Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г


Глава 2. Кратко описание на румънско-българския трансграничен регион



страница2/22
Дата07.08.2018
Размер3.05 Mb.
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22
Глава 2. Кратко описание на румънско-българския трансграничен регион

Този раздел предоставя обстоен анализ на избираемата област по програмата и завършва със SWOT анализ, който характеризира целия регион. Цялостният анализ е подобрен чрез прилагането на поредица от секторни SWOT таблици, които не са включени в настоящия документ.

При изготвянето на анализа на трансграничния регион са използвани широк кръг от източници на информация. По отношение на статистическите данни на ниво III от Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели, главно се е разчитало на официалните статистически данни публикувани от Националните статистически институции на двете държави. Също така местните органи предоставиха статистическа информация, която се използва разумно. Липсата на данни на ниво трансграничен регион по няколко въпроса като например телекомуникационна инфраструктура, ниво и структура на търговията и чуждестранните преки инвестиции, постъпления от туризма и звена за научно изследване и технологично развитие затрудниха ефективното сравнение и анализ. По тази причина части от анализа се основават на качествена информация.


      2.1. Избираема област по програмата

Избираемата област по програмата е една от най-дългите граници в рамките на ЕС. Границата се разпростира на 610 км., като в продължение на 470 км. е главно очертана от течението на р. Дунав.

Избираемата област по програмата се намира в северната част на България и в южната част на Румъния по протежението на националната граница, която се простира от Сърбия да черноморския бряг. Тя се състои от седем румънски окръга и осем български области, намиращи се непосредствено по протежението на националната граница. Тези 15 административни единици (НТЕСЦ III ниво) принадлежат на следните 6 района (НТЕСЦ II ниво):



  • окръзи Мехединци, Долж и Олт принадлежат към Югозападния район за развитие Олтения в Румъния;

  • окръзи Телеорман, Гюргево и Кълъраш са част от Южния район за развитие Мунтения в Румъния;

  • окръг Констанца принадлежи на Югоизточния район за развитие в Румъния

  • области Видин, Враца, Монтана и Плевен представляват Северозападния район на планиране в България;

  • области Велико Търново, Русе и Силистра са част от Северния централен район на планиране в България ;

  • област Добрич принадлежи на Североизточния район на планиране в България.

В допълнение на гореспоменатите области, използвайки правилото за гъвкавост в чл. 21(1) на Регламента за Европейския фонд за регионално развитие, област Разград е включена като избираема област по програмата на базата на следното:

      • област Разград е съседна на областите Русе и Силистра от включените в НТЕСЦ III области и се намира само на 10 км. разстояние от националната граница (река Дунав); нейната територия всъщност е вклинена в избираемата област.

      • Областта има еднакви потребности, ограничения и характерни черти с тези на трансграничния регион. След включването й цялата избираема територия ще стане по-компактна.

      • Съгласно правилото за близост, общият разход на проектите в тази област няма да надвиши 20% от общите разходи на програмата.

Избираемата област по програмата е представена на следната карта.

Карта №. 1 Области имащи право на участие съгласно НТЕСЦ III в Румъния и България

Шестнадесетте единици на НТЕСЦ III ниво, които представляват избираемата област по програмата имат обща площ от 71,930 кв. км., от които 54.66% са румънска и 45.34% са българска територия. Избираемата област по програмата обхваща 20.59% от общата площ на двете страни (подробни цифри са представени в таблица 1, Анекс 2). Основните географски индикатори на избираемата област по програмата, представени в таблица 2, Анекс 2, ще бъдат обсъдени в следващите раздели. Картата по-долу показва граничните преходи, мрежите от населени места и основните пътища в избираемата област по програмата.



Карта № 2 Граничени пунктове, мрежи от населени пунктове и основни пътища в избираемата област по програмата




      2.2. Географски особености

Трансграничният регион между Румъния и България притежава голямо географско, природно и културно разнообразие. В географско отношение, областта граничи с Черно море на изток и със Сърбия на запад, разположена е основно по течението на река Дунав, която е определящата характерна черта на областта и се разпростира на около 470 километра по протежението й, като образува естествена граница и я разделя на две сравнително равни части, както е показано в следната карта.

Карта № 3 – Географски особености на избираемата област по програмата

Река Дунав, която разделя двете държави в продължение на три четвърти от дължината на границата, представлява значителна естествена граница, която повече прилича на морска отколкото на сухопътна граница. Добре запазените природни ресурси на целия трансграничен регион от планините на запад до Черно море притежават голям потенциал за туризъм, който в момента практически не се използва.

С река Дунав като централен коридор, територията от двете страни на границата се състои от хълмисти и планински райони с височина до 600 метра, както и от равнини. Българската страна е като цяло по-висока от румънската, като се спуска надолу към Дунав. Отличителна черта на крайните югозападни части на региона е Стара планина, а древната Добруджа, която е силно ерозирала близо до черноморското крайбрежие представлява хълмист район. Между тях се намира плодородната ниска Дунавска равнина, богата на алувиални почви, които представляват най-важния селскостопански район на Румъния. От двете страни на Дунав широко се използва напояването, а блатистите местности в наводняваната зона на Дунав са преградени с диги и са отводнени, за да се осигурят допълнително обработваеми земи.

Хидрогеографските мрежи в избираемата област по програмата са доста сложни и се състоят изцяло от притоците на река Дунав. Най-важните от тези реки включват Мотру, Жиу, Олт, Телеорман, Арджеш, Искър и Янтра, като всички от тях са важни от гледна точка на биоразнообразието и потенциала за туризъм.

Дунав е също така важен източник на водноелектрическа енергия. Една от най-големите водни електроцентрали се намира при Железни Врата, в румънския окръг Мехединци в най-крайната западна част от избираемата област по програмата, където реката преминава през пролома на Карпатите.

Климатът се определя основно от континенталното разположение на региона, с относително студени зими, горещи лета и малко валежи. Тясното крайбрежие, което се намира под прякото въздействие на Черно море и на делтата на Дунав е по-закътано и представлява изключение от ясно изявените континентални черти.



      2.3. Население

Общото население в избираемата област по програмата е 5,104,508 жители през 2004 г., от които 3,262,807 (64%) се намират в Румъния и 1,841,701 (36%) в България. Само малки групи българско/румънско население живеят от другата страна на границата. Гъстотата на населението в българските области, с изключение на граничния град Русе, е по-ниска от 66 души на км2, докато в Румъния окръзите Долж и Констанца имат гъстота на населението от около 100 души на км2. Средната гъстота на населението в региона е 71 души на км2 (Румъния 83, и България, 56). 17.34% от цялото население на двете държави живее в избираемата област по програмата (подробни изчисления са представени в таблица № 3, Анекс 2).

Важно е да се отбележи многоетничността на населението като цяло, която отразява историята на региона (подробни изчисления са представени в таблица № 4, Анекс 2). Сред населението могат да се забележат групи с различен произход, като роми, турци, немци, унгарци, татари, руснаци, арменци, власи и македонци. Въпреки, че строго погледнато статистиката не подлежи на сравнение тя сочи, че около 4% от цялото население са етнически роми, а турската етническа група представлява 5% от българското население в региона. Важно е да се посочи, че не съществуват етнически конфликти или напрежение, които да влияят върху социално-икономическото развитие на трансграничната област.

Поглед върху разпределението на населението показва големи разлики между градските и селските населени райони, с наличие на силно урбанизирани окръзи и области (в Констанца и Русе над 70% от населението живее в градовете) от една страна и слабо урбанизирани окръзи и области (окръг Гюргево само с 31% и област Силистра само с 45%) от друга страна. Разлики могат също така да се установят, ако сравним разпределението на населението в районите на програмата в двете държави. Докато разпределението в Румъния между градските и селските населени райони в избираемата област по програмата е почти петдесет на петдесет, разпределението в българския регион е почти 2/3 на 1/3.

Тенденции за развитие

За целия регион като цяло демографските тенденции сочат застаряващо население и намаляваща се работна сила. Населението в избираемата област по програмата намалява с всяка изминала година от 1990 г., в резултат на ниска раждаемост, увеличаваща се смъртност и мигриране. Друга заплаха, пред която е изправен граничния регион, се отнася до миграцията на млади образовани хора в големите градове. Въпреки, че няма на лице конкретни данни, до това заключение може да се стигне като се изследват демографските промени. Основните причини за този упадък са: периферното разположение на региона, икономика основана главно върху селското стопанство, предлагаща малко възможности за работа и непривлекателни условия на живот за младите хора.

Ако разгледаме тенденцията за населението за срок от седем години (подробните данни са представени в таблица № 5, Анекс 2), можем да стигнем до заключението,че целият граничен регион се характеризира от тенденцията за намаляващо население, като най-сериозно това е от българската страна, като се посочва намаляване с 2.4 души на 1000 през 2004 г. Румънското население се характеризира с леко понижаване, с намаляване на 0.24 души на 1000 през същия период (вижте диаграма № no. 1 и 2, Анекс 2). Ако погледнем съотношението между румънското и българското население в избираемата област по програмата за периода 1988 - 2004 г. можем да видим, че румънското население се е увеличило, докато българското е намаляло предвид общото население (вижте диаграма № 2, Анекс 2). Работоспособното население е 65% в Румъния и 61% в България, докато по-възрастното неработоспособно население в България е 23% и 18% в Румъния (подробните данни са представени в таблица № 6, Анекс 2).

Ниската гъстота на населеност и модела на разпръснато заселване подчертават периферния и селски характер на голяма част от региона. Икономическия статут (нива на заплати, доходи и възможности за заетост) на селските райони е като цяло нисък. Общия характер на промяната по време на изминалото десетилетие предполагаше концентриране на населението около по-големи населени места. В целия трансграничен регион по-специално селските райони страдаха от постоянно мигриране навън.

Огромните разстояния между градските центрове пречи те да се развиват съгласно полицентричния модел основаващ се на географска близост. Но от друга страна градовете (вижте карта № 2 по-горе) стават все по-важни за разглеждане на икономическите резултати и политики, като осъзнават, че съществува все по-важна икономическа, екологична и социална взаимозависимост между големия град и съседните му градчета и селски райони.

Въпреки, че избираемата област по програмата се характеризира с отрицателни демографски тенденции: намаляващо, застаряващо население и мигриране извън региона, бъдещите предизвикателства са съсредоточени в разнообразяването на икономическите дейности по границата, в увеличаване на достъпността до работни места и свързването на райони с възможности, в мултикултурните дейности за етническите малцинства, в стремеж да се предоставят алтернативни възможности за работа и да се подобрят услугите за специални целеви групи (напр. по-възрастни хора – здравни и домакински услуги, млади хора – двуезично обучение и откриване на привлекателни работни места), за да се увеличи привлекателността на избираемата област по програмата и той да стане едно по-добро място за живот. Такива общи проблеми изискват общи решения, които могат да бъдат съвместно определени и взити, съгласно настоящата програма.



      2.4. Икономика

Анализът обхващащ основни особености на развитието на региона не цели да бъде обстоен преглед на икономиката в трансграничния регион, а вместо това набляга на конкретна група характерни черти, чието разглеждане може да бъде подпомогнато от Структурните фондове, особено Цел „Европейско териториално сътрудничество”. Някои важни елементи на по-широкото икономическо развитие не са изследвани подробно, защото Европейското териториално сътрудничество не може да предостави значителна подкрепа за подходящото решаване на тези проблеми. Анализът набляга върху аспекти на социално-икономическото развитие, където ограничената помощ на ЕФРР може да бъде от огромно значение.

Брутен вътрешен продукт (БВП)

Икономическите резултати на избираемата област по програмата са много ниски в сравнение със средните стандарти на 25-те държави-членки на ЕС. Регионът може да се опише като област с нисък БВП (Брутен вътрешен продукт на пазарни цени), ограничени инвестиции, в който селскостопанският сектор изпълнява важна роля за целия регион. БВП на глава от населението в румънския регион на граница бе 1,777 евро, което е по-ниско отколкото в българския граничен регион, където БВП бе 1,840 евро през 2003 г., което означава, че икономическите разлики между двата региона са много малки, но са огромни по сравнение с подобни региони в ЕС или средния БВП на ЕС от 28,100 евро.

Ако отново разгледаме БВП на глава от населението в Румъния (2,400 евро) и България (2,300 евро) през 2003 г., можем да стигнем до заключението, че двата региона изостават в сравнение с БВП на глава от населението на двете държави.

Икономическият център в граничния регион е окръг Констанца от румънска страна и област Враца от българска страна, докато окръг Гюргево и област Силистра имат по-нисък БВП за региона (подробните данни са представени в таблица № 7, Анекс 2). Покупателната способност е под средното национално ниво в целия трансграничен регион.


Малки и средни предприятия (МСП)

През последните години броят на МСП в промишления сектор, услугите и строителството следва ускорен процес на растеж главно в резултат на приватизацията. Бизнес структурата се характеризира с огромен брой малки и много малки предприятия и само няколко големи предприятия.

Преглед на гъстотата на МСП (подробните данни са представени в таблица № 8, Анекс 2) ни кара да стигнем до извода, че съществува голямо несъответствие между двата гранични района. Гъстотата на МСП е по-висока в българския граничен район, между 20 и 34 МСП на 1000 жители в сравнение с 10 до 24 МСП в румънския граничен район. Ако сравним с националното ниво на гъстота на МСП, трябва да се отбележи,че избираемата област по програмата изостава от средното национално ниво.

За сектора на МСП е характерно ниското ниво на конкурентноспособност и продуктивност. Въпреки, че в много сектори МСП представляват болшинството от съществуващите предприятия, те имат малък процент във външната търговия и инвестиции. Липсата на лесно достъпен капитал и пазарна информация създава трудности за развитието.

Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ)

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) изпълняваха важна роля при преструктурирането на румънската и българската икономика и насърчаването на икономическия растеж през последното десетилетие. За съжаление само малка част от този чуждестранен капитал е бил инвестиран в избираемата област по програмата. Отдалеченото местоположение на трансграничния регион от центъра и по-големите градове досега е правил региона сравнително непривлекателен за ПЧИ. Не съществуват официални статистически данни за наличните ПЧИ за районите от ниво III на НТЕСЦ, но консултирането с обществените органи показва, че българския трансграничен регион е отчел по-голям размер на ПЧИ отколкото румънския граничен регион. Това може да бъде обяснено с факта, че промишления сектор и сектора на услугите са по-добре развити в българския граничен регион отколкото в румънския граничен регион, в който селскостопанския сектор преобладава и чуждестранните инвестиции са много ниски в сравнение с други сектори. Но статистическите данни на национално ниво сочат, че размерът на ПЧИ отчетен от Румъния през 2004 г. (5,183 милиона евро) е бил по-голям от размера на ПЧИ отчетен от България през 2004 г. (2,727.5 милиона евро). Също така съгласно последните официални статистически данни относно ПЧИ, чуждестранните инвестиции са се увеличили много повече в Румъния отколкото в България през последните 2 години.

Икономическите характеристики на избираемата област по програмата могат да бъдат обобщени по следния начин:


  • Двете граници се намират в еднакво икономическо положение и почти еднакво ниво на икономически резултати и развитие. Икономическият растеж (като мярка на производителност) изостава от средните национални и европейски нива. Икономическият упадък и състоянието на застой на двете икономики ограничава обхвата и характера на трансграничното сътрудничество.

  • В икономическата структура традиционно доминира селското стопанство. Специализацията главно се основава върху производството на зърнени култури, зеленчуци, грозде и плодове, допълнено от животновъдния сектор; преобладаващите малки семейни ферми се отличават с ниска работна производителност; затова основните продукти имат ниска конкурентноспособност и съществува висок процент от слабо преработени продукти на пазарите за храна.

  • При промишлените сектори се наблюдават малки различия, но българската индустрия по границата се отличава с по-голяма диверсификация и развитие отколкото румънската. Промишлеността се развива главно в градските центрове. Освен това в много случаи индустрията се представлява от предприятия, свързани с влошаващо производство и нуждаещи се от преструктуриране. Предприемачеството в региона като цяло е със сравнително висок дял, но е малък в абсолютно изражение.

  • От двете страни съществуват основни икономически центрове, Крайова (окръг Долж), Констанца (окръг Констанца), Плевен (област Плевен), Враца (област Враца), в които предприемаческата дейност, чуждестранните инвестиции и производителността са относително високи в сравнение с други части от избираемата област по програмата. Но като цяло регионът се отличава с относителна липса на динамичен растеж, с малки успехи при привличането на значителни инвестиции.

  • Секторът на МСП е сравнително слаб, като главните затруднения са свързани с достъпа до обучение за придобиване на умения и финансиране, и се отличава с ниско ниво на технологично развитие; въпреки това сектора на малките предприятия е сравнително добре представен и представлява потенциален източник на сила.

  • Малкият размер на бизнеса, съчетан с трудностите при получаването на достъп до основни пазари в и извън региона, предполага наличието на ограничена способност за разширяване.

  • Въпреки, че статистическите данни са ограничени, най-вероятно е съставът и характерът на дейността в сектора за услуги в трансграничния регион да се развиват в посока на по-ниска добавена стойност, финансови и бизнес услуги.

Тенденции в развитието

БВП на глава от населението в региона посочва слаба икономическа дейност. Двата региона си приличат учудващо при сравняване на техните различни характеристики.

Общата тенденция в изменящата се структура на икономиката на региона е сходна с всички югоизточни европейски икономики през последните десетилетия: силно свиване на дела на първичния сектор, обща тенденция за намаляване на заетостта във вторичния сектор и бърз растеж в третичния сектор.

Въпреки, че икономическите контакти между съседните центрове са се засилили през последните години, сравнителните предимства все още не са били изцяло използвани.

Създаването на устойчиво сътрудничество между бизнеса изисква наличие на качествена бизнес инфраструктура, професионална помощ и други важни услуги за предприятията, които съществуват в целия граничен регион. Развиването на бизнес инфраструктурата и услугите трябва да представлява приоритет за трансграничния регион.

Поради разделящия фактор (и географските разстояния) на р. Дунав, избираемата област по програмата се оказва по-разделена отколкото се предполага и е функционирала/функционира като област само в много малка степен. Съществуват доказателства от двете страни на границата, че е налице все по-голяма информираност за трансграничното сътрудничество и различни организации замислят разработването на трансгранични проекти в рамките на програмата за Европейско териториално ТГС. Понастоящем, заинтересованите страни по границата осъзнаха необходимостта от полагането на съвместни усилия за намирането на решения на общите икономически проблеми и за съвместното изграждане на стратегическа визия за развитието на избираемата област по програмата. С ограничения си бюджет, програмата не е в състояние пряко да оказва влияние върху социално-икономическата дейност в региона. Вместо това тя може да създаде условия за сътрудничество за разработването на трансграничните стратегически концепции и да даде основа за инвестиционни интервенции, имащи за цел да сведат до минимум граничните препятствия и да предоставят решение на въпроси от общ интерес. Възможностите за промяна са свързани и с изграждането на обща идентичност и дух на трансграничния регион.



      2.5. Инфраструктура

        2.5.1. Транспортна инфраструктура

Трансгранична инфраструктура

Съществуват три типа трангранична инфраструктура: речна, сухопътна и въздушна (вижте карта № 2 за местоположението, на страница 12).

Основно препятствие на трансграничното сътрудничество в региона е липсата на граничени пунктове. В рамките на 470 км. от река Дунав съществува само един мост (автомагистрала и железопътна линия – единствената железопътна линия свързваща Румъния и България) и седем ферибота:


  • Видин - Калафат (ферибот)

  • Лом - Раст (ферибот)

  • Оряхово - Бекет (ферибот)

  • Сомовит - Турну Мъгуреле (ферибот)

  • Свищов - Зимнич (ферибот)

  • Русе - Гюргево (пътен и железопътен мост)

  • Тутракан - Олтенита (ферибот)

  • Силистра – Кълъраш (ферибот).

Сухопътните пътни преходи са близо до черноморския бряг:

  • Кардам – Негру Вода

  • Дуранкулак – Вама Веке

както и от южния бряг на Дунав, между Силистра и Остров.

Три функциониращи граждански летища се намират в трансграничния регион:



  • Констанца – Международно летище „Михаил Когълничану”, което се управлява и финансира от румънския бюджет чрез Министерство на транспорта

  • Крайова, чието управление е предадено на Съвета на окръг Долж;

  • Горна Оряховица, понастоящем е с ограничен капацитет. Очаква се да започне процедура по отдаване на концесия след като обстоятелствата по собствеността се изяснят.

Освен това летището в Плевен, което се притежава от община Плевен, се използва за военни и селскостопански нужди. Нито едно от тези летища не предоставя в момента въздушни връзки над границата в рамките на избираемата област по програмата.

Други български летища, като Видин и Русе (публична държавна собственост) в момента не функционират, докато земята на бившето гражданско летище в Силистра е била разделена на парцели и превърната в частна собственост.

Статистиката свързана с движението на товари и пътници през граничните преходи (таблица № 9 и 10 в Анекс 2) показва скромни нива и, че 61% от хората, които пресичат границата са от български или румънски произход. Изключение е моста Русе - Гюргево над Дунав, който е най-използвания преход за пресичане на границата от румънски, български и международен трафик. Изграждането на нов железопътен и пътен мост между Калафат и Видин ще предложи втори бърз поток на трафик през избираемата област по програмата.

През последните години са предприети подобрения на граничната пропускателна система с финансовата помощ от фондовете за ТГС на програма ФАР (1999-2004 г.). Такъв е случаят на възстановяването на железопътната наземна линия и продължаването на дейностите по обезопасяване на основата на Моста Гюргево – Русе, граничния преход и ферибот при Турну Мъгуреле (Румъния) – Никопол (България), румънско-българския граничен пункт между Кълъраш (Румъния) и Силистра (България).

Местните власти от двете страни на границата очакват бързо развитие на трафика след присъединяването на страните към ЕС. Също така съществуват благоприятни възможности за развитието на два международни транспортни коридора, които ще пресичат региона в следващите години, но конкретното темпо на развитие на трафика от всякакъв вид е труден за прогнозиране.

Въпреки предназначението си за главна европейска транспортна артерия, река Дунав има по-малко значение за транспортната икономика в региона отколкото се очаква, тъй като транспортния капацитет на реката се използва единствено на ниво от 10-15%.

Вътрешният европейски воден път Рейн - Маас-Майн-Дунав (Приоритетна ос № 18 от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) e основен път за товари, който свързва пристанище Ротердам в Северно море с Черно море (особено с Констанца и връзка с българските пристанища), както и речните пристанища по двата плавателни маршрута. Следната карта показва тази Приоритетна ос на Трансевропейската транспортна мрежа.


Каталог: files -> library -> ops
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
ops -> Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури
ops -> National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма
ops -> Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013
ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма "
ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб
ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество"


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница