Програма „Регионално развитие 2007-2013 г." 12. 1Цел, обхват и метод на екологичната оценка на Оперативна Програма „Регионално Развитие"
Анализ на съществуващото състояние на компонентите и факторите на околната среда и тяхното евентуално развитие без прилагането на програмата
Изтегляне 0.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 12.3.1.2Въздух и емисии на парникови газове
- 12.3.1.3Биологично разнообразие – флора и фауна
- 12.3.1.6Вредни физични фактори
- 12.3.1.7Културно – историческо наследство
- 12.3.2Развитие на компонентите и факторите на околната среда без прилагането на програмата
12.3Анализ на съществуващото състояние на компонентите и факторите на околната среда и тяхното евентуално развитие без прилагането на програмата12.3.1Анализ на съществуващото състояние на компонентите на околната среда и факторите от национални документиВ т. 3.3.9 Околна среда на ОП “РР” са дадени данни за дял на населението, снабдено с питейна вода, канализация и пречиствателни станции за отпадни води по райони за 2005 год. (на база на данни от НСИ), както е показано в следващата Таблица. Таблица . Дял на населението, снабдено с питейна вода, канализация и пречиствателни станции за отпадни води за 2005 год
Отбелязано е, че вътрешнорегионалните различия в дела на водоснабденото население са незначителни - от 99.8% за Североизточния район до 97.5% за Южен Централен район за планиране, докато вътрешнорегионалните различия в дела на населението, обхванато от канализационна мрежа, са много по-големи - от 85.2% за Югозападен район за планиране до 51.9% за Северозападен район за планиране. При останалите райони за планиране стойностите на този индикатор варират около 60 - 70%, т.е около средните за страната. По Райони на развитие са описани екологичните проблеми по отношение на въздуха, водата и почвата. Изтъкнато е, че екологичните рискове в районите са свързани с ерозията, наводненията и свлачищата и са описани дейностите по предотвратяване на риска, които трябва да се осъществяват във всички области, съответно райони за планиране в страната. В т. 3.4.2.8. на ОП “РР” - Инфраструктура за опазване на околната среда към т. 3.4 Териториално-урбанистично развитие, е описана:
На основание на горе-описаното оценяващият екип си позволява да направи следните препоръки:
По - долу са обобщени резултатите от анализа на текущото състояние на околна среда в Р. България. Подробен анализ на текущото състояние на околната среда е включен в Приложение 2 на Екологичната оценка. Данните са взети от НСИ, (“Районите, областите и общините в България 2005”), “НАСЕМ”, Регионалните планове за развитие, Стратегия за “Регионално Развитие” и Оперативна Програма “Околна среда”, “Национална програма за управление на дейностите по отпадъците”, “Национална стратегия за развитие и управление на водния сектор до 2015 г.” и др. 12.3.1.1ВодиКачество на повърхностните и подземните води - налице е една продължителна тенденция на трайно подобрение на качеството на повърхностните води, подземните и крайбрежните морски води. За качеството на повърхностните води, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план се поддържа относително устойчиво равнище, както по отделни показатели (BOD5, COD, nutrients, oxygen parameters, etc.), така и по отделни поречия. Средногодишните концентрации на тежки метали в повърхностните води на страната през последните години също намаляват към равнището на изискванията за І категория за качество на водите, както и съдържанието на вещества със синтетичен произход (детергенти, пестициди, нефтопродукти, цианиди и др.). По данни от системния мониторинг, от 1998г. насам, качеството на подземните води удовлетворява изискванията за праговите концентрации в по-голямата част от наблюдаваните пунктове от мрежата. На отделни места се наблюдават превишения на концентрациите на Fe и Mn, свързани, както с литоложките особености на отложенията и наличието на манганови конкреции в седиментите на водоносните хоризонти, така и с минала и продължаваща промишлена дейност. Отчетени са високи стойности на нитрати в подземните води, което най-често се дължи на неприлагане на добри земеделски практики. Питейни води - оттокът на повърхностните водни ресурси е достатъчен за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване на страната. Вътрешнорегионалните различия в дела на водоснабденото население са незначителни - от 99.8% за СИР до 97.5% за ЮЦР. Около 500 000 хиляди души са на сезонен или постоянен режим на водоснабдяване Въпреки че след 2000 г. са изградени и реконструирани 9 водоема, 190 селищни водопроводни мрежи и водоснабдителни системи, над 100 проекта за малки обекти за питейно водоснабдяване и 40 съоръжения за допълнително подаване за райони с критично състояние на питейното водоснабдяване, 88% от населението в област Габрово (СЦР), област Перник (ЮЗР) и област Смолян (ЮЦР) са на режимно водоснабдяване. Като цяло за страната относителният дял на населението с режим на водоснабдяване е 21,6%, като най-критично е състоянието в СЗР, където около половината от населението (45,5%) не е с непрекъснато водоснабдяване. В СЦР този проблем се отнася за една четвърт от населението, докато в ЮЦ и ЮЗ показателите са близки до средните за страната. Най-малко са проблемите в това отношение в източните части на страната (СИР и ЮИР), където относителният дял на населението с нарушено водоснабдяване е доста по-нисък от средния за страната (14,4 и 13 %). Към 2002 г. вътрешните загуби по разпределителните мрежи на фирмите ВиК са 61% от постъпилите води. Канализационна мрежа и пречистване на отпадъчните води - общата годишна маса на отпадъчните води за 2004г. е 4520,45 млн. m3. и е намалена в сравнение с 2003 г. с 19.12 млн. m3. Сравнително ниска степен на изграденост на канализационните системи на населените места - 69.2% от населението е включено към канализационната мрежа, като 70.5% от населението в градовете е включено към канализационната мрежа, а в селата - 2.1%. Общото количество образувани отпадъчни води бележи тенденция към намаляване, докато вътрешнорегионалните различия в дела на населението, обхванато от канализационна мрежа, са много по-големи - от 85.2% за ЮЗР за планиране до 51.9% за СЗР. При останалите райони за планиране стойностите на този индикатор варират около 60 - 70%, т.е около средните за страната. Съществува трайна тенденция за нарастване дела на пречистваните отпадъчни води от населените места, преобладаваща част от които се пречистват освен механично и биологично. Понастоящем се пречистват водите на 39.9% от населението, а от формираните отпадъчни води от предприятията се пречистват около 60%. Предпазване от наводнения - в голяма степен са изградени защитни съоръжения, както в рамките на населените места, така и извън регулация по коритата на реките. Подробен анализ на текущото състояние на водите по райони на планиране е включен в Приложение 2 на Екологичната оценка. 12.3.1.2Въздух и емисии на парникови газовеНа национално ниво количеството на емисиите на определени замърсители на атмосферата - NOX, NH3 и NMVOC както и парниковите газове в сравнение на нивата им за 2004г., показват тенденция на леко увеличение. Намаление имат емисиите на SOX и метан. За серните оксиди, намалението се дължи на преминаване към по-чистото екологично гориво – природен газ и изграждане на сероочистващи инсталации към топлоелектрическите централи на твърдо гориво. Намалението на емисиите на метан основно се дължи на намаление на емисиите от добив и преработка на изкопаеми горива. Тенденцията към намаляване на годишните концентрации на оловни аерозоли се задържа като резултат от забраната върху използването на оловни бензини и въвеждането на система за контрол на горивата. До момента нивата на атмосферните замърсители покриват ангажиментите на България по Гьотеборския Протокол за ограничаване на годишните национални емисии към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Въпреки увеличението (без серни оксиди и метан) на емисиите на вредни вещества във въздуха от антропогенна дейност за 2005г. и тенденцията за количествата им през 2010г., нивата им покриват изискванията на поетите от България ангажименти по Протокола от Киото. В следващата Таблица е направена Класация по чистотата на атмосферния въздух в районите за планиране, като са обобщени показателите h по отделните замърсители, а чрез сумиране е получен крайният показател h, който определя и класификацията на районите за планиране по чистотата на атмосферния въздух.
Както се вижда от таблицата с най-малко емисии е СЗР, а с най-много – ЮИР. По данни за измерените имисии в 34 РОУКАВ за 2004г., в таблица в част въздух в Приложение 2 към настоящата екологична оценка, са класифицирани районите за планиране в градация - от район с увредена околна среда до район със замърсена околна среда по отделните компоненти: серни оксиди, азотни оксиди, ФПЧ10, прах, озон, кадмий, амоняк, въглероден оксид, фенол и стирол. В Приложение 2 на Екологичната оценка е включен и подробен анализ на текущото състояние на въздуха по райони на планиране. 12.3.1.3Биологично разнообразие – флора и фаунаБългария се характеризира с богато биологично разнообразие. В страната са установени 94 вида бозайници, над 400 птици, 36 влечуги, 16 земноводни, 207 черноморски и сладководни риби, около 27 000 насекоми и други безгръбначни животни, между 3500 и 3750 вида висши растения и повече от 6500 нисши растения и гъби. Изданието от 1985 г. на Червена книга на България включва 763 вида растения и 157 вида животни, класифицирани в 3 категории: изчезнали, застрашени от изчезване и редки видове. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие, екосистемите и естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа. Защитените територии са чувствителни към натоварване и тяхното стопанско използване е ограничено. Те представляват не само ограничител в стопанското развитие, но те са и източник на доходи на местното население в контекста на устойчивото развитие. Общата площ на защитените територии към 31.12.2003 г. е 545 004 ха, или 4,9% от общата територия на страната. От тях 543 238 ха са защитени територии по чл. 5 от ЗЗТ и 1766 ха други защитени територии (народни паркове и исторически места). Най-богат район на защитени територии е ЮЗР, а с най-голямо видово богатство са ЮЗР и ЮИР. В България се срещат над 3550 вида, около 847 подвида висши растения и 2000 разновидности, включени в 872 рода, на 130 семейства. Със същата значимост са и около 4000 вида водорасли, 600 лишеи, 670 мъхове, 52 папрати. Най-богати във флористично отношение са Стара планина, Родопите, Пирин, следвани от Рила, варовитите терени на Западна България, Осоговска планина, Странджа, долината на Струма и Черноморското крайбрежие. Най-богат на растително разнообразие е ЮЗР – включващ Националните паркове Рила и Пирин, изключително богати на видове включително и на ендемични видове Тук се отнасят териториите и на Славянка, западни гранични планини. В тези територии са локализирани основната част от формообразувателните огнища у нас. На второ място може да се каже че е ЮЦР с изключително богатите Рила, Западни и Средни Родопи, Централен Балкан. На трето място е ЮИР – с Природен парк Странджа, Източни Родопи и Южно черноморско крайбрежие. Както и СЦР, с огромното разнообразие на северните части на НП Централен Балкан и Предбалканските котловини. На последно място по богатство, но не и по значимост са СЗР и СИР, включващ Северното Черноморие и единствените степни формации в България. Екологичните проблеми, касаещи биоразнообразието, се разрешават от ОП “ОС”. Подробен анализ на текущото състояние на биоразнообразието по райони за планиране е включен в Приложение 2 на Екологичната оценка. 12.3.1.4ПочвиПрез последните години не са регистрирани нови нива на замърсяване на почвите с тежки метали и металоиди. Общата площ на замърсените земеделски земи с тежки метали от промишлена дейност е около 43 660 ha, което е 0,9% от земеделските земи. Това са площи, замърсени преди 2000 г., като нови замърсявания след 2000 г. не са установени. Данните за съдържание на тежки метали в почвите в районите с трайни насаждения, третирани с препарати за растителна защита, показват, че 93% от териториите са със съдържание под ПДК, като 91% от тях са съизмерими с фоновите съдържания в страната. Няма регистрирани площи, замърсени с полиароматни въглеводороди (РАН) в нива, оказващи вредни въздействия върху почвите, включително и в районите на големи потенциални източници. Всички измерени съдържания на полихлорбифенили (РСВ) са значително под справочните фонови стойности. Вкислените почви в България са приблизително 1 500 000 ha, т.е. общата площ на генетично киселите почви в страната възлиза на около 56%, от които само 4.5% са с вредна за растенията почвена киселинност. До 2000 година само около 35 500 ha от обработваемите площи са засегнати от процесите на засоляване (около 6% от земеделските земи). В резултат на направения анализ на замърсяването на почвите може да се каже, че най-добро е състоянието на почвите в СЗР и СЦР. Най-неблагоприятно е състоянието на почвите в ЮЦР, което се дължи главно на старите замърсявания в района. Във всички райони за планиране се вземат мерки за подобряване състоянието на почвите, при спазване на нормативната база на България и съгласуването й с Европейското законодателство в областта на околната среда. Подробен анализ на текущото състояние на почвите по райони за планиране е включен в Приложение 2 на Екологичната оценка. 12.3.1.5ОтпадъциКоличествата генерирани отпадъци са относително постоянни - през периода 1999–2003 г. са около 12 млн. тона годишно. През 2004 г. общото количество образувани отпадъци нараства с 12% спрямо 2003 г. Производствените отпадъци са около 70% от общото количество генерирани отпадъци, битовите са около 25%, а опасните отпадъци - 5%, като това съотношение се запазва относително постоянно. Най – големи количества битови отпадъци се генерират в големите градове, така че най – големи са количествата на битовите отпадъци в ЮЗР, където се намира гр. София. Най – големи количества производствени отпадъци се генерират при големи генератори на отпадъци, разположени в следните райони: ЮИР (област Стара Загора – с топлоелектрическите централи в комплекса “Марица Изток” и Бургас с ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС АД.), ЮЗР (София с “Кремиковци”АД - София, “Юмикор Мед”АД – гр.Пирдоп, “Стомана Индъстри”АД – гр.Перник) и СИР (Варна с “Агрополихим”АД – гр.Девня, “Солвей Соди”АД – гр.Девня). Организираното събиране на битови отпадъци обслужва около 84% от населението и обхваща почти цялостното население в градовете - над 99% от градското население в страната, докато в селата е малко над 33%. През 2005 г. системата за събиране на отпадъци обхваща 87.82% от населението на страната, което включва главно жителите на големите градове. В най-голяма степен от услугите по събиране на отпадъци (100%) се ползват жителите на град София (ЮЗР), последвани от 94.5% за жителите на гр. Габрово (СЦР) и 92.8% за жителите на гр. Кюстендил (ЮЗР). В най-незавидно положение са градовете Силистра (СИР), където услугата се извършва едва за 47.1% от населението и Търговище (СИР), където процентът е 49.5%. Разделното събиране и рециклирането на отпадъците все още не са достатъчно развити. Депонирането остава основния метод за обезвреждане на отпадъци и е единственият метод за обработка на битовите отпадъци и обхваща 86.5% от генерираните отпадъци. Нараства броят на депата, които отговарят на нормативните изисквания (вече са 28), но все още голяма част от депата не отговарят на тези изисквания и представляват риск за околната среда и човешкото здраве. Има и голям брой нерегламентирани сметища, които към края на 2006 г са 2 658 бр. и обхващат 8592 дка, като най – голям е броят им в ЮЗР (само в гр. София броят им е 451, а заетата от тях площ – 875 дка). Компостирането и/или изгарянето на отпадъци с оползотворяване на енергия (нефтени утайки, болнични отпадъци и отпадъци от летища) не е масово разпространена практика в страната. Към момента няма изградена инсталация за изгаряне на битови отпадъци. Липсва техническа възможност за преработване и/или обезвреждане на значителна част от образуваните опасни отпадъци в страната. Екологичните проблеми, свързани с отпадъците, се решават в ОП “ОС”. Подробен анализ на текущото състояние на отпадъците по райони за планиране е включен в Приложение 2 на Екологичната оценка. 12.3.1.6Вредни физични факториПодробен анализ на текущото състояние на вредните физични фактори – шум и радиация по райони за планиране е включен в Приложение 2 на Екологичната оценка. 12.3.1.6.1ШумНяма изградена и функционираща система за намаляване или отстраняване отрицателното въздействие на физични фактори върху околната среда и човека – шум, вибрации, електромагнитни лъчения, радиоактивни лъчения и др. Физичните фактори и тяхното въздействие върху околната среда, биосферата и човека са от изключително значение. Например шумът от въздушния транспорт и подмяната на самолетния парк със самолети емитиращи шум в рамките на Европейските норми и др. В градските райони се наблюдава неблагоприятна акустична среда, като основен екологичен проблем предизвиква шумът, причинен от уличното движение, съставляващ 80-85% от общото шумово натоварване в големи населени места В периода 2000 – 2004 г. шумът, създаван от движението на моторните превозни средства се задържа на нива в преобладаващия диапазон 68–72 dB(A), при норма 55-60 dB(A). Анализът на съществуващите данни от контрола на шума в градовете на страната говори за трайно запазване на неблагоприятната акустична обстановка в урбанизираната среда, която е пряко свързана с липсата на бариери за редуциране на шумовите нива, неефективната организация на уличното движение, старите и амортизирани превозни средства и недостатъците на градското планиране. Основни източници на промишлен шум в населените места са предимно малките производствени предприятия, разположени вътре в населените места в близост до жилищните сгради, а не толкова големите промишлени съоръжения, които са разположени извън населените места и по този начин не допринасят за общите акустични натоварвания в тях. Авиационният шум е по-дразнещ в сравнение с шума от други източници, но съществуващата нормативна уредба не отчита спецификата на авиационния шум. За определяне на акустичната обстановка през 2004 г. са провеждани измервания на нивото на шума, като резултатите за измервани високи нива шум по райони са както следва:
12.3.1.6.2РадиацияЗа територията на Република България естественият радиационен гама-фон е в границите от 0.06 до 0.60 µSv/h. Той се измерва непрекъснато от средата на 1980.От изпълнението на Програмата за радиологичен мониторинг на околната среда през 2004 г. и получените резултати следва, че: Радиационният гама–фон е в границите на характерните за страната фонови стойности. Не са наблюдавани повишавания на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферен въздух и измерените стойности не се отличават от предходни години. Повърхностните водни течения и басейни в страната са в добро радиационно състояние. При наблюдението на радиационното състояние на необработваемите почви не са констатирани стойности над естествените. По райони радиационното състояние е както следва: СЗР - Радиационният гама фон в областите Видин и Монтана, е един от най-ниските за страната, а в района на град Враца той е в рамките на средните за страната стойности. СЦР - Данните показват, че не е имало превишение на мощността на еквивалентната доза гама-лъчение (гама-фона) Общата бета-радиоактивност на пробите е под ПДК за питейни води. Дънните утайки от р. Дунав (Свищов) и от р. Барата (Ореш) показват съдържание на горепосочените радионуклиди, което е характерно за цялото поречие на р. Дунав от с. Байкал до гр. Свищов. СИР - радиационният гама–фон в периода 2000 – 2003 г. е в границите на характерните за страната фонови стойности от 60 до 180 nGy/h. Радиационният гама фон в област Варна е един от най-ниските за страната и е в границите на 80 nGy/h. ЮЗР – След катастрофата в Чернобил се забелязва проблем с радиационното състояние и наличието на радионуклиди в почвите, повърхностите и подземните води, особено в Софийско, Пернишко, Благоевградско и Кюстендилско. Наличните данни за съдържанието на радионуклиди в необработваеми почви, дънни утайки от открити водоеми и отпадъчни продукти показват, че при почви съдържанието на техногенен Сs-137 се движи между 3.1 до 147 Вq/kg. ЮЦР - радиационният гама–фон в периода 2000 – 2003 г. е в границите на характерните за страната фонови стойности от 60 до 180 nGy/h. От провежданият системен мониторинг на радиационното състояние на течащи повърхностни води в ЮЦР, на реките Марица, Арда, Тополница, Стряма и Чепеларска се установява, че те са били в добро радиационно състояние през годината. От аварията в Чернобил най-засегната е почвата в Южна България - данните за специфичната активност и динамика на техногенния Cs-137, характеризират петнисти замърсявания на почвите в този район, които са известни и са обект на ежегодни контролни наблюдения в системата за радиологичен мониторинг на околната среда. ЮИР - Като цяло резултатите от проведените експертни лабораторни измервания сочат, че радиационната обстановка на територията на ЮИР е нормална, с изключение на рудник Сливен и в Старозагорска област. От получените резултати от провеждания системен мониторинг на радиационното състояние на течащи повърхностни води в ЮИР на пунктове, разположени на река Сазлийка за периода 2000-2003 г. е видно, че те са били в добро радиационно състояние през годината. В данните за специфичната активност и динамика на техногенния Cs-137, характеризират петнисти замърсявания на почвите в Старозагорска област, причинени главно от аварията в Чернобил, които са обект на ежегодни контролни наблюдения в системата за радиологичен мониторинг на околната среда.
На територия на страната най-много са архитектурните и археологическите паметници на културата. Общото състояние на паметниците на културата е относително тежко. Това се отнася най вече за археологическите паметници, тъй като за останалите са в ход редица програми за развитие, включително поддръжка от Държавния бюджет на Министерството на културата, програма “Красива България” и регионални и международни програми за опазване на културно-историческото наследство. На територията на страната са регистрирани около 13 500 археологически паметници на културата от които 26 резервата. Те са сравнително равномерно разпределени на територията на страната и в голямата си част са разположени извън населените места (броят на тези паметници по райони за планиране са приложени в отделен списък в Приложение 2). Останалите паметници на културата, включващи архитектурни, художествени, исторически и на парковото изкуство са около 45 000 и са концентрирани най-вече в населените места.
12.3.1.8Здравен рискЖителите на малките населени места са в неравнопоставеност спрямо живеещите в градовете при обезпечаване с медицински услуги. 12.3.2Развитие на компонентите и факторите на околната среда без прилагането на програматаВ Таблица 1 е показано очакваното развитие на компонентите и факторите на околната среда без прилагане на програмата Таблица 1: Очаквано развитие на компонентите и факторите на околната среда без прилагане на програмата
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||