Програма за действие на институция на Съюза. На второ място, считам за необходимо да се отчете

72.      По принцип практиката на Съда би могла да се разбира в подкрепа на подобно тълкуване. Съгласно практиката по жалби за отмяна е недопустимо да се обжалват актове, които нямат правно действие(36). Конкретно в контекста на преюдициалните запитвания Съдът вече е обявявал за недопустими актове за преюдициално запитване за валидност на нетипични актове, които не се публикуват и нямат задължително действие(37). Според много от страните по настоящото дело към тази категория спада и програмата за ОПТ, обявена на 6 септември 2012 г. от председателя на ЕЦБ на пресконференция и след това в прессъобщение, в което са изложени основните ѝ технически аспекти.

73.      Въпреки това по причини, които ще изложа по-нататък, считам, че програмата за ОПТ представлява акт, чиято валидност подлежи на преценка в преюдициално производство за проверка на валидност. Това заключение се основава на две различни съображения. На първо място, според мен от определящо значение е обстоятелството, че става въпрос за акт, който по своята същност установява обща програма за действие на институция на Съюза. На второ място, считам за необходимо да се отчете особеното значение на публичните съобщения при провеждането на съвременната парична политика на ЕЦБ.

74.      Като предпоставка за обжалваемост на актовете Съдът още от първите години на дейността си изисква те да са обвързващи и да могат да произвеждат правно действие(38). Тези предпоставки трябва да са налице едновременно, макар че понякога, както например при преюдициалния контрол за валидност на препоръките, те се явяват алтернативни(39).

75.      Въпреки това считам, че двете предпоставки се преценяват по различен начин в зависимост от прекия адресат на обжалвания акт. Както ще покажа по-нататък, когато обжалваният акт представлява мярка по изготвяне на обща програма за действие, предназначена да обвърже самата институция, която е издала акта, съдебната практика е по-гъвкава при прилагането на двете предпоставки, отколкото когато актът съдържа мярка с конститутивен ефект върху правоотношенията с трети лица. Причината е, че общите програми за действие на публичните органи могат да приемат нетипични форми и въпреки това да са годни да окажат пряко въздействие върху правоотношенията между частноправни субекти. Обратно, мерките, чиито преки адресати са частноправни субекти, трябва непременно да отговарят на определени условия за форма и съдържание, иначе се смятат за нищожни.

76.      Всяка обща програма за действие като тук разглежданата може да бъде изготвена чрез нетипични техники, може да има за адресат самия орган, издал акта, може от външна страна дори формално да не съществува, но фактът, че е възможно тя да въздейства по решаващ начин върху правното положение на трети лица, дава основание за не-формалистичен подход към въпроса за третирането ѝ като „акт“. Обратното носи риск някоя институция да обезсмисли системата от актове и съответстващите ѝ юридически гаранции, като издава актове с външно действие под формата на общи програми.

77.      Практиката на Съда демонстрира особена гъвкавост, що се отнася до подобен род общи програми за действие, които могат да имат външно действие.

78.      Постановеното през 1971 г. решение Комисия/Съвет (известно като „AETR“)(40) е важна отправна точка, тъй като в него, наред с останалото, се обсъжда дали следва да се окачествят като акт разискванията на Съвета във връзка с преговорите и сключването на международно споразумение от държавите членки. Според Съвета тези разисквания не са обжалваем акт нито по форма, нито по предмет или съдържание, а са политическо споразумение между държавите членки в рамките на Съвета, с което нито се създават права или задължения, нито се изменят съществуващите права и задължения.