Програма "Регионално развитие"2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие."

Политиката на сближаване за периода 2014–2020 г. има за цел да подпомогне създаването на интегрирани градски политики за подобряване на устойчивото градско развитие и да засили ролята на градовете като двигател на икономическия растеж.

Интегрираният план за градско възстановяване и развитие ще спомогне за постигане на устойчиво развитие и за трайно подобряване на икономическото, социалното, физическото и екологичнио състояние на град Перник.

Целевият проблемен анализ е основата за очертаване на проблемите и възможностите за развитие на град Перник. В анализа са направени изводи за икономическия потенциал, за модернизиране на основната инфраструктура, за околната среда, за развитието на културните институции и културното наследство, подобряване на градското благоустройство и качествата на градската среда, на градския транспорт.

В целевия и проблемен анализ са отчетени естествените природни и антропогенни дадености, демографското състояние, както и стопанските, инфраструктурни, социалноикономически, екологични условия и културни предпоставки.

Стратегическото разположение на град Перник близо до столицата предопределя икономическото развитие и степента на мобилност на работната сила, предимно към София. Общината и град Перник ще продължат да играят ключово място в икономическото развитие на Софийско-Пернишката агломерация. Направлението на трудовите пътувания е в посока Перник-София, както и на производствения обмен на суровини и стоки е двупосочно между София и Перник. Перник има потенциал за развитие освен на традиционни икономически сектори – добивната и преработващата промишленост и на секторите - услуги, търговия на едро и логистика .

• 
  Възрастовата структура на населението на града е по-благоприятна от средното за страната и очакваното намаляване на населението ще се случи по-бавно;
  
• 
  Нивото на безработица е по-ниско от средното за страната, но тенденцията е към повишаване, както е в страната като цяло; относително висок дял от заетостта се осигурява от големите предприятия в града;
  
• 
  Инвестиционната активност се влошава в съответствие с развитието на национално ниво, а разходите за придобиване на ДМА спадат с по-висок темп от средния за страната, като фактор за това е пониженият интерес от чуждестранни инвеститори;
  
• 
  Развиват се дейности с относително ниска добавена стойност, което е основен фактор за равнището на доходите - средната работна заплата в града е около ¾ от средната за страната;
  
• 
  Транспортната достъпност на съществуващите промишлени зони и свързаността със столицата е добра;
  
• 
  Нередовен градски транспорт и липса на алтернативен транспорт, е проблем, който може да се реши с изграждане на велосипедни алеи;
  
• 
  Наблюдава се изоставане в развитието на базисната техническа инфраструктура; въпреки изпълнявания към момента проект, ВиК инфраструктурата остава силно амортизирана и остаряла;
  
• 
  Образователната структура на населението се подобрява през последните години, като нараства делът на хората с висше и средно образование за сметка на тези с по-ниска образователна степен;
  
• 
  Перник е обезпечен с учебни заведения, което е добра основа за осигуряване на квалифицирани човешки ресурси за трудовия пазар;
  
• 
  Материално-техническата и спортната база в училищата е остаряла, учениците са разпределени неефективно по училища;
  
• 
  Болничната и извънболничната помощ е добре развита, но е налице тенденция към намаляване на броя на медицинския персонал;
  
• 
  Богатото културно-историческо наследство, развитата мрежа от културни обекти и институти и активният културен живот с дългогодишни традиции са предпоставки за развитие на културно-опознавателен туризъм, но за тази цел е необходимо преосмисляне, обновяване и експониране на културната инфраструктурата;
  

• От решаващо значение за развитието на Пернишката агломерация е подобряването на връзката Перник – София;

• Над половината от второкласните и почти три четвърти от третокласните пътища се нуждаят от реконструкция и рехабилитация;

• В пространствен устройствен аспект, степента на изграденост на сградния фонд на благоустрояване и съоръжаване с инженерни мрежи е различно за отделните жилищни квартали, за централната градска част и за производствено-складовите терени. В ЦГЧ е концентрирана голяма част от обществено-обслужващите, административно-делови и културни сгради. Има изградена и функционираща централна пешеходна зона и площадни пространства. ЦГЧ на Перник е най-благоустроената част на града.

• 
  По отношение на жилищните квартали може да се обобщи следното: Освен кварталите „Тева“, „Изток“, „Димова махала“, „Хумни дол“, „Проучване“, които са изградени с многоетажни панелни жилищни блокове, в останалите квартали характера на застрояване е индивидуално и малкоетажно и в малка степен средно етажно жилищно строителство. Сградният фонд в жилищните квартали е амортизиран и морално остарял. Жилищните сгради, изградени по едропанелна тех­нология или едроплощен кофраж, имат остра нужда от саниране с оглед повишаване на енер­гийната им ефективност. Общинският жилищен фонд като цяло е стар и амортизиран. Сградите в преобладаващата част от жилищните квартали (бивши села) не отговарят на съвременните жилищни и благоустройствени стандарти.
  
• 
  Зелени площи в градската територия са важен, структуроопределящ фактор. Изградените централен градски парк, парк „Христо Ботев“, парк при гара „Метал“, както и крайградските паркове „Урса” и „Голо бърдо”;
  
• 
  Важни антропогенни и природни дадености, които могат да допринесат за развитието на града са крепостта “Кракра”, крепостта „Маричино”, територията на открития рудник „Република” и на подземен рудник „Света Анна“, планината Голо Бърдо и тракийско светилище в квартал „Църква”;
  

• 
  Развитие на конкурентоспособността и на иновативни производства с висока добавена стойност, което да допринесе за по-високи доходи на населението;
  

• 
  Засилване на ролята на града за развитието на Софийско-Пернишката агломерация;
  
• 
  Привличане на чуждестранни и местни инвестиции и повишаване на инвестиционната привлекателност на града, включително чрез модернизиране и обновяване на инфраструктурата в промишлените зони;
  
• 
  Развитие на интермодален транспорт, който ще допринесе за обособяването на града като транспортен и логистичен център;
  
• 
  Развитие на зимен ски-туризъм и алтернативни форми на туризъм; създаване на културни маршрути, които да насърчат културния и историческия туризъм;
  
• 
  Преструктуриране и облагородяване на съществуващите промишлени зони и създаване на условия за развитието на новата зона;
  
• 
  По-ефективно използване на връзката бизнес-наука-образование за изграждане на технологичен парк и увеличаване на ресурсите за научно-изследователска и развойна дейност;
  
• 
  Участие на местните фирми в бизнес-мрежи за междурегионално и трансгранично сътрудничество с райони от съседните страни и от страни от ЕС;
  
• 
  Утвърждаване на Перник като регионален транспортен и комуникационен център;
  
• 
  Подобряване на комуникациите в региона и връзката София – Перник;
  
• 
  Подобряване на връзката на съществуващия обслужващ градски център със структурата на градската територия и най-вече с източните жилищни квартали.
  
• 
  Подмяна на вече остарялата и амортизирана ВиК мрежа;
  
• 
  Ремонтиране и изграждане на пътната мрежа с изграждане на паркинги и тротоари;
  
• 
  В жилищните квартали има необходимост от доизграждане на уличната мрежа, инфраструктурната мрежа, обзавеждане с обекти на обслужващия и социален сектор;
  
• 
  Саниране на многофамилните жилищни сгради, строени по индустриален способ;
  
• 
  облагородяване на междублоковите пространства с паркове, алеи, кътове за отдих, детски площадки и спортни съоръжения;
  
• 
  Основната част от зелените площи имат нужда от облагородяване, благоустрояване, обзавеждане с паркови елементи и декоративно осветление;
  
• 
  разширяване на газифицирането на града.
  

1. 
   Зона с преобладаващ социален характер – в тази зона са включени териториите на всички жилищни квартали на територията на град Перник: кв."Тева", част от кв."Изток", кв. „Бела вода” с разширение към реката, кв. „Радина чешма”, кв. „Църква”, кв. „Ралица”, кв. „Могиличе”, кв. „Рудничар”, кв. „Хумни дол”, кв. „Каменина”, кв. „Левски”, кв. „Калкас”, кв. „Варош”, кв. „Байкушева махала”, кв. „Димова махала”, кв. „Драгановец”, кв. „Караманица”, кв. „Клепало”, кв „Куциян”, кв. „Сини вир”, кв. „Твърди ливади”, кв. „Проучване”, „Стара чешма” и „Радина чешма” и зоната между тях като свързващ елемент. Тази територия има необходимост от благоустрояване на градската среда, саниране на жилищния фонд и реконструкция и изграждане на техническата инфраструктура. Отчетена е необходимост от изграждането на подходящо градско обзавеждане, което да предоставя възможност за рекреация.
   
2. 
   Зона на публични функции с висока обществена значимост –в тази зона влизат Централна градска част с крепостта "Кракра", част от кв."Христо Ботев" частта между ул."Софийско шосе” и завоя на транзитната магистрала, кв. „Ладовица”, зона северно от Профилакториума по и около трасето на ски писта и територията северно от квартал „Проучване” и „Клепало”. Оптимизиране и доизграждане на спектъра на обществено обслужващи обекти. Възможност за развитие на туризъм.
   
3. 
   Зона с потенциал за икономическо развитие - зона "Кристал", зона "Стомана", кв."Мошино", кв. „Караманица”. В тази зона са разположени голям брой икономически активности, има възможност за обособяване на нова индустриална зона с нови иновативни технологии, което може да се случи с изграждане и оптимизиране на техническата инфраструктура.