10 клас
35 седмици по 2 часа – 70 часа годишно
Уроци за нови знания – 53 часа
Уроци за писмени работи – 4 часа
Уроци за литературни упражнения – 4 часа
Уроци за извънкласно четене – 4 часа
Резервни уроци – 5 часа
К-во часове
|
Съдържание на учебния материал
|
Държавни изисквания към степента на общообразователната подготовка на учениците
|
1
2
2
2
2
|
СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
ПРЕЗ 9-10 ВЕК
КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКА ТРАДИЦИЯ В РАЗВИТИЕТО НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Историческата съдба на българската литература. Две епохи и две линии в развитието на старобългарската литература.
Особености и периодизация на старобългарската литература. Жанрова система на старобългарската литература. Старобългарските ръкописни книги и техните създатели. Средновековна литературна символика.
Славянските първоучители Кирил и Методий. Житието в жанровата система на старобългарската литература. „Пространните жития на св.св.Кирил и Методий”-библейски образци и символика, идеализация в изграждането на агиогероите.
Кирило-Методиевите ученици в България.
Климент Охридски-виден ученик на Кирил и Методий и създател на Охридската книжовна школа. „Похвално слово за Кирил” – особености на жанра в сравнение с житието.
ЗЛАТНИЯТ ВЕК НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА
Книжовническият кръг на цар Симеон.
„За буквите”- аргументирана защита на славянското писмо. Жанрови особености. Личността на Черноризец Храбър.
Йоан Екзарх. «Шестоднев” - компилативен характер на творбата. Жанрови особености (синтез между естествознание, богословие, философия, литература, отразяващи научното равнище на времето).
ТЕОРЕТИЧНИ ПОНЯТИЯ: жанрова система, житие, библейска символика, идеализация, агиогерой, книжовна шrола, аргумент, полемика, похвално слово, компилация, синтез, богословие,
философия, синкретизъм.
|
Ученикът трябва:
Да познава особеностите на средновековната българска литература като част от културата на европейското православно християнство (като отчита влиянието на византийския модел върху нея и стремежът за създаване на оригиналната старобългарcка книжнина).
Да разказва за живота и делото на солунските братя, за значението на техните мисии сред славянството.
Да ситуира изучаваната литературна творба в породилата я културна система и да я анализира в съответствие с присъщата й културна и художествена норма.
Да осъзнава ролята на просветителското дело на Кирило-Методиевите ученици за съхраняване на славянското писмо.
Да откроява значението на Охридската книжовна школа в развитието на просветителското дело, както и за развитието на старобългарския език.
Да анализира творбите според нормите и изискванията на жанра.
Да умее да извлича от текста представа за личността на автора.
| |
1
1
3
|
СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
ПРЕЗ 12-14 ВЕК
Апокрифи.Средновековната представа за отвъдния свят. Апокриф „Ходене на Богородица по мъките”, „Апокриф за праведния Енох”
Евтимий Търновски – писател, народен водач, последен български патриарх. Търновска книжовна школа.
Григорий Цамблак „Похвално слово за Евтимий”. Личността на автора и героя. Образът на народа според словото.
Разбирането на Григорий Цамблак за връзката «писател-народ».
ТЕОРЕТИЧНИ ПОНЯТИЯ: средновековие, апокриф, похвално слово, „плетение словес”
|
Ученикът трябва:
Да задълбочи уменията си за осъществяване на литературен анализ, като:
- проблематизира откритите
структурни и тематични
особености на творбата във връзка с основната хуманитарна
проблематика на епохата;
- свързва особеностите на творбата с характерните за епохата
художествени и естетически норми;
- отчита проявите на индивидуалния стил.
Да сравнява жанровите особености на похвалните слова от ІХ и ХІV век.
| |
1
1
2
1
2
3
3
3
|
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАДАНЕ. ОСОБЕНОСТИ НА ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА.
Характерни черти на българската литература през Възраждането. Периодизация. Възрожденската литература и нейното историческо значение. Проблемите на националната общност и индивида.
Ролята на Ю. Венелин, В.Априлов, Е. Мутева, Д.Чинтулов, З.Княжески, Б.Петков, И.Богоров, Н.Геров, братя Миладинови, П.Берон и други за развитието на интереса към фолклора, новобългарската просвета и литература.
Паисий Хилендарски сред монасите от Хилендар – ревността за своя народ. „История славянобългарска”-патриотична програма на Българското възраждане. Идеите, вложени в двете Предисловия. Синкретичният характер на творбата.
Софроний Врачански. Жизнен и творчески път. ”Житие и страдания на грешния Софроний” – автобиография и документ на епохата.
РЕВОЛЮЦИОННИТЕ ИДЕАЛИ НА ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ. НЕПРИМИРИМАТА ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ И ЛИДЕРСКОТО СЪЗНАНИЕ НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПИСАТЕЛ
Начало на новобългарската поезия. Добри Чинтулов. „Стара майка се прощава със сина си”. Революционните песни на Чинтулов- химни на българското юначество „Стани, стани, юнак балкански”, „Къде си вярна ти, любов народна?”, „Вятър ечи, Балкан стене”. Образът на юнака в песните на Д.Чинтулов
П.Р.Славейков – поет-гражданин. „Не пей ми се” и „Жестокостта ми се сломи”. Мотивите за красотата на родното и картините на българския национален живот в поемата „Изворът на Белоногата”.
Любен Каравелов- жизнена и творческа биография. Московският период от живота и творчеството на писателя. („Памятники народного быта болгар”). Публицистична и революционна дейност. Усъвършенстване на повествователния жанр. Изображение на възрожденския бит на българина в повестта „Българи от старо време”. Художествената роля на лирическите отклонения в повестта. Стихотворение «Хубава си, моя горо».
Българо-украински културни връзки през Възраждането
РАЗВИТИЕ НА ВЪЗРОЖДЕНСКАТА
ДРАМА И ТЕАТЪР
Д. Войников. Начало на българската драма.
„Криворазбраната цивилизация” – утвърждаване на народните ценности, сатиричния план на подражанието.
В.Друмев – автор на първата психологическа драма в българската литература. „Иванко, убиецът на Асен І ”
ТЕОРЕТИЧНИ ПОНЯТИЯ: Възраждане, поет-гражданин, повест, бит, лидер, лирическо отклонение, публицистичен жанр, драма, пиеса, комедия, драматичен герой, драматичен конфликт
|
Ученикът трябва:
Да анализира и интерпретира
особеностите на възрожденската литература.
Да осъзнава и коментира свободата като висша ценност за героя на възрожденската литература.
Да разказва за ролята и приноса на видните възрожденци в изграждането на новобългарската просвета и култура.
Да възприема „История славянобългарска» като начало на национално-освободителната идея чрез провокиране на гордостта от историческото минало.
Да анализира и коментира в разглежданите творби характерните за възрожденската епоха национални проблеми.
Да рецитира стихотворенията на първия български революционен поет.
Да се научи да анализира поетична творба, като я поставя в исторически контекст и коментира специфичните й особености.
Да анализира художествените произведения с оглед на водещите идеи на Възраждането, на поетиката и стилистиката на творбите.
Да коментира връзката между строежа на творбата и спецификата на обществената функция на литературата както й специфичният й начин на въздействие.
Да обяснява ролята на възрожденския общественик и творец за развитието на революционните идеи и традициите на българската проза.
Да създава собствени интерпретативни съчинения върху текстове на старобългарската и възрожденската литература.
Да знае съдържанието на драматичните текстове, да преразказва отделни фрагменти, да открива драматичния конфликт, да характеризира героите, изказвайки собственно отношение към техните постъпки и поведение.
Да откроява отличителните черти на драмата.
|
1
5
|
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
В НАВЕЧЕРИЕТО НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Национална революция и литература. Исторически контекст. Литература и култура през 70-те години на 19 век .
Христо Ботев- поет, публицист, ревлоюционер и идеолог на българската национална революция.
Лирическият герой в ранните Ботеви стихотворения – трагичното изживяване на самотата и безразличието на съвременниците към националните проблеми (”Майце си”, „Към брата си”, „Елегия”, „До моето първо либе”)
Светът на робството и свободата в поемите „Хайдути” и „На прощаване”
Мотивът за смъртта и безсмъртието в „Хаджи Димитър”.
Разумът и саможертвата срещу заблудите и примирението (”Борба” и „Моята молитва”).
Трагизъм и безнадеждност в „Обесването на Васил Левски”.
ТЕОРЕТИЧНИ ПОНЯТИЯ: елегия, поема, мотив, балада, образ, общочовешко.
|
Ученикът трябва:
Да осмисля националните идеали, намерили израз в литературата.
Да разказва за живота и дейността на Христо Ботев.
Да обяснява ролята на Ботевите поетически послания за формиране на националните и общочовешки ценности.
Да рецитира изразително предвидените за научаване наизуст творби от Христо Ботев.
Да усъвършенства уменията си за анализ на лирическа творба
Да прави разлика между понятията поет и лирически герой.
Да осмисля ролята на поетическия
език и стихосложението за формиране на художествения смисъл и въздействие.
Да коментира националните и общочовешки мотиви в поезията на Христо Ботев.
| |
1
1
1
2
1
3
2
2
1
1
2
|
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО КРАЯ НА 19-ТИ ВЕК
Българската литературата от първото следосвобожденско десетилетие до края на 19-ти век. Обзор.
Иван Вазов – живот и творчество.
Българският език и българското – най – висша ценност във Вазовия поетичен свят „Българският език”, „Де е България”, „На България”, „Отечество любезно, как хубаво си ти!” и др.
«Епопея на забравените» - история, превърната в поетическа легенда; противопоставяне на забравата. Светостта на подвига в одата „Левски”, трагизъм и величие в индивидуалната и колективна участ на перущенци „Защитата на Перущица” („Кочо”)„Опълченците на Шипка” – преклонение пред подвига на опълченците.
Повестта „Чичовци» - строеж, проблематика, персонажи.
„Под игото” – първият български роман. Тема, сюжет, композиция. Изображение на характерите чрез сцените на обществения и семейния бит в романа. Професионалният революционер в образа на Огнянов, мотивите за слепотата, пиянството, лудостта и гибелта в „Пиянството на един народ”.
Разказите на Иван Вазов. Величие и героизъм в делничното „Една българка”. Следосвобожденската действителност в разказа „Дядо Йоцо гледа”.
Басните на Стоян Михайловски. „Химнът на Кирил и Методий” – вдъхновена прослава на нетленното дело на славянските първоучители.
Творчеството на Алеко Константинов - завоюване на нови литературни пространства и нови конвенции за писане. Понятията: Народ, Родина. Свобода. Позицията на твореца.
Алеко Константинов като фейлетонист. Фейлетоните „Разни хора - разни идеали» – проблеми, авторова позиция, структура, език.
«Бай Ганьо». Главният герой като антипод на автора. Особености в структурата на творбата и повествованието (разказ в разказ). ТЕОРЕТИЧНИ ПОНЯТИЯ: национална митология, ода, епопея, християнска символика, повест, персонаж, пародия на героичното, ново художествено мислене, роман, мотив, метафора, разказ, сюжетни елементи, ретроспекция, фейлетон, структура, разказвач, повествование, антипод.
|
Ученикът трябва:
Да разбира приноса на българската
литература за изграждане на националната
идентичност, националното самосъзнание и националните идеали.
Да притежава системни знания за строежа и функционирането на художествената творба, да умее свободно да навлиза в изучаваната творба, да си служи със специфична литературоведска терминология.
Да коментира различни фрагменти от текстовете, да дава оценка на героите, да определя авторовото отношение към героите.
Да рецитира изразително предвидените за научаване наизуст творби от Иван Вазов.
Да разкрива идейния смисъл на творбите, да отбелязва особеностите на поетическия език.
Да коментира изостаналостта на чичовците от проблемите на своето време и авторовото отношение към тях.
Да обяснява конкретни исторически събития и тяхното отражение в художествените произведения на Ив. Вазов. Да рисува словесно портретите на героите, да сравнява образите на Огнянов и Соколов
Да отделя сюжетно-композиционните елементи на творбите, да определя ролята на пейзажа, да сравнява персонажите.
Да обяснява значението на понятието «ретроспекция»
Да анализира изучените творби като съпоставя басните в различните славянски литератури. Да рецитира химна и да коментира ролята на Кирилометодиевото дело за славянския свят.
Да разказва за Алеко Константинов като антитеза на своите герои.
Да коментира фейлетонното творчество на писателя във връзка с девалвацията на ценностите в следосвобожденското време
Да разсъждава върху проблема за актуалността на героя и творбата.
Да обяснява значението на понятието «байганьовщина».
|
Сподели с приятели: |
