Програма "Регионално развитие" 2007-2013 проект „развитие на ргионален туристически продукт и маркетинг на район поморийски залив и източна стара планина"
Изтегляне 0.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Източник на информация – Народно събрание на Република България Религиозни празници Християнски празници и обичаи Бабинден
- Мюсюлмански празници и обичай Ашура
- Обичай „Къна геджеси” (къносване на булката)
- Средства за подслон и места за настаняване
- Контакти Хотел „Генгер“
- Хотел „Виа Понтика Ризорт“
- Хотел „Гранд Хотел Поморие“
- Шато Рубаят – Хотелска част
- ХОТЕЛ „СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ”
- СПА-хотел "Свети Георги"
- Примерен маршрут Ден 1-ви
|
Български официални празници: 1 януари - Нова година 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 2 юни – Честване денят на Ботев; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; Арт Стрийт в Община Поморие; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 21 ноември – Ден на Християнското семейство – провежда се в манастира „Св. Георги“ и всички православни храмове; 24 декември - Бъдни вечер; 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му Източник на информация – Народно събрание на Република България Религиозни празници Християнски празници и обичаи Бабинден Бабинден е един от големите народни женски празници, който се отбелязва на 21 януари (8 януари по стар стил), посветен на „бабите“ - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отивали на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускали стрък босилек или здравец. Вземали калъп сапун и една нова кърпа и се отправяли към дома на бабата да ѝ „полеят“. Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подавала на бабата сапуна, поливала ѝ вода да се измие и я дарявала с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и лесно да раждат; закичва невестата и с китка здравец, вързана с червен и бял конец. Често при поливането бабата трябвало да хвърли с шепите си вода нагоре и да подскачи три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ След поливането жените дарявали бабата с ризи, чорапи, платно, които премятали на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзвала на дясната ръчичка на децата, които е изродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измивала лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден - периодът за пречистване след раждането. На обяд булките и невестите се събирали на празнично угощение в дома на бабата акушерка. Всяка жена трябвало да носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Жените целували ръка на бабата и й подавали подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждали дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Пиршеството е придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки. Често бабата поставяла около врата си наниз от червени чушки и с керемида кадяла под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата идвали и мъжете. Сирни Заговезни Сирни Заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. Традиционният поздрав на много места в страната за този ден е: "Простено - прости!". Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. Община Поморие шества празника с Общоградски карнавал, запалване на огън, дефиле-конкурс за най-добър костюм и маска. Гергьовден Гергьовден се чества на 6 май когато се почита Св. Георги Победоносец. Обявен е за национален празник в Р България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. След къпането в росата, на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват. Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. Преди да се заколи, агнето също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода. Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Празничната трапеза обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за Св. Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник. Лазаруване Лазаруването е пролетен ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден. Датата на празника варира, но винаги се пада в събота, ден преди друг празник – Цветница. На Лазаровден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетат на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта. Стопаните с радост ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци, яйца и плодове. В миналото именно Лазаровден бил денят, в който момците искали ръката на своята любима. Считало се също, че ако някоя девойка не е лазарувала, няма никога да се омъжи, затова този ритуал бил задължителен за всички млади жени. Спасовден Нарича се още Възнесение Господне, Възнесение Христово – празнува момента, когато Иисус Христос се възкачва на небето. Чества се 40 дни след Великден (винаги се пада в четвъртък). Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век. Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето, което се смята за край на Христовия път на земята. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни. Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна; Еньовден Стар български празник, който се чества всяка година на 24 юни. Почита се Св. Йоан Кръстител, който предсказва раждането на Спасителя – Исус Христос. Празникът се смята за тракийско наследство. Чества се в деня на лятното слънцестоене. Затова се определя и като най-силния ден в годината - Ден на Слънцето. Това е и най-големият летен празник. На този ден слънцето се намира на най-високата точка от земята (в зенита си) и грее най-продължително. Смята се, че на Еньовден, докато слънцето изгрява, то започва да "играе" т.е. да трепти. Щастлив и здрав през цялата година е този, който види изгрева. В полунощ срещу празника небето се отваря - стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Всички тези природни явления въздействат на цветята и тревите, придават им целебна сила и омаен аромат, а водата придобива животворяща сила. Затова на Еньовден рано сутрин се берат билки, с които се лекуват всички болести. Никулден Никулден (или Ден на Свети Николай Мирликийски Чудотворец) - празник на всички рибари и моряци (в последно време - и на банкерите). Никулден заема важно място в българската празнична традиция. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира. На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза. Основното ястие на този празник е рибата. Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата. Мюсюлмански празници и обичай Ашура Ашура е един основните мюсюлмански празници и се отбелязва на десетия ден от месец мухарам, определя се от лунния ислямски календар (наричан хиджра) - 1 година има 354 (355) дни. Според сунитите на деня корабът на Нух (библейският Ной) заседнал на планината ал-Джудда. След като хората слезли от ковчега, те събрали малкото продукти, които им останали, и ги сготвили заедно. Гозбата включва много и различни подправки, като на различните места рецептата е различна. Курбан байрам Курбан байрам е мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10–тия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманският календар хиджра (октомври-ноември) в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим. Самото поклонение продължава около седмица, празникът на жертвоприношението бележи една от върховните ритуални практики. Тези, които празнуват празника у дома, правят церемония подобна на тази, която се провежда на същия ден в Мека, първо се принася в жертва агне или други жертвени животни и се приготвя месото за хранене или като дарение на бедните. Жертвените животни се наричат още курбани — овце, кози, камили, крави и телета. Чете се специална молитва преди жертвоприношението. Иска се прошка от по-възрастните членове на семейството, като най-малките членове от семейството се възнаграждават с пари.
Рамазан байрам, познат и като Шекер Байрам, е мюсюлмански празник на разговяването, отбелязван в чест на приключването на говеенето (постите) през месец рамазан (юли-август). През целият месец рамазан мюсюлманите през деня — от зазоряване до залез слънце (ифтара), говеят (постят), като не ядат и не пият нищо. В навечерието на празника се раздава зекят ал-Фитр. На празника вярващите се поздравяват с думите „Ейд мубарак!“ (Щастлив празник!). Задължително най-напред децата поздравяват своите родители и роднини и искат прошка от тях. Този празник продължава 3 дни до късни часове и всички се веселят. На празника се сервират сладки ястия — баклава, сладки и кафе с много захар, затова се нарича също Шекер Байрам. Обичай „Къна геджеси” (къносване на булката) Обичаят „Къна геджеси” е част от церемонията за встъпването в брак при мюсюлманите. В навечерието на сватбата у момичето се прави къна геджеси, а у момчето – даул чалдърмак (прощалните моминска и ергенска вечер). Преди сватбата, в една стая в дома на булката, се разпростра целия й чеиз, за да бъде видят и преценен от всички. Средства за подслон и места за настаняване
По-подробна информация относно средства за подслон и места за настаняване може да се намери в Приложение 9 Източник: Извадка от регистъра на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България. Примерен маршрут Ден 1-ви: Пристигане в Айтос. Посещение на етнографски комплекс „Генгер. Туристите ще могат не само да наблюдават целия процес на изработката на кошници, грънци, медни съдове, дантели, носии и хляб, но и сами могат да направят нещо по-простичко, да усвоят частица от занаята. Може да бъде организирано посрещане с акапелно пеене, турско кафе на пясък и бяло сладко. Следва замесване на „жив” хляб с “мълчана” вода в хлебната къща. Туристите ще се запознаят с атракцията “дяволската кана” или “каната на смеха”. Глинения съд е направен така, че да не може да се пие от него, ако не знаеш секрета му. Каната има куха дръжка и устие, както и множество отвори, разположени в горната й част. В основата на дръжката обаче има миниатюрна дупчица, която трябва да се запуши с пръст, за да може да се пие от съда. Туристите ще могат сами да опитат да направят делвичка. Децата, които изработват своя паничка, ще могат да я изчакат да изсъхне и да я изрисуват. Туристите ще могат и да плетат кошници от ракита в комплекса. Туристическата обиколка на комплекса може да завърши с посещение във винарната и дегустация на местните вина и ракии. В механата могат да се опитат кулинарни специалитети, приготвени по стари местни рецепти. За контакти: Тел.: 0558 2 61 57/58. Свободно време. Нощувка в Айтос. Ден 2-ри: Закуска. Отправяне към северозападния край на града, където туристите могат да посетят останките от крепостта „Аетос“. Посещение на Къща - музей „Петър Станев”, разположена в старинна къща, типична за епохата на Възраждането. В нея има музейна експозиция. Отпътуване по маршрут Айтос – Поморие. Посещение на тракийската култова сграда „Хероон“ и Античната куполна гробница в местността „Палеокастро“. Гробницата се намира западно от гр. Поморие, от дясната страна на 300 метра от първокласен път Поморие – Бургас. Има табели, които указват пътя до нея. Посещение на мъжки манастир "Св. Георги Победоносец", намиращ се между новата и старата част на Поморие. Посещение на манастирската обител, камбанарията и аязмото. Свободно време. Нощувка. Ден 3-ри: Закуска. Отправяне към архитектурно-исторически резерват „Стария град“ в Поморие. Разглеждане на Архитектурният ансамбъл „Стари Поморийски къщи” включва 10 къщи с типична възрожденска архитектура. Тук се намира къщата, в която временно е живял и творил великият български поет Пейо Крачолов Яворов. Посещение на църква „Преображение Господне“ – най-старата постройка в града. Отправяне към Историческия музей, където е поместена и местната галерия. Свободно време. Отпътуване. Този документ е създаден в рамките на проект „Развитие на регионален туристически продукт и маркетинг на район Поморийски залив и Източна Стара планина”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Поморие и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган. Община Поморие, 8200 гр.Поморие, ул. Солна,№ 5, тел. 0596 / 22 004 , факс 0596 25 236 www.pomorie.org Каталог: web -> wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Море от вино 31 юли – 31 август 2013 -> Урок по танци Място на провеждане площад „Св. Св. Кирил и Методий" Час 19: 00 Организатори Община Поморие и нч „Просвета 1888" 2013 -> Община поморие 2013 -> Програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района 2013 -> Избирателен списък за избиране на народни представители на 12 май 2013 Г 2013 -> Програма "Регионално развитие" 2007-2013 проект „развитие на ргионален туристически продукт и маркетинг на район поморийски залив и източна стара планина" Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|