5.3. Нагласи на различните целеви групи по отношение прозрачността при разходване на средствата по програмата
Темата за прозрачността при разходването на средства по Програмата не е основна тема през периода, който обхваща настоящия мониторингов доклад.
Основният извод от социологическото проучване сред вътрешните целеви групи, проведено през лятото на 2013 г. и насочено към системата за управление и контрол на структурните фондове у нас с фокус върху Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. гласи, че интервюираните експерти са убедени, че съществуващата в момента система дава достатъчно надеждни гаранции за добро финансово управление и техническо изпълнение. Макар и спорадично да се отправят някои дребни препоръки за оптимизиране на процесите, като общо правило експерти на различни нива в администрацията, представители на Сертифициращия орган, Одитния орган, ЦКЗ, бенефициентите, Управляващия орган по-скоро са склонни да изтъкват предимствата на съществуващата в момента система за управление и контрол и да дискутират гаранциите, които тя дава за добро финансово управление, отколкото да намират някакви пропуски. Нещо повече дори – широко разпространено е убеждението, че изградените механизми за мониторинг и контрол, изработените процедурни правила, одитните пътеки, спазването на принципа „на четири очи” и т.н. по същество поставят стандарти за качество, които са дори по-високи от тези, които Европейската комисия изисква. Служителите, въвлечени във всекидневните практики на финансов контрол, верификация и сертификация настояват, че няма никакви значителни пропуски в системата и това гарантира високо ниво на прозрачност и доверие към Програмата.
Проведеното емпирично социологическо проучване дава основания да бъдат формулирани и предложени за обсъждане няколко препоръки:
Първо, да се организират редовни обществени обсъждания при целеполагането. Вече има подобни практики, организирани от някои бенефициенти, които дават отлични резултати – генериране на нови идеи, повишаване на нивото на доверие и одобрение към Програмата, ангажиране на широката публика с целите и каузите на ОПТ. Ако обществените обсъждания се институционализират като постоянстваща практика, ще се гарантира редовна обратна връзка, ще се създадат поводи за медийно отразяване и ще се създаде среда, благоприятстваща постигането на общата и специфичните цели на Комуникационния план на ОПТ.
Второ, да бъдат генерирани, обсъдени публично и приети по-строги формални критерии за избора на приоритети. Изследването регистрира, че в момента съществуват известни съмнения както сред бенефициентите, така и у широката публика, че някои институции, маршрути и проекти се фаворизират за сметка на други, без това да е обвързано със защитата на общия интерес. Ако критериите за приоритизиране на дадени обекти са аргументирани, защитени, обосновани, доказани публично, с участието на различни представители на бенефициенти, местни общности, академични среди, граждански организации и т.н., то и съмненията за нелоялна вътрешна конкуренция между бенефициентите и фаворизиране на приоритети ще се разсеят.
Трето, въпреки че темата все още е противоречива, все пак бихме препоръчали целенасочена работа за постепенно намаляване на административната тежест при управлението и отчитането на проекти по Програмата. Разбираме аргументите на счетоводителите и финансистите, които настояват за по-строг финансов контрол, но прекомерната бюрократизация, освен че струва скъпо, действа демобилизиращо. Затова решението на проблема не бива да се търси в безкрайната спирала на „контрол върху контрола на контролиращите”, а в оптимизация на процесите, достъп до електронните бази данни, добро софтуерно решение на проблемите с архивите и изготвянето на обобщения. Напредъкът в сферата на информационните технологии позволява вече много по-евтини и ефективни решения от това, няколко човека, които не си вярват да четат многократно едно и също нещо.
Четвърто, необходима е институционализация на механизми за своевременна обратна връзка, която да позволява на специалистите, които поддържат ИСУН да са наясно с проблемите, които срещат експертите от различни нива и структура на държавната администрация. Провеждането на периодични проучвания през интернет, фокус-груповите дискусии, записите и анализът на поведението на потребителите на системата биха позволили своевременно идентифициране на евентуални заплахи и бързото им неутрализиране. Това ще допринесе и ИСУН да се превърне от „НСИ за оперативните програми” в ефективен инструмент не просто за отчитане на резултати, а за диагностика на процесите и управление на структурните фондове.
Пето, да се осигурят повече властови ресурси на специалистите, които заемат ръководни позиции да стимулират и санкционират своите служители, като това задължително трябва да върви с поддържане на адекватен баланс между задължения и отговорности. Разбира се, няма как този процес да бъде напълно формализиран, но изследването регистрира много остри напрежения, провокирани от непрозрачността при определянето на възнагражденията. По-голяма прозрачност не само че ще отговаря на духа на целите на Комуникационния план на ОПТ, но ще се отрази благоприятно върху общественото мнение и – най-вече – ще разреди съществуващите в момента вътрешни напрежения, които са контрапродуктивни.
Шесто, да се стимулират практики за обмяна на опит, добри практики, идеи и критики дори между различните бенефициенти на ОПТ и между УО на ОПТ и другите управляващи органи. Това може да бъда под формата на някакви интернет платформи, социални мрежи и т.н., и/или пък с редовни срещи, семинари, работилници тип workshop. Подобни практики биха противодействали на взаимните подозрения между бенефициентите в нелоялна конкуренция и биха избегнали опасностите да мерим едно и също нещо „в литри и в килограми”.
Седмо, доколкото обжалванията на тръжните процедури се превръщат в основна бариера, която застрашава изпълнението на различни проекти по ОПТ, може да се мисли за иницииране на дебат за нормативни промени, във връзка с предложението субектите, които обжалват някакво решение пред съда да имат финансов залог, който да възпрепятства произволната и безпринципна злоупотреба с постулатите на свободната конкуренция и върховенството на закона.
Всички тези препоръки не са аргумент срещу, а по-скоро в подкрепа на съществуващата система за управление и контрол на ОПТ, която и в момента гарантира добро финансово управление и защита на обществения интерес.
Сподели с приятели: |