Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe
ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1.Политическа и законодателна рамка
1.ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ПРОСТРАНСТВОНационалната концепция за пространствено развитие на Р. България, 2013 – 2025 г. е първият документ за устройство на територията през последните три десетилетия, който се разработва за цялото национално пространство при съвършено различни политически и социално-икономически условия, членство на страната в Европейския съюз и променено отношение към съдържанието и ролята на пространственото планиране. Тя е най-важният средносрочен стратегически документ, който трябва да хармонизира секторните политики, да координира частни и публични интереси при възстановена собственост върху земята и горите във всичките й форми, увеличен брой участници в процеса на планиране и управление на територията и един по-демократичен процес за вземане на решения. 1.1.Политическа и законодателна рамкаБългария има значителен исторически опит в регионалното и пространствено планиране на национално равнище, който в този документ се надгражда и ориентира към новите глобални предизвикателства, свързани с опазването на ресурсите и адаптирането към климатичните промени и се съобразява с основните принципи на съвременната политика за устойчиво териториално развитие. Европейски контекст 
Фиг. 2: Пространствени връзки - съседни страни Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. (НКПР) се разработва в контекста на основните документи на Европейския съюз за устойчиво пространствено и градско развитие. Тя дава насоките за балансираното устройство, интелигентното управление и интегрираното опазване на ресурсите на страната в съответствие с целите на Стратегия „Европа 2020” за развитие на конкурентноспособна икономика, основаваща се на знанията и иновациите, за намаляване на ресурсната зависимост и на енергийното потребление, за икономическо, социално и териториално сближаване. Избраният модел за пространствено развитие на страната е инспириран от приоритетите за постигане на тези цели, приети в Териториален дневен ред на Европа 2020 (ТА 2020) „Към приобщаваща, интелигентна и устойчива Европа“, които доразвиват идеите на Европейската перспектива за пространствено развитие (1999), Лисабонската стратегия (2000) и Гьотеборгската стратегия (2001). Те насърчават полицентричното и балансирано териториално развитие, интегрираното икономическо, социално и екологично обновяване и развитие на градовете, селските райони и регионите със специфични характеристики, териториалната интеграция и координация на политиките, опазването на природните и културни ценности и адаптирането към глобалните изменения на климата. Основните стратегически цели и приоритети за пространствено развитие на България отчитат насоките на Петия доклад на Европейската комисия за икономическо, социално и териториално сближаване: Инвестиране в бъдещето на Европа (2010) за концентрация на европейските и национални ресурси и координация на усилията за постигане на целите на „Европа 2020“ в съответствие със специфичните предизвикателства и необходимостта от въвеждане на иновативни инструменти за управление, финансиране и контрол, с които да се гарантира изпълнението на стратегиите за регионално и градско развитие. Най-важните постановки и подходи на пространственото планиране, застъпени в общоевропейските документи, които ще формират националната ни политика и практика на всички равнища в бъдеще, застъпени в Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. са следните:
Такива неравновесия се отчитат предимно в страни като нашата, където, независимо от демографския спад, се наблюдава значителен ръст на столицата за сметка на останалата национална територия. Подчертава се ролята на градовете като двигатели на растеж и като центрове за творчество и иновации. Насърчава се създаването на иновативни мрежи между градовете, които да се състезават на европейско и световно равнище. Съществена роля се отрежда на малките и средни градове. Разработват се стратегии за „възстановяване на градската икономика”, стимулира се икономиката на знанието, творчеството и иновациите.
Основната отговорност за развитието на периферията ляга на метрополните урбанизирани райони. Засилва се взаимодействието и партньорството между урбанизираните ядра и селските райони, в които развитието на малките градове подсилва ролята им на организиращи центрове.
Подобряването на транспортните връзки на периферните райони, както в рамките на ЕС, така и със съседни страни е от особено значение за изграждане на прекъснатите връзки и за приобщаването на отдалечените райони. Подобряването на достъпа до далекосъобщителни мрежи и предоставянето на "универсална услуга" в слабо населени райони подобрява достъпа до инфраструктура, до информация и знания.
Паралелно с проектите за физическо подобряване на средата се прилагат мерки за стимулиране на социалната интеграция и сближаване, които дават възможност за борба с пространствената сегрегация и социалната маргинализация. Смесването на функции и на социални групи предимно в големите градове, намалява риска от социална изолация и изключване за голяма част от населението и съхранява жизнеността на градовете. За по-ефективното планиране на земеползването се търси интегриране на околоградските територии на големите градове в стратегиите и плановете за пространствено развитие. Интелигентното пространствено планиране предвижда ограничаване на неконтролираната градска експанзия, разумно и спестяващо ресурси управление на градските екосистеми (най-вече вода, енергия и отпадъци), увеличаване дела на възобновяеми енергийни източници и намаляване на емисиите на CO2, ефективно и щадящо околната среда подобряване на обществения транспорт и разширяване на възможностите за алтернативна мобилност.
Особено внимание се отделя на външните граници на ЕС, на периферните територии със съхранена природа, бит и традиции, които обогатяват мозайката от природни и антропогенни ландшафти и културното многообразие на ЕС.
За развитието на Европейските екологични мрежи в националната територия и опазването на биологичното разнообразие се осигуряват необходимите „зелени“ и „сини“ коридори между защитените зони с регионално, национално, международно и общоевропейско значение. Опазват се културните ландшафти със специално историческо, естетическо и екологично значение, а нарушените от човешката намеса ландшафти творчески се възстановяват чрез подходящи рекултивационни мерки. Разработват се интегрирани стратегии за защита на обектите на културното наследство, прилагат се принципите на интегрираната консервация за значимите градски ансамбли и паметници.
Две десетилетия след Световния форум в Рио де Жанейро, акцентът в глобални и регионални документи е изместен върху управлението на риска от увеличаващия се брой природни бедствия, на основата на интегрирания и адаптивен подход за опазване на населението и на основните териториални ресурси – земята, водата, горите, подземните богатства. Унищожаването на плодородните земи при разрастване на градовете и изграждане на съпътстващата развитието им инфраструктура се приемат като основна причина за запечатването на почвите и загубата на техните най-важни свойства. Интегрираният подход се налага като основен инструмент за управление на моретата, реките и водните ресурси, на влажните зони и на крайбрежията. Превантивните мерки, които се набелязват, имат за цел да ограничат обхвата на щетите и да намалят уязвимостта на селищната структура от природни бедствия и аварии. Като отчитат обстоятелството, че пространственото планиране не планира средства, а мерки и подходи, Европейските документи подчертават необходимостта то да е водещо при определяне приоритетите на секторните политики, особено при онези, които имат значително въздействие върху територията (транспортната политика, селскостопанската политика, политиката за опазване на околната среда и др.) Изброените ръководни принципи и подходи, част от които са залегнали в документи на европейски и международни организации още от 1970-те години, са в основата на изграждането на концепцията за пространствено развитие на Република България за периода 2013-2025 г. Те са интерпретирани в съответствие с националните особености на българската територия и добрите традиции на българската национална пространствена система на планиране. Това ще гарантира съхраняването на спецификата и идентичността на нашето национално пространство и достойното му вписване в пространствената организация на Европейския континент.
Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. координира цели и приоритети с най-важните документи на страната за приобщаване в Европейското пространство чрез намаляване на икономическите, социалните и регионални диспропорции, опазване на най-ценните ресурси и подобряване качеството на живот. В изпълнение на стратегия „Европа 2020“ за постигане на устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж Националната програма за реформи на Република България (2012-2020 г.) определя приоритетите за бързо преодоляване на кризата и повишаване на конкурентоспособността. Пряко свързано с развитието на националното пространство е подобряването на инфраструктурата, с което да се осигури по-добра свързаност с Европа, с центровете на растеж, иновации, наука, бизнес и култура. Приоритетите за подобряване качеството на образованието и разнообразяване на формите за достъп до образование ще повишават конкурентността на младото поколение и намират отражение в пространствения полицентричен модел, в политиките за развитие на градовете и обвързването им с прилежащите селски райони. Създаването на по-добра бизнес среда в страната и в ЕС и повишаване доверието в институциите ще рефлектира чрез административния и институционален капацитет и подходящо реформираното законодателство в изпълнението на заложените предложения за пространствено, социално и икономическо развитие.
Националната концепция за пространствено развитие е пряко свързана с Оперативна програма за Регионално развитие (ОПРР) 2014-2020 и предлага териоториалната основа за определяне на нейните приоритети и мерки за постигане на балансирано и устойчиво териториално развитие, повишаване на енергийната ефективност и намаляване на енергийната зависимост, за устойчиво и интегрирано развитие на регионите и на градовете, за подобряване на достъпа до здравни, образователни и социални услуги, за намаляване на бедността и социалната изолация, за изграждане на ефективна транспортна, инженерна, туристическа и културна инфраструктура. Това поставя пред НКПР предизвикателството за намиране на баланс в развитието на националното пространство на принципа на равнопоставеност на регионите, общините и населените места. Националната концепция за пространствено развитие е обвързана с Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г., приета с решение на Министерски съвет № 696/24.08.2012 г., чиято главна цел е постигане на „устойчиво интегрирано регионално развитие, базирано на използване на местния потенциал и сближаване на районите в икономически, социален и териториален аспект.” Трите проявления на кохезията – икономическо, социално и териториално сближаване са в основата на утвърдените стратегически цели на документа, които се доразвиват и обвързват с целите на НКПР, за да намерят своите целенасочени пространствени измерения в усъвършенствания модел за урбанистично развитие. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 2.56 Mb. Сподели с приятели:
|