Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe


Фактори, влияещи върху националното пространство



страница4/20
Дата30.07.2018
Размер2.35 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

1.4.Фактори, влияещи върху националното пространство


Демографската динамика е сред онези социални фактори, които придават смисъл на пространственото и регионалното планиране и влияят на цялостното развитие на страната. Намаляването на раждаемостта, увеличаването на продължителността на живота, нарастването на броя на представителите на най-възрастното поколение и увеличаването на тежестта върху младото поколение са причина за този проблем да се говори като за „бомба с часовников механизъм“. Намаляването и застаряването на населението е фактор, който има сериозно отражение не само върху икономиката и качеството на живот, но и върху потребността от специфични социални услуги в сферата на здравеопазването, отдиха и туризма, културата, административните услуги и социалните грижи и обитаването. Част от това застаряващо население живее в трудно достъпните, периферно разположени общини, в които в повечето страни от ЕС, в резултат на държавната регионална политика, процесите на обезлюдяване са ускорени след закриване на обслужващите центрове.

Макар и със забавени темпове в сравнение с предходните години, за ЕС се отчита все още нарастване на населението и продължаващи миграции към по-силно развитите страни в централното ядро. В дългосрочен план обаче населението на ЕС намалява, то ще претърпи не само възрастови промени, но и драматични промени на етническия състав и религиозната принадлежност. В повечето страни от Източна Европа, вкл. България, дори и в тези с положителен естествен прираст и по-малка смъртност от тази в нашата страна, населението ще намалява и в резултат на продължаващите емиграции към по-развитите страни на запад и север, поради забавените темпове на икономическо развитие в кризата. Това движение на населението ще има отрицателен ефект върху националното пространство, защото съществува риск от обезлюдяване на значителни територии, за които НКПР ще трябва да предложи необходимите адекватни мерки.

Данните на НСИ доказват, че България не прави изключение и в периода между двете преброявания 2001 - 2011 г. населението на страната намалява средно с 0.7% годишно. Отрицателните тенденции продължават да се задълбочават и за трети път в демографската история на България е регистрирано намаление на населението в периода между две последователни преброявания. За този период се е увеличило само населението на областите София (столица) и Варна. Трайна е тенденцията на обезлюдяване на най-малките населени места. Към 1.02. 2011 г. няма преброени лица в 181 населени места. Възрастовата структура в планинските и пограничните райони е силно деформирана и не може да осигури както възпроизводството на населението, така и възпроизводството на трудовия потенциал. Независимо от желанието да не се разпиляват ресурси, особено в здравеопазването, пакет от задължителни „животоспасяващи“ услуги, ще се наложи да намери своето пространствено измерение във всички проблемни общини.

За влошаването на възрастовата структура у нас съществено допринесоха мащабните емиграционни процеси предимно сред младите възрастови групи. Емигрирането на цели млади семейства (заедно с децата) обуслови ускоряването на процеса на остаряване. Поради нарастването на общата смъртност и забавянето на растежа на средната продължителност на живота, скоростта на остаряване на населението все още не оказва значителен натиск върху икономиката и социалните системи, но с всяка изминала година рискът ще се увеличава. В България делът на населението на възраст над 65 години се е увеличил от 16.8 % през 2001 г. на 18.5 % през 2011 г. В същото време през 2001 г. лицата под 15-годишна възраст са били 15.3% от населението в страната, докато през 2011 г. техният дял намалява на 13.2%.

Нарастващият брой и дял на старите хора на възраст над 65 години поставя сериозни предизвикателства пред социално-осигурителната система, социалното подпомагане, здравеопазването и образованието и изисква изграждане на адекватна мрежа от специализирани социални услуги, съпроводени с медицински грижи.

Другото измерение на демографския проблем, съпроводено с ускорено „изтичане на мозъци“ в условията на финансова и икономическа криза, а също и криза на ценностите в страната, е значителното намаляване на капацитета за реализиране на предвижданията на секторните стратегии, на НСРР и на НКПР, въпреки планирания достъп до образование, до информационни ресурси и иновации. Липсата на административен, институционален и експертен капацитет ще бъде резултат и от намаляването и застаряването на населението, от емиграциите, от влошаващото се качество на образованието. Това ще застраши успеха на програми и мащабни проекти във всички области – на иновациите, съвременните технологии, здравеопазването, културата, туризма, а вероятно и на транспорта.

Следващи по значимост са геополитическите фактори, между които местоположението на страната, връзките с ЕС и света, транзитните потоци, морската ни граница – външна за ЕС. България не всякога е била периферия, имала е своето по-централно местоположение на континента, но след приемането в ЕС, черноморската ни граница, западната и част от южната, се превръщат във външни граници за съюза. Използването на този своеобразен недостатък на периферия, отдалечена от най-важните мрежи за информация и комуникации, знания и иновации, бизнес, финанси и култура, и превръщането му в предимство, ще се търси чрез оптимално отваряне на тези граници и свързването с други важни за ЕС и света транспортни коридори и оси.

Разположена в Югоизточна Европа, страната ни е отдалечена от западноевропейските страни - Франция, Испания, Германия, Великобритания, генериращи основния транспортно-комуникационен трафик, предлагащи високо качество на образователни, културни, транспортни, финансови, консултантски и други услуги. По-малките разстояния до Полша, Украйна, Русия и други страни от Централна и Източна Европа, осигуряват по-големи възможности за интензивен транспортен трафик към и през България. В Югоизточна Европа, местоположението на България е централно и стратегическо. Това предимство не е усвоено и капитализирано цялостно. Необходим е нов модел за пространствено развитие на националната територия и комуникационно-транспортната мрежа, чрез който да се реализират комуникационните предимства към съседните страни – Македония, Сърбия, Румъния, Гърция и Турция. Предимствата и ограниченията на геополитическото местоположение на България трябва да се отчитат и усвояват диференцирано към съседни и други държави на континента. Специално внимание следва да се отдели на обосноваването на пространствената политика към други региони и континенти. Взаимосвързаността на националното пространство на България с други страни изисква постоянна оценка на извършваните промени в тяхната политика за пространствено развитие и актуализация на утвърдените стратегически приоритети и цели. Предложеният пространствен модел ще поддържа устойчивата конкурентоспособност на геополитическите предимства на България, между които и тези, свързани с уникалните природни и културни ценности и туризма.

Геополитическото положение на България е оценено в два разреза – транспортната достъпност на националната територия от други страни и континенти, и оценка на преходите и ограниченията (праговете) за преминаване (пресичане) на държавните граници и отвореността на националното пространство. В интегралната оценка за достъпността на територията и акваторията участва и синергичният ефект от достъпността до отделните райони - Черноморското и Дунавското крайбрежие.

За оптимизиране на транспортната достъпност на България определящо значение има изграждането на транспортната инфраструктура, защото променя профила на европейската дестинация България по отношение на транзитния трафик. Положителните ефекти от транзитните потоци могат да се увеличат при ефективното съчетание на транспортната инфраструктура с чартърния въздушен транспорт. Основен критерий за постигане на комфорт и устойчивост при придвижването на потоците от хора и стоки към границите на България следва да бъдат разстоянията между 500 и 700 km.

Предимствата на местоположението на България са свързани и с близостта до страните от Югозападна Азия и Северна Африка, което компенсира и трансформира нейното периферно положение в преходно. Близостта до двата континента осигурява възможности за разширяване на транспортните потоци към страната. Политиката за популяризиране на природните, културните и туристическите богатства на България в тези региони, трябва да акцентира на достъпността на националното пространство. Допълнително предимство, в краткосрочен план, е активната политика на „отваряне” на националното пространство към съседните страни – откриване на нови гранични пунктове, завършването на Дунав мост II (Видин-Калафат), изграждане на нови фериботни комплекси.

За оптимизиране на транспортната достъпност до България стратегическо значение има пространствено-функционалното свързване на трансевропейските транспортни коридори с конфигурацията на националната транспортна мрежа в съответствие с Бялата книга на ЕК, 20111. За България предимствата на местоположението следва да се усвояват и капитализират чрез новата политика за устройство на територията, последователно проведена във всички документи, вкл. и в тези за регионално развитие.

Няма друга страна в Югоизточна Европа, територията на която се пресича от 5 трансевропейски транспортни коридори (територията на Румъния и Гърция се пресича от 3, Сърбия и Македония – от 2, Турция – от 1). Това е основанието местоположението на България да се оценява като стратегическо на континента. В Централна Европа местоположението на столиците Виена и Будапеща им осигурява предимства на централни транспортно-разпределителни възли и реализиране на значителна добавена стойност от транзитен трафик, в Югоизточна Европа, такива функции следва да изпълнява София. Само в тези столични градове на континента се свързват и пресичат по 3 трансевропейски транспортни коридора. У нас в подобна ситуация е и Пловдив. На национално равнище политиката за пространствено развитие следва да се насочи към формиране на транспортно-разпределителни и обслужващи центрове с наднационални и национални функции (за страните от Югоизточна Европа). С най-големи предимства са Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе, Видин, Силистра и Благоевград. Следващото по-ниско равнище следва да бъде насочено към формиране на регионални транспортно-разпределителни центрове – градовете Плевен, Кюстендил, Хасково, Добрич и Смолян.

Граничните преходи характеризират отвореността на националното пространство и влияят върху политиката за пространствено развитие. Към 2011 г. ГКПП на България са 35. От тях 3 са разположени във вътрешността на страната (София, Пловдив и Горна Оряховица), а 32 по държавните граници. Във Варна и Бургас има по два ГКПП (на пристанищните и летищните комплекси). За да се оцени „отвореността” на националната територия е въведен индикатора „дължина на държавна граница на 1 ГКПП”. За 2011 г. на един граничен пункт на страната се падат средно 64,1 km държавни граници. През последните години се извършиха положителни промени за функционалното отваряне на националното пространство на България към съседните страни, което като тенденция трябва да се поддържа и в бъдеще.

Следващата стъпка при оценката на местоположението на България трябва да бъде измерването на синергичния ефект от достъпността до националната територия. По своята същност и проявление синергичният ефект е кумулативен, което ще наложи оценка на степента на развитие на транспортната инфраструктура в съседните крайгранични територии. Политиката за пространствено развитие на България е насочена към постигане на оптимална и ефективна (като продължителност на времето за преодоляване на определени разстояния, цена и разходи за достигане до дестинация България) организация на транспортните услуги с цел реализиране на допълнителна добавена стойност - икономическа, социална и екологична в селищата, общините, областите и районите на страната.

Сред икономическите фактори, с най-силно въздействие върху страните от ЕС, обществото и териториите е глобализацията, със своите нови мащаби, с икономическите, културните и политическите измерения в настоящия век. Едно от най-големите предимства на глобализацията е либерализираният достъп до пазари и потребители, в условията на засилваща се конкуренция. България е в неблагоприятно положение по този показател, съгласно оценките на Европейския мониторинг на градовете2, но би следвало чрез политиката по устройство на територията да се създадат условия за компенсиране на този недостатък чрез предлагане на по-качествена бизнес среда, висококвалифициран персонал и достъп до образователни и социални услуги при позиционирането на бизнес, за да може да привлече качествени инвестиции.

Съществено предимство на България в условията на глобализация ще бъде уникалната природа, културните ценности от различни епохи, съхранените бит и традиции, особено в отдалечени общини и територии, които подходящо експонирани и брандирани, ще изведат българската идентичност като водеща за целеви групи в туризма, ориентирани към незасегната от урбанизацията среда. Задача на НКПР ще бъде да посочи подходящи мерки за съхраняването й.

Достъпът до основните центрове в глобалните финансови системи, до иновационни и бизнес мрежи е резултат от комбинираното въздействие на местоположение, капацитет, транспортна достъпност, състояние на информационните и телекомуникационните мрежи и може да подсили или да редуцира различията между отделни региони и агломерационни центрове. Съгласно Регионалната иновационна таблица и доклада на Лисабонския съвет през 2011 г. най-добре развитият ни Югозападен район е на 182 място от сравняваните 263 европейски региони по критериите за иновативност на икономиката.3 България, която изостава в областта на иновациите и в развитието на икономика, базирана на знанието, ще трябва да преодолее този недостатък чрез правилно обвързани териториално предложения за изграждане на центрове на знанието и иновациите, на изследователската и развойна дейност около големи градове с потенциал и с налична база, персонал и традиции в тази сфера – София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, профилирани в съответствие с характеристиките на региона на принципа на свободните икономически зони.

Проявленията на глобализацията върху градовете е резултат от движението на капитали, седалища на големи компании, бизнес активности, инвестиции и висококвалифициран персонал, и се изразява в промяната на стандарта на живот и на средата чрез пренасяне на модели за градски трансформации. Изграждането на модерния облик на средата ще става както чрез разумното използване на потенциала на градовете, така и чрез преструктуриране и обновяване на съществуващи производствени, складови и пристанищни зони, разположени в периферията на градовете и в прилежащите им функционални зони на влияние. Допълването на въздействието на интегрираното градско възстановяване и развитие извън регулационните граници на градовете, ще използва различни инструменти и ще търси подкрепа от други оперативни програми.

Посочените по-горе промени в структурата, ролята и мястото на градовете в полицентричната система на населените места са само част от урбанистичните промени, които са следващият важен фактор за пространственото планиране. На двата полюса са разстилащите се, експанзивно развиващи се градове и свиващите се и обезлюдяващи се градове и населени места. Проблемът остава нерешен, въпреки множеството научните изследвания, приложените модели за интелигентен растеж и целенасочените политики, подсилващи поляризацията и увеличаващи различията между център и периферия в световен и Европейски мащаб, в регионален и национален мащаб. Столицата на България е на 15 място в списъка на най-големите градове на ЕС, в периода 2001 – 2011 г. ръстът на населението е 10.3%, докато за градовете с аналогични характеристики в други страни той е около 5%. Националната концепция за пространствено развитие трябва да предложи един по-добър сценарий за балансирано развитие, и да създаде условия за концентриране на ресурси от различните секторни политики в критичните райони, включително и хоризонтални мерки, за смекчаване на последиците от това явление, за да съхрани все още жизнените градове и села.

Промените в йерархията на градовете се отразява върху пространственото планиране при разместването на световните центрове на политическата власт, на вътрешната и международната търговия, на финансовите и консултантски услуги, на висококачествените професионални услуги, центровете на медийната индустрия, на потреблението, на изкуството, културата, забавленията и модата, които остават най-привлекателните за живеене, работа, бизнес и туризъм.4 България, която остава далеч от подобни центрове може да подсили връзките си с близки европейски столици, с благоприятно разположение в йерархията на градовете, чрез включване в трансевропейски мрежи и да подобри връзките си с градските центрове в Югоизточна Европа и Азия.

Със значително влияние върху подходите в пространственото планиране са и климатичните фактори – глобалното затопляне, природните бедствия, рисковите територии и зони. Тези промени, заемащи важно място във всички европейски документи, са дали отражение и върху разработваните концепции и стратегии за пространствено планиране на държавите в ЕС, върху управлението на водите, земята и природните ценности. Адаптирането на подходите в пространственото планиране към глобалното затопляне на климата ще осигури запазването на екологичния комфорт в урбанизираните територии и намаляването на рисковете от природни бедствия, класифицирани в Стратегията за редукция на риска на Обединените нации като хидроложки, метеорологични, геофизични и биологични природни явления и бедствия.5 От тях за нашата страна с най-сериозно проявление и въздействие са наводненията и засушаванията, екстремните температури, бурите, обилните валежи, земетресенията и в резултат на това активизиране на свлачища, ветрова ерозия, пожари и др. В пространственото планиране на национално равнище се интегрира информацията за явленията и бедствията и приоритетните мерки от различни национални секторни документи, от документи за устройство на територията за разположението на инфраструктурата в риск, за да се гарантира намаляването и комуникирането на риска във всички фази – от планирането до прилагането на национални планове и стратегии. Териториите със завишен риск в България са тези по крайбрежията на Дунав, поречията на реките и Черноморското крайбрежие. Климатичните промени ще се отразят и на биоразнообразието, ще доведат до изменения във видовия състав и местообитанията. Едно от възможните решения се търси в специфични обезлюдени територии, в които се предлагат режими, които ще ги съхранят като природни за следващите поколения.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница