Исторически недвижими културни ценности
-
Лобно място в м. „Вала – Категория „Местно значение”;
-
Лобно място в м. „Пясъците” – Категория „Местно значение”;
-
Лобно място на шосето за Синитево – Категория „Местно значение”;
-
Лобно място на Илия Георгиев и Димитър Пашов – Категория „За сведение”;
-
Лобно място на моста н р. Тополница – Категория „За сведение”;
Единични недвижими културни ценности
На територията на гр. „Пазарджик са регистрирани около 147 единични архитектурно – строителни недвижими културни ценности. Преобладаващите функции на сградите са жилищни и жилищно – търговски.
От богатата Възрожденска жилищна архитектура днес са запазени малко на брой, но изключително ценни паметници. Всички те са реставрирани: Хаджиатанасовата къща (от 1849 г., Национална недвижима културна ценност, с богата дърворезбена украса); родната къща на Константин Величков - ок. 1850г (днес къща - музей); къщата на Николаки Христович от 1850г. (днес Етнографски музей на Област Пазарджик); Пожаровата къща от 1856г.; къща-музей Станислав Доспевски от 1864г. (с интересна архитектура и ценни стенописи,); Хадживелевата къща – строена на няколко етапа, завършена през 1866г. (исторически, архитектурна и художествена недвижима културна ценност с ценни стенописи, комплекс от жилищни и стопански сгради) и Измирлиевата къща (70-те години на XIX век, с ценни стенописи)12.
Като представител на богатите жилищни сгради от Възраждането е запазен и реставриран така нареченият „конак на Акъ бей” от средата на XIX век. Представлява затворен комплекс от селямлък и харемлък с интересна архитектура.13
Ценни представители на жилищната архитектура са и запазените къщи на търговеца Михаил Василев (1903 г.), на художника Георги Герасимов (1905 г., реставрирана и превърната в къща - музей), на Коларови (1910 г.), на д-р Семерджиев (1906 г.), на Хайдуков (1911 г.), както и много други.14
И четирите обекта с категория „ Национално значение” са представители на възрожденската архитектура на града и са включени в националната туристическа програма „100 - те национални туристически обекта на България”.
По – големият брой запазени недвижими културни ценности е от епохата на Новото време ( следосвобожденска епоха). Не малка част от тези сгради са били унищожени между 60-те и 80-те години на отминалия век.15
От жилищното строителство, като културно наследство е запазено предимно от първите три десетилетия на 20 век. По - голямата част от тези обекти са запазили функциите си на жилищни сгради, като някои са преустроени от едно на дву - фамилни къщи. По-малка част са превърнати в офиси. Представители на Възрожденската жилищна архитектура са реставрираните и адаптирани за нуждите на музей, ресторанти и приемни сгради - 8 жилищни сгради. Голямата част от съхраненото културно наследство от жилищни сгради е резултат на декларирането му като културни ценности и реставрирането и адаптирането към съвременни функции на най-ценните от архитектурна и историческа гледна точка обекти.16
Култови сгради
Десет от единичните недвижими културни ценности са култови сгради на различни вероизповедания.
В момента като най-стар запазен архитектурен паметник се смята сградата на Куршум джамия, от XVII век, обновявана на няколко пъти. Този обект не е реставриран цялостно и е слабо проучен. Намира се в добро състояние. От османските паметници доскоро бяха запазени в много тежко състояние основите и цокълният етаж на градската часовникова кула от XVIII век (горната част на кулата е била разрушена при голямото земетресение през 1928г.). През 2008г. беше започнато нейното възстановяване в първоначален вид (с височина от 27м. и неповторима архитектура за страната), съгласувано с тогавашния НИПК (сега НИОНКЦ).
От Възраждането са запазени и всичките 6 православни черкви - Св. Богородица (1837 г.); Св. Неделя (1835 г.); Св. Петка (1856 г.); Св. Архангел Михаил (1860 г.); Св. Сотир (Свето Преображение - в миналото гръцка черква, от 1862 г.) и Св.св. Константин и Елена (1868-70 г.) От тях най-ценен паметник е катедралната митрополитска черква Св. Успение Богородично със своята архитектура и декорация. Всички култови сгради с изключение на малката синагога са архитектурно – строителни и художествени недвижими културни ценности.17
-
Църква Успение Богородично – Категория „Национално значение”
Намира се в близост до мостът на р. Марица. Построена е 1837 г. Камбанарията на църквата е с проект от 1910 г., който е реализиран 1930 г.
Църква Успение Богородично
|
|
|
|
046
|
ул. Отец Паисий
|
047
|
двор
|
048
|
галерия
|
-
Куршум Джамия – Категория „Местно значение”
В момента като най-стар запазен архитектурен паметник е споменатата „Куршум джамия” от XVII век, обновявана на няколко пъти. От 20-те джамии през XIX век, днес е запазена само тя. Този обект не е реставриран цялостно и е слабо проучен. Намира се в добро състояние. Куршум джамия е джамията с най – високо минаре в България.
Куршум Джамия
|
|
|
|
051
|
бул.Генерал Гурко
|
052
|
бул.Генерал Гурко
|
053
|
интериор
|
-
Църква Св. св. Константин и Елена – Категория „Местно значение”
Църква Св. св. Константин и Елена
|
|
|
|
054
|
ул. Георги Пенев
|
055
|
бул. Георги Бенковски
|
056
|
ул. Освобождение
|
-
Църква Св. Архангел Михаил - Категория „Местно значение”
Църква Св. Архангел Михаил
|
|
|
|
057
|
ул. Република
|
058
|
галерия
|
059
|
ул. Св. Архангел
| -
Съборна евангелистка църква – Категория „Местно значение”
Намира се на ул. Райко Даскалов и е строена около 1910г.
-
Голяма синагога – Категория „Местно значение”
От голямата еврейска диаспора в Пазарджик в миналото са запазени и реставрирани двете синагоги от средата на XIX век- Голямата и Малката, дело на брациговската архитектурна школа.18 Понастоящем първата е изпразнена от функции, а във втората в разположено заведение за хранене.
Голямата синагога
|
|
|
|
060
|
ул. Асен Златаров
|
061
|
ул. Асен Златаров
|
062
|
ул. Асен Златаров
|
-
Малката синагога - Категория „Местно значение”
Малката синагога
|
|
|
063
|
ул. Асен Златаров
|
064
|
ул. Асен Златаров
|
-
Църквата Св. Петка – Категория „Местно значение”. Църквата е строена 1852 г.
Църква Св. Петка
|
|
|
|
065
|
ул. Св. Петка
|
066
|
ул. Св. Петка
|
067
|
ул. Стефан Караджа
|
-
Църква Св. Сотир (гръцката църква) - Категория „Местно значение”
Намира се на ъгълът на ул. Стефан Захариев и ул. Отец Паисий. Църквата е строена през 1862 г.
Църква Свети Сотир
|
|
|
|
068
|
ул. Отец Паисий
|
069
|
двор
|
070
|
ул. Отец Паисий
|
-
Параклис Св. Неделя – Категория „Местно значение”
Параклисът е строен през 1835 г. с цел да обслужва църквата Успение Богородично, по време на нейното строителство.
Параклис Света Неделя
|
|
|
|
071
|
|
072
|
|
073
|
|
-
Административна сграда на Пазарджишката митрополия
Митрополия
|
|
|
|
074
|
ул. Отец Паисий
|
075
|
ул. Отец Паисий
|
076
|
ул. Отец Паисий
|
Сгради на общественото обслужване
По-големият процент от обществено – обслужващите сгради са концентрирани в централната градска част.
От 4-те обществени османски бани (хамами) днес е запазена само една. Тя се намира в тежко състояние и не е подлагана на реставрационни или консервационни дейности. За известен период съблекалнята ѝ служеше за банка.19
От обществените османски сгради е запазен градският конак от средата на XIX век. (масивна симетрична сграда с централен балкон на главната фасада). Тази недвижим културна ценност има както архитектурно, така и историческо значение.20 21 Тук, след разгрома на Априлското въстание от 1876 г. са затворени Райна Княгиня и поп Груйо Бански.
Внимание заслужават сградите на читалище - театър „Виделина” ( изградено по проект на инж. Кан и арх. Никола Лазаров в периода 1899-1905 г., също и Чорбаджаковото доходно здание (1911 г.), бившата Популярна банка (1926 г.), старата община (1925 г.), камбанарията на черквата Св. Богородица от 1930 г. (по проект от 1910 г.), Земеделска банка (1932 г.), Съдебната палата (1938 г. арх. К. Мумджиев) и много други.
По отношение на обществените сгради – недвижими културни ценности, се наблюдава запазване на функциите на сградите, предназначени за културни дейности. Като цяло обществената функция е запазена и при останалите обекти от тази категория, като се наблюдава единствено промяна в конкретиката на обществените функции. Има тенденция за запълването на по начало жилищните сгради - недвижими културни ценности, с обществени функции, но обратният процес е нехарактерен.
-
Часовникова кула – Категория „Местно значение”
Горната част на кулата е била разрушена при голямото земетресение през 1928 г. През 2008 г. беше започнато нейното възстановяване в първоначален вид (с височина от 27 м и неповторима архитектура за страната), съгласувано с тогавашния НИПК (сега НИОНКЦ).
Часовников акула
|
|
|
|
077
|
пл. Съединение
|
078
|
пл. Съединение
|
079
|
пл. Съединение
|
-
„Старата поща” - Категория „Местно значение”
Най-ценен паметник от по-новото време е така наречената „Стара поща”, завършена през 1910 г. Този архитектурен паметник впечатлява с фахверковата си конструкция и нетипичната часовникова кула, превърнала се в символ на Града. Сградата е доходно здание на църквата Св. Богородица. Строена е през 1907-10 г. и е по проект на арх. Пенчо Койчев, а кулата е от 1922 – 27 г. по проект на арх. Костадин Мумджиев.
Старата поща
|
|
|
|
080
|
пл. Константин Величков
|
081
|
пл. Константин Величков
|
082
|
пл. Константин Величков
|
-
Съдебната палата - Категория „Местно значение”
Съдебната палата
|
|
083
|
ул. Хан Крум
|
-
Бивш военен клуб – Категория „Местно значение”. Сградата е строена през 1933 г. и се поддържа в добро състояние.
Бивш военен клуб
|
|
|
|
084
|
бул. Ал. Батенберг
|
085
|
бул. Ал. Батенберг
|
086
|
бул. Ал. Батенберг
|
-
Доходно здание на Чорбаджкаков – Категория „Местно значение”. Сградата е строена през 1912 г.
Доходно здание
|
|
087
|
ул. Асен Златаров/
ул. П. Яворов
|
-
Сградата на МВР на пл. Съединение (бивш обществен конак)
-
Бивше кино „Одеон” с Хотел „Комерсиал” на ул. Търговска
Сграда на МВР
|
Бивш хотел „Комерсиал”
|
|
|
088
|
бул. Генерал Гурко
|
089
|
ул. Търговска
|
-
Мост при църквата Св. Петка (ул. Стефан Караджа при ул. Мътница) – Архитектурно – строителна недвижима културна ценност.
Сподели с приятели: |