Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe


Територии със специфични характеристики



страница14/20
Дата30.07.2018
Размер2.56 Mb.
#77456
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   20

3.6.Територии със специфични характеристики


Обособяването на територии със специфични характеристики е традиционен инструмент за пространствено насочване на политики и програми за постигане на желани цели. Прегледът на тези различни видове територии показва разнообразни признаци/критерии, по които те са определени, и голямо препокриване. В НКПР е възприето като територии със специфични характеристики да се третират онези части от националната територия, за които е необходимо да се прилага специфична политика на устройство и развитие. Като такива са определени крайбрежните територии (Черноморски и Дунавски), планинските територии, граничните територии, териториите в риск и териториите за опазване на ландшафта, природните и културни ценности. Тези територии се определят и като неформални райони. Два от тях, Дунавско крайбрежие и Черноморско крайбрежие, са дефинирани и институционализирани и имат международно консолидирани стратегически документи за развитие. Черноморското крайбрежие е обект и на специален закон (ЗУЧК). Останалите видове територии със специфика могат да се обобщят в една обща категория “проблемни” територии. Определянето на територии със специфични характеристики и проблеми дава възможност да се фокусират териториалните адреси и приоритетите на секторните политики и бъдещите оперативни програми, ще повиши вероятността за реализация на съответните регионални стратегии. По този начин ще се открият пътища и подходи за определяне и водене на целенасочена и интегрирана политика за съхраняване на тяхната специфика и преодоляване на натрупаните проблеми.

Черноморско крайбрежие

Определянето на обхвата на Черноморското крайбрежие показва известни различия, тъй като крайбрежието включва и територията на хинтерланда, която е определяна по различен начин. В ЗУЧК територията на крайбрежието е ограничена до крайбрежната плажна ивица, част от акваторията и част от хинтерланда с две зони, които се простират до 2 km в дълбочина. Но като обект на устройствено планиране са визирани и териториите на крайбрежните общини. В Асоциацията на черноморските общини членуват 21 общини. Според съвместната оперативна програма «Черно море 2007-2013» като крайбрежни са определени целите Североизточен и Югоизточен район от ниво 2. Тези граници далеч надхвърлят зоната на активно влияние на Черно море, която в някои части с по-нисък бряг и равнинен характер достига максимално до 40 km.

В НКПР е възприето като крайбрежни да се определят 14 общини. Основен критерий при избора им е тяхното местоположение на крайбрежието, поради необходимостта през следващия програмен период да се интегрират и координират политиките за устройство и управление на територията и акваторията. От крайбрежните общини в категорията централни попадат общините от агломерационните ареали на Варна и Бургас, останалите общини са в категорията периферни.

Делимитирането на черноморските общини/територии трябва да създава условия за интегрирано управление на нашето крайбрежие, да се фокусира върху общоевропейските важни зони – портали на страната и на ЕС.




Фиг. 19: Територии със специфични характеристики – Черноморски общини

Черноморските райони са обект на специална програма на ЕС (съвместна оперативна програма на Черноморския басейн 2007-2013). Тази програма се финансира от инструмента за европейско добросъседство и партньорство - ENPI. Тя има за цел да допринесе за “устойчиво икономическо и социално развитие на регионите на Черноморския басейн” чрез икономическо подпомагане, съвместна борба с предизвикателствата и пряко сътрудничество. Пренасяйки целите на тази програма, НКПР прави териториална заявка за стратегически важен за развитието на територията елемент – АМ „Черно море”, която да премине достатъчно далеч от морския бряг. Предложението е тази магистрала да продължи като първокласен четирилентов път на север до Шабла с връзка към Констанца и Тулча, а на юг – от Созопол до Резово към Истанбул. Така ще се реализира стратегическата цел за подобрена „свързаност” и ще се създадат условия за валоризиране на специфичните потенциали на района (туризъм, земеделие, индустрия, пулсиращи трудови пазари, пулсираща търговия, специфичния атрактивен ресурс на “Via Pontica” – освен орнитоложки коридор и трасе на древен римски път). По този начин ще се активизира и обогати с неповторима индивидуалност и специфика източната меридианна ос на развитие по черноморското крайбрежие.



Дунавско крайбрежие

Определянето на обхвата на Дунавското крайбрежие също показва различия. Общо 34 общини са се самоопределили като такива, членувайки в Асоциация на дунавските общини. Този обхват е възприет и в проект «Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.» Според програма за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007-2013 г. като дунавски са определени общините на всички области, които граничат с Румъния и област Разград.





Фиг. 20: Територии със специфични характеристики – Дунавски общини

В НКПР е възприето като дунавски да бъдат определени 23 общини, граничещи с р. Дунав. От дунавските общини в категорията централни попадат общините на Видин, Свищов, Русе и Силистра, останалите са в категорията периферни. При това систематизиране са взети под внимание и социално-икономическите показатели, функционалните връзки, традициите, разположението спрямо транспортните коридори и значението, което им се отрежда както в Дунавската стратегия 30, така и в други международни документи. От централните с по-важно общоевропейско значение са териториите на общините Видин, Русе и Силистра, поради обвързаността им с трансевропейските транспортни коридори. Към тях е прибавен и гр. Лом, на който се отдава по-голяма тежест в полицентричната мрежа от градове в Националната концепция за пространствено развитие на Румъния.

Дунавската стратегия има три опорни стълба – „свързаност” (подобряване на достъпността, транспортните връзки и комуникации по и към Дунав и ефективното използване на енергийните ресурси), „околна среда” (подобряване качеството на водите, опазване на богатото биоразнообразие, превенция и управление на риска) и “конкурентоспособност” (повишаване на конкурентоспособността на регионите, чрез иновации, образование, култура, туризъм, мултикултурен диалог и съхраняване на регионалната идентичност и богатото културно наследство). Чрез тези действия се цели „отключване на потенциала” на района. НКПР извежда в добавка като значима намесата за повишаване на надеждността на водния път, но не само чрез мерки за драгиране и обновяване на навигационните системи, а чрез проектиране и изграждане на съоръжения с шлюзове, гарантиращи целогодишна плаваемост по протежението от Видин до Черно море. Това предложение на НКПР представлява надграждане на Дунавската стратегия.

В НКПР е изявена важността на Дунавската ос на развитие, която в момента показва само наченки на формиране в някои участъци на крайбрежието. Тази ос е показана като второстепенна, но в по-далечно бъдеще следва да се развива като една от главните паралелни оси на развитие в националната територия. Тя се подкрепя от Приоритетна ос 18 на ТЕМ-Т (река Дунав), която свързва всички изявени Европейски центрове от Дунавските страни. Като национална урбанизационна ос, тази приоритетна ос от ТЕМ-Т ще се изяви след реализацията на редица проекти, сред които са още нови мостове освен Видин/Калафат. Такива са мостовете при Оряхово-Бекет и Силистра-Калъраш, както и втори мост при Русе-Гюргево. Това ще допринесе до засилване на трансграничните връзки и ролята на граничните градове като урбанизационни центрове, които ще формират агломерационни образувания от двете страни на реката.

Като територии със специфични характеристики и условия в различни документи се посочват планински, селски и гранични територии/общини. За тях е характерно високата степен на припокриване и твърде сходните проблеми, което дава основание да бъдат определени като „проблемни» територии.

Планински територии/общини

Съществуват 3 различни делимитации на планински общини: на NORDREGIO, по Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните район и териториалния им обхват, (обн. ДВ бр. 20/2008 г.) и съгласно възприетата в Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.





Фиг. 21: Територии със специфични характеристики – Планински общини

В НКПР е възприета последната типология, по която са определени 109 броя общини със 1714 селища. Като модул за определяне на планински територии е използвано землището, което отговаря на един от 3-те критерия (надморска височина над 700 m, среден наклон над 20% или надморска височина над 500 m и наклон над 15%). Малък брой от планинските общини попадат в категорията централни, преобладаващата част от тях са в категорията периферни.

В повечето от тези общини има значителен неизползван ресурс за развитие на различни форми на туризъм, базиран на природни или антропогенни компоненти на средата – защитени територии и зони, ландшафти с изключителна природна красота, традиционен пейзаж, материално и нематериално културно наследство, уникална система от малки населени места и махали, приютени в планината с човешки мащаб, характерен силует и българска архитектура. Следователно тези общини ще могат да получат подкрепа за развитие на туризма.

За тези територии НКПР дава приоритет в развитието на Странджа и Източните Родопи, поради концентрацията на уникални за страната и Европа природни и културни ценности и потенциал за реализиране на трансгранични проекти.



Гранични територии/общини

В НКПР като гранични се възприемат 43 бр. общини със сухоземна граница, за да няма дублиране с дунавските и черноморските. От тях само 4 общини, Смолян, Петрич, Благоевград и Кюстендил, са в категорията централни, останалите са периферни. Повечето от граничните общини по западната и южната ни граници могат да се отнесат към категорията планински.





Фиг. 22: Територии със специфични характеристики – Гранични общини

Селски територии/общини

В ПРСР като селски са определени 231 бр. общини, които имат център с население под 30 хил. души. Тези общини обхващат 81% от територията на страната и 42% от населението. Тези общини са бенефициенти по мерките за селищна среда и инфраструктури. Същевременно, 178 общини по ОПРР са обхванати по ОС 4 – „Местно развитие и сътрудничество”. В НКПР тази типология е възприета, но с уговорката, че това са общините без изявен град-център, голям или среден град. Назоваването им като „селски общини” не е коректно, тъй като във всяка община има град и села. Почти всички „селски общини” попадат в категорията периферни.

НКПР предлага също така диференциация на селските общини, съгласувана с МЗХ:


  • Селски общини в близост до градски център от 1- 3-то ниво, в границите на 30 мин. изохрон;

  • Периферни селски общини, отдалечени от градски център от 1-3-то ниво, извън границите на 30 минутния изохрон – вътрешна периферия, планински и гранични;

  • Селски общини, важни аграрни, индустриални и туристически центрове.

Очевидно е препокриването на тези видове територии и възможността една и съща община да бъде отнесена към всеки от трите вида. Обща тяхна характеристика е прогресивното намаляване на населението и икономическия потенциал, поради което НКПР предлага целенасочена подкрепа за онези от тях, които имат важна роля в полицентричния модел на развитие, разположени на главните комуникационно-транспортни и културни оси на урбанистично развитие.

Територии в риск

Тази допълнителна характеристика също се отнася в най-голяма степен до територии/общини с критично намаляване на населението и икономическата активност. Изявяват се три разновидности в зависимост от вида на риска в резултат от проявления на отрицателни климатични, геоложки, физични, демографски или социални явления, природни бедствия и аварии.



  • Територии в екологичен риск – тези територии включват застрашени от хидрометеорологични рискове територии (екстремни температури и инверсии, бури, проливни дъждове и др.), хидроложки рискове (наводнения, засушавания, залпови замърсявания на водни площи и течения и др.) геоложки рискове (свлачища, срутища, ерозия, абразия). Тук попадат и вече нарушените територии, които се нуждаят от спешни мерки за рекултивация и възстановяване.

НКПР предлага приоритетно да се третират териториите, заети от активни свлачища по Черноморското и Дунавското крайбрежие.

  • Територии в демографски риск – Тази подгрупа обхваща всички населени места/общини и територии със сериозни демографски проблеми – намаляване (над 30% за 10 годишен период) и застаряване на населението, обезлюдяване.

Към тези територии и зони на територията на страната трябва НКПР предлага специална политика и мерки, насочени към използване на потенциала на тези от тях, които имат потенциал да поемат дейности на културата, туризма и социалните услуги.


Фиг. 23: Обезлюдяваши се територии

  • Територии в икономически риск – Тук се включват населени места/общини, в които има висок процент на трайна безработица, концентрация на бедност, престъпност и произтичащи от това негативни въздействия.

Разделянето на общините/териториите в тези разновидности на риска помага за допълнителното прецизно делимитиране на общини/територии, спешно нуждаещи се от целенасочена подкрепа.

Проучванията на трите вида общини – планински, гранични и селски в рамките на НКПР показа не само висока степен на пространствено препокриване на тези специфични/проблемни категории, но и тяхната корелация с категорията „обезлюдяващи се територии”. Този факт е основание като пространствени адреси за специфични проблемни територии и съответни политики за тях да бъдат посочени землищата с пределно ниски гъстоти на обитаване (от „нула” до 100 човека в цялото землище). В зависимост от локализацията и пространственото им групиране, тези землища формират следните видове ареали:



  • Землища с много ниски гъстоти на обитаване и много нисък агрономичен потенциал в западните и югоизточните гранични територии. За тези територии е препоръчително провеждане на политика за приобщаването им към „зелената система” и Европейския зелен пояс;

  • Землища с много ниски гъстоти на обитаване и с нисък до среден агрономичен потенциал и специфична политическа значимост в южните гранични територии – предимно в Източните Родопи. За тези територии е препоръчително провеждане на политика за подкрепа на субсидирани производства и дейности, осигуряващи поминъка;

  • Землища с много ниски гъстоти на обитаване и с висок агрономичен потенциал в североизточните гранични територии на Добруджа. За тези територии е подходящо прилагане на политика за стимулиране на аграрно производство предимно със зърнени слети култури;

  • Землища с много ниски гъстоти на обитаване и с разположение във вътрешни планински периферии на националната територия. За тези територии е подходящо прилагане на политика за стимулиране развитието на алтернативни форми на туризъм.

В повечето от тези територии има значителен неизползван ресурс за развитие на различни форми на туризъм, базиран на природни или антропогенни компоненти на средата – защитени територии и зони, ландшафти с изключителна природна красота, традиционен пейзаж, материално и нематериално културно наследство, уникална система от малки населени места и махали, приютени в планината с човешки мащаб, характерен силует и българска архитектура. Следователно тези общини ще могат да получат подкрепа за развитие на туризма.
Територии за опазване на ландшафта, природните и културни ценности

В тази група територии със специфика се предлага да бъдат включени следните видове територии, систематизирани в зависимост от степента на значимост на опазваните ценности:



  • Територии, зони и обекти от Националната екологична мрежа, вкл. и такива, които са с наднационално, световно значение за опазване на биоразнообразието, на отделни застрашени видове и техните местообитания, важни биокоридори;

  • Територии, наситени с природни ценности, с характерен културен ландшафт или с изключителна природна красота, които до момента са оставали извън териториите, опазвани по силата на ЗЗТ и ЗБР.

  • Територии за превантивна защита, в които да се опазват горите, плодородните земеделски земи, поречията на реките, които изграждат важни връзки в националната и Европейската екологична мрежа, „сини“ и „зелени“/биокоридори и др.

Типологията отчита приетите дефиниции, съгласно Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие, Закона за водите, Закона за горите, Закона за културното наследство и Закона за почвите. Взети са под внимание и общностни и международни документи, приети и от нашата страна - Европейската конвенция за ландшафта, Хартата за опазване на историческите градове и градските територии (Вашингтон, 1987) Хартата за опазване и управление на археологическото наследство (1990) Хартата за опазване и управление на подводното културно наследство (1996), Хартата за международния културен туризъм – управление на туризма в местата с историческа и културна значимост (1999), допълнителни декларации, принципи и насоки за опазване на малките населени места, промишлените обекти, езика, идентичността, и културните маршрути.




Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница