Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe



страница6/20
Дата30.07.2018
Размер2.35 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

2.МОДЕЛИ И СЦЕНАРИИ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ

2.1.Пространствени модели


България има убедителен исторически опит в централизирано създаване и управление на пространствени модели за развитие на три равнища – общинско, областно и национално. Това беше моделът на селищните системи, стремил се към равномерно и балансирано развитие на цялата територия. Реализирал се е чрез мрежи на социален сервиз, трудова заетост и публичен транспорт, покриващи цялата национална територия и артикулирани според йерархичната структура на населените места (функционален тип). Това беше идеален модел (подобен на микрорайона и района на жилищен комплекс) с централизирано (и абсолютизирано) управление на всичките му същностни елементи (работни места – хора – жилища - транспорт). Основен недостатък на модела е адекватното отношение към селото. Изкуствено създаден и криворазбран беше и процесът „урбанизация”, чийто последствия все още могат да се проследят в значителна част от населените места в страната от по-ниските йерархични равнища.

С премахването на централизма държавата ни премина на другия полюс – пълна дерегулация на пространственото развитие. Част от него е и регионалното развитие. Единствените регулатори бяха спонтанните сили на формиращите се пазари – на заетост, на услуги, на имоти. След 20 години „инерционно” пространствено развитие, анализите към общинските планове констатират силен поляритет – над 90 % концентрация на хора и активности в общинския център. Подобна картина се наблюдава и в областните стратегии. Регионалните планове за развитие затвърждават тенденциите на увеличаващи се неравенства. Националната стратегия за регионално развитие приема този проблем като основно предизвикателство и насочва към него съответен стратегически пакет.

На този фон се очертават две ясни тези:


  • В България протичат видими/интензивни процеси на пространствена поляризация и движение към моноцентрични модели на развитие на всички нива – общинско, областно, регионално, национално;

  • България се нуждае от обрат към полицентричен модел, но не за сметка на енергията на установения център, а чрез подкрепена възможност за оползотворяване на собствените ресурси на перифериите.

„Подкрепена възможност” не означава нова директна намеса на държавата върху желания процес, а ефективно прилагане на регионална политика, създаваща нови конкурентни центрове за избор на място за инвестиции, за заетост, за образование, за отдих, за жизнена кариера.

2.2.Елементи на пространствената структура


Пространственият модел за развитие на националната територия е многопластов и синтезира различни слоеве с информация, функции, процеси и приоритетни елементи от различни йерархични рангове в единна динамична система. Елементите на пространствената макроструктура, систематизирани в три групи, обхващат териториите като „площни обекти“, мрежите и оси на развитие като „линейни обекти“ и населените места, центровете на растеж и обектите на различни функционални системи като „точкови обекти“.

Площните обекти обхващат централни, периферни и неурбанизирани територии (вкл. защитени); градски – селски територии; територии със специфични характеристики (крайбрежни, други гранични, планински, с концентрация на НКН и атрактивни ландшафти, територии в риск (природни, икономически, демографски). Териториите със специфични характеристики и тяхната типология зависят от целите на съответните програми и стратегии, за които се изготвят. Определени са на основата на адаптирани за мащабите и характеристиката на страната групи от критерии. В тази група попадат и териториите на агломерационните ареали – функциониращи, в процес на затихване и новосформирани, предимно на основата на развитието на туризма и отдиха.

Линейните обекти обхващат мрежите на пътна и други технически инфраструктури, водни течения, урбанистични оси, културни и зелени коридори. Това са важните връзки на територията на страната между макроструктурните елементи и между отделните обекти с национална и регионална значимост, които формират главните оси на развитие и допълнителните връзки между населените места, обектите на туризма, културното и природно наследство, центровете на социални услуги, които формират второстепенните оси на развитие и пространствена обвързаност. По този начин се цели постигане на равнопоставеност на достъпа до разнообразни по характер и значимост услуги.

Точковите обекти са населените места (класирани по йерархични нива според големината и ролята си в полицентричната система); важни обекти на транспортната, техническата, туристическата, културната и социалната инфраструктура, между които и такива, обединени под етикета „портали” – “gateways”, маркиращи главните входове към страната, уникални обекти на НКН със световно, регионално и национално значение.

Пространствените модели за развитие на националната територия са базирани на съществуващото положение и възможните промени в полицентричната структура от равномерно разпределени градове на територията на страната. Оценката на възможните варианти на ограничен, умерено развит и силно развит полицентризъм доказват че най-подходящ за страната е моделът на умерения полицентризъм, с възможности за поетапно развитие във времето, в зависимост от влиянието на външни и вътрешни икономически, геополитически и демографски фактори. Общата тенденция, заложена в концепцията, е преодоляване на заплахата от насочване към моноцентризъм, стимулиране движението от моноцентризъм към умерен полицентризъм, който с течение на времето да се разширява и доближава до развит полицентризъм.

Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г. създава териториална основа за осъществяване на този модел, който да гарантира комплексното, интегралното планиране, осигуряващо хармонично единство на социално, икономическо, екологично и устройствено планиране. Тя не планира ресурси, а мерки. Тези мерки ще се реализират посредством ресурсите на секторните програми, върху които НКПР ще окаже въздействие, като ги насочва и координира териториално.

НКПР обхваща цялата национална територия, но избягва да бъде всеобхватна, като ориентира традиционния анализ на компонентите и факторите на средата към национално значими територии, обекти, процеси и се фокусира върху тях. По отношение на населените места, като носител на приоритетите на националната политика за пространствено развитие, НКПР отделя внимание както на градовете, така и на по-големите села, заемащи важно място в полицентричната селищна мрежа.

НКПР определя макропространствената структура на националната територия, като използва за основен териториален модул общината, а чрез групиране на общини определя райони и територии със специфични териториални характеристики: централни и периферни, урбанизирани и слабоурбанизирани, развити и изоставащи, крайбрежни, гранични, планински и др.

НКПР борави и с по-дребни териториални модули - землищата и групи от поземлени имоти с обща характеристика, за да определи ареали, които не се затварят в административните граници на общините, а имат важно значение в пространственото развитие на страната – значим потенциал, висока природна или културна стойност или са застрашени от явления с висока степен на риск.

Националната концепция за пространствено развитие определя териториалната структура в едър национален мащаб, с оглед изявяване на териториалните различия и проблеми на развитието и устройството и формулиране на устройствени политики за различните типове територии. Като най-едра териториална структура могат да се посочат типичните за европейските страни два основни типа територии:



  • силно урбанизираните, централните райони с интензивно социално-икономическо развитие,

  • слабо урбанизираните, периферните райони със затруднено социално-икономическо развитие,

Централните силно урбанизирани райони са териториите на общини и групи от общини в близост до големи градски центрове и тяхното предимство, за разлика от периферните райони, е възможността за сравнително близък и удобен достъп до работни места, услуги, образование, култура и всички други ценности, които предлагат големите градове.

Сърцевината на централните райони са урбанизираните територии на големите и средни градове (от 1, 2, 3-то ниво), техните околоградски територии (обект на субурбанизация) и зони на влияние (FUA, агломерационни ареали). Извън тях, в централните райони (общини), също има отдалечени периферни части с малки населени места или без населени места.

Периферните слабо урбанизирани райони са териториите на общините, отдалечени от големите градски центрове и от предлаганите от тях услуги и работни места. Периферните райони в страната са външни крайгранични периферии и вътрешни периферии.

Централните и периферните райони покриват териториите на формалните териториални единици – общините, и по този начин разпределят помежду си цялата територия на България.

Към двата основни типа територии (централни и периферни), които определят най-едрата териториална структура се добавя още един тип територии, характерен за България:


  • неурбанизираните, природни територии за съхраняване на биологичното равновесие

Природните територии заемат части от териториите на централните и на периферните райони, наслагват се върху тях и по този начин формират ареали с неформален характер. В тях са включени защитените природни територии и защитените зони по Натура 2000, опазвани по силата на Закона за защитените територии (ДВ бр. 133/1998 г.) и на Закона за биологичното разнообразие (ДВ бр. 77/2002 г.). Към тях се включват и други територии без населени места, заети от гори, във високите части на планините, край реки, край морето, части от акваторията. В НКПР те са определени като територии за превантивна защита и консервиране в наличния им начин на земеползване.

Интегрираните политики за развитие и устройство на националната територия определят принципи и подходи за бъдещото развитие на централните и на периферните райони и за стриктно опазване и евентуално разширяване на техните неурбанизирани части - природните ареали.

В следващото йерархично равнище са включени територии със специфични характеристики, определени по адаптирани за страната критерии

Важни елементи на пространствения модел са големите градски центрове с национално и наднационално значение от мрежата на европейските градове (MEGA, FUA) с формиращите се към тях агломерационни ядра и ареали, национални курорти, големите промишлени съсредоточия, обектите на сигурността и отбраната, както и свързващите урбанистични коридори или оси на развитие.

Градовете-центрове от високо йерархично равнище оказват влияние във функционално и в пространствено отношение на съседни населени места и по този начин започват да формират полета на влияние или агломерационни образувания от типа FUAs. В зависимост от степента на развитост и достигнатото йерархично равнище на центъра се определя и възможността за формиране на ядро и агломерационен ареал. В полето на влияние или в агломерационното образувание се наблюдава взаимообвързаност на града-център и съседните населени места и тази обвързаност е както функционална, така и пространствена. Агломерационните образувания включват териториите на общини или части от общини, обвързани териториално и функционално. Регламентирането на агломерационните образувания като обект на пространственото и регионалното планиране може да доведе до подобряване на управлението им чрез съчетаване на усилията на групата общини, в територията на които се формира агломерацията.



Елементи на голямата инфраструктура са инфраструктурните обекти и мрежи на транспортната, водостопанската, енергийната и съобщителната инфраструктура с национално, регионално и европейско значение – автомагистрали, летища, пристанища, скоростни ж.п. линии, газопроводи, нефтопроводи, електропроводи и др., както и европейските транспортни коридори.

Осите на урбанистично развитие са полицентрични зони, формирани при интегрирането на полюсите на развитие с транспортно-комуникационната мрежа на страната. В общата трансевропейска транспортна мрежа (регионално структурирана на 4 зони), територията на България попада в Черноморската зона. Тя граничи със Средиземноморската и Адриатическо-Йонийската, които ще влияят силно върху пространственото развитие на страната. За страните от Централна и Източна Европа (вкл. и Югоизточна Европа) пространственото развитие на транспортните системи е подчинено на 10 мултимодални транспортни коридора, които осигуряват максимална достъпност до всички части на континента. Пет от тези коридора пресичат пространството на България.

Осите на урбанистично развитие не са свързани само и единствено с транспортните коридори, някои от които съвпадат със старите римски пътища пресичали страната. Тези оси съвпадат и с културните коридори в Югоизточна Европа, които обвързват едни от най-ценните културни паметници в България. Някои от тези римски пътища са пътища на миграциите и важни биокоридори като например Via Pontica и Via Aristotelis, налагащи от една страна поредица от ограничeния за опазване на птиците, а от друга, привличащи специфични групи туристи от цял свят за наблюдения и фотолов. Именно поради тази причина предложените урбанистични коридори – оси на развитие не се разглеждат само направления за трансевропейските транспортни коридори, а като културни, „сини“ и „зелени“ връзки.



Елементи на културното наследство са териториите с културно-исторически обекти и ценности, определени съгласно Закона за културното наследство (обн. ДВ бр. 19/2009 г.) - наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати, исторически, етнографски и архитектурни обекти и комплекси, образците на парковото изкуство и ландшафтната архитектура, индустриалното наследство в т.ч. културните коридори и територии със съчетание на културно и природно наследство.

НКПР третира равностойно всички посочени елементи на пространствената структура с национално значение, но поставя акцента на елементите на урбанистичната структура, поради насочеността на ОП „Регионално развитие“, както и на политиките на ЕС към градовете и градското развитие. Разнообразните по функция връзки и центрове ще изградят скелета на пространствения модел за развитие на страната, интегриращ онези територии, които искаме да съхраним, да опознаем и да покажем пред света, които вероятно ще променят представата ни за самите себе си и по този начин ще постигнат особено важния ефект за самочувствие и чувство на принадлежност, важни за успешното реализиране на значителна част от идеите на НКПР.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница