Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г



страница4/22
Дата07.08.2018
Размер3.05 Mb.
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Замърсяването с промишлени отпадъци на водните пътища е също така важно. Единиците, които замърсяват най-много, принадлежат към областта на управлението на битовите отпадъци и обработването на химикали, мините, металургията и скотовъдството. Най-лошото замърсяване на водите се случи през 2000 г., когато река Тиса беше сериозно замърсена с отпадъци на цианид и тежки метали от румънската златна мина „Аурул” в Бая. Замърсяването се разпространи надолу по течението на р. Дунав и флората и фауната в избираемата област по програмата. Румънското правителство наложи определени такси за изхвърляне на отпадъци във водите, които изглежда помогнаха за намаляване на замърсяването. В докладът “Околната среда на Европа: трета оценка”, над 25% от станциите за наблюдение в региона докладват за лошо и много лошо качество на водите.

Сериозни екологични проблеми продължават да съществуват по р. Дунав. Те са свързани главно с пречистването на отпадни води и изтичането на промишлени отпадъци. Броят на местностите, свързани с обществената канализация, е много нисък и в повечето от селата такива системи липсват. Проблемът с неразвитата канализационна система за отпадни води в трансграничния регион е третиран и е определен като една от основните заплахи от замърсяване на реката и свързаните системи за подпочвени води.

През последните години значителни подобрения на пречиствателните станции за отпадни води са постигнати с помощ на програма ИСПА. Освен това Програмата за развитие на инфраструктурата на малки и средни градове (ПРИМСГ) набляга върху подобряването на местната инфраструктура за питейна вода и качество на водните услуги от румънска страна. По програма САПАРД финансова безвъзмездна помощ се предоставя за „Развитие и възстановяване на инфраструктурата в селските райони”, за да се подкрепи изграждането и осъвременяването на системите за питейна вода и изграждането на канализационни системи и на пречиствателни станции за отпадни води.

Броят на местностите с достъп до вода и обществена канализация не се е увеличил значително през последните няколко години. Дейности за разрешаването на тези проблеми ще се финансират по националната Секторна оперативна програма „Околна среда”.

Атомната електроцентрала „Чернавода”, разположена в избираемата област по програмата от румънската страна на границата (окръг Констанца), в момента работи с блок 1 и 2, като се планира разширение през следващите години (блокове 3 и 4, които в момента преминават процедура за екологично разрешително). Блок 1 на АЕЦ „Чернавода” притежава специална програма за топлинно наблюдаване, установена от румънския регулаторен орган в областта на управлението на водите.

Резултатите от програмата за топлинно наблюдение показват, че увеличението на температурата на водата по десния бряг на Дунав е много малко, поради радиоактивните отпадъци от блок 1 на атомна електроцентрала „Чернавода”. Тази стойност намалява до по-малко от 2º C на разстояние от няколко километра по Дунав. Това е малко отклонение на температурата на водата в сравнение с естествените отклонения в температурата на Дунав надолу по течението от една година до друга, всеки месец. В по-голямата част от всеки напречен разрез надолу по течението на Стария Дунав от радиоактивните отпадъчни води, естествения топлинен режим на водата на Дунав не е изменен.

Резултатите от оценката на топлинното въздействие на АЕЦ „Чернавода” и резултатите от програмата за топлинно наблюдение са също така налични на интернет страницата на румънското дружество за атомна енергия “NUCLEARELECTRICA” (www.nuclearelectrica.ro).

Главното заключение е, че измерените температури на радиоактивните отпадъчни води са в границите, установени от регламент NTPA 001/2002 относно отпадъчни води отделени в повърхностни води и от Разрешението за управление на водите, издадено от органите за водите на АЕЦ „Чернавода”.

По отношение на случайното отделяне на радиация, атомните електроцентрали CANDU са много безопасни и досега не са се случвали събития или аварии, които застрашават здравето или живота нa хората. Въпреки това АЕЦ „Чернавода” разполага с планове и процедури за непредвидени случаи и са организирани редовни тренировки за подготвянето на персонала и хората от съседните райони за извънредни ситуации.

Радиоактивните отпадъци се обработват и съхраняват съгласно законовите разпоредби и процедури, като се осигурява максимално ниво на безопасност. Управлението на радиоактивните отпадъци е напълно отделено от управлението на обичайните отпадъци.

Два от реакторите на Атомната електроцентрала „Козлодуй” бяха затворени на 31 декември 2006 г., денят преди присъединяването на България към ЕС. Природозащитниците твърдяха, че двата съветски реактори от първо поколение, не подлежащи на осъвременяване, разположени на брега на р. Дунав, представляват риск за безопасността на граничния регион и въобще. България ще започне построяването на нова атомна електроцентрала близо до Белене през 2007 г.

Атомната електроцентрала „Белене” е разположена в допустимия регион от българската страна на българо-румънската граница (област Плевен). Първите строителни работи по АЕЦ „Белене” започнаха през 1985 г. съгласно решение на правителството от 1981 г. за изграждането на 6 атомни блока. През 1991 г. проектът беше преустановен и официално прекратен през 1992 г. През 2003 г. българското правителство обяви решението да се изгради електроцентрала с два блока.

Оценката за въздействие върху околната среда и водите, одобрена от Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите през 2004 г., включва 50 препоръки относно проекта, изграждането и експлоатацията, които трябва да бъдат спазени от инвеститора.

През 2006 г. френско – германско – руска оферта за използване на реактори от трето поколение VVER-1000/V-446B (2 x 1000 MW) беше одобрена от Националната електрическа компания. Офертата беше избрана, поради високото ниво на безопасност, гарантирано от няколко нови независими активни и пасивни системи на безопасност. Другата причина беше експлоатационния срок от 60 години. Електроцентралата се очаква да бъде въведена в експлоатация през 2013 г.

Оценка на възможното замърсяване в резултат на експлоатацията на бъдещата АЕЦ "Белене" се извършва въз основа на истински атмосферни условия на обекта на електроцентралата и на измерените емисии от радиоактивните аерозоли с дълъг живот от реактора VVER 1000 на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй”. Използваните данни за атмосферните условия и емисиите се определят средно за петгодишен период. Резултатите за замърсяването с радиоактивни аерозоли с дълъг живот, получени от цифрова симулация с модел на AER_E позволяват да се стигне до следните заключения:


  • Замърсяването, определено от примерните стойности на концентрация и отделяне на радиоактивни аерозоли с дълъг живот в зона над 30 километра, което би настъпило в случай на експлоатацията на реактор от 1000 MW в обекта е няколко пъти по-ниско отколкото границата на средната годишна активност на атмосферния въздух в жилищата и на открито, който се посочва в международни и национални приложими законодателни документи.

  • Не се наблюдават атмосферни процеси, водещи до повишено замърсяване в избрания район на АЕЦ „Белене”.

Програмата не предвижда инвестиции в областта на генерирането на ядрена енергия, но топлинното замърсяване, свързано с експлоатацията на атомните електроцентрали ще бъде взето предвид при изработването на план за управление на Дунавския басейн, в съответствие с Рамковата директива за водите.

По отношение на качеството на езерната вода, високите концентрации на фосфор и нитроген предполагат тенденция към сериозна еутрофикация в езерата под наблюдение в избираемата област по програмата. Лошото управление на нутриентите в Дунавския басейн е довело до тежки екологични проблеми, включително влошаването на подпочвените водни ресурси и на реките, езерата и Черно море.

Корабоплаването оказва сериозен натиск върху р. Дунав; то влияе върху морфологията на пластовете и създава заплаха от замърсяване при аварии. Между 1983 г. и 2003 г., 455 аварии, свързани с кораби, се случиха по р. Дунав, 30 от които доведоха до значително замърсяване на водата.

Положението на водите в Черно море зависи значително от качеството на водата в р. Дунав. По отношение на всички източници на замърсяване (р. Дунав и други крайбрежни източници) огромния брой от замърсители се пренасят от р. Дунав: 99.5% от нутриентите; 99% от N и 91.8% P-PO4. Преобладаващото протичане на морски течения от север на юг помага за разпространението на замърсителите от р. Дунав във всички крайбрежни води в избираемата област по програмата.

Програмите ФАР за ТГС (1999-2004) подкрепи изпълнението на няколко проекта, които се съсредоточиха върху наблюдението на черноморския бряг и подобрения в обмена на информация в отговор на общите предизвикателства, които бяха установени.

Основен проблем, който засяга и двете страни е тенденцията от наводняване от река Дунав. Хидротехническите съоръжения за предотвратяване на наводнения в Румъния са остарели, след като 70 – 80% от тях са били построени през ’70-те и ’80-те. Най-високото ниво на р. Дунав в Румъния и в България от 1895 г- бе отчетено през 2006 г. - рекордно високо ниво от 9.4 м (30.8 фута) в северозападния български гр. Видин. Румънските окръзи Мехединци, Долж и Олт бяха силно засегнати. Разрушението продължи в други села в резултат на свлачища. Двадесет диги бяха напълно разрушени, десетки хиляди хора бяха евакуирани, хиляди домове бяха наводнени и над 50,000 хектара обработваема земя бяха повредени.

Картата по-долу показва територията опустошена от наводненията през пролетта – лятото на 2006 г.

Карта № 7. Територия наводнена от р. Дунав през 2006 г.

Източник: Обсерватория за наводненията в Дартмут, Колеж в Дартмут – Хановер Ню Хемпшър, САЩ

Както картата показва, щетите бяха повече от румънската страна на границата. Румънските власти успяха да евакуират хората от наводнените територии, провеждаха редовно наблюдение на дигите, пътищата за достъп и системата за електроснабдяване и се занимаваха с укрепване на ниските части на засегнатия бряг на р. Дунав. Средства бяха отделени от държавния бюджет и външни кредити (Банката за развитие към Съвета на Европа и Европейската инвестиционна банка) за подпомагане на провеждането на действията за извънредната ситуация и необходимите хидротехнически съоръжения за защита. Други суми бяха набрани чрез Фонда за солидарност на ЕС за подпомагане възстановяването на щетите причинени от това голямо природно бедствие в Румъния.

Но, въпреки предприетите мерки и разработените проекти и досега са необходими все още големи инвестиции за защитата на местностите изложени на риск от наводнения.



Отделянето на токсични емисии във въздуха представлява най-съществената заплаха за околната среда в избираемата област по програмата. Поне 7 промишлени обекта в румънската страна и 9 обекта в българската страна на избираемата област отделят емисии, които надвишават максималните допустими концентрации (вижте таблица 13, Анекс 2). В резултат на трансграничното сътрудничество (проект за ТГС на програма ФАР) в момента съществува функционираща съвместна румънско-българска автоматизирана система за наблюдение на качеството на атмосферния въздух, която работи в четири двойки градове по река Дунав: Кълъраш – Силистра, Гюргево – Русе, Зимнич – Свищов и Турну Мъгуреле - Никопол и има 28 станции.

Значителни подобрения на качеството на въздуха бяха отчетени в местности, в които промишленото производство е било прекратено или където са били направени инвестиции, които са довели до намаляване на емисиите. Но в много области качеството на въздуха е много ниско, поради недостатъчния контрол на промишлените емисии.



Ерозията е един от основните проблеми по крайбрежието в избираемата област по програмата. Увеличаването на населението по черноморския бряг заедно с все по-голямата намеса в крайбрежната зона е засилило бреговата ерозия. Вятърът и вълните са основната причина за ерозията по черноморския бряг, където почти не се среща приливно-отливен цикъл. В течение на 30 години е установено, че 61.700 м. от бреговете (44.3%) са засегнати от ерозията със средна скорост от 0.385 м/г4. Установено е5, че морският бряг е застрашен от увеличаване на ерозията до около 60-80% от дължината му. Бреговата линия се е преместила към сушата с 180 – 300 метра, докато в някои участъци изместването е достигнало до 400 метра. В тези участъци, където ширината на брега е по-малка, по време на силни бури, морето залива почти напълно сушата, като това води до проникване на морските води в крайбрежните езера. По този начин съответната екосистема на даденото езеро е засегната.

Сред най-често срещаните проблеми в избираемата област по програмата са срутването на собствеността, разположена на върха на скалите и дюните и загубата на икономически ценна земя.

Интензивността на процеса на ерозия, засегнал бреговете в трансграничния регион, понастоящем се увеличава, също така в резултат на измененията в световния климат, които определят увеличаването на нивото на морето. Хидротехническите дейности проведени в миналото по р. Дунав и нейните основни притоци също така причиняват ерозия на черноморския бряг, която води до постоянно намаляване на пясъка донасян от водата в морето. Морските процеси са довели вече до пълна ерозия на някои брегови зони.

Крайбрежните зони имат стратегическо значение за Европейския съюз, както и за държавите-членки, които са партньори в тази програма. Тези зони са източник на много суровини, както и главна дестинация за почивките през лятото и в двете страни. Но повишената им експлоатация ги е направила уязвими както навсякъде в Европа и по тази причина Европейският съюз прие препоръка към държавите-членки относно изпълнението на Интегрирано управление на крайбрежната зона. Тази препоръка трябва да бъде взета предвид при съставянето и изпълнението на проекти, свързани с крайбрежната зона на Черно море, тъй като много от крайбрежните процеси имат трансграничен характер и трансгранично въздействие.

Тенденции за развитие

Разнообразната околна среда на региона е в сравнително добро състояние, но е уязвима от замърсяване от човешка дейност и от природни бедствия. По-конкретно, наводненията, обезлесяването и замърсяването на въздуха, обработваемата земя и река Дунав и системите на водните пътища в района са най-главните заплахи за околната среда. Бреговата ерозия на Черно море е също така важен въпрос.

Необходимостта от активно напояване на почвите може да доведе до увеличени нива на замърсяване. По-конкретно, когато източник на водата са много замърсени реки като Олт и Арджеш. Също така, в резултат на прекомерното напояване нивото на подпочвените води се покачва, като се увеличава концентрацията на сол. Употребата на пестициди в селското стопанство засега не е основен екологичен въпрос; но отстраняването на животинските остатъци от подпочвените води е от огромно значение.

Голямото разнообразие и богатство на екосистемата в избираемата област по програмата създава възможности за бъдещо развитие. Сътрудничеството между институционалните рамки на граничния регион (напр.: природозащитни агенции, администрации на защитените зони), установяването на съвместни защитени зони, както и развитието на планове за съвместно управление за защита на биоразнообразието ще допринесат за стратегическото дългосрочно развитие на избираемата област по програмата. Въпросът „околна среда“ ще бъде сред най-важните приоритети за развитието на туризма в региона.

Неотдавнашните наводнения в Румъния разкриха слабостите на националните и местните администрации, както по отношение на техниките за защита от наводнения, така и по отношение на капацитета на реакцията след наводненията. Въпреки мерките предприети на национално ниво и разработените досега проекти, все още са необходими инвестиции за защита на населените места в избираемата област по програмата, които са изложени на риск от естествени наводнения. В бъдещите дейности ще има важна роля сътрудничеството на съществуващите институционални рамки за хармонизиране на дейностите в областта на предотвратяване на наводнения/намаляване на риска от наводнения, за провеждане на дейностите по предотвратяване на наводненията, за създаването и/или хармонизирането на система за прогнозиране на наводнения и за ранно предупреждение, както и създаването на съвместни структури за спешни, непредвидени, ситуации, които изискват бързо реагиране /интервенции (напр.: наводнения, пожар, транспортна злополука и др.).

Може би най-важната роля, която качеството на околната среда ще изпълнява в граничния регион през следващото десетилетие ще бъде във формирането на образа на региона като място за живеене, работа и посещения. Околната среда е важно предимство за подобряването на регионалната идентичност, което трябва да се използва за привличането на местни и външни инвестиции и за поддържане и създаване на привлекателна бизнес среда.

Изключителното специфичното природно наследство в избираемата област по програмата трябва да се разглежда от две страни. То трябва да се опазва и поддържа, използва и допълнително подобрява като устойчива околна среда за живот и едновременно с това то трябва да бъде считано като местен фактор за икономическо развитие. За поддържането на уникалните особености на природната среда трябва да се разработят дългосрочни стратегии и да се осъществи съвместно опазване, които да бъдат насочени към опазването, експлоатацията и предотвратяването на природни и технологични рискове и приспособяване към изменението на климата.


      2.7. Пазар на труда

Заетост

Коефициентът на заетост в избираемата област по програмата е по-висок в румънските гранични райони, като варира от 55.75% през 2000 г. до 49,98% през 2004 г. отколкото коефициента на заетост в българските райони по програмата, където той варира между 38.72% през 2000 г. и 39,61% през 2004 г. Това води до заключението, че повече хора са заети в румънската част отколкото в българската, както посочват обстойните данни представени в таблица № 14, Анекс 2.

Структурата на заетост по сектори на икономиката се е променила, поради структурните реформи водещи до срив на големите традиционни работодатели. Като цяло румънско-българския граничен регион се отличава със сравнително нисък коефициент на активност.

Статистиката за заетостта посочва разлики между българското и румънското положение. В Румъния около 26% от наетите лица работят в промишлеността, 31% в лесовъдството или селското стопанство и 42% в сектора на услугите. Огромната работна сила в селското стопанство е характерна за региона. От българска страна 37% влизат в категорията на промишлени работници, само 3% работят в селското стопанство и лесовъдството и около 59% в сектора на услуги (подробните данни са представени в таблица № 15, Анекс 2). По-голямата промишлена база в България и особено на изток и в гр. Русе подкрепя статистическите данни за висока безработица.



Безработица

Съществува ясно неравенство между безработицата в рамките на областта за сътрудничество, което варира от 24.07% в областта Видин до 5.1% в окръг Олт. Тези разлики сочат ниска мобилност на работната сила в трансграничния регион.

Съществува голямо несъответствие в статистическите данни относно безработицата между двете страни на границата. Българската страна показва средно ниво от малко над 12% и средно ниво точно от 5.6% от страна на Румъния, което е относително ниско в сравнение със средното ниво от 9.1% в 25 държави-членки на ЕС. Ниският коефициент на безработица в румънският граничен регион основно се дължи на скритата безработица в селскостопанския сектор.

Също така съществуват големи различия между окръзите и областите от двете страна на границата, от 5.99% през 2000 г. до 8.70% през 2004 в Румъния, в сравнение с данните отчетени от българската страна, които започват от 23.34% през 2000 г. и стигат до 15.62% през 2004 г. (подробните данни са представени в таблица № 16, Анекс 2).

Няколко фактора допринасят за устойчивото повишаване на нивото на безработица: много работни места бяха закрити поради приватизацията и модернизацията на индустриите; работната сила страда от ниско и неосъвременено ниво на образование; наблюдава се липса на нови възможности за работа; работната сила не притежава мобилност. Съществува значително покачване на безработицата в българската страна през последните три години.

Тенденции за развитие

Европейската интеграция предоставя нова рамка за трансграничните отношения на пазара на труда. Най-общо румънският и българският гранични региони ще следва обичайната европейска тенденция за заетост: намаление на наетите хора в първичния и вторичен сектори, и увеличение в третичния сектор (услуги).

Като разглеждаме коефициентът на заетост на целия регион в рамките на период от 5 години, можем да забележим тенденция към понижаване, поради намаляването на цялото население в избираемата област по програмата и мигрирането на работната сила в по-развитите региони на двете страни и в другите държави от ЕС (подробните данни са представени в таблица № 14, Анекс 2).

Ако погледнем периода между 2000 г. и 2004 г., можем да видим, че коефициентът на безработица се понижава всяка година, поради развиващата се икономика в двата гранични региона (подробните данни са представени в таблица № 16, Анекс 2).

Консултациите на местно ниво показват недостиг на квалифициран персонал в различни сектори, дългосрочна безработица и тенденции за изтичане на мозъци, което представлява потенциална заплаха за развиването на по-квалифицирана съвместна база за човешки ресурси. Необходимостта от справяне с недостига на квалифицирана работна ръка се признава от двете страни на границата, тъй като тенденциите показват, че търсенето на нискоквалифицирана работна ръка непрекъснато намалява. Наличието на образователни и ориентирани към професионално обучение институции се подобри през последното десетилетие, като понастоящем съществуват из цялата избираема област по програмата публични и частни организации стремящи се към предоставяне на обучение за групи от работещи и безработни лица. Разработването и групирането на съвместни системи за анализиране на потребностите от специални квалификации в избираемата област по програмата, подобрението и развиването на съответното професионално образование и обучение, както и улесняването на наземането на работната сила през границата се приемат за предизвикателства, които трябва съвместно да бъдат решавани през следващия период. Липсата на подходящи и обстойни статистически данни относно пазара на труда показва спешната необходимост от стартиране на програма за сътрудничество между бюрата по труда от двете страни на границата. Това може да бъде отправната точка, водеща до съвместна стратегия за пазара на труда, която може да бъде разпространена сред общините и предприятията. Това е потенциално средство за поддържане и увеличение на равнището на заетост в граничния регион. Периферният и селски характер на региона може да бъде частично преодолян от внедряването и използването на съвременни информационни и комуникационни технологии.

Липсата на етническо напрежение в граничния регион трябва да се разглежда като предимство при трансграничното сътрудничество, особено след като пазара на труда в региона е стабилен.



      2.8. Туризъм

Съществува богат потенциал за туризъм в избираемата област по програмата, поради географското й местоположение. Територията на избираемата област по програмата привлича особено с рядкото съчетание от морета, реки, планини, долини, равнини и ливади. Разнообразният релеф и огромният избор от културни и природни богатства прави областта на сътрудничество най-доброто място за различни форми на туризъм.

Привлекателност на туризма

От северната страна на река Дунав съществува богато наследство от древноримска култура, като мостове, селища или лагери и минерални бани. Регионът е богат на варовикови пещери с останки от най-древните хора и производството на вино от древността до наши дни.

В южната част съществуват редица римски, гръцки и тракийски исторически забележителности; праисторически пещери с ранни рисунки, прочути ботанически градини, високо развит винарски район и няколко природни парка с неповторима флора и фауна.

В източната страна на избираемата област по програмата, черноморският бряг предоставя многобройни места за почивка и отдих, както и исторически (гръцки и римски) останки, подходящи за туристически дестинации. Особено вярно е, че в българската територия, туристическите курорти предлагат по-разнообразна, усъвършенствана и луксозна материална база и услуги, докато в румънската страна туристическият продукт по–скоро набляга върху масовия морски туризъм. Предлаганите цени и качество в морските курорти е приспособено за огромен брой туристи (които крайбрежието може да поеме) при ясно очертан летен сезон.

Из цялата избираема област по програмата съществуват културни и природни забележителности, някои от които са включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Селският туризъм е изключително недоразвит в северната част на граничния регион, като главният тласък в развитието бе продажби на недвижима собственост в селските райони по южната част на река Дунав, то в избираемата област по програмата туристическия сектор е също слабо развит.

Въпреки това река Дунав е най-голямата забележителност на региона. Допълнителен туристически потенциал съществува между прякото свързване на р. Дунав и Черно море, с вече частично развити туристически райони.

Туристическа инфраструктура

Преглед на обстойните данни от таблица № 17, Анекс 2 ни показва, че с изключение на Констанца и Добрич, които разполагат с много голям брой хотели/мотели и места за нощувка, поради достъпа си до морето, граничните райони покрай река Дунав притежават почти същия брой хотели/мотели, което означава, че туристическата инфраструктура в трансграничните райони е слабо развита. Един положителен факт е, че граничният регион се радва на по-голям ръст на националния туризъм през последните няколко години; но той не успява да поддържа темпото на националния ръст по отношение на броя туристи. С изключение на Черноморското крайбрежие постъпленията(местни, международни) от туризъм в трансграничния регион са по-ниски и капацитета за настаняване на туристи и се използва по-малко в сравнение със средния национален капацитет. Той се нуждае спешно от много подобрения, за да отговаря на средните национални или европейски стандарти.

Не съществуват данни относно селския туризъм в трансграничния регион, но емпиричните данни показват, че селският туризъм от българска страна на границата е по-добре развит в сравнение с румънската страна. Растежът на селския туризъм се затруднява от лошата инфраструктура, по-точно недостигът на луксозни хотели и сравнително ниското ниво на предлаганите услуги.

Съществува сериозна липса на професионален опит и знания за изготвянето на проекти в туризма или за развиването на идеята за съвместен проект за трансграничен туризъм.



Каталог: files -> library -> ops
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
ops -> Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури
ops -> National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма
ops -> Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013
ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма "
ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб
ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество"


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница