VI. Анализ на източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение за периода 2014-2020 година

VI. Анализ на източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение за периода 2014-2020 година

1. Методологически подход

• 
  Изследване на източниците за финансиране на регионалното развитие в периода 2007-2010 г. Изследването обхваща всички източници на финансиране на регионалното развитие: държавен бюджет, общински бюджети, европейски фондове за развитие и международни финансови източници.
  
• 
  Изготвяне на прогноза за източниците на финансиране на регионалното развитие, които ще бъдат на разположение през периода 2014-2020 година.
  

За прецизно изпълнение на поставената задача, следва да се търси по-тясно определение на обхвата на регионалното развитие. Най-логично изглежда от широкото определение да се извадят елементите, които са свързани със секторните политики. Така в тесен смисъл и за нуждите на този анализ се приема, че регионалното развитие обхваща поддържането и усъвършенстването на техническата и социалната инфраструктура, която е предмет на публично или публично-частно финансиране. Необходимо е да се направи уточнението, че по този начин се изключват части от инфраструктурата, които са предмет само на частни инвестиции (като телекомуникациите и електропреносната мрежа). Транспортната инфраструктура също е предмет на специален секторен доклад, както и голяма част от социалната инфраструктура (училища, болнични заведения, социални домове), така че те ще имат по-ограничено представяне на източниците и възможностите за финансиране.

В началото е необходимо да се направи още едно уточнение. По време на подготовка на доклада все още липсва ясна финансова рамка на финансовите източници, които страната би получила от ЕС. Повечето международни финансови институции също нямат разработени и представени програми за финансиране на Р България до 2020 г. Едновременно с това икономическата криза е в разгара си, успявайки да опровергае всички оптимистични предсказания за бързото й отминаване. Прогнозите за икономическия растеж не само за страната, но в световен план се актуализират през три месеца. Тази твърде динамична среда поставя планирането и прогнозирането пред много трудности и изпитания. Затова при разработката са направени много допускания и предположения за развитие на макроикономическата среда. Те обаче не могат да изчерпят всички варианти, както и е невъзможно да бъдат разгледани всички сценарии на развитие. Така че, полезността на доклада следва да се търси в структурирането на проблема и развитие на темата в рамките на направените допускания.

Другото определение, което следва да се направи, е за съдържанието на понятието „източници на финансиране на регионалното развитие“. В зависимост от различни приложими критериални разграничители, могат да се определят широк спектър от „източници на финансиране“. В зависимост от времевата финансова рамка, предназначение, целенасоченост, възстановимост на средствата, произход, източниците на финансиране могат да бъдат съответно краткосрочни и дългосрочни, свързани с политиката на сближаване, развитие на конкурентоспособността на регионите или на сътрудничеството между тях, насочени към подобряване на съответни елементи на техническата и социалната инфраструктура – пътища, водоснабдяване, канализация и пречистване, градска среда, здравни заведения, образователни институции, спортни обекти и т.н., възстановяеми (възмездни) или невъзстановяеми (безвъзмездни), от общи фондове на ЕС или от индивидуални фондове на страни или група страни, както и вътрешни или външни за съответната страна.

От този спектър следва да отпаднат възмездните средства, индивидуалните фондове на отделни страни или група страни. Възмездните средства следва да отпаднат, защото те трудно биха могли да бъдат идентифицирани. Всеки бенефициент би могъл да ползва такива финансови ресурси на банковия или извънбанковия пазар в страната или извън нея. Тъй като тези средства подлежат на връщане и служат за покриване на временни финансови нужди, крайният източник на финансиране е обикновено европейски или вътрешен. Освен това тези средства на практика не водят до увеличение на общия финансов ресурс, а само подпомагат изпълнението на проекти и програми, които водят до усвояването му. Индивидуалните фондове или програми на отделни страни или групи страни имат по-скромно влияние и много често при тях е смесено финансиране както за инфраструктурни, така и за т.н. „меки“ проекти, които са насочени към институционално укрепване или предоставяне на техническа помощ. Друго затруднение, което съществува при тях е, че те залагат активно участие при усвояването на партньор от съответната страна-донор, което още повече ограничава реалното финансиране на регионалното развитие в страната.

При отчитане на направените допускания за съдържанието на източниците на финансиране на регионалното развитие се очертават следните три основни източника, които ще бъдат разгледани в следващото изложение:

• 
  Европейски фондове;
  
• 
  Републикански бюджет;
  
• 
  Общински бюджети.