Програма студенти на стаж към Парламента София 1000, пл. Ал. Батенберг №1



страница3/8
Дата31.07.2017
Размер1.38 Mb.
#26924
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8





Германия

Правна уредба:





  • Осигурителен кодекс – кн. 5 – Здравно осигуряване

  • Статии в областта на акредитацията на лечебните заведения






Източници:


www.rechtliches.de

www.google.de






Болници, рахабилитационни центрове, учреждения за социални грижи



Болнична общност



Двустранни договори и рамкови условия за болнично лечение

Проверки за качеството и икономичността на болничното лечение

Оценка на методите за преглед и лечение в болниците

Осигуряване на качество

Aкредитация и сертификация на болниците

Процедури по сертификация или акредитация

Кооперация за прозрачност и качество в лечебните заведения

Болници по смисъла на този закон са учреждения, които:




  • служат за лечение или осигуряват гинекологична помощ;

  • намират се под ръководството на лекар, разполагат с достатъчно диагностични и терапевтични възможности и използват научно – признати методи на работа;

  • осъществяват дейността си с помощта на болничен персонал, функционална и медицинско – техническа апаратура, в които се установяват болестите на пациентите, предпазват ги от влошаване на състоянието им или им осигуряват акушеро – гинекологична помощ и в които

  • пациентите могат да бъдат подложени на лечение и да бъдат перфектно обслужени.

За разлика от болниците рахабилитационни центрове и диспансерите са учреждения, които:




  • служат за стационарно лечение на пациентите, за отстраняване на здравословни проблеми, които биха могли да доведат до влошаване на здравословното им състояние или за предотвратяване на аномалии в развитието на малко дете;

  • служат за предотвратяване влошаването или за успокояване оплакванията на пациентите или редом с болничното лечение да допринесат за постигане на успех в лечението;

  • служат за отстраняване или смекчаване на последиците от влошаване на здравето

(рехабилитация), за които не могат да бъдат предприети активни действия за лечение;




  • със съдействието на квалифициран персонал и под постоянен лекарски надзор служат за стабилизиране на здравословното състояние на пациента съобразно лекарски предписания за лечение, най – вече чрез използване на различни терапевтични средства, като лечебна гимнастика, терапия, психиатрична помощ, както и занимателна терапия, но и чрез други средства. Използват се различни способи на физическо и психическо въздействие, за да се подпомогне пациента при изграждане на защитни и помощни сили.

Здравните каси допускат болнично лечение да се осъществява от следните болници, които са получили необходимото разрешение, а именно:



  • университетските клиники;

  • болниците, включени в болничния план на държавата ( планова клиника );

  • болниците, сключили договор със сдруженията на здравните каси;

Болничната общност е съюз на учредителите на лицензираните клиники. В Немската болнична общност са включени болничните общности в отделните провинции.


Сдруженията на здравните каси сключват с общността на болниците в съответната провинция договори, с които се уговарят условия, вид на болничното лечение и които трябва да отговарят на изискванията на този закон.
Договорите уреждат:

  • общите условия на болничното лечение, включително- приемане и изписване на пациенти, разходи и възнаграждения за персонала;

  • извършване на проверка за необходимостта от провеждане или продължаване на болничното лечение, вкл. каталог от услуги, които могат да бъдат предоставени;

  • процесуални правила и принципи на водене на счетоводната отчетност;

  • социални грижи и консултации за пациентите;



  • постепенно преминаване от интензивно лечение към рехабилитация;

  • предпоставки, вид и обхват на медицинските мерки за нормалното протичане на бременността;

Сдруженията на здравните каси и ръководният орган на сдружението за частно здравно осигуряване могат съвместно да проверяват икономичността, воденето на счетоводната отчетност, както и качеството на болничното лечение в лицензираните болници чрез назначаване на проверител. Ако не се постигне съгласие относно проверителя, спорът се разрешава от Арбитражна комисия в рамките на два месеца. Проверителят е безпристрастен и не може да получава указания от назначалите го органи.

Болниците и служителите им са длъжни да предоставят на проверителя или негов пълномощник за решаване на поставените задачи необходимите документи и информация.

Нови методи на преглед и лечение могат да се прилагат в болничното лечение, ако Федералната комисия по здравеопазването установи:



  • диагностична или терапевтична необходимост от нов метод, както и нужда в медицината от прилагането му в сравнение с възприетите методи и с оглед степента на научно – техническо развитие в съответното направление;

  • необходимата квалификация на лекарите, които ще ги прилагат годността на апаратурата, както и изискванията към методите да повишат качеството на обслужването;

  • тенденциите в развитието на качеството на лечението.

Федералната комисия по здравеопазването проверява приложените методи с оглед съвместимостта им с утвърдени критерии. Ако се установи несъответствие, се преустановява прилагането на новите методи.


Федералната комисия взема решение с участието на сдруженията на частното здравно

осигуряване, Камарата на лекарите, съсловната организация на работещите в областта на медицината относно прилагането на мерки за осигуряване на качество на обслужването в лицензираните болници. Трябва да се спазват изискванията, поставени с оглед на разпределеното по групи и сектори обслужване. Решението е свързано най – вече с това, че трябва:


  • да се прилагат възприетите мерки за осигуряване на качество, които да съответстват на основните изисквания за управление на качеството на обслужването;

  • да се установят критерии за индикация на качеството на прокараните в рамките на болничното обслужване диагностични и терапевтични резултати, особено медико – техническите постижения

Трябва да се спазват минималните стандарти за качеството на организацията и структурата на лечебното заведение.

  • да се изготви каталог на планираните постижения, при които качеството на резултата от лечението зависи от прилаганите методи;

  • да се предвидят предложения за намаляване на възнагражденията в болници, които не спазват изискванията за подобряване на качество;

  • съдържание и обхват на доклад за качеството на организацията и структурата на лицензираните болници. Докладът трябва сочи вида и броя на услугите в болницата. Докладът за 2004 г. се изготвя през 2005 г. Ако не са покрити минималните изисквания, съответните услуги не се предоставят.

Въпросите за осигуряване на качество и сертификация на медицинските услуги се дискутират на национално и международно равнище. Съществуват поредица от организации, които се занимават с тези въпроси в САЩ, Франция и Германия. Причините за повишения интерес са ясни – заедно с нарастващите разходи в областта на здравеопазването на международно ниво се вземат предвид и новите форми на възнаграждение за услугите в здравеопазването, които повишават необходимостта от проверка на качеството на предлаганите медицински услуги.

Непосредствена предпоставка и централен предмет на акредитацията е системата за мениджмънт на
качеството или за управление и проверка на качеството на предоставените медицински услуги. Изходяща точка тук е ISO 9000. Тази система продължава да играе централна роля заради универсалната си приложимост и популярност, макар че предвидените в нея методи за проверка на качеството могат да бъдат прилагани на плоскостта на здравеопазването само частично.
Исторически идеята за мениджмънт на качеството се корени в производството на военна техника в САЩ. Там възниква идеята производственият процес да се организира така че с оглед изискванията за качество и усъвършенстване на продукцията да се произвеждат висококачествен продукт. Тази инициатива играе важна роля по отношение на смяната на персонала и доставчиците в определено предприятие.
Основното съдържание на мениджмънта на качеството е подобряване на качеството на резултата от лечението чрез подобряване на качеството на производствения процес. Качеството на процеса се осигурява и чрез адекватни материални и организационни предпоставки за работа. Друга важна цел на управлението на качеството са подобряване или повишаване на удоволетворението на клиентите, повишаване на мотивацията за работа на служителите и адекватното им възнаграждение, както и повишаване на конкурентноспособността на болниците.
Някои основни елементи на системата за управление и проверка на качеството са:


  • наръчник за качеството, в който са описани организация и структура на болницата и посочени са основните принципи на работа;

  • стандартните указания за работа;

  • редовни проверки на качеството на производствения процес и на резултата;

  • вътрешни проверки за качество;

  • проверка на удоволетворението на клиентите;

  • редовни квалификационни курсове за служителите.

Сертификацията и акредитацията се основават на мениджмънта на качеството. Открити са няколко дефиниции на понятието “сертификация и акредитация”:




  • Сертификация е резултат от проверка, извършена от трето лице, за съответствие, както на процеса, така и на резултатите с установени критерии, стандарти и норми за определен период от време;

  • Акредитация е формалното признаване на компетентността на определено място за изпълнение на определени задачи.

В практиката двете понятия често се използват в един и същи смисъл.


Основните организации в медицината основаха инициативата “Кооперация за осигуряване на прозрачност и качество в предлаганите медицински услуги”, което се занимава конкретно със сертификация на болниците.

Кооперацията е създадена през 1997 г. чрез сключване на рамков договор между Камарата на лекарите и сдруженията на здравните каси. Целта е рзвитие на процедурата за сертификация или акредитация на лечебните заведения.


Основни точки в дейността на Кооперацията са:

  • ориентация към международните процедури, най – вече към американския модел;

  • доброволност на участието;

  • практическа ориентация чрез преработване на критериите от подготвени, практикуващи експерти и извършване от професионално подготвени проверители;

  • ориентация на пациента;

  • ориентация на служителите;

  • структурна самооценка като основа на оценката, извършвана от външно трето лице;

  • обща сертификация;

  • продължителност на сертификата – 3 г.

  • възможност за обществен достъп чрез стандартизиран доклад за сертификация.

Процедурата по сертификация, разработена от Кооперацията се намира в пилотна фаза в 25 болници. Резултатите от пилотната фаза са предмет на широка дискусия.


С течение на времето са се развили на национално и международно равнище няколко различни системи, чиито методи целят осигуряване на качество на
предоставените услуги. Някои от тези системи се определят като процедури по акредитация или сертификация. Една от тези системи е ISO 9000, която се възприема като модел за акредитация и се прилага най – добре в индустрията. Той проверява съответствието на осъществената дейност и проверката на документите, посочващи резултатите от

проведените процедури по осигуряване на качество в лечебните заведения и реализацията им в рамкита на проверката чрез трето лице. Този модел е ориентиран най – вече към проверка на качеството на процеса, но не и на резултата.

Друг модел е този на Европейската фондация за управление на качество – EFQM. Този модел също бе разработен с оглед нуждите на индустрията. ЕFQM- моделът удостоверява чрез самооценка компетеността и поставя оценка на цялостната дейност. Чрез този модел се оценява наличния потенциал, както и всички измерения на качеството: структура – процес – резултат. Външна проверка се провежда само тогава, когато предприятието претендира за европейско признаване на качеството. Комбинацията между вътрешна и външна проверка, осъществена от трето лице се нарича “акредитация”. Пример за подобен процес на акредитация е този на Американската комисия за акредитация на здравните организации – JCAHO. Тази процедура беше разработена специално в областта на здравеопазването и се определя като един от най – широко разпространените модели за акредитация в тази област. Първоначално е бил стриктно ориентиран към проверка за спазване на предвидените норми и стандарти по отношение на работния процес и организацията на лечебните заведения, като постепенно с течение на времето се преориентира към резултатите.

Предлаганата от водещите организации на немското здравеопазване процедура за сертификация на болниците – Кооперация за осигуряване на прозрачност и качество на дейността, осъществявана от болниците е свързана и с процедурата по акредитация. Тя включва вътрешна проверка на структурата въз основа на изготвен каталог за оценка, както и на външна проверка, извършена от независими трети лица – експерти. При развиване на подобна процедура могат да се използват като образец международно признати модели за акредитация като този на американските организации.

Приема се, че е прекалено рано да се дават крайни оценки на тази процедура, тъй като тя все още се намира в началната фаза на развитието си.

Сертификацията е проверка на съответствието и компетеността на една организация по отношение на структурата, работния процес и резултати съобразно установените критерии. Понятието в Германия често е употребява като синоним на английското понятие “акредитация”, макар че има известни съдържателни разлики. Докато при сертификацията споменатото удостоверяване на съответствието на качеството се осъществява чрез проверки отвън, за акредитацията освен външна проверка на качеството трябва да се проведе и вътрешна проверка и да се постави оценка от самото лечебно заведение. С оглед на това четирите най – широко разпространени модели и системи са:



  • ISO;

  • EFQM;

  • KTQ;

  • JCAHO.

Първите два модела са се развили, за да бъдат приложени в индустрията, а постепенно с течение на времето да бъдат приспособени към здравния пазар. Другите два модела са изготвени с оглед нуждите на здравеопазването. Цел на тази процедура е да се постигне възможно най – доброто болнично обслужване и най – добрите условия за работа на болничните служители, а от друга страна да се постигне прозрачност в осъществяваната от лечебните заведения дейност, за да се осигури сигурна победа в борбата с конкуренцията.

На последно място трябва да се създаде по – добра ориентация на населението за качеството на предоставените услуги. На практика нито един от посочените модели не покрива в цялост общите изисквания за качествено обслужване.
Системата ISO 9000

Спорно е доколко подобна система може да има значение за подобряване на качеството на социалните услуги, както и на дейността на болниците. В центъра на дискусията е фактът, че 20- те елемента на тази процедура по сертификация са концентрирани върху систематическата пълнота при описване на работния

процес, откъдето и оценката на качеството на резултата не е взета под внимание. Привържениците на тази процедура се аргументират, че при социалните услуги медицинското понятие за качество е близко по съдържание до това в индустрията с оглед

изискванията и желанията, които пациентите поставят пред клиниката в качеството на клиенти. Най - доброто решение за подобряване на качеството по посока удовлетворяване на клиентите е в основата на постоянни проверки на трудовия процес, което се цели с ISO – нормите. Критиците на този вид сертификация препращат към това, че с тези норми вече са направени експерименти относно качеството на процеса, но не и за качеството на резултата. Качеството на резултата се възприема като мярка за степента на постигане на целта и като решаващ компонент на цялостното качество на дейността, осъществявана от лечебните заведения. За отбелязване е, че ISO, заедно с елементите си – откриване на грешки и поправяне на грешки изгради мост към качеството на процеса, а с елемента си - предвиждания за качество – към качеството на резултата. ISO – сертификатът не е доказателство за добро качество, а потвърждава наличието на редовно водена счетоводна документация.

Лечебно заведение, което се придържа към системата за управление на качеството съобразно ISO – нормите може да получи удостоверение за качество след извършване на проверка от компетентен, външен експерт. Сертификатът е годен до 3 г., като междувременно се допуска провеждането на постоянни проверки.

Този модел рядко се прилага в здравеопазването.



Системата EFQM

Европейската фондация за управление на качество е основана през 1988 г. от 14 водещи европейски предприемачи. Сред тях се отличават и световно известни имена като Volkswagen AG и др. Целта е била, че за да се постигнат чудеса в бизнеса трябва

да бъде изработен инструмент, с който може да се оценява качеството на бизнеса.

Този модел за акредитация се състои от 9 различни критерия за качество, които се разделят на 2 големи групи:



  • критерии за оценка на качеството на структурата,организацията и процеса;

  • критерии за качеството на резултата;

Всеки от тези критерии има максимална стойност, която може да бъде основа за вътрешна проверка. За да може да се проведе тази проверка, трябва да се набират сътрудници, които да я осъществят.

Вътрешната проверка подпомага болницата да извърши сама оценка на степента на развитие на качеството на обслужването. Лечебното заведение трябва да документира първоначалното развитие с оглед на тези критерии.

Прилагането на EFQM – процедурата завършва с доклад, т.е. с подробно описание на възможностите за подобряване на качеството на резултата. Не се получава сертификат. Моделът в класическия смисъл на думата не е модел на акредитационен процес. Аспектите му са свързани най – вече с продължаване на процеса на подобрение.

Тъй като тази система първоначално е насочена към индустрията, приложимостта й към нуждите на здравеопазването е една от основните точки, които се критикуват. Тя намира широко приложение извън здравната система. Факт е, че болниците използват често тези критерии за провеждане на вътрешни проверки.



Системата KTQ

Процедурата за акредитация на Кооперацията за прозрачност и качество в лечебните заведения се намира в процес на преход от фазата на многогодишен проект във фаза на прилагане. Процедурата се базира да положените усилия от Камарата на лекарите и на сдружения на здравните каси за изготвянето на специфична за болниците процедура по акредитация. Изготвени бяха ръководните принципи на управлението на качеството и проект за сертификат. При развитие на процедурата по сертификация трябва да се използват международнопризнати процедури като образци. Като

ориентир се използва най – вече процедурата на американската здравна система. Във фазата на проектиране с научно съдействие се изработи каталог

на критериите. Този каталог на критерии беше тестван предварително в определени болници. От 1.07.2002 г. тя се прилага като рутинна процедура и първите болници вече са получили сертификат. Процедурата се състои от вътрешна и външна проверка, която се извършва от квалифицирани проверители. Тези проверители трябва да бъдат болнични служители на ръководни постове, които са посочени от работодателя са, за изпълнението на тази функция. Те са от трите основни профила – медицина, социални грижи и управление. Акредитацията зависи от големината на лечебното заведение и се осъществява от минимум 1 група от проверители, която се състои от един представител на всяка група. Координацията и провеждането на сертификацията се осъществява чрез т. нар. служби за сертификация. Каталогът с критерии за оценка на качеството е на разположение на всяка болница във връзка с осъществяваната от нея вътрешна проверка. Всяка болница решава самостоятелно, дали да се включи в процедурата по сертификация. Сертификацията се извършва безплатно.



Системата JCAHO

Процедурата за акредитация на американската организация е една от най – широко разпространените в областта на здравеопазването. Корените на тази процедура са свързани с името на американски хирург Годман, а именно да се оценява качеството на здравното обслужване. Под негово ръководство през 1918 г. е създадена програма за стандартизация на болниците., с която се определят стандартите и нормите, въз основа на които се извършва вътрешна проверка. Приема се, че при спазване на определени норми вероятността от подобряване на качеството на медицинското обслужване ще се повиши. Американският модел за акредитация е основа за изграждане на канадските и австралийски процедури по акредитация или сертификация. Системата за проверка и оценка на дейността на лечебните заведения и качеството на обслужването в Германия е изработена по аналог на американската.

Принципно процедурата за акредитация се характеризира с това, че провеждането й е свързано с изготвянето на каталог от конкретни стандарти и норми, които посочват кога е налице добро качество

на предлаганите медицински услуги. Лечебните заведения трябва да оценяват дейността си по тези стандарти. Стандартите предвиждат даването на препоръки, които трябва да се изпълняват от болниците с оглед подобряване на качеството. Процедурата за проверка за спазване на стандартите и нормите е ориентирана първоначално към структурата и организацията на дейност на лечебното заведение, но от 1997 г. се проверява и качеството на резултата.

Стремежът към добро качество на медицинските услуги придобива все по – голямо значение в резултат на променените рамкови условия в здравеопазването, особено вследствие на все по – бързото намаляване на икономическите ресурси и увеличаващата се конкуренция между болниците. Несъмнено тези проблеми водят до необходимостта от провеждането на мениджмънт на качеството на дейността в болниците.
Кооперацията за прозрачност и качество на дейността на лечебните заведения предвижда нова, специална процедура за сертификация и акредитация на болниците. Тя се развива от Камарата на лекарите, Немската общност на болниците, както и от сдруженията на здравните каси. От 1.01.2002 г. тя се е превърнала в рутинна процедура. На лечебните заведения са дадени указания за провеждане вътрешна проверка и поставяне на оценка на качеството на предлаганите медицински услуги. За лекарите, които се интересуват от длъжността на проверители, са предвидени и посочени основните изисквания за кандидатстване. Провеждането и мениджмънта на качество изисква доста ресурси, които струват време и пари. Именно поради тази причина е замислено въвеждането на ръководна прослойка, която да е най – важният координатор на протичащата процедура. Инициативата изисква провеждането на интегриран мениджмънт на качеството, който създава предпоставки за сътрудничество между всички участващи в болничното обслужване. - санитари, лекари, медицинско – технически персонал, административни директори и др. За да се осъществи сертификация и акредитация по модела на кооперацията е необходимо засилване на сътрудничеството между отделните профили в болничното обслужване, както и различните професионални групи.
Основните елементи на процедурата по сертификация или акредитация са вътрешна проверка и самооценка на лечебното заведение и експертна проверка на независимо трето лице. Външната преценка на постигнатите резултати, които се оценяват с оглед прилагането на мерките за осигуряване на качество, е неизменна част от процедурата по акредитация. Самата сертификация или акредитация, т. е. Оперативните действия се осъществяват от независими служби за сертификация. Болниците, които искат сертификация или акредитация съобразно процедурата на кооперацията трябва да се обърнат към служба за сертификация по техен избор. Тази служба проверява въз основа на направената самооценка от лечебното заведение, дали експертната оценка предполага акредитация. Следователно външната проверка и оценка наподобяват самооценяването в рамките на колегиалния диалог и действия на лечебните заведения. Проверителите дават своето становище относно това, дали е необходимо издаването на сертификат и признаване на необходимата компетентност. Преди провеждането на сертификацията трябва да бъдат създадени условия за провеждането на мениджмънт на качеството в болниците.

Първи и основен елемент на процедурата по сертификация или акредитация е вътрешната проверка и самооценката. Каталогът с критерии за самооценка може да бъде разделен на 3 групи:



  • категории, напр.ориентация на пациентите

  • субкатегории, напр. Приемане, и действително постигнати резултати;

  • 69 критерия, напр. Ориентация на пациентите по време на приема.

Следните категории образуват каталога на кооперацията:

  • ориентация на пациентите в болничното лечение;

  • сигурност в болницата;

  • информация;

  • управление на болницата;

  • управление на качеството на болницата

Изискванията към мениджмънта на качеството са формулирани от специална работна група в 250 въпроса.


Докладът за самооценка е доказателство за предприетите действия и инициативите, проведени в болниците, свързани със задоволяване на изискванията относно качеството на обслужването и на предоставените медицински услуги. В доклада болниците трябва да отбележат и тези техни действия, които се отклоняват от поставените изисквания, но са били необходими за постигане на определено качество на резултата. Минимално необходимата съвкупност от критерии за оценяване е т.нар. PDCA – стъпка, която включва следните елементи:


  • настоящата ситуация или планиране на целта, средствата, с които ще се постигне, процеса и отговорностите;

  • прилагане на практика;

  • проверка;

  • въвеждане на мерки за подобряване на качеството на дейността в лечебното заведение.


Оценяването по тази стъпка има успех, защото чрез него може да се проверява до каква степен са постигнати изискванията, поставени чрез критерии за оценка. Под “степен на въвеждане на мерките” се разбира широтата на разпространението им в областта на болниците, т.е. дали изискванията на РДСА – стъпките са изпълнени. Критериите въз основа, на които се извършва оценката имат различна тежест. 24 от тях се определят като основни критерии. За да се подчертае значението на основните критерии при оценяването, полученият резултат се умножава с коефициент 1,5.
За да получи сертификат болницата трябва да получи 55 % от точките, посочени за различните критерии в каталога. През пилотната фаза външната експертна оценка на проверителите и тази на болниците трябва да съвпада в по – голямата си част. В останалата част проверителите тенденциозно оценяват дейността по – ниско, отколкото самите болници. Болниците трябва да се стремят да дават обективни оценки. Преди започване на процедурата по сертификация или акредитация, службите по сертификация проверяват извършените самооценки изцяло. С оглед на това не само разходите за отделната болница трябва да бъдат намалени, но те трябва да бъдат оценявани справедливо от външните проверители и с оглед на конкретен проблем.
Преждевременните оценки водят до това да не бъдат оправдани очакванията на ангажираните работници чрез отклонения в оценките, като последица е демотивацията.

Външна експертна оценка


Инспекцията според инициативата на кооперацията се

провежда от трима проверители, възможно е да са повече, които са представители на трите класически професии в болниците – лекари, социални работници, изпълнителни директори. Инспекцията продължава в зависимост от големината на болницата 3-4 дни. Болниците трябва да избягват използването на предварително определени проверители, за да осигурят безпристрастие при извършване на проверката. Инспекцията е свързана с проверки в различните отделения, области и т. нат. Проверява се, дали интересът на пациентите е добре защитен. Тук се използва и техниката на колективните диалози. Разпитват се най – вече онези служители, които в ежедневната си практика контролират и координират трудовите процеси.

Докладът от проверката описва ситуацията в болницата. Същевременно той е база за получаване и обосноваване на сертификата. Службите за сертификация дават становище за издаване на сертификат. Ако кооперацията даде положително становище относно даването на сертификат, тя получава от службата изготвения въз основа на доклада на проверителите , доклад за качество, който службата изготвя по съгласие с проверителите и с мнението на болницата. Този доклада за качество на болничното лечение се предава на болницата, заедно със сертификата на кооперацията. Сертификацията или акредитацията открива на болницата възможности да подобри качеството на обслужването с оглед интересите на обществото. При изготвяне на доклада трябва да се вземат предвид особеностите на лечебното заведение, от друга страна докладите са изготвени съобразно определена схема. Единната схема трябва да осигури на болниците, които са конкуренти, възможността да изготвят формално еднотипни доклади във връзка с осъществяваната от тях дейност, с което се създава възможност за провеждане на
справедлив конкурс.

Пилотната фаза на процедурата по сертификация или акредитация приключва на 31.12.2001 г. Кооперацията е основана през 1997 г. и е търговец по правно организационната си форма. Първата и основна задача на ръководните й органи беше създаването на служби за сертификация.

Един от основните учредители на кооперацията е Немската общност на болниците. Тя представлява обединение на федерални и провинциални сдружения на болничните заведения. Немската общност изпълнява възложените й по закон задачи. При сътрудничество с държавни и други особени институции, работещи в областта на здравеопазването, немската общност се стреми да постигне подобряване на работоспособността на болниците. Тя поддържа и насърчава обмена на опит и стимулира научните изследвания в областта на здравеопазването. Немската общност на болниците защитава интересите на немското здравеопазване на национално и международно равнище. Тя преследва изключително и само общественополезни цели.

Над 2200 немски болници обслужват годишно 17 млн души. Болниците имат значителен и основен принос към лечението на пациентите в нашето здравеопазване. Немската общност на болниците подкрепя болниците при провеждането на държавната политика. Тя се окачествява като ръководна организация на болничните заведения, която защитава и представлява интересите им. Като организация на федерално ниво, Немската общност се състои от 28 членове – 16 провинциални и 12 федерални сдружения. Тази организация може да прокара или да съдейства за приемане на закони, които се намират в тясна връзка с проблемите на лечебните заведения. Заедно с политическите задачи немската общност си поставя за цел обществен диалог, обмен на опит, закрила или стимулиране на научните изследвания. С оборот от около 57 млрд. евро немските болници се възприемат като значителен икономически фактор на все по – разрастващия се пазар – здравеопазване. Въпреки ограничените средства немските болници предлагат първокласен стандарт при обслужването на пациентите.

Немската общност е част от организациите, които осъществяват самоуправлението в областта на здравеопазването. Тя представлява Германия в международни болнични организации и Постоянната комисия по въпросите на здравеопазването на Съвета на Европа.







Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница