Програма „транспорт в рамките на националния план за развитие на р българия за периода 2007-2013
Изтегляне 1.24 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.6. Производство и консумация на енергия
- Електрически баланс—2003 TWh %
- Таблица 2: Баланс на производството на електричество за 2003 г. 4.7. Водна околна среда
- 4.9. Замърсяване и дезертификация на почвите
- 4.11. Ландшафт, културно наследство и околна среда с историческо значение
- 4.12. Използване на земята и селско стопанство
- 4.13. Газове, причиняващи парников ефект и промени в климата
- 4.14 Вероятно развитие на околната среда без прилагането на СОПТ
- 5. ЦЕЛИ И КОНТЕКСТ НА СТРАТЕГИЧЕСКАТА ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА 5.1. Въведение
- 5.2. Основни екологични въпроси
- 5.3. Приоритети на политиката
- 5.4. Одобряване на стратегическите алтернативи
4.4. Шумозамърсяване Нивата на шум, измерени в градовете, са значителни. Например през 2002 г. само 15% от всички точки на мониторинг регистрират средно шумозамърсяване под 58 децибела. Според информацията от регионалните инспекторати по околната среда и водите повечето оплаквания от надвишаващ нормите шум са подадени в големите градове, където са разположени повече предприятия и живее по-голямата част от населението. Шумът от автомобилния транспорт е основният фактор за прекомерното шумозамърсяване в градовете, като той представлява 80-85% от общото шумозамърсяване. Напоследък увеличаването на шумът от транспорта като фон се дължи предимно на увеличената употреба на моторни превозни средства в комбинация с лошото състояние на много автомобили, пътни настилки и трамвайни релси, както и недостатъчните мерки за намаляване на шума, комбинирани с липсата на адекватен контрол върху моторните превозни средства за намаляване нивото на шум. През последните години е свършена много работа за установяване на рамка за създаване на ефективен контрол върху шума в околната среда. Бъдещите задачи включват установяване на институционален капацитет за въвеждане на нови закони в областта на шума, които да отговарят на европейските изисквания за системата на мониторинг на шума и методите за измерване и постигането на съответствие с изискванията на ЕС и стандартите в населените места. 4.5. Устойчив транспорт По-голямата част от притесненията, свързани с качеството на въздуха, се отнасят до качеството на въздуха в урбанизираните зони, където употребата на транспорт и индустриалните процеси, две от основните причини за лошото качество на въздуха, са по-концентрирани. Транспортният сектор има значително въздействие върху околната среда посредством замърсяването на въздуха, шума, отделянето на отпадъци и влиянието върху ландшафта и използването на земята посредством осъществяването на големи транспортни инфраструктурни проекти. Тъй като голям дял от автомобилния трафик минава през населените места, там има значителен ефект върху качеството на въздуха. Регионите с понижено качество на въздуха са в повечето случаи големите населени места с интензивен транспорт – София, Бургас, Пловдив, Варна, Перник и др. Транспортът, включващ автомобилния и другите форми на транспорт, е основният източник на азотен диоксид и един от основните източници на въглероден диоксид в България. Тъй като транспортният сектор като цяло е важен за развитието на икономиката, за облекчаването на влиянието му върху околната среда са предприети редица стъпки. Ето защо националната стратегия за околната среда и плана за действие 2005-2014 изброяват следните наблюдения и цели:
Развитието на транспортната инфраструктура понастоящем е концентрирано върху изграждането на транснационална пътна и железопътна мрежа. Голяма част от предприсъединителните средства от ЕС са посветени на транспортната инфраструктура, с приоритетни проекти свързани с програмата на ЕС за развитие на трансевропейската транспортна мрежа, свързваща националната транспортна мрежа с транснационалните транспортни коридори. Министерството на транспорта и комуникациите извършва редица широкомащабни инвестиционни проекти, включително изграждане на магистрали, реконструкция и модернизация на пристанища, реконструкция и разширяване на летище София, както и проекти за по-нататъшно развитие на железопътния транспорт и комбинирания шосейно-железопътен транспорт. Естествено секторната оперативна програма за транспорта е част от усилията на министерството да подобри инфраструктурата на България. 4.6. Производство и консумация на енергия Българската икономика е значителен потребител на енергия, като потреблението е по-високо от това на другите държави-членки на ЕС. Данните на Евростат относно относителното потребление на енергия, дефинирано като основна употреба на енергия на единица от БВП (тонове петрол еквивалентни на 1000 евро), посочва че енергийното потребление на промишления сектор на България е два пъти по-високо от това за ЕС на двадесет и петте. България не разчита на собствени ресурси, затова внася повече от 70% от нужните основни енергийни източници, за което се изразходват около 20 % от БВП. В България не съществуват местни петролни залежи. Вносът на петрол е около 6 Mt. България има важна рафинерия с капацитет на производство от 300 000 барела на ден, която е разположена на брега на Черно море до Бургас. България има резерви на природен газ, но понастоящем те остават неексплоатирани и по-голямата част от природния газ, който се потребява в страната, се внася от Русия. Съществуват значителни запаси от лигнит, но с високо съдържание на сяеа и доста ниски калорични стойности. Скромни запаси на суббитумни въглища съществуват, като най-големите залежи са във въглищното поле на Марица в южната част на страната. България има скромни хидроелектрични запаси. Водата се събира в приблизително 50 големи водохранилища с капацитет от 424 хиляди до 60,4 хиляди куб. м. Общият инсталиран капацитет на по-големите комерсиални ВЕЦ е около 1,937 MWe. И накрая, има голям потенциал за използване на биомаса като енергиен източник, тъй като отпатъците, генерирани от селскостопански и фермерски дейности се произвеждат в големи количества. България използва АЕЦ Козлодуй, която предоставя около 42 % от електричеството на страната. Изразходваното гориво от реакторите на централата се съхранява в Козлодуй. Съществуващите устройства за третиране на отпадъците са подобрени и са планирани нови. Енергийният баланс на България е показан в таблица 2 по-долу:
Таблица 2: Баланс на производството на електричество за 2003 г. 4.7. Водна околна среда Повърхностните и подпочвени води на България като цяло са в добро състояние. Влиянието на прехода към пазарна икономика върху промишлеността и селското стопанство и спадът на производство са довели до намаляване на отделянето на замърсители във водите, включително и намаляване на вредните вещества в основните храни (нитроген и фосфор). Ето защо около 75 % от дължината на реките в страна отговаря на стандартните параметри за добро качество на наземните води. Въпреки изгодната ситуация все още има значителен брой критични области, където стандартните стойности на качествени индикатори на водите са значително надвишени. Основната причина е, че около 31 % от отпадните води понастоящем се изпускат във водоизточници без предварителна обработка. За някои реки като Осъм, Камчия и Места процента на необработените изпускани отпадни води достига 80 %. В резултат на това някои реки, водоеми и крайбрежни морски зони са застрашени от евтрофикация поради високите нива на нутриенти от градските и селскостопанските отходни води. Затова, тъй като България е изправена пред липсата на ефикасни водоснабдителни и канализационни системи, както и инфраструктура за обработване на отходни води, някои от предизвикателствата в тази област са свързани със защитата на качеството на водите. България инвестира и ще инвестира много средства в нови и в реконструкцията на съществуващи системи за снабдяване с безопасна питейна вода и за събиране и обработка на градските отходни води преди изливането им обратно в природата. Секторната оперативна програма за околната среда е предназначена да се справи с точно тези слабости. Въвеждането на интегрирано управление на речните басейни в съответствие с изискванията на рамковата директива на ЕС за водите 2000/60/ЕС (WFD) ще бъде важен елемент от усилията на България за осигуряване на добро качество на водите за в бъдеще. 4.8. Наводнения Случаите на наводнения се предвижда да се увеличат в резултат на промените в климата, въпреки че и други фактори като нарастващото застрояване на алувиалните равнини също играят важна роля. Има мнение, че промените в използването на земята, като широкомащабното обезлесяване могат да доведат до изтичане от селскостопанските водосборни басейни, което на свой ред би увеличило потоците, достигащи до градските области и в крайна сметка би довело до наводняване на тези области. Има нарастваща тенденция за обсъждане на последствията от промените в използването на земята на водосборно равнище и желание за по-устойчиво управление на водите. Една от целите на рамковата директива за водите е да допринесе за смекчаване на ефектите от наводнения и суши. Съгласно разпоредбите на тази директива отговорните власти, включително всички местни власти, трябва да вземат отношение по рамковата директива за водите в хода на извършване на своите нормални задължения, включително и промотирането на устойчиво управление на водите. 4.9. Замърсяване и дезертификация на почвите Почвите са невъзстановим ресурс и са от съществено значение за селското стопанство, горите и екологичните системи. Има взаимовръзка между качеството на почвите, водите и промените в климата и операциите в селското и горското стопанство са основен участник в този цикъл. Влошаването на качеството на почвите в резултат на ерозия може да се повлия от големите инфраструктурни проекти. Възможностите, които водят до промени в операциите в горското и селското стопанство за подобряване на качеството на водите и почвите и намаляване на емисиите на газове, предизвикващи парников ефект, на своя страна в дългосрочен план, ако не и в краткосрочен, ще подобрят продуктивността на селското и горското стопанство. В България големи площи земя са повредени поради извличането на въглища, руди и първоначална обработка на неметални минерални находища както и извличането на строителни материали. Общото количество на повредени площи през 2003 г. възлиза на около 25 000 хектара, въпреки че почти 9 000 хектара са разработени и рекултивирани. Ежегодно се извършват контрол и наблюдения над повредените и рекултивирани терени. Те включват техническа и биологическа рекултивация и третиране на замърсени води, рекултивация и екологичен мониторинг на терените, засегнати от въгледобивната и рудодобивната промишленост. Освен деградирането на почвите е налице и въпросът с дезертификацията. Дезертификацията е деградирането на земята поради човешки дейности (преексплоатиране, обезлесяване, прекомерно използване за паша, лоши иригационни практики) и промени в климата. Борбата с дезертификацията е важна за гарантиране на дългосрочна продуктивност на земята, но за съжаление този проблем продължава да се задълбочава по света. Конференцията на ООН по околната среда и развитието, проведена през 1992 г. в Рио де Жанейро, призна дезертификацията като основен глобален проблем и призова за нов, интегриран подход. През 2001 г. България стана 173-та държава, която ратифицира конвенцията и по този начин прие задълженията, налагани от нея. 4.10. Отпадъци Генерирането на отпадъци от домакинствата и от строителни дейности остава проблем в България, който застрашава качеството на градската околна среда и води до значителни рискове за човешкото здраве, като основният маршрут са контролирани или неконтролирани сметища. Домакинствата генерират годишно над 3 милиона тона отпадъци, приблизително 500 кг. на човек. Въпреки че тези цифри не са нараснали значително през последните пет години, настоящите нива на изхвърляне на отпадъци са вече високи и е нужно въвеждане на нов модел за управление на градските отпадъци, за да се гарантира намаляването на влиянието върху околната среда на генерирането на отпадъци. Основните цели на българската национална програма за управление на отпадъците са изложени по-долу:
Разделното събиране на домакински отпадъци се организира само в някои общини, докато събирането на опасни отпадъци за рециклиране е ограничено до оловни акумулатори и отработени масла. Въпреки това България е поела задължение пред ЕС да рециклира не по-малко от 25% от използваните опаковъчни материали преди датата на приемането си. 4.11. Ландшафт, културно наследство и околна среда с историческо значение Понастоящем има големи топографски и регионални различия в ландшафта на България като крайбрежните зони, планинските зони и равнинните зони. Човешките дейности са имали и продължават да имат влияние върху историческия ландшафт на България и е налице нужда те да бъдат преразгледани в предложенията за промени за управлението на употребата на земята в селската част на България за вбъдеще. Ландшафтът на България играе важна роля в туризма. Това е област, в която транспортните проекти имат голямо влияние, тъй като увеличеният достъп може да доведе до влияние върху водите и ерозията на почвата и може да има последствия за ландшафта, създаващи видим ефект върху него. В България има широк спектър от различни обекти, които са защитени заради културното си наследство или които са от историческо значение. Промените в селското и горското стопанство както и другите дейности включително и отдиха, могат да имат значително влияние върху околна среда с историческо значение в България, като засягат не само интегритета на обектите и структурата им, но и тяхната среда. Ето защо влиянието на политиките и действията в СОПТ трябва да бъде оценявано както на фона на преките влияния върху структурния интегритет на обекта, така и на фона на влиянията върху средата на определения обект или структура. 4.12. Използване на земята и селско стопанство Основните влияния на дейностите в България са точково замърсяване, екстрагиране и регулиране на разхода с по-малки влияния на дифузното замърсяване. В България селското и горското стопанство и градската канализация са трите ключови източника на дифузно замърсяване и с оглед на това, че значителен процент от земята в България се използва за селско или горско стопанство, тези две области имат значителен потенциал за въздействие върху околната среда. Селското стопанство и в по-малка степен горското стопанство допринасят значително за замърсяването с нутриенти, като селското стопанство е идентифицирано като основен източник на нутриенти за пресните води и почвените води. Увеличеното количество нутриенти може да повлияе на биологическото разнообразие на пресните води и това, както и химическия състав на водите ще бъде изследвано при оценяването на качеството на водите съгласно разпоредбите на рамковата директива за водите. 4.13. Газове, причиняващи парников ефект и промени в климата Научните доказателства все повече предполагат, че промяната в климата е реалност и могат да се очакват значителни промени в климатичните модели, като увеличени засушавания, наводнения, застудявания и силни бури. За да се разгледа нарастващия проблем с промяната на климата, глобалната общност прие през 1992 г. рамкова конвенция на ООН за промените в климата, а през 1997 г. и Протокола от Киото. България също така се е ангажирала с борба с глобалните климатични промени посредством прилагането на конвенцията на ООН за промените в климата и Протокола от Киото. България може да участва в международните гъвкави механизми, предвидени от Протокола от Киото и наричани „съвместни проекти за реализация” и „международния обмен на емисии”. Тези механизми биха позволили на страната да привлече чуждестранни инвестиции в производствата, които отделят газове, причиняващи парников ефект. За да участвва в гъвкавите механизми нашата страна трябва да създаде необходимата институционна и правна рамка. България ще може да участва в обмена на емисии на газове, причиняващи парников ефект, в ЕС след присъединяването си към Евросъюза. 4.14 Вероятно развитие на околната среда без прилагането на СОПТ Правилата за СЕО налагат екологичния доклад да разгледа как българската околна среда би се развила ако СОПТ въобще не се прилага. Това е теоретичен въпрос, тъй като разработването и прилагането на СОПТ в периода 2007-2013 е в дотолкова напреднал стадии на планиране, че е ясно, че въпросът е кога, а не ако. Има два основни начина, по които развитието на околната среда без прилагането на СОПТ може да бъде анализирано. Първият предполага, че има финансиране на инфраструктурно развитие в България посредством съществуващи финансови механизми. Вторият предполага, че няма налично финансиране за подпомагане на дейности в България. При съществуващите механизми за финансиране, които подпомагат дейностите за инфраструктурно развитие в България, от време на време може да се види липса на координиране между финансовите механизми. Ето защо може да се каже, че без прилагането на СОПТ е вероятно инфраструктурното развитие в България да бъде понякога бавно и откъслечно. Това, от една страна, би довело до по-малко влияние върху околната среда поради намалената активност, но от друга би довело до пропускане от страна на държавата на възможността за институционализирана защита на околната среда посредством прилагането на основна координирана секторна програма като СОПТ. Това е подкрепено от факта, че при първия сценарии има потенциал фокусът на финансирането да бъде директно върху финансираните дейности, което може да е икономически изгодно и че ще се обърне малко внимание на финансирането на тези дейности, които предлагат социални и/или екологични ползи, освен ако икономическите ползи също не са предвидими. Въпреки че има много възможности за реализиране на дейности в България, които биха довели до увеличени екологични и/или социални ползи, както и икономически ползи, те може би не са непосредствено видими и следователно вероятно са по-малко вероятни за реализиране. При втория сценарии би могло да има икономически, социални и екологични влияния в резултат на липсата на финансиране за дейности за развитие на инфраструктурата. Подобреният достъп е изключително важен за гарантирането на жизнеспособността на предприятията и общините и без него общините ще се борят за оцеляване и ще се стигне до отрицателни влияния върху околната среда. Неуспехът на селските предприятия може да доведе до разпадане на местните общности, защото хората ще се преместят в търсене на работа. Накрая, тъй като по-голямата част от обсега на СОПТ е понастоящем насочена към подобряване на инфраструктурата, оптимизирането на нейното функциониране и правенето й по-безопасна, отсъствието на СОПТ ще премахне тези ползи. Обаче има потенциални ползи за околната среда, които биха могли да се постигнат, ако се прекрати финансирането на определени дейности. По-слабото инфраструктурно развитие и по-слабия достъп биха довели до по-слаба дезинтеграция на дивата природа и по-малък натиск върху съществуващите ресурси и местностите с природно значение. 5. ЦЕЛИ И КОНТЕКСТ НА СТРАТЕГИЧЕСКАТА ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА 5.1. Въведение Този раздел разглежда в подробности процеса, който се извършва за определяне на предложените цели, на фона на които трябва да се оценява СОПТ по време на СЕО. Първата стъпка в процеса е идентифицирането на тези политики и планове, които се смятат за релевантни на СОПТ и определяне на тяхното потенциално влияние (влияния) върху СОПТ и/или влиянието на СОПТ върху тези политики и планове. Посредством използването на тази информация и основните екологични данни в глава 4 бяха определени основните екологични въпроси и идентифицирани екологичните цели на СОПТ. 5.2. Основни екологични въпроси В основните екологични данни в глава 4 са идентифицирани основните ключови екологични проблеми, пред които се изправя България по отношение на СОПТ:
Тази информация беше използвана за идентифициране на ключовите цели на СЕО, които са обсъдени по-долу. 5.3. Приоритети на политиката В съответствие с транспортната и екологична политика на ЕС както и с българското държавно законодателство, политическите приоритети, които са изложени, са:
5.4. Одобряване на стратегическите алтернативи Директивата налага оценката на „разумните алтернативи вземащи като се вземе под внимание текущото познание и методи на оценка" [Член 5(1)]. Във всеки случай тя трябва да е нормална практика, когато се разработва план или програма за предлагане на различни начини за изпълнение на целите. Положителните, както и отрицателните ефекти трябва да се отбележат. Това често ще бъде повтарящ се процес, като алтернативите се ревизират за подобряване на положителните ефекти и намаляване на отрицателните. При всички случаи е важно да се подчертае, че целта на СЕО не е да решава, какви алтернативи трябва да се изберат за плана или програмата. Това е задача на вземащите решения, които трябва да направят избора на плана или програмата, които трябва да бъдат приети. СЕО просто трябва да предоставят информация относно съответните влияния върху околната среда на алтернативите. Като цяло категориите на влияние върху околната среда получават различни приоритетни нива в различни ситуации, а проблемите зависят от гъвкавите алтернативи. Алтернативите, които се разглеждат на проектово, коридорно и мрежово ниво, варират, а също така и между транспортните инфраструктурни планове. Основната разлика е между:
Във всички случаи влиянията се смятат за релевантни, ако:
Най-голямата изгода се получава, когато се разгледат инфраструктурните и политическите алтернативи; комбинирането на социо-икономическите, икономическите, транспортни и екологични оценки прави възможни алтернативите, които трябва да се идентифицират, които са желателни от гледна точка на редица перспективи и могат да изпълнят повече от един вид цел. При одобряването на транспортните проекти като общо правило алтернативите трябва да се идентифицират с оглед на цялостните цели, които са посочени за транспортния коридор. Алтернативите трябва да се сравняват една с друга и със сценария „бизнес като обикновено”. Този сценарий играе важна роля във вземането на решения тъй като предоставя основа, с която да се сравняват ефектите от алтернативите и подчертава екологичните/ устойчиви приложения на липсата на действие по вариантите за стратегическа политика и инфраструктура. Алтернативите могат след това да бъдат сравнени с предвиденото приложение на настоящия или съществуващ план, за да се покаже какво би се случило без новия план или програма. След това може да сравни този резултат с настоящите екологични условия, за да се покаже кои алтернативи биха подобрили или влошили настоящите условия. Важна алтернатива, която трябва да бъде разгледана, е опцията, наричана често пъти „отстраняване”. В много случаи отстраняването на една потребност е екологично и социално по-добър вариант. Типичен случай на отстраняване е например подобряването на местните удобства или услуги (работа от вкъщи, информационни технологии), за да се намали нуждата от пътуване. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|