Специфичният местен потенциал и сравнителните предимства на общините са анализирани от гл.т.на:
-
Местен потенциал, привличащ туристи в общините;
-
Местен потенциал, привличащ инвеститори в общините, на базата на характерни производства;
-
Дейности, продукти и услуги, които съответните общини реализират на регионалния, националния и международния пазар.
Този ресурс е ключов за развитие на „творчески индустрии”, където е концентриран потенциала на сектор „Култура” за откриване на нови работни места и развитие на регионалните икономики.
За анализа на специфичния местен потенциал не са приложими количествени методи за анализ, ето защо той е изготвен на базата на информация от съществуващите общински планове за развитие (изготвени към 2006-2007), различни аналитични разработки, стратегически документи, публикации, собствени проучвания и др. като на базата на експертна преценка са изведени онези общини, в които има обекти/дейности, които биха могли да получат подкрепа от гл.т. на оперативната програма за регионално развитие за следващия програмен период.
Местният потенциал от гл.т. на привличането на туристи в общините се свързва основно с наличието на: културно и историческо наследство – недвижими културни ценности, модерни и динамични културни институции – музеи и читалища и съхранена традиционна култура – фестивали, традиционни прегледи на самодейност и др. В същото време в редица региони съществува добра симбиоза между „наследство и природа”. В този смисъл културният пейзаж и създаването на интегрирани демонстрационни продукти за нуждите на туризма е най-ефикасният път за социализация на наличния ресурс.
В частта за културата на социално-икономическия анализ на регионалните различия, разработен в Етап 1 на настоящия проект, бе посочено като голям проблем факта, че не е извършена предвидената от Закона за културното наследство 1”инвентаризация” – подновено вписване или отписване на обектите културна ценност. По тази причина данните за 30-те хиляди такива обекти в страната са изключително неточни, тъй като част от тях (паметни плочи, сгради-архитектурни паметници и т.н.) вече не съществуват или са загубили културната си и естетическа стойност. Въз основа на социално-икономическия анализ на регионалните различия и допълнително анализирана информация от посочените по-горе източници са изведени следните общини, на чиято територия има културно и историческо наследство с потенциал за привличане на туристи. Част от обектите са били частично или изцяло финансирани за развитие на туристически атракции, провеждане на консервационно-реставрационни дейности като липсва яснота на ниво общини за реалното измерение на очаквана и нужна нова намеса в обектите.
Таблица СТ- . Общини, на чиято територия има културно-исторически паметници с потенциал за привличане на туристи
Община
|
Културно-исторически паметници
|
Велико Търново
|
Царевец, Трапезица,архитектурни ансамбли в стария град, Чаршията, Никополис ад Иструм
|
Велики Преслав
|
НАР Велики Преслав и прилежащи средновековни паметници
|
Казанлък
|
Тракийска гробница в гр. Казанлък, включена в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство
|
Исперих
|
Тракийска гробница в с. Свещари, включена в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство и околни НКЦ от общия култов комплекс
|
Иваново
|
Ивановски скални църкви, включени в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство и природен парк Русенски Лом
|
Рила
|
Рилски манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство
|
София-град
|
Боянска църква, включена в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство; новооткрити останки от древна Сердика и средновековен Средец в райно на Ларгото и метростанцията, Св.София и др. индустриално наследство – арх. Комплекс Захарна фабрика, с.Кокаляне - електростанция, градски ансамбли край Женския пазар, ул. Пиротска, ул. А.Кънчев и др.
|
Несебър
|
Старият град, включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство
|
Свищов
|
Римски град „Нове”
|
Средец
|
НАР „Деултум-Дебелт” при с.Дебелт
|
Видин
|
Кръстатата казарма, Средновековна крепост „Баба Вида”
|
Русе
|
Сигсагинта Приста
|
Дългопол
|
Солници в града, скални манастири и ниши в околността, Църква „Св. Тодор” на дубровнишки търговци
|
Силистра
|
Средновековната крепост „Дръстър”
|
Шабла
|
Праисторическо селище „Шабла-Дуранкулак”
|
Каварна
|
Местност „Яйла”, н. Калиакра
|
Балчик
|
Дворецът, Ботаническа градина и храмът на Кибела
|
Варна
|
Местност „Теке Караач” – средновековен манастирски комплекс, м. Джанавара – средновековна църква, Римски терми
|
Шумен
|
Шуменска крепост, Мадарски конник, Томбул джамия, Плиска
|
Долен чифлик
|
Местност „Хемски порти”
|
Бяла
|
Антични и средновековни НКЦ на н. Св. Атанас
|
С. Емона
|
Местност около нос Емине – антични и средновековни градежи
|
Созопол
|
о. Св. Иван, стария град и др.
|
Айтос
|
Антична и средновековна крепост „Маркели”
|
Царево
|
Ансамбли на дървена странджанска архитектура в селата Сливарово, Българи, Кости и др.
|
Малко Търново
|
Тракийски мегалитни паметници на територията на цялата община, м. „Мишкова нива”, м. „Запада”; Архитектурни ансамбли в с. Бръшлян
|
Стара Загора-Нова Загора
|
Праисторически селища и могили (с.Караново), античен град Улпия Траяна
|
Пловдив
|
Възрожденски ансамбли в стария град, античен театър и др., индустриално наследство – тютюневи складове, градски ансамбли от края на 19-20 век.
|
Асеновград
|
Православни църкви и градски ансамбли; Архитектурни ансамбли с. Косово
|
Смолян
|
Агушеви конаци - с.Могилица; Архитектурни ансамбли в кв. Райково; Момчилова крепост
|
Димитровград
|
Индустриално наследство
|
Котел
|
Възрожденски архитектурни ансамбли, индустриално наследство – килимарски работилници; Възрожденски архитектурни ансамбли – гр. Жеравна.
|
Хасково
|
Тракийски гробници - Мезек, Александрово, Татул
|
Елена
|
Възрожденски архитектурни ансамбли
|
Копривщица
|
Възрожденски архитектурни ансамбли
|
Севлиево
|
Средновековна крепост край града
|
Калофер
|
Възрожденски архитектурни ансамбли
|
Чипровци
|
Наследство на българските католици – гр. Чипровци и с. Копиловци
|
Перник и областта
|
Най-голямо струпване на средновековни църкви в страната.
|
Благоевград и областта
|
НАР Никополис ад Нестум и архитектурни ансамбли в селата Долен, Лещен и др.
|
Ивайловград
|
Антични паметници, средновековни крепости
|
Кърджали
|
Наследството на алиани/алевити–текета
|
На експертно ниво е констатиран проблем свързан с ниската ефективност на взаимодействие между програмите/проектите за опазване на НКЦ и нематериално наследство и туристическият бизнес, както и отсъствие на България от картата на "европейските културни маршрути" поради продължаващо близо десетилетие теоретизиране без реални вътрешни политики, конкретни мерки и резултати за интегриране на българските НКЦ и нематериално наследство в европейското културно пространство.
Отсъствието на законови и други нормативно гарантирани хоризонтални връзки между двата сектора – култура/наследство – икономика/туризъм не гарантира устойчива социализацията на НКЦ. Неработещите стратегически документи за интегриране на българското културно наследство чрез системата от европейски културни коридори/маршрути и другият проблемен елемент на отминалия период.
Инвестирането в консервация и реставрация на НКЦ, което не е елемент от одобрен План за опазване и управление и разписани ясни ангажименти на участниците в процеса -държава, местни власти, културни институти вкл. по отношение на кадрите, конкурентоспособността на обектите, развитието на творчески индустрии чрез МСП, трайни контакти с НПО с цел образование чрез и за наследство, както и изграждане на ПЧП, каквато е практиката на управление на т.нар. европейски културни маршрути, е рисков фактор за инвестициите в опазване на НКЦ.
В ОПРР за следващия период подходът социализация на НКЦ от А до Я или да го наречем „до ключ” трябва да е водеща политика. Създаването на инструменти за прилагането й изисква иновативно и високо-експертно функциониране на хоризонтални междусекторни и управленски връзки, каквито предполага секторът „туризъм” по начало.
По отношение на културно-историческите традиции и културните фестивали не са извършвани цялостни национални изследвания за тяхното систематизиране. Въз основа на задълбочен анализ на документи са изведени следните общини с потенциал за привличане на туристи в тази насока.
Таблица СТ- . Общини, на чиято територия има културно-исторически традиции и културни фестивали с потенциал за привличане на туристи
Община__Културно-исторически_традиции_и_фестивали'>Община
|
Културно-исторически традиции и фестивали
|
Царево и Малко Търново
|
Нестинарство - български културен феномен, който вече е част от нематериалното културно наследство на човечеството, след като бе вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
|
Банско и Разлог
|
Ежегодни кукерски фестивали на 1 януари.
|
Перник
|
Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ – организиран ежегодно от 1966 г.
|
Казанлък
|
Международен фестивал на розата – организиран ежегодно от 1903 г.
|
Габрово
|
Международен фестивал на хумора и сатирата – организиран ежегодно от 30-те години на ХХ век.
|
Созопол
|
Празници на изкуствата „Аполония” – организирани ежегодно от 1984 г.
|
Копривщица
|
Национални събори на българското народно творчество и ежегодни възстановки на събитията от избухването на Априлското възстание.
|
Банско
|
Ежегоден фестивал на джаз музиката.
|
Котел
|
Международен фестивал на фолклорната носия в с. Жеравна – провежда се ежегодно от 2008 г.
|
Бургас
|
Ежегоден фестивал на пясъчните фигури;
Ежегоден фестивал на рок музиката „Spirit of Burgas”
|
Смолян
|
Фолклорен фестивал в местността „Рожен”; Ежегоден празник на боба – с. Смилян
|
Средец
|
Международен фолклорен фестивал „Божура”.
|
Исперих
|
Традиционни празници-игри на българските алиани/алевити – с. Свещари
|
Пловдив
|
Културни и музикални фестивали
|
Варна
|
Фестивал „Варненско лято” и фолклорен фестивал
|
Каварна
|
Рокфест
|
Свищов
|
Ежегодни възстановки на дейности на римски легионери.
|
Асеновград
|
Празника „Калиница”
|
Тутракан
|
Празник на река Дунав
|
Всички винарски райони с изби
|
Ежегодно честване на празник „Трифон Зарезан”
|
Сливен
|
Международен детски фолклорен фестивал; ежегоден Събор на българските каракачани в местността „Карандила”
|
Междурегионалните различия в разпределението на природните забележителности и феномени са анализирани подобно в социално-икономическия анализ, разработен в рамките на Етап 1. Въз основа на този анализ, както и на анализ на стратегически документи от местно значение са изведени следните общини, на чиято територия има природни забележителности и феномени с потенциал за привличане на туристи.
Таблица СТ- . Общини, на чиято територия има природни забележителности и феномени с потенциал за привличане на туристи
Община
|
Природни забележителности и феномени
|
Белоградчик
|
Белоградчишки скали - скални образувания при гр. Белоградчик; Пещера „Магурата при с. Рабиша
|
Чепеларе
|
Чудните мостове - естествени каменни мостове при с. Орехово
|
Враца
|
Пещера „Леденика” в Природен парк "Врачански Балкан"
|
Пещера
|
Пещера „Снежанка”
|
Трън
|
Ждрелото на р.Ерма - уникални скални образувания при с. Ломница
|
Ябланица
|
Пещера „Съева дупка” при с. Брестница
|
Луковит
|
Пещера „Проходна” при с. Карлуково
|
Дряново
|
Пещера "Бачо Киро" при гр. Дряново
|
Кочериново
|
Стобските пирамиди - уникални скални образувания - земни пирамиди при с. Стоб
|
Борино
|
Ждрело на р. Буйновска с Пещерата "Ягодинска"
|
Иваново
|
Дикили таш - скално образувание при с. Мечка
|
Несебър
|
Нос Емине - скален нос при с. Емона
|
Несебър
|
Пясъчни дюни при гр. Несебър
|
Сандански
|
Мелнишки пясъчни пирамиди при гр. Мелник
|
Павликени В.Търново
|
Еменски каньон - пещера и пролом на р. Негованка при с. Емен и с. Михалци
|
Ловеч
|
Деветашка пещера при с. Деветаки и с. Дойренци
|
Асеновград
|
Белинташ - скално образувание
|
Летница
|
Крушунски водопади при с. Крушуна
|
Силистра
|
Езеро „Сребърна” –биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство
|
Девин
|
Триградско ждрело - уникални скални образувания с пещерата "Дяволско гърло"
|
По отношение на местния потенциал за привличане на инвеститори в общините са анализирани характерни производства и дейности, продукти и услуги. Анализът е извършен на базата на информация от местни стратегически документи, информация от базата-данни на НСОРБ и собствени проучвания. Резултатите са представени в следващата таблица.
Таблица СТ- . Общини, в които има характерни производства, дейности, продукти и услуги с потенциал за привличане на инвеститори
Характерни производства, дейности, продукти и услуги
|
Община
|
Велики Преслав
|
Производство на пелин
|
Горна Оряховица
|
Производство на месни деликатеси
|
Елена
|
Производство на месни деликатеси
|
Карлово
|
Производство на вино
|
Карлово
|
Ръчна изработка на калоферска дантела – гр. Калофер
|
Карлово
|
Производство на месни деликатеси
|
Котел
|
Производство на килими
|
Любимец
|
Производство на вино
|
Пазарджик
|
Производство на вино
|
Плевен
|
Производство на вино
|
Пловдив
|
Производство на вино
|
Поморие
|
Производство на вино
|
Поморие
|
Производство на сол
|
Сандански
|
Производство на вино
|
Сухиндол
|
Производство на вино
|
Троян
|
Производство на керамични изделия
|
Троян
|
Производство на сливова ракия
|
Трявна
|
Производство на дърворезбовани изделия
|
Тутракан
|
Производство на лодки
|
Чипровци
|
Производство на килими
|
Чирпан
|
Производство на вино
|
Анализът показва, че в много общини е на лице комбинацията от културно-исторически паметници в съчетание с някакво типично производство или културна традиция. Развитието на този потенциал може да се превърне в двигател за социално-икономическото развитие на тези общини.
Сподели с приятели: |