Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe



страница16/25
Дата22.07.2016
Размер3.28 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   25

3. Активност на общините по отношение на възможностите за изпълнение на проекти и усвояване на средства през текущия програмен период 2007-2013 г.


Активността на общините по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР и ПРСР е анализирана чрез съпоставка на броя на кандидатстващите към броя на допустимите по съответната операция общини, както и чрез средния брой на подадените проекти на една община – вж. таблици КАП-1 и КАП-2. Данните за ОПРР са публикувани на интернет страницата на ОПРР, а данните за ПРСР са предоставени от УО на ПРСР.

Таблица КАП- . Активност на общините по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР 2007-2013 г.

Код на операцията

Операция

Допустими общини

Кандидатствали общини

Подадени проекти от общини

Подписани договори от общини

Операция 1.1. Социална инфраструктура

BG161PO001-1.1.01

Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна, социална и културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали

86

82

188

72

BG161PO001-1.1.09

Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинска образователна инфраструктура в градските агломерации

86

51

51

43

BG161PO001-1.1.10

Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития

86

62

62

40

BG161PO001-1.1.11

Подкрепа за деинституционализация на социални институции, предлагащи услуги за деца в риск

86

61

77

29

Операция 1.4. Подобряване на физическата среда и превенция на риска

BG161PO001-1.4.02

„Подкрепа за подобряване на градската среда”

86

82

82

18

BG161PO001-1.4.03

Подкрепа за изграждане и укрепване на дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища в градските агломерации

86

26

26

17

BG161PO001-1.4.04

„Подкрепа за дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища в градските агломерации”

86

16

16

11

BG161PO001-1.4.05

„Подкрепа за интегрирано и устойчиво развитие чрез подобряване на градската среда”

86

64

64

23

BG161PO001-1.4.06

Подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в градските агломерации

86

49

50

43

BG161PO001-1.4.07

Подкрепа за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие

86

36

36

36

Операция 2.1. Регионална и местна пътна инфраструктура

BG161PO001-2.1.02

Подкрепа за устойчиво и интегрирано местно развитие чрез рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа

86

68

72

31

Операция 3.1. Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура

BG161PO001-3.1.02

„Подкрепа за развитието на туристически атракции”

161

80

107

14

BG161PO001-3.1.03

Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции

161

59

59

37

Операция 4.1: Дребномащабни местни инвестиции

BG161PO001-4.1.01

Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна инфраструктура, допринасяща за устойчиво местно развитие

178

155

156

33

BG161PO001-4.1.02

Подкрепа за изграждане и укрепване на дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища

178

24

24

14

BG161PO001-4.1.03

Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската образователна инфраструктура на 178 малки общини

178

99

99

66

BG161PO001-4.1.04

Подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в 178 малки общини

178

83

84

60

Операция 4.2: Междурегионално сътрудничество

BG161PO001-4.2.01

Подкрепа за междурегионално сътрудничество и обмен на най-добри практики

264

70

70

38

Обобщените данни от таблицата показват сравнително висока активност на общините по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР. Най-висока активност се наблюдава при операциите за подкрепа на образователната, социалната и културната инфраструктура, както в градските ареали (95% активност с 2,29 подадени проекта средно на една кандидатстваща община), така и за общините извън градските ареали (87% активност с 1,01 подадени проекти средно на една община). Причините за това са свързани с масовия характер на този вид инфраструктура. Висока активност се наблюдава и при операциите за подобряване на градската среда в градските агломерационни ареали (95% активност на общините при операция BG161PO001-1.4.02 и 74% активност при операция BG161PO001-1.4.05).

По-ниска активност се наблюдава при операциите, свързани с подкрепата на по-специфични дейности като борба със свлачищата и развитието на природни и културно-исторически атракции. Причината за това е свързана с неравномерното разпределение на свлачищата и природните и културно-историческите забележителности. Съпоставката на общините, подали проекти по тези операции с данните, събрани в рамките на Етап 1, показва, че повечето общини, на чиято територия са на лице свлачища и културно-исторически забележителности, са активни по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР.



Таблица КАП- . Активност на общините по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ПРСР 2007-2013 г.

 

Допустими за финансиране общини (бр.)

Кандидатствали общини (бр.)

Подадени проекти (бр.)

Общини подписани договор (бр.)

Подписани договори (бр.)

Мярка 313 "Насърчаване на туристическите дейности"

103

61

107

24

29

Мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони"

231

202

691

134

216

Мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места"

178

159

348

145

216

Обобщените данни от изпълнението на ПРСР също показват висока активност от страна на общините. Подобно на ситуацията при ОПРР най-висока активност се наблюдава при мярката, свързана с подкрепа на масовата инфраструктура – обновяване и развитие на населените места – реконструкция на улична мрежа и сгради с обществено значение, улично осветление и рехабилитация на зелени площи – (89,3% активност от страна на общините с 2,19 подадени проекта средно на 1 община), изграждане на ВиК мрежи, пътища и т.н. (87,4% активност от страна на общините с 3,42 подадени проекта средно на една кандидатстваща община). Най-ниска (59,2%) е активността при мярката за насърчаване на туристическите дейности, което както и при ОПРР се обяснява със значителните междурегионални различия в развитието на туризма в страната. Въпреки това обаче при мярката за насърчаването на туристическите дейности на една кандидатстваща община се падат средно по 1,75 проекта.

При ОПОС 2007-2013 г. активността на общините не може да се анализира по начина, по който тя е анализирана за ОПРР и ПРСР по-горе. Причината за това е свързана с механизма на кандидатстване по тази програма, който предвижда покани за кандидатстване – индивидуално или за определена група общини. За останалите оперативни програми, по които общините имат възможност за кандидатсване – ОПЧР и ОПАК, изследователският екип не разполага с данни за броя на подадените по отделните мерки проекти.

Към настоящия момент по линия на оперативните програми и ПРСР за общините в България са договорени 4 449 458 119,02 лв., като от тях реално са разплатени 1 276 152 139,15 лв. (28,7%). Практически само 1 от общо 264 общини в страната (Трекляно) не е бенефициент по оперативните програми и ПРСР. Общо по оперативните програми и ПРСР към момента са подписани 1800 договора с общини бенефициенти.

Фигура КАП- . Разпределение на договореното и реално изплатеното финансиране за общините в България по линия на оперативните програми и ПРСР

Най-голямо по размер финансиране за общините е договорено по линия на ОПОС – 1,88 млрд лв., което е резонно предвид факта, че тази програма е свързана с изграждането на мащабна инфраструктура и при нея са договорени най-големите проекти с европейско финансиране за общини – проектът за управление на отпадъците на Столична община, проектите за интегриран воден цикъл на общините Враца и Габрово и др. Тази оперативна програма е с по-нисък дял в общия размер на реално полученото финансиране за общините, както и с най-нисък процент на изпълнение на договореното финансиране – 19,5%, което се обяснява с по-големия мащаб и по-голямата продължителност на проектите, както и с по-голямата сложност, с която е свързано тяхното изпълнение.

На следващо място по размер на договорено финансиране за общините се нареждат програмите, които са пряко насочени към стимулиране на регионалното развитие – ОПРР и ПРСР. При тези програми и процент на изпълнение на договореното финансиране е по-висок в сравнение с ОПОС – съответно 26,8% и 47,4%.

С най-малък дял в общото договорено финансиране за общините са ОПРЧР и ОПАК. Тези програми обаче са с най-висок процент на изпълнение на договореното финансиране – съответно 52,8% и 40,2%. Това се обяснява с по-кратката продължителност на проектите по тези програми и предимно «мекия», неинвестиционен характер на финансираните проекти.



Таблица КАП- . Равнище на договорено финансиране за общините по оперативните програми и ПРСР по райони от ниво 2 (лв./1 ж.)

 

ОПРР

ОПОС

ПРСР

ОПРЧР

ОПАК

Средно за България

200,7

250,3

130,3

7,7

4,0

СЗР

201,4

289,4

236,5

11,1

3,9

СЦР

216,7

352,2

130,1

11,3

3,4

ЮИР

199,8

242,1

92,3

9,6

6,2

ЮЗР

285,7

226,1

92,2

5,9

4,0

СИР

175,3

109,2

137,0

7,9

5,5

ЮЦР

167,6

307,8

118,5

4,7

2,0

Размах на вариация (max-min)

125,9

243,0

144,3

4,2

6,6

Разпределението на договореното финансиране за общините на 1 ж. по райони от ниво 2 показва големи междурегионални различия при програмите с инвестиционна насоченост и по-малки междурегионални различия при програмите с неинвестиционен характер (ОПАК и ОПРЧР). Общата картина се изкривява значително от проектите по ОПОС, които са с голяма стойност даже и за сравнително малки по население общини. Това се отразява особено на подреждането на районите по общ размер на договореното финансиране на 1 ж (вж. следващата графика).

Фигура КАП- . Договорено финансиране по оперативните програми по райони от ниво 2 (лв./1 ж.)

Ако разгледаме разпределението по райони на финансирането на 1 ж. само за програмите, които са пряко свързани с регионалното развитие – ОПРР и ПРСР, то СЗР отново е на първа позиция, но подреждането на другите райони се променя. Изследването на корелационната зависимост между размера на 1 ж. финансирането за регионално развитие за общините с интегралната оценка на социално-икономическото развитие на общините, разработена в края на Етап 1, показва ниска корелация между размера на финансирането на 1 жител и равнището на социално-икономическо развитие на районите от ниво 2, което е обяснимо предвид факта, че ОПРР и ПРСР разпределят средства не въз основа на равнището на развитие на отделните региони, а операциите им имат секторна ориентация.



Фигура КАП- . Договорено финансиране по оперативните програми по области (лв./1 ж.)

Полученото договорено финансиране от оперативните програми на 1 жител по области показва много големи различия и силно «изкривяващ» ефект на средствата по ОПОС, които извеждат на предни позиции общини като Габрово, Перник и Враца, които имат големи интегрирани водни проекти по ОПОС. Подреждането на областите значително се променя ако се вземат предвид само средствата от програмите свързани с регионалното развитие (ОПРР и ПРСР) на 1 ж., като междуобластните различия отново са значителни. Подобно на случая с районите от ниво 2 изследването на корелационната зависимост между получените по ОПРР и ПРСР средства на 1 ж. и интегралната оценка за равнището на социално-икономическо развитие на областите показва ниска зависимост. Подобни заключения могат да бъдат формулирани и по отношение на общините.



Карта КАП- . Договорено финансиране от ОПРР и ПРСР по общини (лв./1 ж.)



Резултати от проведеното социологическо проучване

Проведеното социологическо проучване позволява да обогати, детайлизира и обясни наличната статистическа информация. Получените резултати за реализираните проекти и получените финансови средства показват сходно разпределение с показаното в предходната част на анализа.



Фигура КАП- . Реализирани проекти от 2007 г. досега от 18-те общини

Брой проекти



Финансови средства (млн.лв.)



ОПРР заема челна позиция по брой проекти, но по ОПОС има договорирани най-много средства, тъй като инвестициите по тази оперативна програма са много по-мащабни в сравнение с останалите програми.

Резултатите от социологическото проучване са анализирани и през призмата на големината на общините, които са разделени в три групи: 1) малки – с население до 20 хил. жители, 2) средни – с население между 20 и 50 хил. жители и 3) големи – с население над 50 хил. жители (вж. следващата таблица).



Таблица КАП- . Разпределение на общините по брой на реализираните проекти







Брой проекти

Общо







до 10

от 10 до 20

от 20 до 30

над 30




Големина на общината

малки общини

2

3

1

0

6

средни общини

1

2

1

2

6

големи общини

1

1

3

1

6

Общо




4

6

5

3

18

Данните показват, че не може да се изведе ясна зависимост между големината на общината и броя на проектите. В малките общини са изпълнени до 20 проекта за периода от 2007 г. досега, но най-много проекти са реализирани в средните по размер общини, а не в големите, както може да се очаква. Следователно не големината на общината, нейната активност е решаваща за броя на изпълняваните проекти.

Общините посочват, че от всички изпълнени и изпълнявани проекти от 2007 г. досега само при 6,1% е имало/има някакви трудности или закъснения. Това показва, че общините за изградили добра организация за реализация на проектите си, имат необходимия административен, технически и финансови капацитет и са изградили ползотворно сътрудничество с финансиращите институции, най-вече в междинните звена на ОП.

Констатираните трудности при изпълнение на проектите се отнасят до етапите на проектния цикъл, свързани с неговата същинска реализация – разработване на проекта документация, реализация и приключване на проекта. В рамките на отделните етапи затрудненията обхващат:

Етап на проектния цикъл

Проблеми/затруднения

Разработване на проектна документация

В частта технически инвестиционен проект по ЗУТ

Тежки процедури при изготвянето на съпътстващи и съгласувателни документи – НКИН, Басейнови дирекции

Изискванията на някои от програмите за задължително ползване на консултантски фирми


Реализация на одобрения проект - възлагане, контрол и управление на обществени поръчки

Тромава процедура по ЗОП при контрола на обществените поръчки и при сключването на договор с изпълнителите

Липса на единни указания за прилагане на нормативната уредба по ЗОП

Затруднения при изготвянето на технически спецификации и определянето на критериите за избор на изпълнители по ЗОП

Забавяне при съгласуването на тръжни документации

Честа смяна в законодателството по обществените поръчки

Сложно написани текстове в насоките за кандидатстване и трудности при тълкуването им

Чести промени в ръководствата за изпълнение на проекти

Липса на синхрон между изискванията за прилагане на методологията между УО и контролните органи (Сметна палата и АДФИ)

Осигуряване на начално финансиране за проектите

Забавяне на плащанията от ОП по проектите – авансови, междинни и финални



Проключване на проекта

Забавяне на плащанията по отправените искания за средства, особено на окончателните искания за средства, и налагането на финансови корекции. Посоченото налага да се търсят алтернативни източници на финансиране, като ползването на заеми от банки и други институции

Кратки срокове за приключване

Основно по отношение въпроси по време на оценката на отчетните доклади, допълнително изисквани документи и др. – участниците са приключили своето участие, договорите им са изпълнени и разплатени и трудно могат да бъдат накарани да сътрудничат след това


Представените данни показват, че най-многобройни и най-разнообразни по характер са проблемите, с които се сблъскват общините на етапа на реализация на одобрения проект.

По отношение на етапите генериране и формулиране на проектната идея, приоритизиране и/или избор на проектна идея и защита на проекта пред съответните институции не са констатитани затруднения.

В почти всички общини обществеността е ангажирана с избора на проекти за финансиране. Най-честата форма, която се използва, са обществените обсъждания. По-рядко, но се използват и други начини като срещи, публикации/допитвания на интернет страници и местни медии, фокус групи по определени теми, анкетни проучвания, кръгли маси, кутии за мнения и предложения, поставени на видно и общодостъпно място.

В 15 от анкетираните 18 общини през последните 5 години се разработват средно по 2-3 проекта по предложение или съвместно с граждански инициативи, сдружения, НПО, местни инициативни групи. Тези проекти са основно в сферата на културата, социалните услуги, развитие на гражданското общество и образованието. На фона на броя на проектите, изпълнявани от общините, тези партньорски проекти имат малък дял, като местните власти имат водещата роля при генериране на идеи и реализиране на проекти.

1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница