Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe


СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО



страница9/20
Дата30.07.2018
Размер2.35 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20

3.СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО

3.1.Полицентрична урбанистична мрежа – основа на балансираното развитие


Съвременното демографско състояние и демографските прогнози показват, че в обозримия период на НКПР урбанистичните процеси в страната ще се развиват при намаляващ демографски потенциал. През 2011 г. постоянното население на България е 7 364 570 души. Демографските прогнози показват намаляване до 6 824 000 души или дори до 6 691 000 души през 2025 година и 6 450 000 през 2030 г. Още в настоящия период е изчерпан демографският потенциал на селата, които са били източник за миграция към градовете. Миграцията е насочена от малките към по-големите градове и оттам – към още по-големите градове. Тази миграция, съчетана с отрицателния естествен прираст, е причина за намаляване на населението в градовете и то не само в малките, но и в средните, а и в повечето от големите градове. Намаляването на населението се отразява неблагоприятно на развитието на градските функции, забавя започналия процес на формиране на агломерационни ядра и ареали при някои от големите и средните градове и поставя под съмнение потенциала на други градове да формират агломерационни ареали.

Въпреки намаления демографски потенциал в периода 2001 – 2011 г. в 66 общини в страната има положителен механичен прираст, който е ориентиран главно към големите градове. Тяхната притегателна сила е факторът за приток на население. Столична община с население от 1 291 591 души към 2011 г. е с най-голям механичен прираст, следвана от община Варна. Нарастването на населението в малките населени места около тези градове доказва наличието на субурбанизационни процеси и формиране на агломерационни ядра. Нараства населението и на редица градове по Черноморското крайбрежие, което се дължи на туристическата функция и показва развитие на процеса туристическа урбанизация, както и поява на нов тип агломерационни формации – туристическите.

При тези условия стабилността и икономическата активност на градовете се променя, с което се увеличават различията между централните, силно урбанизирани територии с наличие на големи градове и периферните слабо урбанизирани територии без такива градове. Това предопределя съществуващия модел на урбанистично развитие като ограничено полицентричен с проявена тенденция към моноцентризъм по отношение на София. Относително слаби балансьори на София са големите градове от 2-ро ниво Варна, Бургас и Пловдив, а още по-слаби са Стара Загора, Русе и Плевен.

Преодоляването на тези различия е пряко свързано със стратегическа цел 2 – Полицентрично териториално развитие - "Укрепване на умерено полицентрична мрежа от градове-центрове с подобрено качество на градската среда, способстващо за постигане на балансирано териториално развитие и намаляване на неравенствата между централните градски и периферните селски райони".

Основните задачи за преодоляване на посочените неравенства и ограничаване на процесите на обезлюдяване и разширяване на периферията чрез инструментите на пространственото планиране са следните:


  • стимулиране развитието на полицентрична мрежа от градове-центрове (урбанистични центрове);

  • подобряване качеството на урбанизираната среда в населените места, опорни центрове на полицентричната мрежа, чрез интегрирано възстановяване и развитие;

  • създаване на условия за икономически растеж чрез стимулиране на алтернативна заетост и развиване на нови умения и знания, свързани с местните ресурси и потребности;

  • развитие на системата от качествени социални, здравни, образователни и културни услуги на принципа на равнопоставеността;

  • реконструкция на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура за подобряване на мобилността, комуникативността и достъпа до услуги;

  • разкриване потенциала на малките населени места с характерни природни и културни ценности и използването му като стимулатор на икономическото развитие;

Полицентрична мрежа от йерархизирани урбанистични центрове

Полицентричната мрежа от йерархизирани урбанистични центрове се развива на основата на избрания модел “умерен полицентризъм”. Концепцията и моделът използват класификацията на урбанистичните центрове в пет йерархични нива.7 В сравнение с изследваните алтернативни модели – на силно развит ”краен” моноцентризъм и на силно развит ”краен” полицентризъм той е по-реалистичен при сегашните условия на демографско и икономическо развитие, при ограничени ресурси и малък брой, но ясни приоритети за подпомагане на градското развитие през следващия програмен период. Това предполага концентрация на ресурсите в ограничен брой центрове на развитие, подкрепящи осите на урбанистично развитие, които са важни за съхраняване на устойчивостта на модела и цялостното пространствено развитие на страната.

С предложения урбанистичен модел се търси съхраняването на жизнеността на националната територия и рационалното функциониране на полицентричната мрежа от населени места, обвързано с урбанистичните оси и центрове на развитие в Европа чрез стимулирано развитие на големи градове - центрове на растеж и целенасочено подпомагане на малки градове, важни поради своето местоположение в националната периферия.

Необходимостта от стимулирането на определени урбанистични центрове се изразява с предложението те да преминат в по-високо йерархично ниво. Потвърдени са възможностите български градове да преминат в по-високи йерархични нива и в Европейската класификация, за което ще спомогне и постигането на Стратегически цели 1 и 6 – приобщаването към мрежата от урбанистични центрове в Европа и в съседните страни и изграждане и доразвиване на центровете за наука, иновации и икономически растеж. Това не изключва възможността при подходящи условия и други градове да преминат в по-високо йерархично ниво, а моделът на “умерен полицентризъм” да се доближава до по-подходящия за постигане на балансирано териториално развитие модел на “развит полицентризъм”.

За 1-во йерархично ниво на столицата, като център с европейско значение, НКПР предвижда по-нататъшно стимулиране на качественото интензивно развитие и ограничаване на екстензивното развитие. Град София има потенциала да премине в по-горна категория на европейските Metropolitan European Growth Area (MEGA), която се определя от оценките за население, икономически функции, конкурентоспособност, свързаност, знания.8 Реализирането на тази цел зависи от цялостното социално-икономическо и културно развитие на София, подпомагано от разнообразни политики и инструменти. Сред тях сериозна роля ще има изпълнението на ИПГВР и съобразяването на пространственото развитие с предвижданията на ОУП на столична община. От значение е и участието на София в европейска мрежа на сътрудничество с други европейски градове, поканата за Европейска столица на културата 2019 г., което мобилизира допълнителни ресурси и стимулира нови инициативи.

Макар че асоциирането на столицата със съседните общини е вече факт, за бъдещото развитие на агломерацията на София от важно значение е законово да бъде регламентирано сдружаването на групата общини в агломерационен ареал за общи действия в сферата на социално-икономическото развитие, опазването на околната среда, транспортната политика, туристическата политика и в сферата на пространственото развитие. Също е необходимо регламентиране в ЗУТ на изискването ОУП на град – център на агломерационен ареал да се изработва в обхвата на ареала – на групата общини.

За 2-ро йерархично ниво, големите градове центрове с национално значение за територията на районите, в НКПР е обосновано, че освен трите града Пловдив, Варна и Бургас, включени в класификацията на ESPON (Transnational–national), още три големи града имат качествата и потенциала да попаднат в тази категория – Русе, Стара Загора и Плевен. Обосновката се опира на показателите за население, икономически функции и конкурентоспособност, функции в сферите на висшето образование, здравеопазването и социалните услуги и в сферата на културата. Тези шест големи градове могат по-успешно да балансират София и да покриват по-голямата част от националната територия с влиянието си на силни урбанистични центрове – двигатели на растеж, центрове на наука и иновации, предлагащи публични услуги от високо качество. Между тях с най-големи шансове да премине в по-горна категория в европейската класификация е град Варна, който показва проспериращо демографско и социално-икономическо развитие през последните години като важен научно-изследователски, образователен, транспортен и културен център, главен “портал” на страната по външната за ЕС граница и център на интегрираната морска политика и управление на крайбрежните зони.

За да бъде още по-пълно покрита националната територия с такива центрове, в НКПР е заложена целта към това ниво поетапно да се включат поне още три града. На първо време Велико Търново е с най-голям потенциал, тъй като още на настоящия етап се приближава в социално-икономическото си развитие до големите градове от ниво 2 и играе балансираща роля на Русе и Плевен в Северна България. В по-късен етап е важно и градовете Благоевград и Видин, при подходящо стимулиране, да добият качествата на центрове от ниво 2 поради важното им местоположение в северозападната и югозападната периферни територии на страната, където липсват големи градове и където те ще съдействат за активизиране на транспортните коридори и урбанистичните оси на развитие. Това може да се осъществи, ако правилно се насочат проекти в зоните за активна намеса, определени с ИПГВР, за да се почувства синергичния ефект от реализирането им в цялостното съживяване и обновяване на територията.

Градовете Габрово, Шумен, Добрич, Хасково, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Враца също притежават потенциал в по-далечна перспектива да преминат във 2-ро ниво при успешно бъдещо развитие. Градовете от 2-ро ниво, които ще функционират като регионални центрове, ще формират основния скелет на полицентричната урбанистична структура. Тяхното сътрудничество в мрежа ще оказва благотворно влияние върху другите центрове от по-ниски йерархични нива, намиращи се в периферни и селски райони.

За големите градове Пловдив, Варна и Бургас, които формират агломерационни ареали в обхвата на група от съседни малки общини, е необходимо, както и за София, общият устройствен план да се разработва в обхвата на групата общини, а не само в общината на големия град. По този начин в допълнение на ИПГВР, в съответствие с който в определените зони за въздействие ще се реализират проекти, подготвени за следващия програмен период 2014-2020 г., ще се създадат устройствени предпоставки за реализиране на проекти в агромерационния ареал и за обединяване на ресурсите за стимулиране на социално-икономическото развитие и постигане на синергичен ефект.

За 3-то йерархично ниво, градове-центрове с регионално значение в територията на областите, НКПР предвижда 25 града. Тези градове са останалите 17 областни центрове, към които са прибавени и градовете Свищов, Горна Оряховица, Асеновград, Димитровград, Казанлък, Дупница, Петрич, Карлово. Градовете Сандански, Гоце Делчев, Троян, Севлиево, Панагюрище показват известни възможности при подходящо бъдещо развитие и евентуално стимулиране да преминат също в 3-то ниво. Градовете от 3-то йерархично ниво са разположени сравнително равномерно в националната територия. Тези градове имат мисията да допълват и балансират големите градове и да намаляват ефекта от моноцентрично развитие в територията на областите и районите.

Градовете от 1-во, 2-ро и 3-то йерархични нива формират основната опорна мрежа от урбанистични центрове в националната територия. Икономическото значение на тези градове се изразява във факта, че в тях се формира основният дял на брутния вътрешен продукт и се реализира икономическият растеж. На тях се пада основната роля за осъществяване на публичните услуги от високо ниво. В тях са разположени висшите училища на страната и основните научни и иновационни центрове. В тези градове е развита основната мрежа от стойностни обекти на здравеопазването. Те са важни центрове на културата. Развитието на тези градове ще се осъществява чрез подходящо синхронизиране на пространственото планиране с политиката за регионално развитие и с другите секторни политики. Всички те са включени като обекти на планиране чрез ИПГВР, на основата на които ще бъдат координирани и насочвани ресурсите и усилията за интегрирано градско развитие през следващия планов период и подобряване на качеството на живот. От съществено значение за осъществяването на това развитие са Общите устройствени планове (ОУП) на тези градове, като териториална основа за насочване на всички инвестиционни инициативи и действия. Малък брой от посочените градове имат одобрени или в процес на одобряване актуални ОУП. За останалите ще се прилагат изискванията на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн. ДВ бр. 80/26.10.2012 г.).

За 4-то йерархично ниво, малки градове с микрорегионално значение в територията на групи общини, НКПР предвижда 90 броя малки градове. Тези градове имат изключително важна роля за периферните селски и планински райони, предлагат работни места и основни публични услуги на повече от една община. Критерии за избор на тези градове са: подходящо местоположение в територията на областите, демографска големина, налични функции с надобщинско значение в икономиката, социалната сфера, образованието, здравеопазването и културата. Разположението на градовете от 4-то йерархично ниво е равномерно в цялата национална територия - в СЗР 16 бр., в СЦР 11 бр., в СИР 10 бр., в ЮИР 15 бр., в ЮЦР 20 бр. и в ЮЗР 18 бр. Градовете Созопол, Твърдица, Сопот, Стамболийски, Хисаря, Ивайловград, Ракитово, Септември, Костенец, Златица, Банско и Трън са посочени от 4-то ниво, но са на границата между 4-то и 5-то ниво. В зависимост от бъдещото им развитие под влияние на социално-икономически и демографски фактори, те могат да останат в 4-то ниво или да загубят своето значение и да отпаднат в 5-то ниво. В НКПР те са поставени целево в 4-то ниво с оглед тяхното значение за поддържане нивото на обслужване на прилежащите им територии. Сред тях безспорно по-добри шансове на този етап имат курортните градове.

Стабилизирането на мрежата от малки градове от 4-то йерархично ниво изисква специална национална политика, тъй като от състоянието на тези градове ще зависи насоката на развитие на периферните селски и планински райони. Значението на малките градове в селски райони е обект на особено внимание и в общоевропейските документи за балансирано териториално развитие. НКПР препоръчва всички 90 бр. градове от 4-то йерархично ниво да бъдат включени за изготвяне на ИПГВР за следващия планов период, за да може на основата на тези планове да се осъществяват действия по интегрираното им развитие. ИПГВР на тези градове могат да се изготвят по облекчена методика и процедура, да не предвиждат ограничени зони за намеса, а прагматично да бъдат насочени към проекти и дейности с интегриращ характер и със значение за населението на града, общината и съседните малки общини, в съответствие със заложените приоритети в оперативните програми. Тъй като общините с центрове градове от 4-то йерархично ниво попадат в т.н. “селски райони”, е подходящо изпълнението на техните ИПГВР да бъде подкрепено от ПРСР. Териториална основа за осъществяване на всички действия за градско развитие са ОУП на градовете. Тъй като много малко градове от 4-то ниво притежават актуални устройствени планове, те следва да се изработят съгласно изискването на последните изменения и допълнения на ЗУТ (обн. ДВ бр. 80/26. 10.2012 г.).

НКПР не пренебрегва най-малките и най-много на брой градове и села от 5-то йерархично ниво. Това са 139 бр., (38 села и 101 много малки градове) общински центрове, където се осъществява първичното обслужване на населението на общините и където са налични работни места извън селскостопанската заетост – в сферата на социалните услуги, търговията, администрацията, промишленото и занаятчийското производство, образованието, културата. Важно условие за свързаността с останалите селища в общините и достъпа до тези услуги са удобните, изградени и поддържани, комуникационно-транспортните връзки.



Градове за подкрепа по ОПРР за периода 2014-2020 г.

В НКПР е предложен набор от подходящи за подкрепа градове по Оперативната програма за регионално развитие за периода 2014-2020 г. - инструмент “интегрирано градско развитие” чрез изготвяне на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Предложението включва всичките 35 града от 1-во, 2-ро и 3-то йерархични нива като основни урбанистични полюси на растеж и развитие. От съществено значение е подкрепата за малките градове от 4-то йерархично ниво, които имат значение за развитието на селските райони. На това ниво ОПРР взаимодейства с ПРСР, която подпомага по-голямата част от градовете на ниво 4. Съществен въпрос е на това ниво на градове-центрове да има добро разграничаване на двете програми, за да се постигне желаното въздействие при условията на ограничени ресурси.

В тази връзка, като се отчитат възможностите на ОПРР за периода 2014-2020 г., в НКПР е отчетено, че подходящи за подкрепа от ОПРР са 17 бр. градове от 4-то ниво, определени чрез прилагането на определени мотиви и критерии за избор.

Основните мотиви са свързани с необходимостта от стимулиране на достатъчно голям брой малки градове, разположени в периферни селски, планински и крайгранични райони. Тези градове са центрове, предлагащи работни места и основни услуги със значение за повече от една община и в бъдеще добрите комуникационно-транспортни връзки с тях ще са от съществено значение.

Критериите за избор са подходящо местоположение в територията на областите и добра транспортна достъпност, демографска големина, налични функции с надобщинско значение в сферата на икономиката, социалната сфера, здравеопазването, образованието, културата. Изборът на градове за подкрепа на интегрираното градско развитие по ОПРР се базира на следните конкретни критерии:


  1. Да бъде разположен на основна или на второстепенна ос на развитие

  2. Да бъде разположен в периферна територия (крайгранична или вътрешна), за да осъществява важни връзки със съседни територии и населени места, вкл. и извън страната

  3. Да играе роля на обслужващ център за повече от една община

  4. Да играе важна роля на балансьор в развитието на областта в допълнение на областния център (във всяка област да има поне още един град с подобни функции)

Предложените 13 бр. градове от 4-то ниво за включване чрез изготвени интегрирани планове към ОПРР са: Троян, Севлиево, Попово, Карнобат, Малко Търново, Нова Загора, Свиленград, Ивайловград, Крумовград, Девин, Самоков, Сандански, Гоце Делчев. Заедно Лом, Велинград, Панагюрище и Балчик, които разработват ИПГВР към момента и с градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво те формират група от 52 града.

Агломерационни образувания

Агломерационните образувания в националната територия се формират при наличието на градско ядро с достатъчен икономически, социален и инфраструктурен потенциал. Агломерирането между населените места протича с различна скорост и интензитет при различните йерархични нива на градове-центрове и се осъществява в зоната на активно влияние. Изявата на интеграционните връзки между центъра-град и съседните населени места се проявява по един и същи начин, но интензитетът зависи от големината и значението, т.е. – от йерархията на центъра.

Агломерационните образувания включват териториите на общини или части от общини, обвързани териториално и функционално. Регламентирането на агломерационните образувания като обект на пространственото планиране и планирането на регионалното развитие може да доведе до подобряване на управлението им чрез съчетаване на усилията на групата общини, в територията на които се формира агломерацията. За целите на НКПР са приети следните дефиниции:



  • Агломерационно ядро - град–център с пространствено приобщени към него съседни населени места и други обекти в обща непрекъсната пространствена система.

  • Агломерационен ареал - активната част от територията на общината или на групата общини, в която се осъществяват интензивни функционални връзки между града-център и други населени места и обекти.



Фиг. 7: Градовете за подкрепа по ОПРР 2014-2020 г. (52броя)

В годините на преход в края на ХХ век, както и в последните години на финансова и икономическа криза, се наблюдават процеси, които забавят агломерирането. Основните фактори, отслабващи агломерационните процеси, са демографският спад, икономическата криза, изоставането в обслужващата сфера, в обществения транспорт. Независимо от общия спад, създадените пространствени връзки подкрепят до голяма степен функционирането в образуванията и са възможност за възникване на нови функции.



За агломерационните образувания е важно повишаването на тяхната конкурентоспособност чрез обединяване на ресурсите и кооперирането на секторните политики за постигането на:

  • Подобряване на привлекателността на средата за бизнеса чрез инвестиране в базова инфраструктура, привличаща инвестиционен интерес и стабилни световни и национални компании;

  • Създаване на предпоставки за диверсифициране на икономическите активности и увеличаване дела на новите технологии чрез обвързването им с центровете за образование, наука и иновации;

  • Активизиране на взаимодействията между клъстерните образувания в обхвата на агломерационните образувания;

  • Изграждане на свързващата инфраструктура между агломерационните ареали и съседните територии, по-малките градове и села, с което да се подобри достъпа до услуги, качеството на живот и капацитета на територията;

  • Подобряване на условията за туризъм и отдих в изявените туристически агломерации чрез отстраняване на негативните последици от туристическата урбанизация и съобразяване на бъдещото развитие на територията с нейния капацитет.

В НКПР са определени 4 типа агломерационни ареали и е прецизиран техният обхват.

  1. В първата група попадат агломерационни ареали на големи градове в територията на група съседни общини - София, Пловдив, Варна и Бургас;

  2. Агломерационни ареали на големи градове в територията на собствената община - Русе, Стара Загора, Плевен;

  3. Агломерационни ареали на средни градове, стеснени до обхвата на ядрото в територията на собствената община - Шумен, Добрич, Ямбол, Сливен, Хасково, Пазарджик, Благоевград, Перник, Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Разград, Силистра, Кюстендил, Смолян, Кърджали, Асеновград, Димитровград, Казанлък, Дупница, Горна Оряховица, Свищов.

При повечето от тези средни градове агломерационните връзки са много слабо изразени, но имат потенциал за евентуална бъдеща проява по отношение на най-близките малки населени места.

  1. Агломерационни образувания от туристически тип, развити под влияние на съвременните урбанизационни процеси и преобладаващите туристически функции – Несебър, Балчик, Каварна, Поморие, Созопол, Приморско и Царево на Черноморското крайбрежие и Банско, Самоков, Смолян, Сандански и Велинград, на основата на специфичните ресурси за планински и балнеоложки туризъм.

Съществуват и други малки градове с курортни функции в Стара планина, Родопите, Странджа, Средна гора, около традиционни курорти с минерални води, които имат потенциал за бъдещо развитие на агломерационни връзки на основата на туристическото развитие с интегриране на природни и културни ценности, уникални ландшафти с висока естетическа стойност, минерални води, подходящ микроклимат с доказани лечебни свойства, потенциал за алтернативни форми на туризъм и рекреация, щадящи околната среда.

Туристическата функция оказва силно влияние върху развитието и на агломерационните ареали на големите черноморски градове – Варна и Бургас като се отразява на тяхната пространствена и икономическа структура, върху облика и характера на крайбрежните им зони в границите на урбанизираната територия и в прилежащите селски райони и малки населени места.

Несъмнено при бъдещото урбанистично развитие агломерационните процеси ще продължават да се развиват и да водят до формирането на агломерационни образувания с производствено-градски характер и с рекреационно-туристически характер. Тези образувания ще се развиват най-вече по направленията на осите на развитие.



Фиг. 8: Пространствен модел на транспортната достъпност

Определянето и регламентирането на агломерационните ареали, когато обхващат група от общини, следва да даде възможност на общините, формиращи агломерационен ареал, да се сдружават за общи действия в сферата на социално-икономическото развитие, опазването на околната среда, транспортната политика, туристическата политика и, разбира се, в сферата на пространственото развитие. Това е проблем, който изисква законово уреждане и равнопоставено третиране на голямата община на града-център и съставните малки общини. Много важно е да се регламентира възможността Общият устройствен план на голям град да обхваща цялата територия на агломерационния ареал, а не да се ограничава само в територията на общината, какъвто е случаят с плановете на София, Пловдив, Варна, Бургас. Същото се отнася и за ОУП на другите големи и средни градове, които трябва да обхващат целия агломерационен ареал в околоградската територия на града-център заедно с приобщените населени места и други урбанизирани терени. Туристическите агломерационни образувания също следва да са обект на устройствено планиране в целия им обхват, за да може правилно да се насочват инвестиционните намерения в сферата на туризма и да се опазва околната среда от прекалена и непремерена туристическа урбанизация.



Оси на урбанистично развитие

Осите на урбанистично развитие, заложени в НКПР, следват предложената схема в Съвместния документ на страните от Вишеградската четворка плюс България и Румъния (V4+2) и доразвиват идеите от Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022. От тяхното рационално изграждане и разположение в територията на страната зависи постигането на стратегическите цели на НКПР.

Чрез развитието на този важен елемент на пространствения модел националното пространство на страната ще се свърже с осите на развитие в съседните страни, а също така ще се осигури по-добра достъпност до центровете на растеж, иновации, култура и образование. За целта е необходимо:



  • Доизграждане на важните геостратегически оси за връзките на страната с Европа и Азия, с държавите от Дунавския и Черноморския регион;

  • Осигуряване на устойчива комуникационно-транспортна система в националното пространство за равнопоставен достъп от второстепенните до главните оси и до центровете на административни, социални, културни и туристически услуги;

  • Изграждане на основните свързващи връзки за поддържане на полицентричния модел, създаващ предпоставки за доброто взаимодействие между градовете и селата и поддържащия ги с икономическата си активност хинтерланд;

  • Изграждане на липсващите второстепенни връзки в отдалечените и периферни територии, включително и тези, които имат първостепенно значение за достъп до природни и културни туристически ресурси.

Основните оси, които имат важно структуриращо значение за националната територия се развиват по протежение на главните национални и международни транспортни коридори, по които мрежата от населени места на страната се интегрира в европейската. Заедно с транспортните направления те формират своеобразна “транспортно-урбанизационна решетка”. Второстепенните оси имат значение предимно за структурирането на територията на районите. Те са разположени по транспортните коридори с регионално значение. Като главни оси на урбанистично развитие в националната територия се налагат две паралелни и три меридиални оси. Паралелните оси са:

1. Драгоман–София–Пловдив–Свиленград-Истанбул, част от общоевропейски транспортен коридор № 4 (ТРАСЕКА), и отклонението Пловдив–Стара Загора–Бургас, като важна национална ос;

2. София–Плевен–Русе и връзка с общоевропейски транспортни коридори № 7 и № 9 и отклонението София–Ловеч–Велико Търново–Шумен–Варна.

Характерно за паралелните оси е събирането им в столицата София, което освен изразените предимства крие и недостатъци и налага търсене на близки и по-далечни обходи от типа «байпас». Такъв обход, който следва да се превърне в ос на развитие е замислената магистрала Рила от Ихтиман до Дупница. Тя е в състояние да активизира допълнително развитието на туристическото развитие в Северна Рила.

Две паралелни оси, едната по Дунавското крайбрежие, а другата в подбалканските полета, се формират като второстепенни, но с възможност в бъдеще да прераснат в главни оси.

Главните меридиални оси по направление север-юг са следните:



  1. Западна - Видин–Враца–София–Благоевград–Кулата, част от общоевропейски транспортен коридор № 4 – приоритет на ЕС и на Стратегията на Р. България за развитие на транспортната система до 2020 г.

Тя ще се доразвие на север до Дунав при Видин чрез изграждане на четирилентов скоростен път от Ботевград до Видин. На юг същата ос на развитие по долината на река Струма се подкрепя чрез изгражданата автомагистрала и продължава към Солун и Атина. Активизирането на тази ос ще подобри връзките на столицата с градовете-центрове на север и на юг и може да подкрепи сериозно намерението за стимулиране на градовете Видин и Благоевград в двете периферни територии на Западна България.

  1. Средна - Русе–ВТърново–Габрово-Ст. Загора–Хасково-Кърджали-Маказа, част от общоевропейски транспортен коридор № 9 и свързващ страната с Румъния и Гърция.

Тази основна ос притежава относително много добро урбанизационно развитие с големите и средни градове и агломерационни ареали от север на юг – Русе, Велико Търново, Горна Оряховица, Казанлък, Стара Загора, Димитровград, Хасково, Кърджали.

  1. Източна – бъдещата АМ “Черно море”, обвързваща националното пространство със страните от Черноморския регион.

Дублирането на тази ос с крайбрежния първокласен път и изграждането на напречните връзки към територии и градски центрове в хинтерланда на крайбрежието ще намали натиска върху крайбрежните територии, ще подпомогне устойчивото и интегрирано развитие на Черноморското крайбрежие и на неговите главни урбанистични центрове и агломерационни ареали.

Главните оси осъществяват важни за страната връзки посредством общоевропейските транспортни коридори №№ 4, 7, 8, 9 и 10, със страните от Дунавския, Черноморския и Средиземноморския регион, обвързват националните летища, пристанища и жп гари. Някои от тях следват утвърдени във вековете трасета (Via Pontica, Via Diagonalis) и са важни културни коридори, свързващи културни ценности от различни епохи, или са важни за опазване на биоразнообразието миграционни пътища (Via Pontica, Via Aristotelis). Те са оси на урбанизация между центровете на растеж, иновации, бизнес и култура и имат геостратегическо значение.

Второстепенни оси на развитие се изявяват в направления, излизащи от основните оси или свързващи основните оси. Такива са: Лом–Монтана, Козлудуй–Враца, Никопол-Плевен–Ловеч–Троян, Свищов–В.Търново, Русе–Разград–Шумен, Силистра–Добрич–Варна, Сливен–Ямбол–Елхово, Карлово–Пловдив–Смолян–Рудозем, Симитли–Разлог–Банско–ГоцеДелчев–Илинден, Кюстендил–Дупница–Самоков–Ихтиман.

Второстепенните оси завършват пространствения модел на развитие и се очаква да активизират агломерационните процеси и урбанистичното развитие. Наличието на добра комуникационно-транспортна свързаност ще стимулира обитаването в малки населени места и ще привлече бизнес, развиващ алтернативни работни места в селските райони.

На регионално равнище са важни второстепенните оси на развитие, които осъществяват достъпността и свързаността на районите и градските центрове от 3-то и 4-то ниво в тях. При провеждане на политиката на пространствено развитие по отношение на градовете центрове от 4-то ниво е редно да се дава предимство на тези от тях, които са разположени в направленията на осите на развитие.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница