Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г



страница16/22
Дата07.08.2018
Размер3.78 Mb.
ТипПрограма
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   22

За България, при уведомяване от Сертифициращия орган, българският Национален партниращ орган (Министерството на регионалното развитие и благоустройство) ще преведе националното финансиране на българските партньори навреме, като гарантира, че съответното национално финансиране достига до българския партньор/и едновременно със сумата от ЕФРР.



Диаграма № 5. Поток на средства по румънско национално съфинансиране

Сертифициране Превод на съфинансиране

Сертифициращ орган

Управляващ орган

Водещ партньор РУ

Партньор РУ


2

2

1


Разплащателно звено










1. Сертифициращият орган потвърждава на Разплащателното звено, че сертифицирането на разходите е завършено.

2. Разплащателното звено превежда румънското национално финансиране само на румънските партньори.





Диаграма № 6. Поток на средства по българско национално съфинансиране
Сертифициране Превод на съфинансиране

Сертифициращ орган





      1

      Национален партниращ орган






        2


        2

        Водещ партньор БГ


        Партньор БГ






        1. Сертифициращият орган потвърждава на българския Национален партниращ орган, че сертифицирането на разходите е завършено.

        2. Националният партниращ орган превежда българското национално финансиране само на българските партньори.




        6.3.3. Техническа помощ

Потокът на средства от ЕФРР за Техническа помощ и националното финансиране ще следват основните стъпки, както са посочени в схемата по-долу .

Българската страна ще превежда годишното национално финансиране за Техническа помощ от българското Министерство на регионално развитие и благоустройство до Разплащателното звено на Управляващия орган.



Поток на средствата от ЕФРР и националното финансиране за Техническа помощ

Диаграма № 7. Случай 1: Бенефициентът е Съвместния технически секретариат
Сертифициране Превод от ЕФРР и нац. финансиране


Сертифициращ орган



1

Управляващ орган

2

3





  1. Подаване на искания за плащане и разходооправдателни документи за валидиране от служител на ТП

  2. Подаване на искания за плащания до Сертифициращия орган

  3. Сертифициращият орган удостоверява плащането и информира Разплащателното звено

  4. Разплащателното звено превежда сумата от ЕФРР и националното финансиране в същото време на СТС

Разплащателно звено

Съвместния технически секретариат

4

Диаграма № 8. Случай 2: Бенефициентът е Управляващия орган
Сертифициране Превод на ЕФРР и нац. финансиране


      1. Подаване на искания за плащане и разходоооправдателни документи за валидиране до Звеното за валидиране

      2. Подаване на искания за плащане до Сертифициращия орган

      3. Сертифициращият орган удостоверява плащането и информира Разплащателното звено

      4. Разплащателното звено превежда сумата от ЕФРР и националното финансиране едновременно по сметката на Управляващия орган


      Сертифициращ орган

      1

      2

      Отдел за валидиране

      4



      Управляващ орган





      Разплащателно звено



      3


      6.4. Наблюдение и оценка




        6.4.1. Наблюдение

Наблюдението е текущ процес и играе важна роля в управлението на програмата, при положение, че тя постига напредък, определяйки дали програмата продължава да следва първоначалните си цели, и при определянето на потенциални проблеми, за да се предприемат корективни действия.

Системата за наблюдение взима под внимание потребностите на различни групи от потребители и различни нива на структурите за управление. Потенциалните потребители на информация са заинтересованите страни, които имат техни свои области на отговорност и по тази причина и свои определени потребности от информация, както следва:


  • Бенефициенти;

  • Управляващ орган и Национален партниращ орган;

  • Съвместен комитет за наблюдение и Съвместен направляващ комитет;

  • Правителства на Румъния и България;

  • Европейска комисия;

  • Външни оценители;

  • Широката общественост, включително граждански организации и др.

Системата за наблюдение се основава върху обстойното и редовно изследване на съдържанието, ресурсите (приноса), крайните продукти и резултатите на програмата и нейните интервенции. Тя се състои от механизъм за съгласувана информация, включително събрания за преглед на напредъка и доклади за напредъка, които предоставят периодични резюмета, включващи важна информация от физически и финансови индикатори. Целта на тези доклади е да предоставят актуализирани данни за постиженията спрямо индикаторите и важните събития и те ще бъдат написани в стандартния формат, който позволява да бъде направено сравнение между докладите с течение на времето.

Наблюдението на програмата е важно, за да се гарантира качеството на изпълнението й. Управляващият орган ще отговаря за разработването и изпълнението на системата за наблюдение на програмата. Управляващият орган и Съвместния комитет за наблюдение ще отговарят за наблюдението на изпълнението на програмата в съответствие с принципа за законосъобразното финансово управление. Съвместният комитет за наблюдение ще следи за наблюдението на изпълнението на програмата и ще осигури постигането на целите на програмата чрез рационално използване на отпуснатите ресурси.

Системата за наблюдение на програмата ще се основава върху Единна информационна система за управление и наблюдение (ЕИСУН), която позволява събиране на данни и наблюдение на изпълнението на програмно и проектно ниво. Системата трябва да предостави на компетентните органи (Съвместния комитет за наблюдение и Съвместния направляващ комитет, Управляващия орган, Сертифициращия орган, Одитения орган, Съвместния технически секретариат) практическо средство за изпълнение на задачите им и за гарантиране на комуникацията с Европейската комисия и също потока на информация да е достъпен за всички органи на програмата. Системата ще поддържа както цикъла на проекта, така и изпълнението на програмата.

За да осигури качеството и ефективността на изпълнението на програмата, трябва да бъдат проведени дейности по наблюдение на програмно ниво и наблюдение на проектно ниво, както са описани в следната диаграма:




          Европейска комисия
          Д иаграма № 9. Наблюдение


12

11

10

9

Управляващ орган

(УО)
Наблюдение на ниво

програма


8

76

676

76


5

76

Съвместен технически секретариат

(СТС)

Информационно звено

(ИЗ)

4

3




Наблюдение на


2
ниво проект


Водещ партньор

1

1

Партньор 1

Партньор 2

Етапи на наблюдение, които се провеждат на програмно и проектно ниво:

1. Партньорите изпращат доклади за извършените от тях дейности на дисково устройство до Водещия партньор;

2. Водещият партньор подготвя доклади за изпълнението на проекта на дисково устройство;

3. Водещият партньор представя докладите за одобрение на Съвместния технически секретариат на дисково устройство;

4. Съвместният технически секретариат проверява и одобрява докладите и внася електронните данни на проектите в ЕИСУН;

5. Съвместният технически секретариат подготвя годишните доклади и окончателния доклад за изпълнението на програмата;

6. Съвместният технически секретариат изпраща годишните доклади и окончателния доклад за изпълнението на програмата на Управляващия орган;

7. Управляващият орган информира Националния партниращ орган и Съвместния технически секретариат, който на свой ред информира Информационното звено, за напредъка на изпълнението на програмата;

8. Управляващият орган проверява и потвърждава електронните данни въведени от Съвместния технически секретариат в ЕИСУН;

9. Управляващият орган проверява и предава годишните доклади и окончателния доклад за одобрение на Съвместния комитет за наблюдение;

10. Съвместният комитет за наблюдение одобрява годишните доклади и окончателния доклад за изпълнението на програмата;

11. Управляващият орган представя годишните доклади и окончателния доклад за одобрение на Европейската комисия;

12. Европейската комисия проверява годишните доклади и дава препоръки или искания за оценка.





6.4.1.1. Наблюдение на програмно ниво

Управляващият орган и Съвместния комитет за наблюдение ще проведат наблюдение на изпълнението на програмата като се позовават на финансовите индикатори и индикаторите, изложени в стратегическата част на програмата.

За да подкрепи наблюдението и оценката на програмно ниво, Управляващият орган е изготвил ясно очертана система от индикатори. Индикатори валидни за тази програма трябва да бъдат различени за двете отделни нива: програма и приоритети.

За осигуряване на качеството и ефективността на изпълнение на програмата, наблюдението на програмно ниво ще се извършва посредством Единна информационна система за управление и наблюдение (ЕИСУН), която позволява наблюдение и отчитане на изпълнението на програмата.

Съгласно Общия Регламент, се използват следните инструменти за наблюдението и оценката на програмата:



  • годишен доклад и окончателен доклад за изпълнението, както са посочени в чл. 67 от Общия регламент;

  • Годишна проверка на програмата съгласно чл. 68 от Общия регламент.


Годишен доклад и окончателен доклад за изпълнение

За първи път през 2008 г. и към 30 юни всяка година, Управляващият орган ще изпраща на Комисията годишен доклад, а към 31 март 2017 г. окончателен доклад за изпълнението на програмата.

Годишният доклад за изпълнение за 2010 г. и окончателният доклад за изпълнение ще съдържат глава, която оценява резултатите от дейностите за информираност и публичност по отношение прозрачността, осведомеността за програмата и ролята, която изпълнява Европейската общност. Отделна глава в тези доклади ще бъде посветена на напредъка на програмните индикатори. В тези доклади в отделна глава ще бъде представено Екологичното въздействие.

Годишните и окончателният доклад ще бъдат изработени от Съвместния технически секретариат и ще бъдат проверени и представени от Управляващия орган за одобрение на Съвместния комитет за наблюдение преди да бъдат изпратени на Европейската комисия. Тези доклади ще бъдат изпратени на Националния партниращ орган за информация. Докладите за изпълнение, представени на Комисията ще бъдат в съответствие с Анекс XVIII от Регламента за изпълнение и ще бъдат изпратени като се използва Информационната система на ЕК за 2007 г. (SFC).



Годишно разглеждане на програмата

В съответствие с чл. 68 от Общия регламент, всяка година, когато годишният доклад за изпълнение е представен, Европейската комисия и Управляващият орган ще разгледат напредъка постигнат при изпълнението на програмата, главните резултати осъществени през изминалата година, финансовото изпълнение и други фактори с оглед подобряване на изпълнението. Също така могат да се разгледат всякакви въпроси относно функционирането на системата за управление и контрол, отразени в последния годишен доклад за контрол.

След това разглеждане, Европейската комисия може да отправи забележки към държавите-членки и Управляващия орган, които ще информират Съвместния комитет за наблюдение. Управляващият орган ще информира Комисията относно предприетите мерки в отговор на тези забележки.
Единна информационна система за управление и наблюдение (ЕИСУН)

Управляващият орган ще бъде отговорен да осигури наличието на система за събиране на надеждна финансова и техническа информация, относно изпълнението на индикаторите за наблюдение за всяка дейност по програмата и това, че се събират данни за изпълнението, необходими за финансовото управление, наблюдението, проверките, одитите и оценката.

За да осигури процеса на наблюдение на програмата от всички участващи органи, ще се разработят две информационни системи за управление както следва:


  • ЕИСУН разработена от Управляващия орган, която ще извършва наблюдение на изпълнението на програмата и проектите;

  • Информационната система на ЕК (SFC2007), разработена от Европейската комисия, осигуряваща управлението на програмния период 2007-2013 г.

ЕИСУН разработена от румънския Национален орган за координация на структурните инструменти ще осигури също така взаимодействието с Информационната система на Европейската комисия (SFC 2007), за да улесни електронния обмен на данни между Управляващия орган и Комисията в съответствие с правилата за изпълнение на Общия регламент. Румънският Национален орган за координация на структурните инструменти ще бъде централен орган за връзка между Европейската комисия и Управляващия орган, който ще утвърждава данните внесени в системата SFC2007 и ще актуализира исканията за право на достъп до SFC2007.

Единната информационна система за управление и наблюдение е национална електронна информационна система, подкрепяща всички румънски органи, които изпълняват Националната стратегическа референтна рамка и Оперативните програми. Системата се занимава с потребностите на всички нива на управление и преминава през всички етапи от цикъла на програмата (програмиране, провеждане на търг, сключване на договори, наблюдение, оценка, плащания, одит и контрол). Главната характеристика на ЕИСУН е, че тя предоставя на потребители единен механизъм за тяхното подпомагане при осъществяването на ежедневните им задачи.

Компютъризиран обмен на данни


Електронният обмен на данни между Европейската комисия и органите за управление на програмата е изискване, което трябва да бъде спазено съгласно чл. 39 от Регламента за изпълнение.

Обменът на данни между държавата-членка и Европейската комисия ще се осъществява като се използва системата ЕИСУН, свързана със системата на Комисията SFC 2007, която ще гарантира сигурния електронен обмен на всички данни относно програмата.

Компютърната система за обмен на данни (ЕИСУН) ще съдържа информация от общ интерес за Комисията и държавите-членки, в съответствие с моделите, посочени в Анексите към Регламента за изпълнение.

Органите определени от Румъния ще съхраняват и обновяват в ЕИСУН документите, за които те отговарят в необходимия формат. Системата ЕИСУН трябва да спази приетите стандарти за сигурност, за да гарантира, че съдържаните документи са в съответствие с националните законодателни изисквания и те ще бъдат надежден източник за целите на одита.

Меморандумът за разбирателство ще включва договореностите приети между Румъния и България относно електронния обмен на данни.

Система от индикатори

Системата от индикатори е инструментът, който се използва от гледна точка на наблюдението на изпълнението на програмата и който допринася за по-ефективното управление на програмата и проектите.

Системата от индикатори ще помогне на Съвместния комитет за наблюдение, Управляващия орган и Европейската комисия да наблюдава изпълнението на програмата, за да постигне специфичните и общите цели на програмата.

Индикаторите ще направят възможно измерването на напредъка и ефективността на изпълнението на приоритети на програмата по отношение на отправната ситуация и целевите стойности. Тези стойности ще бъдат изразени количествено, като се използва ограничен брой индикатори за крайните продукти и резултатите, като се вземе предвид принципа на пропорционалността.

Системата от индикатори ще се състои от две групи индикатори:


  • Първата се определя на програмно ниво в стратегическата глава на програмата и ще подкрепя дейности по наблюдение и оценка на програмно ниво;

  • Втората ще бъде определяна за всеки избран проект и ще допринесе за дейностите по наблюдение и оценка на проектно ниво;

Изработената система от индикатори взема предвид задачите и потребностите на всички органи включени в управлението на програмата и проектите.

Отговорните органи за наблюдението на тези две групи индикатори са Съвместния комитет за наблюдение, Управляващия орган и Съвместния технически секретариат като:



  • Ще се провеждат консултации със Съвместния комитет за наблюдение относно системата от индикатори в ранния етап на изпълнението на програмата, както и по време на целия програмен период, за да може той да провери, че: (a) системата от индикатори като цяло е била установена по правилния начин и (б) информацията е достатъчна за работата му;

  • Управляващият орган ще наблюдава индикаторите за програмата като използва системата ЕИСУН;

  • Съвместният технически секретариат ще наблюдава индикаторите за проектите като също използва системата ЕИСУН.

Въпреки, че системата за наблюдение ще бъде като цяло отговорна за генериране на данни за крайните продукти, някои от крайните продукти, както и повечето данни за резултатите могат да изискват допълнителни усилия за събиране (напр. изследвания, работа в дадена област, събиране на информация от други организации). Също така официалните статистически данни, които генерират индикатори, относно съдържанието ще трябва да бъде допълнени с проучвания, изследвания, или други техники на събиране и тълкуване на данни. Специфичните потребности за допълваща информация и свързани с това планирани дейности ще бъдат включени в Плановете за оценка на програмата и на Националната стратегическа референтна рамка.
6.4.1.2. Наблюдение на ниво проект

Целта на наблюдението на проекта е да се следи напредъка на проекта по отношение на разходите, използването на ресурсите, изпълнението на дейностите, предаването на резултатите и управлението на рисковете. Дейността по наблюдение на проекта предполага системно и непрекъснато събиране и анализиране на данни, и използване на информацията за управление за подкрепа вземането на ефективни решения.



      Дейността по наблюдение на проектите ще бъде отговорност и ще се осигурява от Съвместния технически секретариат на ниво всички проекти и от Водещия партньор на ниво дейностите, осъществени от всеки партньор участващ в съответния проект.




        6.4.2. Оценка

6.4.2.1. Нормативна база

Оценката на програма е неразделна дейност от цялостното организиране на управлението и изпълнението на програмата, в качеството си на инструмент за оценка на значението, резултатността и ефективността на използваната финансова помощ, както и въздействието и устойчивостта на получените резултати.

Изискването за провеждане на дейности по системна оценка на оперативните програми и общите правила за такива дейности са изложени в Общия регламент (членове 37, 47 – 49).

В съответствие с членове 47-49 на Общия регламент типовете оценки, които ще бъдат проведени за Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013 са три:



  • Предварителна оценка;

  • Текущи оценки (през периода на изпълнение на програмата);

  • Последваща оценка.

Предварителна оценка. Предварителната оценка бе осъществена от външен оценител и включваше Стратегическа оценка на въздействието върху околната среда, извършена в съответствие с изискванията на Директива 2001/42, относно оценката на последиците от някои планове и програми върху околната среда.

Текущите оценки, провеждани през периода на изпълнение на програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013 ще бъдат три типа – a) междинна, b) за конкретен случай (ad-hoc) и c) по хоризонтални теми, както следва:

Междинната оценка ще се стреми към подобрение на качеството, ефективността и последователността на помощта и на стратегията и изпълнението на програмата. Междинните оценки ще подкрепят процеса на управление на програмата като анализират проблеми, които възникват по време на изпълнението и предлагат специфични решения за подобрение на функционирането на системата.

Ще се извършат две междинни оценки на програмата: една оценка ще се изпълни в края на 2008 г. – началото на 2009 г. и една през 2012 г. Първата междинна оценка ще прегледа напредъка до съответната дата при изпълнението на програмата, като по-точно разглежда въпроси като управление на програмата, докато втората междинна оценка ще се съсредоточи върху приоритетите. Междинните оценки ще включват обстойни изследвания за въздействието върху околната среда на програма.

Междинните оценки ще бъдат възложени на външни експерти.

Ооценки за конкретен случай ще се провеждат, когато наблюдението на програмата установи значително отклонение от първоначално поставените цели (“значително отклонение” ще бъде формулирано в Многогодишния план за оценка) или когато са правят предложения за преработване на програмата. Оценките за конкретен случай ще се занимават с въпроси, отнасящи се до цялата програма или една или няколко приоритетни оси или ключови области на интервенция. По предложение на Управляващия орган, Съвместният комитет за наблюдение ще вземе решение за необходимостта, тематиката и сроковете на ед-хок оценките, въз основа на прегледа на финансовите и физически данни, предоставени от системата за наблюдение.

Ед-хок оценките ще бъдат извършени или от външни експерти, или от Звеното за оценка на Управляващия орган.



Оценки по хоризонтални теми ще се извършват, когато оценката има хоризонтален характер и завършването на оценката изисква участието на повече от една оперативна програма. Тези оценки може да разглеждат развитието на група оперативни програми по отношение на общностните приоритети. Те също така могат да разглеждат специални въпроси по отношение на управлението в няколко оперативни програми. Оценките по хоризонтални теми ще се ръководят от Централното звено за оценяване на румънския НОКСИ (Национален орган за координация на структурните инструменти) и ще бъдат възлагани на външни консултанти.

Специфичните цели, въпросите свързани с оценката, задачите и очакваните резултати от междинните, ед-хок и оценките по хоризонтални теми ще бъдат определяни отделно за всяка оценка, която трябва да се проведе.



Последващата оценка ще се извърши от Европейската комисия в тясно сътрудничество с Румъния и България съгласно чл. 49 ал. 3 от Общия регламент.

Европейката комисия може също така да извърши стратегически оценки, както и оценки свързани с наблюдението на програмата в съответствие с чл. 49 ал. 2 от Общия регламент.



6.4.2.2. Институционална рамка за оценяване

Румънската институционална рамка за оценяване включва 2 нива:



  • ниво на обща координация, осигурено от Централното звено за оценяване, създадено в рамките на структурата на НОКСИ, Министерство на икономиката и финансите;

  • функционално ниво, съставено от звената за оценка, създадени в рамките на всеки Управляващ орган.

Координиращата роля на Централното звено за оценка може да бъде обобщена по следния начин:

  1. Провежда оценки по хоризонтални теми;

  2. Осигурява дейности за изграждане на капацитет за подкрепа и развитие на оперативния капацитет на звената за оценка създадени в Управляващите органи на Оперативните програми.

  3. Предоставя дейности за осигуряване общото качество, за да гарантира качеството на всички оценки.

Звеното за оценка създадено в рамките на Управляващия орган ще отговаря за междинните оценки и ед-хок оценките.

Звеното за оценка ще работи в сътрудничество със Съвместния комитет за наблюдение и ще си взаимодейства с Централното звено за оценяване.


6.4.2.3. План за оценка

Към края на юли 2007 г., Звеното за оценка към Управляващия орган ще изготви проект на Многогодишен план за оценка на програмата, който ще съдържа раздел за координирането и управлението на плана (включително ролята на Многогодишния план за оценка, ролята и функциите на Звеното за оценяване, информация относно създаването на Съвместния направляващ комитет, използването на резултатите от оценката) и раздел с индикативни дейности по оценката, които трябва да се проведат през периода на изпълнение на програмата.

Това планиране ще се извърши в съответствие с регламента на Европейската общност относно Структурните инструменти; методическите работни документи за оценка издадени от Европейската комисия; методическите работни документи за оценка, издадени от НОКСИ – Централно звено за оценка. Многогодишният план за оценка на програмата ще бъде предмет на одобрението на Съвместния комитет за наблюдение. Съвместният комитет за наблюдение ще го одобри на първото си събрание.

Ефективното управление на процеса на оценка ще бъде организирано около по-конкретен и подробен Годишен план за оценка, който също така ще подлежи на одобрението от Съвместния комитет за наблюдение.




Диаграма № 10. Поток на дейностите по Годишния план за оценка
_s1330
6. Доклад за напредъка (есенна среща на СКН)

_s1329_s1329



1. Звеното за оценка подготвя проект на Годишен план за оценка (края на февруари)

5. Изпълнение на дейностите по оценка


_s1336


_s1332


_s1334



2. Консултации в Съвместния направляващ комитет относно проекта на плана

4. СКН одобрява плана





3. Представяне на План на лятното заседание на Съвместния комитет за наблюдение

6.4.2.4. Действащи разпоредби

Съвместния направляващ комитет (СНК) ще упражнява надзор над изпълнението на плановете за оценка. СНК ще се събира за всяко извършване на оценка. Основният състав на комитета ще остане един и същ за времето на съществуването му и ще включва:



  • Ръководителят на Управляващия орган на програмата (или определено от него лице);

  • Звеното за оценка към Управляващия орган на програмата;

  • Представител от Главна дирекция „Регионална политика”;

  • Представител на румънския Национален орган за координация на структурните инструменти - Централно звено за оценяване;

  • Представител на Националния партниращ орган от България

Основните функции на СНК включват:

• Взимане на решение по отношение обхвата на оценката и техническото задание;

• Подбор на оценител, който да извърши оценката на проекта;

• Надзор върху работата на оценителя и гарантиране качеството на доклада за оценка;

• Улесняване на достъпа на оценителя до необходимата информация за изпълнение на работата му.

По отношение наличността на резултатите от оценката за широката общественост, докладите за оценка ще бъдат публикувани на интернет страницата на програмата.





      6.5. Информираност и публичност



Управляващият орган ще гарантира, че изпълнението на програмата спазва изискванията за информираност и публичност за програмата, в съответствие с чл. 69 от Общия регламент и членове 2-9 от Регламента за изпълнение.

Управляващият орган ще бъде отговорен за изпълнението на дейностите за информираност и публичност.

Подробно регламентиране и изисквания свързани с информираността и публичността са постановени в членове 2-9 на Регламента за изпълнение. В тази връзка съгласно чл. 3, Комуникационният план трябва да бъде представен на ЕК в рамките на четири месеца след като Комисията одобри програмата.

По време на изпълнението на комуникационния план ще се съблюдават следните принципи: прозрачност, вярност, достъпност, правдоподобност, безпристрастност, съгласувани съобщения от всички институции, които участват в процеса на комуникация и проактивен подход.




        6.5.1. Отговорности

Управляващият орган трябва да гарантира, че програмата се разпространява широко и е предоставена на разположение на всички заинтересовани страни. Той ще делегира по-голямата част от отговорностите и дейностите на Съвместния технически секретариат и след това на Информационното звено в гр. Плевен. На практика дейностите за информираност и публичност се извършват от Управляващия орган, Съвместния технически секретариат и Информационното звено съгласно Комуникационния план (КП) чрез координация от Управляващия орган.

Комуникационният план включва дейности, които се отнасят до следните основни мерки:



  • Информация (създаване и поддържане на интернет страницата на програмата, издаване и разпространение на публикации – в печатен и електронен формат, информационни семинари);

  • Реклама (създаване на маркова стратегия на програмата и план за управление на тази стратегия, публична медийна кампания, организиране на представяне на програмата в избираемата област);

  • Обучение (тематични семинари/ работни срещи за потенциални бенефициенти, семинари за водещи партньори по отношение на начина по който проектите трябва да се популяризират в средствата за масова информация, активно обучение, обучителни и тематични работни семинари за журналисти);

  • Оценка (целеви групи, анкетни изследвания, проучвания, анализи).

Комуникационният план ще представя подробна информация за първите 1 – 1.5 години, като за следващите години честотата на мероприятията ще бъде определена в последствие.

Управляващият орган е отговорен за мероприятията по стартиране на програмата, както е заложено в Регламента за изпълнение. В двете държави за стартиране на програмата ще се проведат национални пресконференции, както и други пресконференции в избираемата област по програмата. Тези прояви се очаква да се състоят след като Европейската комисия одобри програмата.

Отговорностите на бенефициентите, свързани с дейностите за информираност и публичност са изложени в чл. 8 на Регламента за изпълнение.

Техническите характеристики на дейностите за информираност и публичност насочени към потенциалните бенефициенти и обществеността са определени в чл. 9 на същия регламент.




        6.5.2. Цел

  • Да подчертае ролята на Европейската общност и да гарантира, че помощта от фондовете е прозрачна, посредством проактивно разпространение на информация и предоставяне на платформи, които насърчават обмяната на опит, за да се подобри информираността на широката общественост;

  • Да създаде предпоставки за максимално усвояване на средствата от Структурните фондове в Румъния и България, които се предоставят от ЕФРР.



        6.5.3. Общи цели

  • Да разпространи ясна и подробна информация относно възможностите на тази програма и да осигури прозрачност за целевите групи, за да се увеличи интереса към Европейските фондове в избираемата област по програмата;

  • Да увеличи обществената осведоменост за съществуването, целите, приоритетите, предоставената финансова помощ, оцененото икономическо и социално въздействие на програмата;

  • Да увеличи визията за насоките на програмата и на отговорните институции, на национално и регионално ниво, в процеса на изпълнение на програмата;

  • Да популяризира социално-икономическото въздействие на тази помощ пред широката общественост.

        6.5.4. Специфични цели

Специфичните цели ще бъдат включени в Рамковия документ за изпълнение.

Предвидените информационни и рекламни дейности на Управляващия орган, Съвместния технически секретариат и Информационното звено ще бъдат включени в годишния План за информираност и публичност (ПИП). Техническата помощ от ЕФРР може да покрие разходите свързани с дейностите за информираност и публичност, които преди са били включвани в ПИП.



        6.5.5. Целеви групи

Комуникацията трябва да бъде насочена главно към потенциалните кандидати, за да гарантира, че те са правилно и навреме информирани, относно възможностите за финансиране, относно поканите за набиране на проектни предложения, и едновременно с това да гарантира, че те разбират процеса на управление на проектите.

Втората целева група е широката общественост като непряк бенефициент, който трябва да бъде информиран, относно резултатите и ползите, постигнати от проектите.

Информация относно резултатите от проектите трябва също така да бъде предоставена на институциите, участващи в изготвянето на политики в областите свързани с приоритетите в програмата.


        6.5.6. Наблюдение и оценка на комуникационния план

В съответствие с чл. 3 на Регламента за изпълнение, Управляващият орган/Съвместният технически секретариат трябва да информира Съвместния комитет за наблюдение и Националния партниращ орган, относно напредъка при изпълнението на комуникационния план, проведените информационни и рекламни дейности и относно използваните средства за комуникация. Управляващият орган също така трябва да предостави на Съвместния комитет за наблюдение примери за такива дейности.

Годишните доклади и окончателният доклад за изпълнението на програмата трябва да съдържат примери за информационни и рекламни дейности по програмата, разпоредби относно публикуването на резултатите и съдържанието на всяко изменение на общия комуникационен план.

Информационните и рекламни дейности ще бъдат подложени на текущи и последващи оценки, въз основа на посочените по-горе индикатори и критерии за оценка. Индикаторите ще бъдат ясно изложени в Комуникационния план. По този начин планът ще съдържа индикатори за крайните продукти и резултатите.

Годишният доклад за изпълнение за 2010 г. и окончателният доклад за изпълнение трябва да съдържат оценка на тези дейности. Също така годишният доклад за изпълнение ще изложи съдържанието на която и да било поправка на общия комуникационен план.


    АНЕКСИ

  1. АНЕКС 1


Програма за трансгранично сътрудничество Румъния - България

2007-2013 г.

- Резюме на програмата -
1.1. Характеристики на програмата

Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013 обхваща площ от 71,930 км2 и общо население от 5.104 милиона жители.

Избираемата област по програмата включва от румънска страна окръзите (ниво NUTS III) Мехединци, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Кълъраш и Констанца, а от българска страна, областите (ниво NUTS III) Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Плевен, Русе, Добрич и Силистра. В допълнение, съгласно разпоредбите за гъвкавост на Регламента за ЕФРР, българската област Разград също е избираема.

Избираемата област по програмата се отличава с проблеми типични за граничните региони, в които изолацията и маргиналността от икономическите и взимащи решения центрове се увеличава, поради присъствието на граници, които ограничават икономическия, социален и културен обмен и засягат отрицателно съвместното, резултатно и ефективно управление на територията. Националните политики са по-малко насочени към районите на периферията, които се отличават със специфични социално-икономически проблеми.

Трансграничната област не е еднородна и на нея й липсва идентичност като регион. Анализът на настоящата социално-икономическа ситуация показва забавяния в икономическото развитие, растеж и откриване на работни места, както и голям потенциал за трансгранично сътрудничество. От екологична гледна точка, територията притежава богат, разнообразен, но силно уязвим ландшафт, екосистеми и морфология.

За периода на подготовка на програмата, стратегическият подход беше разработен стартирайки с анализ на силните и слабите страни и свързаните с тях възможности и заплахи за региона (SWOT анализ). Бе формулирана съвместна стратегия и бяха създадени съвместни органи за управление, които ефективното да се справят с общите предизвикателства.



1.2. Стратегия и цели на трансграничното сътрудничество

Общата стратегическа цел на програмата е:

Сближаване на хората, общностите и икономиките в румънско-българския граничен регион за участие в съвместното развиване на областта на сътрудничество, като се използват устойчиво неговите човешки, природни и екологични ресурси и предимства.”

Основната стратегия има за цел да се преодолеят физическите и социално-културните бариери, които все още съществуват, и да се насърчи териториалното развитие, което зачита въпросите на околната среда и необходимостта от средносрочен и дългосрочен устойчив растеж в трансграничния регион чрез съвместно участие. Тя предполага постигането на пет специфични цели:


  • Специфична цел № 1: Подобрена достъпност до транспортната инфраструктура в избираемата област по програмата, която да улесни движението на стоки и хора.

  • Специфична цел № 2: Подобрена наличност и разпространение на информация относно съвместни възможности в граничния регион;

  • Специфична цел № 3: Устойчивост на истинската стойност на природните ресурси в региона чрез разумна експлоатация и ефективното опазване на околната среда.

  • Специфична цел № 4: Устойчиво икономическо развитие в граничния регион чрез съвместни инициативи за определяне и подобряване на предимствата и намаляване на недостатъците.

  • Специфична цел № 5: Социално и културно сближаване, засилено от съвместни действия между лица и общности.

Програмата е разделена на следните Приоритетни оси в съответствие с тези цели:

Приоритетна ос 1: Достъпност – Подобрено придвижване и достъп до транспортна и комуникационна инфраструктура в трансграничния регион.

Приоритетна ос 2: Околна среда – Устойчиво използване и опазване на природните ресурси и околната среда и подобряване на ефективно управление на риска в трансграничния регион.

Приоритетна ос 3: Икономическо и социално развитие – Икономическо развитие и социално сближаване чрез съвместно определяне и подобряване на сравнителните предимства на региона.

Приоритетна ос 4: Техническа помощ ще предостави обща помощ при подготовката на проекти, управлението и изпълнението, популяризирането и оценката на програмата.
1.3. Минимални критерии за сътрудничество, които се изискват за изпълнението на дейностите

Програмата може да подкрепи единствено тези дейности, които отговарят на строгите критерии, постановени от Регламента за Структурните фондове, по–точно онези, които се отнасят до Цел „Европейско териториално сътрудничество”:



  • Участието на партньори от избираемата област на програмата и от двете страни е минимално изискване.

  • Единствено съвместни трансгранични проекти трябва да се изпълняват във връзка с тази Програмата. Съвместните трансгранични проекти трябва да спазват поне два от следните критерии: съвместно разработване, съвместно изпълнение, общ персонал, съвместно финансиране.

  • Всички трансгранични проекти трябва да спазват Принципа на водещия партньор, което означава, че единия от партньорите по проекта – т.е. Водещия партньор – носи цялата отговорност за изпълнението и процеса на управление на целия проект.

Каталог: files -> library -> ops
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
ops -> Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури
ops -> National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма
ops -> Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013
ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма "
ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб
ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество"


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница