Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe


НОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ



страница15/20
Дата30.07.2018
Размер2.35 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20

4.НОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ


Националната концепция за пространствено развитие (НКПР), подобно на Национална програма за развитие „България 2020”, фокусира цели и интереси на всички ведомства, на цялата нация. Затова целта НКПР да се превърне в ефективен инструмент за пространственото развитие на България трябва да стане всеобща. Желаният краен резултат е една балансирана, жизнена концепция, подкрепяна от всички. Това не е концепция само на публичните институции за изпълнение на съответните им задължения. НКПР създава база за пълноценно участие и на частния сектор чрез привличане с публични намеси на значими инвестиционни инициативи.

Този документ е „новина” в стратегическото планиране на България. За разлика от устройствените планове, НКПР не налага норми и регламенти. НКПР координира и консултира. Нейните насоки водят към безконфликтно провеждане на функции, рационално оползотворяване на ресурси и добра организация на националното пространство. На фона на подчертания секторен подход на планиране и инвестиции през последните десетилетия се противопоставя философията на „доброволно коопериране” и „интегрираните инвестиции”. Придвижването към тази нова отправна плоскост чрез реализация на НКПР изисква:



  • Да се промени мисленето и поведението – от конкуриране между ведомствата към коопериране в постигането на общи цели в едни и същи пространства;

  • Нови механизми за координация между нивата на управление – нова „многоетажна” система на управление;

  • Нова система за програмиране, фокусирана върху ограничен брой проблеми;

  • Нова институционална рамка, позволяваща ефективно прилагане на пространствената стратегия;

  • Не строго секторна, а интегрирана система на програмиране и прилагане на държавните политики и програми с териториални/пространствени измерения.

Въпреки максималната отвореност по време на създаването й, НКПР едва ли ще постигне амбициозните си цели още с настоящото първо издание. НКПР следва да се третира не като еднократно създаден непроменлив документ, а по-скоро като динамичен документ, който перманентно ще се поддържа, наблюдава и усъвършенства, за да отговаря на променящата се среда и на потребностите на междусекторното, интегрираното планиране, за което тя предоставя актуална пространствена основа.
Приложение на НКПР

НКПР съдържа шест стратегически цели: „интегриране в европейското пространство”, „полицентрично териториално развитие”, „териториална свързаност и достъп до услуги”, „съхранено и валоризирано природно и културно наследство”, „стимулирано развитие на специфични територии” и „”конкурентоспособност чрез зони за растеж и иновации”.

Всяка от тези цели надхвърля прерогативите на определено ведомство. Защитавайки мисията си на пространствен координатор, НКПР съдържа само интегрирани цели и задачи. Затова постигането им предполага сътрудничество и коопериране на различни публични институции. В практически план, това сътрудничество ще се реализира чрез партньорства, включващи ведомства със съответни компетенции и специализация. Много от действията по реализиране на НКПР ще изискват ангажиране на широка социална основа чрез структури на гражданското общество. Постепенното изграждане на такава неформална мрежа от партньорства за пространствено развитие е верният път към реализацията на НКПР чрез:


  • Засилване на координацията и кооперирането в планирането, имащо пространствени въздействия – както вертикално (между нивата на управление), така и хоризонтално – между секторните политики и администрации;

  • Отчитане на функционалните взаимодействия между различните териториални единици и пренебрегване на формалните им граници (засилване на междуобщинското, междуобластното и междурегионалното сътрудничество);

  • Помиряване на противоречията между целите и интересите на различните секторни политики и прилагане на решения с балансиран, многосекторен интерес.


Институционализация на НКПР

Формалният отговорник за създаването и прилагането на НКПР е МРРБ. Според законовия си статут, НКПР следва да бъде в съответствие с ключовите секторни стратегии с пространствени измерения – транспорт, околна среда, енергетика, икономика, туризъм, здравеопазване и образование. Но за да изпълни ролята си на пространствен регулатор и координатор, НКПР следва:



  • Да вгради своите пространствени аспекти, принципи и ограничители в съответните секторни политики и програми;

  • Да се регламентират ясни задължения и отговорности за подкрепа и прилагане на постановките на НКПР.

В допълнение към сегашния си законов регламент, НКПР се нуждае още от:

  • Регламентирано задължение и на съответните секторни политики и програми да се привеждат в съответствие с постановките на НКПР;

  • В МРРБ да се създаде постоянна работна група с представители на всички дирекции, имащи отношение към прилагането на НКПР;

  • Да се адресира задължение на конкретна структура в МРРБ да наблюдава прилагането на НКПР. Тази структура да играе и ролята на информационно звено и контактна точка за всички заинтересовани страни;

  • Ведомствата с пряко отношение към НКПР да създадат свои структури и механизми, гарантиращи вграждането на НКПР в техните политики и програми;

Прилагането на НКПР ще се гарантира и от задължителното й вграждане в по-ниските нива на планиране – регионално, областно и общинско нива (чрез съответни схеми за пространствено развитие).

Изграждането на желаната мрежа от широки партньорства ще изисква много времеви и човешки ресурси. Би било нереалистично да се очакват осезателни резултати още през първите години след приемане на настоящата концепция.


Управление, поддържане и контрол по приложението на НКПР

Обичайният мониторинг се задоволява с поддържане на актуални данни по предварително утвърдени и информационно осигурени показатели. За НКПР това не е достатъчно или по-точно, не е верният подход. Освен резултати (чиято заслуга ще е на секторните политики и програми), НКПР ще се нуждае от наблюдение на промените и тенденциите на развитие в сложните системи на териториалните структури – центрове, агломерации, специфични територии. Управлението на огромния обем от информация е невъзможно без създадената ГИС платформа за целите на НКПР, която трябва да се актуализира и поддържа.

Чрез пакета си от стратегически цели, НКПР дефинира основните насоки за пространствено развитие. В рамките на тези насоки, секторните политики следва да формулират приоритетите и да изберат пространствените координати на действията си. Така ще се формира ориентировъчен модел и интегрирана политика за пространствено развитие през следващите 10-15 години. Относително стабилни са само насоките/целите. Конкретните действия са постоянно отворена система и са предмет на оперативни решения.

Погледнат отстрани, този документ отразява състоянието на обществения дебат по въпросите за пространствено развитие на България. След прекъсване от близо три десетилетия, настоящата НКПР олицетворява един нов старт на държавна политика за пространствено развитие. Основен критерий за адекватност на тази политика ще бъде „какво и колко успешно е реализирано”.

Чрез организирането на НКПР в пакет от стратегически насоки на развитие31 (а не секторни цели), вниманието се фокусира върху осигуряване на широка обществена разбираемост на проблемите на пространствената политика, върху възможностите за обществено обсъждане и върху между-секторната същност на предмета на концепцията. Това не означава, че секторните политики не трябва да наблюдават и отчитат приносите си за реализиране на НКПР.

Както бе посочено, координацията на процесите по прилагане на НКПР следва да се поеме от специализирана структура на МРРБ. Тази структура не само ще планира, координира и управлява общите процеси по приложението, но ще промотира и подпомага изграждането на партньорски мрежи между заинтересованите страни. Експертизата и консултативните функции могат да се поемат от Националния център за териториално развитие.


Основни препоръки към секторните политики

Постановката, че НКПР ще се реализира чрез секторните политики, беше представена няколко пъти дотук. Сега тя се използва като отправна плоскост за адресиране на ключовите послания към бъдещите си изпълнители.



Агломерационната политика – ключ за просперитет

Центровете от първо и второ ниво, както и агломерационните им ареали, са пространственият фокус на икономическата политика и очакванията за иновации, клъстери и зони на растеж. В контекста на новите интегрирани планове за развитие, градските центрове ще получат адекватна подкрепа и стимули за развитие. Все още не са регламентирани отношенията между ядрото и зоната му на влияние. Агломерацията е една от желаните форми на коопериране, а то е в основата на реализацията на НКПР. Политиката за стимулирано развитие на агломерациите, като сдружения от равнопоставени общини, може да се реализира чрез регламентиране на координирани общи действия за постигане на общо развитие, като се започне с изготвяне и одобряване на общи устройствени планове за целия им териториален обхват, както и общи планове и правила за развитие, за благоустрояване и функционално обогатяване на зоните на влияние.



Равнопоставени отношения между селските райони и градовете

Второто ключово послание на НКПР към секторните политики е свързано с намаляване на неравенствата в териториалното развитие (принцип и на регионалната политика) и оползотворяване на потенциала на градските и селските райони. Едностранчивото мнение, че селските райони обслужват градските (или обратното), не се споделя в настоящата концепция. Запазвайки автономността си, градовете и селските райони следва да си сътрудничат чрез интегрирано пространствено развитие за постигане на устойчив икономически растеж, екологичен и социален баланс. „Физиономичните черти” на различните райони, специфичните материални и нематериални ресурси на градовете и селските им райони, следва да се вграждат в плановите документи и в прилагането на секторните политики на всички нива.

Селските райони имат различни структури и проблеми. Разположените в зоните на влияние на големите градове, както и в развитите туристически локализации, са трудно сравними с периферните селски райони, които покриват около 60% от националната територия и будят сериозна тревога. Едностранни, целенасочени мерки едва ли ще ги съживят. Необходимо е изграждане на нов тип партньорства с прилежащите градове. Партньорства, осигуряващи работни места и обслужване на място, без да са необходими дълги ежедневни пътувания. Същевременно, селските райони не бива да се превръщат във функционални продължения на агломерациите. Без да се третира като панацея, подобрената транспортна достъпност и осигуряването на публични услуги в малките градове-центрове биха спомогнали за развитие на вътрешния потенциал на селските райони, съдържащ възможности за заетост в туризъм, селско и горско стопанство, преработвателна индустрия. Там, където все още е запазен и потенциалът на активните поколения, би било удачно да се насочат и проекти за осигуряване на достъп до ИКТ.

Засилване на териториалните проекции на секторните политики

Секторните политики с пространствени измерения следва да приемат речника на НКПР, да боравят с „пространство” и ”пространствено развитие” като единен обект и проблем. Създаването на обща гледна точка (включително обща терминология) е необходима стъпка към прилагането на НКПР. Това е абсолютно необходимо за планирането на транспортни артерии и коридори (транспортна политика), на локализации за добив на суровини (икономическа политика), на локализации за развитие на туризъм (туристическа политика) и т.н.

Доброволно поетото задължение за взаимно информиране и коопериране на ведомствата при планиране на мерки с пространствени измерения ще спомогне да се предотвратят противоречия и излишни разхищения на ресурси.

Засилващите се пространствени и функционални връзки със съседните страни са основание за активно включване на зоните за ТГС и в секторното планиране. Развитието и функционирането на зоните за трансгранично сътрудничество се нуждае от специфични структури за управление. Поради невъзможност да възникнат спонтанно, такива структури следва да бъдат създадени и подкрепени от държавата.

Пространствената политика едва сега обяви намеренията си. В близко време трябва да се намерят пресечните й точки със секторните политики. Добре известно е, че пространственото развитие е пряка функция на секторното планиране. С особена сила това важи за транспортната инфраструктура, електропреносните мрежи, продуктопроводи и др. В заключение по тази тема, следва да се създаде обща пространствена ориентация на секторните политики.

Партньорствата – новата движеща сила в пространственото развитие

Всяка от целите на НКПР предполага партньорства между няколко заинтересовани и компетентни страни. Така партньорствата се превръщат в абсолютно необходим инструмент за пространственото развитие. Поради отсъствието на реален опит, следва да се изработят методически указания за партньорствата в контекста на НКПР, обясняващи идеята, организацията и функционирането на такива партньорства.





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница