Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г

2. Разплащателното звено превежда румънското национално финансиране само на румънските партньори.

1. 
   Подаване на искания за плащане и разходооправдателни документи за валидиране от служител на ТП
   
2. 
   Подаване на искания за плащания до Сертифициращия орган
   
3. 
   Сертифициращият орган удостоверява плащането и информира Разплащателното звено
   
4. 
   Разплащателното звено превежда сумата от ЕФРР и националното финансиране в същото време на СТС
   

Компютъризиран обмен на данни

Обменът на данни между държавата-членка и Европейската комисия ще се осъществява като се използва системата ЕИСУН, свързана със системата на Комисията SFC 2007, която ще гарантира сигурния електронен обмен на всички данни относно програмата.

Компютърната система за обмен на данни (ЕИСУН) ще съдържа информация от общ интерес за Комисията и държавите-членки, в съответствие с моделите, посочени в Анексите към Регламента за изпълнение.

Органите определени от Румъния ще съхраняват и обновяват в ЕИСУН документите, за които те отговарят в необходимия формат. Системата ЕИСУН трябва да спази приетите стандарти за сигурност, за да гарантира, че съдържаните документи са в съответствие с националните законодателни изисквания и те ще бъдат надежден източник за целите на одита.

Меморандумът за разбирателство ще включва договореностите приети между Румъния и България относно електронния обмен на данни.

Система от индикатори

Системата от индикатори е инструментът, който се използва от гледна точка на наблюдението на изпълнението на програмата и който допринася за по-ефективното управление на програмата и проектите.

Системата от индикатори ще помогне на Съвместния комитет за наблюдение, Управляващия орган и Европейската комисия да наблюдава изпълнението на програмата, за да постигне специфичните и общите цели на програмата.

Индикаторите ще направят възможно измерването на напредъка и ефективността на изпълнението на приоритети на програмата по отношение на отправната ситуация и целевите стойности. Тези стойности ще бъдат изразени количествено, като се използва ограничен брой индикатори за крайните продукти и резултатите, като се вземе предвид принципа на пропорционалността.

Системата от индикатори ще се състои от две групи индикатори:

• 
  Първата се определя на програмно ниво в стратегическата глава на програмата и ще подкрепя дейности по наблюдение и оценка на програмно ниво;
  
• 
  Втората ще бъде определяна за всеки избран проект и ще допринесе за дейностите по наблюдение и оценка на проектно ниво;
  

Отговорните органи за наблюдението на тези две групи индикатори са Съвместния комитет за наблюдение, Управляващия орган и Съвместния технически секретариат като:

• 
  Ще се провеждат консултации със Съвместния комитет за наблюдение относно системата от индикатори в ранния етап на изпълнението на програмата, както и по време на целия програмен период, за да може той да провери, че: (a) системата от индикатори като цяло е била установена по правилния начин и (б) информацията е достатъчна за работата му;
  
• 
  Управляващият орган ще наблюдава индикаторите за програмата като използва системата ЕИСУН;
  
• 
  Съвместният технически секретариат ще наблюдава индикаторите за проектите като също използва системата ЕИСУН.
  

Целта на наблюдението на проекта е да се следи напредъка на проекта по отношение на разходите, използването на ресурсите, изпълнението на дейностите, предаването на резултатите и управлението на рисковете. Дейността по наблюдение на проекта предполага системно и непрекъснато събиране и анализиране на данни, и използване на информацията за управление за подкрепа вземането на ефективни решения.

Дейността по наблюдение на проектите ще бъде отговорност и ще се осигурява от Съвместния технически секретариат на ниво всички проекти и от Водещия партньор на ниво дейностите, осъществени от всеки партньор участващ в съответния проект.

6.4.2. Оценка

Оценката на програма е неразделна дейност от цялостното организиране на управлението и изпълнението на програмата, в качеството си на инструмент за оценка на значението, резултатността и ефективността на използваната финансова помощ, както и въздействието и устойчивостта на получените резултати.

Изискването за провеждане на дейности по системна оценка на оперативните програми и общите правила за такива дейности са изложени в Общия регламент (членове 37, 47 – 49).

В съответствие с членове 47-49 на Общия регламент типовете оценки, които ще бъдат проведени за Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013 са три:

• 
  Предварителна оценка;
  
• 
  Текущи оценки (през периода на изпълнение на програмата);
  
• 
  Последваща оценка.
  

Ще се извършат две междинни оценки на програмата: една оценка ще се изпълни в края на 2008 г. – началото на 2009 г. и една през 2012 г. Първата междинна оценка ще прегледа напредъка до съответната дата при изпълнението на програмата, като по-точно разглежда въпроси като управление на програмата, докато втората междинна оценка ще се съсредоточи върху приоритетите. Междинните оценки ще включват обстойни изследвания за въздействието върху околната среда на програма.

Междинните оценки ще бъдат възложени на външни експерти.

Ооценки за конкретен случай ще се провеждат, когато наблюдението на програмата установи значително отклонение от първоначално поставените цели (“значително отклонение” ще бъде формулирано в Многогодишния план за оценка) или когато са правят предложения за преработване на програмата. Оценките за конкретен случай ще се занимават с въпроси, отнасящи се до цялата програма или една или няколко приоритетни оси или ключови области на интервенция. По предложение на Управляващия орган, Съвместният комитет за наблюдение ще вземе решение за необходимостта, тематиката и сроковете на ед-хок оценките, въз основа на прегледа на финансовите и физически данни, предоставени от системата за наблюдение.

Ед-хок оценките ще бъдат извършени или от външни експерти, или от Звеното за оценка на Управляващия орган.

Специфичните цели, въпросите свързани с оценката, задачите и очакваните резултати от междинните, ед-хок и оценките по хоризонтални теми ще бъдат определяни отделно за всяка оценка, която трябва да се проведе.

Европейката комисия може също така да извърши стратегически оценки, както и оценки свързани с наблюдението на програмата в съответствие с чл. 49 ал. 2 от Общия регламент.

Румънската институционална рамка за оценяване включва 2 нива:

• 
  ниво на обща координация, осигурено от Централното звено за оценяване, създадено в рамките на структурата на НОКСИ, Министерство на икономиката и финансите;
  
• 
  функционално ниво, съставено от звената за оценка, създадени в рамките на всеки Управляващ орган.
  

1. 
   Провежда оценки по хоризонтални теми;
   
2. 
   Осигурява дейности за изграждане на капацитет за подкрепа и развитие на оперативния капацитет на звената за оценка създадени в Управляващите органи на Оперативните програми.
   
3. 
   Предоставя дейности за осигуряване общото качество, за да гарантира качеството на всички оценки.
   

Звеното за оценка ще работи в сътрудничество със Съвместния комитет за наблюдение и ще си взаимодейства с Централното звено за оценяване.

Към края на юли 2007 г., Звеното за оценка към Управляващия орган ще изготви проект на Многогодишен план за оценка на програмата, който ще съдържа раздел за координирането и управлението на плана (включително ролята на Многогодишния план за оценка, ролята и функциите на Звеното за оценяване, информация относно създаването на Съвместния направляващ комитет, използването на резултатите от оценката) и раздел с индикативни дейности по оценката, които трябва да се проведат през периода на изпълнение на програмата.

Това планиране ще се извърши в съответствие с регламента на Европейската общност относно Структурните инструменти; методическите работни документи за оценка издадени от Европейската комисия; методическите работни документи за оценка, издадени от НОКСИ – Централно звено за оценка. Многогодишният план за оценка на програмата ще бъде предмет на одобрението на Съвместния комитет за наблюдение. Съвместният комитет за наблюдение ще го одобри на първото си събрание.

Ефективното управление на процеса на оценка ще бъде организирано около по-конкретен и подробен Годишен план за оценка, който също така ще подлежи на одобрението от Съвместния комитет за наблюдение.

4. СКН одобрява плана

Съвместния направляващ комитет (СНК) ще упражнява надзор над изпълнението на плановете за оценка. СНК ще се събира за всяко извършване на оценка. Основният състав на комитета ще остане един и същ за времето на съществуването му и ще включва:

• 
  Ръководителят на Управляващия орган на програмата (или определено от него лице);
  
• 
  Звеното за оценка към Управляващия орган на програмата;
  
• 
  Представител от Главна дирекция „Регионална политика”;
  
• 
  Представител на румънския Национален орган за координация на структурните инструменти - Централно звено за оценяване;
  
• 
  Представител на Националния партниращ орган от България
  

• Взимане на решение по отношение обхвата на оценката и техническото задание;

• Подбор на оценител, който да извърши оценката на проекта;

• Надзор върху работата на оценителя и гарантиране качеството на доклада за оценка;

• Улесняване на достъпа на оценителя до необходимата информация за изпълнение на работата му.

По отношение наличността на резултатите от оценката за широката общественост, докладите за оценка ще бъдат публикувани на интернет страницата на програмата.

6.5. Информираност и публичност

Управляващият орган ще бъде отговорен за изпълнението на дейностите за информираност и публичност.

Подробно регламентиране и изисквания свързани с информираността и публичността са постановени в членове 2-9 на Регламента за изпълнение. В тази връзка съгласно чл. 3, Комуникационният план трябва да бъде представен на ЕК в рамките на четири месеца след като Комисията одобри програмата.

По време на изпълнението на комуникационния план ще се съблюдават следните принципи: прозрачност, вярност, достъпност, правдоподобност, безпристрастност, съгласувани съобщения от всички институции, които участват в процеса на комуникация и проактивен подход.

6.5.1. Отговорности

Комуникационният план включва дейности, които се отнасят до следните основни мерки:

• 
  Информация (създаване и поддържане на интернет страницата на програмата, издаване и разпространение на публикации – в печатен и електронен формат, информационни семинари);
  
• 
  Реклама (създаване на маркова стратегия на програмата и план за управление на тази стратегия, публична медийна кампания, организиране на представяне на програмата в избираемата област);
  
• 
  Обучение (тематични семинари/ работни срещи за потенциални бенефициенти, семинари за водещи партньори по отношение на начина по който проектите трябва да се популяризират в средствата за масова информация, активно обучение, обучителни и тематични работни семинари за журналисти);
  
• 
  Оценка (целеви групи, анкетни изследвания, проучвания, анализи).
  

Управляващият орган е отговорен за мероприятията по стартиране на програмата, както е заложено в Регламента за изпълнение. В двете държави за стартиране на програмата ще се проведат национални пресконференции, както и други пресконференции в избираемата област по програмата. Тези прояви се очаква да се състоят след като Европейската комисия одобри програмата.

Отговорностите на бенефициентите, свързани с дейностите за информираност и публичност са изложени в чл. 8 на Регламента за изпълнение.

Техническите характеристики на дейностите за информираност и публичност насочени към потенциалните бенефициенти и обществеността са определени в чл. 9 на същия регламент.

6.5.2. Цел

• 
  Да подчертае ролята на Европейската общност и да гарантира, че помощта от фондовете е прозрачна, посредством проактивно разпространение на информация и предоставяне на платформи, които насърчават обмяната на опит, за да се подобри информираността на широката общественост;
  
• 
  Да създаде предпоставки за максимално усвояване на средствата от Структурните фондове в Румъния и България, които се предоставят от ЕФРР.
  

6.5.3. Общи цели

• 
  Да разпространи ясна и подробна информация относно възможностите на тази програма и да осигури прозрачност за целевите групи, за да се увеличи интереса към Европейските фондове в избираемата област по програмата;
  
• 
  Да увеличи обществената осведоменост за съществуването, целите, приоритетите, предоставената финансова помощ, оцененото икономическо и социално въздействие на програмата;
  
• 
  Да увеличи визията за насоките на програмата и на отговорните институции, на национално и регионално ниво, в процеса на изпълнение на програмата;
  
• 
  Да популяризира социално-икономическото въздействие на тази помощ пред широката общественост.
  

6.5.4. Специфични цели

Предвидените информационни и рекламни дейности на Управляващия орган, Съвместния технически секретариат и Информационното звено ще бъдат включени в годишния План за информираност и публичност (ПИП). Техническата помощ от ЕФРР може да покрие разходите свързани с дейностите за информираност и публичност, които преди са били включвани в ПИП.

6.5.5. Целеви групи

Втората целева група е широката общественост като непряк бенефициент, който трябва да бъде информиран, относно резултатите и ползите, постигнати от проектите.

Информация относно резултатите от проектите трябва също така да бъде предоставена на институциите, участващи в изготвянето на политики в областите свързани с приоритетите в програмата.

6.5.6. Наблюдение и оценка на комуникационния план

Годишните доклади и окончателният доклад за изпълнението на програмата трябва да съдържат примери за информационни и рекламни дейности по програмата, разпоредби относно публикуването на резултатите и съдържанието на всяко изменение на общия комуникационен план.

Информационните и рекламни дейности ще бъдат подложени на текущи и последващи оценки, въз основа на посочените по-горе индикатори и критерии за оценка. Индикаторите ще бъдат ясно изложени в Комуникационния план. По този начин планът ще съдържа индикатори за крайните продукти и резултатите.

Годишният доклад за изпълнение за 2010 г. и окончателният доклад за изпълнение трябва да съдържат оценка на тези дейности. Също така годишният доклад за изпълнение ще изложи съдържанието на която и да било поправка на общия комуникационен план.

АНЕКСИ

0. 
   АНЕКС 1
   

Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013 обхваща площ от 71,930 км² и общо население от 5.104 милиона жители.

Избираемата област по програмата включва от румънска страна окръзите (ниво NUTS III) Мехединци, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Кълъраш и Констанца, а от българска страна, областите (ниво NUTS III) Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Плевен, Русе, Добрич и Силистра. В допълнение, съгласно разпоредбите за гъвкавост на Регламента за ЕФРР, българската област Разград също е избираема.

Избираемата област по програмата се отличава с проблеми типични за граничните региони, в които изолацията и маргиналността от икономическите и взимащи решения центрове се увеличава, поради присъствието на граници, които ограничават икономическия, социален и културен обмен и засягат отрицателно съвместното, резултатно и ефективно управление на територията. Националните политики са по-малко насочени към районите на периферията, които се отличават със специфични социално-икономически проблеми.

Трансграничната област не е еднородна и на нея й липсва идентичност като регион. Анализът на настоящата социално-икономическа ситуация показва забавяния в икономическото развитие, растеж и откриване на работни места, както и голям потенциал за трансгранично сътрудничество. От екологична гледна точка, територията притежава богат, разнообразен, но силно уязвим ландшафт, екосистеми и морфология.

За периода на подготовка на програмата, стратегическият подход беше разработен стартирайки с анализ на силните и слабите страни и свързаните с тях възможности и заплахи за региона (SWOT анализ). Бе формулирана съвместна стратегия и бяха създадени съвместни органи за управление, които ефективното да се справят с общите предизвикателства.

„Сближаване на хората, общностите и икономиките в румънско-българския граничен регион за участие в съвместното развиване на областта на сътрудничество, като се използват устойчиво неговите човешки, природни и екологични ресурси и предимства.”

Основната стратегия има за цел да се преодолеят физическите и социално-културните бариери, които все още съществуват, и да се насърчи териториалното развитие, което зачита въпросите на околната среда и необходимостта от средносрочен и дългосрочен устойчив растеж в трансграничния регион чрез съвместно участие. Тя предполага постигането на пет специфични цели:

• 
  Специфична цел № 1: Подобрена достъпност до транспортната инфраструктура в избираемата област по програмата, която да улесни движението на стоки и хора.
  
• 
  Специфична цел № 2: Подобрена наличност и разпространение на информация относно съвместни възможности в граничния регион;
  
• 
  Специфична цел № 3: Устойчивост на истинската стойност на природните ресурси в региона чрез разумна експлоатация и ефективното опазване на околната среда.
  
• 
  Специфична цел № 4: Устойчиво икономическо развитие в граничния регион чрез съвместни инициативи за определяне и подобряване на предимствата и намаляване на недостатъците.
  
• 
  Специфична цел № 5: Социално и културно сближаване, засилено от съвместни действия между лица и общности.
  

Програмата може да подкрепи единствено тези дейности, които отговарят на строгите критерии, постановени от Регламента за Структурните фондове, по–точно онези, които се отнасят до Цел „Европейско териториално сътрудничество”:

• 
  Участието на партньори от избираемата област на програмата и от двете страни е минимално изискване.
  
• 
  Единствено съвместни трансгранични проекти трябва да се изпълняват във връзка с тази Програмата. Съвместните трансгранични проекти трябва да спазват поне два от следните критерии: съвместно разработване, съвместно изпълнение, общ персонал, съвместно финансиране.
  
• 
  Всички трансгранични проекти трябва да спазват Принципа на водещия партньор, което означава, че единия от партньорите по проекта – т.е. Водещия партньор – носи цялата отговорност за изпълнението и процеса на управление на целия проект.