Програма регионално развитие 2007-2013 г


ГЛАВА ЧЕТВЪРТА СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПЪЛНИТЕЛЯ



страница9/9
Дата16.11.2017
Размер0.84 Mb.
#34720
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПЪЛНИТЕЛЯ

РАЗДЕЛ І

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТА, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ИЗИСКВАНИЯТА НА ОПРР


С оглед изпълнение на целите на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”, изпълнителят следва да спазва всички императивни изисквания, наложени от Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/3.1-04/2011 „Реставрация и консервация на дворец "Евксиноград". Пакетът документи за кандидатстване е достъпен на страницата на ОПРР на адрес http://www.bgregio.eu/Content.aspx?menu=left&pid=32.

Във връзка с гореизложеното, изпълнителят се задължава:



  1. Всички количествено-стойностни сметки по отделните части на всеки подобект следва да се изготвят във вида и формата, предписани от схемата (Приложение Б1 към Формуляр за кандидатстване).

  2. Към КСС следва да се изготвят и подробни анализи на единичните цени, при спазване на формата, предписан от горепосочената схема за безвъзмездна финансова помощ (Приложение Б2 към Формуляр за кандидатстване).

  3. Задължително да изготви план-график за изпълнение на строителството по месеци, като извършените всеки месец работи са остойностени.

  4. Да направи подробни изчисления за годишните експлоатационни разходи на обектите (енергопотребление, вода, гориво за отопление, ако е приложимо, и други) с хоризонт минимум 1 (една) година.

  5. Когато се предвижда за закупуване на оборудване и/или обзавеждане, и/или интериор по проекта, да изготви остойностен списък на оборудването и подробни технически спецификации при спазване на образеца, предписан от схемата за предоставяне на безвъзмездна помощ (Приложение Б3 към Формуляр за кандидатстване), като същото оборудване не бива да фигурира в количествено-стойностните сметки.


РАЗДЕЛ ІІ

ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪГЛАСУВАНЕТО И ОДОБРЯВАНЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ



1. СЪГЛАСУВАНЕ С КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ И ИНСТИТУЦИИ


Изпълнителят на настоящата обществена поръчка се задължава да съдейства на администрацията на Министерския съвет, в процеса на съгласуване на инвестиционните проекти с компетентните институции, като при необходимост следва да защити разработката. При искане от страна на компетентните органи, изпълнителят следва да извърши за своя сметка, необходимите промени в изготвените инвестиционни проекти, до издаване на всички необходими положителни становища.

Изпълнителят на настоящата обществена поръчка, се задължава да съгласува предварително с Възложителя и Консултанта всички проектантски решения, които не са заложени изрично в настоящите технически спецификации, но се налагат в резултат на проведеното проучване, по реда на настоящите технически спецификации.


2. ОЦЕНКА НА ПРОЕКТНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ СТРАНА НА УО НА ОПРР


Изпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка всички констатирани недостатъци и/или пропуски в изготвените инвестиционни проекти, в процеса на оценка на проектното предложение от страна на УО на ОПРР. При необходимост и при поискване от страна на Възложителя, Изпълнителят се задължава да предоставя становища, консултации и др., във връзка с изготвените инвестиционни проекти.

ГЛАВА ПЕТА

ЕКСПЕРТЕН СЪСТАВ


За участие в настоящата обществена поръчка, участникът следва да докаже, че разполага с експертен състав с необходимата професионална квалификация и опит, както следва:

  1. Водещ проектант:

  • Професионална квалификация:

  • Образование: магистър архитект;

  • Наличие на пълна проектантска правоспособност към Камарата на архитектите в България.

  • Общ професионален опит– минимум 10 години опит по специалността;

  • Специфичен професионален опит –да е извършвал проектиране на реставрация и консервация на минимум 1 обект –архитектурна недвижима културна ценност.

  1. Ландшафтен архитект:

  • Професионална квалификация:

  • Образование:висше, специалност „Ландшафтна архитектура”

  • Наличие на пълна проектантска правоспособност.

  • Наличие на удостоверение от НИНКН за вписване в регистъра по чл. 165 от ЗКН за извършване на дейности по културен ландшафт.

  • Общ професионален опит: минимум 10 години опит по специалността

  • Специфичен професионален опит – да е извършвал проектиране на зелени системи и елементи на зелената система.

  1. Архитект по част паркоустройство:

  • Професионална квалификация:

  • Образование:висше, специалност „Архитектура” или ландшафтна архитектура.

  • Наличие на пълна проектантска правоспособност.

  • Общ професионален опит: минимум 10 години опит по специалността

  • Специфичен професионален опит – да е извършвал проектиране на зелени системи в устройственото планиране и елементи на зелената система.

  1. Експерт ”Реставрация и консервация”:

  • Професионална квалификация:

  • Образование: висше, специалност „Архитектура”

  • Наличие на пълна проектантска правоспособност

  • Наличие на удостоверение от НИНКН за вписване в регистъра по чл. 165 от ЗКН за извършване на дейности по консервация, реставрация и експониране.

  • Общ професионален опит: минимум 10 години опит по специалността

  • Специфичен професионален опит – да е извършвал проектиране на минимум 1 обект за консервация, реставрация и експониране.

За участие в процедурата, участникът следва да осигури и неключови експерти, притежаващи пълна проектантска правоспособност, както следва:

  • Геодезист – да е вписан в регистъра за кадастър и регулация;

  • Проектанти по части:

  • Конструктивна;

  • Електрическа;

  • ВиК;

  • Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация;

  • Енергийна ефективност;

  • ПОИС.

Приложение № 1

към Техническите спецификации

КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ СПРАВКИ

  1. Дворец „Евксиноград”

Дворцовият комплекс Евксиноград, със статут на правителствена резиденция, разполага с обща площ от 930 дка, от тях 550 дка заемат дворецът и паркът, декларирани за паметник на културата от национално значение на основание Наредба № 5 на КК (ДВ бр.6 от 1979г.), глава І, ал.2, т.4 (ДВ, бр.51 от 1988г.), с предварителна категория резерват – най-високата категория паметник на културата, изискваща целенасочени мерки за опазване.

Дворецът Евксиноград е изграден в периода 1887 – 1893г. за лятна резиденция на българските монарси. Внушителната сграда е оформена в три етажа с конусообразен покрив и четириъгълна кула с часовник. Външната архитектура на двореца е като реплика на френските ренесансови дворци от ХVІІІ век – с фигурална зидария, висока мансарда с метална обшивка и куполообразен завършек в единия край. Първият етаж е зает от просторен хол, свързан с приемни зали, музикален салон, трапезария, кабинет и работни помещения. На втория етаж са разположени царските спални и стаи за гости.

Интериорът е представен от стилна английска мебел, автентични мраморни камини, френски полилеи, стенни и каминни часовници, инкрустирани със злато, редки картини.

Неразделна съставна част от комплекса и културно-историческото наследство на страната ни е дворцовият парк, създаден в края на ХІХ век и носещ белезите на западноевропейския традиционализъм и композиционен класицизъм. В композиционната структура условно са очертани няколко зони: централна (с двореца), гръцка градина, английска, крайречна, плажна и най-представителната част от парка – партера пред двореца, решен на две нива, с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция. В оранжериите и декоративния разсадник се отглеждат над 170 вида растения за попълване на пейзажните групи.



  1. Крепостта „Кастрици”

Доц. д-р Валентин Плетньов

(Научен ръководител на разкопките)

Името и мястото на крепостта Кастрици е отбелязано на многобройни морски карти от ХІV до ХVІІІ в. по различни начини – Кастрица, Катрици, Катричи, Кетрици, Кастризи, Кастро, Кастри, Кастра, Катриа и пр. Местоположението на крепостта се определя много добре според описанията в италианските портулана от ХІV в. В един от тях се споменава, че “...От Мавро Моло (Черни нос) до Галата са 15 мили. От Росито до Варна от запад на изток са 6 мили. Варна е град и са до Кагиакра 50 мили. От Варна до Катричи от североизток на югозапад са 10 мили. От Катричи до Карвона са 10 мили”.

Има и още едно сведение, определящо мястото на крепостта – хрониката на Калимах, описваща похода на Владислав ІІІ Ягело до Варна през 1444 г. Пристанището на Кастрици е споменато и в Закона за пристанищата по Северното Черноморие на султан Сюлейман І през ХVІ в с името Керсич, заедно с Варна, Балчик и Калиакра.

Крепостта Кастрици е разположена на морския бряг, на 8 км североизточно от Варна, на малък нос, в северния край на Варненския залив. Югозападно от нея има плитък залив, защитен от североизточните ветрове. В края на ХІХ в. крепостта е била известна сред местното население като „Чатал таш калеси”, по името на голяма раздвоена скала. Освен това е било видно, че стената прегражда в посока изток-запад нос – Св. Яни, което дава и другото име на крепостта „Ай-Яни-калеси”. Крепостта е посетена и частично описана от К. Шкорпил през 1899 г. Той прави окомерен план на видимите участъци от стената и провежда малки сондажни разкопки пред портата. По-късно теренът на крепостта е оформен като парк, сега в северната част на Резиденция „Евксиноград”.

Общата площ на крепостта е около 15 дка, като до момента са проучени приблизително 4 дка. Запазена и проучена е крепостна стена с дължина над 200 м, висока на места до 3 м и дебела от 1,80 м до 2 м. По куртината са разположени 5 кръгли (3/4) кули-бастиони с диаметър приблизително 3,5 м. В източния край допълнително са пристроени една правоъгълна и една триъгълна кули. Близо до източния край на стената вътрешното пространство е преградено от зид, който огражда част от укрепеното пространство (цитадела?). Портата на крепостта е разположена почти в средата на куртината, а в западния край има малка потерна.

Разкопките на крепостта започнаха през 2004 г., със сондажни проучвания вън и вътре в крепостта. В северозападния ъгъл на крепостта се разкри голяма ъглова кула-донжон със стени дебели два метра и вътрешни размери 5,5 на 5,5 м. Градени са от дялани и ломени камъни на глинена спойка, като редовете са подравнявани със сантрачна система. На приземния етаж във вътрешността на кулата е оформено помещение със стени измазани с бял хоросан и стенописани. Явно това е параклиса на кулата. Към края на ХІV в. основата на донжона е подсилена с наклонена контрафорсна стена и дебелината е станала наистина внушителна – 4 м.

Много дебелите зидове на кулата в Кастрици подсказват, че е била на няколко етажа. При наличието на пет етажа над приземието с параклиса, то кулата е била висока около 16 м. Връзката между етажите се е осъществявала по дървени стълби. Несъмнено на върха е имало бойна площадка върху гредоред, а по подобие на някои кули по дунавските крепости е имала и дървен покрив. Подобни кули са изграждани и в други средновековни крепости на Балканите.

Южно от кулата, над пристанището е бил разположен средновековен жилищен квартал, с тесни улици. Сградите са разположени верижно, с входове към улицата. Размерите им и дебелината на стените подсказва, че вероятно са били двуетажни. Почти в средата на квартала е открита еднокорабна, едноабсидна църква. Около нея е обособен комплекс, вероятно малък градски манастир.

До момента са проучени малък площад, в който влизат пет улици, покрити с калдаръм. Край трасето на улиците са разположени верижно свързаани сгради с входове към улиците. Имат значителни размери – средно 6х8 м. Стените на някой от тях са запазени до 2 м височина. Подовете са от трамбована глина. В юглите има запзени огнища и пещи.

По време на трите години на разкопките са открити над 2000 монети. Най-ранните – Одесос ІІІ–ІІ в. Сред античните монети преобладават тези от втората половина на ІV до началото на VІІ в. на императорите Лициний, Константин Велики, Тиберий І, Анастасий, Юстин, Юстиниан, Тиберий ІІ, Фока и Ираклий, но до 614 г.

Средновековните монети са най-многобройни. Периодът ХІІІ–ХІV в. е представен с монети на императори Михаил VІІІ Палеолог, Андроник ІІ Палеолог, Андроник ІІІ Палеолог, Йоан VІ Палеолог. Второто българско царство е представено с емисии на почти всички български владетели – имитации от ХІІІ–ХІV в. Над 30 са монетите на Добруджанско деспотство (Добротица/Калиакра и Йоан Добротица, Дръстър). Значителен брой са турските акчета и мангъри на Мурад І, Баязид І, емир Сюлейман (до 1410 г.), и мамелюшки монети от края на ХІV в. Откриват се влашки (Мирчо Стари) и татарски медни монети. Намерени са и венециански сребърни солдини на дожа Андреа Дандоло.

Западно от крепостта беше открито съкровище от 49 перпера на император Йоан ІІІ Дука Ватаци с тегло от 2,67 до 4,12 гр., но предимно – 3-3,5 гр. Каратите варират между 14,5 и 18.

При разкопките на жилищните сгради се откриват различни метални предмети – стрели, копия, ножове, занаятчийски инструменти, косери. Интерес предизвикват изцяло запазеното бронзово катинарче-куче, намерено в боклучна яма със сграфито блюда от ХІV в. и особено фрагмент от голяма бронзова матрица за изковаване на сребърни икони-обкови на евенгелия с изображение на Христос Пантокаратор.

Почти във всички жилища, често направо върху подовете се откриват цели или счупени керамични съдове – гърнета, кани, стомни, части от амфори от ХІІІ–ХІV в, както и многобройни трапезни съдове със сграфито украса.

Данните, с които разполагаме засега показват, че крепостта е изградена вероятно през V в. и е разрушена през второто десетилетие на VІІ в. по време на аваро-славянските нашествия. Възстановяването на стените, преграждането на цитаделата и допълнителното изграждане на квадратните кули е свързано с навлизането на Венеция и Генуа в Черноморието през втората половина на ХІІІ и ХІV в. Тогава се обособява и пристанището. Останките от античните сгради са изгребани до субструкцията, а камъните са използвани за изграждането на новите складове и жилища, с типичното за средновековието гъсто застрояване. Според открития до сега подемен материал, крепостта вероятно е превзета по време на похода на татарите на Актав (1399 г.) и постепенно изоставена през първото десетилетие на ХV в. От посочените османски документи само можем да предполагаме, че удобното пристанище, защитено от северните ветрове, се използвало и през ХVІ в.


  1. Парк

Паркът се създава около лятната резиденция на Княз Александър Батенберг, след построяването й в груб строеж през 1884 г., върху пуст, каменлив терен, където само на отделни места е имало растителност. По покана на княз Батенберг в България пристига немският паркостроител Карл Пецолд, парков директор на Принца на Нидерландия. В продължение на две години той проучва климат, терен, местна флора. Съдейки по възрастта на кедрите може да се предположи, че първите насаждения са създадени от немския паркостроител.

Историческото развитие на парка минава през няколко етапа.



Партерната част се оформя м/у 1890-1892 г. с модериране на терасите с растителност. От Фердинанд са привлечени френски паркостроители, немски дендролог и много други специалисти.

Първият декоративен материал е доставен от Южна Франция през 1890 – 1912 г. Тогава стават и първите засаждания. През този етап са засадени вековните видове. Специални грижи се полагат за дворцовия парк.

В края на 1893 г. изцяло е завършено паркоустрояването на територията южно, западно и северозападно от двореца. Североизточно от дворцовата сграда са построени оранжерии за презимуване на палмите и производството на цветя.

През 1895 г. започва устрояването на нови терени – западно и източно от двореца, извършват масови залесявания и укрепителни мероприятия.

През периода 1900-1910 г е построен първият декоративен разсадник за производство на посадъчен материал. Най-напред в парка са засадени кедри и либоцедруси. По-късно са засадени различни видове ели и борове. До 1912 г. в основни линии се изгражда плановата композиция на имението.



от 1914-1930 г. Полагат се грижи за засадената вече растителност. Засадена е секвоята, внесена от Северна Америка. В този период е и най-лютата зима във Варненския регион-1929 г. Черно море замръзва и повечето топлолюбиви растения загиват. Подменят се с ели и кедри.

от 1930 – 1944 г. Правят се значителни насаждения, най-вече за подмяна на замръзналите топлолюбиви видове, пострадали през1929 г.

от 1930 – 1944 г. През 1935 г. паркът е разширен от немския специалист Зибенхюнер. Източно от оранжериите той започва формирането на “английска градина”, представляваща парков кът с подчертана пейзажна планировка и богато разнообразие от дървесни и храстови видове, внесени 1936-1938г.

от 1944-1960 г. М/у 1950 – 1953 г. площта на парка се увеличава със 150 дка за сметка на бивши лозя, овощни и зеленчукови градини. Оформянето на новите територии става по проект на арх. Борис Шангов, а от 1962 г. започва значителна реконструкция на съществуващата растителност и по-специално на масивите. Това се е наложило поради факта, че поддържането на парка по време на войната е било изоставено. Укрепен е брегът на р. Кестричка бара, след небивалото наводнение през 1951г.



от 1962 г. насам. Характеризира се със значителни мероприятия по пространствено-обемното оформление на пейзажа. Ненужната растителност се отстранява. Създадени са нови групи декоративни растения. Всички мерки подобряват художествено-естетическия вид на парка. Паркът е изграден в два стила:

Френска градина - обхваща терена пред главната фасада на Двореца и около него. Композицията е осово-симетрична. Върху терасата пред Двореца е класическият цветен партер с геометрични форми, свързани хармонично с архитектурата. Боскети, рози, рододендрони и азалии, езеро с лилии и бронзовата статуя на Нептун оформят пейзажа. Стълби водят до по-долното ниво, където са геометрично подрязаните чемшири. Характеристики: терасирането и езерата /езерото с водните лилии/.

Английска градина - характеризира се с пейзажна композиция, преливането на пространствата, алейната мрежа, която се плъзга по терена. Тук преобладават иглолистните видове.

През 1921 г. парк “Евксиноград” е обявен за ботаническа градина, а през 1992 г. е деклариран като паметник на градинското парково изкуство.Паркът е оценен като специфична екосистема с много богата колекция от растителни видове с голяма научна и ботаническа стойност. Паркът разполага с изключително ценна сбирка от над 310 видове, изпъкващи на фона на богата паркова среда.


1 Пакетът документи за кандидатстване е достъпен на страницата на ОПРР на адрес http://www.bgregio.eu/Content.aspx?menu=left&pid=32


Каталог: fce -> 001 -> 0235 -> files
files -> Разпределение на абонамента за 2013г. Министър-председател
files -> Република българия администрация на министерския съвет
files -> Република българия администрация на министерския съвет
files -> 12 февруари – Ще бъдат отворени ценовите оферти на участниците в обществена поръчка на Министерския съвет
files -> „Дефиниране на работните процеси и създаване на процедури за работа на звено за техническа подкрепа (Help Desk)
files -> І. Предмет на малката обществена поръчка и изисквания към обекта на


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница