Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe



страница10/25
Дата22.07.2016
Размер3.28 Mb.
#770
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   25

6. Основни изводи


Анализът на специфичните териториални характеристики показа, че отделните териториални групи не са съставени от хомогенни общини, които имат общи черти и потребности. Това е резултат от начина на определяне на техния обхват. Това е политическа задача и зависи от поставените цели. Така например, при определяне на селските общини се изхождаше от потребността да се разшири максимално обхватът им за да могат максимален брой общини да имат достъп до финансовите ресурси на селската програма. В същото време подобен подход води до разпиляване на ресурси и е следствие от неясно определени цели и приоритети за развитието на съответната специфична група общини. Ако се търси по-целенасочена подкрепа на селските общини, от групата естествено трябва да отпаднат поне три вида общини – първо, това са туристическите общини, които са по-скоро потребители на продукцията на селските общини, второ, общините влизащи в агломерационни ареали и трето, малките силно индустриализирани общини като Девня, Гълъбово, Раднево и други, които имат много предимства, но не и за развитието на селското стопанство.

От останалите групи общини, най-хомогенни са планинските (без София) и черноморските общини. При тях може да се търсят общи интереси, като база за изграждане на национална политика за развитието им. Най-разнородна е групата на граничните общини. Дунавските общини също не са обединени от общи интереси.

Резултатът от анализа на модела „център-периферия” показа, че този класически модел на регионалното развитие на страната през годините се разрушава с усилени темпове. Това е следствие от демографската криза, която ерозира доскоро стабилната структура на средно големи градове в страната. Този факт дава основания за по-усилено провеждане на политика на укрепване на по-големи от областите териториални единици, каквито са районите от ниво 2.

Последният извод от анализа на специфичните територии е поставянето под въпрос на необходимостта от съществуване на множество агломерационни ареали. Резултатите показаха, че има основания да се говори за 4 агломерации, формирани около най-големите градове на страната. Те са в начален етап от своето развитие, когато имат нужда от разработване и прилагане на обща за цялата територия на ареала политика.

Много общини съчетават на своя територия както НКЦ, така и културни фестивали, традиции, природни забележителности и специфични производства. За привличането на туристи и инвеститори в тези общини е необходим интегриран подход и изграждане на хоризонтални междусекторни и управленски връзки, каквито предполага секторът „туризъм” по начало.

III. Изследване на градското развитие


Съгласно Техническите спецификации анализът по Тематично направление 3 трябва да включва „Изследване на градското развитие”.

1. ИПГВР – основа на градското развитие


Европейската политика в областта на интегрираното градско развитие е залегнала в редица стратегически документи, ключови сред които са Програмата за действие от Лил (2000 г.), Urban Aquis от Ротердам (2004 г.), Споразумението от Бристол (2005 г.), Териториалният Дневен ред и Лайпцигската харта (2007 г.), Декларацията от Марсилия (2008 г.), Декларацията за градско развитие от Толедо (2010 г.). Интегрираният подход в градското обновяване и развитие вече е възприет в повечето европейски страни, защото доказано оказва по-силно и по-продължително структурно въздействие в сравнение с отделните секторни мерки, които не решават комплексните проблеми на градовете, свързани с икономическото развитие, социалната интеграция, жилищната политика, опазването на околната среда.

Надграждайки целите и принципите на предходните документи, Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове насърчава по-широко прилагането на политиката за интегрирано развитие на градските райони и очертава значението на „необходимия баланс между икономически растеж, социално включване и опазване на околната среда чрез интегрирани политики за градско развитие”. Специално внимание се отделя на изостаналите градски зони в контекста на града като цяло. От съществено значение за изостаналите градски части е прилагането на стратегии за действие, вписани в политиката за интегрирано градско развитие:



  • Провеждане на стратегии за подобряване на физическата среда;

  • Укрепване на политиката за местната икономика и местния пазар на труда;

  • Проактивна политика за образование и обучение на деца и младежи;

  • Насърчаване на ефективния градски транспорт на поносими цени.

Успешното прилагане на тези стратегии ще намали изостаналостта на определени градски райони и ще бъде от полза за социално-икономическото развитие на целия град.

Лайпцигската харта препоръчва европейските градове да приложат програми за постигане на интегрирано развитие на градските райони за града като цяло. Чрез такива инструменти за планиране, ориентирани към изпълнението, би трябвало:



  • да се опишат силните и слабите страни на градовете и кварталите въз основа на анализ на текущото състояние;

  • да се определят съвместими цели за развитието на градската зона и да се изгради визия за града;

  • да се координират различните планове и политики за кварталите, секторите и технически проекти и да се гарантира, че планираните инвестиции ще помогнат да се насърчи добре балансираното развитие на градската среда;

  • да се координира и да се съсредоточи в пространствено отношение използването на средства от публични и частни отраслови играчи;

  • да се координират на местно равнище и равнище град-регион и да се ангажират гражданите и други партньори, които могат да допринесат значително за оформянето на бъдещото икономическо, социално, културно и екологично качество на всяка зона.

Декларацията за градско развитие от Толедо доразвива Лайпцигската харта, като поставя специален акцент върху стратегическото значение на регенерацията - процеса на подобряване на състоянието на западнали райони и подпомагане на хора, изпаднали в тежко социално положение.

Интегрираният план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) е именно такъв инструмент за планиране, който служи за основа и „пътна карта” за трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на приоритетни градски територии. ИПГВР представлява съвкупност от свързани във времето и пространството проекти, действия и инвестиционни намерения, които се прилагат в определени градски зони за въздействие в градовете – центрове на агломерационни ареали. Той интегрира политики и обединява разнородни участници за тяхното съвместно провеждане, като допринася за реализация на визията и стратегията за развитие на града, респективно на конкретни приоритети на развитието, определени в действащите стратегически и планови документи.





Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница