Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe


II. Изследване на специфичните териториални характеристики



страница4/25
Дата22.07.2016
Размер3.28 Mb.
#770
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

II. Изследване на специфичните териториални характеристики

1. Цел на изследването


В съответствие с Техническите спецификации анализът по Тематично направление 2 включва анализ на следните групи територии:

  • Селски общини и територии;

  • Планински общини и територии;

  • Черноморски общини;

  • Дунавски общини;

  • Гранични общини;

  • Централни и периферни (изоставащи в своето развитие) общини;

  • Общини в градски агломерации;

  • Общини със специфичен местен потенциал и сравнителни предимства.

За всяка една от посочените територии са анализирани:

  • териториалния им обхват;

  • основни социално-икономически характеристики;

  • несъответствията и възможностите пред социално-икономическото им развитие,

  • сравнителните предимства, с които тези територии разполагат, като бъдат обосновани и възможности за предоставяне на обособено финансиране.

Териториите със специфични териториални характеристики са анализирани както в общонационален план, така и на равнище район от ниво 2.

2. Обхват на специфичните територии, методологически подход и информационно осигуряване


Съгласно техническите спецификации обхватът на специфичните територии трябваше да бъде определен в Националната концепция за пространствено развитие на България за периода до 2020 г. Разработването на тази концепция ще се извърши в рамките на отделен договор, който бе подписан в началото на м. юни 2012 г. с избран от МРРБ консултант.

Това разминаване във времето между изпълнението на анализа по ТН 2 и изпълнението на договора за разработването на Националната концепция за пространствено развитие на България за периода до 2020 г. наложи Обединение „Регионални анализи за 2014+” да определи и обоснове обхват на всяка една от специфичните територии, които в последствие да анализира.

Определянето на това дали една община принадлежи към дадена специфична териториална група е обект на специален анализ, включващ влиянието на природогеографски и демографски фактори, на производствени връзки, транспортна достъпност, обвързаност на социалните системи и т.н. Подобно специално изследване не може да бъде обект на този анализ. Затова, поради липса на актуална информация за принадлежността на общините към съответните групи, обхватът им е определен на базата на съществуващи и достъпни за нас групировки, правени по различни поводи.

По конкретно, обхватът на:



  • Селските общини включват 231 общини, бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР);

  • Планинските общини включват 109 общини, разположени в планински райони на страната, като основен критерий за определяне на една община като планинска е разчленеността на релефа и надморската височина;

  • Граничните общини включват 77 общини, чиито граници съвпадат с държавната граница на страната, независимо дали е сухоземна или морска граница;

  • Дунавските и черноморските общини включват съответно 34 и 21 общини, които са членове на съответно на Асоциацията на дунавските общини (АДО) и Асоциацията на черноморските общини (АЧО). Тези две групи общини включват както общини с непосредствен излаз на р. Дунав и Черно море, така и общини без такъв излаз, които обаче поради исторически, икономически и др. причини се самоопределят съответно като дунавски и черноморски.

Списъците с общините, попадащи в посочените специфични територии е представен в приложение към настоящия доклад.

Прегледът на списъците на общините показва, че повечето общини попадат в повече от една от горните групи, като „членството” в три и дори четири групи не е изключение. Това от една страна затруднява интерпретацията на резултатите от анализа, а от друга – формулирането на предложения за специфично финансиране, насочено към потребностите на определена група общини.

Обект на анализ на противоречието между централни и периферни общини са областите, които като най-дълготрайни териториални структури естествено са формирали един централен град, който концентрира икономическата мощ на района и доминира над околното, предимно аграрно пространство.

Анализът на градските агломерации включва 36-те агломерации и включените в тях 86 общини съгласно Приложение 3 на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” (ОПРР).



Методологическият подход при изследването на специфичните териториални характеристики включва използването на разнообразен набор от показатели.

Териториалният обхват на специфичните териториални групи е изследван чрез: площта на съответната група общини спрямо общата територия на страната; площта на общините от съответната група, попадащи в даден район от ниво 2 спрямо общата територия на района; брой на населението на съответната група общини спрямо общото население на страната; брой на населението от съответната група, попадащи в даден район от ниво 2 спрямо общия брой на населението на района.

Основните характеристики на специфичните територии са изследвани чрез обобщаваща оценка, включваща следните групи ключови показатели, които са баланс между възможности за информационно осигуряване и необходимост от системно отразяване на социално-икономическото развитие на общините.

1. Демография

- естествен прираст (по данни на НСИ);

- миграция (по данни на НСИ);

- образователно равнище на населението (по данни на НСИ);

- възрастова зависимост на населението (по данни на НСИ).

2. Икономика

- данък транзакции с имущество/1 жител (по данни от отчетите на общинските бюджети – от база данни на НСОРБ);

- брой нощувки в средства за настаняване/1000 жители (по данни на НСИ);

- обработваема земя/1 жител (балансът на територията на Р.България);

- равнище на безработица (по данни на НСИ);

3. Инфраструктура

- общински пътища на 1000 кв.км. (от базата данни на НСОРБ);

- разходи за благоустройство в общинските бюджети на1 жител (по данни от отчетите на общинските бюджети – от база данни на НСОРБ);

- брой на леглата в здравни заведения (по данни на НСИ);

- места в заведенията за социални услуги в общността (по данни на НСИ);

- инвестиции в общинските бюджети на 1 жител (от базата данни на НСОРБ);



4. Доходи и имуществено състояние

- данък сгради на 1 жител (от базата данни на НСОРБ);

- данък МПС на 1жител (от базата данни на НСОРБ);

- социални помощи на1 жител (по данни от АСП);



5. Социални услуги

- дял на децата в детски ясли и градини от населението на възраст 3-6 г. (по данни на НСИ);

- общопрактикуващи лекари на 1000 ж. (по данни на НСИ);

- разходи за социални услуги в общността на 1ж. (по данни от отчетите на общинските бюджети – от база данни на НСОРБ)

- разходи за култура на 1 жител (по данни от отчетите на общинските бюджети – от база данни на НСОРБ)

6. Динамика на населението за периода 1995-2011 г. (по данни на НСИ)

Данните за по-голямата част от горните показатели са за 2010 г. Изключение правят обработваемата земя и общинските пътища. Източник на данни за обработваемата земя по общини е балансът на територията на Р.България от 2000 г. Данните за общинските пътища са от 2006 г. и са предоставени от НСОРБ. И двата показателя променят изключително малко стойността си през годините и това е основание за използването им при изчисляването на обобщаващата оценка за 2010 г. Още повече, че пропорционалните промени (увеличение/намаление) за всички общини не се отразяват на влиянието на съответния показател във формирането на крайната оценка. Образователното равнище на населението е изчислено като среден брой години, падащи се на 1 жител на базата на данните от преброяването от 2011 г.

Избраните групи показатели характеризират развитието на общините във всички аспекти – демографски, икономически, инфраструктурно, от позициите на доходите, имущественото състояние и получаваните социални услуги от населението. Шестата група се състои само от един показател, но отразява комплексното действие на всички показатели за един достатъчно дълъг период от време – 15 години чрез оценката на хората за съществуващата територия с нейния потенциал и възможности за реализация. Тази оценка кара хората да се придвижват от по-лошите към по-добрите места за живеене и работа.

Анализът на включените в отделните групи показатели дава основания да се направят следните изводи: първо, отделните показатели за демографско развитие, инфраструктура и социални услуги са сравнително добре балансирани и характеризират сравнително добре съответните системи; второ, показателите за икономическото развитие и доходите имат определени пропуски, т.е. не формират система, характеризираща съответната сфера. Така например икономическото развитие се характеризира чрез потенциала за развитие на селското стопанство – обработваемата земя, резултатът от развитието на туризма – брой нощувки, икономическата активност – стойността на осъществените сделки и трудово неангажираните активно търсещи работа, оценени чрез показателя равнище на безработица. В същото време няма нито един показател оценяващ директно развитието на икономиката като цяло – БВП, БДС, обща промишлена продукция и други подобни. Данни за такива показатели на равнище община не се предоставят от НСИ. Нашите намерения бяха тази страна на икономиката да се отрази чрез корпоративния данък (данък печалба) на 1 жител. Данни за този показател се събират и обобщават от Министерството на финансите (МФ). Въпреки, че не получихме официален отказ, МФ не предостави исканата информация. Подобна е ситуацията и с доходите. Те са оценени само със социалните помощи на 1 жител, т.е. с дела на населението, което няма достатъчно доходи. Данни за лисващия показател за доходите – ДДФЛ на 1 жител също се събират и обобщават в МФ, но такива също не бяха предоставени за целите на анализа.

При тази ситуация, нашата експертна оценка за обобщаващата оценка е, че в известна степен са подценени големите и силно индустриализираните общини за сметка на общините, притежаващи повече обработваеми земи, туристическите общини и общините, които са получили относително повече държавни трансфери за предоставяне на публични услуги.

Всяка една от представените 6 групи показатели участват с равен дял в обобщаващата оценка. Тази оценка се изчислява на два етапа. В рамките на първия етап се изчислява стойността на групови показатели – за демографско развитие, за икономическо развитие, за инфраструктура и т.н. От тези групови показатели на втория етап се изчисляват обобщаващи оценки на социално-икономическото развитие на отделните общини.

Привеждането на отделните показатели в единна размерност става като те се отнесат към най-високата стойност на съответния показател, получен от отделна община. По този начин равнищата на всеки показател се представят в проценти като общината с най-високо равнище получава 100%, а останалите – процент, равен на отношението на тяхната стойност към най-високата стойност. Така например, ако по даден показател община Х има стойност 20, а най-високата стойност на този показател е на община У и е равна на 80, то община У ще получи 100%, а община Х 25% (20:80).

Груповите показатели са средни аритметични стойности на включените в групата показатели, а обобщаващата оценка – средна аритметична на груповите стойности.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница