Програма „транспорт в рамките на националния план за развитие на р българия за периода 2007-2013



страница3/8
Дата14.01.2018
Размер1.24 Mb.
#46273
1   2   3   4   5   6   7   8

3.3. Очертания на СОПТ
Стратегията за развитие на транспортната инфраструктура в България се гради върху благоприятната позиция на страната като транспортен мост. Петте трансевропейски транспортни коридора, които прекосяват територията на България, налагат допълнителни изисквания към качеството на българската транспортна мрежа, за да се извлече максимума от местоположението на страната и да се улесни превоза на хора и стоки и достъпа до други държави и пазари.
Секторната оперативна програма за транспорта цели да улесни развитието на транспортната инфраструктура посредством следните приоритетни оси:


  • Приоритетна ос 1 - Развитие на железопътната инфраструктура по основните национални и трансевропейски транспортни оси

  • Приоритетна ос 2 – Развитие на пътната инфраструктура по основните национални и трансевропейски оси

  • Приоритетна ос 3 – Подобряване на интермодалността за пътници и товари

  • Приоритетна ос 4 – Подобряване на водната и речната навигация

  • Приоритетна ос 5 – Техническо подпомагане


3.4. Приоритетна ос 1 – Железопътен транспорт
Целта на този приоритет е да се установи и развие основната железопътна инфраструктура и да се подобри интероперативността по основните железопътни маршрути. Всички действия са тясно свързани с намерението за разработване на модернизирана и логична железопътна мрежа.
Анализът на търговските данни между България и другите държави показва ясен интерес в подобряването на граничните връзки, за да се подпомогне растящото движение на стоки, преминаващи транзитно през българските граници. Оттам инфраструктурните връзки с Гърция, Турция, Македония и Румъния трябва да се засилят. Нужно е да се изтъкне, че естественото икономическо партньорство с Румъния остава неексплоатирано, поради естествената бариера, която представлява река Дунав и липсата на инфраструктура между двете държави.
Преглед на българската железопътна мрежа заедно с планирани инфраструктурни програми се представя във фигура 4 по-долу.


Фигура 4: План за развитие на железопътната инфраструктура в България

Означения:

Railway Infrastructure Projects - Железопътни инфраструктурни проекти в

in the Republic of Bulgaria Република България


Зелено - Завършение основни железопътни инфраструктурни проекти за възстановяване на параметрите на конструкцията за периода до 2006 г., финансирани от заема от Световната банка, програма Phare и държавния бюджет
Жълто - Железопътни инфраструктурни проекти в изпълнение по програма ISPA и други източници на финансиране
Синьо - Планирани железопътни инфраструктурни проекти за модернизация на железопътни линии за периода 2007-2013, които трябва да бъдат поркити от сектрната оперативна програма за транспорта
Червено - Планирани железопътни инфраструктурни проекти за възстановяване на параметрите по конструкцията за

периода 2007-2013, които се покриват от държавния бюджет


Ето защо инвестициите, които са планирани в железопътната инфраструктурата, се извършват по посока подобряване на трансграничните връзки и наблягат върху липсващите връзки със съседните държави, които са разположени по трансевропейските транспортни коридори.


Индикативните приоритети включват:


  • Изграждане на втори мост над река Дунав между България и Румъния по Четвъртия трансевропейски коридор.

  • Изграждане на железопътна връзка на гара Гюешево (границата с Македония) по Осми трансевропейски коридор заедно с нов контролно-пропусквателен пункт, за да се намали времето за спирания на съществуващия такъв.

  • Електрифициране и реконструкция на железопътната линия Свиленград - турската граница с цел улесняване увеличаването на търговските връзки между двете държави.

  • Подобряване на местните железопътни линии с цел интегриране на вътрешния транспортен капацитет в регионалния транспортен капацитет.

Показателните проекти включват:



  • Модернизиране на железопътната линия Видин-София (по трансевропейски транспортен коридор IV)

  • Електрификация и реконструкция на железопътната линия Свиленград – турската граница.

  • Модернизиране на железопътната линия София – Пловдив (по трансевропейски транспортни коридори IV и VIII)

  • Обновяване на железопътни отсечки по железопътната линия Пловдив – Бургас

  • Модернизиране на железопътната линия София – Перник – Радомир (част от модернизирането на железопътната линия София – Кулата - по трансевропейски транспортен коридор IV)

  • Модернизиране на железопътната линия София – Драгоман (по трансевропейски транспортен коридор Х)

  • Обновяване на железопътни отсечки по железопътната линия Мездра – Горна Оряховица

  • Дублиране и електрификация на железопътната линия Първомай – Ябълково

Модернизирането на железопътната инфраструктура включва подновяване на основите и надстрояване на линиите, телекомуникационни (инсталиране на системи GSM-R) и сигнализиращи системи.


3.5. Приоритетна ос 2 – Шосеен транспорт
Целта на този приоритет е да се създаде и развие основната пътна инфраструктура от национално, трансгранично и европейско значение и подобряване на интероперативността по основните пътни маршрути.
Най-важните операции по тази приоритетна ос са очертани по-долу:

  • Изграждане на нови и рехабилитиране и модернизиране на съществуващи магистрали от национално и европейско значение

  • Изграждане на нови и модернизиране и рехабилитиране на съществуващи първокласни пътища от национално и европейско значение

  • Изграждане на нови и модернизиране и рехабилитиране на съществуващи второкласни пътища по ТEN-T от национално и европейско значение

  • Изграждане, модернизиране и рехабилитиране на пътни участъци, свързващи главната пътна мрежа на Република България с главните пътни мрежи на съседните държави

Показателните проекти включват:



  • (Е 79) Видин – Монтана

  • Достигане на техническите и оперативни параметри на пътната инфраструктура в съответствие с европейските стандарти по коридори IV, VIII и IX с L=880 км

  • Проект рехабилитиране на транзитни пътища в IV фази II

  • Кърджали – Подкова

  • I-1 (Е 79) Враца – Ботевград

  • Изграждане на обходни пътища по мрежата TEN-T, фаза I

  • Достигане на техническите и оперативни параметри на път I – 3 (E83) Ботевград-Плевен-Бяла I-5 (E 85) Русе-Велико Търново

  • Част 1 I-5 (E 85) Русе – Бяла

  • Част 2 I-5 (Е 85) Бяла – Велико Търново

  • Магистрала ХЕМУС – временна връзка Ябланица Коритна

  • Магистрала МАРИЦА – от 5кщ км до км 72

Докато СОПТ е концентриран върху транспортната инфраструктура от национално, трансгранично и европейско значение, регионалната оперативна програма фокусира върху подобряването на пътната инфраструктура от регионално и локално значение. Преглед на българската пътна мрежа заедно с планираните инфраструктурни програми е представен във фигура 5 по-долу.





Фигура 5: План за развитие на пътнотранспортната инфраструктура в България

Означения:

Bulgarian Road Network - Българска пътна мрежа

Roads I Class - Първокласни пътища

Motorways in operation - Магистрали в експлоатация

Motorways in project - Проектирани магистрали

Completed road infrastructure projects up to 2006 - Завършени проекти за пътна инфраструктура до 2006 г.

Road infrastructure projects under construction - Проекти за пътна инфраструктура

в строеж

Planned road infrastructure projects for the period - Планирани проекти за пътна

2007-2013, to be covered by the sectoral operational инфраструктура за периода

programme on transport 2007-2013, които трябва да се

покрият от секторната опера-

тивна програма за транспорта

Other planed road infrastructure projects for

the period 2007-2013 - Други планирани проекти за

пътна инфраструктура за периода

2007-2013


3.6. Приоритетна ос 3 – воден транспорт
Целта на този приоритет е да подобри навигацията по река Дунав и морските пространства.
Операциите по този приоритет включват:

  • Подобряване на навигацията по Дунав

  • Изграждане и модернизиране на помощни средства за навигиране (RIS и VTMIS)


3.6.1. Операция 1: Подобряване на навигацията по Дунав
Река Дунав е главен транспортен коридор, свързващ държавите-членки на ЕС с държавите от Централна и Източна Европа, включително и тези, които очакват членство в ЕС.
Главната цел е да се подобри навигирането в два важни участъка на река Дунав, а оттам и да се осигури международната навигация и да се гарантира транзитното преминаване на съдове през цялата година.
Проектът гарантира прилагането на подобрения на речното корито и бреговете, включително островите, като така ще се контролира нивото на реката по начин, който ще гарантира свободна навигация в два от най-опасните участъка на съвместния българско-румънски участък от река Дунав, а именно остров Батин и остров Белене, съответно между речни километри 530 и 522 и 576 и 560.


Фигура 6: Участъкът на река Дунав при остров Белене

Показателните интервенции, осигурени от проекта, включват:




  • Речни вълноломи за контрол на посоката на течението;

  • Подсилване на бреговете, което ще допринесе за насочване на течението и недопускане на ерозия.

  • Долни пластове ограничаващи водното течение в речните ръкави, целящи постигане на по-висока скорост и самоотмиване на коритото

  • Драгиране с цел направата на коритото по-дълбоко и разширяване на талвега


3.6.2. Операция 2: Изграждане и модернизиране на помощни средства за навигация
Тази цел включва прилагането на третата фаза от управлението на трафика на плавателни средства и информационни услуги (VTMIS) по българското крайбрежие и инсталирането на речна информационна система (RIS) в българската част на река Дунав.
Създаването на такава система за обмен на информация е тясно свързано с Директива 2002/59/ЕС, която създава система за мониторинг и информация за общностния трафик на плавателни съдове (VTMIS) за водните пространства. Подобно на нея Директива 2005/44/ЕС създава разпоредба за хармонизирани речни информационни услуги (RIS) по вътрешните речни пътища в Общността.
Информационният обмен VTMIS между корабите и разположените на брега оператори води до по-високо ниво на морска безопасност в българските териториални води, повишен капацитет за отговор на замърсяване, създаване на инструмент за ефективно управление на трафика и информационни услуги, подпомагане на прилагането на действията по SAR, цялостно улесняване на морския транспорт. Прилагането на проекта допълнително би развило установената инфраструктура, подобрило ефикасността на системата, разширило покритието на българския черноморски регион и увеличило обхвата на корабни услуги.
Оценките предвиждат, че увеличаването на употребата на вътрешните речни пътища за периода 1998-2010 вероятно ще бъде над 30%. Един от компонентите, който трябва да направи водния транспорт по-надежден, ефикасен и достъпен е инсталирането на високоефективни навигационни помощни средства и системи за комуникация по вътрешните речни мрежи.
Речните информационни услуги улесняват задачите на компетентните органи по-специално в управлението на трафика и мониторинга на опасните товари. Посредством предоставянето на данни за капитаните, тя подобрява базата за незабавни навигационни решения. Безопасността и защитата на околната среда ще бъдат увеличени посредством по-добрата информация и намаленото време за реагиране при спешни случаи.


3.7. Приоритетна ос 4 – интермодален транспорт
Целта на този приоритет е да се улеснят пътните условия и да се подпомогне модалния трансфер на пътници и товари с по-екологични транспортни режими.
Следните две интервенции са планирани по тази приоритетна ос:
1. Разработване на интермодален товарен транспорт, включващо


  • изграждане на нови интермодални терминали и подобряване на техническите, технологични и оперативни параметри на съществуващите терминали

  • изграждане на товарни села в съответните области

Показателен проект е създаването или подобряването на терминалната връзка и устройства в района на София. Столицата на България, която е градът с най-голямо потребление и най-голям принос към БВП на страната, генерира достатъчни обеми на транспортен трафик. София е пресечна точка на три трансевропейски коридора и е разположена в центъра на Балканския полуостров, което я прави подходяща за транспортен логистичен център на региона.


2. Разработване на мултимодална мобилност за пътници в София
Тази операция ще подпомогне развитието на обществения железопътен транспорт за пътници в столицата посредством удължаването на мрежата на метрото, създавайки нови железопътни връзки с ключови транспортни центрове от национално значение (летища, централни железопътни гари, централни автобусни спирки, пристанища и т.н.) и други режими на обществен транспорт.
Основната цел е да се удължи софийското метро от „Младост 1” до „Младост 4”, „Дружба” и новият терминал на софийското летище.

Фигура 7: Удължаването на софийското метро
Означения:

Scheme for the development of the Ist and the IInd - Схема за разработването на първи

metro-diameter in the Sofia metro и втори метродиаметър в софийското метро

Червено - първи диаметър

Синьо - втори диаметър

Зелено - удължение



Син кръг - метростанция
Проектът за удължаване на метрото може да се използва като опорна точка за разработването на няколко интермодални възела в системата на обществения транспорт в София. Някои от тях като Централна гара или Летище София ще са от стратегическо значение в развитието на обществения транспорт.
Има планове за ограничаване на употребата на автомобили и предоставяне на паркоместа за автомобили и те ще съпровождат развитието на мрежата на метрото. Например на булевард „Цариградско шосе” е предвидена буферна зона за паркиране с 2 000 места. Целта на тази интервенция е да се предостави на хората алтернативен избор за паркиране на техните коли и използване на обществения транспорт, вместо да се шофира до центъра.
Прогнозите предвиждат, че метрото трябва да отнеме пътници най-вече от автобусните услуги и индивидуалните потребители.
Като цяло основното значение на тази операция върху модалния дял на градския транспорт трябва да бъде значително нарастване на потока пътници от 75 000 пътници дневно на 580 000 пътници дневно при завършването на дяловете и предвижданите удължавания на метрото.
3.8. Приоритетна ос 5 – техническо подпомагане
Правилното управление и прилагане на СОПТ изисква определено съдържание на мерки за техническо подпомагане с цел да се отговори на основните нужди от подкрепа за програмно координиране и засилване на изграждането на капацитет за административните структури, участващи в неговото прилагане. Основната цел на тази приоритетна ос е да се постигне ефикасно и ефективно управление и прилагане на СОПТ.
Приоритетната ос за техническо подпомагане цели засилване на ефективност и ефикасност на СОПТ.
Конкретните действия на приоритетната ос за техническо подпомагане включва:

  • Създаване на общ транспортен план

  • Подготвяне, оценка, мониторинг и контрол на СОПТ

  • Техническа администрация

  • Информация и публичност


4. ОСНОВНА ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ И ТЕНДЕНЦИИ
4.1. Преглед на профила и климата на страната
Площта на България е 110 993,6 кв. км, а общата дължина на границите е 2 245 км. От тях 52,6%, 30,6% и 16,8% са съответно сухоземни, речни и морски. Страната е разделена на 28 области и 262 общини.
Населението на България е 8 149 500 души (по данни от 31 декември 2000), 69% от което живее в градовете. Девет града имат население над 100 000 души. Столицата София има население над един милион души, след нея са градовете Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен и Добрич. Средната гъстота на населението е 74,2 души на кв.км а разпределението по сектори е: промишленост 26,4 %, селско стопанство 25,7 %, услуги 47,9 %.
Земята на България е различна, планините са високи с дълбоки, скалисти и надиплени долини, плитки реки и големи равнини. Качеството на земята варира и като цяло е добро. България няма големи вътрешни реки, но има относително голям брой неравномерно разпределени малки реки, които извират от планините и текат към Дунав, Черно море и Егейско море. Има малко естествени езера и са построени редица язовири. България е една от най-богатите на минерални извори страна в Европа.
България има умерен климат със студени и влажни зими и горещи и сухи лета. Родопите представляват бариера за смекчаващото влияние от Егейско море, докато Дунавската равнина е отворена за крайностите на Централна Европа. Черно море смекчава температурите в източната част на страната, валежите са най-много в планините, а зимния живот в България понякога се затруднява от силни снеговалежи. Средната годишна температура: 10,5 °С.
4.2. Биоразнообразие, флора и фауна, защитени области и ареали
България е една от най-богатите държави в Европа по отношение на уникална флора и фауна с широк спектър ареали, обширни гори и други биологически важни ресурси. Това богато природно наследство включва гори, покриващи една трета от територията на България, риболовни зони в Черно море, сладководни реки, плодородна земеделска земя и дива фауна и флора от икономическо значение като медицински растения събирани за местната индустрия и за износ. Тези ресурси са податливи на унищожение и редица от местни видове напоследък или са изчезнали или са уязвими, застрашени или опасно застрашени.
В съответствие с Конференцията за устойчиво развитие от Йоханесбург 2002 г. националната стратегия за околната стратегия на българското правителство си е поставила целта до 2010 г. да спре загубата на биоразнообразие. С тази цел България е предприела много важни крачки за защита на биоразнообразието. През 1998 г. е начертана националната стратегия за съхраняване на биоразнообразието, а през 2002 г. е приет закон за биоразнообразието.
България се отнася много сериозно към защитата на своето биоразнообразие, като е създала отделна дирекция в министерството на околната среда и водите, дирекцията за биоразнообразие, председателствана от д-р Христо Божинов. Към края на 2002 г. почти 5% от територията на страната е била под някаква форма на защита, а над 2% е била строго защитавана.
Понастоящем процесът на характеризиране на защитените зони по Директива 79/409/ЕЕС относно запазването на дивите птици (Директива за птиците) е почти завършен, докато същият процес по Директива 92/43/ЕЕС относно запазването на естествената природна среда и дивата фауна и флора (Директива за естествената природна среда) напредва със стабилен ход и се очаква да бъде напълно завършен, когато България влезе в ЕС през 2007 г. Понастоящем потенциалните обекти Натура 2000 покриват около 35% от националната територия на България.
Фигура 8 и фигура 9 по-долу показват интервенциите в шосейния и железопътния транспорт, които имат връзка със съществуващите защитени зони и потенциалните обекти Натура 2000. Подробни карти са включени в Приложение II от настоящия доклад


Фигура 8: Българската пътна мрежа и потенциалните обекти Натура 2000

Означения:


Bulgarian Road Network and Potential Natura 2000 Sites – Българска пътна мрежа и потенциални обекти Натура 2000
Roads I Class - Първокласни пътища

Motorways in operation - Магистрали в експлоатация

Motorways in project - Магистрали в проект

Completed road infrastructure projects to 2006 - Завършени пътни инфраструктурни проекти до 2006 г.

Road infrastructure projects under construction - Пътни инфраструктурни проекти в строеж

Planned road infrastructure projects for the period - Планирани инфраструктурни

2007-2013 to be covered by the sectoral operational проекти за периода 2007-2013,

programme on transport които трябва да бъдат покрити от

секторната оперативна програма за

транспорта


Other planned road infrastructure projects for the – Други планирани пътни инфра-

period 2007-2013 структурни проекти за периода

2007-2013
Potential Natura 2000 sites under Dir. 92/43/EEC - Потенциални обекти Натура 2000 (Habitats) съгласно Директива 92/43/ЕЕС (Естествена природна среда)

Potential Natura 2000 sites under Dir. 79/409/EEC - Потенциални обекти Натура 2000 (Birds) съгласно Директива 79/409/ЕЕС (Птици)





Фигура 9: Българската железопътна инфраструктура и потенциалните обекти натура 2000
Означения:

Bulgarian Railway Infrastructure Projects and Potential Natura 2000 Sites – Български железопътни инфраструктурни проекти и потенциални обекти Натура 2000


Синьо – Планирани железопътни инфраструктурни проекти за модернизация на железопътните линии за периода 2007-2013, които трябва да се покрият от секторната оперативна програма за транспорта
Зелено – Потенциални обекти Натура 2000 съгласно Директива 92/43/ЕЕС (Естествена природна среда)
Виолетово – Потенциални обекти Натура 2000 съгласно Директива 79/409/ЕЕС (Птици)

4.3. Качество на въздуха
Замърсяването на въздуха е екологичен проблем от голямо значение поради доказаното му влияние върху човешкото здраве. Настоящият анализ на съществуващата мониторингова информация показва устойчива тенденция към подобрение на параметрите на въздуха. Въпреки това проблемите с високите нива на замърсяване остават, като те се дължат предимно на широко разпространената употреба на твърди горива (дърва и въглища) за отопление на домакинствата. Има и регионални проблеми, така наречените "горещи точки", т.е. такива региони, предимно големи индустриални центрове, където концентрацията на замърсители на въздуха е по-голяма.
Предварителната оценка на качеството на въздуха е направена за периода 1999-2002 за SO2, Nox, определени вещества, олово, озон, СО и кадмий. В допълнение към това са оценени и някои специфични селищни параметри като фенол, амоняк, водород, сулфид, хлор и тежки метали.
Изследванията на свързаните със замърсяването на въздуха в българските градове заболявания, които са извършени от министерството на здравеопазването, показват че в сравнение със средните стойности за страната, случаите на заболявания в градовете с високо замърсяване от химически, нефтохимически и металургически предприятия и в областите с интензивен пътен трафик са повече. Високи концентрации на олово, арсен, кадмий и други тежки метали са регистрирани в някои „горещи точки”, докато високите равнища на серен диоксид (SO2) се откриват на други места. Заплахата за здравето е допълнително увеличена, когато високите нива на (SO2) и тежки метали се съчетаят с повишени концентрации на конкретни вещества.
Поетапното въвеждане на изискванията на ЕС за големите промишлени инсталации също ще допринесе за контрола на емисиите на конкретни замърсители. Конкретни действия също така са включени в четвъртата стратегическа цел на националната стратегия за околната среда и плана за действие 2005-2014.
Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница