6. За организиране на изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове, работодателят в зависимост от обема на дейността, естеството на работа и характера на професионалния риск трябва да:
-
създаде собствена специализирана служба (отдел, звено) по безопасност и здраве при работа в предприятието с определен от него числен състав;
-
назначи длъжностно лице по безопасност и здраве при работа;
-
възложи със заповед на други служители да изпълняват задълженията на длъжностни лица по безопасност и здраве при работа;
-
или да възложи изпълнението на тези задължения по договор на други юридически или физически лица (външни на фирмата).
Когато се възлага извършването на дейностите по защитата и профилактиката на професионалните рискове на други юридически или физически лица, работодателят е длъжен да им предостави необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността, както и за мерките, които е предприели за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове.
Във всички случаи, трябва да се осигури на лицата по безопасност и здраве при работа, както и на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа достъп до:
-
оценката на риска и мерките за защита;
-
информацията, свързана с дейностите по установяване, разследване и регистриране на трудовите злополуки и случаите на професионални заболявания;
-
информацията, получена в резултат на осъществяване на мерки за защита и превенция;
-
информацията, получена от констатациите и предписанията на контролните органи в областта на безопасността и здравето при работа.”
7. Всеки работодател е длъжен да осигурява обслужване на своите работници и служители от служба по трудова медицина (СТМ).
За изпълнение на това задължение работодателите могат да създават самостоятелно или в съдружие служби по трудова медицина, или когато е неизгодно или практически невъзможно, могат да сключват договор с регистрирана служба по трудова медицина. Регистърът на службите по трудова медицина се поддържа от Министерството на здравеопазването и е публикуван на страницата му в интернет.
Службата по трудова медицина има консултативна, обслужваща и разработваща дейност. Тя не изпълнява разпоредитилни и контролни функции. Това са предимно превантивни функции – да консултира и подпомага работодателя, Комитета/Групата по условия на труд при организирането, планирането и изпълнението на задълженията им по отношение на осигуряване и поддържане на ЗБУТ и укрепване на здравето и работоспособността на персонала във връзка с извършваната от него трудова дейност.
Основните дейности на службите по трудова медицина са свързани с:
-
оказване помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа;
-
оценката на професионалните рискове и анализа на здравното състояние на работещите;
-
предлагане на мерки за отстраняване и намаляване на установения риск;
-
наблюдение на здравното състояние на работещите;
-
обучение на работещи и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето и безопасността при работа.
-
води и съхранява документацията, определена с Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина.
Условията и редът за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина са определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика – Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина (обн. ДВ, бр. 14 от 2008 г.)
8. Комитети и групи по условия на труд в предприятието (Член 28-32 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № 4 за обучение на представителите в комитетите по условия на труд в предприятията (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. и доп., бр. 85 от 17.10.2000 г.)
Комитети по условия на труд се учредяват в търговските дружества и в другите предприятия и организации с повече от 50 работници и служители, като съставът е не повече от 10 души - представители на работодателя и равен на тях брой представители на работещите по безопасност и здраве при работа. Председател на комитета по условия на труд е работодателят или негов представител, а заместник-председателят е представител на работещите по безопасност и здраве при работа.
Представителите на работниците и служителите се избират по реда на чл. 6 от Кодекса на труда. Мандатът им е 4-годишен, като предсрочното му прекратяване може да се поиска най-малко от една трета от общия брой на работниците и на служителите в предприятието и се приема с мнозинство повече от една втора от присъстващите на общото събрание. В работата на комитета по условия на труд могат да участват представители на контролните органи, на службата по трудова медицина и външни експерти.
Групи по условия на труд се учредяват в търговските дружества и в другите предприятия и организации с персонал от 5 до 50 работници и служители включително, както и в отделните структурни звена на дружествата, предприятията и организациите. Групата по условия на труд се състои от работодателя или ръководителя на съответното структурно звено и от един представител на работниците. Представителят на работещите по безопасност и здраве при работа се избира по реда по реда на чл. 6 от Кодекса на труда, като мандатът му се определя от общото събрание.
Комитетите и групите по условия на труд трябва да:
-
обсъждат всяко тримесечие цялостната дейност по опазване на здравето и осигуряване на безопасността на работещите и предлагат мерки за подобряването й;
-
обсъждат резултатите от оценката на професионалния риск и анализите на здравното състояние на работещите, докладите на специализираните служби по трудова медицина и други въпроси по осигуряване и опазване на здравето и безопасността на работещите;
-
обсъждат планираните промени в технологията, организацията на труда и работните места и предлагат решения за опазване на здравето и осигуряване на безопасността на работещите;
-
извършват проверки по спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд;
-
следят и за състоянието на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост;
-
участват в разработването на програми за информиране и обучение на работещите по проблемите на здравословните и безопасни условия на труд.
За осигуряване на условия и ефективното функциониране на комитетите и групите по условия на труд работодателят има следните основни задължения:
-
да организира работата на комитета по условия на труд и групата по условия на труд и да осигури на членовете необходимите условия и средства за изпълнение на техните права и функции;
-
да организира и осъществява обучение на членовете, което се провежда в рамките на работното време, без това да се отразява на размера на трудовото възнаграждение;
-
да осигури достъп до наличната информация по безопасност и здраве при работа;
-
да не ограничава членовете да се свързват с контролните органи и да им подава информация относно нарушения на правната уредба по безопасност и здраве при работа;
-
да разглежда предложения, свързани с начините на осъществяване на дейността.
9. Здравно наблюдение на работещите и защита на рискови групи работници и служители
Основните документи, в които са нормативно определени задълженията за Здравно наблюдение на работещите са:
- Кодекса на труда;
- Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
- Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците;
- Наредба № 5 за оценка на риска, която определя механизмите за тяхното реализиране;
- Наредба № 14 за функциите и задачите на службите по трудова медицина.
Работодателят е длъжен да организира и да изисква явяването на работниците или служителите на предварителни и периодични профилактични медицински прегледи, а работникът или служителят е длъжен да се явява на прегледите.
Важно!
Всички работници и служители подлежат на задължителни профилактични медицински прегледи, като тяхната честота се съобразява с характера на работа, условията на труд и възрастта.
Предварителните медицински прегледи и изследвания се извършват с оглед преценка на пригодността на кандидатите при постъпване на работа, а периодични - за ранното откриване на изменения в организма в резултат от въздействия на работната среда и трудовия процес.
На задължителен предварителен медицински преглед подлежат:
-
лицата, които постъпват на работа за първи път;
-
лицата, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания;
-
лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца;
-
непълнолетните работници и служители;
-
работниците и служителите, които полагат нощен труд.
Предварителните медицински прегледи на лицата, постъпващи на работа, се извършват от лекари, работещи в лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения.
Периодичните медицински прегледи се провеждат на всички работници и служители.
Работниците и служителите от 15 до 16-годишна възраст подлежат на периодичен медицински преглед на всеки 6 месеца, от 16 до 18-годишна възраст – ежегодно, от 18 - до 40-годишна възраст - един път на пет години и над 40-годишна възраст - един път на 3 години.
Честотата на задължителните периодични медицински прегледи на работещите при рискове за здравето и безопасността се определя конкретно в зависимост от степента на здравния риск.
Тъй като чрез медицинските прегледи се установяват редица факти и обстоятелства, свързани със здравното състояние на работника и служителя, службата по трудова медицина има някои специални задължения, при консултирането и подпомагането работодателя за проследяване на здравното състояние на всеки работещ във връзка с условията на труд. Те се свеждат до:
-
изготвяне на списък на професиите и длъжностите, при които работещите подлежат на задължителни периодични медицински прегледи и изследвания;
-
определяне на вида на медицинските специалисти, които следва да извършват прегледите и необходимите изследвания;
-
честотата на провеждане на периодичните медицински прегледи и изследвания.
-
предоставяне на информация за идентифицираните опасности и установения риск за здравето и безопасността на работещите на медицинските специалисти, които ще извършват периодичните медицински прегледи;
-
уведомяване на избрания общо практикуващ лекар за заболяване или отклонения във физиологичните показатели на работещия, които се нуждаят от диагностично уточняване или лечение, като се посочват и данни за обстоятелствата, при които те са установени.
-
изготвяне на заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа;
-
изготвяне на обобщени анализи на здравното състояние на работещите и предоставянето им на работодателя и на регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, на територията на която се намира обслужваното предприятие;
-
водене на здравните досиета на работниците и служителите на електронен и хартиен носител.
10. Осигуряване на лични предпазни средства
Минималните изисквания за безопасност и здраве при използване на лични предпазни средства от работещите на работното място са регламентирани с Наредба № 3 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.
Задължение на работодателя е да осигурява безплатно на работниците и служителите всички необходими лични предпазни средства при извършване на работи с риск за здравето и безопасността им, който не може да бъде отстранен по друг начин.
Във връзка с изпълнение на задълженията за доставка, осигуряване и ползване на лични предпазни средства от работещите, във всички случаи при наличие на професионални рискове, работодателят трябва да определи:
-
работните места и видовете работа, при които задължително се използват лични предпазни средства;
-
вида и наименованието на необходимите лични предпазни средства в зависимост от спецификата на работните места, вида дейност, характера и проявлението на професионалните рискове;
-
количествата на отделните видове необходими лични предпазни средства;
-
начините и места за съхраняване на съответните видове лични предпазни средства;
-
сроковете за износване (използване) на лични предпазни средства.
Основно задължение на работодателя е да осигури доставка само на лични предпазни средства, които отговарят на установените към тях съществени изисквания.
Документите, свързани с доказателствата за съответствие и начин за употреба, разработвани от съответния производител, следва да съпровождат личните предпазни средства във всички случаи на доставка.
Почистването, изпирането, дезинфекцирането, дезактивирането, ремонтирането и други действия по поддържането, както и подмяната на личните предпазни средства се организират от и са за сметка на работодателя.
Работодателят трябва да осигури резерв от лични предпазни средства, необходими за гарантиране на безопасното осъществяване на трудовата дейност. Работодателят трябва да осигурява периодични проверки за качествата на личните предпазни средства.
11. Задължително застраховане за риска „трудова злополука”
Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателя да застрахова за риска „трудова злополука” работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им (чл. 52 ЗЗБУТ).
Задължителното застраховане за риска „трудова злополука” на работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им е в пряка връзка с имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника или служителя, съгласно член 200 от Кодекса на труда.
Условията и редът за задължително застраховане за риска „трудова злополука” на работниците и служителите са определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”.
Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм равен или по-висок от средния за страната. Икономическата дейност на предприятието се определя съгласно Националната класификация на икономическите дейности.
Министърът на труда и социалната политика ежегодно определя коефициента на трудов травматизъм, който се публикува в Държавен вестник. Коефициентът на трудов травматизъм се определя на базата на статистическа информация за трудовите злополуки по икономически дейности за 3-годишен период. Информацията съдържа окончателни данни за всяка календарна година, предхождаща годината, в която се правят изчисленията, от информационната система за трудовите злополуки на Националния осигурителен институт.
Разходите за задължително застраховане са изцяло за сметка на работодателя и не подлежат на данъчно облагане.
Задължителната застраховка "трудова злополука" покрива следните рискове:
-
смърт на застрахованото лице в резултат на трудова злополука;
-
трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука;
-
временна неработоспособност в резултат на трудова злополука.
Договорите за задължителната застраховка „трудова злополука” се сключват само от застрахователи, които притежават разрешение за извършване на дейност по т.1 от Раздел II на Приложение №1 към Кодекса за застраховане.
12. Осигуряване на безплатна храна
Работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда получават задължително безплатна храна и/или добавки към нея, които работодателят е длъжен да осигури (чл. 285 КТ).
Условията и редът, при които се осигуряват безплатна храна и/или добавките към нея са определени от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването - Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (Наредба № 11).
Работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея се определят от работодателя. Той е длъжен да издаде заповед, като следва процедурата, определена в чл. 7 на Наредба 11. При определянето на лицата, които ще получават безплатна храна, работодателят отчита резултатите от оценката на риска, предварително провежда консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласува със службата по трудова медицина.
Освен работещите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея със заповедта работодателят е длъжен да определи и вида и стойността на храната. В зависимост от оценката на риска и специфичния характер на труда, той може да разпредели работниците и служителите на отделни групи, като за всяка група да определи вида и стойността на храната. При определяне вида на храната работодателят или службата по трудова медицина могат да се консултират със специалист по хранене и диететика.
Безплатната храна, която работодателят е задължен да осигурява на работниците и служителите няма предпазен и профилактичен характер, поради което не са установени ограничения относно вида, начина и формата за нейното осигуряване. Той може да предоставя както храна, в готов за консумиране вид, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене.
Добри практики в минните предприятия по отношение на параметрите на работната среда - шум, прах и вибрации
Дейността по осигуряването на безопасност и здраве при работа се осъществява в съответствие с изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове към него и е неразделна част от фирмената политика на всяко предприятие. Наред с това, част от дружествата в минния сектор са сертифицирани и реализират дейността си съобразно с внедрената от тях Интегрирана система за управление на качеството, опазване на околната среда и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по международните стандарти ISO 9001:2002, ISO 14001:2004 и OHSAS 18001:2007. Характерна за ръководствата на тези дружества е тяхната ангажираност по отношение непрекъснатото подобряване на безопасността и здравето на работното място, с ефект - повишаване на производителността на труда и съответно постигане на висока конкурентноспособност и национална ефективност.
Основа за успешното управление на безопасността и здравето при работа е правилно изготвената Оценка на риска, която представлява процес на систематично извършвана проверка на всички аспекти на работата по отношение идентифицирането на съществуващите причини за нараняване или увреждане, възможностите за отстраняване или минимизиране на опасностите и реализацията на конкретни превантивни или предпазни мерки за контролиране на риска.
В икономическа дейност „Добив на метални руди” определящо влияние върху качеството на работната среда имат параметрите шум, прах и вибрации или тяхната комбинация, което определя и необходимостта от регулярното анализиране на тези параметри, извършването на мониторинг и прилагането на технически, технологични и организационни мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в съответствие с нормите на националното и европейското законодателство. Измерването на тези параметри следва да се извършва в предвидените за това срокове и при установяване на наличие на стойности от замерите над граничните стойности на експозиция, да се предприемат своевременно необходимите действия като се набележат конкретни мерки, срокове, финансиране и отговорност.
Практиката показва, че дружества, в които регулярно се извършва преглед на параметрите на работната среда, последван от сравнителен анализ и актуализация на Оценката на риска, постигат значителен напредък в нейното подобряване и по-конкретно, ограничаване на вредното въздействие на факторите шум, прах и вибрации. Характерно за тези дружества е ежегодното утвърждаване и изпълняване на инвестиционни програми за трайно подобряване на работната среда, съпроводени с провеждането на организационни мероприятия, свързани с подходяща информация и обучение на персонала. За тях ползата от добрата практика по безопасност и здраве при работа е в пряка връзка с добрите бизнес резултати, като мотивиращите бизнес фактори се определят като добро представяне в съответствие с очакванията на клиента, намаляване на застрахователните разходи, намаляване на отсъствията поради заболявания и трудови злополуки, повишаване производителността и лоялността на персонала и насърчаване на инвеститорския интерес.
От съществено значения за постигане на качествена работна среда са методът на работа и изборът на подходящо работно и допълнително оборудване. Наличието на работно оборудване, притежаващо сертификат за съответствие с европейските норми за безопасност, гарантира спазването на нормативно определените норми за допустимо експониране. При невъзможност за отстраняване на риска се използва подходящо допълнително оборудване или лични предпазни средства.
Подходящи мерки за намаляване на негативното въздействие на шума са използването на антифони за многократна употреба с ниво на затихване от 19 до 36 децибела, изграждането на шумозащитени помещения за наблюдение и управление, автоматизиране на процеса и максимално снижаване престоя на работещите в работните зони. Наред с това, ежегодно се осъществява здравен мониторинг на влиянието на шума, като на работещите се извършват клинични изследвания и медицински прегледи с аудиометрия. Следи се за професионални заболявания, предизвикани от шумовия фактор.
Понижаване на вредните прахови емисии се постига с адекватни мерки, предприети за конкретен етап на технологичния процес и съобразно наличното работно оборудване – рудничен технологичен транспорт, пътно-строителни машини, сонди и др. Използват се руднични машини, които са климатизирани и изолирани от въздействието на прах, сондите са с прахоулавящи и овлажняващи приспособления, а пътищата в рудника се оросяват допълнително с оглед предотвратяване образуването на прах от рудничния транспорт. В трошачния корпус за ситно трошене се използва високопроизводителна конусна трошачка със специална прахоулавяща система и се въвежда постоянно миене с пароструйни апарати на производствените помещения с цел ограничаване на вторичните прахови емисии. За предотвратяване влизането на прах от трошачните корпуси и складовете за руди се монтират специални лентови завеси на тунелите с лентови транспортьори. В случай на невъзможност да се понижи концентрацията на прах задължително се използват противопрахови маски. Работи се на намалено работно време и се ползва режим на труд и почивка в обособени шумо и прахо изолирани помещения. Ежегодно на работещите в среда с емисии на прах се осигурява преглед от лекар-пулмолог и функционално изследване на дишането, през две години – рентгенография на белите дробове, а наред с това и се провеждат мероприятия за повишаване на здравната култура и превенция на професионалните рискове.
С въвеждането на нови, отговарящи на европейските норми за безопасност машини, намаляват значително стойностите над нормите на вибрациите, както и броят на работещите в условия с незначителни превишения на дневните стойности на експозиция. В тази връзка, ежегодно се провеждат профилактични прегледи от лекари специалисти – невролог, ортопед, интернист и др.
Нормативна уредба:
-
Закон за здравословни и безопасни условия на труд (Обн., ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г., изм. и доп.);
-
Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (Изд. от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 47 от 21.05.1999 г.);
-
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Изд. от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.1999 г., изм. и доп.);
-
Наредба № 6 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (Изд. от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г., в сила от 15.02.2006 г.);
-
Наредба № 3 от 5.05.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации (Изд. от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 40 от 12.05.2005 г., в сила от 6.07.2005 г.).
Добри практики при осигуряване спазването на изискванията,
свързани с шума при работа, въз основа на проверки на
предприятия и служби по трудова медицина
Област Благоевград
В „Перивол”АД- Разлог водещите колела на банцизите са облепени с гумени ленти за намаляване на шума.
В „ГБС – Благоевград”АД – Благоевград е направена обшивка и са поставени уплътнения в кабината на оператора на бетоновия център за шумоизолация.
В „Хамефа България”ООД – Разлог се използва многооперационен робот за обслужване на най-шумните машини.
Област Бургас
Добра практика има в „Лукойл -ТЕЦ-Бургас“, „Топлофикация Бургас“ ЕАД, „Яна“ АД, ЕТ „Дизайн-Шопов“.
В тези фирми има актуални измервания на фактора шум на работните места, извършени от акредитирани лаборатории, поставени са предупредителни знаци на работните места с шум над 90 dB (A). Разработен и внедрен е физиологичен режим на труд и почивка и стая за периодичен отдих на работещите с ниво на шума в тях не по-вече от 65 dB (A). Провеждат се задължителни предварителни и периодични прегледи на работещите с оглед установяване на въздействието на шума. Ограничаването на въздействието на шума е извършено чрез звукопоглъщаща обработка на стените, дистанционно управление на машините и съоръженията.
Област Варна
Ръководствата на “Агрополихим“ АД, “Полимери“АД, “Солвей Соди“ АД, КРЗ “Одесос“ АД, „Терем-КРЗ Флотски арсенал“ ЕООД и др. в производства с наличие на шум над 85 dB (A) /компресорни производства на кислород и др./, са осигурили климатизирани обезшумени кабини /стаи/ за операторите , като по този начин в тях е осигурено ниво но шума под 60 dB (A).
Като добра практика на ръководствата и службата по безопасност на “Солвей Соди“ АД и “Девен” АД , съвместно със СТМ на Солвей Соди“ АД гр.Девня е проведената през 2004 г. кампания “Шум” за целия персонал на фирмите. Кампанията е осъществена чрез представяне на кратък филмов материал и презентация , показваща вредното въздействие на шума върху човешкия организъм и начините за предпазване.
Област Велико Търново
Добра практика за предотвратяване и минимизиране на риска от увреждане на слуха с оглед осигуряване здравето и безопасността на работещите при експозиция на шум по време на работа, при извършените специални проверки са констатирани в: “Захарни заводи” АД гр. Г.Оряховица, “ТЕЦ” “, Свилоза -2001” АД гр.Свищов, “Свилоза” АД гр.Свищов и “Свилоза –ЗИК” АД гр.Свищов, “ЗММ-Драганово” АД.
Област Габрово
Добра и перспективна организация на работа по горепосочената проблематика се очертава в “Идеал Стандарт България” АД – град Севлиево и “Идеал Стандарт – Видима” АД – град Севлиево. Реализираните мерки за намаляване на шума до настоящия момент в двете фирми са свързани с обезшумяване чрез специален кожух на вентилаторите на аспирационната система в леярски процес и в инсталация “изи клиин”; до всички шумни производства има стаи за почивка, в които е измерена и отразена в протокол стойността на фактора “Шум”; ежегодно се прави аудиометрия на слуха на работещите при наднормен шум. СТМ, която обслужва двете фирми е “Интелект” ЕООД – град Бургас.
Област Пловдив
В “КЦМ” АД Пловдив е приета антишумова програма с набелязани мероприятия за намаляване на шумовата експозиция на работните места.
Програмата се състои от:
Технико-технологични мероприятия и организационни мерки тип “лична защита от шума”: Ремонти на подкрановите пътища, поставяне на шумозаглушители на пневматичните вентили на филтър пресите, подмяна на твърдите връзки на бъркачните механизми при мешалките, използване на шумопоглъщащи екрани на мазутни форсунки за подгряване на дестилационните пещи и др.;
Организационни мерки: Почивките и престоите се осъществяват в обезшумени стаи с ниво не повече от 65 dВ, изготвяне на инструкции за използването, поддържането, подмяната и съхранението на определените ЛПС;
Медико-профилактични мероприятия: На всички работници с установена слухова загуба да се провежда стимулирано медикаментозно лечение веднъж в годината, в насоченото диетично хранене в условия на наднормена шумова експозиция редовно да се приемат витаминизирани напитки с повишено съдържание на витамините В и С.
Област Русе
Като пример за добра практика, може да се посочи предприятието за нетъкан текстил – “ЮТА”АД, гр.Русе. Предприятието е сертифицирано по ISO 9001 и ISO 14001, предстои въвеждане и на система за управление на здравословни и безопасни условия на труд – OHSAS 18001, във връзка с което са и набелязаните организационни и технически решения за управлението и минимизирането на рисковете за трудовото здраве. Сред предприетите мерки са и тези свързани с намаляване експозицията и вредното въздействие на шума.
Заедно с въведения физиологичен режим на труд и почивка и осигурени ЛПС, са планирани мерки и е започнало изграждане на шумопоглъщащи прегради в работните участъци “чепкане на отпадъчна тапицерска вложка” и “иглонабиване”, с цел недопускане разпространението на шума в съседни работни места.
В “Топлофикация Русе” ЕАД също са извършени технически мероприятия за снижаване нивото на шум:
- изградени са шумопоглъщащи прегради при топковите мелници към котел 4;
- подмяна на дограмата /врати и прозорци/ към командни щитове за управление в турбинен цех;
- закупените ЛПС /антифони/ са съобразени с нивото и честотната характеристика на излъчвания шум.
Пример за добра практика са и предприетите мерки в цеха в на “Органика България” ЕООД в с. Батишница. Работното помещение в което, е разположена мелницата за пенополиуретан е отделено от останалите работни помещения и изолирано чрез звукоизолиращи покрития на стените и таваните, осигурено е и с предупредителни знаци за високо ниво на шума и задължително използване на ЛПС.
Област Сливен
Пример за добра практика е “Коркос” ООД – цех за производство на дървесни плочи от масивна дървесина, предприятие от икономическа дейност “Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели”. Постигнатите резултати за ограничаване и намаляване на шума при работа са в резултат на спазване на съвременните нормативни и технологични изисквания за организиране на съответната производствена дейност. В предприятието е монтирана и пусната в експлоатация поточна технологична линия, в която машините и съоръженията са с необходимите технически характеристики от завода производител, осигуряващ ограничаването и намаляването на шума при тяхната експлоатация. Добрите резултати за ограничаване на шума при работа на поточната линия са следствие и от механизирания и автоматизиран режим на управление и най-вече от непрякото участие на обслужващия персонал в зоната на действие на отделните машини и съоръжения.
Област Силистра
В “Девора-Димов”ООД – Силистра и “Хром”АД – Силистра:
- работните места с експозиция на шум над нормите са изнесени в отделно помещение;
- осигурени са ЛПС, които се ползват от работещите;
- работните места с експозиция на шум са обозначени съгласно изискванията на Наредба № 4 за знаците и сигналите;
- работещите, изложени на шум са запознати със резултатите от измерванията.
Област София
Добра практика при осигуряване спазването на изискванията, свързани с шума при работа има в “СОФИЯ МЕД”АД гр. София. Там двигателят на линията за изтегляне на пръти в тръбопрофилно производство е шумоизолиран в специално помещение с врата (къщичка).
|
Сподели с приятели: |
