|
Закон за болничните заведения
Понятия
Болнично планиране
Национален план за болниците
Санитарна карта
Специален разрешителен режим за използване на скъпо медицинско оборудване
Акредитация на болничните заведения и болничните отделения
Норми за акредитация
Акредитация за използване на новосъздадена болница, болнично отделение или специализирано
болнично заведение
Продължаване на акредитацията за използване
Затваряне на болничното заведение или отделение
Несъобразяване с изискванията на националния план за болниците
Неотложни причини, свързани с общественото здраве
Затваряне по волята на управителния орган
Постоянна комисия за болничния сектор
|
Съгласно Закона за болничните заведения, болничното заведение предоставя, според медицинската си дейност, стационарни и амбулаторни грижи, необходими и подходящи за здравословното състояние на пациентите, които са потърсили помощ. Болничното заведение може да получи разрешение от министъра на здравеопазването да извършва обучение и изследвания в сферата на медицината.
Законът поставя изискването болничните заведения да имат качеството юридическо лице.
Според чл. 1 от закона, болничните заведения са няколко вида:
-
„специализирано болнично заведение”;
-
„център за рехабилитация”;
-
„център за възстановяване”;
-
„център за лечение с топли минерални води”
„Болница”, според легалната дефиниция е здравното заведение, което има за основна задача лечение и/или израждане на деца и за допълнителна задача диагностика и/или грижи за предотвратяване, лечение на заболяване или грижи за временно подобряване на здравословното състояние и разполагат с отделения за прием на пациенти.
„Специализирано болнично заведение” е здравно
заведение, което отговаря на особените нужди на някои заболявания или на специфичните изисквания на някои медицински дисциплини.
„Център за рехабилитация” е здравно заведение, което има за цел да осигури рехабилитацията на пациента.
„Център за възстановяване” е здравно заведение, където се настаняват болни, които след остро заболяване или хирургическа интервенция нямат нужда от активно медицинско или хирургическо наблюдение, а от период на почивка, възстановяване и грижи, които не изискват специални техника.
„Центърът за лечение с топли минерални води” предоставя терапевтични грижи.
„Център за диагностика” е здравно заведение, което разполага с едно или повече отделения за диагностика и не извършва лечение.
Според Законът за болничните заведения националният план за болниците се установява в правилник за приложението на закона.
Този план е съобразен с нуждите на здравеопазването и ефективното функциониране на болничните заведения. За съставянето му е необходимо предварителното съгласие на Медицинския колеж и на Постоянната комисия за болничния сектор.
Националният план класира здравните заведения според критериите, които установява относно нуждите на здравеопазването, продължителността на предоставянето на грижи, медико-техническата инфраструктура, упражняваните медицински дейности, статистиката и др.
Министърът на здравеопазването създава санитарна карта за нуждите на болничното планиране. В нея се съдържа подробна информация за болничните заведения, болничните отделения, медицинския, обслужващия, управленския и техническия персонал, както и за скъпото медицинско оборудване. Това оборудване изисква национално планиране и се включва в списък в националния план за болниците.
Санитарната карта съдържа информация и за
медицинското оборудване, което не е включено в този списък, но цената му надхвърля определена в правилника сума.
Картата се съставя ежегодно.
Всяко болнично заведение е длъжно да предоставя нужната за това информация, в противен случай министърът на здравеопазването може да не продължи акредитацията му.
Всяко болнично заведение, което желае да придобие и използва скъпо медицинско оборудване трябва да получи разрешение от министъра на здравеопазването. То се дава след предварителното съгласие на Постоянната комисия за болничния сектор.
Създаването или разширяването на болнично заведение или отделение са допустими след акредитация от министъра на здравеопазването. За да бъде допусната, Медицинският колеж и Постоянната комисия за болничния сектор трябва да дадат съгласието си. Болничното заведение или отделение се акредитира само ако създаването или разширяването отговарят на националния план за болниците и нормите, установени в нарочен правилник.
Тези норми се създават със съгласие на Медицинския колеж, Висшия съвет на медицинските професии и Постоянната комисия за болничния сектор. Те се отнасят до управлението, организацията, финансирането на болничните заведения и отделения, минималните условия за упражняване на медицинска дейност, за инфраструктурата, оборудването, медицинския персонал и спешната медицинска помощ.
Законът предвижда възможността да се създадат и допълнителни изисквания за акредитация в интерес на общественото здраве.
Отказът за предоставяне на акредитация трябва да бъде мотивиран.
Предвижда се условията и реда за предоставянето на акредитация да бъдат уредени в правилник за приложение на закона.
Допълнителна акредитация се изисква при първоначално създаване на болница, болнично отделение или специализирано болнично заведение.
Законът я определя като „акредитация за използване”. Министърът на здравеопазването може да
даде акредитация за използване на болница или на болнично отделение, ако те:
-
са акредитирани по гореизложения ред за определен
от закона срок;
-
отговарят на националния план за болниците;
посочени в нормите.
Акредитацията за използване се дава за срок от 5 години.
Акредитацията за използване може да бъде продължавана от министъра на здравеопазването За тази цел е необходимо да има искане на управителния орган на болницата и съгласие на Постоянната комисия за болничния сектор.
Ако болничното заведение или отделение вече не отговаря на нормите за акредитация, министърът на здравеопазването дава срок на управителния орган да се съобрази с изискванията им. Този срок не може да бъде по-кратък от една година, нито да надхвърля пет години. Ако след изтичането му нормите не бъдат съобразени, министърът на здравеопазването може да разпореди затварянето на болничното заведение или отделение.
За затварянето е необходимо предварителното съгласие на Постоянната комисия за болничния сектор и Медицинския колеж.
Законът допуска да се прекрати използването и да се затвори болничното заведение или отделение, когато те вече не отговарят на нуждите на здравеопазването или на минималните условия за медицинска дейност, които са предвидени в националния план за болниците.
Министърът на здравеопазването е органът, който определя срока, след изтичането на който болничното заведение или отделение трябва да прекратят дейността си.
Министърът на здравеопазването може да разпореди незабавно затваряне на болнично заведение или отделение при неотложни причини, свързани с общественото здраве. Той информира за това
Медицинския колеж и Постоянната комисия за болничния сектор. Те дават съгласието си в срок от един месец. След като го получи, министърът на здравеопазването постановява окончателното затваряне в срок от един месец.
Във всички случаи преди да разпореди затварянето, министърът трябва да изслуша управителния орган на болничното заведение.
Управителният орган, които желае да прекрати използването на болнично заведение или отделение, трябва да информира министъра на здравеопазването една година по-рано. Този срок може да бъде съкратен от министъра по искане на управителния орган, освен ако няма пречка за това, свързана с общественото здраве.
Постоянната комисия за болничния сектор изпълнява консултативни функции към министъра на здравеопазването и министъра на общественото осигуряване. Нейното съгласие се изисква при създаването на националния план за болниците, за изработването на нормите и за допускането на акредитация.
Постоянната комисия за болничния сектор е съставена от представители на министерството на здравеопазването, на министерството на общественото осигуряване, на представителните организациите на болниците от частния и от държавния сектор и представители на медицинската професия.
|
