Активност на общините по отношение на възможностите за изпълнение на проекти и усвояване на средства през текущия програмен период 2007-2013 г

3. Активност на общините по отношение на възможностите за изпълнение на проекти и усвояване на средства през текущия програмен период 2007-2013 г.

По-ниска активност се наблюдава при операциите, свързани с подкрепата на по-специфични дейности като борба със свлачищата и развитието на природни и културно-исторически атракции. Причината за това е свързана с неравномерното разпределение на свлачищата и природните и културно-историческите забележителности. Съпоставката на общините, подали проекти по тези операции с данните, събрани в рамките на Етап 1, показва, че повечето общини, на чиято територия са на лице свлачища и културно-исторически забележителности, са активни по отношение възможностите за изпълнение на проекти по ОПРР.

При ОПОС 2007-2013 г. активността на общините не може да се анализира по начина, по който тя е анализирана за ОПРР и ПРСР по-горе. Причината за това е свързана с механизма на кандидатстване по тази програма, който предвижда покани за кандидатстване – индивидуално или за определена група общини. За останалите оперативни програми, по които общините имат възможност за кандидатсване – ОПЧР и ОПАК, изследователският екип не разполага с данни за броя на подадените по отделните мерки проекти.

Към настоящия момент по линия на оперативните програми и ПРСР за общините в България са договорени 4 449 458 119,02 лв., като от тях реално са разплатени 1 276 152 139,15 лв. (28,7%). Практически само 1 от общо 264 общини в страната (Трекляно) не е бенефициент по оперативните програми и ПРСР. Общо по оперативните програми и ПРСР към момента са подписани 1800 договора с общини бенефициенти.

Фигура КАП- . Разпределение на договореното и реално изплатеното финансиране за общините в България по линия на оперативните програми и ПРСР

Най-голямо по размер финансиране за общините е договорено по линия на ОПОС – 1,88 млрд лв., което е резонно предвид факта, че тази програма е свързана с изграждането на мащабна инфраструктура и при нея са договорени най-големите проекти с европейско финансиране за общини – проектът за управление на отпадъците на Столична община, проектите за интегриран воден цикъл на общините Враца и Габрово и др. Тази оперативна програма е с по-нисък дял в общия размер на реално полученото финансиране за общините, както и с най-нисък процент на изпълнение на договореното финансиране – 19,5%, което се обяснява с по-големия мащаб и по-голямата продължителност на проектите, както и с по-голямата сложност, с която е свързано тяхното изпълнение.

На следващо място по размер на договорено финансиране за общините се нареждат програмите, които са пряко насочени към стимулиране на регионалното развитие – ОПРР и ПРСР. При тези програми и процент на изпълнение на договореното финансиране е по-висок в сравнение с ОПОС – съответно 26,8% и 47,4%.

С най-малък дял в общото договорено финансиране за общините са ОПРЧР и ОПАК. Тези програми обаче са с най-висок процент на изпълнение на договореното финансиране – съответно 52,8% и 40,2%. Това се обяснява с по-кратката продължителност на проектите по тези програми и предимно «мекия», неинвестиционен характер на финансираните проекти.

Ако разгледаме разпределението по райони на финансирането на 1 ж. само за програмите, които са пряко свързани с регионалното развитие – ОПРР и ПРСР, то СЗР отново е на първа позиция, но подреждането на другите райони се променя. Изследването на корелационната зависимост между размера на 1 ж. финансирането за регионално развитие за общините с интегралната оценка на социално-икономическото развитие на общините, разработена в края на Етап 1, показва ниска корелация между размера на финансирането на 1 жител и равнището на социално-икономическо развитие на районите от ниво 2, което е обяснимо предвид факта, че ОПРР и ПРСР разпределят средства не въз основа на равнището на развитие на отделните региони, а операциите им имат секторна ориентация.

Полученото договорено финансиране от оперативните програми на 1 жител по области показва много големи различия и силно «изкривяващ» ефект на средствата по ОПОС, които извеждат на предни позиции общини като Габрово, Перник и Враца, които имат големи интегрирани водни проекти по ОПОС. Подреждането на областите значително се променя ако се вземат предвид само средствата от програмите свързани с регионалното развитие (ОПРР и ПРСР) на 1 ж., като междуобластните различия отново са значителни. Подобно на случая с районите от ниво 2 изследването на корелационната зависимост между получените по ОПРР и ПРСР средства на 1 ж. и интегралната оценка за равнището на социално-икономическо развитие на областите показва ниска зависимост. Подобни заключения могат да бъдат формулирани и по отношение на общините.

Проведеното социологическо проучване позволява да обогати, детайлизира и обясни наличната статистическа информация. Получените резултати за реализираните проекти и получените финансови средства показват сходно разпределение с показаното в предходната част на анализа.

Брой проекти

Финансови средства (млн.лв.)

Резултатите от социологическото проучване са анализирани и през призмата на големината на общините, които са разделени в три групи: 1) малки – с население до 20 хил. жители, 2) средни – с население между 20 и 50 хил. жители и 3) големи – с население над 50 хил. жители (вж. следващата таблица).

Общините посочват, че от всички изпълнени и изпълнявани проекти от 2007 г. досега само при 6,1% е имало/има някакви трудности или закъснения. Това показва, че общините за изградили добра организация за реализация на проектите си, имат необходимия административен, технически и финансови капацитет и са изградили ползотворно сътрудничество с финансиращите институции, най-вече в междинните звена на ОП.

Констатираните трудности при изпълнение на проектите се отнасят до етапите на проектния цикъл, свързани с неговата същинска реализация – разработване на проекта документация, реализация и приключване на проекта. В рамките на отделните етапи затрудненията обхващат:

Етап на проектния цикъл	Проблеми/затруднения
Разработване на проектна документация	В частта технически инвестиционен проект по ЗУТ Тежки процедури при изготвянето на съпътстващи и съгласувателни документи – НКИН, Басейнови дирекции Изискванията на някои от програмите за задължително ползване на консултантски фирми
Реализация на одобрения проект - възлагане, контрол и управление на обществени поръчки	Тромава процедура по ЗОП при контрола на обществените поръчки и при сключването на договор с изпълнителите Липса на единни указания за прилагане на нормативната уредба по ЗОП Затруднения при изготвянето на технически спецификации и определянето на критериите за избор на изпълнители по ЗОП Забавяне при съгласуването на тръжни документации Честа смяна в законодателството по обществените поръчки Сложно написани текстове в насоките за кандидатстване и трудности при тълкуването им Чести промени в ръководствата за изпълнение на проекти Липса на синхрон между изискванията за прилагане на методологията между УО и контролните органи (Сметна палата и АДФИ) Осигуряване на начално финансиране за проектите Забавяне на плащанията от ОП по проектите – авансови, междинни и финални
Проключване на проекта	Забавяне на плащанията по отправените искания за средства, особено на окончателните искания за средства, и налагането на финансови корекции. Посоченото налага да се търсят алтернативни източници на финансиране, като ползването на заеми от банки и други институции Кратки срокове за приключване Основно по отношение въпроси по време на оценката на отчетните доклади, допълнително изисквани документи и др. – участниците са приключили своето участие, договорите им са изпълнени и разплатени и трудно могат да бъдат накарани да сътрудничат след това

Представените данни показват, че най-многобройни и най-разнообразни по характер са проблемите, с които се сблъскват общините на етапа на реализация на одобрения проект.

По отношение на етапите генериране и формулиране на проектната идея, приоритизиране и/или избор на проектна идея и защита на проекта пред съответните институции не са констатитани затруднения.

В почти всички общини обществеността е ангажирана с избора на проекти за финансиране. Най-честата форма, която се използва, са обществените обсъждания. По-рядко, но се използват и други начини като срещи, публикации/допитвания на интернет страници и местни медии, фокус групи по определени теми, анкетни проучвания, кръгли маси, кутии за мнения и предложения, поставени на видно и общодостъпно място.

В 15 от анкетираните 18 общини през последните 5 години се разработват средно по 2-3 проекта по предложение или съвместно с граждански инициативи, сдружения, НПО, местни инициативни групи. Тези проекти са основно в сферата на културата, социалните услуги, развитие на гражданското общество и образованието. На фона на броя на проектите, изпълнявани от общините, тези партньорски проекти имат малък дял, като местните власти имат водещата роля при генериране на идеи и реализиране на проекти.