Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г



страница5/22
Дата16.08.2017
Размер3.8 Mb.
#28156
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Тенденции за развитие

Голямото природно и културно наследство на региона предоставя група ресурси, които биха могли да подкрепят един конкурентноспособен, развиващ се туристически сектор и подобрения на общата производителност и нива на доходи на работната сила в туризма. Поради най-различни причини, главно поради липсата на капитал и трудностите при достъпа в резултат на периферното разположение и лошата транспортна инфраструктура, въпреки потенциала на избираемата област по програмата, туристическият потенциал не е бил реализиран. Наблюдава се недостатъчно разбиране на понятието туризъм като индустриален сектор на национално или регионално ниво или на специалната необходимост от интегриран подход. Особено осезаемо е, че не съществува трансгранично измерение в съществуващите туристически инициативи в избираемата област по програмата. Идеята за продаването на образа на трансграничния регион като туристическа дестинация трябва да бъде съвместно начинание и всякакви съвместни действия между туристическите райони трябва да се използват.

Сътрудничество между двата региона в развиването на туризма по река Дунав, която разделя двете страни е възможно и това е общо предимство. Няколко „райски кътчета за туристите” и места за развлечения могат да бъдат открити по р. Дунав; тези райони предлагат възможност човек да се наслаждава и да се възползва от свободното време, с което разполага, по един ползотворен начин. Речните брегове предлагат потенциал за почивка и отдих през уикенда, в допълнение към ежедневните развлечения като плуване, риболов и воден спорт.

Много природни ресурси (като минерални води, солени езера или кални бани) създават възможност за различни видове здравен туризъм. Тези два региона изискват интегриран подход посветен на качеството, съсредоточен върху задоволяването на клиентите и основаващ се върху икономически, социални и екологични измерения за устойчиво развитие.

Селският туризъм заедно с неговите под-продукти (селскостопански туризъм, екотуризъм и др.) може да се прилага в избираемата област по програмата като устойчив продукт, дори в защитените зони и националните паркове. Но трябва да се обърне необходимото внимание за свеждане до минимум на отрицателното въздействие върху околната среда в резултат от подобни инвестиции. Затова трябва да се насърчават екологично съобразни видове туризъм.

Съществуват оптимални условия за развитие в областта на градския, конгресния, религиозния, спортния и младежкия туризъм и в новите продукти на културния туризъм (напр. пътеки на наследството). Потенциалът за културен туризъм като неделима част от идеята за регионален туризъм е свързано с предимствата на богатото наследство. Културни маршрути и еко-пътеки са развиват в различни области. Приликите и разнообразието на историческите и природни ресурси на българската и румънската територии трябва да бъдат допълнително развивани в сътрудничество за качествени туристически продукти.

По този начин трябва да се наблегне върху създаването на стратегия за развитието на трансграничния регионален туризъм като абсолютно необходимо условие, за привличането на подходящи частни инвестиции, които да създадат туристически трафик, което да допринесе за устойчивата индустрия в региона.


    2.9. Образование, Научно-развойна дейност

Научната дейност и образованието са ключови фактори за създаването на иновационна бизнес среда. Осигуряването на достатъчно възможности за привлекателно, достъпно и висококачествено образование и предоставяне на обучение на всички нива трябва да представлява важен приоритет на трансграничното сътрудничество между двата региона.

Образователна и научно-развойна инфраструктура

Трансграничния регион предлага много възможности за развитие на образованието. Констанца, Крайова, Свищов, Русе и Велико Търново са най-важните образователни центрове с най-голям брой университети и студенти в граничния регион. 29-те съществуващи висши учебни заведения в избираемата област по програмата (виж Таблица 18, Анекс 2), предлагат образователни степени по икономика, инженерство, информационни технологии, право, медицина и селско стопанство. Въпреки факта, че голяма част от техните дейности са насочени към едни и същи области или представляват допълващи области, големият потенциал за сътрудничество им не е бил използван до сега.

Състоянието на образователната инфраструктура се е влошило по отношение на безопасност на сградите, материалната база, наличието на оборудване. Селските райони са повече засегнати поради трудния достъп. Също така снабдяването с оборудване, многократно изостава в някои от училищата разположени в избираемата област по програмата.

Всички държавни университети, включително следдипломни програми, осигуряват курсове по различни чужди езици, главно английски, френски и немски. Но е важно да се подчертае, че няма опит в установяването на двуезични румънско-български образователни центрове. Изключение е Българо-румънския Между-университетски европейски център (БРМЕЦ) действащ едновременно в Гюргево и Русе, където се намира единствения пътен и железопътен мост през Дунав и единственото място, където такова сътрудничество може лесно да се осъществи.

БРМЕЦ е емблематичен за новия дух на трансгранично сътрудничество в образованието и научноизследователската дейност. Двете места представляват обща трансгранична мрежа, включваща немски и други европейски партньори. Университетът управлява Магистърска програма по европейски изследвания и публична администрация. Той приема местни и чужди студенти и професори, които да изградят мост между Югоизточна и Западна Европа в развиването на стратегии за интеграция, основани на знанията, икономическия просперитет и стабилност.

Крачка напред в образователната система на България е намерението да се открие един международен Евро-швейцарски университет със седалище във Видин, достъпен както за български така и за румънски студенти от граничния регион, с клонове в Швейцария и Германия.

Квалификационният профил на работната сила от трансграничния регион варира според пола и етноса. Нивата на квалификация както на мъжете, така и на жените са общо под средното национално равнище за съответния пол. Най-общо мъжете са по-добре квалифицирани от жените и половото неравенство по квалификационни нива е по-голямо в граничните региони в сравнение със страната. Като цяло, етническите малцинствени групи не са задължително по-ниско квалифицирани от средното ниво за страната.

От гледна точка на капацитета за научно-развойна дейност, трансграничният регион не принадлежи към най-добре осигурените региони. Базата за научно-развойна и иновационна дейност значително изостава от средната за страната и определено е под средната за Европейската общност. Низките нива на изследване и иновации произлизат от комбинирания недостиг на бизнес иновации и отсъствието на ключови изследователски центрове, стимулиращи промишлената и технологичната научноизследователска дейност. Съществува един малък брой научно–изследователски центрове в Констанца, Фундулея, Плевен и Разград (например: Институти за научни изследвания на зърнените и технически култури и Станциите за изследване на напоените зърнени култури). Но тяхното влияние е много малко в национален мащаб и уязвимо поради ограничения капацитет. Знанията, иновациите и бизнесът са концентрирани в градските центрове и малкото връзки и партньорства, които се установяват между образователните и научноизследователските институти дават нисък резултат. Регионът все още няма капацитет да запълни празнотите в регионалната иновационна система, но нови центрове за иновации и приложни изследвания трябва да бъдат създадени. Ново развитие се наблюдава в областта на интелектуалната собственост и приложните изкуства в двете страни.



Брой дипломанти

При разглеждане на статистическите данни от таблица № 19, Анекс 2 можем да забележим, че нивото на завършили основно образование в румънската гранична зона е по-високо отколкото в българската територия. Сравнявайки трите образователни степени в трансграничния регион, може да се стигне до изводите, че броят завършили студенти в румънската територия е съсредоточен в два университетски центъра в Крайова и Констанца, което означава, че има голямо несъответствие между румънските окръзи, докато в българската територия броят на завършилите студенти е повече разпръснат между областите.

Няма достъпни статистически данни относно броя на румънски студенти, учещи в български гранични университети и броя на български студенти учещи в румънски гранични университети. Емпиричните данни показват, че докато такива случаи съществуват това далеч не представлява основно миграционно движение и никакви организационни действия не се предприемат за постоянна размяна на студенти и опит в образованието.

Тенденции за развитие

Образованието ще трябва да играе по-силна роля в трансграничното сътрудничество, за да се възползва от възможностите, предоставяни чрез работа в икономика основана на знанието.

Спадът на числеността на лицата работещи в сферата на образованието през последните 10 години се дължи главно на демографските промени. Броят на ученици записали се в горните нива на средното образование също е спаднал, но условните данни за годините на обучение в основното училище показват леко възстановяване. В сферата на образованието се наблюдава нарастване на броят на студентите. Повишеният брой на институциите, включително частни университети е подпомогнало повишеното участие във висшето образование. Делът на студентите в науката и изследванията все още е под средното за страната, но показва тенденция за нарастване. Това показва, че трансферът на знания и технологии в икономиката може да се подобри.

Намаленото сътрудничество на местната инфраструктура за допълнително и висше образование е ограничило капацитета на региона да генерира центрове за изследвания и иновации и да осигурява ключови умения за развитието на основата на бизнеса, а също е допринесло и за миграцията на младите хора извън региона. Регионът има нужда от използване на потенциала и разширяване обхвата на иновации и с това ще се създаде възможност предприятията да преминат към дейности с по-висока стойност. Развитието на образователната мрежа в избираемата област по програмата представлява добра възможност да се придобият местни умения и образователна опора за региона, както и да се осигури същината на изследователските умения в индустрията.

Съгласно Лисабонската стратегия, сътрудничество се развива между университетите, научно-развойната дейност и промишлеността. В трансфера на знания между центровете за научно-развойна дейност, центровете за иновации и технологии, промишлеността, икономическите клъстери могат да играят ролята на движеща сила. В този контекст, способността на региона да развива базата от предимства от знания и да експлоатира тези ресурси е решаваща. Един от ключовите фактори в създаването на повече и по-добри работни места ще бъде развитието на критичните функции в организации такива като научно-развойните дейности, които зависят от добре образованите дипломирали се студенти.

След като важността от знания за дълготрайна конкурентноспособност е безспорно призната, въпросите за уменията придобиват първостепенно значение. По-високите нива на умения способстват за генерирането на нови идеи и на процеса на адаптация към променящите се икономически условия, и човешкия капитал е един от основните определящи фактори на икономическия растеж. Бъдещето сътрудничество трябва да се съсредоточи върху специфичните силни страни на образованието в региона, които предлагат умения за квалифицирана работна сила (например добре развита система на основно и средно образование, добър достъп до висше образование и добре развита система от университети). Но за да се постигне истински прогрес, трябва да се разреши проблема с липсата на двуезични образователни и други културни инициативи, преди да се пристъпи към осъществяването на трансгранични образователни инициативи, като модели за икономическо и социално развитие и съвместни изследователски условия и проекти. Съществуват още и въпроси за трансграничния достъп, по специално в западната част на региона.

Специално внимание трябва да се обърне на проучването и оценяването на икономическите скали и въздействието на културата и на творческите (базиращи се на авторско право) индустрии6 в двете държави (с оглед на техния принос към целите на Лисабонската стратегия). Техният капацитет за иновации на регионално ниво създават възможности за практическо внедряване на специфични дейности по създаване на мрежа за изследвания и сътрудничество, които ще допринесат за създаването на регионални патентни марки.

2.10. Опит от предишни трансгранични дейности до 2006 г. Придобит опит

В Румъния и България процесът на изпълнение на програмите по пред-присъединителните инструменти е в последната фаза. Следният параграф представя общ преглед на получения опит чрез Програма ФАР за трансгранично сътрудничество (ТГС) през периода 1999-2006 г..

През 1999 г. ТГС програмите между страните-кандидатки получиха право на участие за финансиране по програма ФАР, като по този начин дадоха възможност румънско-българския граничен регион да получи помощ от програма ФАР.

Цялостното ръководство на програмите ФАР за ТГС между Румъния и България беше подробно изложено в два Съвместни програмни документа (СПД), в които бяха формулирани стратегиите и приоритетите на граничния регион. СПД е първата стъпка към сближаване на програмите ФАР за ТГС и Програмите по структурните фондове, и те включват приоритети от стратегически характер, определени като отправни точки за развитието на граничния регион, и подходящите мерки за изпълнение на приоритетите. Съвместните програмни документи от 2003-2006 г. определиха пет приоритета, а именно: Подобряване на инфраструктурите, Икономическо развитие, Опазване и управление на околната среда, Дейности от типа „хора за хора” (насърчавани чрез Съвместен фонд за малки проекти) и Техническа помощ по програмата.

През периода 1999-2004 г., финансирането на ЕС по програмите ФАР за ТГС отдели общо 45 милиона евро за проекти, които да се внедрят в румънската страна на границата и същата сума от 45 милиона евро за българската страна. Всички инвестиционни проекти подкрепени от програмата получиха съфинансиране от национални публични средства, при съотношение 75/25.

В Допълнението към програмата за 2005-2006 г. беше извършена промяна от традиционно големи проекти към подход на грантова схема за финансиране на всички приоритети определени от СПД. Въвеждането на грантови схеми създаде простор за разработването на по-голям брой проекти за специфични области на сътрудничество и за превръщането на програмите ФАР за ТГС в по-привлекателен инструмент за трансгранично сътрудничество. Тези изменения бяха допълнителен стимул, за да се подсилят рамките на сътрудничеството. В граничния регион се създадоха административни структури по програмата, за да се осигури непрекъснато изграждане на капацитет за управление и внедряване на избраните проекти.

Програмата за 2005-2006 г. има бюджет от 16 милиона евро за Румъния и 16 мил. евро за България (по програмите ФАР за ТГС) към които се прибавят 25 % от национално съфинансиране. Понастоящем се оценяват проекто-предложенията събрани при първата покана за набиране на проектни предложения при тези грантови схеми.

Въпреки че е доста нов, ТГС доказа, че е подходящ инструмент в отговор на потребностите на граничния регион. Проектите7 внедрени в рамките на програмите ФАР за ТГС показват засилено внимание към транспортната инфраструктурата и към околната среда, както и към дейностите от типа „хора за хора”. Ранните програми ФАР за ТГС успяха да изградят основите и да подобрят условията за дълготрайно трансгранично сътрудничество.

Програмите ФАР за ТГС бяха изпълнени от двете страни на границата, при еднакъв обхват на политика, едни и същи правила и равни бюджети. Бяха основани паралелни институции за управление, както и съвместни органи за управление и изпълнение на програмата.

Понастоящем е много трудно да се оцени ефективността, ефикасността и влиянието на настоящата програма ФАР за ТГС за устойчивото развитие на областта на сътрудничество. По-долу ние представяме кратко обобщение на основния опит натрупан от изпълнението на програма ФАР за ТГС до 2004 г. и последиците от това за текущата програма.

Въпреки положените усилия при изпълнението на програмите ФАР за ТГС за румънско-българския трансграничен регион и постигнатия напредък, досега проектите бяха по-скоро „ориентирани към границата” отколкото да имат съвместен трансграничен характер. Все още липсва опит в сътрудничеството и интеграцията между трансграничните действащи лица и остава много да се направи, за да се укрепи духа на партньорство.

Въз основа на изводите от предишния опит от Междинния доклад за оценка № R/RO/CBC/00524/2005 и на изпълнителните агенции8, повдигнатите въпроси и проблеми бяха обсъдени с ангажираните институции и бенефициенти, бяха взети мерки, инициирани, за да се коригират техническите, административните и финансови недостатъци. Тези изводи бяха взети предвид при подготовката на настоящата програма.

В докладите се стигна до извода, че грантовите схеми на Съвместния фонд за малки проекти са отбелязали значително подобрение през изминалите години. Съвместният фонд за малки проекти продължи да бъде ефективен механизъм за иницииране на трансгранично партньорство и за принос на местно ниво за цялостната политика за насърчаване на ангажираността между съседните страни и области. Проектите съгласно програмата за ТГС 2007-2013 г. ще се опират на тази основа.

В рамките на приоритетите свързани с инфраструктурата на транспорта и околната среда, въпреки, че процесите на подбор и оценка на проектите бяха успешни, с няколко изключения, Програмата от 2003 г. и 2004 г. се отличаваше с изоставане, главно поради потока на разработване, и в някои случаи, лошото изпълнение на проектите. Наводненията също причиниха забавянето на някои проекти. В някои случаи, отпускането на допълнителни финансови ресурси беше необходимо, за да се постигнат необходимите резултати. В заключение, комуникацията между България и Румъния беше проблематична на ниво управление на проекта, което доведе до изоставане и проблеми с координирането на паралелни проекти от двете страни на границата. В България изпълнението на проекти беше централизирано, което водеше до продължителни координационни и комуникационни процеси.

В рамките на приоритета, свързан с инфраструктурата за икономическото развитие, не беше определена и направена голяма значителна инвестиция през периода. Рамката за икономическо сътрудничество трябва да се подобри и насърчи.

Грантовите схеми 2005 г. (за приоритетите на Икономическо развитие и Управление и защита на околната среда) бяха стартирани, потвърждавайки подобрено изпълнение.

Административният капацитет непрекъснато се развива с постепенното запознаване на граничните заинтересовани страни с разпоредбите за ТГС по програма ФАР и изискваните механизми. Тези програми несъмнено са допринесли за въвеждането на принципите за финансиране от ЕС на граничните региони и са увеличили способността да подготвят по-големи и по-сложни проекти. Също така, те са ефективни при установяването на трансгранични партньорства на местно равнище и за подкрепата на недостатъчно осигурения с ресурси сектор на гражданското общество.

Придобития опит може да се обобщи както следва:



  • Значимост на рекламните кампании за програмите, за да могат заинтересованите страни да осъзнаят възможностите и условията за трансгранично сътрудничество, за да се увеличи прозрачността на интервенциите и да се разпространят резултатите от помощта;

  • Пълно отчитане на ангажирането на всички заинтересовани страни по въпроса, с подчертаване на местното участие на заинтересованите страни в съвместни интервенции и децентрализиране на вземането на решения;

  • Значимост за подобряване качеството на Технико-икономическото проучване и Предварителното технико-икономическо проучване, които да включват Анализ на приложимостта и Анализ на съотношението „разход-полза”, включително вътрешната норма на възвръщаемост, за да се елиминират недостатъците, относно устойчивостта;

  • Техническа помощ трябва да се предостави на бенефициента с оглед успешното управление на проекта (документи, прозрачност, отчетност и др.);

  • Необходимост да се сравни окончателно завършения проект с оценката на първоначалните потребности и предпроектните проучвания за проекта (напр. технико-икономическо проучване) и да се идентифицират промените;

  • Неоспоримо потвърждаване на съфинансирането;

  • Адекватни „Индикатори за постижения на целите”, необходими на етапа на планиране на проекта като еталони за правилната оценка;

  • Внимание към изискванията за Оценката на въздействието върху околната среда;

  • Адекватно определяне на времето за създаване на проекта, за да се даде време за обстойно първоначално проучване, като се отчита зимния сезон (ноември-март), и времето на по-големите строителни проекти, за да позволи най-малко един и половина строителни сезона (март-октомври);

  • Необходимост в бъдеще да се обучават заинтересованите страни в управление на проектите и в процесите на доставка и отчетност в ЕС на местно, регионално и национално равнища. Тази необходимост се засилва от смяната на акцента в Програмата от 2007-2013 г., от „паралелни” гранични програми до истински съвместни дейности за сътрудничество;

  • Увеличен капацитет за институционално програмно управление на централно равнище;

  • Отговорните румънски и български власти трябва по–нататък да инвестират в редовна официална и неофициална комуникация, за да осигурят ефективна координация на програмата;

Взимайки предвид придобития опит от програмите ФАР за ТГС, настоящата програма изцяло отчита новите насоки на политиката на Европейския съюз за териториално сближаване. Бъдещите проекти трябва да целят постигането на дълготрайни и устойчиви резултати, и установяване на структури, които съществуват извън времетраенето на тази програма. Тази програма бележи началото на нов подход към трайни и устойчиви решения от двете страни на границата.

    2.11. Заключителни забележки за областта на сътрудничество като цяло. SWOT Анализ

    Румънско-българската граница, с дължина от 610 км., е една от най-дългите европейски граници, отличаваща се със забележителна природна красота. Избираемата област по програмата е приблизително 75 000 кв. км с население от над 5 милиона. Нейната основна характеристика е реката Дунав, която очертава границата по две трети от дължината си, като се влива в Черно море. Дунав създава естествена граница, функционираща по-скоро като море отколкото река между двете държави, като това носи едновременно ползи и предизвикателства. Тя носи обилен приток от вода, създаващ плодородна земя, представлява източник за риболов и може да е препитание за голяма част от населението, но също е податлива на замърсяване от източници нагоре по течението. Тя осигурява една транспортна артерия дълбоко в Западна Европа и я свързва с дълбоководните пристанища на Черно море, но играе само ограничена роля като транспортен коридор в региона. Въпреки това, Дунав действа като естествена бариера и има малко преходи. Общностите в региона не извличат значителна полза от транспортните възможности, предоставяни от близостта им до реката. Някога важната рибарска промишленост на р. Дунав напоследък е западнала. Околната среда на р. Дунав е изложена на природни бедствия, а в частност, и към сериозни наводнения, които наскоро унищожиха части от региона и застрашиха живота на местните жители.

    Река Дунав има голямо влияние върху икономиката на региона. Плодородната, добре напоена земя е съхранила граничния регион като такъв с предимно селскостопанска ( и риболовна) промишленост. Водноелектрическата енергия генерирана от р. Дунав осигурява голям обем от енергийните потребности на двете страни, но тежката промишленост, някога силна характерна черта в западната част, е сериозно западнала поради остаряване си, неикономически действащи условия и проблеми свързани с околната среда. Съответната безработица и отсъствие на нови работни места са довели до спад на населението в работоспособна възраст.

    Въпреки добрите образователни системи действащи в региона, миграцията на квалифицирана работна ръка е оставила остатъчна работна ръка с предимно низки нива на образование. Регионът от двете страни на границата има лоша наземна комуникация, пътните и железопътни мрежи се нуждаят от поправка и обновяване. Природните характеристики на Дунав и историческото отсъствие на икономическа потребност са довели до изграждането на само един пътен и железопътен мост при Гюргево-Русе по цялата 610 километрова граница, ограничаващ основния трафик от север на юг. Втора приоритетна ос на Трансевропейската транспортна мрежа ще бъде открита чрез изграждането на втори основен пътен и железопътен мост през Дунав при Видин-Калафат.

    Частичното закриване на атомната електроцентрала при Козлодуй, близо до българския бряг на Дунав, в отговор на загрижеността относно бъдещата й безопасност, ще допринесе за влошаване на ситуацията с незаетостта в региона, както и ще намали капацитета за електроснабдяване на целия Балкански регион.


На областта понастоящем й липсва регионална идентичност и тя се е маргинализирала поради ограниченото инвестиране, недостатъчната капитализация и неспособността да привлече инвестиции. Низкият БВП и недостатъчната динамика в икономиката са довели до потребността от нови подходи за създаването на необходимите стимули за промяна. Селскостопанският сектор, който има много възможности за удовлетворяване на изискванията на потребителите за висококачествена продукция, има голяма нужда от модернизиране на остарялото оборудване и съоръжения. Други възможности за бизнес, които ще доведат до благоденствие и нова идентичност на региона, включително туризъм, също могат да извлекат полза от членството в ЕС, което осигурява предприемачески умения, поддържане на съоръженията, включително научноизследователска и развойна дейност и образование.

Регионалните участници считат, че основният двигател на промяната е свързан със сектора на малкия бизнес, който може да се подкрепи чрез формирането на трансгранични партньорства и асоциации за определяне на възможностите за растеж. Без тях, регионалният икономически потенциал ще остане нисък и много от ресурсите ще останат неизползвани.

Уникалните културни и творчески ресурси са между силните страни на този регион. Археологическото и архитектурното наследство, традиционния фолклор, културния и градски ландшафт вече са били предмет на работата на пред-присъединителните програми и тяхното по-нататъшно насърчаване и развитие ще допринесе до разнообразяване на икономическите дейности и преодоляването на вътрешно-регионалните неравенства.Също така, съществуващата културна инфраструктура (музеи, библиотеки, галерии, общински културни центрове-читалища) може да се използва за засилване на съвместните дейности в сътрудничеството, образованието, професионалното обучение, създаването на работни места, туризма и др.

В един регион с такива забележителни природни богатства, грижата за опазването на околната среда неизбежно ще има висок приоритет в бъдещото трансгранично сътрудничество. Промишленото замърсяване вече се е отразило върху качеството на водата и другите мерки за подобряването на местната инфраструктура ще трябва да вземат предвид тяхното дълготрайно въздействие върху околната среда. Съществуват забележителни възможности да се осъществят дейности за съвместно наблюдение и за осигуряване на защитата и устойчивостта на околната среда и екосистемите в целия регион. Това наблюдение ще бъде необходимо, тъй като изграждането на нова инфраструктура и модернизацията на съществуващите съоръжения неизбежно ще предизвикат проблеми в околната среда. Голямото разнообразие на екосистемата в региона крие възможности за бъдещо развитие. Околната среда ще бъде сред най-значимите фактори за региона.

Най-важната пречка във взаимоотношенията между граничните райони беше продължаващото относително низко ниво на трансгранични контакти. Бяха намерени общи интереси главно в сферите на транспортната инфраструктура и опазването на околната среда.

Следващата SWOT таблица обобщава основните данни свързани със стратегията за интервенции.





SWOT АНАЛИЗ

СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

Географско положение

Регионът дължи политическото и стратегическото си значение на близостта с р. Дунав и на морските връзки с целия свят чрез пристанищата на Черно море.

Неговият богат и разнообразен релеф (планински вериги, хълмове, низини, р. Дунав и Черноморския бряг), флора и фауна представляват област притежаваща изключителна природна красота, която е била люлка на цивилизацията в продължение на хиляди години.



Река Дунав не е с голямо значение за икономиката на граничния регион. Въпреки значимостта си като част от Приоритетна ос на Трансевропейската транспортна мрежа, р. Дунав е отдалечена от повечето главни промишлени центрове и има ограничено използване за местен транспорт. Освен това блатистите брегове и непрекъснатите наводнения затрудняват корабоплаването на някои места. Честите случаи на природни бедствия (особено наводнения и замърсяване) служат като препятствие за икономическото развитие и маргинализират региона.


Съгласуваното развитие на икономическите предимства на местоположението по вътрешните водни пътища на Приоритетна ос № 18 на Трансевропейската транспортна мрежа по р. Дунав и новият железопътен мост Видин – Калафат (Приоритетна ос № 22 на Трансевропейската транспортна мрежа) могат да бъдат полезни за региона като транспортен център.

Изпълнението на съвместни стратегии за предотвратяване на наводненията ще намалят заплахата от природни бедствия.

Привлекателна среда за работа, живот и туризъм. Присъединяването на Румъния и България към ЕС ще насърчи съвместния подход към регионалното развитие и ще допринесе за хармонизирането на трансграничните стратегии.

Увеличаване на наличните средства за развиването на трансгранично сътрудничество.



Липсата на изграждане на нови съоръжения покрай приоритетните оси на Трансевропейската транспортна мрежа ще намали икономическите ползи за региона, ако той се превърне в транспортен коридор.

Липсата на подобрения на мерките за предотвратяване на наводнения и сравнително високия риск от сериозни природни бедствия спира икономическото развитие.




Икономика

Икономическо взаимно допълване на граничните райони.

Нарастващ сектор на МСП, който заменя тежката индустрия като двигател на растежа в региона.

Голямото население (17% от населението в двете страни ) създава важен пазар на потребителите.

Дълъг долен поток на река Дунав и богат достъп до Черно море.

Плодородна земя и опитен селскостопански сектор, способен да произвежда голямо разнообразие от висококачествени и традиционни хранителни продукти, търсени от международни потребители.

Развитие на зоните за свободна търговия.




Икономика показваща слаби резултати за целия регион и отличаваща се с нисък БВП, ниски доходи, малко нови инвестиции, лоша транспортна инфраструктура.

Общ периферен характер отличаващ се с малък брой МСП, липса на производства ориентирани към износ, сравнително ниско използване на ИТ и съвременни технологии и умения за управление на бизнес.

Недостатъчно развитие на местната бизнес инфраструктура

Конкурентноспособност и технологически празноти в сравнение с националните икономики и ЕС.

Неконкурентноспособно селско стопанство и промишленост на европейските пазари поради липса на производителност, липса на инвестиране в съвременно оборудване и селскостопански машини.

Малки възможности за реагиране към преструктурирането на пазарите и на националните и международни икономики. Ограничен опит в трансграничното икономическо сътрудничество и малко инициативи, поради липса на информация, съгласуване и средства за подкрепа.

Недостатъчно изследван и осъзнат потенциал на интелектуалната собственост и творческите индустрии за икономиката и конкурентноспособността на региона.

Благодарение на географското, историческото, икономическото и културното си развитие, румънско-българският регион никога не е бил хомогенен регион.



Членството в ЕС ще увеличи възможностите за създаване на трансгранични партньорства и асоциации за разработването на съвместни стратегии за справяне с дефицитите в икономиката. Разработването и изпълнението на трансгранична стратегия за подобряване на транспортната инфраструктура ще насърчи инвестиране в съществуващи и нови производства.

Нисколихвени кредити за трансгранични инициативи, които ще създадат заетост и ще насърчат икономическия растеж.

Определяне на сектори, в които създаването на трансгранични информационни и консултански услуги за бизнеса ще насърчи сътрудничеството и съвместните инициативи.

Увеличаване интереса на потенциални инвеститори и туристи към граничния регион в резултат на присъединяването към ЕС.

Инициативи за подкрепа на сътрудничеството за делови консултански услуги за насърчаването на мрежи за съвместен маркетинг, и туристическите сдружения ще стимулират растежа в съществуващите и нови сектори.

Използване на увеличаващия се международен пазар за екологично чисти храни и зеленчуци чрез трансгранично сътрудничество в производството и съвместния маркетинг на основни продукти (грозде, зеленчуци и плодове).

Възможности, които не съществуват понастоящем, за създаването на формални и неформални партньорства и асоциации за координиране на развитието и маркетинга на избрани съвмести туристически продукти.

Увеличена ефективност на обществените разходи, поради прилагане на процедурите на ЕС.



Традиционните бариери пред икономическия растеж (сива икономика, корупция, или вероятна заплаха от корупция) ще попречат на успеха на новия законен бизнес.

Увеличеното предлагане на световните пазари и нарастващата конкуренция в рамките на Общия пазар ще застрашат още повече конкурентноспособността на региона.

Представите за региона като икономика с ниска добавена стойност ще продължи да бъде препятствие за инвестициите.

Запазване на сравнително ниското ниво на икономическо развитие и липсата на капитал представляват риск за намаляване на интереса от трансграничното сътрудничество.

Административни препятствия пред бизнеса, включително неизгодни кредитни политики и високи нива на данъчно облагане за предприятията.

Увеличаване на замърсяването, поради индустриални процеси, особено свързани с енергетиката.




Инфраструктура

Важно месторазположение по главните оси № 18 и 22 на Трансевропейската транспортна мрежа

Различни видове транспорт: пътен, воден, железопътен и въздушен

Река Дунав – важен воден път за националния превоз както и за международната търговия. Годна е за плаване на речни съдове по протежение на целия граничен регион.

Констанца – най-голямото пристанище на Черно море, разположено на оста на Трансевропейската транспортна мрежа предлага достатъчно място за допълнително разширяване за поемането на големи кораби и свързаните с тях международни пристанищни услуги.

Няколко пристанища по р. Дунав с огромен капацитет за поемане на товари.

Големите ресурси на водния транспорт са подходящи за евтино транспортиране на големи товари с ниска стойност по един екологично – съобразен начин, който може да предостави ефективна връзка по отношение на разходите в развитието на нови системи на интермодален транспорт с по-висока стойност.

Сравнително гъста градска транспортна мрежа.

Частно управлявани пътни услуги за товари и пътници присъстват в повечето от главните места.

Наличност на евтина квалифицирана работна ръка с добро основно образование въпреки,че нови умения ще се изискват, за да се отговори на потребностите за преструктурирането на транспорта.

Либерализация на пазара на телекомуникации.



Плаването по р. Дунав за големи кораби е ограничено от дълбочината и широчината на каналите и реките, които се вливат в р. Дунав. Малкото мостове и фериботи за преминаване на пътен транспорт създават естествено препятствие пред достъпа и мобилността.

Липсата на инвестиции в речно управление и услуги намалява потенциалното значение на водните пътища със загуба на движение в полза на други видове транспорт.

Малкият брой преходи (единствено една главна пътна и една железопътна връзка ) за преминаване на р. Дунав създават естествени препятствия пред сътрудничеството по втората най-дълга граница на Европа.

Малко инвестиции в нови сгради и лоша поддръжка на инфраструктурата на речните пристанища, включително съоръженията за работа.

Пътните мрежи са слабо развити в региона и лошо поддържани, като създават лоша сигурност и висок риск от пътни произшествия.

Не съществуват магистрали, свързващи региона с ЕС и има малко пресичане на пътища между север и юг.

Лош достъп до главните пътища; второкласните и третокласни пътища са недостатъчно развити или имат ниско качество и обслужват лошо селските и по-малките населени места.

Частните пътни транспортни услуги за товари и пътници не функционират в повечето селски местности.

Слабо развита и недостатъчна информация през границата и слабо развита телекомуникационна инфраструктура, особено в селските райони.


Членството в ЕС ще позволи достъп до нови възможности за финансиране развитието на транспортната инфраструктура за всички видове транспорт.

Увеличената мобилност в рамките на Европа ще създаде потенциал за икономически растеж в трансграничния регион.

Потенциал за развитие на нови ефективни нискобюджетни водни товари и товари в контейнери, съобразен с туристическия трафик по река Дунав.

Мутимодалният транспорт (пътен/воден/железопътен) е екологичносъобразен вид транспорт, който предоставя една алтернатива на пътния транспорт, която е ефективна по отношение на разходите.

По-голямата ефективност на дейностите свързани с пътния транспорт чрез изграждането на нови автомагистрали и чрез прилагането на законите на ЕС за пътния транспорт ще увеличи конкуренцията и ефективността.

Разработване на съгласувана комбинирана политика за транспортната инфраструктура на региона, която отчита прогнозирания увеличен трафик на товари и пътници, подобрява ефективността на съществуващите и създава допълнителни преходи за преминаване, подобрения на системите за обществен транспорт, използване на потенциала на р. Дунав като транспортен коридор в ЕС и изграждането на пътища за достъп и на железопътни линии към новия мост Видин – Калафат.

Създаване на трансгранично сътрудничество при откриването и използването на възобновяеми енергийни източници.


Забавяния в изпълнението на големи транспортни проекти.

Темпото на възстановителните дейности е бавно засега и в бъдеще правило N+3/ N+2 ще изисква по-бързо изпълнение за предотвратяване на спирането или намаляване на финансирането.

Високи транспортни разходи, поради настоящото слабо развитие на транспортната инфраструктура.

Отсъствието на инфраструктура ще насърчи операторите по превоз на товари да използват други маршрути, които избягват региона, поради лошия транзитен поток.



Околна среда

Голям брой ценни територии и природни зони подходящи за опазване.

Богати водни ресурси.

Богато био-разнообразие.

Богато и разнообразно крайбрежие.

Определяне на границите на защитените зони е в ход.

Богати и разнообразни природни ресурси (петрол, природен газ, въглища, сол, минерални извори, обработваема земя, гори).

Положителни екологични резултати, поради няколко успешно изпълнени проекти за ТГС.


Чести сериозни наводнения, причинени от р. Дунав.

Малко човешки и финансови ресурси за управлението на защитените зони, видовете и местообитанията от обществено значение.

Ограничен брой налични планове за управление на защитените зони.

Пропуски в съществуващата мрежа на защитените зони.

Липса на междусекторна комуникация и координация за управлението на природните ресурси и околната среда.

Многобройни застрашени видове от фауната и флората.

Околната среда е по-несигурна и уязвима, поради лошото състояние на основната инфраструктура (напр. вода, канализация, газове, управление на отпадъците, комуникации).

Замърсяването на реката и водите от селското стопанство и промишлеността, която причинява сериозна вреда на биоразнообразието.

Ниска информираност на населението и икономическите оператори относно управлението на специалните защитени зони.

Няколко съвместни комбинирани проекти и осъществени трансгранични мерки в опазването на околната среда.



Природните активи представляват един от основните елементи характеризиращи регионалната идентичност на областта (напр. релеф и реки). Възможностите за тяхното опазване трябва да бъдат основен компонент на трансграничното сътрудничество.

Съществува потенциал за координиране на усилията за справяне със източниците на замърсяване и за намаляване на замърсяването.

Съществуват възможности за изграждане на нови съоръжения за проучвания за опазване на околната среда, за да отговорят на изискванията на законодателството на ЕС.

Възможности за съвместно управление на риска и защита от наводнения.

Съвместно разработване и мерки за управление за подобряването на координацията на водните системи и функции.

Увеличена информираност относно околната среда.

Обмен на знания относно околната среда между екологичните органи из целия регион.

Възможности за развиване на еко-туризъм.

Разработване на планове за дългосрочни инвестиции във връзка с устойчивото развитие.


Лошите управленски системи за предотвратяване на наводнения могат да имат дългосрочно отрицателно въздействие върху околната среда.

Неефективните краткосрочни или средносрочни инвестиции за намаляването на риска от природни бедствия могат да предизвикат материални и човешки загуби.

Неизпълнението на екологичните разпоредби и разпоредбите за опазване на природата ще възпрепятстват съвместното опазване на уязвимите трансгранични зони.

Увеличение на транзитния и трансграничния трафик с последици, които оказват влияние върху околната среда.

Така необходимите нови инвестициие в инфраструктура притежават потенциала да въздействат отрицателно върху околната среда.

Нерегулираното икономическо развитие може да създаде проблеми за качеството на въздуха, водите и почвите.

Увеличен натиск върху биоразнообразието във връзка с икономическия растеж.

Потенциалните предизвикателства от изменението на климата.

Ограничен капацитет на крайни бенефициенти / местни органи, които да разработят добри проектни предложения.


Човешки ресурси

Добре развита система на основно и средно образование.

Добър достъп до висше образование; Развита мрежа от университети.

Сравнително гъвкава и квалифицирана работна сила.

Мултикултурни традиции и етническо разнообразие, малцинства от няколко различни нации живеят по границата, подкрепящи развитието и сътрудничеството.

Отсъствие на всякакви етнически конфликти и напрежение.


Трудна комуникация между българите и румънците, поради езикова и свързана с азбуката бариера. Само сравнително малък брой хора притежават необходимите езикови и комуникативни умения.

Изтичане на мозъци и мигриране на квалифицираните хора, поради липса на възможности за работа.

Висок коефициент на безработица в селските райони, при голям дял от безработни жени и мъже с ниско ниво на образование и умения.

Повечето съществуващи работни места изискват ниски нива на образование. Малко възможности за работа за по-високо квалифицирани хора. Ниско ниво на средствата за образование през целия живот.

Академичната и бизнес средата са недостатъчно свързани.

Ниската производителност намалява конкурентоспособната сила и насърчава ниски нива на нововъведения.

Липсват стратегии за развитието на трансграничните пазари на труда (напр. наблюдение, сътрудничество на институциите).

Недостатъчно трансгранично сътрудничество в областта на здравеопазването и социалните услуги.



Правилата за работа на ЕС ще позволят свободното движение на работна ръка през границата. Възможности за съвместни информационни центрове за работа.

Основаване на нови трансгранични институции за укрепване на образованието и бизнес сътрудничеството.

Да се започне внедряването на двуезични информационни технологии в областта на образованието.

Развитие на равни възможности за мъже и жени, особено в селските райони.

Развитие на професионално образование за цял живот.

Организиране на нови трансгранични културни събития основани на исторически и етнически взаимоотношения.




Емигриране на млади и висококвалифицирани хора. Мигриране на по-добре образовани работници.

Увеличаващо се заплащане на квалифицираната работна ръка след присъединяването към ЕС.

Намаляване на професионалните квалификации в машиностроителната промишленост на нивото на специалистите.

Неблагоприятни демографски тенденции (застаряващо население, намаляване на населението).



Туризъм

Регион с изключителна природна красота, запазени разнообразни пейзажи и привлекателна природа с богати ресурси на флора и фауна, които предлагат благоприятни условия за разнообразен туризъм.

Богато и разнообразно културно наследство (история, архитектура, традиции и фолклор) от регионален и международен интерес.

Селски райони, съхраняващи културните и наследствените традиции в ежедневния живот.

Частично развит сезонен туризъм.

Наличен капацитет за настаняване, особено по черноморското крайбрежие.


Недостатъчно развита туристическа инфраструктура и услуги, с изключение на черноморското крайбрежие; огромни различия в качеството между нова и стара материална база. Сезонност на туризма по морското крайбрежие. Потенциалните посетители не са информирани понастоящем относно турстическия потенциал на региона (например тематичен туризъм: пътя на виното, религиозно, историческо наследство, минерални извори и др.).

Отсъствие на съгласувани политики и програми за развитие на трансграничния туризъм.

Липса на интегрирана туристическа информация и привлекателни програмни пакети.

Липса на местни /трансгранични туристически търговски инициативи, отсъствие на развити трансгранични туристически организации.

Недостатъчно развита инфраструктура за почивка и отдих.


Неусвоеният туристически потенциал на региона предлага много възможности за дългосрочно развитие. Особено “пазарни ниши” като екотуризъм, активни и изпълнени с приключения почивки.

Създаване на речен туризъм на много нива, съсредоточен около р. Дунав, който съчетава природното, историческо и културно наследство за устойчив растеж и развитие на региона.

Развитие на трансгранична туристическа инфраструктура и услуги като трансгранични продукти


Международната конкуренция за чуждестранните туристи ще попречи на региона да реализира потенциала си.

Лошо поддържаните исторически и културни паметници и отсъствието на поддържаща инфраструктура и услуги може да задържи устойчивия растеж на културния туризъм.

Нестабилните природни условия на дунавския регион, напр. риска от наводнения, непроходими пътища, крайни атмосферни условия са заплаха за развитието на туризма в региона.


Заключения.

Проблемите в избираемата област по програмата са типични за граничните региони, където изолираността и маргиналността на центровете на икономиката и вземането на решения се увеличава с наличието на граници, които ограничават икономическата, социалната и културната обмяна, съвместното ефективно и ефикасно управление на територията. Описанието на трансграничния регион и съответния SWOT анализ показа прилики и допълващи характеристики, така както и предизвикателства пред които се изправя региона.

Някои от идентифицираните предизвикателства на развитието са повече от местно и национално естество и са по-подходящи за национална интервенция. Схемите за финансиране са вече планирани от двете страни на границата чрез Регионалните и Секторните оперативни програми по Цел „Сближаване” от Структурните фондове.

Общият профил на трансграничния регион също осигурява общи икономически, социални и културни предизвикателства, които имат ясен трансграничен характер и могат да се разрешат ефективно чрез трансгранична интервенция.

Постепенното развитие на икономическите връзки, които преди това почти са отсъствали, подобрението на относително слабо развитата инфраструктура и мрежа за сътрудничество, развитието на стратегически концепции като регионално развитие, маркетинг, логистика и туризъм, сътрудничеството на университетите за повишаване качеството на образование (включително двуезична подготовка) и в сферата на изследванията и иновациите, подобряването на възможностите за заетост и качеството на човешките ресурси, поощряването на културните връзки и защитата на културното наследство, представляват предизвикателства, които по-добре могат да се решат посредством съвместен, трансграничен подход.

Естествената околна среда представлява общо богатство в областта на сътрудничество като цяло. Съхранението на богатствата, наблюдението, защитата и управлението на околната среда са общи проблеми, които могат да се решат съвместно. Тези общи богатства са изложени на риск от въздействието на общи, природни и технологични фактори. Такива рискове могат ефективно да се управляват и сведат до минимум чрез общи усилия.

Същевременно сътрудничеството се спъва от някои транспортни и комуникационни пропуски и недостатъци, които са характерни за целия регион. Съвместният подход е решаващ за отстраняването на инфраструктурните бариери и липсващи звена за преодоляването на естествените географски бариери, дългите разстояния и периферното местоположение, и за да служат като "портал" на функциите за свободно движение на стоки и хора през граничния регион, като основа за устойчиво трансгранично сътрудничество и съответни икономически дейности.

Ограниченото трансгранично сътрудничество беше стимулирано от програмата ФАР на ЕС, която е в ход от 1998 година, като тази програма е осигурила местен успех чрез осъществяване на малки подобрения на транспортната мрежа, и постигнала подобрения в околната среда, както и е стимулирала сътрудничеството от типа „хора за хора”. Неотдавнашната история на двете страни е била доста различна, но и двете споделяха визията за присъединяване към ЕС и нейното реализиране чрез пълноправно членство през 2007 година ще предостави на съседите много повече възможности за сътрудничество.

Предложената стратегия, следователно, ще се съсредоточи около възползването от тази възможност, главно чрез:


  • Подобряване на ключовите области за сътрудничество чрез справяне с най-важните пречки;

  • Подкрепата на инициативите за сътрудничество от различните участници.

Въз основа на горните заключения и консултирането на заинтересованите страни, основните приоритети на интервенция в избираемата област по програмата са:

1 – подобряването на инфраструктурата, за да се подобрят достъпа и комуникациите и да се предотврати по-нататъшна маргинализация,

2 – защита на природните ресурси на региона, нейната крехка околна среда и екосистеми, които са сред основните атракции на региона, както и осигуряването на богатство от ресурси, съвместен подход към предизвикателствата на околната среда и готовност за непредвидени ситуации, и

3- създаването на силна идентичност на региона за да се поощри интереса към постигането на така необходимия икономически растеж.

Съвместният подход е решаващ за преодоляването на географските, психологически и езикови бариери (предварителни условия за разбирателство и доверие), за съхраняването на богатото природно наследство и намирането на общи решения на заплахите за околната среда, за развитието на икономически връзки, които преди това почти са отсъствали и за трансформирането на границата от линия на разделение в място за общуване и сътрудничество.
Глава 3. Съвместна стратегия за трансгранично развитие и съответствие с други програми

Настоящият раздел представя съгласувания и ефективен отговор на пречките и слабостите установени от анализа и определя подходящи стратегии за общо бъдещо развитие на трансграничния регион, като подкрепя неговите цели и приоритети по стратегическите документи на общностно и национално ниво, насърчени от резултатите от партньорските консултации. Стратегията включва общата стратегическа цел на програмата и определя специфичните цели, които трябва да бъдат постигнати от дейностите, съгласно избраните приоритетни оси на програмата. Включено е кратко определяне на приоритетните оси, последвано от взаимозависимост и съгласуваност на програмата с политиката на общността и националните стратегически програмни документи. Най-накрая е представено кратко резюме на основните резултати от предварителната (ex-ante) оценка и СОВОС.

Основната база за разработването на съвместната трансгранична стратегия бяха следните източници:


  • Опит от предишните и все още продължаващи Програми за ТГС по ФАР;

  • Заключения и препоръки в резултат на междинните оценки на Пред- присъединителния инструмент на ЕС ФАР – ТГС (доклади от 2005 г. и 2006 г.)

  • Социално-икономически анализ и SWOT анализ на трансграничния регион;

  • Стратегически насоки на Общността относно сближаване;

  • Национални стратегически референтни рамки на двете държави;

  • Национални стратегии и програми;

  • Правни норми за изпълнението на програмите съфинансирани от Структурните фондове, особено програмите за трансгранично сътрудничество съгласно Цел “Европейско териториално сътрудничество”;

  • Заключения от дискусиите на съвместната група за разработване на програмата, отговорните органи, експерти и ключови лица на гранично ниво;

  • Заключения на предварителната оценка



    3.1. Стратегия

Предложената стратегия продължава развитието на трансграничните инициативи на ЕС с България и Румъния, отразени в Програма ФАР за ТГС от 1999 г. до 2006 г. Тя също така отразява присъединяването на двете страни към ЕС през в 2007 г., като изпълнява разпоредбите на новата политика за сближаване на ЕС за 2007-2013 г., както си изложени в Цел „Европейско териториално трансгранично сътрудничество”, и сближаването на Програмите ФАР за ТГС и тези по Структурните фондове. Стратегията отчита разнообразните мерки, определени от Европейския съвет в Лисабон и Гьотенбург за увеличаване на конкурентноспособността на Съюза и постигане на устойчив растеж и откриване на работни места, като по този начин тя отговаря на очакванията на гражданите.

Членството в ЕС на двете страни-партньорки има важни стратегически последици, тъй като то значително ще намали традиционната функция на границата като препятствие за социалното, културното и икономическото сътрудничество и ще премахне административните пречки пред свободното движение на стоки и хора.

Въпреки политиките, които ангажират двете страни в дейности за сътрудничество, те няма да се увеличат до степента, предвидена от политиката докато рамките и условията за успех не са допълнително подобрени и укрепени. Местните бенефициенти от такива дейности, хората, институциите, общините трябва да бъдат информирани за възможностите и да бъдат способни да създадат необходимите партньорства и асоциации. След като граничните заинтересовани страни притежават информация, те трябва да бъдат способни да се свържат с техните партньори без особени трудности. Сближаването на хора, бизнеси и институции във всички случаи изисква сравнително развита транспортна инфраструктура. Ето защо достъпът до информация и до съответния партньор е важен фактор в стратегията.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница