Програма „транспорт в рамките на националния план за развитие на р българия за периода 2007-2013
Глава 2 описва методологията за оценка, която се използва. Преглед на СОПТ е изложен в Глава 3
Изтегляне 1.24 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава 5
- Глава 8
- Приложение II
- 2. МЕТОДОЛОГИЯ НА ОЦЕНЯВАНЕТО 2.1. Въведение
- 2.2. Прилагане на Директивата СЕО към програми по разпоредбите на Структурните фондове и Кохезионния фонд
- 2.3. Преглед на методологията на СЕО
- 2.3.1. Обхват на екологичния доклад
- 2.3.2. Подготовка на екологичния доклад
- 2.3.4. Вземане предвид на екологичния доклад и резултатите от консултациите
- 2.4. Подробен преглед на процеса на консултации
- Преглед на изискванията за консултация по Директива СЕО Етапи в СЕО
- Таблица 1: Преглед на изискванията за консултация за СЕО 2.5. Практически аспекти на консултациите
- 2.6. Трансгранични консултации с държавите-членки на ЕС
- 2.7. Консултации относно екологичния доклад на СОПТ
- 2.7.1. Консултации относно съдържанието на екологичния доклад
- 2.7.2. Обществени консултации
- 3. СЕКТОРНА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ” И НЕЙНИЯ КОНТЕКСТ 3.1. Исторически план и настоящ статус
- 3.2. Преглед на трансевропейските транспортни коридори
- Петте трансевропейски транспортни коридори
- Трансевропейски транспортен коридор VII
- Трансевропейски транспортен коридор IX
- Трансевропейски транспортен коридор Х
- Фигура 1: Европейски транспортни коридори
- Фигура 2: Европейски магистрални и железопътни оси
- Фигура 3: Европейска водна ос
| Глава 2 описва методологията за оценка, която се използва. Преглед на СОПТ е изложен в Глава 3, докато Глава 4 предоставя анализ на настоящето състояние на околната среда в България. Глава 5 представя целите на СЕО, а потенциалните влияние на СОПТ върху околната среда са представени в Глава 6. В Глава 7 се дава преглед на българските процедури по ОВОС заедно с мониторинговите изисквания и потенциалните индикатори за прилагането на СОПТ. В Глава 8 е представена дискусия относно изводите, които могат да се извадят от тази работа.
Включени са и три приложения. Приложение I, очертаващо подробности относно консултациите относно съдържанието на екологичния доклад. Приложение II предоставя подробни карти и фигури, използвани в екологичния доклад. В Приложение III е представена „Наредба за условията и процедурата за извършване на оценка на влиянието върху околната среда на инвестиционните предложения за строеж, дейности и технологии”, като подробния законодателен процес се дава за одобрение от ОВОС. 2. МЕТОДОЛОГИЯ НА ОЦЕНЯВАНЕТО 2.1. Въведение Стратегическата екологична оценка бе приета през юли 2001 г. и трябваше да се приложи в държавите-членки от 21 юли 2004 г. Тя изисква широк набор от планове и програми да преминат през екологична оценка преди да бъдат приети. За по-задълбочена информация относно директивата можете да се консултирате с наръчника на Комисията относно "Приложението на Директива 2001/42/ЕС относно оценяването на ефектите от някои планове и програми върху околната среда".3 Стратегическата екологична оценка е автоматически задължителна за планове и програми, които посочват рамката за проекти, изброени в анекс I и II към Директивата за „Оценка на влиянието върху околната среда” (ОВОС) (85/337/EEС); или която с оглед на възможния ефект върху природните обекти, е определена като изискваща оценка съгласно член 6 или 7 от Директивата за "естествената природна среда" (92/43/ЕЕС). Ако програмите не са покрити от горепосочените условия, екологичните власти в държавите-власти трябва да ги наблюдават, за да определят дали те могат да имат значителни екологични ефекти. Реално е възможно повечето от оперативните програми, съ-финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, да изискват СЕО. 2.2. Прилагане на Директивата СЕО към програми по разпоредбите на Структурните фондове и Кохезионния фонд Плановете и програмите, които са съ-финансирани от Европейската общност, се третират по Директивата СЕО по същия начин, както и другите планове и програми. СЕО е автоматически задължително за следните два вида планове и програми: а) тези, които се изготвят за селското стопанство, лесовъдството, риболова, енергията, индустрията, транспорта, преработката на отпадъци, преработката на води, телекомуникациите, туризма, градското и селско планиране и използването на земя и които поставят рамката за съгласие за бъдещо разработване на проекти, изброени в анекси I и II към Директива 85/337/ЕЕС („Директива за оценка на влиянието върху околната среда ОВОС”); или б) тези, които с оглед на вероятния ефект върху обектите, са определени като изискващи оценка съгласно член 6 или 7 от Директива 92/43/ЕЕС (Директива за естествената природна среда). Ако програмите не са покрити от двете горепосочени категории, екологичните власти в държавите-власти трябва да ги наблюдават, за да определят дали те могат да имат значителни екологични ефекти. Реално е възможно повечето от оперативните програми, съ-финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, да изискват стратегическа екологична оценка. Също така е възможно повечето оперативни програми, съ-финансирани от Европейския социален фонд, да не изискват такава оценка, но те все пак ще се нуждаят от наблюдение от страна на съответните екологични власти, за да се изясни тази точка. 2.3. Преглед на методологията на СЕО Методологията, която е следвана по време на подготвянето на екологичния доклад, следва методологията на стратегическа екологична оценка, резюме на която е дадено в параграфите по-долу. Основните стъпки при екологичната оценка, посочени по-долу, са отговорността на властта, подготвила оперативната програма. В зависимост от приетия от държавите-членки подход предварителните оценители за оперативните програми могат да бъдат помолени да изготвят екологичен доклад, да улеснят консултациите или да направят препоръки относно това как резултатите от доклада и/или консултациите ще бъдат отразени в програмата. Това е случая в настоящия доклад, където министерството на транспорта на Република България е решило, че стратегическата екологична оценка на секторната оперативна програма за транспорта трябва да се инкорпорира в рамките на предварителната оценка на СОПТ. 2.3.1. Обхват на екологичния доклад Преди съставянето на доклада екологичните власти трябва да бъдат консултирани, за да се определи обхвата и нивото на подробност на информацията, която ще се включи в доклада. 2.3.2. Подготовка на екологичния доклад Съдържанието на доклада е описано в анекс I на Директивата. Държавите-членки обикновено смятат за полезно да разработват екологичния доклад паралелно с оперативните програми. Това помага за избягването на закъснения в последствие и подпомага изготвянето на по-добър план или програма, в която околната среда е по-добре интегрирана. Държавите-членки трябва да гарантират, че екологичните доклади са с достатъчно качество, за да отговорят на изискванията на Директивата (член 12(2)). 2.3.3. Консултации Директивата налага екологичните власти и обществеността да бъдат консултирани като част от процеса на СЕО. Подробните уговорки за консултиране обикновено се регулират от вътрешнодържавното законодателство. Консултацията се изисква при следните обстоятелства: В идентификационни програми, които изискват СЕО, трябва да се консултират определените власти с екологичните отговорности. Те също така трябва да се консултират при решения относно обсега и нивото на подробности, които трябва да се включват в екологичния доклад. Проектопрограмата и екологичния доклад трябва да бъдат достъпни за екологичните власти и обществеността. Екологичните власти и обществеността, които вероятно могат да бъдат засегнати или които имат конкретни интереси в екологичните ефекти от прилагането на програмата, трябва да получат ранна възможност за изразяване на своето мнение. Осигурени са и трансграничните консултации с другите държави-членки на ЕС, ако тяхната околна среда може да бъде значително засегната от плана или програмата. Въпросът е приложим за новата цел за териториално сътрудничество на структурните фондове. 2.3.4. Вземане предвид на екологичния доклад и резултатите от консултациите Екологичният доклад и мненията, получени по време на процеса на консултации, трябва да се вземат предвид от отговорните власти по време на подготвянето на програмата. Въпреки че властта не е обвързана с резултатите от екологичната оценка, тя може да намери за нужно да включи изменения в проектопрограмата. 2.3.5. Мониторинг Член 10 от Директивата изисква важните екологични ефекти от прилагането на програмата да се наблюдават с оглед идентифициране на непредвидени неблагоприятни ефекти и възможното предприемане на подходящи действия за отстраняването им. Това обикновено ще включва избор на подходящи индикатори. 2.4. Подробен преглед на процеса на консултации Директивата СЕО установява консултациите като инструментална част от процеса и създава следните изисквания за консултация:
Директивата изисква отговорите на консултациите да бъдат взети предвид по време на изготвянето на плана или програмата и преди приемането или предаването и на законодателна процедура. Директивата посочва само консултации с консултативните органи и обществеността. Въпреки това отговорните власти ще се консултират с редица други органи в хода на подготвянето на своите планове и програми (например местни власти, регионални агенции за развитие, неправителствени организации и т.н.) и информацията от тези може да бъде полезна в СЕО. В таблица 1 по-долу е показано обобщение на изискванията за консултация:
Таблица 1: Преглед на изискванията за консултация за СЕО 2.5. Практически аспекти на консултациите Достатъчното време за консултации трябва да бъде разрешено при изготвянето на план или програма и екологичен доклад. Ето защо бе взето решението да се разрешат три седмици, вместо предвидените в закона две седмици, като по този начин се отпусне достатъчно време за консултиращите да направят своите коментари. Също така бе сметнато за добре да се представи настоящето очертаване на начина, по който консултацията се провежда, като се изясни как ще се изпълняват изискванията на Директивата. Това посочва целите на процеса на консултация, какви дейности по консултиране ще се извършват, каква информация и документи ще се правят достъпни, как ще могат да се получават те и как отговорите от консултациите ще бъдат разглеждани, а оттам и как ще се улесни процеса на консултации. Тъй като ефективните консултации изискват съответни умения, познание и опит, формата на консултациите и участието на лицата и организациите ще са различни. Например често пъти е трудно за групи на местни представители да приемат регионалната перспектива, когато тяхната работа и интереси са концентрирани върху конкретната локалност. По подобен начин органите, представлявани на регионално равнище не винаги могат да бъдат наясно с местните проблеми. Следователно е важно да се гарантира, че участниците са въвлечени на подходящите нива. Някои консултиращи ще поискат да станат активни участници, докато други могат само да желаят да бъдат информирани или да бъдат включени в съвместни акции или писмени консултации. Много неща зависят от техните интереси и въвлеченост. Важно е да сме наясно с това, че консултиращите не са хомогенна група и че трябва да им позволим да пожелаят да участват. Списъците с консултиращи обикновено се разширяват и променят в хода на СЕО и някои въпроси се появяват, а други престават да бъдат от значение. 2.6. Трансгранични консултации с държавите-членки на ЕС Когато план или програма вероятно ще окаже значителен ефект върху околната среда в друга държава-членка на Европейския съюз, Директивата предвижда трансгранични консултации. Когато са необходими трансгранични консултации, времето необходимо за установяване на контакт между правителствените органи, които участват, идентификацията на и консултацията с обществеността и екологичните власти в засегнатата държава-членка и съображенията относно породените коментари трябва да бъдат взети предвид. В случая на процеса на СЕО на секторната оперативна програма за транспорта в Република България не са нужни трансгранични консултации. 2.7. Консултации относно екологичния доклад на СОПТ По време на изготвянето на екологичния доклад са проведени консултации със съответните екологични власти и обществеността по отношение както на обхвата, така и на съдържанието на екологичния доклад. 2.7.1. Консултации относно съдържанието на екологичния доклад Екипът за предварително оценяване се срещна със съответните консултативни органи с цел да изготви подробно предложение за съдържанието на екологичния доклад СЕО и да го предаде на министерството на транспорта. Министерството на транспорта след това предаде предложеното съдържание на екологичния доклад на отдела за превантивни дейности за коментари. Предложените консултационни органи бяха:
Подробности от конкретните срещи може да намерите в Приложение I. 2.7.2. Обществени консултации Директивата определя „обществеността” като „едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с вътрешнодържавното право или практика, техните сдружения, организации или групи” (Член 2(г)). Обществеността, която трябва да бъде консултирана, включва, но не се ограничава до, „обществеността, засегната или с вероятност да бъде засегната от или имаща интерес от [план или програма], включително съответните неправителствени организации" (Член 6(4)). Консултациите с обществеността ще бъдат провеждани в рамките както на работната група за изготвяне на секторната оперативна програма за транспорта (СОПТ), така и на широката общественост. Работната група за СОПТ се състои от всички съответни заинтересовани лица, а именно представителите на централната администрация, регионалните и местни власти, секторите на бизнеса и науката, както и неправителствените организации. Ето защо членовете на работната група са наясно със СОПТ и могат да представят своите коментари относно проекта на екологичния доклад. След като проекта за екологичния доклад и СОПТ бъдат преведени на български език, те ще бъдат публикувани на уебстраницата на Министерството на транспорта, а копия от тях ще бъдат предоставени на информационния център на Министерството на транспорта. Както широката общественост, така и членовете на работните групи ще имат три седмици (21 дни), за да изразят своите коментари относно екологичния доклад. Те могат да бъдат изпратени по електронен (например имейл) или традиционен път (писмо, факс и др.). По подобен начин проекта за екологичен доклад ще бъдат предаден на отдела за превантивни дейности към министерството на околната среда за коментари. 3. СЕКТОРНА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ” И НЕЙНИЯ КОНТЕКСТ 3.1. Исторически план и настоящ статус В светлината на очакваното присъединяване на България към ЕС през 2007 г. са направени значителни усилия за улесняването на доближаването на страната към държавите-членки във всички сектори. Голяма част от транспортната инфраструктура в България, особено пътната инфраструктура, изисква значителни интервенции за достигането на задоволителни равнища. Недостатъците на транспортната система от една страна увеличават бизнес разходите, а от друга страна действат като пречка пред чуждите инвестиции в иначе атрактивен регион. Ето защо значително количество инвестиции е нужно за създаването на транспортна система, която да е в съответствие със стандартите и изискванията на ЕС. Секторната оперативна програма „Транспорт” –СОПТ (SOPT) е координирана от дирекция „ Координация на програми и проекти” в Министерството на транспорта. СОПТ е част от Националната стратегическа референтна рамка, която, на базата на координирана последователност от приоритети, определя разработването на стратегия за транспортния сектор за периода 2007-2012 с цел постигане на целта за сближаване с ЕС. Подготовката на СОПТ стартира през октомври 2004 г., посредством прилагането на принципа на партньорство между ключовите министерства, неправителствените организации, организациите на трудещите се, социално-икономическите партньори, академичните среди, регионалните и местните власти, чиито представители са членове на работната група, учредена със заповед на министъра на транспорта. На този етап достъпната версия на СОПТ е с дата 21 август 2006 г. и предварителната оценка и СЕО се извършват на тази база. 3.2. Преглед на трансевропейските транспортни коридори От геостратегическа гледна точка изгодното геологическо местоположение на България предоставя отлични условия за свързване на Западна и Централна Европа с Близкия изток, Западна и Централна Азия, както и северната и южна част на Европа. От друга страна подобрената транспортна свързаност със съседните държави ще доведе до значително количество нови възможности за допълнителни маршрути и промени на старите маршрути, което би довело до оптимизация на транзитния транспортен трафик. Европейската транспортна политика, представена в Бялата книга за транспортна политика на ЕС4 набляга на взаимозависимостта и равнопоставеността между различните видове транспорт и на намирането на правилен баланс, целящ достигането на по-високи нива на ефективност, конкурентноспособност и отделяне на по-голямо внимание на настоящите екологични изисквания. Благоприятното географско положение на България може ясно да се види в преминаването на пет трансевропейски коридора през територията на България. Това, въпреки че е от полза, също така представлява и основно предизвикателство и отговорност, тъй като налага голямо ежегодно количество инвестиции. Петте трансевропейски транспортни коридори, които преминават през територията на България, са: Трансевропейски транспортен коридор IV Дрезден/ Нюрнберг – Прага – Виена/ Братислава – Будапеща – Арад – Букурещ – Констанца/ Крайова – София – Солун/ Пловдив – Истанбул Трансевропейски транспортен коридор VII Река Дунав Трансевропейски транспортен коридор VIII Бари/ Бриндизи – Дуръс/ Вльора – Тирана – Кафасан – Скопие – София - Пловдив – Бургас/ Варна +Орменио – Свиленград – Бургас +Бяла/ Горна Оряховица – Плевен – София +Кафасан – Капстич/ Кристалопиги
Хелзинки - Санкт Петерсбург – Москва/ Псков – Киев – Любяшевка – Кишинев – Букурещ – Димитровград – Александрополис Клон А: Одеса – Любяшевка/ Разделна Клон Б: Киев – Минск – Вилнюс – Клайпеда/ Калининград Трансевропейски транспортен коридор Х Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун Клон А: Грац – Марибор – Загреб Клон Б: Будапеща – Нови сад – Белград Клон В: Ниш – София (Димитровград – Истанбул през коридор IV) Клон Г: Велес – Прилеп – Битоля - Флорина – Виа Игнатиа – Игуменица Трансевропейските транспортни коридори, преминаващи през България, могат да се видят на фигура 1, фигура 2 и фигура 3 по-долу: 
Фигура 1: Европейски транспортни коридори Европейската транспортна политика особено подчертава развитието на интраобщностния воден транспорт и речния транспорт, два ключови компонента на интермодалността, които трябва да предоставят средства за справяне с нарастващото натоварване на пътната и железопътната инфраструктура и замърсяването на въздуха. Река Дунав е единствения местен речен път. Транспортните функции на река Дунав са от голямо значение за развитието на прилежащите речни райони. След присъединяването на Република България към Европейския съюз страната ще стане външна граница на Евросъюза и връзка с Централна Азия, Близкия изток, Средния Изток, Далечния Изток и държавите от черноморския регион. Най-голям дял от търговията между държавите-членки и държавите извън Евросъюза се извършва чрез воден транспорт. 
Фигура 2: Европейски магистрални и железопътни оси Означения: Project No 7 - Проект No 7 Trans-European transport network - трансевропейска транспортна мрежа Priority projects - приоритетни проекти Motorway axis - Магистрална ос Igoumenitsa/Patra-Athina-Sofia-Budapest - Игуменица/Патра-Атина-София- Будапеща Existing - съществуващи Planned - планирани Priority axis - приоритетна ос Priority sections - приоритени секции Other priority axes - други приоритени оси Project No 22 - Проект No 22 Trans-European transport network - трансевропейска транспортна мрежа Priority projects - приоритетни проекти Railway axis - Железопътна ос Athina-Sofia-Budapest-Wien-Praha-Nürnberg/Dresden - Атина-София-Будапеща- Виена-Прага-Нюрнберг/Дрезден Planned Conventional - планирани конвенционални Planned HighSpeed - планирани високоскоростни Planned Upgraded High Speed - планирани подобрени високоскоростни Existing Conventional - съществуващи конвенционални Existing HighSpeed - съществуващи високоскоростни Existing Upgraded High Speed - съществуващи подобрени високоскоростни Priority axis - приоритетна ос Priority sections - приоритени секции Other priority axes - други приоритени оси 
Фигура 3: Европейска водна ос Означения: Project No 18 - Проект No 18 Trans-European transport network - трансевропейска транспортна мрежа Priority projects - приоритетни проекти Waterway axis - Водна ос Rhine/Meuse-Main-Danube - Рейн/Маас-Майн-Дунав Existing Inland Waterway - съществуващ речен път Planned Inland Waterway - планиран речен път Priority axis - приоритетна ос Priority sections - приоритени секции Other priority axes - други приоритени оси Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||