от разсейващи неща или до други ученици, които работят съвестно; ясно организиране на класната стая – използване на етикети или различно оцветяване на материалите и местата им
      
   2. 
      Структуриране на дейностите – необходимо е учениците във всеки един момент да знаят какво се очаква от тях и какво следва. Учителят може да използва някакъв вид зрително напомняне за очакваното поведение, както и да осигури структурирано бягство за учениците, които лесно се изморяват от рутината. На някои ученици може да им се позволи да стоят прави в дъното на класната стая, ако това не разсейва останалитею
      
   3. 
      Фокусиране на вниманието на учениците – вербални и невербални сигнали – докосване по рамото; вдигане на показалеца, преди учителят да започне да говори; пляскане с ръце
      
   4. 
      Осигуряване на възможности за изразходване на прекомерната енергия – да се редуват часове с физическа активност със спокойни уроци
      

3. 
   Теории на ученето. Модел на Аткинсън – Шифрин на преработката на информация. Спечелване на вниманието на учениците
   

• 
  Сетивния регистър като първи компонент на паметовата система. След 1-2 секунди, за които я задържат сетивата, информацията се губи, ако нищо не се случи с нея
  
• 
  Изводи за практиката на обучението – Първо, хората трябва да обръщат внимание на информацията, за да премине от сетивния регистър към дългосрочната памет, ако искат да я съхранят. Второ, нужно е време, за да стане достъпна в съзнанието цялата информация, видяна дори и за миг
  
• 
  Вниманието като ограничен ресурс – ако учителят иска учениците да възприемат това, което казва, трябва да изключи другите стимули
  
• 
  Спечелване на вниманието на учениците – промени във вербалното или невербалното поведение, преди и по време на излагането на важна информация (тон на гласа, поза, жестове); подсилване на емоционалното въздействие на материала; информиране на учениците, че информацията е важна; използване на необичайни или противоречиви стимули (например демонстрации в часовете по природни науки)
  

4. 
   Кратковременна (работна) памет
   

5. 
   Дълговременна памет (постоянна памет)
   

1. 
   Памет за епизоди – паметта за личните ни преживявания, нещата, които сме чули или видели. Съхранява се и се организира във вид на образи, възоснова на това кога и къде са станали събитията
   
2. 
   Дълговременна семантична памет – повечето неща, които се учат в училище, се съхраняват в нея. Съдържа фактите, общата информация, понятия, принципи и правила как да ги използваме; уменията ни за решаване на проблеми;стратегиите ни за учене. Организирана е под формата на мрежи от свързани идеи
   
3. 
   Процедурна памет – отнася се до знанието как се прави дадено нещо. Съхранява се като комплекс от двойки стимул-реакция. Това е способността да помним как се извършва физическа задача (например карането на колело)
   
4. 
   Забравянето – като паметов процес, от гледна точка на ученето може да се разглежда като затруднение на ученика, което понижава общата му учебна успеваемост. От друга страна предпазва, освобождава от нежелани впечатления и спомага за запазване на психичния баланс на личността
   

6. 
   Видове памет в учебната дейност
   
   1. 
      Механична – има значение при запомнянето на информация за предмети и явления, при които няма причинно-следствени връзки
      
   2. 
      Логическа – необходима е за ситуации на запомняне, където са налице причинно-следствени връзки
      
   3. 
      Мнемотехническа – нарича се още знакова памет. Присъща е само на човека, бележи началото на културното развитие на човека. Свързана е с умението за разработване на система от изкуствени знаци за запомняне и запазване на впечатленията от там
      

Тема 7 – Дарби, способности, талант, гениалност. Психологически теории за творчеството и интелекта

1. 
   Способност – общ преглед на понятието
   

• 
  Общи способности – тези, които санеобходими във всяка човешка дейност – трудолюбието, внимателността, паметливостта, съобразителността и други.
  
• 
  Специални способности – проявяват се в големи трупи от дейности, например: музикални, интелектуални, художествени, спортни. Характерно е високо развитие на отделни психически качества и свойства, като тънък музикален слух, тънко различаване на цветовете и техните нюанси, проницателност и други.
  
• 
  Умствени способности- резултат на доминирането на умствената дейност
  
• 
  Физически способности - резултат на доминирането на физическата дейност
  

2. 
   Видове способности според степента на развитие и равнището
   
   1. 
      Надареност - съвкупността от способности на даден човек в уникалното им индивидуално развитие и структура
      
   2. 
      Талант – особено благоприятна комбинация от способности, позволяваща високи постижения, но такива, които остават в рамките на постигнатото от обществото
      
   3. 
      Гениалност – най-високото равнище на изразеност на способностите, което позволява постижения с историческо значение
      

3. 
   Насоченост на личността като основа за формирането на личността
   

• 
  Интереси, убеждения и идеали – елементи на личностната насоченост, които определят в голяма степен профила й
  
• 
  Характерна тенденция при интересите е съзнателния когнитивен анализ на обекта, към които те са насочени
  
• 
  Заинтересуваният насочва вниманието си, т.е. своите възприятия, мисли, намерения, емоции, действия и т.н., към онези сфери на природната или обществената среда или към онези психични свойства и процеси на другите хора и техните действия, които са личностно значими за него.
  

4. 
   Способностите като синтетична структура от психични феномени
   

5. 
   Характеристики на способностите
   
   1. 
      Индивидуалност на способностите - най-ярко изразена в способностите типични за изкуството; изгражда се не само в обучението, но се определя и от уникалността на личността - чувства, темперамент и други психични компоненти.
      
   2. 
      Затвърдени психични особености – обуславят се не само от многократното повторение на дейността, но и от характера на собствената си структура. Имат белезите на една устойчива психична система, която е подчинена на мирогледа и идеите
      
   3. 
      Субординация (йерархия) на компонентите в структурата на способностите – нито една способност не би придобила устойчивост, ритмичност, повторяемост, последователност в изявата без наличие на съподчиненост на компонентите
      
   4. 
      Интегралност на способността - всяко психично явление носи в себе си интегралния характер на голямото разнообразие адекватни операции от практиката
      
   5. 
      Сложна обусловеност на способностите и връзката им с другите психични компоненти –
      

6. 
   Корелационни зависимости между компонентите на една и съща способност и различни способности - тези зависимости усилват връзките между компонентите и в крайна сметка водят до една по-висока степен на развитие на самата способност
   
7. 
   Косвена обусловеност на способностите от дейностите - способностите се изграждат на основата на дейностите, косвено - чрез изградените в дейностите психични компоненти, които служат като елементи на способностите
   
8. 
   Динамичен характер- отнася се до изменението им в процеса на дейностите и възрастовото развитие на личността; динамиката на способностите зависи както от дейността, така и от наличните заложби и наклонности на личността и от редица процеси: воля, интереси, характер, както и от начина на обучение, трудовата дейност.
   

6. 
   Талант и гениалност
   

• 
  внимателност, прилежност, постоянна готовност за напрегната (съсредоточена) работа;
  
• 
  трудолюбие, потребност от занимание с дейност;
  
• 
  особености на интелектуалната дейност – систематичност на ума, повишени възможности за анализи и обобщение, продуктивност
  

7. 
   Интелект
   

1. 
   Според Ж. Пиаже - интелектът не се състои от изолирани, разкъсани категории на познавателните процеси, а е форма на уравновесяване, към която се отнасят и структурите на възприятията, навиците, елементарните сензорни механизми
   
2. 
   Според американския психолог Р. Солсо „интелектът е способност да се придобиват, възпроизвеждат и използват знанията за разбиране на конкретни и абстрактни понятия и отношения между обектите и идеите и използването на знанията по осмислен способ”. В какво се изразява интелектът според Солсо
   
   1. 
      Способност за класифициране на образите
      
   2. 
      Способност за адаптивно изменение на поведението – към научаване
      
   3. 
      Способност към индуктивно мислене – умение да извежда от конкретни примери съответни принципи и правила
      
   4. 
      Способност да се разработват и използват концептуални модели - създаване на представи за същността и устройството на света под формата на определен модел, който личността използва за разбиране и интерпретиране на събитията
      
   5. 
      Способност за разбиране - възможността на личността да вижда правилно отношенията между обектите и да оценява тази отношения за решаването на дадената задача
      
3. 
   Факторен анализ
   

• 
  За разкриване на някои основни компоненти на интелекта чрез набор от тестове, всеки от които може да измери един конкретен атрибут на интелекта, такъв като разсъждение, математически способности, запас от думи и т.н.
  
• 
  Според някои теоретици интелектът е по-добре да се представи като съвкупност от няколко фактора - словесно разбиране; цифров и вербален фактор; разсъдъчен; бързина на възприемането; бърз поток на речта и паметта
  

4. 
   Теория на Р. Кетел – интелектът се състои от два еднакво важни, но различни фактора: а) общи флуидни способности (предимно биологично детерминираните способности, един вроден умствен потенциал ) и б) общи кристализирани способности (онези способности, които са резултат от натрупания опит в онтогенетичното развитие)
   
5. 
   Информационен подход за анализиране на интелекта
   

1. 
   Теория за интелекта на Р. Стенбърг - интелектът може да се раздели на 5 типа компоненти (етапи, през които трябва да премине човек, за да реши възникнала задача): метакомпоненти; компоненти на дейността; компоненти на придобиването; компоненти на задържането и компоненти на предаването. Метакомпонентите – това са знанията на човека за това как да реши задачата.
   
1. 
   Творчество
   

• 
  Творчеството като висше ниво на познанието. Не може да се осъществи без предварително натрупани знания. (Да се открие нещо ново е възможно само тогава, когато са овладени вече всички достигнати знания в дадена област.)
  

1. 
   Общи принципи и етапи на творчеството, независимо от вида дейност
   

2. 
   Черти, които характеризират творчеството
   

• 
  Постоянна познавателна активност на личността;
  
• 
  Успешно съчетаване на бързината и дълбочината на познанието;
  
• 
  Създаване на определена емоционална нагласа;
  
• 
  Критичност на познавателната дейност;
  
• 
  Парадоксалност или “странично” (креативно) мислене