Програма (проект) икономически и социални приоритети

В Програмата на правителството от 1.08.2013 г. и в Първия етап за нейното изпълнение основно място е отделено на действията и намеренията в икономическата и в социалната области.

С оглед на изготвянето на комплексна оценка на досега предприетите действия на правителството и на заявените от него намерения за предстоящия период в посочените области, могат да бъдат направени следните констатации и предложения от гледна точка на първоначално заявените национални приоритети на кабинета, както и на предизборните ангажименти на БСП като носител на правителствения мандат.
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
Икономика, енергетика и туризъм
Предприети действия

1. 
   За първи път бе постигнато намаление на цената на електрическата енергия както за битовите, така и за индустриалните потребители. Това позволява да се натоварват всички мощности и да се гарантира работа за българските миньори. Въведен беше нов модел на ценообразуване. Променен бе механизмът за закупуване на студен резерв и разполагаемост и бе въведен пазарен принцип за осигуряването им. Износът на електроенергия беше освободен от добавките в цената за пренос на енергията (за зелена и кафява енергия, както и за невъзстановяеми разходи). Създадена бе възможност за балансиране на системата чрез ограничаване на производството на електроенергия при наличие на свръхпроизводство. Направена бе промяна в механизма за изкупуване на енергия от ВЕИ и на компенсиране на разходите, свързани с това изкупуване. Ограничен бе обемът на изкупуваната по преференциални цени електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин.
   
2. 
   Възстановена бе дейността на Обществения съвет към министъра на икономиката и енергетиката като форма на активен диалог между държавата, гражданите и бизнеса. В рамките на обществения съвет по енергетика бяха проведени различни обсъждания по актуални теми. Беше разгледан новия модел на ДКЕВР за ценообразуване на електрическата енергия от 1 юли 2013 г. Обсъдени са законите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и на Закона за енергията от възобновяеми източници, както и предложенията за изменение на цените на електрическата и топлинната енергия за новия ценови период.
   

Подновена беше и дейността на Националния съвет по иновации, който не беше заседавал в последните три години. Проведено беше обсъждане на Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Стратегията предвижда надграждане на постигнатото от страната, като определя приоритетите за развитие през новия програмен период. Проведени бяха работни срещи с конкретни предложения на бизнеса в новата версия на ОП "Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020". Беше представен втори вариант на концепцията за оперативната програма. Актуализиран бе график за нейното разработване.

3. 
   Създадена бе работна група на управленско ниво, която да анализира състоянието на "Топлофикация–София" ЕАД и да очертае конкретни мерки за стабилизирането му. Втора работна група с финансисти от заинтересованите институции пък ще подпомогне управлението на дружеството в работата по подобряване на финансовото му състояние. Двете групи трябва да работят паралелно и целта е мерките, които ще се набележат да станат факт още преди началото на следващия отоплителен сезон.
   
4. 
   Актуализирана бе подзаконовата нормативна уредба за осигуряване безопасността в мините за да се осигури ефективно функциониране на регионалните минно-спасителни служби. По инициатива на министъра на икономиката и енергетиката и с подкрепата на Минно-геоложката камара вече е създадена работна група, която изготвя експертна оценка и предлага промени в следните правилници:
   

• 
  за минно-спасителната и газо-спасителната дейност;
  
• 
  по безопасността на труда при разработване на находища по открит начин;
  
• 
  по безопасността на труда в подземните въглищни мини.
  

Изготвена е Наредба за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване на подземни богатства. Наредбата е трябвало да бъде приета през 2010 г. като подзаконов нормативен акт към Закона за подземните богатства (ЗПБ). Поради липсата на регламентация се е създала порочна практика за забавяне представянето на работни проекти от страна на концесионерите, както и ненавременно съгласуване от страна на администрацията.

5. 
   Поставено бе началото на общественото обсъждане на проекта за Национална стратегия за насърчаване на МСП за периода 2014-2020 г. Стратегията e адаптирана към Small Business Act (SBA) – основния политически документ на ЕС в областта на МСП. Правителството заяви своята отговорност за незабавното прилагане на мерки за подобряване на икономическите условия.
   
6. 
   Утвърдена бе нова, по-висока цена за добиваните в "Мини Марица-изток" ЕАД лигнитни въглища, за производство на електроенергия, считано от 1.09.2013 г. Цената на въглищата ще бъде 75.00 лв. за тон условно гориво (ТУГ), досега тя е била 71,50 лв/ТУГ. Новата цена, както и увеличеното производство на централите в Маришкия басейн, ще доведат до повишаване приходите на "Мини Марица-изток" ЕАД от цена и от произведена продукция, което ще благоприятства развитието на дружеството по посока стабилизиране и добро функциониране, ще запази работните места и нормалното изплащане на трудовите възнаграждения на работници и служители, както и ще спомогне за реализиране на неговата инвестиционна програма.
   
7. 
   В спешен порядък бяха набелязани и приети мерки за стабилизиране и развитие на „ВМЗ“ ЕАД, гр. Сопот. Изпълнението на мерките стартира незабавно и вече е факт първата стъпка от преструктурирането на дружеството, реализирано чрез увеличение на капитала му. От „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. са придобити акции на стойност 27.5 млн. лв. По този начин в дружеството е вкаран финансов ресурс, с който са погасени неотложни задължения, изплащат се работни заплати и се рестартира производството. Изплатени са всички забавени възнаграждения към работниците – две заплати и половина и два аванса.
   
8. 
   Подновен бе диалогът с МФ „Козлодуй“. Подписани бяха две споразумения за финансиране на два високоприоритетни проекта:
   

• 
  в ядрения прозорец на МФ "Козлодуй" бе подписано споразумение за изграждане на първия етап на Националното хранилище за погребване на ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци. Бенефициент по проекта, финансиран изцяло от МФК, е ДП "Радиоактивни отпадъци". В новоизграденото хранилище ще бъдат погребани радиоактивните отпадъци от 1-4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Предвижда се строителството на първият етап на хранилището да завърши до края на 2015 г.;
  
• 
  с другото подписано споразумение, което се отнася до неядрения прозорец на фонда, се финансира проект за обновяване и модернизация на производството и преноса на енергия в топлофикационната система на София. Бенефициент е "Топлофикация София" ЕАД. Общата стойност на проекта е 41.9 млн. евро, от които 21.5 млн. евро - от МФК. Модернизацията и подновяването на съоръженията на компанията ще повишат сигурността на енергийните доставки в столицата и енергийната ефективност на услугата, чрез намаляване на загубите в топлопреносната мрежа и намаляване емисиите на парникови газове. Предвижда се проектът да бъде изпълнен до края на 2017 г.
  

9. 
   В ход е приемането на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки в изпълнение на Програмата на правителството за по-прозрачни процедури, недискриминация и равнопоставеност. Целта е да се осигурят възможности за допускане до участие на повече кандидати.
   
10. 
    Направена бе оценка за усвояването на еврофондовете за периода 2007-2013 г.. Бяха установени следните проблеми:
    

• 
  при оценка на проектни предложения;
  
• 
  при верифициране на междинни и финални отчети и извършване на плащания към бенефициентите по ОП „Конкурентоспособност“.
  

• 
  Невъзможност да се осигурят финансови средства за изпълнение на договорите за безвъзмездна финансова помощ;
  
• 
  Късно стартиране на средствата предназначени за финансови инструменти по инициативата ДЖЕРЕМИ.
  

• 
  Задължения за частните бенефициенти да осигурят банкова гаранция при подаване на искания за авансови плащания (при стартиращи компании това се оказа невъзможно, което доведе до прекратяване на част от договорите за безвъзмездна помощ);
  
• 
  Тежки и тромави процедури във връзка с процедурите за избор на доставчици.
  

д/ Напредък в процеса на програмиране на ОП „Иновации и конкурентоспособност”

• 
  При разработване на новата ОП „Конкурентоспособност” за периода 2014-2020 г. се проведоха активни дискусии с всички заинтересовани страни - водещи министерства и ведомства, социално-икономическите партньори, регионални и местни власти, структури на гражданското общество, академичната общност и други. В хода на тези дискусии се набелязаха реалните проблеми на бизнеса – основен бенефициент по програмата като по този начин се извеждат конкретни мерки, към които да се насочи ресурсът, за да се постигне най-голям ефект върху икономиката и принос за реализиране на целите на „Европа 2020” – интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
  
• 
  Сформирана бе тематична работна група за разработване на ОП „Иновации и конкурентоспособност”, в която са включени представители на заинтересованите страни. Проведени са две официални заседания на групата, на които са представени и обсъдени варианти на концепция на оперативната програма за подкрепа на бизнеса през новия програмен период.
  
• 
  Най-трудната задача при разработването на програмата бе да се постигне консенсус между всички заинтересовани страни и баланс между мерките, които имат бърз и непосредствен ефект върху бизнеса (технологично обновление, въвеждане на международни стандарти и сертификация, интернационализация и т.н.) и такива, които изискват по-дълъг период за постигане на опреден резултат и по-големи инвестиции (инфраструктура за иновации и изследвания; развитие и внедряване на иновации и т.н.).
  
• 
  При определянето на конкретни мерки, които да подкрепят изпълнението на дефинираните цели, бе важно да се отчете и капацитетът на българския бизнес за изпълнение, в т.ч. обезпечаване с необходимия финансов ресурс на съответния проект. Необходимо е да бъде отчетен рискът, че планирането на мерки, които не са адекватни на нуждите и възможностите на предприятията в страната, ще създаде затруднения с управлението на програмата, както и ефективното и ефикасно усвояване на средствата през новия програмен период.
  
• 
  Важен въпрос относно разпределянето на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове в зависимост от категорията на предприятията е подкрепата за предприятия, които поради големия си брой заети лица в тях, са с ограничен достъп до средства от фондовете на ЕС.
  

• 
  Общата цел на ОПИК 2014-2020 е да съдейства за постигане на динамично конкурентоспособно развитие на икономиката, базирано на иновациите.
  
• 
  ОП „Иновации и конкурентоспособност” е насочена към подкрепа на бизнеса. Насочването на средства по тази програма има потенциал за значим и непосредствен ефект върху развитието на икономиката на страната;
  
• 
  При индикативното финансово разпределение средствата определени за Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” са 1, 037 млрд. евро;
  

11. 
    Проведе се годишната среща на търговско-икономическите съветници, на която присъстваха представители на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), търговско-икономическите съветници, командировани в Службите по търговско-икономически въпроси и представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал и Съюзът за стопанска инициатива.
    

1. 
   Разработване на планове за преструктуририране и оздравяване на държавни предприятия в тежко финансово състояние.
   
2. 
   Обвързване на договорите за управление на органите на държавните предприятия с провеждането на структурни реформи в тях и финансовия резултат на дружествата.
   
3. 
   Подготовка на анализ на технико-икономическите характеристики на проекта „Белене”, прогнозите за електропотреблението в региона и България и финансовата структура на проекта.
   
4. 
   Преговори с Росатом с оглед решаване на проблемите, възникнали по проекта „Белене”.
   

Някои от решенията и мерките, предприети в МИЕ и в агенциите към него са с конкретна краткосрочна насоченост. Все още не се пристъпва към някои решения, изискващи предприемането на непопулярни мерки.

• 
  стартирането на десетгодишна програма за реиндустриализация на икономиката;
  
• 
  стъпките за реализация на стратегия „Произведено в България” в съответствие с конкурентните предимства на страната;
  
• 
  цялостната оценка на ефекта от т.нар. либерализация в сферата на естествените монополи и ясно дефиниране на правата и отговорностите на българската държава.
  

1. 
   Бяха осигурени средства от държавния бюджет за текущата година за подпомагане на тютюнопроизводителите в размер на 73 млн.лв. Бяха предприети стъпки към разработката на национални програми за финансова подкрепа на отраслите „Птицевъдство”, „Свиневъдство” и „Пчеларство”, необходими за компенсиране на съкращаването на средствата за тях в ОСП 2014-2020.
   
2. 
   Бяха приети мерки в подкрепа на млади фермери до 40-годишна възраст чрез получаване на допълнителни 25% към директните плащания.
   
3. 
   Одобрена бе схема в полза на производителите на картофи, чрез която се компенсират разходите им за борба с вредителите. Помощта се предоставя на малки и средни производители под формата на субсидия за лицензирани доставчици на препарати за растителна защита.
   
4. 
   Предприети бяха действия за удължаване с две години на преходния период за адаптация на фермите млекопроизводители от 2-ра и 3-а категория към европейските стандарти. За целта бе отправена нотификация до ЕК за получаване на необходимото съгласие.
   
5. 
   Бяха извършени промени в Наредба № 11 за условията и реда за прилагане на Мерки 211 и 212 от ПРСР, които засягат необлагодетелстваните райони и работещите в тях земеделски стопани. В резултат на промените се очаква до края на август да намерят решение проблемите, свързани с т. нар. застъпване и други, препятстващи получаването на дължимите по посочените мерки плащания.
   
6. 
   Бяха създадени и задействани мобилни групи за контрол на внасяните от Гърция и от Р Македония селскостопански продукти по граничните пунктове, борсите, тържищата и общинските пазари. В групите бяха включени представители на зеленчукопроизводителите, експерти от БАБХ, от фитосанитарните власти и от НАП.
   
7. 
   В проекта за Обща селскостопанска политика бе защитена позицията за разширяване на обхвата на обвързаната подкрепа на 15%. Подкрепата в полза на отраслите животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство се повишава от 3,5% на 13%; 2% се заделят специално за производителите на протеинови култури.
   
8. 
   В съответствие с ангажиментите за публичност бе обявена общата сума на средствата, разходвани за информационни семинари, печатна и електронна медийна реклама и консултантски услуги за периода 1.01.2007 - 22.05.2013 г., възлизаща на 31 249 986 лв.
   

1. 
   Да се предприемат следните допълнителни мерки за подкрепа на дребните и средните селскостопански производители:
   

• 
  осигуряване на условия за облекчен достъп до пазари за реализация на продукцията им;
  
• 
  стимулиране на сдружаването на селскостопанските производители за производство на конкурентна на вътрешния и външните пазари продукция с висока добавена стойност.
  

2. 
   Да се извърши конкретизация на необходимите средства по държавния бюджет за 2014 г. За изпълнение на поетите ангажименти по линия на националните доплащания и на държавните помощи в полза на животновъдството, на тютюнопроизводството - 73 млн.лв., както и за възстановяване на плащания акциз върху горивата - 70 млн.лв.
   
3. 
   Да се приложат по-нататъшни решителни мерки за пресичане на контрабандния внос на храни, както и за пресичане на необявените вътрешнообщностни доставки за предотвратяване на нелоялната конкуренция по отношение на българските производители и за осигуряване на дължимите приходи за фиска.
   
4. 
   Да се предприемат действия за изпълнение на приоритета за стимулиране на българското селскостопанско производство и затваряне на веригата производство-преработка-реализация чрез развитие на хранително-вкусовата промишленост. Необходимите мерки следва да бъдат насочени към решаване на следните проблеми:
   

• 
  малкият размер на повечето стопанства, което води до занижено качество или неравномерно подавано количество на продукция за промишлена преработка, особено при млякото, месото, плодовете и зеленчуците;
  
• 
  недостигът на средства за инвестиции в подотраслите на мелничарството, месопреработката, производството на фуражи, производството на масла и мазнини от растителен и животински произход, както и на експортно-ориентираните производства – преработката на плодове и зеленчуци, винопроизводството, производството на медицински и промишлени култури, както и производството на пчелен мед.
  

5. 
   Да се въведе национален таван за субсидиране на едно отделно земеделско стопанство в размер на 150 хил. евро. Освободените средства да се преразпределят в полза на стопанства, осъществяващи производство в нуждаещи се от финансова подкрепа интензивни отрасли.
   
6. 
   Да се предприемат действия за гъвкаво използване на интервенционните механизми на ОСП в съответствие с нуждите и спецификата на българското земеделие, като се разработят и приложат национални интервенционни механизми за защита не цените на земеделската продукция.
   
7. 
   Да се предприемат допълнителни мерки за максимално усвояване на средствата по ПРСР и по ПР, като не се допусне загуба на средства за 2013 г., както и за периода до 2015 г. Да се осигури своевременно стартиране на новата ПРСР, по възможност още от началото на 2014 г.
   
8. 
   Да се предприемат практически действия за целево използване на държавния поземлен фонд с цел разширяване на продуктовото разнообразие и отглеждането на интензивни култури.
   

На сегашния етап ръководството на МЗХ счита, че проблемите в областта на поземлените отношения следва да се решават чрез реформи на ниво дирекции, което очевидно е недостатъчно. Необходимо е да се постави на дневен ред предложението на БСП за създаване на Агенция по земята. Остава открит стратегическият проблем за комасацията на земеделската земя.

1. 
   Бяха открити и въведени в експлоатация три автомагистрални участъка: АМ „Тракия“ –Лот 4 Карнобат-Ямбол с дължина 49 км (12 юли 2013 г.) ; АМ „Струма“ – Лот 1 Долна Диканя – Дупница с дължина 14 км (23 юли 2103 г.) и АМ „Хемус“ –връзката СОП – гара Яна с дължина 9 км (19 август 2013 г. ).
   
2. 
   Прието бе решение на Народното събрание от 11 юли 2013 г. за налагане на мораториум върху всички сделки за разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в териториите на устройствени зони „А“ и „Б“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, освен за случаи на инфраструктурни обекти с местно и национално значение. Целта е да се стимулират органите на изпълнителната власт в срок до март 2014 г. да изработят и приемат всички необходими специализирани карти за природните образования – плажове, дюни, лагуни и т.н.
   
3. 
   Приети бяха на първо четене промени в Закона за водите. Промените са свързани с процеса по отписване от балансите на ВиК дружествата на имущество и активи – публична държавна и/или публична общинска собственост - и предоставянето им за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК операторите, както и за решаване на въпросите за практическата дейност на асоциациите по ВиК и за режима на ДДС при изпълнение на ВиК проекти по ОП „Околна среда”;
   
4. 
   Приет е Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. С тези изменения се разделят функциите и отговорностите между Министерството на регионалното развитие (МРР) и Министерството на инвестиционното проектиране (МИП).
   
5. 
   В изпълнение на неотложните мерки на правителството бяха предприети стъпки за възстановяване на работата на Съвета по децентрализация със срок 31 юли 2013 г. и за подписване на Споразумение за сътрудничество между Министерския съвет и Националното сдружение на общините в Република България до 15 октомври 2013 г.
   
6. 
   Бяха приети регионални планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014 – 2020 с решения на Министерския съвет, както следва: Североизточен район 2014-2020 г., приет с РМС № 460/01.08.2013 г., Северозападен район 2014-2020 г., приет с РМС № 459/01.08.2013 г., Югозападен район 2014-2020 г., приет с РМС № 457/01.08.2013 г., Югоизточен район 2014-2020 г., приет с РМС № 458/01.08.2013 г., Северен централен район 2014-2020 г., приет с РМС № 461/01.08.2013 г., Южен централен район 2014-2020 г., приет с РМС № 462/01.08.2013 г.
   
7. 
   Предприети бяха конкретни действия, насочени към минимизиране на риска от автоматично освобождаване на европейски средства (загуба), по ОП „Регионално развитие 2007-2013 г.“ в края на настоящата 2013 г. Засега потенциалната загуба от 250 милиона лева е сведена между 30-50 милиона лева.
   

1. 
   Да се ускори работата по развитие, поддръжка и модернизация на републиканската пътна мрежа:
   

• 
  актуализация на плановете за текуща поддръжка и ремонт на републиканската пътна мрежа (РПМ), в т.ч. увеличаване на средствата в годишен план със 100 милиона лева. Изготвяне и въвеждане на дългосрочен модел за финансиране и поддържане на РПМ – срок – средата на 2014 г.;
  
• 
  увеличаване на годишните лимити за изпълнение на проекти съфинансирани чрез държавните инвестиционни заеми от ЕИБ и Световната банка – увеличение минимум с 80 милиона лева;
  
• 
  разработване на допълваща, европейските източници на финансиране и тези на МФИ програма за капитално строителство на възлови проекти от значение за националната икономика – обходните пътища на Поморие, Ахелой, Кърджали, разширение на мрежата Бургас-Несебър и други.
  

2. 
   Необходимо е финансово обезпечаване на приоритетите на МРР за 2014 г. През последните четири години силно намаля финансирането за капиталови разходи на основните дейности и функции на МРР. Практически имаше дейности, за които не се предвиждаше финансиране. За основните дейности на МРР е необходимо да се предвидят средства (допълнително до 270 милиона лева) за реализация на основните му функции :
   

• 
  за републиканската пътна мрежа - допълнително 220 милиона лева (за поддържане +100 милиона лева, за държавни инвестиционни заеми + 80 милиона лева, за капиталови разходи +40 милиона лева ) ;
  
• 
  за преодоляване на проблемите с безводието в страната – 30 милиона лева ;
  
• 
  за програма за геозащита – 20 милиона лева.
  

3. 
   Да се предприемат следните приоритетни действия в сферата на Водоснабдяване и канализация:
   

• 
  прехвърляне на собствеността от ВиК дружествата към държавата и общините и предоставянето й с договори за експлоатация и поддръжка на ВиК операторите – до средата на 2014 г.;
  

• 
  стартиране на практическата дейност на асоциациите по ВиК за формиране и прилагане на политиката във ВиК сектора – инвестиции, контрол върху нарастването на цените за ВиК услугата, амортизационна политика;
  
• 
  приемане на Стратегия за развитие на сектор „Водоснабдяване и канализация” – до октомври 2013 г.
  
• 
  изготвяне и стартиране на многогодишна програма за намаляване на негативните ефекти от режима на водоснабдяване в някои райони на страната. Целта е в срок до 5 години да се намали броят на населените места, изпитващи затруднение с водоснабдяването през летните месеци, от над 600 до 200 населени места – срок 2014 г.
  

4. 
   Да се разработят приоритетно следните въпроси в сектор „Концесии на плажовете”:
   

• 
  преглед на изпълнението на всички концесионни договори за плажове, оценка на договорите за наем на плажовете и оценка на причините за неотдадените плажни ивици – октомври 2013 г.;
  
• 
  изготвяне на актуализирана програма за концесиониране на плажните ивици и актуализация на параметрите на концесионните договори – 2014 г.
  

5. 
   Да се положат всички усилия за изготвянето и приемането на легална дефиниция за „селски райони“ до октомври 2013 г. с цел гарантиране на пълния обхват на територията на страната от бъдещите интервенции с европейски средства за периода 2014-2020 г.
   
6. 
   Да се активизира работата в сектор „Геозащита и борба с абразията”
   

• 
  изработване на 10-годишна програма за борба със свлачищата в България и създаване на финансов модел за нейното финансиране – срок до средата на 2014 г.;
  
• 
  възстановяване на непрекъснатото наблюдение на изградените контролно-измервателни системи в свлачищните региони и разширяване на мрежата за перманентен контрол – 2014 г.
  

7. 
   В сектор „Устройство на територията” е необходимо:
   

• 
  изготвяне на оценка за наличието на общи устройствени планове (ОУП) (влезли в сила или в етап на изпълнение) от българските общини – септември 2013 г.;
  
• 
  подготовка и стартиране на нова схема по ОП „Техническа помощ 2007-2013 г.“ за изпълнение на първа фаза на изготвяне на общите устройствени планове на общините (набиране на необходимата база от данни, изготвяне на географски информационни системи на териториите и т.н.) – ноември 2013 г.;
  
• 
  подготовка на втора фаза на проект за окончателно изработване на общите устройствени планове на общините по ОП „Добро управление 2014-2020 г.) – 2014 г.
  

8. 
   Да се активизира работата по приоритетните въпроси на регионалното развитие и подготовката на Споразумението за партньорство за 2014-2020 г.:
   

• 
  оценяване на изпълнението на регионалните планове за развитие 2007-2013 г., степента на сближаване/раздалечаване между регионите и във вътрешнорегионален план, концентрация на интервенцията с европейски средства по общини и региони – до края на 2013 г. , без оценка на плановете, която ще се извърши до средата на 2014 г.;
  
• 
  създаване на Единна информационна система за наблюдение на социално-икономическото развитие на регионите – втората половина на 2014 г.;
  
• 
  подготовка на Пилотна програма за интегрирано развитие на изоставащите райони и общини в Северозападна България за периода 2014-2020 г. – средата на 2014 г.;
  

9. 
   Специално внимание да се отдели на ясното определяне функциите и отговорностите на МРР и новосъздадената МИП, особено що се отнася до подобряване на инвестиционната дейност и на конкурентната среда в строителния сектор.
   

Започнал е процес на систематизиране на проблемите. Най-важният въпрос е правилно структуриране на бюджетните лимити за 2014 г.

1. 
   За осъществяване методичното ръководство и контрол върху дейността на участниците в инвестиционния процес, както и на дейностите по разрешаване на строителството, приемането и въвеждането в експлоатация на готовите строежи, бе създадено Министерство на инвестиционното проектиране (МИП). Обхватът на дейностите му включва:
   

• 
  разработване на нормативни актове в областта на проектирането, изпълнението, експлоатацията и разрушаването на строежите и тяхното хармонизиране с правото на Европейския съюз с оглед създаване на условия за изграждане на безопасни, енергоефективни и достъпни строежи с устойчиво използване на природните ресурси;
  
• 
  оценяване на съответствието на строителните продукти, държавната жилищна политика, строителния контрол, кадастъра, геодезията и картографията;
  
• 
  предвидено е второстепенни разпоредители с бюджетни средства към МИП да са: Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Дирекцията за национален строителен контрол.
  

2. 
   В ход е подготовката на следните законодателни инициативи:
   

• 
  изменение и допълнение в ЗОП за облекчаване на административните режими и създаване на благоприятна среда за инвестиции;
  
• 
  изменение и допълнение в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР);
  
• 
  изменение и допълнение в Закона за геодезията и картографията (ЗГК).
  

3. 
   Досега бяха предприети следните действия.
   

• 
  подготвен бе Устройствен правилник и структура на министерството;
  
• 
  създаден бе Обществен съвет, в който са поканени всички браншови организации. Бяха проведени две заседания, като всички законодателни инициативи са обсъждани с тях.
  
• 
  Обект на разработка са и основните изменения в законодателството по ЗУТ.
  

4. 
   Предмет на възобновено обсъждане са два големи проекта: хидроенергийните възли „Никопол – Турну Мъгуреле“ и „Силистра – Калараш“.
   

1. 
   Необходимо е МИП да установи и да бъде в тясно взаимодействие с МТСП и МОН. По отношение на Обществения съвет, МИП би могло да привлече и синдикалните организации. Следва да се отбележи, че в строителството има значителен „сив“ сектор и една от задачите на новото министерство трябва да бъде неговото ограничаване.
   
2. 
   За възраждане на строителната индустрия като част от плана за реиндустриализация на България, заложен в предизборната платформа на БСП, е необходимо:
   

• 
  полагане на допълнителни усилия и работа в изработване / осъществяване на качествени проекти с висока възвръщаемост на инвестициите;
  
• 
  възстановяване на производството на строителни материали в България. Голяма част от тях (тухли, керемиди, вар, гипс и др.), които традиционно са произвеждани в страната, днес се внасят. Тази мярка, освен принадена стойност, ще осигури и допълнително 10 000 работни места. Чрез ново разпределение на ресурсите и локализация на тази индустрия, тези работни места ще бъдат разкрити, в това число и в един от най-бедните икономически райони – Северозападна България. Разкриването на нови работни места, както и преодоляването на регионалния дисбаланс в икономическите райони на България и възраждането на българското производство, са сред основните ангажименти в предизборната платформа на БСП.
  

3. 
   Повишаване на квалификацията и компетенцията на проектантските фирми. Нивото и компетентността на проектантските фирми през последните години е незадоволително, което създава сериозни пречки пред инвеститорите и реализацията на големи инвестиционни проекти. Тук следва да се подчертае ролята на науката и стимулирането както на научните изследвания в сферата на технологиите и проектирането, така и професионалната квалификация.
   
4. 
   Науката - по-близо до бизнеса. Това е друг приоритет, тясно свързан и с възраждането на строителната индустрия. Целите са широко партньорство между научните колективи в сферата на архитектурата, проектирането, геодезията и строителното инженерство с цел разработване на по-екологични и по-ефективни технологии и прилагането им в практиката. Очаква се научният принос, свързан с разработване и прилагане в практиката на нови технологии, както и повишаване уменията на проектантите, да даде възможност на България да излезе с готови завършени проекти на международните пазари. В тази насока работи и Общественият съвет.
   
5. 
   МИП следва да положи усилия за осигуряване на „свежи“ пари както по линия на европейските фондове, така и по линия на ББР. Един от основните проблеми в сектор „Строителство“ е високият коефициент на задлъжнялост сред фирмите в бранша; на практика всички строители са притиснати или от лизингови договори, или от кредити, било то инвестиционни, било за оборотни средства. Такива пари биха могли да се насочат като съфинансиране на научноизследователска и развойна дейност със съответното участие и на бизнеса, към допълнителна квалификация на кадрите в бранша, както и като гаранции за облекчаване на условията по кредитиране.
   

Налага се да бъде осигурено пълноценното функциониране на новото министерство чрез отграничаване и синхронизиране на дейността му с МРР и с другите компетентни министерства и ведомства по отношение на инвестиционното проектиране и на строителството.

1. 
   Създадени бяха обществени съвети по видове транспорт (железопътен, автомобилен, воден и въздушен) към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Бяха проведени две заседания на съответните съвети под ръководството на министъра.
   
2. 
   Обсъдена бе реализацията на важни транспортни обекти - в района на Централна гара Пловдив, изграждане на автомобилен подлез „Модър-Царевец”, както и проблеми около концесионирането на жп гара Пловдив, по време на среща на министъра и кмета на града.
   
3. 
   Заявена бе подкрепа от министерството за изграждане през следващия програмен период на ІІІ диаметър на Столичното метро. От ОП „Транспорт” са отпуснати 2,7 млн. лева за неговата подготовка. Индикативната стойност на строителните дейности възлизат на 680 млн. евро.
   
4. 
   Утвърдена бе законодателна програма на министерството до края на годината:
   

ЗИД на Закона за автомобилния транспорт - октомври;

ЗИД на Закона за гражданското въздухоплаване – ноември;

ЗИД на Кодекса за търговско корабоплаване – декември;

ЗИД на Закона за пощенските съобщения – декември.

5. 
   Прекратена бе от АПСК процедурата по приватизацията на БДЖ „Товарни превози” ЕООД
   
6. 
   В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) бяха изготвени: Оперативна работна програма на министерството за периода юли – септември 2013 г. и Програма за работа на министерството за периода 2013 – 2017 г. Определени са основните приоритети в областта на транспорта за периода.
   
7. 
   Назначени бяха извънредни проверки на финансовото състояние и дейността в структуроопределящи звена от сектора – ИА ”Автомобилна администрация”, БДЖ, НКЖИ, РВД и др. В резултат на проверки в ИА ”Автомобилна администрация”, бе привлечено под наказателна отговорност ръководството на Агенцията.
   

Спасяването на БДЖ е основен програмен приоритет за министерството от приоритетите на Правителството в областта на „Отговорно управление на държавното участие”. Необходими са непрекъснати усилия в следните насоки:

- изграждане на щаб за бързо реагиране в жп-сектора;

- въвеждане на система за управление на качеството по ISO;

- нормализиране на кредитирането на БДЖ и реализация на финансовите параметри на плановете за развитие на „Холдинг БДЖ” ЕАД и изплащането на натрупаните в предишни години дългове;

- изготвяне на План за преструктуриране и финансово оздравяване на предприятието.

На 12.07.2013 г. министърът проведе среща с кредиторите на БДЖ. Договорена е втора среща, на която подробно да бъдат обсъдени реализацията на финансовите параметри на плановете за развитие на „Холдинг БДЖ” ЕАД и изплащането на натрупаните в предишни години дългове.

Планираните за тази година четири големи инфраструктурни проекта, които се финансират по ОПТ, са във финален етап на изпълнение и се очаква да бъдат пуснати в експлоатация до края на лятото.

Взето е решение да бъдат прехвърлени 10 млн. евро от ІV приоритетна ос към ІІІ, като средствата ще бъдат приоритетно инвестирани за модернизиране на железопътните гарови комплекси.

Министерството взима допълнителни мерки за качествено и своевременно изпълнение на програмите. Търсят се и други източници за съфинансиране на обекти, които изостават от графика. Основни бенефициенти, от които зависи успешното изпълнение на ОПТ, са НКЖИ, АПИ и Метрополитен-София.

На 11.07.2013 г. в Национален фонд (НФ) е изпратен доклад по сертификация, в който са изложени верифицирани разходи в размер на над 117 млн. лв. След като бъдат потвърдени, ще бъдат изпратени в ЕК за възстановяване. По този начин се минимизира риска от загуба на средства по програмата. В министерството са оптимисти относно изпълнението на програмата до края на 2015 година.

„Подготовка на ОП ”Транспорт и транспортна инфраструктура (ОПТТИ) 2014 – 2020”

В железопътния сектор се предвиждат модернизация и рехабилитация на цялото жп-направление София – Пловдив - Бургас (без участъка София – Септември), рехабилитация на жп линията Русе – Варна, модернизацията на трансграничните жп участъци Видин – Медковец и Драгоман – София. Записан е текст за доставка на нов подвижен състав за БДЖ ”Пътнически превози”.

В пътната инфраструктура акцент са пълното завършване на АМ”Струма” чрез изграждане на проблемния 3 ЛОТ през Кресненското дефиле и изграждане на АМ”Хемус” от Ябланица до меридиана Русе – В.Търново. Общата проектна стойност на изброените инфраструктурни обекти надхвърля многократно вече известните параметри на ОПТТИ за периода 2014 – 2020 от 1.2 млрд.евро, дори и очакваните 2,2 млрд. евро, което е проблем за приоритизацията на проектите.

Във връзка с подготовката на ОПТТИ 2014 – 2020 г. са сключени два договора с външни изпълнители по следните обособени позиции:

Подпомагане на подготовката на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020;

Оценка на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г.”.

С РМС № 402 за прехвърляне на 20 млн. евро от ІІ приоритетна ос „Развитие на пътната инфраструктура” към І приоритетна ос „Развитие на жп инфраструктура” на ОПТ се цели осигуряване на средства за подготовка на железопътни проекти за следващия програмен период;

На 12.07.2013 г. е подписан договор за безвъзмездна финансова помощ на НК „Стратегически проекти” за подготовка на проектите за АМ „Хемус” на стойност 5.2 млн.лева;

Определянето на приоритетите за следващия програмен период на ОПТТИ приключва до 31.12.2013 г. До този момент не е известно предвижда ли се публично обсъждане на раздела „Свързаност и достъпност” и новата ОПТТИ.

Развитието и редица обстоятелства от последните три месеца дават основание за тревожни констатации около състоянието на обществения автомобилен транспорт: напрегнати отношения с най-големия ни сухопътен партньор – турските автопревозвачи и турската автомобилна администрация, безотговорност на таксиметровите фирми по отношение на безопасността и културата на движението, постепенно закриване на автобусни линии или курсове в селските райони, наличие на „сив сектор” в бранша – всички това на фона на традиционния разнобой между браншовите организации, на липсата на автомобилисти в ръководството на министерството и на обезглавена администрация. Проблемът в този вай-многоброен подсектор на транспортната система е тревожен. Може да се направи заключение, че координацията и регулацията в подсектора е крайно недостатъчна. Налага се и необходимостта от нормализиране на дейността на обществения автотранспорт, който в голямата си част е в частния сектор.

Приоритетът БДЖ. Действителността в предприятието говори, че неговото спасяване и оздравяване няма да стане така бързо. Предложеният нов План за преструктуриране и финансово оздравяване съдържа философия и мерки от „Реформата” на ГЕРБ в жп-сектора. Подобни „copy paste” мерки се съдържат и в Споразумението за партньорство. Налага се изводът, че новото ръководство на БДЖ трябва да започне отначало. Решаването на кредитите се декларира, но на практика не се изпълнява. Решаването на невралгичния проблем с недостигащия вагонен парк за покриване на потребностите от превози не е приоритет.

Приоритетът новата ОПТТИ 2014 – 2020. Идентифицира се с работата по Споразумението за партньорство, където бележката на ЕК за транспортната ни стратегия е убийствена – „съдържа малко стратегия и неясни цели.” Смущаваща е липсата на готовност за приоретизация на основните инфраструктурни проекти в условията на ограничен финансов ресурс. Приключването на приоритизацията на проектите в края на 2013 г. е късно. Няма време за публично обсъждане.

На фона на скандалното управление на МТИТС от министрите на ГЕРБ, управлението на ръководство на министерството може да се оцени като положително. Разгръщането на действена работа по новите приоритети обаче закъснява. Приемственост в работата - да, но не за сметка на своевременното изпълнение на приоритетите.