Програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите" ще продължи и през следващите години

dobrichmedia.com/03 Март 2014

Министерството на финансите ще изготви справка по общини за допълнително предоставените средства на местните власти от централния бюджет и от бюджета на министерствата за периода 2008-2012 г. Решението за това е било постигнато на среща между министъра на финансите Петър Чобанов, министъра на околната среда и водите Искра Михайлова, 20 членове на УС на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ и кметове.

Страните се договориха министърът на финансите да внесе предложение за промяна в ПМС 19 за увеличаване на броя на представителите на НСОРБ с оглед постигане на по-балансирано представителство между органите на централната и местните власти. Очаква се до средата на юни да бъде определен освободения ресурс за финансиране на неодобрените проекти по публичната инвестиционна програма “Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Средствата ще бъдат разпределени до края на юни, посочват от НСОРБ. През април и май ще се разисква подобряване на методиката за разпределение на средствата. Предложението на НСОРБ за търсене на възможност за допълнителни ресурси е било отклонено. Най-късно утре ще бъдат оповестени сроковете и начина на предоставяне на аванса по одобрените проекти, както и реда и условията за прекратяване финансирането на общински проекти. Такива условия се очаква да бъдат липсата на започнала процедура по ЗОП към 10 юни 2014 г. и ако до началото на месец септември няма сключен договор с изпълнител. Също утре ще стане ясно и как ще се процедира със средствата, които няма да са реално разплатени от общините към края на 2014 г.

Министър Чобанов потвърди намеренията на правителството програмата да продължи и през следващите години. Постигната е договореност за съвместно разработване на измерими критерии и методика за прилагането им - до септември. По този начин общините още през есента на 2014 г. ще могат да решат какви проекти биха могли да бъдат финансирани и да кандидатстват с тях, да направят поръчки по ЗОП под условие и да имат готовност за изпълнение на проекта от началото на 2015 г.

Бяха потвърдени общите ангажименти по прилагане на планираните мерки с цел да има съществен ръст в собствените приходи на общините от началото на 2015 г., чрез преотстъпване на част от подоходния данък в полза на общините, промени в трансферните механизми и в делегираните дейности.

Финансовото министерство и НСОРБ призовават общините за активност и своевременно да осъществят контакт с тези от министерствата, към които е насочен ресурс за общински проекти.
Общото събрание на Националното сдружение на общините с русенко участие

akcent.bg | 04.03.2014 г.

На 6 март 2014 г. /четвъртък/ в град София ще се проведе XXVI общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/. Там ще бъде направен отчет за дейността на Управителния съвет на НСОРБ през изминалата 2013 година. Ще бъде разработен стратегически план за работа на НСОРБ през периода 2014 – 2020 година, както и ще бъде направен подробен отчет за дейността на сдружението за изминалата 2013 година. На срещата делегатите ще обсъдят дейността на НСОРБ за 2014 година и ще разгледат новия проектобюджет.

От Община Русе в събранието ще участват Председателят на Общински съвет – Русе засл. проф. Васил Пенчев и зам. – кметовете Свилен Иванов, Иван Григоров и секретаря на общинска администрация Димитър Генков.

zdrave.net / 04.3.2014 г.

„Близо 1,4 млн. българи пътуват над 50 км, а някои от тях и повече от 70, ако здравето им налага да отидат в областна болница. Това става ясно от документи на Националното сдружение на общините, с които "Труд" разполага. Само през миналата година организацията е изготвила три списъка, в които посочва кои лечебни заведения обслужват хора от отдалечени и труднодостъпни райони и ги е предложила на Министерството на здравеопазването за допълнително финансиране“, пише днес вестникът.

„В първото и второто си писмо сдружението предлага броят на общинските болници, които се нуждаят от държавната парична "инжекция", да е 50, а в третото – 42“, допълва ежедневникът. За пример дава община Харманли, където болницата има ограничен капацитет и за по-сериозно лечение хората от общината трябва да отидат в Хасково, а липсата на личен транспорт е почти непреодолимо препятствие.

„Доктори сигнализираха, че сред предложените за субсидия болници е пропусната тази във Велинград. А тя се грижи за българи в много труден географски район“, четем още в „Труд“.

„Болниците, попаднали в списъка на лекуващи българи от "края на света", отговарят на няколко критерия. Според последното писмо на сдружението на общините първият от тях е отдалеченост над 50 км и над 70 км от областната болница на над 40% от населените места в региона. Допълнителните критерии са пенсионерите в тези региони да са над средния процент за страната (през 2012 г. той е 23,8 на сто) както и по-висока от средната безработица, т.е. над 12,3%“, припомня изданието.

И още: „От документите на сдружението става ясно, че има много тревожни примери. Над 70 км от областната болница в София (това е "Св. Анна" - бивша Окръжна) се намират доста от селата в региона като Антон, Челопеч, Чавдар. А жителите на близките до Белоградчик села като Чупрене трябва да пътуват над 70 км, за да стигнат до областната болница във Видин. Точно в този регион - Белоградчишко, пенсионерите са 30%, а безработните са цели 21,16 на сто.“

"Решението е вместо да правим елитарни болници, първо да осигурим медицински грижи на българите и от най-отдалечените места. На ход е здравното министерство", коментираха лекари“, четем още в изданието.

Темата „болници“ е разгледана и от „Дума“ днес. „Въпросът "Много или малко са болниците в страната?" занимава българските здравни власти поне от 10 години. По данни на НСИ в края на 2012 г. лечебните заведения за болнична помощ са 339, от тях болници са 312 с 45 726 легла. За сравнение - през 2001 г. болниците са били 244 с 56 984 легла. В понятието "лечебни заведения за болнична помощ" са включени центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове, центрове за психично здраве, диспансери за белодробни болести, а в понятието "болници" - многопрофилните и специализираните болници. Напоследък пак се заговори, че "400 болници в България са прекалено много за 7-милионното население".

Но ако се основаваме на световната и европейската статистика, които са изградени на база брой болнични легла на 1000 или 10 хил. души население, оказва се, че в България те не са толкова много. По данни на ЦРУ от 2011 г. на 10 хил. души население в ЕС средно се падат по 5,9 болнични легла. Според Index Mundi България е на 20-о място по брой болнични легла на 1000 души население сред 192 държави в света“, пише ежедневникът.

„Въпреки че болничните легла у нас са близо до средния брой за ЕС, те са неравномерно разпределени преди всичко по територия“, припомня всеизвестното изданието и констатира: „Не ще и дума, че е необходима регулация на болничната мрежа у нас. А това може да стане само със здравна карта.“ Според вестника, „очакванията са новата здравна карта, която се разработва от правителството на Пламен Орешарски, наистина да внесе ред в системата“.

Изданието отбелязва още: „Поредната Национална здравна карта не може само да даде снимка на сегашното положение. Тя трябва да обясни защо цели райони остават без болници, защо няма инвеститорски интерес към тях и какви дългосрочни мерки трябва да се вземат срещу опасните тенденции. Картата трябва да е справедлива и спрямо бюджета на касата, и да гарантира равнопоставеност и на пациентите, и на медицинския персонал, и на инвеститорите!“

stroitelstvo.info/Брой 9 от 04/03/2014

Към момента няма образувано дело за депонирането на отпадъците срещу България в Съда на Европейския съюз, а МОСВ продължава да съдейства на общините за изграждане на новите регионални депа и прекратяване на експлоатацията на старите. Няма сериозно изоставяне в графика за въвеждане в експлоатация на новоизграждащите се депа, крайният срок е средата на 2015 г., съобщават от МОСВ.

Нереалистични са ангажиментите, поети от България при присъединяването към Европейския съюз, както и яснота за реалните механизми, с които ще се реализират, опонират от Националното сдружение на общините в Република България. А при неизпълнението им се провеждат и финансови санкции - по закриване на старите общински сметища например. Това заявяват българските общини в становище. Като най-близки до гражданите те се тревожат за цените на услугите - използването на нови технологии за третиране на отпадъци и води ще доведат до значителното повишаване на екологичните такси за гражданите.

България трябва да е отворена за най-добрите европейски практики, продукти и технологии в управлението и на двата сектора - води и отпадъци, и да ги прилага обмислено, защото не най-скъпоструващи депа и инсталации ще решат екологичните проблеми.
България е поела нереалистични ангажименти към Европейския съюз

Открити въпроси за общините относно управлението на отпадъците и водите

stroitelstvo.info/ Брой 9 от 04/03/2014

За общините остава открит въпросът, свързан с нереалистичните ангажименти, които са поети от нашата страна по време на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. Към настоящия момент няма яснота за реалните механизми (национални и европейски), с които ще се реализират съответните мерки, свързани с тези ангажименти. В ход е наказателна процедура от страна на Европейската комисия за налагане на финансови санкции поради неспазване на поети договорни задължения по закриване на старите общински сметища.

А въпросите за това как ще се справим с тази ситуация са твърде много:

* Например какво ще се случи, ако закрием съществуващите 113 стари общински депа до края на 2014 г., а новите регионални системи са все още в строеж?

* Друг основен проблем, който безпокои всички общини както в сектора на управлението на водите, така и при управлението на отпадъците, са цените на услугите, които трябва да се заплащат от българските гражданите За никой не е тайна, че използването на нови технологии за третиране на отпадъци и за пречистване на води, както и прилагането на нови екологични стандарти в предоставяните услуги ще доведат до значително повишаване на цената. Също така не е тайна, че подобно поскъпване на услугите трудно ще се приеме от данъкоплатците, особено в случаите, когато повишеното екологично качество не е реално осезаемо в ежедневието на гражданите.

Затова смятаме, че

в управлението и на двата сектора – води и отпадъци. Защото иначе ще продължим да преследваме самоцелно кабинетно начертани стратегии, които трудно се реализират на местно ниво.

В повечето европейски държави националната политика насърчава изграждането на малки пречиствателни станции, за ограничен кръг ползватели, които да отговарят на спецификата на населението и на населените места. Дори в подобни случаи държавата е склонна да поема част от стойността на тези съоръжения под формата на държавна субсидия. Така се спестява ненужна инвестиция на ресурс в скъпоструващи мащабни съоръжения.

По подобен начин стои и въпросът за

За предходния програмен период България си беше поставила за приоритет изграждането само на регионални системи за управление на отпадъците, без да се стимулира изграждането на по-малки съоръжения, които обслужват само 1 или 2 общини - например за изгаряне на отпадъци или друг вид обезвреждане. Надяваме се през този програмен период ОПОС ще бъде по-отворена за подобни инвестиции, което също ще допринесе в голяма степен за постигане на целите за рециклиране.

С други думи, от гледна точка на общините отговорът за успешното управление на водите и отпадъците се крие в гъвкавото съчетаване на мерки и инициативи, позволяващи адекватни местни решения, подкрепени от ефективна национална политика. А това изисква общи, консолидирани усилия и на местната, и централната власт в името на качествени и достъпни услуги за гражданите и бизнеса.

Становището е предоставено от НСОРБ
1,4 млн. българи пътуват над 50 км до областна болница

trud.bg|04.03.2014 07:48| Диана Тенчева, Веселина Ангелова, Петя Гайдарова, Антоанета Марчева

Близо 1,4 млн. българи пътуват над 50 км, а някои от тях и повече от 70, ако здравето им налага да отидат в областна болница. Това става ясно от документи на Националното сдружение на общините, с които "Труд" разполага.

Само през миналата година организацията е изготвила три списъка (на 28 юни, на 2 август и на 19 декември), в които посочва кои лечебни заведения обслужват хора от отдалечени и труднодостъпни райони и ги е предложила на Министерството на здравеопазването за допълнително финансиране.

В първото и второто си писмо сдружението предлага броят на общинските болници, които се нуждаят от държавната парична "инжекция", да е 50, а в третото - 42.

Тези лечебни заведения са изключително важни и тяхното функциониране задължително трябва да се гарантира, защото са първата "спирка" за болните българи от затънтените кътчета на България. Една от тези болници е харманлийската.

"Само в едно от селата на община Харманли има личен лекар. Кабинетът се намира в Черепово, всички други семейни доктори работят в града. Същото е и в съседната община Симеоновград. И там джипитата са само в града!", разказаха пред "Труд" лекари и пациенти.

Ако жителите на община Харманли се нуждаят от по-сериозно лечение, трябва да отидат в областната болница в Хасково. Статистиката сочи, че всеки втори, лекуван в общинска болница, стига до областен или национален център.

"Препятствията пред болните първо идват от транспорта. Ако си в някое далечно село, превоз с минибус има един или два пъти седмично. Ако той не те устройва, търсиш близък или комшия, който да те откара, ако не - с каруца, колело или както можеш.

Така стигаш някакси до Харманли, а ако оттам те насочат за Хасково, пътуването продължава. Тежк ти, ако нямаш собствен транспорт", описват тегобите си местните хора. И целият този път се изминава по два, три или повече пъти, колкото лекарите изискат от пациента да се яви при тях, за да го излекуват.

В тези райони на България, тъй като хората нямат възможност и средства, са загърбили здравето си. "Нямате си представа какви болести, какъв рак, и то в напреднал стадий, открихме неотдавна на пациенти при изпълнението на българо-гръцки регионален проект", казват лекари от Харманли.

Доктори сигнализираха, че сред предложените за субсидия болници е пропусната тази във Велинград. А тя се грижи за българи в много труден географски район. "Да дадеш 100 000-120 000 лв. годишно на една такава болница, колкото и да изглежда смешна сумата на колегите от големите столични лечебни заведения, с нея една малка общинска ще си реши проблемите", подчертаха специалисти.

Болниците, попаднали в списъка на лекуващи българи от “края на света”, отговарят на няколко критерия. Според последното писмо на сдружението на общините първият от тях е отдалеченост над 50 км и над 70 км от областната болница на над 40% от населените места в региона.

Допълнителните критерии са пенсионерите в тези региони да са над средния процент за страната (през 2012 г. той е 23,8 на сто) както и по-висока от средната безработица, т.е. над 12,3%.

От документите на сдружението става ясно, че има много тревожни примери. Над 70 км от областната болница в София (това е “Св. Анна” - бивша Окръжна) се намират доста от селата в региона като Антон, Челопеч, Чавдар. А жителите на близките до Белоградчик села като Чупрене трябва да пътуват над 70 км, за да стигнат до областната болница във Видин. Точно в този регион - Белоградчишко, пенсионерите са 30%, а безработните са цели 21,16 на сто.

“Сами си отговорете как пенсионери или безработни, които нямат пари, биха пътували до Видин и какво биха правили, ако трябва да доплатят за лечение”, казаха лекари. Неслучайно миналата година от НЗОК съобщиха, че близо 50 000 направления за преглед или изследвания са били взети от личния лекар, но не са използвани, защото хората са нямали пари да стигнат до лечебното заведение.

“Решението е вместо да правим елитарни болници, първо да осигурим медицински грижи на българите и от най-отдалечените места. На ход е здравното министерство”, коментираха лекари.

Правят мобилни прегледи по селата

"Като истински фокусници сме с парите и оцеляваме в трудностите. Започнахме наша кампания здравната помощ да стигне и до най-отдалечените места. Лично управителят ни д-р Абдулах Заргар обикаля селата, за да преглежда пациентите, които не могат да дойдат в града." Това сподели прокуристът на общинската болница в Исперих Елена Симеонова.

Заедно с новия управител д-р Заргар, който е иранец, те ръководят лечебното заведение от юли миналата година. Шефът е московски възпитаник, живял във Великобритания, Франция и Германия. Заварили болницата с 480 000 лв. задължения, включително и просрочия за лекарства и заплати на персонала. Смъкнали са старите дългове до към 340 000 лв. и нямат просрочия.

Помощ в кризата оказала общината в Исперих, която отпуснала 100 хил. лв. за лекарства. Болницата има и кредитна линия за належащи нужди.

Вече са преодолели проблема с липсващите анестезиолози и в момента болницата има четирима на трудов договор и още двама на граждански. Ръководството планира да отвори отново и Акушеро-гинекологичното отделение.

"Д-р Заргар беше ужасен колко запуснати случаи има. И на малки деца, и на възрастни. Хората нямат пари да стигнат до доктор и затова ние отидохме при тях. Вече сме обиколили 12 села и по график имаме още 8", каза Симеонова. Навсякъде ги чакали тълпи от пациенти. Кампанията им пък привлече и дарители, които се впечатлили от инициативността на лекарите.

Анонимен благодетел подарил 100 комплекта болнично бельо. Болницата разполага с 98 легла, като 10 от тях са в отделението за долекуване. Годишно през нея минават 4500-5000 пациенти. Обслужва район с над 36 000 души. Недостигът на лекари се компенсира с външни специалисти от Разград, Търговище, Варна.

От клиничните пътеки месечно се заработват по 170 000 -175 000 лв., от които 135 000 лв. отиват за заплати. През зимата отоплението гълта по още 20 000 лв. Според прокуриста Сименова болницата би работила в отлични условия при допълнителни по 50 000 лв. на месец. Тази година в нея ще се реализира и проект за ремонт на отделения и купуване на нова апаратура, всичко за 2 млн. лв.

Малките болници се нуждаем от помощ от държавата, състоянието ни е като на перманентно гладни деца", казва директорът на общинската болница в Златоград д-р Ерол Чинар. Здравното заведение обслужва около 35 000 души от общините Златоград, Неделино и Кирково. В него работят 100 души персонал в пет отделения.

Задълженията към доставчици на лекарства и консумативи от години не спадат под 140 000 лв., а няма изгледи отнякъде да дойдат пари, за да се изчистят. "Откакто орязаха клиничните пътеки заради променените медицински стандарти, лекарите ни намаляха с 10%, тъй като приходите драстично спаднаха. Така се получава затворен кръг, тъй като заради малките приходи лекарите бягат, а с по-малко лекари намаляват клиничните пътеки", обяснява д-р Чинар.

Болницата в Златоград работела по 78 клинични пътеки до преди три години, но те намалели на 48. Местната община помага за ремонти и апаратура, но е бедна, със запори за стари борчове и няма как да ни даде по-силно рамо, обяснява златоградският доктор. Общинската управа е спечелила проект за 2 млн. лв., с които да се подмени изцяло апаратурата и да се направи ремонт. Очаква се той да започне през март.

Приходите обаче са болната тема. "Малките болници работим на предния фронт, при нас идват всички заболявания и трябва да имаме по-голяма свобода на действие.

Сега например обработваме едно комоцио или ухапване от пчела, но се налага да караме пациента да лежи в болницата в Смолян, тъй като не ни е разрешено да изпълняваме тези клинични пътеки. Защо да не можем да лекуваме и консервативно жлъчка, като имаме гастроентеролог?", изрежда примери д-р Чинар.

В десетте общини в Смолянско в момента работят едва две общински болници - в Златоград и Мадан. И двете са подпомагани от държавата, защото са в труднодостъпни райони. В региона имаше още две болници - в Девин и Рудозем, но те затвориха врати заради дългове.

"Заради закритата болница животът тук се превърна в ад. Всеки ден срещам плачещи хора, народът не издържа да пътува през половината Родопи, а плаща здравни осигуровки, хората страдат ужасно. Държавата трябва да помага 100% да има болници в добро състояние за хората в райони като нашия, това е жизнено необходимо", казва Дарина Бошнакова от Девин.

Жената участва във всички протести за отварянето на болницата в града като редови гражданин, без да е член на партия. Държавата отпусна над 1,3 млн. лв., за да отвори клиниката отново, но още се чака договор със здравната каса.t

Медици на 80 години работят в павликени

Професори, доценти и други специалисти на преклонна възраст от години работят в общинската болница в Павликени. Това споделят граждани, които са категорични, че престарели доктори не могат да им предложат качествено лечение. Шефката на здравното заведение д-р Ренета Кръстева потвърди факта, че лекари на по 70-80 години се грижат за болните. “Това са десетина медици с различни специалности”, призна д-р Кръстева.

Кметът на Павликени инж. Мануил Манолов (БСП) допълни, че лечебницата работи по 71 клинични пътеки и компромисът се прави, за да се поддържат стандартите по тях. Засега болницата оцелява със собствени приходи и с помощта на общината.

“С работници по временната заетост поддържаме двора на лечебницата. От предходната управа на града наследихме дългове за над 400 000 лв. към фармацевтична фирма. Успяхме да договорим разсрочено плащане. Задължението вече е стопено на 160 000 лв.”, обясни градоначалникът.

Болницата обслужва годишно по около 5000 души от общините Павликени и Сухиндол. Към нея има ТЕЛК, която поема болни от четири общини. Има и специализиран ТЕЛК за белодробни заболявания за населението от целия регион.

“Здравното заведение е с пълна численост на медицинския персонал. Сградата, отоплителната система и оборудването обаче са стари. Кандидатстваме по два проекта за общо над 5,3 млн. лв.”, обясни Манолов.

“Преди 2 години бе закрито Акушеро-гинекологичното отделение, но помещенията и оборудването са съхранени. Правим опити да го възродим, но от здравната каса имат условие, че това може да стане, ако има минимум 300 пациентки годишно. Проучванията обаче сочат, че те са около 180”, каза кметът.

Сега тези жени са принудени да търсят медицинска помощ и да раждат във Велико Търново, Плевен, Горна Оряховица или Русе. В Павликени има само един акушер-гинеколог с частен кабинет.

4 март 2014 / 09:04 / София /Пенка Момчилова, БТА/

По проекта "Подобряване на общинския капацитет за предоставяне на публични услуги" 5250 общинари са участвали в 192 обучения на осем места в цялата страна през периода юли 2013 г. - февруари 2014 г. Участниците - кметове, съветници и общински служители, са обучавани от специално подготвени свои колеги, съобщават от Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/. Образование, социални дейности, работа с младежи и деца, благоустройство на населените места, административно обслужване, подобряване на обществения ред са били сред темите на обученията по проекта, финансиран по оперативната програма "Административен капацитет" /ОПАК/ и от Европейския социален фонд. На заключителното събитие на 6 март от 13.00 ч. в София /в парк-хотел "Москва"/, в рамките на Общото събрание на НСОРБ ще бъдат представени резултатите по проекта и ще бъдат връчени награди. От Управляващия орган на ОПАК ще представят възможностите до края на настоящия програмен период и основните моменти в новата ОП "Добро управление".