Оценка на вътрешните фактори и условията на средата за устойчиво развитие на гр. Пазарджик в международен контекст и финансова стабилност
-
Оценка на силните и слаби страни на регионалните връзки на гр. Пазарджик в международен, европейски, национален и регионален план
Силни страни
-
Гр. Пазарджик концентрира ресурсите и инфраструктурата на обществено-икономическото развитие на региона като център на област, община и агломерационен ареал
-
Широка транспортна достъпност от и към ЕС и Централна Азия – намира са на трасето на 3-те трансевропейски коридора № 4, № 8 и № 10
-
Развита и интензивно използвана мрежа на сухопътен транспорт (автомобилен и железопътен)
-
Благоприятен равнинен релеф с водни ресурси, които позволяват развитие на модерно земеделие и добив на електроенергия от ВЕИ
-
Изградени международни връзки за сътрудничество, вкл. с 9-те побратимени градове
-
Благоприятни членства в национални и международни организации, допринасящи за непрекъснатото повишаване на административния капацитет на общината, както и допринасящи за лобиране и налагане на политики и проекти, стимулиращи развитието на региона
Слаби страни
-
Недостатъчни целенасочени управленски дейности, свързани с международен маркетинг на дестинацията
-
Липса на разписана и реално действаща последователна политика на общината в международен контекст
-
148 място във финансовия рейтинг на 264-те общини за първото полугодие на 2012 г.
-
Идентифицирани връзки и потенциал за развитие в международен, европейски и национален план
Възможности
-
Активно партньорство между местната власт и гражданите под различни форми в интерес на развитието на територията и обществено-икономическия живот
-
Лобиране и използване на възможностите, произтичащи от стратегическите приоритети на европейските политики чрез целенасочено въздействие от общинското ръководство и ползотворни сътрудничества на национално, трансгранично, европейско и международно ниво
-
Интегрирано развитие на територията на града и общината в контекста на националните и европейски приоритети
-
Гражданска активност за международно сътрудничество във всички сфери на обществено-икономическия и културен живот на града и региона
-
Активни мерки за опазване на околната среда и насърчаване на природосъобразния начин на живот
-
Стимулиране на енергийната ефективност във всички сфери на приложение – за сгради, за бизнес процеси, за битови нужди и др.
-
Повишаване на активността на международните сътрудничества за обмяна на опит и добри практики и реализиране на съвместни проекти
-
Подобряване на техническата инфраструктура, благоприятстваща разрастването на бизнеса и подобряваща качеството на живот в региона
-
Подобряване на инвестиционния климат и засилване на конкурентоспособността на общината
Заплахи
-
Неползотворни международни сътрудничества с вече изградени или потенциални партньорства
-
Периферно местоположение спрямо европейската мрежа от градове, което може да се отрази на активното сътрудничество и потока на товари и пътници
-
Недостатъчно активен международен маркетинг на територията, който да доведе до транзитно преминаване на товари и пътници и незадържането им в региона
-
Неефективно разпределение на финансовите ресурси в интерес на гражданите и бизнеса и развитието на територията
-
Демографски параметри и политики на човешките ресурси на ниво община, град и зона на въздействие
-
Анализ на състоянието (описание, изводи/оценка на състоянието)
Настоящото демографско състояние на град Пазарджик е резултат от динамичните процеси, характерни глобално за страните в ЕС и България за последните години:
-
намалена брачност и раждаемост
-
засилена урбанизация
-
застаряване на населението
-
интензивна външна миграция
1. Брой и структура на населението в град Пазарджик
Към 01.02.2011г. населението на град Пазарджик е 71 979 души, което представлява близо 63% от населението на община Пазарджик, 26 % от населението на област Пазарджик и близо 10 % от населението на България.
За периода между двете преброявания през 2001 г. и 2011 г. числеността на град Пазарджик е намаляла с 6869 жители. Към 1.03.2001 г. населението на града е наброявало 78 855 жители. 10 години по-късно се отбелязва относителен прираст (-8.7%), което е сред средните показатели за страната. Единствените областни градове в България, които за периода имат положителен прираст са София, Бургас, Варна и Велико Търново. Най- много са намалели градовете Ловеч (- 17.1%), Видин (-16.2%) и Силистра ( -15-1%).
Полова структура на населението на град Пазарджик по зони
КВАРТАЛ
|
Мъже
|
Жени
|
КВ. УСТРЕМ
|
49,02%
|
50,98%
|
КВ. ЧИКСАЛЪН
|
47,72%
|
52,28%
|
КВ. ВАРОША
|
46,43%
|
53,57%
|
КВ. ГАРАТА
|
48,93%
|
51,07%
|
КВ. ИЗТОК
|
49,94%
|
50,06%
|
КВ. КАЗАРМАТА
|
49,09%
|
50,91%
|
КВ. МЛАДОСТ
|
47,31%
|
52,69%
|
КВ. СТАВРОПОЛ
|
49,30%
|
50,70%
|
КВ. ЯБЪЛКИТЕ
|
49,56%
|
50,44%
|
КВ.ЗАПАД
|
47,58%
|
52,42%
|
К-С МАРИЦА-БОЛНИЦАТА
|
48,17%
|
51,83%
|
НОВАТА МАХАЛА
|
47,79%
|
52,21%
|
КВАРТАЛ__46,96%__53,04%__ПЗ_ЗАПАД'>ПЕТКОВСКИ КВАРТАЛ
|
46,96%
|
53,04%
|
ПЗ ЗАПАД
|
50,32%
|
49,68%
|
ПОЛИКЛИНИКАТА
|
49,03%
|
50,97%
|
ПОЛИЦЕЙСКОТО УЧИЛИЩЕ
|
47,44%
|
52,56%
|
ЦЕНТЪР
|
58,64%
|
41,36%
|
МАХАЛАТА
|
49,67%
|
50,33%
|
ШИРОК ЦЕНТЪР - ЗАПАД
|
47,02%
|
52,98%
|
ШИРОК ЦЕНТЪР - ЮГ
|
47,23%
|
52,77%
|
ШИРОК ЦЕНТЪР-СЕВЕРОИЗТОК
|
48,05%
|
51,95%
|
Източник: НСИ
Мъжете в град Пазарджик са 35 073 (49%), а жените 36 906 (51%).
Превес на жените по численост се наблюдава във всички зони на града с изключение на зона Център, където мъжете представляват 58.64% от населението на зоната и в зона Запад, където жените отспътват по численост на мъжете с 1%.
Възрастова структура на населението на град Пазарджик по зони
КВАРТАЛ
|
до 15 г
|
от 15 до 35 г
|
от 35 до 65 г
|
над 65 г
|
КВ. УСТРЕМ
|
13,60%
|
27,44%
|
47,54%
|
11,42%
|
КВ. ЧИКСАЛЪН
|
11,44%
|
23,71%
|
48,33%
|
16,52%
|
КВ. ВАРОША
|
11,54%
|
19,99%
|
47,68%
|
20,79%
|
КВ. ГАРАТА
|
9,29%
|
18,21%
|
45,36%
|
27,14%
|
КВ. ИЗТОК
|
17,11%
|
30,59%
|
42,73%
|
9,57%
|
КВ. КАЗАРМАТА
|
8,36%
|
20,73%
|
47,27%
|
23,64%
|
КВ. МЛАДОСТ
|
13,85%
|
24,15%
|
46,13%
|
15,87%
|
КВ. СТАВРОПОЛ
|
11,69%
|
25,65%
|
47,93%
|
14,74%
|
КВ. ЯБЪЛКИТЕ
|
13,02%
|
25,50%
|
46,34%
|
15,14%
|
КВ.ЗАПАД
|
11,67%
|
25,16%
|
48,61%
|
14,57%
|
К-С МАРИЦА-БОЛНИЦАТА
|
13,37%
|
26,97%
|
47,73%
|
11,94%
|
НОВАТА МАХАЛА
|
10,08%
|
22,25%
|
47,79%
|
19,87%
|
ПЕТКОВСКИ КВАРТАЛ
|
10,66%
|
23,57%
|
44,21%
|
21,56%
|
ПЗ ЗАПАД
|
11,31%
|
31,39%
|
51,59%
|
5,72%
|
ПОЛИКЛИНИКАТА
|
16,07%
|
24,83%
|
42,58%
|
16,51%
|
ПОЛИЦЕЙСКОТО УЧИЛИЩЕ
|
12,36%
|
24,00%
|
45,36%
|
18,28%
|
ЦЕНТЪР
|
7,01%
|
28,13%
|
45,41%
|
19,45%
|
МАХАЛАТА
|
24,83%
|
34,43%
|
35,24%
|
5,51%
|
ШИРОК ЦЕНТЪР - ЗАПАД
|
13,44%
|
22,19%
|
45,33%
|
19,04%
|
ШИРОК ЦЕНТЪР - ЮГ
|
12,39%
|
21,90%
|
45,37%
|
20,34%
|
ШИРОК ЦЕНТЪР-СЕВЕРОИЗТОК
|
11,25%
|
21,31%
|
46,36%
|
21,08%
|
Източник: НСИ
В периода между двете преброявания са настъпили изменения във възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, което се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на населението на 65 и повече години. През 2001 г. лицата под 15-годишна възраст са били 15.3% от населението на страната, през 2011 г. този дял намалява на 13.2%.
С най- висок относителен дял на населението в подтрудоспособна възраст са областите Сливен - 18.8%, следват Бургас – 15.6% и област Пазарджик – 15.4%.
Към 01.02.2011 г. децата до 15 години в град Пазарджик са 14.3% (10 302 ж.) , което е надвишава средния показател за страната.
Делът на населението над 65 години в България от 16.8% през 2001 г. се е увеличило на 18.5%. Населението в тази възрастова група в град Пазарджик е 10 574 лица или 14.7% и е с 4 пункта под средния за страната процент. Незначително се е увеличил делът на населението във възрастовата група 15-64 г. Спрямо 2001 г. този дял е нарастнал с 0.4% и от 67.9% е достигнал 68.3% В град Пазарджик населението в трудоспособна възраст (15 – 64 г.) е много над средното за страната и възлиза на близо 80% от населението на града ( 51 103 ж.).
Най-много млади хора до 35-годишна възраст са съсредоточени в зона Махалата. Повечето от половината от жителите на зоната са под 35 години. Около 47% от населението на зоната в същата възрастова група е съсредоточено в кв. Изток.
Повече от половината от жителите на ПЗ Запад са в активната трудоспособна вързаст 35-65г. Най- много възрастни хора като относителен дял от населението на зоната за анализ се намират в кв. Гарата – 27.14%, кв. Казармата – 23.64%, Петковски квартал – 21.56% и Широк център – Североизток – 21.08%.
2. Етническа принадлежност на населението в град Пазарджик
При последното преброяване на населението в България отговорилите за етническата си принадлежност граждани са 91% от допитаните. В град Пазарджик това са направили 92.2% (66 397 души). 86.3% от тях са се самоопределили като етнически българи ( 57 332 души).
Турската етническа група е втората по численост. Тя представлява 7.2% от населението на града при средна численост за страната 8.8%. Ромската общност заема 5.2% ( 3423 души и леко надвишава средния относителен дял в страната от 4.9%. 325 лица са декларирали друга етническа принадлежност (арменска, руска, румънска и др.), 495 не са се самоопределили.
Разпределение на населението по етническа принадлежност по зони
КВАРТАЛ
|
Българска
|
Турска
|
Ромска
|
Руска
|
Друга
|
КВ. УСТРЕМ
|
93,67%
|
0,00%
|
0,00%
|
0,23%
|
0,08%
|
КВ. ЧИКСАЛЪН
|
95,19%
|
0,19%
|
0,16%
|
0,07%
|
0,00%
|
КВ. ВАРОША
|
91,28%
|
0,16%
|
0,13%
|
0,24%
|
0,03%
|
КВ. ГАРАТА
|
93,93%
|
0,00%
|
0,00%
|
0,00%
|
0,00%
|
КВ. ИЗТОК
|
60,63%
|
17,42%
|
14,58%
|
0,17%
|
0,04%
|
КВ. КАЗАРМАТА
|
84,36%
|
0,00%
|
6,55%
|
0,36%
|
0,00%
|
КВ. МЛАДОСТ
|
96,70%
|
0,00%
|
0,05%
|
0,15%
|
0,15%
|
КВ. СТАВРОПОЛ
|
92,37%
|
0,31%
|
0,00%
|
0,16%
|
0,19%
|
КВ. ЯБЪЛКИТЕ
|
82,88%
|
4,21%
|
0,67%
|
0,32%
|
0,11%
|
КВ.ЗАПАД
|
94,76%
|
0,09%
|
0,02%
|
0,30%
|
0,05%
|
К-С МАРИЦА-БОЛНИЦАТА
|
83,18%
|
3,72%
|
0,21%
|
0,34%
|
0,07%
|
НОВАТА МАХАЛА
|
94,09%
|
0,15%
|
0,00%
|
0,05%
|
0,15%
|
ПЕТКОВСКИ КВАРТАЛ
|
94,92%
|
0,05%
|
0,00%
|
0,05%
|
0,27%
|
ПЗ ЗАПАД
|
93,14%
|
0,13%
|
0,00%
|
0,25%
|
0,00%
|
ПОЛИКЛИНИКАТА
|
66,17%
|
20,54%
|
6,74%
|
0,07%
|
0,03%
|
ПОЛИЦЕЙСКОТО УЧИЛИЩЕ
|
88,90%
|
0,09%
|
0,00%
|
0,21%
|
0,09%
|
ЦЕНТЪР
|
82,43%
|
2,00%
|
11,10%
|
0,00%
|
0,13%
|
МАХАЛАТА
|
28,74%
|
29,21%
|
22,42%
|
0,03%
|
0,04%
|
ШИРОК ЦЕНТЪР - ЗАПАД
|
95,08%
|
0,09%
|
0,00%
|
0,05%
|
0,18%
|
ШИРОК ЦЕНТЪР - ЮГ
|
94,64%
|
0,24%
|
0,00%
|
0,19%
|
0,05%
|
ШИРОК ЦЕНТЪР-СЕВЕРОИЗТОК
|
92,98%
|
0,36%
|
0,00%
|
0,23%
|
0,05%
|
Източник: НСИ
Българският етнос доминира като относителен дял от населението над 80% във всички зони за анализ в град Свищов с изключение на зона Махалата, където 29.21% са се самоопределили като турци , а 22.42% като роми. Подобно е положението в кв. Изток ( 17.42% турци и 14.58% роми). В зона Поликлиниката 20.54% от живеещото там население се е самоопределило като турци, а в зона Център 11.10% е относителния дял на ромите.
Сподели с приятели: |