Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe

4.2. Общини в градски агломерации

Картата на ареалите съгласно Приложение 3 на ОПРР е представена по-долу.

При анализа на териториалния обхват на градските агломерационни ареали в България се базираме на следните характеристики на агломерационния ареал, изведени в резултат от анализа на разработки и публикации по темата.

Агломерацията е процес на сливане на големите градове и разположените около тях селища в една обща урбанизирана територия. Това обединение на ядрото и агломерираните селища има някои характерни черти и етапа, през които преминава:

• 
  Агломерационният ареал е мрежа от стабилни селища. Стабилността на селищата, влизащи в агломерационния ареал се изразява главно в това, че населението им не намалява за сметка на центъра, т.е. населението не се изселва в центъра, както е в класическия модел „център-периферия”. Тази стабилност най-добре се отразява с показателя миграция на населението за дълъг период от време.
  
• 
  Населението на отделните селища запазва местоживеенето си, но се интензифицират връзките между селищата. Последните се изразяват в ежедневни пътувания с цел работа, обучение, ползване на публични услуги в рамките на агломерацията. Това предполага селищата в агломерационния ареал да са разположени в рамките на 45 минутен изохрон около центъра. Анализ на този изохрон беше изготвен в рамките на социално-икономическия анализ на регионалните различия в България в рамките на изпълнението на Етап 1 от настоящия проект.
  
• 
  С развитието на интензивните връзки между населените места в рамките на агломерацията се създават условия на провеждане на обща политика. Последната започва с постепенна специализация на територията и оформяне на общи производствени и складови зони, зони за отдих и туризъм. Започва процес на износ на производства от центъра към околните селища – цехове, офиси, складови и производствени бази, част от градското население се изтегля да живее в околни селища. По този начин се преминава към последния етап в развитието на агломерацията, който се изразява в урбанизирането на пространството между селищата.
  

• 
  Първо, самото определение на агломерационния ареал практически изключва възможността той да включва само едно селище;
  
• 
  Второ, част от сегашните ареали са определени главно въз основа на производствени връзки в миналото, които вече не съществуват като напр. Перник-Радомир, Враца-Мездра, Плевен-Червен бряг, Ловеч-Троян и др.
  
• 
  Трето, част от връзките между селищата на сегашните ареали са от типа „център-периферия” (В.Търново, Ст.Загора, Хасково и др.).
  

В централните общини на тези ареали (в бяло на таблиците) населението в периода 1995-2011 г. се запазва или нараства, което е индикатор за тяхната стабилност. Тези общини се характеризират и с равнище на социално-икономическо развитие, което е много по-високо от средното за страната. В периферните общини на агломерацията, попадащи в 45 минутния изохрон (в сиво на таблиците) се наблюдава спад в броя на населението за 15 годишния период, като този спад обаче е доста по-нисък от средния спад на населението в страната (12,17%). Обобщаващите оценки за социално-икономическото състояние на тези общини са по-високи от средните за страната, което е индикатор за икономическата стабилност на тези селища. Естествени центрове на растеж в рамките на агломерационните ареали са централните селища, които притежават необходимия икономически, човешки, инфраструктурен, образователен и всякакъв друг потенциал за да могат да повлияят върху насоките и темповете на развитие на целия ареал.