Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe


Сравнителен анализ на развитието на специфичните територии



страница5/25
Дата22.07.2016
Размер3.28 Mb.
#770
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

3. Сравнителен анализ на развитието на специфичните територии


Анализът на всяка специфична територия е структуриран по следния начин:

(а) териториален обхват – делът на населението и територията на специфичната група общини спрямо страната като цяло. Разпределение на съответната група общини по райони от ниво 2;

(б) общо социално-икономическо състояние в контекста на средното за страната – чрез сравнение на обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на специфичната територия със средната за страната оценка;

(в) анализ на различни аспекти от състоянието на общините от съответната специфична територия в контекста на средното за страната – чрез сравняване спрямо средното за страната на оценките за демографско състояние, за икономическо състояние, за имуществен и доходен статус на населението, за състояние на инфраструктурата, за състоянието на публичните услуги и за промените в броя на населението;

(г) анализ на вътрешногруповата диференциация между общините от съответната специфична територия според обобщаващата оценка за социално- икономическото им развитие спрямо средната за страната оценка;

(д) обобщаване на основните предимства и недостатъци на общините от съответната специфична територия спрямо средното за страната равнище на развитие.


3.1. Селски общини

3.1.1. Териториален обхват


В селските общини живеят малко над 3 млн.жители, които са 40,3% от населението на страната. Територията на селските общини е 90277,3 кв.км., или 81,3% от цялата територия на страната.

Тези общини са почти равномерно разпределени по райони от ниво 2. Относително най-голям дял от населението, живеещо в селски общини – 24% и територия – 20% попадат в ЮЦР, а най-малък – по 12% от населението и територията са в СЦР. Отнасянето на данните за селските общини към общото население и територия на съответните райони показва, че по-голямата част от районите гравитират около средните за страната показатели. Изключения при населението са СЗР, чийто дял на селските общини е 56% и ЮЗР с дял 27%, а отклонения при територията се наблюдават за СИР – 88% и СЦР – 74%.



Таблица СТ- . Дял на селските общини в населението и територията на районите от ниво 2




Население

Територия

СЗР

56.7%

81.2%

СЦР

40.9%

73.6%

СИР

40.7%

88.4%

ЮИР

41.4%

81.7%

ЮЦР

47.5%

81.5%

ЮЗР

27.1%

81.6%


3.1.2. Сравнителен анализ на развитието на селските общини


Следващата таблица и картата представят оценките за социално- икономическото състояние на общините от специфичната територия, въз основа на които се извършва анализът.

Таблица СТ- . Оценки за социално- икономическото състояние на селските общини





Обобщ. оценка

Оценка за демографско състояние

Оценка за промени в бр.на население

Оценка за икономическо състояние

Оценка за имущ. и доходен статус

Оценка за състоянието на инфраструктурата

Оценка за състоянието на публичните услуги

1. Р. България - средно

36,4

69,5

54,8

26,5

24,0

15,0

28,5

2. Селски общини

32,2

63,2

45,5

26,3

18,0

12,5

27,5

Разлика (1-2)

4,2

6,3

9,2

0,2

5,9

2,5

1,0

% от средното за Р. България (2/1*100)

88%

91%

83%

99%

75%

83%

97%
Карта СТ- . Групиране на селските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

Фигура СТ- . Подреждане на селските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие





Общо социално-икономическо състояние

Анализът на резултатите показва (вж. Таблица СТ-2), че обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на селските общини е значително по-ниска (над 12%) от средната за страната оценка. Това е логично следствие от състава на тази специфична територия, която обхваща 231 общини (над 87% от всички български общини), сред които преобладават малки, отдалечени, изолирани, обезлюдяващи, бедни, изостанали и/или със затихващи функции териториални единици.



Специфични аспекти на социално-икономическото състояние

Демографско състояние. Оценката за демографското състояние на групата селски общини е много по-ниска от средната за страната оценка - с около 9% (вж. Таблица СТ-2). Това означава, че тази специфична територия в много по-силна степен е засегната (а в перспектива – заплашена) от демографския срив.

Промени в броя на населението. Недоброто социално-икономическо състояние на анализираната специфична територия като цяло и на значителна част от съставляващите я селски общини ги е превърнало в непривлекателно място за живеене. Поради това оценката за промяната в броя на живеещото там население е изключително неблагоприятна - с около 17% по- ниска от средната за страната (вж. Таблица СТ-1).

Икономическо състояние. Оценката за икономическото състояние на разглежданата съвкупност от общини е идентична със средната за страната оценка - малко над 26 (вж. Таблица СТ-2). Обяснението за този странен на пръв поглед резултат може да се потърси във влиянието, което оказват върху средната за специфичната територия оценка силно развити общини от тази група – напр. Несебър, Банско, Приморско, Созопол, Балчик, Бяла (развит морски или планински туризъм), Божурище, Поморие, Девня, Пирдоп, Белослав (развита промишленост). Тези общини са водещи по обобщаващата си оценка не само в групата на селските общини, но и в класацията на всички общини в страната.

Имуществен и доходен статус на населението. Недоброто общо (средно) социално-икономическо състояние на анализираната тук група общини, както и тяхното лошо демографско състояние, рефлектира върху неблагоприятния имуществен и доходен статус на хората, живеещи там: средната оценка за този статус в специфичната територия е с около 25% по ниска от средната за страната (вж. Таблица СТ-2). На фона на добрата оценка за икономическо състояние това е индикатор за неравномерно разпределение на постиганите крайни резултати от развитието.

Състояние на инфраструктурата. Оценката за това състояние също значително отстъпва на средната за страната - с около 17% (вж. Таблица СТ-2). Това на свой ред – заедно напр. с лошия имуществен и доходен статус, води до влошаване на условията за живот и бизнес в преобладаваща част от общините от тази специфична територия.

Състояние на публичните услуги. Оценката за състоянието на разглежданата част от публичните услуги е незначително по- ниска до средната за страната. В контекста на значителните различия по други от разгледаните аспекти на социално- икономическото състояние, това подсказва, че достъпът и осигуреността на жителите на тази специфична територия с публични услуги е на относително добро ниво.

Вътрешногрупова диференциация между общините

Според равнището на обобщаващата им оценка за социално- икономическото развитие спрямо средната за страната обобщаваща оценка, общините от специфичната територия в случая се диференцират в четири групи (вж. Карта СТ-1, Фигура СТ-1):



  • Първа група – с оценки над средните за страната.

  • Втора група – с оценки между средната за страната и средната за специфичната територия.

  • Трета група - с оценки между средната за специфичната територия и прага на критичност за тази група общини.

  • Четвърта група – с оценки под прага на критичност.

По такъв начин, фактически тези групи отразяват различната степен на развитост на отделните селски общини.

Анализът на данните показва следното:

(а) разпределението по групи е както следва: първа група – 20 общини (9% от цялата съвкупност); втора група – 69 общини (30% от цялата съвкупност); трета група – 121 общини (52% от цялата съвкупност); четвърта група – 21 общини (9% от цялата съвкупност). Това разпределение отразява:


  • Наличие на голяма поляризация в общото социално- икономическо състояние на селските общини: на двата полюса (над средното за страната и под прага на критичност) са равен брой общини.

  • Степента на развитие на около 40% от цялата съвкупност общини е над средното за специфичната територия като цяло, а 1/3 са под средното за страната, но над средното за специфичната територия.

  • Над половината от селските общини са в диапазона „под средното за специфичната територия ниво на развитие, но над прага на критичност”.

(б) В първата група попадат – както се посочи и по- горе, общини чиято икономическа структура е доминирана от туризма (морски или планински) или от сравнително добре развита промишленост и/или гравитират около някой значителен център на развитие (напр. около София - Божурище, Правец, Е.Пелин; около Варна – Аксаково, Бяла). Тези общини трудно могат да се нарекат „селски” – и като структура на икономиката и като синоним на изостаналост. Диференциацията в оценките им за развитие е сравнително голяма (размахът, т.е. – разликата между минималната и максималната оценка е над 29, а коефициентът на вариация – над 15).

(в) В последната група попадат много изостанали селски общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални. Тези общини се намират в различни части на страната, но преобладават тези от Северозападния район.



(г) Другите две групи са разнообразни по състав, като всяка от съставляващите ги общини има своя силна страна, която извежда общата оценка било над средната за съвкупността, било (повече или по- малко) – над прага на критичност. Разбира се, общините в близост до граничните стойности на съответната група имат потенциал да преминат в по- горната благоприятна група или да влошат мястото си в подреждането. Диференциацията в тези две групи не е толкова силно изразена като в първата: размахът на оценките във втората група е едва 4,1, а в третата (най- многобройната) – само 4,5; съответно на това и коефициентите на вариация са незначителни (съответно 1% и 4%).

Предимства и недостатъци на общините от специфичната територия - изводи от анализа

  • Общото (средно) социално- икономическо състояние на съвкупността от 231 общини от тази голяма специфична територия е по- лошо от средното за страната. Това се дължи на значителния брой малки, бедни, изостанали и/или със затихващи функции териториални единици, участващи в тази съвкупност.

  • Оценките за различните страни (аспекти) от развитието на селските общини са нееднородни:

  • Преобладаваща част от тях – за демографско състояние, за промените в броя на населението, за имуществения и доходния му статус, както и за състоянието на инфраструктурата, са по- неблагоприятни от средните за страната оценки на същите аспекти.

  • Оценката за икономическото състояние на специфичната територия като цяло е сходна с тази „средно за страната”. Това се дължи най- вече на влиянието на относително по- силно развитите в туристическо или индустриално отношение около 20 общини. Те са водещи по обобщаващата си оценка не само в групата на селските общини, но и в класацията на всички общини в страната.

  • Оценката за състоянието на публичните услуги също е сходна на средната за страната, което е положителен момент, отразяващ сравнително добрата осигуреност на жителите на тази специфична територия с публични услуги.

Тази специфична територия, следователно, е много хетерогенна от гледна точка на социално- икономическото състояние и развитост на съставляващите я селски общини. Това показва, че те трудно могат да бъдат поставени под общ знаменател при набелязването на специфични мерки в подкрепа на тяхното развитие. От гледна точка на целите на сближаването, от целенасочена подкрепа се нуждаят общините от третата и четвъртата група, но от гледна точка на укрепване на моторите на развитие – специфична подкрепа/стимулиране следва да се оказва на общините от първите две групи (на относително по- развитите общини). В този смисъл, критериите, определящи обхвата на общините от тази специфична територия се нуждаят от прецизиране с оглед преодоляването на сегашната й хетерогенност и голям териториален обхват.

3.2. Планински общини

3.2.1. Териториален обхват


В планинските общини живеят малко над 3 млн.жители, които са 41,1% от населението на страната. Територията на планинските общини е 44878,9 кв.км., или 40,4% от цялата територия на страната.

Тези общини са изключително неравномерно разпределени по райони от ниво 2. Две-трети от населението, живеещо в планински общини и почти половината от територията на планинските общини попадат в ЮЗР. На следващо място е ЮЦР съответно със 17% от населението и 28% от територията на планинските общини. В останалите райони от ниво 2 живее между 1-5% от населението на планинските общини и попада между 3-9% от територията на планинските общини. Отнасянето на данните за планинските общини към общото население и територия на съответните райони показва, че ЮЗР е практически изцяло съставен от планински общини, ЮЦР също се характеризира с „планински” облик, а останалите райони могат да се характеризират като преобладаващо равнинни.



Таблица СТ- . Дял на планинските общини в населението и територията на районите от ниво 2




Население

Територия

СЗР

12,0%

21,3%

СЦР

15,8%

19,5%

СИР

2,4%

8,9%

ЮИР

15,3%

19,3%

ЮЦР

34,9%

55,7%

ЮЗР

100,0%

100,0%


3.1.2. Сравнителен анализ на развитието на планинските общини


Следващите таблица и карта съдържат оценките за социално-икономическото състояние на общините от специфичната територия, въз основа на които се извършва анализът.

Таблица СТ- . Оценки за социално- икономическото състояние на планинските общини





Обобщ. оценка

Оценка за демографско състояние

Оценка за промени в бр.на населението

Оценка за икономическо състояние

Оценка за имущ. и доходен статус

Оценка за състоянието на инфраструктурата

Оценка за състоянието на публичните услуги

1. Р. България - средно

36,4

69,5

54,8

26,5

24,0

15,0

28,5

2. Планински общини - всички

38,5

71,3

59,8

25,9

28,3

17,0

28,3

3. Планински общини – без София

33,4

66,3

49,9

24,1

18,0

13,6

28,6

Разлика (1-2)

-2,1

-1,8

-5,0

0,6

-4,4

-2,0

0,1

Разлика (1-3)

3,0

3,2

4,9

2,4

6,0

1,5

-0,2

% от средното за Р. България (2/1*100)

106%

103%

109%

98%

118%

113%

100%

% от средното за Р. България (3/1*100)

92%

95%

91%

91%

75%

90%

101%


Карта СТ- . Групиране на планинските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие



Фигура СТ- . Подреждане на планинските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

Общо социално-икономическо състояние

Анализът на резултатите показва (вж. Таблица СТ-4), че обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на планинските общини е по- висока (с 6%) от средната за страната оценка. Това се дължи на влиянието на Столична община, която е сред водещите в стопанско и социално отношение териториални единици. Изключването на Столична община води до значително намаляване (с около 8%) на обобщаващата оценка за цялата съвкупност от останалите 108 общини. Подобно е влиянието на столицата върху промените на всички оценки за специфичните аспекти на социално- икономическото състояние на планинските общини.



Специфични аспекти на социално-икономическото състояние

Демографско състояние. Оценката за демографското състояние на пълната група планински общини е малко по- висока от средната за страната оценка - с около 3% (вж. Таблица СТ-4), което означава по- благоприятни средни демографски характеристики. Отново обаче изключването на Столична община води до „нормализиране” на картината: оценката става с 5% по- лоша, което означава, че преобладаващата част от тази специфична територия в много по- силна степен е засегната от негативните процеси, характеризиращи демографския преход на страната.

Промени в броя на населението. И тук картината е диаметрално противоположна „с” и „без” столицата, която през последните 20 години се превърна в притегателно място за живеене и труд за много българи. По- ниската с почти 10% оценка за редуцираната група от 108 планински общини показва (вж. Таблица СТ-4), че тяхното население е оценило „с краката си” и с ниската си репродуктивност неблагоприятните условия за живот и реализация, което води до ускорено обезлюдяване на преобладаваща част от тази специфична територия.

Икономическо състояние. Отново столичната икономика е основната причина оценка за икономическото състояние на специфичната територия като цяло да е много близко до средната за страната (вж. Таблица СТ-4). Без Столична община обаче оценката спада с почти 10%, което изглежда по- реалистично предвид преобладаващия състав и профил на общините от тази специфична територия – малки, географски отдалечени и икономически изолирани и слабоконкурентни.

Имуществен и доходен статус на населението. Изключително силно е влиянието на Столична община върху оценките за този статус на населението в специфичната територия. По- високите доходи на живеещите и работещите в столицата им позволяват (особено в годините на растеж до 2008 г.) да поддържат по- висок стандарт в сравнение със средния за страната (това е и ключова причина за миграцията към столичния град). Изключването на Столична община води до драстичен спад с около 25 на оценката (вж. Таблица СТ-4), което е показателно за големите диспропорции в имуществения и доходния статус на „столичното” население и жителите на останалите планински общини.

Състояние на инфраструктурата. Отново оценките „с” и „без” столицата са коренно различни. Неучастието на Столична община във формирането на оценката за състоянието на инфраструктурата в специфичната територия води до нейната по- ниска стойност с 10% спрямо средната за страната (вж. Таблица СТ-4). Това – заедно напр. с продължаващото обезлюдяване и застаряване, с лошия имуществен и доходен статус, води до деградиране на условията за живот и бизнес в преобладаваща част от общините от тази специфична територия.

Състояние на публичните услуги. Единствено тази специфична оценка не се влияе от присъствието/отсъствието на столицата и тя е идентична със средната за страната. В контекста на значителните различия по другите аспекти на социално- икономическото състояние, това – както и при селските общини, подсказва, че жителите на разглежданата специфична територия не са ощетени по отношение на достъпа и осигуреността им с публични услуги.

Вътрешногрупова диференциация между общините

Според равнището на обобщаващата им оценка за социално- икономическото развитие спрямо средната за страната обобщаваща оценка, общините от специфичната територия в случая се диференцират в четири групи (вж. Таблица СТ-4, Фигура СТ-2):



  • Първа група – с оценки над средните за страната.

  • Втора група – с оценки между средната за страната и средната за специфичната територия.

  • Трета група - с оценки между средната за специфичната територия и прага на критичност за тази група общини.

  • Четвърта група – с оценки под прага на критичност.

По такъв начин, фактически тези групи отразяват различната степен на развитост на отделните планински общини.

Анализът на данните показва следното:

(а) разпределението по групи е както следва: първа група – 12 общини (11% от цялата съвкупност); втора група – 25 общини (23% от цялата съвкупност); трета група – 63 общини (58% от цялата съвкупност); четвърта група – 9 общини (8% от цялата съвкупност). Тази структура е сходна на разпределението на селските общини, затова също отразява:


  • Наличие на голяма поляризация в общото социално- икономическо състояние на планинските общини: на двата полюса (над средното за страната и под прага на критичност) са приблизително равен брой общини, като все пак групата на общините под „прага на критичност” е най- малобройната.

  • Степента на развитие на над 1/3 от цялата съвкупност общини е над средното за специфичната територия като цяло, а 23% са под средното за страната, но над средното за специфичната територия.

  • Почти 60% от планинските общини са в диапазона „под средното за специфичната територия ниво на развитие, но над „прага на критичност”.

(б) В първата група попадат общини чиято икономическа структура е диверсифицирана (най-вече София); доминирана от туризма (Банско, Копривщица, Разлог) или добивната промишленост (Челопеч, Пирдоп) и/или гравитират около някой значителен център на развитие (напр. около София - Божурище, Правец, Елин Пелин). Диференциацията в оценките им за развитие обаче е малка (размахът, т.е. – разликата между минималната и максималната оценка е 15, а коефициентът на вариация – около 10%).

(в) В последната група попадат много изостанали селски общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални. Тези общини се намират в различни части на страната, но преобладават тези в граничните западни райони (напр. Трекляно, Земен, Невестино, Бобошево, Трън).



(г) Другите две групи са разнообразни по състав, като всяка от съставляващите ги общини има своя силна страна, която извежда общата оценка било над средната за съвкупността, било (повече или по- малко) – над прага на критичност. Диференциацията в тези две групи може да се характеризира като незначителна: размахът на оценките във втората група е само 1,9, а в третата (най- многобройната) – само 4,6; съответно на това и коефициентите на вариация са незначителни (съответно 2,3% и 4,2%). С други думи, независимо от разнообразието на състава, общият социално- икономически профил на планинските общини от съответните групи е сходен.

Предимства и недостатъци на общините от специфичната територия - изводи от анализа

  • Общото (средно) социално икономическо състояние на съвкупността от 109 общини от тази сравнително голяма специфична територия варира според това дали в оценката участва или не Столична община. Включването й в съвкупността от планински общини извежда всички оценки над средните за страната стойности. Нейното изваждане обикновено води до спад на повечето оценки под средните за страната. Предвид обстоятелството, че Столична община във всички отношения се отличава много от останалите общини, може да се приеме, че описанието и анализът на социално- икономическото състояние и развитие на „редуцирания” обхват на тази специфична територия в по- голяма степен съответства на реалността.

  • Оценките за различните страни (аспекти) от развитието на планинските общини (без София-град) са преобладаващо неблагоприятни спрямо средното за България. Това се отнася – за демографското им състояние, за промените в броя на населението, за имуществения и доходния му статус, както и за състоянието на икономиката и инфраструктурата.

  • Единственото изключение е оценката за състоянието на публичните услуги, която е сходна на средната за страната. Това отразява сравнително добрата осигуреност на жителите на тази специфична територия с публични услуги.

  • Диференциацията между общините от четирите групи според степента им на развитие не е голяма. Това се отнася и за специфичната територия като цяло (ако се изключи Столична община, коефициентът на вариация на обобщаващите оценки е под 12%), което означава, че социално- икономическото състояние на общините от тази специфична територия е сходно.

Тази специфична територия, следователно, е сравнително хомогенна от гледна точка на социално- икономическото състояние и развитост на съставляващите я планински общини. Единственото изключение е Столична община, която единствено по физико- географски признак може да бъде определена като „планинска”. Това показва, че от гледна точка на регионалната политика тези общини могат да бъдат поставени под общ знаменател при набелязването на специфични мерки в подкрепа на тяхното развитие.

3.3. Дунавски общини

3.3.1. Териториален обхват


В дунавските общини живеят малко над 700 хил. жители, които са 9,6% от населението на страната. Територията на дунавските общини е 12989 кв.км., или 11,7% от цялата територия на страната.

Поради географския критерий за групирането на тези общини, те са концентрирани само в два района от ниво 2 в страната – СЗР и СЦР като общата територия на дунавските общини се поделя поравно между тези два района. Населението на дунавските общини се поделя между тези два района в отношение съответно 41%: 59%.



Отнасянето на данните за дунавските общини към общото население и територия на съответните райони показва, че на тях се падат по-голям дял от населението и територията на СЦР в сравнение със СЗР.

Таблица СТ- . Дял на дунавските общини в населението и територията на районите от ниво 2




Население

Територия

СЗР

32,9%

34,1%

СЦР

47,4%

43,3%

СИР

0,0%

0,0%

ЮИР

0,0%

0,0%

ЮЦР

0,0%

0,0%

ЮЗР

0,0%

0,0%


3.3.2. Сравнителен анализ на развитието на дунавските общини


Следващите таблица и карта съдържат оценките за социално-икономическото състояние на общините от специфичната територия, въз основа на които се извършва анализът.

Таблица СТ- . Оценки за социално- икономическото състояние на дунавските общини





Обобщ. оценка

Оценка за демографското състояние

Оценка за промени в бр.на населението

Оценка за икономическо състояние

Оценка за имущ. и доходен статус

Оценка за състоянието на инфраструктурата

Оценка за състоянието на публичните услуги

1. Р. България - средно

36,4

69,5

54,8

26,5

24,0

15,0

28,5

2. Дунавски общини

31,3

64,4

41,4

26,2

16,2

11,0

28,6

Разлика (1-2)

5,1

5,2

13,4

0,3

7,7

4,1

-0,2

% от средното за Р. България (2/1*100)

86%

93%

76%

99%

68%

73%

101%


Карта СТ- . Групиране на дунавските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие



Фигура СТ- . Подреждане на дунавските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие



Общо социално-икономическо състояние

Анализът на резултатите показва (вж. Таблица СТ-6), че обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на дунавските общини е значително по- ниска (над 14%) от средната за страната оценка. Това е логично следствие от състава на тази специфична територия, която обхваща 34 общини, сред които има редица малки, селски, изолирани, обезлюдяващи, бедни, изостанали и/или със затихващи функции териториални единици.



Специфични аспекти на социално-икономическото състояние

Демографско състояние. Оценката за демографското състояние на групата дунавски общини е по- ниска от средната за страната оценка - с около 7% (вж. Таблица СТ-6). Това означава, че тази специфична територия в по- силна степен е засегната (а в перспектива – заплашена) от демографския срив. Това в особено е валидно за периферни общини като Ново село, Гулянци, Иваново, Ценово, Хайредин.

Промени в броя на населението. Неблагоприятното социално- икономическо състояние на анализираната специфична територия като цяло и на значителна част от съставляващите я дунавски общини ги е превърнало в непривлекателно място за живеене. Поради това оценката за промяната в броя на живеещото там население е изключително неблагоприятна - с почти 25% по- ниска от средната за страната (вж. Таблица СТ-6). На практика това означава, че специфичната територия като цяло силно обезлюдява, което съчетано с влошаването на възрастовата структура на населението ограничава човешкия ресурс като важен фактор за бъдещото им развитие.

Икономическо състояние. Оценката за икономическото състояние на разглежданата съвкупност от общини е еднаква със средната за страната оценка - малко над 26 (вж. Таблица СТ-6). Обяснението за този резултат може да се потърси във влиянието, което оказват върху средната за специфичната територия оценка по- добре развити общини от тази група – напр. Козлодуй, Русе, Белене, Видин, Свищов. Тези общини са водещи по обобщаващата си оценка не само в групата на дунавските общини, но са и сравнително добре позиционирани в класацията на всички общини в страната.

Имуществен и доходен статус на населението. Недоброто общо (средно) социално-икономическо състояние на анализираната тук група общини, както и тяхното лошо демографско състояние, рефлектира върху неблагоприятния имуществен и доходен статус на хората, живеещи там: средната оценка за този статус в специфичната територия е с над 30% по ниска от средната за страната (вж. Таблица СТ-6). На фона на добрата оценка за икономическо състояние това е индикатор за неравномерно разпределение на постиганите крайни резултати от развитието.

Състояние на инфраструктурата. Оценката за това състояние също е далеч под средната за страната - с около 27% (вж. Таблица СТ-6). Това на свой ред – заедно напр. с лошия имуществен и доходен статус, води до влошаване на условията за живот и бизнес в преобладаваща част от общините от тази специфична територия.

Състояние на публичните услуги. Както и при специфичните територии на селските и на планинските общини, оценката за състоянието на разглежданата част от публичните услуги е идентична на средната за страната. В контекста на значителните различия по други от разгледаните аспекти на социално- икономическото състояние, това показва, че жителите на тази специфична територия не са ощетени по отношение на достъпа и осигуреността им с публични услуги.

Вътрешногрупова диференциация между общините

Според равнището на обобщаващата им оценка за социално- икономическото развитие спрямо средната за страната обобщаваща оценка, общините от специфичната територия в случая се диференцират в три групи (вж. Карта СТ-3, Фигура СТ-3):



  • Първа група – с оценки над средната за специфичната територия.

  • Втора група - с оценки между средната за специфичната територия и прага на критичност за тази група общини.

  • Трета група – с оценки под прага на критичност.

По такъв начин, тези групи отразяват различната степен на развитост на отделните селски общини.

Анализът на данните показва следното:

(а) разпределението по групи е както следва: първа група – 9 общини (26% от цялата съвкупност); втора група – 15 общини (44% от цялата съвкупност); трета група – 10 общини (30% от цялата съвкупност. Това разпределение отразява:


  • Наличие на равномерно изразена поляризация в общото социално- икономическо състояние на дунавските общини: на двата полюса (над средното за специфичната територия и под прага на критичност) са приблизително равен брой общини.

  • Степента на развитие на около 3/4 от цялата съвкупност общини е под средното за специфичната територия като цяло.

  • Степента на социално- икономическо развитие на другата ¼ е относително по-добро. Няма обаче нито една дунавска община, чиято обобщаваща оценка да е над средната за страната – даже Козлодуй, макар и с малко е под тази стойност.

Като цяло обаче, общите социално- икономически различия между общините от тази група са малки: коефициентът на вариация на обобщаващите им оценки е незначителен - малко над 7%.

(б) В първата група попадат – както се посочи и по- горе, общини чиято икономическа структура досега е позволявала повече или по- малко стабилно икономическо развитие: напр. Козлодуй и Белене (атомна енергетика), Свищов и Русе – образователни центрове с по-балансирана местна икономика, като Русе е и важен трансграничен транспортен център. Диференциацията в оценките им за развитие е много ниска (размахът, т.е. – разликата между минималната и максималната оценка е 4, а коефициентът на вариация – около 4%).

(в) Втората група е образувана от общини с центрове-малки градове, които са силно уязвими от неблагоприятните икономически и социални структури и процеси.

(г) В последната група попадат много изостанали селски общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални. Тези общини се намират в различни части на дунавското крайбрежие. Диференциацията на обобщаващите оценки на общините от последните две групи общини също е незначителна, което отразява сходство в равнището и степента им на социално- икономическо развитие.



Предимства и недостатъци на общините от специфичната територия - изводи от анализа

  • Общото (средно) социално икономическо състояние на съвкупността от 34 общини от тази специфична територия е значително по- лошо от средното за страната. Това се дължи на големия брой малки, селски, изолирани, обезлюдяващи, бедни, изостанали и/или със затихващи функции териториални единици, които участват в тази съвкупност.

  • Повечето от оценките за различните страни (аспекти) от развитието на дунавските общини са много неблагоприятни: отстъплението от средните за страната оценки са между 7% (за демографското развитие) и 30% (за имуществения и доходен статус на населението).

  • Оценките за икономическото състояние на специфичната територия като цяло, както и за състоянието на публичните услуги са сходни с тези „средно за страната”. Първото се дължи най- вече на влиянието на относително по- силно развитите в икономическо отношение 5-6 общини (напр. Козлодуй, Русе, Свищов, Белене, Видин). Те са сред сравнително добре позиционираните по обобщаващата си оценка не само в групата на дунавските общини, но и в класацията на всички общини в страната.

  • Общите социално- икономически различия между общините от тази специфична територия са малки, което означава, че тя е сравнително хомогенна от гледна точка степента на социално- икономическо развитие на съставляващите я общини. С други думи – предвид общото им неблагоприятно състояние в контекста на средното за страната, повечето са в еднакво недобра позиция. Следователно, от гледна точка на целите на сближаването, от целенасочена подкрепа се нуждаят почти всички общини от тази специфична територия.


3.4. Черноморски общини

3.4.1. Териториален обхват


В черноморските общини живеят малко над 850 хил. жители, които са 11,6% от населението на страната. Територията на черноморските общини е 7973,3 кв.км., или 7,2% от цялата територия на страната.

Подобно на дунавските общини поради географския критерий за групирането на тези общини, те са концентрирани само в два района от ниво 2 в страната – СИР и ЮИР като общата територия на дунавските общини се поделя между тези два района в отношение 56%:44%, а населението в отношение съответно 66%: 34%.



Отнасянето на данните за черноморските общини към общото население и територия на съответните райони показва, че на тях се падат по-голям дял от населението и територията на СИР в сравнение с ЮИР.

Таблица СТ- . Дял на черноморските общини в населението и територията на районите от ниво 2




Население

Територия

СЗР

0,0%

0,0%

СЦР

0,0%

0,0%

СИР

58,2%

30,7%

ЮИР

26,8%

17,8%

ЮЦР

0,0%

0,0%

ЮЗР

0,0%

0,0%


3.3.2. Сравнителен анализ на развитието на черноморските общини


Следващите таблица и карта съдържат оценките за социално-икономическото състояние на общините от специфичната територия, въз основа на които се извършва анализът.

Таблица СТ- . Оценки за социално- икономическото състояние на черноморските общини





Обобщ. оценка

Оценка за демографско състояние

Оценка за промени в бр.на населението

Оценка за икономическото състояние

Оценка за имущ. и доходен статус

Оценка за състоянието на инфраструктурата

Оценка за състоянието на публичните услуги

1. Р. България - средно

36,4

69,5

54,8

26,5

24,0

15,0

28,5

2. Черноморски общини

41,5

73,7

69,7

30,5

29,3

15,9

30,0

Разлика (1-2)

-5,1

-4,2

-14,9

-4,0

-5,3

-0,9

-1,6

% от средното за Р. България (2/1*100)

114%

106%

127%

115%

122%

106%

105%


Карта СТ- . Групиране на черноморските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие

Фигура СТ- . Подреждане на черноморските общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие





Общо социално-икономическо състояние

Анализът на резултатите показва (вж. Таблица СТ-8), че обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на всичките 21 черноморски общини е значително по- висока (над 14%) от средната за страната оценка. Това е логично следствие от състава и структурата на икономиката на тази специфична територия, доминирана от туризма, който през последното десетилетие изживя значителен бум със свързаните с това положителни и отрицателни последици). Наред с това, тук влизат и ключови градски агломерации от национално значение (Варна, Бургас), което също е фактор за общото добро социално– икономическо позициониране на тази специфична територия.



Специфични аспекти на социално-икономическото състояние

Демографско състояние. Оценката за демографското състояние на групата черноморски общини е по- висока от средната за страната оценка - с около 6% (вж. Таблица СТ-8). Това означава, че тази специфична територия е в по- малка степен засегната от неблагоприятните демографски процеси, характерни за страната и за по- голяма част от териториалните единици.

Промени в броя на населението. Доброто социално- икономическо състояние на анализираната специфична територия като цяло и на значителна част от съставляващите я черноморски общини ги е превърнало в привлекателно място за живеене. Поради това оценката за промяната в броя на живеещото там население е благоприятна - с около 27% по- висока от средната за страната (вж. Таблица СТ-8).

Икономическо състояние. Оценката за икономическото състояние на разглежданата специфична територия е 30,5, което е доста над средната за страната оценка (вж. Таблица СТ-8). Както се посочи по- горе, в нейния състав влизат редица общини, които са водещи по обобщаващата си оценка не само в групата на черноморските общини, но и в класацията на всички общини в страната – напр. Варна, Созопол, Балчик, Бяла, Бургас, Поморие, Девня, Каварна и пр.

Имуществен и доходен статус на населението. Много доброто общо (средно) социално-икономическо състояние на анализираната тук група общини рефлектира върху високия имуществен и доходен статус на хората, живеещи там: средната оценка за този статус в специфичната територия е с около 22% по- висока от средната за страната (вж. Таблица СТ-8). На фона на добрата оценка за икономическо състояние това е индикатор за сравнително равномерно разпределение на постиганите крайни резултати от развитието. Това може да се разглежда като допълнителен фактор за привлекателността на тази територия.

Състояние на инфраструктурата. Оценката за това състояние също значително превишава средната за страната - с около 6% (вж. Таблица СТ-8). Това на свой ред – заедно напр. с добрия имуществен и доходен статус, води до подобряване на условията за живот и бизнес в преобладаваща част от общините от тази специфична територия и до повишаване на нейната привлекателност.

Състояние на публичните услуги. Оценката за състоянието на разглежданата част от публичните услуги е също по- висока от средната за страната. Това допълва очертаната обща благоприятна картина за общините от тази специфична територия.

Вътрешногрупова диференциация между общините

Според равнището на обобщаващата им оценка за социално- икономическото развитие спрямо средната за страната обобщаваща оценка, общините от специфичната територия в случая се диференцират в три групи (вж. Карта СТ-4, Фигура СТ-4):



  • Първа група – с оценки над средната за специфичната територия (която е по- висока от средната за страната).

  • Втора група - с оценки между средната за специфичната територия и прага на критичност за тази група общини.

  • Трета група – с оценки под прага на критичност.

По такъв начин, тези групи отразяват различията в степента на развитост на отделните селски общини.

Анализът на данните показва следното:

(а) разпределението по групи е както следва: първа група – 6 общини (29% от цялата съвкупност); втора група – 11 общини (52% от цялата съвкупност); трета група – 4 общини (19% от цялата съвкупност).


  • Това разпределение отразява наличие на неголяма поляризация в подреждането на черноморските общини: на двата полюса (над средното за страната и под прага на критичност) са под 50% от съставляващите общини.

  • Същевременно обаче, коефициентът на вариация (24%), както и стойността на размаха (37 пункта разлика между максимална и минимална обобщаваща оценка) в групата общини показва наличието на умерени различия между равнищата им на развитие. Това се дължи главно на участието на такива по- изостанали общини като Вълчи дол, Дългопол, Долни чифлик, които заемат място във втората половина на общото подреждане на българските общини според обобщаващите им оценки за развитие.

  • Степента на развитост на около 1/3 от черноморските общини е над средната за страната, което е забележителна отличителна групова характеристика на тази специфична територия. Тя се допълва от малкия обхват на „критични” (според прага за тази съвкупност) общини.

(б) В първата и втората група попадат – както се посочи и по- горе, общини чиято икономическа структура е доминирана от туризма или от сравнително добре развита индустрия, допълвана от мрежа от утвърдени университетски образователни институции (във Варна, Бургас, Добрич). Тези общини формират и ключови агломерации от национално значение (Варна, Бургас).

(в) Последната (немногобройна) група е съставено от изостанали – главно селски и планински общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални.



Предимства и недостатъци на общините от специфичната територия - изводи от анализа

  • Общото социално- икономическо състояние на съвкупността от 21 общини от тази специфична територия е значително по- добро от средното за страната: обобщаващата й оценка е над средната за страната. Това се дължи на структурата на общинските икономики от специфичната територия, доминирана от туризма, който през последното десетилетие изживя значителен бум със свързаните с това положителни и отрицателни последици). Наред с това, тук влизат и градски агломерации от национално значение (Варна, Бургас).

  • Оценките за всички страни от развитието на черноморските общини са подчертано положителни: и по шестте изследвани аспекта общото състояние на територията превъзхожда средното за страната. Това отразява като цяло относително по- добрите условия за живот на населението, обитаващо тази специфична територия.

  • Диференциацията между социално- икономическото развитие на черноморските общини може да се определи като неголяма. В по- неблагоприятна позиция са такива по- изостанали общини като Вълчи дол, Дългопол, Долни чифлик, които заемат място във втората половина на общото подреждане на българските общини според обобщаващите им оценки за развитие. Характерно за специфичната територия обаче е малкият обхват на „критичните” (според прага за тази съвкупност) общини.

  • Различията между развитостта на общините, които са над този праг на критичност за тази група са сравнително малки, като около 1/3 от черноморските общини се позиционират над средната за страната оценка. Това е друга е важна положителна характеристика на тази специфична територия.

3.5. Гранични общини

3.5.1. Териториален обхват


В граничните общини живеят малко над 1,8 млн. жители, които са 24,8% от населението на страната. Територията на граничните общини е 34725 кв.км., или 31,3% от цялата територия на страната.

Поради географския критерий за групирането, гранични общини има във всички райони от ниво 2 като най-голям дял от общата територия на граничните общини се пада на СИР – 24%, а най-голям дял от населението – на ЮЗР – 20%.



Отнасянето на данните за граничните общини към общото население и територия на съответните райони показва, че значителни отклонения от средните за страната се наблюдават при СИР (над средното за страната) и при ЮЦР (под средното за страната).

Таблица СТ- . Дял на граничните общини в населението и територията на районите от ниво 2




Население

Територия

СЗР

27,2%

34,8%

СЦР

38,9%

28,8%

СИР

45,6%

30,6%

ЮИР

30,1%

30,5%

ЮЦР

12,0%

27,7%

ЮЗР

14,6%

35,0%


3.5.2. Сравнителен анализ на развитието на граничните общини


Следващите таблица и карта съдържат оценките за социално-икономическото състояние на общините от специфичната територия, въз основа на които се извършва анализът.

Таблица СТ- . Оценки за социално- икономическото състояние на граничните общини





Обобщ. оценка

Оценка за демографско състояние

Оценка за промени в бр.на населението

Оценка за икономическото състояние

Оценка за имущ. и доходен статус

Оценка за състоянието на инфраструктура

Оценка за състоянието на публичните услуги

1. Р. България - средно

36,4

69,5

54,8

26,5

24,0

15,0

28,5

2. Гранични общини

36,2

69,1

54,2

27,9

22,6

14,1

29,3

Разлика (1-2)

0,2

0,4

0,6

-1,4

1,4

0,9

-0,9

% от средното за Р. България (2/1*100)

99%

99%

99%

105%

94%

94%

103%


Карта СТ- . Групиране на граничните общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие



Фигура СТ- . Подреждане на граничните общини според обобщаващите оценки за социално- икономическото им развитие



Общо социално-икономическо състояние

Анализът на резултатите показва (вж. Таблица СТ-10), че обобщаващата оценка за социално- икономическото състояние на граничните общини е сходна със средната за страната оценка. Това може да се разглежда като следствие от разнообразния състав на тази специфична територия, която обхваща 77 общини, сред които има както малки, селски, изолирани, обезлюдяващи, бедни, изостанали и/или със затихващи функции териториални единици, така и такива, които са в относително добро икономическо състояние, разчитащи на относително добре балансирана икономика, включително образование (напр. Варна, Бургас, Благоевград, Русе), проспериращ туризъм (черноморските общини, Сандански, Смолян), развитие на стратегически отрасъл (Козлодуй), добро позициониране от гл.т. на трансгранични транспортни потоци (напр. Варна, Бургас, Русе, Петрич-Кулата).



Специфични аспекти на социално-икономическото състояние

Анализът на данните (вж. Таблица СТ-10) ясно показва, че:

(а) По четири от шестте изследваните специфични аспекта - демографско състояние, промени в броя на населението, икономическо състояние и състояние на публичните услуги, оценките на специфичната територия на граничните общини са близко или малко над средните за страната.

(б) По- лоши са оценките за имуществения и доходен статус на населението и за състоянието на инфраструктурата.

В първия случай, очевидно влиянието на добре развитите общини компенсира изоставането на малките и бедни общини от специфичната територия; в случая с имуществения и доходен статус и състоянието на инфраструктурата обаче това влияние е недостатъчно и съответните оценки са по- ниски с 6 процентни пункта от средните за страната.

Това индикира наличието на известни вътрешногрупова диференциация между общините от тази специфична територия.



Вътрешногрупова диференциация между общините

Според равнището на обобщаващата им оценка за социално- икономическото развитие спрямо средната за страната обобщаваща оценка, общините от специфичната територия в случая се диференцират в три групи (вж. Карта СТ-5, Фигура СТ-5):



  • Първа група – с оценки над средната за страната и средната за специфичната територия (тези две оценки са практически еднакви).

  • Втора група - с оценки между средната за специфичната територия и прага на критичност за тази група общини.

  • Трета група – с оценки под прага на критичност.

Така формираните групи отразяват различната степен на развитост на отделните гранични общини.

Анализът на данните показва следното:

(а) разпределението по групи е както следва: първа група – 13 общини (17% от цялата съвкупност); втора група – 39 общини (51% от цялата съвкупност); трета група – 25 общини (32% от цялата съвкупност. Коефициентът на вариация (около 20%) е показателен за неголеми различия, докато стойността на размаха (42 пункта разлика между максимална и минимална стойност на оценките за Несебър и Трекляно) показва наличие на съществена поляризация. Това разпределение отразява:


  • Различният (от социално- икономическа гледна точка) начин, по който се реализира и проявява крайграничният характер на общините: за някои от тях, поради наслагването на различни фактори и процеси, този характер се отъждествява с изолираност, изостаналост и безперспективност (типичен пример са Трекляно, Невестино, Макреш, Гулянци); за други, този характер, в съчетание разбира се с други фактори и процеси, се проявява в икономически напредък, демографска стабилност и положителни социално- икономически перспективи. В последния случай се потвърждават резултатите от европейски изследвания, които показват, че често нови центрове на растеж се формират не във вътрешността на страната, а в крайгранични области с развито трансгранично сътрудничество.

  • Степента на развитие на 83% цялата съвкупност общини е под средното за специфичната територия като цяло, а 1/3 от тях са под прага на критичност.

(б) В първата група попадат – както се посочи и по- горе, общини чиято икономическа структура досега е позволявала повече или по- малко стабилно икономическо развитие, базирано на туризма (напр. Несебър, Приморско, Бяла, Балчик, Смолян), на сравнително балансирана общинска икономика (напр. Варна, Бургас, Благоевград). Диференциацията в оценките им за развитие е ниска (коефициентът на вариация – около 17%).

(в) Втората група е образувана от общини с центрове-малки градове, често с местна икономика, която е доминирана от селското стопанство (напр. Хаджидимово, Борино, Ново село, Средец, Сатовча), които са силно уязвими от неблагоприятните икономически и социални структури и процеси.



(г) В последната група попадат много изостанали селски и/или планински общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални. Диференциацията на обобщаващите оценки на общините от последните две групи общини е незначителна (коефициентите на вариация са 5- 6%), което отразява сходство в равнището и степента им на социално- икономическо развитие.

Предимства и недостатъци на общините от специфичната територия - изводи от анализа

  • Общото (средно) социално икономическо състояние на тази специфична територия е сходно на средното за страната. Това произтича от нейния разнообразен състав, който включва 77 общини, сред които има както малки, селски, изолирани, обезлюдяващи, бедни, изостанали и/или със затихващи функции териториални единици, така и такива, които са в относително добро икономическо състояние, разчитащи на сравнително добре балансирана икономика, включително образование (напр. Варна, Бургас, Благоевград, Русе), проспериращ туризъм (черноморските общини, Сандански, Смолян), развитие на стратегически отрасъл (Козлодуй), добро позициониране от гл.т. на трансгранични транспортни потоци (напр. Варна, Бургас, Русе, Петрич-Кулата).

  • Повечето от оценките за различните страни (аспекти) от развитието на крайграничните общини са сходни или малко над средните за страната (демографско състояние, промени в броя на населението, икономическо състояние и състояние на публичните услуги). Само по състояние на инфраструктурата и по имуществен и доходен статус на населението специфичната територия малко отстъпва от средното за страната равнище.

  • Структурирането на граничните общини според стойностите на обобщаващите им оценки за социално- икономическо развитие откроява хетерогенния характер на тази специфична територия: в нея влизат общини като Несебър и Трекляно, които са на двата полюса и в общото подреждане на българските общини според равнището им на развитие.

  • Степента на развитие на 83% цялата съвкупност общини е под средното за специфичната територия като цяло, а 1/3 от тях са под прага на критичност. Следователно: (а) добрите средни оценки за специфичната територия се дължат на компенсиращото влияние на по- малобройната група развити гранични общини; (б) от гледна точка на целите на сближаването, от целенасочена подкрепа се нуждаят преобладаваща част от граничните общини.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница