Обобщени изводи – предизвикателствата на пространственото развитие

1.5.Обобщени изводи – предизвикателствата на пространственото развитие

Основните приоритети на стратегия „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, са защитени в НКПР 2013-2025 г. посредством идеите за балансирано разпределение на приоритетите между урбанистичните центрове и териториите с добро социално-икономическо развитие и изоставащите, уязвими на демографски и икономически рискове територии и населени места. Мотивите за този подход са свързани с констатациите за успешното развитие на средните градове, които предлагат различен мащаб и качество на живот, избягвайки някои от недостатъците на големите градове и метрополиите. В допълнение на това, полицентричната мрежа се подсилва и чрез целенасочената подкрепа за някои важни в пространствената структура на страната по-малки градове.

НКПР възприема подхода към селските и трансграничните райони на Териториалната програма на Европейския съюз (TA 2020), която към полицентричното пространствено и интегрираното градско развитие добавя и загрижеността за опазването жизнеността на малките населени места. Този диференциран подход е използван в предложенията за целенасочена подкрепа на малките градове и на по-големите села в селските райони и граничните територии и изграждане на прекъснатите връзки с тях, като същевременно с това отчита спецификата на различните селски и планински райони и достъпа до услугите, предлагани от средните градове.

Това разширяване на тематичния обхват на пространствената концепция през градските центрове, селските райони и важните периферии, обвързани с главните транспортни оси и връзки на страната със света и Европа, се допълва и от темите за природното и културно наследство в НКПР, с които се подсилва координацията между различните секторни политики, свързани с развитието на транспорта, на техническата, културната, социалната и туристическата инфраструктура в съответствие с препоръките на Петия доклад за икономическо, социално и териториално сближаване, относно бъдещето на политиката на сближаване след 2013 г.

В подкрепа на националните стратегически цели и приоритети, представени в Националната програма за реформи 2012-2020 и Националната програма за развитие „България 2020“, Националната концепция за пространствено развитие предлага изграждане на онези важни участъци от националната пътна мрежа, които ще осигурят добрата свързаност с Европа, с центровете на знание, образование и иновации. Тя подкрепя и интегрираното градско възстановяване и развитие, като доразвива системата от критерии за избор на градовете за подкрепа изготвянето на интегрирани планове, без да ограничава възможностите и на други градове да планират средства за подобна дейност.

Националната концепция за пространствено развитие отчита изискването на ОСР за интегриране на секторните политики и създава предпоставки за това, като посочва и възможните пътища за постигане на междусекторна интеграция в овладяването и използването на националното пространство. Логично се защитават заложените приоритети и тематични направления на ОП „Регионално развитие“, свързани с трайното подобряване на градската среда и качеството на живот, на основата на добре изградена и обновена техническа, социална и екологична инфраструктура в големите и средни градове, повишена енергоефективност и устойчивост на демографски, климатични и икономически промени.

Изграждането на вариантите на модели за пространствено развитие отчита и изводите от „Социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма Регионално развитие за периода 2014-2020 г.“, който изследва развитието на населените места и административните единици от различен ранг и посочва два съществуващи модела на регионално развитие – моноцентричен, с ясно изявени диспропорции между център и периферия и двуполюсен. Първият може да се проследи на национално равнище, където водеща роля има Югозападен район, на регионално се изявява в трите района от ниво 2 – ЮЦР, СЦР и СИР. На областно равнище той се проявява посредством концентрацията на население, дейности и инвестиции в централната община, в която е разположен областния център. Двуполюсният модел на национално равнище се проследява в развитието на двата полюса – София и Варна, на регионално равнище – в развитието на областите Бургас и Стара Загора в ЮИР от ниво 2. На областно равнище изявени двуполюсни модели има в областите Кюстендил, Ловеч, Ст. Загора и Габрово. Териториалните и социални различия ще продължават да се преодоляват чрез прилагане принципите на ЕС за подкрепа на по-слабо развитите региони.

По-важните предимства и недостатъци в развитието на националната територия и въздействието на протичащите процеси в резултат на глобални, икономически, климатични, социални и урбанистични фактори са систематизирани в две групи и се приемат като основни предизвикателства.

• 
  Намаляване и застаряване на населението, обезлюдяване на определени територии, предимно в гранични и периферни общини, което застрашава бъдещата жизненост на целия район.
  
• 
  Забавяне свързването на националната територия със съседните държави, а оттам и с Европейската комуникационно-транспортна мрежа, поради липсата на достатъчен интерес от страна на съседните държави, изградили своевременно най-важните си връзки с Европа и Азия.
  
• 
  Отдалеченост на страната от световните и европейските финансови столици, от центровете на знание, иновации, бизнес, управление, творчески индустрии и културни събития, на високи технологии и консултантска дейност и значително изоставане в сравнение с други страни от Източна Европа.
  
• 
  Продължаващо увеличаване на населението на гр. София с темпове, надхвърлящи двукратно темповете на нарастване на големи градове от същия ранг, което застрашава полицентричното развитие в страната и балансираното развитие на съседните общини в ЮЗР и СЗР.
  
• 
  Презастрояване на най-привлекателните територии по крайбрежието и в планините около формиралите се нови тип курортно-туристически агломерации и унищожаване на ценни ландшафти, претоварване на транспортната и техническата инфраструктура и влошаване на качеството на околната среда и на предлаганите туристически услуги.
  
• 
  Изоставащо изграждане на мрежите и обектите на инженерно-техническата инфраструктура, което застрашава екологичното равновесие и компрометира стандарта на обитаване.
  
• 
  Недооценяване ролята на културното наследство като фактор за икономически растеж, за генериране на активност и привличане на интерес и инвестиции, слаба координация и концентрация на проектите, свързани с разкриването, експонирането, социализирането и валоризирането на културните ценности на страната, особено на тези със световна и общоевропейска значимост.
  
• 
  Неефективно използване на възможностите, които предоставят защитените територии от по-нисък ранг и интегрирането им с обектите на недвижимото културно наследство за подсилване идентичността на страната и повишаване атрактивността на отделни райони и специфични територии.
  

• 
  Богати природни дадености, разнообразен релеф, ландшафти с различен характер, благоприятен климат, наличие на множество минерални води с различни характеристики и достатъчен дебит, местообитания с богато биологично разнообразие, съхраняващи представители на флората и фауната с общоевропейско значение.
  
• 
  Добре изградена мрежа от населени места от различен ранг, сравнително равномерно разположени на територията на страната, повечето от които с атмосфера и съхранен мащаб, с изявен стил на живот, запазени социални взаимоотношения и традиции.
  
• 
  Територии с уникален характер и неизползван потенциал за развитие на туризма, разположени във вътрешността на страната и по периферията, съчетаващи природни и културни ценности, предлагащи рекреационна среда, съответстваща на съвременните изисквания по отношение на достъпност, биоклиматичен комфорт, комуникационна свързаност и балансирано човешко присъствие.
  
• 
  Наличие на територии с благоприятни условия за развитие на биоземеделие с чисти и плодородни почви, достатъчно водни ресурси, подходящи климатични условия, традиционни производства и възможности за разнообразяване на икономическата активност с предприятия от преработвателната промишленост.
  
• 
  Сравнително устойчива политическа и социална стабилност и етническа толерантност, характерни и за районите със смесено население.
  

• 
  Един от най-сериозните проблеми, пред които ще бъде изправена страната през следващите десетилетия ще бъде демографската криза с многостранните й проявления. Населението на Европа ще продължава да намалява и да застарява, поради закъснелите реформи в политиките на повечето страни в подкрепа на семейните ценности, за увеличаването на раждаемостта и за задържане на младите кадри. България не прави изключение и следва тенденциите на по-развитите страни, поради което всички възможни демографски сценарии предвиждат намаляване на населението. Това означава много прецизен подбор на центровете на полицентричния модел на развитие.
  
• 
  Целенасочената подкрепа на селските райони с потенциал както за развитие на традиционни производства, така и за диверсифициране на икономическите дейности, се базира на специфичните характеристики на териториите и на интегрирането на ресурсите, на природните, културните и социалните ценности. Чрез тази подкрепа трябва да се постигне както съхраняване на населените места, които са важни опорни центрове в полицентричната урбанистична мрежа и на връзките между тях, така и на най-плодородните и ценни земи за селскостопанска дейност и изхранване на населението, на характерните културни ландшафти.
  
• 
  Важните свързващи направления на транспортната инфраструктура, които като елементи на европейската комуникационно-транспортна мрежа ще бъдат реализирани приоритетно, трябва да бъдат обвързани с инфраструктурните коридори с концентрация на важни елементи на инженерно-техническата инфраструктура. Подобно отношение към националното пространство, на основата на по-добрата пространствена и функционална организация и икономия на ресурси, включително и от мащаба, ще позволи по-безконфликтно съчетаване с други важни коридори, исторически следващи трасетата на най-важните пътища, пресичащи страната – културните коридори, биокоридорите и миграционните пътища от световно значение.
  
• 
  Принципите за концентрация на ресурси и за насочване на интегрирани инвестиции следва да се прилагат за всички тематични направления на пространствената концепция, поради което в допълнение на териториите, с концентрация на важни елементи на европейската екологична мрежа, са очертани и ареалите, наситени с културни ценности от световно, национално и наднационално значение, в които приоритетно да се финансират проектите, чрез които ще се почувства най-бързо ефекта от вложените инвестиции и реализирани проекти, ще се използва в по-кратки срокове потенциала на природното и културно наследство за генериране на допълнителен растеж.