2. Води
Районът на инвестиционното предложение обхваща части от средните поречия на реките Марица и Тунджа и от горната, близка до вододела, част от водосбора на р. Русокастренска.
Трасе на инвестиционното предложение
Повърхностни води
Основни речни артерии, който се засягат от запад на изток в обхвата на Лот 2 са: реките Азмака (Берекетска), Бедечка, Азмака (Коленска), Оряховска и Блатница, които са леви притоци на р. Сазлийка от басейна на р. Марица.
поречие Марица
Басейнът на река Марица се засяга главно водосбора в горното течение на левия й приток р.Сазлийка. Той включва няколко малки реки, извиращи от източната половина на Сърнена Средна гора и на изток от Чирпанските възвишения.
От запад на изток това са реките Ракитница (Сюютлийка), Азмака и Бедечка, р. Оряховска (Куруджа) и р. Блатница, основните, формиращи оттока на р.Сазлийка в тази част от поречието й.
Тези реки, а й останалите притоци на р. Сазлийка, пресичат и оформят Старозагорското поле между Чирпанския праг и Светиилийските възвишения.
Реките западно и северно от град Стара Загора са от типа чакълест, полупланински тип и планински каменен тип. Това са р. Ракитница, Азмака, Бедечка, останалите реки, както показва и самото име на р.Блатница са от типа малки блатни реки.
Представени повърхностните водни тела в обхвата на обекта от водосбора на р. Сазлийка, са определени като силномодифицирани водни обекти.
Основанията за това са главно корекции на коритата на тези реки и регулиране на оттока чрез изграждане на микроязовири.
Състоянието на повърхностните водни тела се оценя на базата на провеждания мониторинг на тяхното екологично и химично състояние.
Екологичното състояние на повърхностните водни тела в разглежданата част от поречието на р.Сазлийка с определя като лошо по отношение на хидроморфологичните и биологични е представено в табли показатели и като много лошо по отношение на физикохимичното им състояние.
поречие Тунджа
От поречието на р.Тунджа се засяга самата река в района на нейното средно течение и нейните два леви притока – р. Мараш и р. Мочурица. Р. Мараш, след пресичане на трасето на магистралата, се влива в р. Мочурица. Двете реки се категоризират като малки блатни реки, а също така и като силномодифицирани, основните причини за това са изградени МВЕЦ, изградени микроязовири, баластриери и корекции на коритата на реките
Екологичното състояние на разглежданите водни тела се определя като лошо общо състояние на река Мочурица и притоците й.
поречие река Русокастренска
Поречието на река Русокастренска практически не се засяга от реализацията на инвестиционното предложение и за нея са представени данни само за информация.
В обхвата на Лот 2 са изградени напоителни системи: „Напоително-отводнителна система Стара Загора”. Строителството на АМ „Тракия” засяга напоителни и отводнителни канали от системата, поради което се налагат частични реконструкции на съответните съоръжения.
А/ Напоително-отводнителна система Стара Загора
• Преминаване на отводнителен канал под АМ „Тракия” на км 210+140 „Калояновец – Бъдеще”, в землището на с. Бъдеще. Дължина L=812 м.
Проектната разработка включва:
-
преминаване на канала със стоманобетонови касети 2х150 см под АМ”Тракия” с L=47 м;
-
изместване на трасето на отводнителния канал;
-
преминаване със стоманобетонови касети 2х150 см под пътен възел „Ст. Загора - Димитровград”
• Преминаване на напоителен канал под АМ „Тракия” на км 210+148 и пътна връзка Стара Загора – Димитровград, в землището на с. Загоре. Дължина L = 322 м.
Проектната разработка включва:
-
преминаване на канала с водосток Ф150 см под АМ „Траки” на км. 210+148;
-
изместване на трасето на напоителния канал;
-
преминаване с дюкер Ф1500 см под пътния възел „Ст. Загора-Димитровград”
• Изместване на напоителен канал успоредно на АМ „Тракия” от км 212+800 до км 213+100 и пресичането му през АМ „Тракия” на км 213+100, в землището на с. Коларово.
Проектната разработка за канала включва:
-
изместване на напоителния канал извън сервитута на АМ”Тракия”;
-
преминаване под АМ”Тракия” посредством стоманобетонова касета с L=46 м.
• Изместване на отводнителен канал и преминаване през АМ „Тракия” на км 214+600. в землището на с. Коларово.
Проектната разработка включва:
-
изместване трасето на канала, като новото трасе е с L=286.86 м в изкоп;
-
преминаване под АМ”Тракия” посредством стоманобетонова касета с L=48 м.
• Преминаване на отводнителен канал „С-11-1” през АМ „Тракия” на км 217+000, в землището на с. Коларово и с. Боздуганово.
Проектната разработка за канала включва:
-
преминаване под АМ”Тракия” посредством стоманобетонова касета с L=53 м.
• Изместване на отводнителен канал успоредно на АМ „Тракия” между км 219+080 и км 219+240, в землището на с. Боздуганово.
Проектната разработка включва:
-
изместване трасето на канала извън сервитута на магистралата между км 219+080 и км 219+240. Дължината на новото трасе е L=160 м.
• Реконструкция на покрит напоителен канал на пътен възел гр. Нова Загора - етапна връзка при км 0+567, в землището на с. Дядово. Дължина L=155 м.
От км 248 до 313 (Лот 3 и Лот 4) магистралата попада във водосбора на р. Тунджа и нейния най-голям приток по водосборна област р. Мочурица (1278 км2 и дължина 55 км.) В участъка на магистралата в р. Тунджа се вливат реките Асеновска, Арка и Мочурица. Река Калница в горното си течение отводнява район между селата Полско Пъдарево и Биково. В крайната част на етапа трасето минава в северните части на Тунджанско-Странджанската хълмиста област, съставна част от която е Карнобатско-Айтоското поле. Пресича плоския и нисък вододел между реките Мочурица и Русокастренска. В тези участъци на АМ „Тракия” не се засягат напоителни системи.
Подземни води
Поречие река Марица
Инвестиционното предложение попада изцяло в обхвата на Средногорската зона, и по – конкретно на нейните структурни елементи – Старозагорска ивица, Светиилийска единица и включеното между тях Загорско понижение.
Пукнатинно-карстовите подземни води - в Старозагорската ивица (Брезовско - Ямболска зона)
Старозагорската ивица обхваща района източно от Брезово в посока към Стара Загора - Змейово и оттам към Каменово-Злати войвода, достигайки на изток до с. Николаево. Изградена е основно от флишки седименти (варовици, мергели и пясъчници) в южната и западна част на района и вулканогенно-седиментна задруга и варовикова задруга в останалата част на района. Тук водите са предимно хидрокарбонатни, калциево-магнезиеви, а минерализацията им се изменя от 400 до 750 мг/л. Твърдостта им варира между 12 и 23 Нº. Тези отложения заемат значителна площ от около 520 км2. При експлоатационен модул на подземен отток 0.2-0.3 л/с/км2 експлоатационният ресурс на Старозагорската ивица възлиза на около 150 л/с.
Карстовите води в Свети Илийските възвишения
В Свети Илийските възвишения акумулиращите водата доломити на Боснекската свита изграждат тясна ивица между селата Дядово и Питово с обща площ около 10 км2. Тук чрез извори и каптажи на повърхността се дренира дебит около 17 л/с. Като се има предвид, че в района на с. Езеро непосредствено СЗ от възвишенията се е дренирал извор с дебит 30 л/с, чиято вода сега е прихваната от сондажи с дебит около 35 л/с, общият модул на оттока е 5.2 л/с/км2.
Порови води в Маришкия басейн
Маришкият басейн обхваща района между Меричлери на запад и Св. Илийските възвишения, Манастирските възвишения и Сакар планина на изток. Северна граница са южните склонове на Сърнена гора, а южна - р. Марица. Този район се поделя на две части - Марбас-запад и Марбас-изток, разделени помежду си от р. Сазлийка, попадаща в издигната блоково-разломна структура. В района преобладават площите, на които в дълбочина е развит неогенски водоносен хоризонт. Неогенските материали като цяло са слабоводоносни и не са перспективни за водоснабдяване. По състав тези води са предимно хлоридно-натриеви до хлоридно-сулфатни или хлоридно-хидрокарбонатни, натриеви (натриево-калциеви) с минерализация 1.5 - 3.5 г/л, най-често 2.4-2.6 г/л. В източната част на басейна водообилността на неогена също е незначителна. Тук напорният надвъглищен хоризонт е разкрит със сондажи и на север до Новозагорското поле, където се припокрива от алувиално-пролувиални отложения.
Кватернерните подземни води в района на Маришкия басейн са представени от алувалните отложения на по-големите реки - Сазлийка, Сюютлийка, Овчарица, Соколица и Блатница. Терасите на тези реки се характеризират с модул на подземния отток М= 3-5 л/с/км2. Терасата на Сазлийка под гр. Раднево с площ 69 км2 е с проводимост на пласта Т = 200-500 м2/дн. За Сюютлийка тези величини са съответно 62 км2 и Т=100-200 м2/дн, а за терасите на Овчарица и Соколица - общо 42 км2 и 50-100 м2/дн. Терасата на р. Блатница заема 24 км2, а проводимостта на пласта там е от 200 до 500 м2/дн. При обща площ на тези тераси от около 200 км2, среден валеж от 600 мм и при коефициент на инфилтрация 0,15 естествените ресурси възлизат на около 570 л/с.
В района значително развитие имат и плеистоценските алувиално-пролувиални отложения на Старозагорско - Новозагорското поле.
В терасата на р. Сазлийка преобладаващите води са хидрокарбонатно-сулфатни, калциево-натриеви до калциево магнезиеви. Минерализацията обикновено е между 0,9 и 1 г/л. Преобладават твърдите и много твърди води (последните с повече от 9 мгекв/л).
Мониторингът на ПВТ се извършва в два аспекта качествен и количествен.
На тази основа като подземни водни тела в лошо химично състояние са определени следните:
-
Код BG3G000000Q012 - Порови води в Кватернер - Марица Изток
-
Код BG3G0000PgN019 - Порови води в Палеоген - Неоген - Марица Изток
Количественото състояние на подземните водни тела се извършва по балансов метод, като се вземе в предвид връзката на повърхностните водни тела с подземните.
Този подход дава възможност да се прецени, че подземните водни тела са в добро количествено състояние.
поречие река Тунджа
От територията на басейна на река Тунджа в обсега на проекта попада основно Сливенско-Стралджански хидрогеоложки район.
Сливенската част от Стралджанския грабен е запълнена почти изцяло от кватернерни алувиални, алувиално-пролувиални и пролувиално-делувиални образувания на р. Тунджа и нейните леви притоци Селиминовска, Асеновска и др. реки. В североизточения фланг в скалния пълнеж участвуват еоценски (пъстра серия) и неогенски (главно глинести), неводоносни седименти. Пак в източното крило котловината е усложнена от Каменския хорст, който е изграден от горнокредни скали.
Стралджанската част е изградена преимуществено от слабо водоносни неогенски отложения. Подземни води, които имат стопанско значение са формирани в алувиалния конус на Мараш, терасата на р. Мочурица и на трето място – в пролувиалния шлейф в северното крило.
Алувиалните отложения на р. Тунджа в Сливенската част са представени от добре промити разнозърнести чакъли с пясъчно-гравиен запълнител. Тяхната дебелина се изменя от 10 до 30 м. Алувиалните конуси и пролувиалните наслаги са изградени от несортирани разнозърнести чакъли с пясъчно-гравиен и глинест запълнител. Всред тях се установяват слоеве от глини с чакълни зърна. В пролувиалните и алувиалните отложения е формиран главно грунтов поток, който има посока към реката. Водопроводимостта на кватернерните образувания има стойности от 238 до 3384 м2/дн като най-ниската е в присклоновите части. В източната (Стралджанска) част дебелината на Марашкия алувиален конус и пролувиалните наслаги достига до 30-40 м. В разреза преобладават чакълите с глинесто-песъчлив запълнител. Водопроводимостта достига до 250 м2/дн. Кватернерните образувания в района могат да се разглеждат като силно водообилни в западната част и умерено водообилни в Стралджанската.
В Сливенско-Стралджанския район подземните води в алувиалните и пролувиалните отложения имат обща минерализация от 0.3 до 0.9 г/л. По състав те са хидрокарбонатно-калциеви и хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви.
На базата на принципите за провеждане на мониторинг на подземните води, описан накратко за подземните водни тела от поречието на р. Марица, състоянието на водите от Сливенско- Стралджанска район, се определя като лошо, както в количествено, така и в качествено (по химичен състав) отношение.
Основно това определяне е на повишените съдържание на нитратни йони.
Очаквани въздействия
Инвестиционните предложения за реконструкция на инфраструктурни съоръжения на други ведомства, съпътстващи магистралното трасе, не са свързани с водоползване и дейности в повърхностни водни обекти както по време на строителството така и при тяхната експлоатация.
Поради ограничения обхват и обем на строителните работи спрямо основния проект, негативни въздействия върху състоянието на водите не могат да се очакват.
Сподели с приятели: |