Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe



страница1/20
Дата30.07.2018
Размер2.35 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20





ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

2007-2013
Инвестираме във Вашето бъдещe

www.bgregio.eu




ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ




Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и държавния

бюджет на Република България.

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ” ЕАД



НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ

за периода 2013-2025 г.

Националното пространство - нашето наследство за бъдещето

София, 05 Ноември, 2012 г.

Този документ е издаден с подкрепата на Европейския съюз и Република България по проект “Програмиране на регионалното развитие за периода 2014-2020 г.”, финансиран от Операция 5.1: Програмиране, управление, мониторинг, оценка и контрол, Приоритетна ос 5 „Техническа помощ” на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г.

Финален документ за консултации и съгласуване
НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2013 – 2025 г.
СЪДЪРЖАНИЕ







Стр.




Резюме

4

1.

ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО

11

1.1.

Политическа и законодателна рамка

11

1.2.

Място на НКПР в системата от стратегически документи

15

1.3.

Цели, задачи и принципи на НКПР

16

1.4.

Фактори, влияещи върху националното пространство

19

1.5.

Обобщени изводи – предизвикателствата на пространственото развитие

24

2.

МОДЕЛИ И СЦЕНАРИИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ

27

2.1.

Пространствени модели

27

2.2.

Елементи на пространствената структура

28

2.3.

От моноцентрично към полицентрично пространствено развитие – избор на урбанистичен модел и сценарий за урбанистично развитие

31

2.4.

Визия, стратегически цели и приоритети

41

5.3.

Подкрепа за планински гранични територии чрез развитие на биоземеделие в общини с поливни земи, био-животновъдство в сертифицирани райони, екотуризъм в най-щадящите му форми, данъчни преференции за конвенционални производства (хранително-вкусови, шивашки, дървообработващи) и др.;

43

3.

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО

44

3.1.

Полицентрична урбанистична мрежа – основа на балансираното развитие

44

3.2.

Социална инфраструктура

54

3.3.

Техническа инфраструктура – свързаност и достъпност

61

3.3.1.

Транспортна инфраструктура

61

3.3.2.

Техническа инфраструктура

67

3.4.

Пространствени измерения на икономическото развитие, базирано на ресурсите

72

3.4.1.

Селско и горско стопанство - състояние, цели, перспективи за развитие

72

3.4.2.

Национални средоточия на производствени и бизнес дейности – добивна, енергийна, преработваща, логистична

75

3.4.3.

Туризъм – морски, планински, СПА, културен, еко/алтернативен

78

3.4.4.

Центрове за научни изследвания и иновации

80

3.5.

Природни и културни ценности - гаранция за националната идентичност

83

3.5.1.

Територии с културни ценности

92

3.6.

Територии със специфични характеристики

100

4.

НОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ

108

5.

ПРИЛОЖЕНИЯ

112

5.1.

Списък на използваните съкращения

112

5.2.

Речник на използваните термини

116

5.3.

Списък на графичните приложения

117

6.

ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ

118

6.1.

Закони и наредби

118

6.2.

Документи на ЕС и на международни организации

119

6.3.

Публикации

120

6.4.

Стратегии, програми, планове, проекти

121

6.5.

Публикации в Интернет:

123



РЕЗЮМЕ

Националната концепция за пространствено развитие на Р. България, 2013 – 2025 г. се разработва като част от проект „Програмиране на регионалното развитие за периода 2014-2020 г.”, финансиран от Операция 5.1: Програмиране, управление, мониторинг, оценка и контрол, Приоритетна ос 5 „Техническа помощ” на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г.

Това е първият по рода си документ за устройство на територията през последните три десетилетия, който обхваща цялата страна и се разработва в условията на възстановена собственост върху земята и горите във всичките й форми, увеличен брой участници в процеса на планиране и управление на територията, един по-демократичен процес за вземане на решения и членство на страната в Европейския съюз.

Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие.

Структурата на документа обхваща четири раздела. В първия въвеждащ раздел „Основни предизвикателства и потенциал за развитие на националното пространство“ са разгледани политическата и законодателна рамка, целите, задачите и принципите, върху които е изградена НКПР и основните фактори, които оказват влияние върху националното пространство.

Основна цел на Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 е „Пространствено координиране на процесите, протичащи в националната територия чрез създаване на пространствено-устройствена основа и регулатор за осъществяване не само на регионалното, но и на отделните социално-икономически секторни планирания на национално ниво в контекста на общоевропейското пространствено развитие, за постигане на комплексно, интегрирано планиране“.

НКПР е разработена на основата на следните по-главни принципи:


  • Интегрирано планиране и комплексно третиране на всички проблеми на територията;

  • Научен подход на планиране, задължителен за всички равнища и дейности в пространственото планиране;

  • Приоритетно защитени публични интереси за гарантиране на баланса с индивидуалните интереси в реализирането на идеите и приоритетите на националната устройствена политика.

  • Публичност, прозрачност, партньорство и гражданско участие в процеса на вземане на решения във всички етапи от работата по НКПР;

  • Приемственост, съгласуваност и непрекъснатост на плановия процес, подпомагащи рационалното и адекватно използване на натрупания опит през годините;

  • Интердисциплинарност, трансдисциплинарност и синергия в генерирането на идеи, които стимулират креативността и иновациите;

  • Концентрация – тематична, финансова, географска, ресурсна и времева, предлагаща по-адекватно поведение в използването на ограничените ресурси;

Основен инструмент при разработването на Националната концепция за пространствено развитие е Географската информационна система с предложената структурирана база геопространствени данни, която се използва за анализи, проверка на модели, оценка на териториите и центровете и визуализация на резултатите.

Анализирано е влиянието на основните геополитически, глобални, социални, икономически и екологични фактори, върху пространственото развитие и са откроени най-важните предизвикателства, пред които ще се изправи страната. Един от най-сериозните проблеми през следващите десетилетия ще бъде демографската криза с многостранните й проявления. Населението на Европа ще продължава да намалява и да застарява, а България не прави изключение, поради което всички възможни демографски сценарии предвиждат намаляване на населението.



Вторият раздел е посветен на теоретичните основи на пространствения модел, неговите основни елементи – части на макропространствената структура, централни силно урбанизирани и периферни, слабо урбанизирани територии, към които е прибавена и още една категория – природни, неурбанизирани територии; полюсите и осите на развитие, природните и културни ценности от национално значение. В тази част се прави избор на модел за пространствено развитие, извежда се формулираната визия и свързаните с нея стратегически цели и приоритети.

Пространственият модел за развитие на националната територия е многопластов и синтезира различни слоеве с информация, функции, процеси и приоритетни елементи от различни йерархични рангове в единна динамична система. Алтернативните пространствени модели са базирани на съществуващото положение и възможните промени в полицентричната структура от равномерно разпределени градове на територията на страната. Оценката на възможните варианти на ограничен, умерено развит и силно развит полицентризъм доказват, че най-подходящ за страната е моделът на умерения полицентризъм, с възможности за поетапно развитие във времето, в зависимост от влиянието на външни и вътрешни икономически, геополитически и демографски фактори. Общата тенденция, заложена в концепцията, е преодоляване на заплахата от насочване към моноцентризъм, стимулиране движението от моноцентризъм към умерен полицентризъм, който с течение на времето да се разширява и доближава до развит полицентризъм.

Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г. създава териториална основа за осъществяване на този модел, който да гарантира комплексното, интегралното планиране, осигуряващо хармонично единство на социално, икономическо, екологично и устройствено планиране. Тя не планира ресурси, а мерки, определя насоките на регионалната политика и свързаната с пространственото планиране, насочва УО при избора на градове за подкрепа по ОПРР и координира секторните политики, като ги преориентира към националното пространство.

НКПР обхваща цялата национална територия, но избягва да бъде всеобхватна, като ориентира традиционния анализ на компонентите и факторите на средата към национално значими територии, обекти, процеси и се фокусира върху тях. По отношение на населените места, като носител на приоритетите на националната политика за пространствено развитие, НКПР отделя внимание както на градовете, така и на по-големите села, заемащи важно място в полицентричната селищна мрежа.

НКПР третира равностойно всички посочени елементи на пространствената структура с национално значение, но поставя акцента на елементите на урбанистичната структура, поради насочеността на ОП „Регионално развитие“, както и на политиките на ЕС към градовете и градското развитие. Разнообразните по функция връзки и центрове ще изградят скелета на пространствения модел за развитие на страната, интегриращ онези територии, които искаме да съхраним, да опознаем и да покажем пред света, които вероятно ще променят представата ни за самите себе си и по този начин ще постигнат онзи ефект за самочувствие и чувство на принадлежност, който е много важен за успешното реализиране на значителна част от идеите на НКПР.

Избраната визия на НКПР е формулирана чрез три кратки послания:



  • Националното пространство на България – отворено към света и интегрирано в Европейското пространство и в европейската мрежа от центрове и оси на развитие, култура, наука и иновации.

  • Съхранените национални ресурси – хората, земята, водите и горите, подземните богатства, природното и културно наследство – гаранция за националната идентичност.

  • Балансираното и устойчиво интегрирано развитие, постигнато чрез рационално организирана икономическа, социална, транспортна, инженерна, културна и туристическа инфраструктура и осигуряващо интелигентен икономически растеж, адаптивност към промените и равнопоставеност.

От избраната визия са изведени и стратегическите цели на НКПР:

  • Стратегическа Цел 1 “Интегриране в европейското пространство

Развитие на национални и трансгранични транспортни, енергийни, урбанистични, културни и екологични коридори с оглед постигане на териториална свързаност, сътрудничество и интегриране в региона и в европейското пространство.

  • Стратегическа Цел 2 “Полицентрично териториално развитие

Укрепване на умерено полицентрична мрежа от градове-центрове с подобрено качество на градската среда, способстващо за постигане на балансирано териториално развитие и намаляване на неравенствата между централните градски и периферните селски райони

  • Стратегическа Цел 3 “Пространствена свързаност и достъп до услуги

Развитие на националната техническа и социална инфраструктура за подобряване на пространствената свързаност на районите и урбанистичните центрове и достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги.

  • Стратегическа Цел 4 “Съхранено природно и културно наследство

Съхраняване и развитие на националната система от защитени природни и културни ценности за поддържане на биологичното равновесие, пространствената природна и културна идентичност и за интегриране на техните стойности в съвременния живот.

  • Стратегическа Цел 5 “Стимулирано развитие на специфични територии

Интегрирано планиране и стимулирано развитие на територии със специфични характеристики (крайбрежни Черноморски, крайбрежни Дунавски, планински гранични и периферни) с оглед съхраняване и ефективно използване на техния природен, икономически, социален и културен потенциал за развитие.

  • Стратегическа Цел 6 “Конкурентоспобност чрез зони за растеж и иновации

Повишаване на конкурентоспособността на българската територия чрез държавно подкрепени зони за растеж и иновации в урбанистичните центрове от високите нива на полицентричния модел.

Най-съществената част на документа е следващият трети раздел, посветен на Стратегията за пространствено развитие, която разглежда последователно всички елементи на пространствения модел, свързани с националното пространство – полицентричната урбанистична мрежа от градове-центрове, урбанистичните оси на развитие, агломерационните ареали и развитието на съпътстващата социална инфраструктура, транспортната и техническата инфраструктура, териториалните проявления на секторните политики, природните и културни ценности и възможностите за опазването им, териториите със специфични характеристики и приоритетите за развитието им.

НКПР надгражда и доразвива предложеният в НСРР 2012-2022 г. полицентричен модел от йерархизирани центрове и оси на развитие, като посочва пътищата за преминаването им на по-високо равнище. Оценката на градовете центрове, подредени в 6 йерархични равнища е извършена посредством показатели за демографска динамика и значението им като административни, транспортни, здравни, образователни, културни, икономически и туристически центрове. Предлага се специална политика за стабилизиране на мрежата от малки градове от 4-то йерархично ниво, тъй като от състоянието на тези градове ще зависи насоката на развитие на периферните селски и планински райони. НКПР не пренебрегва най-малките и най-много на брой градове и села от 5-то йерархично ниво, където се осъществява първичното обслужване на населението на общините и където са налични работни места извън селскостопанската заетост – в сферата на социалните услуги, търговията, администрацията, промишленото и занаятчийското производство, образованието, културата. Подобряването на градската среда и качеството на живот в градовете, акцент и в политиките на ЕС, ще бъде постигнато при реализирането на заложените в ИПГВР проекти и чрез създаване на условия за балансирано урбанистично развитие извън регулационните граници в актуални ОУП, които за големите градове и агломерации следва да се изработват със зоната им на активно влияние.

При изграждането на модела на пространствената концепция социалното обслужване, и по-специално обектите на образованието, здравеопазването, културата, административните и социални услуги (социален патронаж) играят важна роля за определяне на опорните центрове на полицентричната система на населените места. Достъпността до този вид услуги, културните и образователните пътувания и връзки са в основата на системата от критерии за избор.

Насоките, които дава НКПР, са свързани с развитието на мрежата от социални услуги по един по-устойчив модел, който да се противопостави на вътрешните миграции и обезлюдяването. От особено значение е равнопоставеният достъп до най-важните „животоспасяващи“ услуги. На първо място при позициониране на бизнес и при избор на място за живеене, след техническата и транспортната инфраструктура се поставят подсистемите на здравеопазването и образованието. Показателите за обектите от системата имат много важно значение и за по-ниските равнища в йерархичната система, защото от наличието на подходящи учебни заведения зависи демографският баланс и задържането на трудоспособното население.

Предложенията за развитието на транспортните мрежи по модел «решетка» са свързани с най-важните оси от Трансевропейската транспортна мрежа (ТЕМ-Т) и връзките със съседните държави и региони, както и направленията на Общоевропейски коридори, които не са покрити от главните оси и някои допълнителни връзки. При реализиране на тези приоритети, националната транспортна мрежа ще има по-рационална пространствена организация, осигуряваща връзки между различни европейски страни през територията на страната, връзки със съседни страни и между основните урбанизационни центрове. Постигането на желан модел на пространствена организация и йерархизация в структурата на системата от населени места до голяма степен ще се обуславя от пространствената организация и функционирането на транспортната инфраструктура, пряко пренасяща интензивни потоци от хора, стоки и услуги между отделните центрове на селищната мрежа. Съответствието между ранга на урбанизационните центрове и функциите им в структурата на селищната мрежа и степента на транспортно им обслужване, е предпоставка за устойчивото функциониране на този модел. От особена важност за функционирането на полицентричния модел се явява пътната инфраструктура с регионално и местно значение, която допълва функциите на пътната мрежа с национално значение.

С не по-малко значение са и елементите на инженерната инфраструктура, от която с най-голямо значение за преодоляването на териториалната изолация са мрежите и услугите на ИКТ. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество с неговите предимства за преодоляване бариерите на времето и дистанцията, респ. териториалните дисбаланси в развитието.

Икономическото развитие следва пространственото структуриране на територията и предложения полицентричен модел с неговите центрове и оси на развитие, мобилизира ресурсите, съобразно потенциала им и изискванията за постигане на социално сближаване и екологична устойчивост, като създава конкурентноспособни икономически активни зони. В последователно изследваните сектори на икономиката – от селското стопанство до иновациите, логистиката и клъстерите, се дават основните цели за обвързването им с националното пространство и приоритетите за развитието ми, с което да се гарантира жизнеността на националната територия.

Специално внимание се отделя на туризма, който се третира в аспекта на неговото териториално развитие и насочване и се разглежда не като тясно секторно планиране, а като елемент на интегрираното пространственото планиране. Приоритетно ще се развиват териториите с потенциал за съчетаване на природни и културни ценности, с утвърдени традиции и положителен опит и с потенциал за формиране на клъстери. Важно място в политиката за развитие на туризма има развитието на балнеолечението, профилактичните и лечебните дейности в териториите с потенциал и наличие на минерални води, подходящ микроклимат и продукти за таласотерапия (морска вода, лечебна кал, морска сол и луга, водорасли). Това дава шанс за развитие на центрове за СПА и лечебен туризъм и в по-малки общини. В повечето от тях съществуват благоприятни условия за съчетаване на профилактичните и лечебни дейности с други атракции за разнообразяване на туристическия продукт, което ще направи тези комплекси по-конкурентни на туристическия пазар. За постигане на стратегическите цели на НКПР, опазване на природните и антропогенни ресурси и на околната среда при туристическото развитие, се предлага да се разработят и препоръки за пространствено/устройствено планиране на агломерационните образувания от нов тип – туристическите.

Предложенията за съхраняване и развитие на потенциала на природните и културни ценности обхващат целия комплекс от дейности по опазването, възстановяването, експонирането и социализирането им, с цел превръщането им от ограничители на пространственото развитие в стимулатори на растежа. Използват се съществуващите възможности за увеличаване на мрежата от защитени територии и зони, в онези райони от ниво 2, в които те са с най-малък относителен дял. Приоритетно се включват в Европейската екологична мрежа граничните територии по западната и южната ни граница чрез инициативата „зелен пояс“, а опазването на биоразнообразието в Източните Родопи и в Странджа ще увеличи значително природното богатство на страната чрез уникални за Европа видове.

Съхраняването на културните ценности следват принципите за опазване, залегнали в Закона за културното наследство. Дефинирането на основните цели за развитие на културното наследство в НКПР се извършва на фона на европейските културни политики за опазване и представяне на културното многообразие в неговите мултикултурни измерения, насърчаване на националните културни индустрии и културното сътрудничество, засилване ролята на отделните региони и градове и стимулиране на трансгранични културни връзки. Формирани са 7 тематични културни пространства, които обхващат територии с концентрация на значими културни ценности от няколко различни периода и от различен вид, или с голяма концентрация от един вид, но с важно регионално значение. В НКПР приоритет в развитието на културната инфраструктура се дава на Дунавското, на Южното и на Западното културно пространство.

В НКПР е възприето като територии със специфични характеристики да се третират онези части от националното пространство, за които е необходимо да се прилага специфична политика на устройство и развитие. Като такива са определени крайбрежните територии (Черноморски и Дунавски), планинските територии, граничните територии, териториите в риск (демографски, икономически, екологичен) и териториите за опазване на ландшафта, природните и културни ценности. Тези територии се определят и като неформални райони. Два от тях, Дунавско крайбрежие и Черноморско крайбрежие, са дефинирани и институционализирани и имат международно консолидирани стратегически документи за развитие. Останалите видове територии със специфика могат да се обобщят в една обща категория “проблемни”. Определянето на територии със специфични характеристики и проблеми дава възможност да се фокусират териториалните адреси и приоритетите на секторните политики и бъдещите оперативни програми, ще се повиши вероятността за реализация на съответните регионални стратегии. По този начин ще се открият пътища и подходи за определяне и водене на целенасочена и интегрирана политика за съхраняване на тяхната специфика и преодоляване на натрупаните проблеми.

В четвъртата, заключителна част под заглавие „Новата философия на пространственото планиране“ са систематизирани основните насоки за приложение и управление на НКПР. Изведени са основните препоръки към секторните ведомства, имащи отношение към националното пространство.

Подобно на Национална програма за развитие „България 2020”, НКПР фокусира цели и интереси на всички ведомства, на цялата нация. Затова целта тя да се превърне в ефективен инструмент за пространственото развитие на България трябва да стане всеобща. Желаният краен резултат е една балансирана, жизнена концепция, подкрепяна от всички. Това не е концепция само на публичните институции за изпълнение на съответните им задължения. НКПР създава база за пълноценно участие и на частния сектор чрез привличане с публични намеси на значими инвестиционни инициативи.

Този документ е „новина” в стратегическото планиране на България. За разлика от устройствените планове, НКПР не налага норми и регламенти. НКПР координира и консултира. Нейните насоки водят към безконфликтно провеждане на функции, рационално оползотворяване на ресурси и добро подреждане на националното пространство. На фона на подчертания секторен подход на планиране и инвестиции през последните десетилетия се противопоставя философията на „доброволно коопериране” и „интегрираните инвестиции”. Придвижването към тази нова отправна плоскост чрез реализация на НКПР изисква ново мислене и поведение, от конкуриране между ведомствата към коопериране в постигането на общи цели в едни и същи пространства; нови механизми за координация между нивата на управление – нова „многоетажна” система на управление; нова система за програмиране, фокусирана върху ограничен брой проблеми; и нова институционална рамка, позволяваща ефективно прилагане на пространствената стратегия; не строго секторна, а интегрирана система на програмиране и прилагане на държавните политики и програми с териториални/пространствени измерения.

Въпреки максималната отвореност по време на създаването си, НКПР едва ли ще постигне амбициозните си цели още с настоящото първо издание. НКПР следва да се третира не просто като документ, а по-скоро като желан процес. Тя следва непрекъснато да се поддържа, наблюдава и усъвършенства чрез актуализации.




Фиг. 1: Административно-териториално устройство на Р. България

Общи данни за Р. България

Площ: 111 000.9 кв. км

Население: 7 364 570 д. (към 01.02.2011 г.), 5 338 261 д. (72.5%) в градовете

Възрастова структура: 0-14 г. – 32%, 15-64 г. – 63.8%, 65+ - 18.5%

Дял от населението с висше образование – 19.6%

Гъстота на населението: 66.3 души/кв.км

Административно деление: 6 района ниво 2 (NUTS2), 28 области, 264 общини, 5302 населени места (към 01.02.2011 г.), 255 града, 5047 села

Комуникационно-транспортна мрежа – гъстота на пътната мрежа: 0.18 км на кв.км

Минерални извори: 148 находища

Световно природно и културно наследство:

Защитени територии – 5% от територията на страната

Защитени зони по НАТУРА 2000 – 35% от територията на страната

2 обекта на световно природно наследство

7 обекта на материално световно културно наследство



Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница