Програма за действие по околната среда: Към устойчиво развитие Европейска Общностна програма за политиката и действията по отношение на околната среда и устойчивото развитие



Дата24.07.2016
Размер202.02 Kb.


ДИРЕКТИВА 2001/42/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 27 юни 2001 година
относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,


Като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално Член 175(1) от него,

Като взеха предвид предложението на Комисията1,

Като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет2,

Като взеха предвид становището на Комитета за регионите3,

Действайки в съответствие с процедурата, предвидена в Член 251 от Договора4, в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 21 март 2001 година,

Тъй като:



  1. Член 174 от Договора предвижда, че Общностната политика по околната среда следва да допринася, inter alia, за съхраняването, защитата и подобряването на качеството на околната среда, защитата на човешкото здраве и благоразумното и рационално използване на природните ресурси и че следва да е основана на принципа за предпазливост. Член 6 от Договора предвижда, че изискванията за защита на околната среда следва да бъдат интегрирани при определянето на Общностните политики и дейности, и по-специално, с оглед подпомагането на устойчивото развитие.

  2. Петата Програма за действие по околната среда: Към устойчиво развитие – Европейска Общностна програма за политиката и действията по отношение на околната среда и устойчивото развитие5, допълнена с Решение на Съвета № 2179/98/ЕО6 относно нейния преглед, потвърждава значението на оценяването на вероятните екологични последици на плановете и програмите.

  3. Конвенцията за биологичното разнообразие изисква страните да интегрират, доколкото е възможно и подходящо, съхраняването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в съответните секторни или междусекторни планове и програми.

  4. Екологичната оценка е важен инструмент за интегрирането на екологичните съображения в подготовката и приемането на някои планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда в държавите-членки, тъй като осигурява такива последици от изпълнението на плановете и програмите да се вземат предвид в хода на подготовката и преди приемането им.

  5. Приемането на процедури за екологична оценка на равнище планиране и програмиране следва да облагодетелства начинанията като предоставя по-последователна рамка, в която да се действа чрез включването на съответната екологична информация при вземането на решения. Включването на по-широка група фактори при вземането на решения следва да допринесе за по-устойчиви и ефективни решения.

  6. Действащите в държавите-членки различни системи на екологична оценка следва да съдържат група общи процедурни изисквания, необходими за постигането на по-високо равнище на защита на околната среда.

  7. Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст на Икономическата комисия на ООН за Европа от 25 февруари 1991 година, която са отнася както до държавите-членки, така и до други държави, поощрява страните по Конвенцията да прилагат принципите й също и към планове и програми; на втората среща на страните по Конвенцията в София на 26 и 27 февруари 2001 година, бе решено да се изготви юридически задължителен протокол относно стратегическата екологична оценка, който би допълнил съществуващите разпоредби за оценка на въздействието нърху околната среда в трансграничен контекст, с оглед възможното му приемане по случай 5-та Министерска конференция “Околна среда за Европа” на извънредно заседание на страните по Конвенцията, насрочена за май 2003 година в Киев, Украйна. Системите за екологична оценка на планове и програми, действащи в рамките на Общността следва да осигурят провеждането на адекватни трансгранични консултации когато изпълнението на даден план или програма, изготвени от една държава-членка, има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда на друга държава-членка. Информацията за планове и програми на други държави следва да бъде представена на реципрочна и еквивалентна основа в рамките на подходяща правна рамка между държавите-членки и тези други държави.

  8. Следователно, необходими са действия на общностно ниво за създаването на минимална рамка за екологична оценка, която да определя общите принципи на системата за екологична оценка и да оставя подробностите на държавите-членки, имайки предвид принципа за субсидиарност. Действията от страна на Общността не трябва да надхвърлят това, което е необходимо за постигането на целите, посочени в Договора.

  9. Директивата е от процедурно естество, и нейните изисквания следва или да бъдат интегрирани в съществуващите процедури в държавите-членки, или да бъдат инкорпорирани в процедури, специално създадени за целта. С оглед избягването дублирането на оценката, държавите-членки следва да имат предвид, където е подходящо, факта, че оценките ще се извършват на различни равнища на йерархия от планове и програми.

10) Всички планове и програми, които се изготвят за няколко сектора, и които определят рамка за бъдещо съгласие за осъществяване на проекти, вписани в Приложения І и ІІ към Директива на Съвета 85/337/ЕИО от 27 юни 1985 година относно оценката на последиците от някои публични и частни проекти върху околната среда7, както и всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива на Съвета 92/43/ЕИО от 21 май 1992 година относно опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна8 има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда, и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка. Когато те определят използването на малки пространства на местно ниво, или представляват незначителни изменения на гореспоменатите планове или програми, те следва да бъдат оценявани само когато държавите-членки определят, че има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда.

(11) Други планове и програми, които определят рамката за бъдещо съгласие за осъществяване на проекти, може да не оказват съществени последици върху околната среда във всички случаи и следва да бъдат оценявани само когато държавите-членки определят, че е вероятно те да имат такива последици.

(12) Когато държавите-членки правят това, те следва да отчитат релевантните критерии, посочени в настоящата Директива.

(13) Някои планове и програми не попадат под настоящата Директива поради особените си характеристики.

(14) Когато се изисква оценка по силата на настоящата Директива, следва да се изготви екологичен доклад, съдържащ релевантната информация, посочена в настоящата Директива, идентифицираща, описваща и оценяваща вероятните значителни екологични последици от изпълнението на плана или програмата, и разумни алтернативи, вземайки предвид целите и географския обхват на плана или програмата; държавите-членки следва да съобщят на Комисията за взетите мерки, които засягат качеството на екологичните доклади.

(15) С оглед допринасяне за по-прозрачното вземане на решения и с цел осигуряване предоставената информация за оценка да е изчерпателна и благонадеждна, необходимо е да се предвиди органите, притежаващи съответни екологични отговорности и обществеността да бъдат консултирани по време на оценката на плановете и програмите, и да се предвидят подходящи срокове, позволяващи достатъчно време за консултации, включително и за изразяването на становище.

(16) Когато изпълнението на даден план или програма, изготвени в една държава-членка, е вероятно да има съществено въздействие върху околната среда на други държави-членки, следва да се предвиди засегнатите държави-членки да влезат в консултации и съответните органи и обществеността да бъдат информирани и да им бъде предоставена възможност да изразят становището си.

(17) Екологичният доклад и становещата, изразени от съответните органи и обществеността, както и резултатите от трансграничните консултации, следва да бъдат взети ппредвид по време на подготовката на плана или програмата и преди приемането им или подлагането на законодателна процедура.

(18) Държавите-членки следва да осигурят, че когато даден план или програма се приемат, съответните органи и обществеността са информирани и релевантната информация им е предоставена.

(19) Когато задължението да се извърши оценка на последиците върху околната среда възниква едновременно по силата на настоящата Директива и друго Общностно законователство, като Директива на Съвета 79/409/ЕИО от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици9, Директива 92/43/ЕИО, или Директива на Европейския парламент и на Съввета 2000/60/ИО от 23 октомври 2000 година, създаваща рамката за общностни действия в областта на политика по водите10, с оглед избягване дублирането на оценката, държавите-членки могат да предвидят координирани или общи процедури, изпълняващи изискванията на релевантното общностно законодателство.

(20) Първият доклад за приложението и ефективността на настоящата Директива следва да се изготви от Комисията пет години след влизането й в сила, и през седем годишни интервали в последствие. С оглед по-нататъшното интегриране на изискванията за защита на околната среда и отчитане на натрупания опит, първият доклад следва, ако е подходящо, да бъде придружен от предложения за изменение на настоящата Директива, и по-специално що се отнася до възможността за разширяване на нейния обхват към други области/сектори и други видове планове и програми,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1




Цели

Целта на настоящата Директива е да предостави високо равнище на защита на околната среда и да допринесе за интегрирането на екологичните съображения в подготовката и приемането на планове и програми, с оглед съдейстие за устойчиво развитие чрез осигуряване, че в съответствие с настоящата Директива, се извършва екологична оценка на определени планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда.



Член 2




Дефиниции

За целите на настоящата Директива:


(а) “планове и програми” означава планове и програми, включително тези съ-финансирани от Европейската Общност, както и всяко техно изменение:


  • които подлежат на изготвяне и/или приемане от орган на национално, регионално или местно ниво, или които се изготвят от орган с оглед приемане посредством законодателна процедура от парламента или правилетството, и

  • които се изискват от законови, подзаконови или администратвни разпоредби;

(б) “екологична оценка” означава изготвянето на екологичен доклад, провеждането на консултации и вземане предвид на екологичния доклад и резултатите от консултациите при вземането на решения и предоставяне на информация за решението в съответствие с членове 4 до 9;


(в) “екологичен доклад” означава частта от документацията на плана или програмата, съдържаща информацията, изискваща се в съответствие с член 5 и Приложение І;
(г) “общественост” означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното законодателство или практика, техни асоциации, организации или групи.

Член 3




Обхват





  1. В съответствие с членове 4 до 9, екологична оценка се извършва на плановете и програмите, посочени в параграфи 2 до 4, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда.




  1. В съответствие с параграф 3, екологична оценка се извършва за всички планове и програми,

(а) които се изготвят за селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, далекосъобщенията, туризма, градско и териториално планиране или земеползване и които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите, изброени в Приложения І и ІІ на Директива 85/337/ЕИО, или


(б) които, с оглед вероятните последици върху местата, са били определени, че изискват оценка в съответствие с член 6 или 7 на Директива 92/43/ЕИО.


  1. Плановете и програмите, предвидени в параграф 2, които определят използването на малки площи на местно ниво, както и незначителните изменения на плановете и програмите, предвидени в параграф 2, изискват екологична оценка само когато държавите-членки определят, че е вероятно те да имат съществени последици върху околната среда.




  1. Държавите-членки определят дали други планове и програми, освен тези, предвидени по параграф 2, които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проекти е вероятно да имат съществени последици върху околната среда.




  1. Държавите-членки определят дали плановете и програмите, предвидени по параграфи 3 и 4 е вероятно да имат съществени последици върху околната среда било чрез тяхното разглеждане за всеки случай по отделно, или чрез уточняване на видовете планове и програми, или пък чрез комбиниране на двата подхода. За тази цел, държавите-членки във всички случаи ще отчитат релевантните критерии, посочени в Приложение ІІ, с оглед осигуряване плановете и програмите, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда, да се обхващат от настоящата Директива.




  1. При разглеждането на всеки случай по отделно, или при уточняване на видовете планове и програми в съответствие с параграф 5, органите, посочени в член 6(3) са консултират.




  1. Държавите-членки осигуряват заключенията, вследствие параграф 5, включително причините да не се изисква екологична оценка вследствие на членове 4 до 9, да бъдат предоставени на обществеността.




  1. Следните планове и програми не попадат под настоящата Директива:




  • планове и програми, чиято единствена цел е да обслужват националната отбрана или гражданско извънредно положение,

  • финансови или бюджетни планове и програми.




  1. Настоящата Директива не се отнася до планове и програми, съ-финансирани по силата на текущите съответни програмни периоди11 за Регламенти на Съвета (ЕО) № 1260/199912 и (ЕО) № 1257/199913.



Член 4




Общи задължения





  1. Екологичната оценка, предвидена в член 3, се извършва по време на подготовката на даден план или програма и преди приемането им или внасянето в законодателна процедура.




  1. Изискванията на настоящата Директива или се интегрират в съществуващите процедури в държавите-членки за приемането на планове и програми, или се инкорпорират в процедурите, установени за спазването на настоящата Директива.




  1. Когато планове и програми съставляват част от йерархия, с оглед избягване дублирането на оценката, държавите-членки отчитат факта, че оценката се извършва в съответствие с настоящата Директива, на различни нива от йерархията. За целта inter alia на избягване дублирането на оценката, държавите-членки прилагат членове 5(2) и (3).



Член 5




Екологичен доклад





  1. Когато се изисква екологична оценка по силата на член 3(1), изготвя се екологичен доклад, в който се идентифицират, описват и оценяват вероятните значителни последици върху околната среда от изпълнението на плана или програмата, разумните алтернативи, отчитайки целите и географския обхват на плана или програмата. Информацията, която следва да бъде предоставена за тази цел, се посочва в Приложение І.




  1. Екологичният доклад, изготвян по силата на параграф 1, включва информацията, която може разумно да се изисква отчитайки текущите знания и методи на оценка, съдържанието и равнището на подробности в плана или програмата, етапа в процеса на вземане на решение и степента, в която определени въпроси се оценяват по-подходящо на различни нива в този процес с оглед избягване дублиране на оценката.




  1. Наличната релевантна информация за екологичните последици на плановете и програмите и тази, получена на други равнища на вземането на решения, или по силата на друго общностно законодателство, може да бъде използвана за предоставянето на информацията, предвидена в Приложение І.




  1. Органите, посочени в член 6(3) се консултират при решаването за обхвата и нивото на подробности на информацията, която следва да се включи в екологичния доклад.


Член 6




Консултации





  1. Проекто-плана или програма и екологичният доклад, изготвен в съответствие с член 5, се предоставя на органите, посочени в параграф 3 на настоящия член, както и на обществеността.




  1. На органите, посочени в параграф 3 и на обществеността, посочена в параграф 4, се предоставя ранна и ефективна възможност в рамките на подходящи срокове, да изразят своето становище за проекто-плана или програмата, както и за придружаващия ги екологичен доклад преди приемането на плана или програмата, или внасянето им в законодателна процедура.




  1. Държвите-членки определят органите, които следва да бъдат консултирани, които, по силата на своите специфични екологични отговорности, е вероятно да бъдат засегнати от екологичните последици на изпълнението на плановете и програмите.




  1. Държавите-членки идентифицират обществеността за целите на параграф 2, включително засегнатата общественост, или която е вероятно да бъде засегната, или има интерес от вземането на решения по силата на настоящата Директива, включително съответните неправителствени организации, като тези, подпомагащи защитата на околната среда и други засегнати организации.




  1. Подробната уредба относно информацията и консултациите на органите и обществеността се определя от държавите-членки.


Член 7
Трансгранични консултации


  1. Когато една държава-членка счита, че изпълнението на даден план или програма, изготвяни за нейната територия, е вероятно да имат значителни последиции върху околната среда на друга държава-членка, или когато една държава-членка, която е вероятно да бъде значително засегната поиска това, държавата-членка, на чиято територия се изготвя плана или програмата, препраща копие от проекто-плана или програмата и съответния екологичен доклад на другата държава-членка преди приемането му или внасянето в законодателна процедура.




  1. Когато на една държава-членка се изпрати копие от проекто-план или програма и екологичен доклад в съответствие с прагарф 1, тя посочва на другата държава-членка дали желае да влезе в консултации преди приемането на плана или програмата или внасянето им в законодателна процзедура и ако го направи, засегнатите държави-членки влизат в консултации относно вероятните трансгранични екологични последици от изпълнението на плана или програмата и относно мерките, предвидени за намаляването или премахването на тези последици.

Когато такива консултации се състоят, засегнатите държави-членки се споразумяват за подробните мерки за осигуряването органите, посочени в член 6(3) и обществеността, посочена в член 6(4) н държавата-члунка които е вероятно да бъдат значително засегнати да бъдат информирани и да им бъде дадена възможност да представят своето становище в разумен срок.




  1. Когато, в съответствие с настоящия член, от държавите-членки се изисква да влезат в консултации, в началото на тези консултации те се споразумяват за разумни сроове за продължителността им.


Член 8
Вземане на решение
Екологичният доклад, изготвен в съответствие с член 5, изразените становища в съответствие с член 6 и резултатите от трансгранични консултации, проведени в съотватствие с член 7 се вземат предвид по време на изготвянето на плана или програмата и преди тяхното приемане или внасяне в законодателна процедура.
Член 9
Информация относно решението


  1. Когато един план или програма се приемат, държавите-членки осигуряват органите, посочени в член 6(3), обществеността и всяка държава-членка, консултирана по силата на член 7, да бъдат информирани и да им бъдат предоставени:

(а) планът или програмата, както са приети;


(б) изявление, обобщаващо как екологичните съображения са били интегрирани в плана или програмата и как екологичният доклад, изготвен в съответствие с член 5, становищата, изразени в съответствие с член 6 и резултатите от проведените консултации по силата на член 7 са били отчетени в съответствие с член 8, както и причините за избора на плана или програмата, така, както са приети в светлината на други разумни разгледани алтернативи, и
(в)мерките, за които е взето решение относно мониторинга в съответствие с член 10.


  1. Подробните мерки относно информацията, посочена в параграф 1 се определят от държавите-членки.


Член 10
Мониторинг


  1. Държавите-членки извършват мониторинг на съществените екологични последици от изпълнението на планове и програми с оглед, inter alia, да идентифицират на ранен етап непредвидени неблагоприятни последици и да могат да предприемат подходящи оздравителни действия.




  1. С оглед спазването на параграф 1, съществуващите мерки за мониторинг могат да бъдат използвани, ако са подходящи, с оглед избягване дублиране на мониторинга.


Член 11
Взаимоотношение с друго общностно законодателство


  1. Екологична оценка, осъществена по силата на настоящата Директива, няма да накърнява изисквания по силата на Директива 85/337/ЕИО или други изисквания на общностното право.




  1. За планове и програми, за които задължението за извършването на оценки на последиците върху околната среда възниква от настоящата Директива и друго общностно законодателство, държавите-членки могат да предвидят за координирани или общи процедури, изпълняващи изискванията на съответното общностно законодателсто с оглед, inter alia, да избегнат дублиране на оценката.




  1. За планове и програми, съ-финансирани от Европейската общност, екологичната оценка по силата на настоящата Директива ще се осъществява в съответствие със специфичните разпоредби в съответното общностно законодателство.


Член 12
Информация, докладване и преглед


  1. Държавите-членки и Комисията обменят информация за опита, придобит при приложението на настоящата Директива.




  1. Държавите-членки осигуряват екологичните доклади да са с достатъчно качество, за да отговарят на изискванията на настоящата Директива и съобщават на Комисията мерките, които предприемат относно качеството на тези доклади.




  1. Преди 21 юли 2006 година Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета първи доклад за приложението и ефективността на настоящата Директива.

С оглед по-нататъшното интегриране на изискванията за защита на околната среда, в съответствие с член 6 на Договора и вземайки предвид натрупания опит от приложението на настоящата Директива в държавите-членки, такъв доклад ще се придружава от предложения за изменение на настоящата Директива, ако е подходящо. По-специално, Комисията ще разгледа възможността за разширяване на обхвата на настоящата Директива по отношение на други области/сектори и други видове планове и програми.


Нов оценъчен доклад ще се представя през седем-годишни интервали.


  1. Комисията докладва относно взаимоотношението между настоящата Директива и Регламенти (ЕО) № 1260/1999 и ЕО № 1257/1999 много преди изтичането на програмните периоди, предвидени в тези регламенти, с оглед осигуряване на последователен подход по отношение на настоящата Директива и последващи общностни регламенти.


Член 13
Изпълнение на Директивата


  1. Държавите-членки въвеждат в сила законите, подзаконовите актое и административни разпоредби, необходими за спазването на настоящата Директива преди 21 юли 2004 година. Те незабавно информират Комисията за това.




  1. Когато държавите-членки приемат мерките, те ще съдържат позоваване на настоящата Директива или ще бъдат придружени от такова позоваване при тяхното официално обнародване. Методите на подобно позоваване се определят от държавите-членки.




  1. Задължението, посочено в член 4(1), се отнася до плановете и програмите, за които първият формален подготвителен акт е след датата, посочена в параграф 1. Планове и програми, за които първият формален подготвителен акт е преди тази дата и които се приемат или се подлагат на законодателна процедура повече от 24 месеца след това, са предмет на задължението, посочено в член 4(1), освен ако държавите-членки решат на базата на всеки случай поотделно че това не е възможно и информират обществеността за своето решение.




  1. Преди 21 юли 2004 година, държавите-членки съобщават на Комисията освен мерките, посочени в параграф 1, отделна информация за видовете планове и програми, които, в съответствие с член 3, ще подлежат на екологична оценка по силата на настоящата Директива. Комисията предостави тази информация на държавите-членки. Информацията се осъвременява редовно.



Член 14
Влизане в сила
Настоящата Директива влиза в сила в деня на обнародването й в Официалния вестник на Европейските общности.
Член 15
Адресати
Настоящата Директива е адресирана до държавите-членки.

Съставено в Люксембург, на 27 юни 2001 година



За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател

Н. ФОНТЕН Б. РОЗЕНГРЕН


ПРИЛОЖЕНИЕ І


Информация, спомената в член 5(1)
Информацията, която следва да се предоставя по силата на член 5(1), попадаща под член 5(2) и (3) е следната:
(а) общо изложение на съдържанието, главните цели на плана или програмата и взаимоотношение с други релевантни планове и програми;
(б) релевантните аспекти на текущото състояние на околната среда и вероятната му еволюция без изпълнението на плана или програмата;
(в) екологичните характеристики на пространствата, които вероятно ще бъдат съществено засегнати;
(г) съществуващи екологични проблеми, които са релевантни за плана или програмата, включително, по-специално, тези, засягащи пространства от особено екологично значение, като например пространства, определени по силата на Директиви 79/409/ЕИО и 92/43/ЕИО;
(д) целите за защита на околната среда, установени на международно, общностно ниво или на ниво държава-членка, които са релевантни за плана или програмата и начина по който тези цели и всякакви екологични съображения са били отчетени по време на изготвянето му;
(е) вероятните съществени последици14 върху околната среда, включително върху въпроси като биологично разнообразие, население, човешко здраве, фауна, флора, почви, води, въздух, климатични фактори, материални имущества, културно наследство, включително архитектурно и археологическо наследство, пейзаж и взаимоотношението между горните фактори;
(ж) мерките, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно компенсиране на съществени неблагоприятни последици върху околната среда вследствие изпълнението на плана или програмата;
(з) общо изложение на причините за избор на разглежданите алтернативи и описание как е била осъществена оценката, включително срещнати трудности (като например технически недостатъци или липса на ноу-хау) при комплектоването на изискуемата информация;
(и) описание на предвидените мерки относно мониторинга в съответствие с член 10;
(й) не-техническо резюме на информацията, представено по горните точки.
ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ
Критерии за определяне на вероятното значение на последиците, споменати в член 3(5)


  1. Характеристиките на плановете и програмите, отчитайки по-специално:

  • степента, в която планът или програмата създават рамка за проекти и други дейности, или по отношение на местоположението, естеството, обема, операционните условия или разпределението на ресурсите;

  • степента, в която планът или програмата оказват въздействие върху други планове и програми, вкючително тези в дадена йерархия;

  • значението на плана или програмата за интегрирането на екологичните съображения, особено с оглед съдействието за устойчиво развитие;

  • екологични пробеми, от значение за плана или програмата;

  • значението на плана или програмата за изпълнението на общностно законодателство в областта на оклната среда (например планове и програми, свързани с управлението на отпадъците или защита на водите).




  1. Характеристиките на последиците и на пространството, което е вероятно да бъде засегнато, отчитайки по-специално:




  • вероятността, продължителността, честотата и обратимостта на последиците;

  • кумулативното естество на последиците;

  • трансграничното естество на последиците;

  • рисковете за човешкото здраве или околната среда (например вследствие на произшествия);

  • величината и пространствения обхват на последиците (географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати);

  • стойността и уязвимостта на пространството, което е вероятно да бъде засегнато вследствие на:

- особени естествени характеристики или културно наследство;

  • превишени екологични стандарти за качество или пределни стойности;

  • интензивно земеползване;

  • последиците върху пространства или пейзажи, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита.

-------------



1 ОВ № С 129 от 25.4.1997 г., стр. 14 и

ОВ № С 83 от 25.3.1999 г., стр. 13



2 ОВ № С 287 от 22.9.1997 г., стр. 101

3 ОВ № С 64 от 272.1998 г., стр. 63 и

ОВ № С 374 от 23.12.1999 г., стр. 9.



4 Становище на Европейския парламент от 20 октомври 1998 година (ОВ № С 341 от 9.11.1998 г., стр. 18), потвърдено на 16 септември 1999 година (ОВ № С 54 от 25.2.2000 г., стр. 76), Обща позиция на Съвета от 30 март 2000 година (ОВ № С 137 от 16.5.2000 г., стр. 11) и Решение на Европейския парламент от 6 септември 2000 година (ОВ № С 135 от 7.5.2001 г., стр. 155), и Решение на Съвета от 5 юни 2001 година.

5 ОВ № С 138 от 17.5.1993 г., стр. 5

6 ОВ № L 275 от 10.10.1998 г., стр. 1

7 ОВ № L 175 от 5.7.1985 г., стр. 40. Директивата с измененията, внесени с Директива 97/11/ЕО (ОВ № L 73 от 14.3.1997 г., стр. 5)

8 ОВ № L 206 от 22.7.1992 г., стр. 7. Директивата с последните изменения, с Директива 97/62/ЕО (ОВ № L 305 от 8.11.1997 г., стр. 42)

9 ОВ № L 103 от 25.4.1979 г., стр. 1. Директивата с последните изменения , внесени с Директива 97/49/ЕО (ОВ № L 223 от 13.8.1997 г., стр. 9).

10 ОВ № L 327 от 22.12.2000 г., стр. 1.

11 Програмният период 2000-2006 година за Регламент на Съвета (ЕО) № 1260/1999 и програмните периоди 2000-2006 и 2000-2007 година за Регламент на Съвета (ЕО) № 1257/1999

12 Регламент на Съвета (ЕО) № 1260/1999 от 21 юни 1999 година, предвиждащ общите разпоредби за Структурните фондове (ОВ № L 161 от 26.6.1999 г., стр. 1).

13 Регламент на Съвета (ЕО) № 1257/1999 от 17 май 1999 година относно подкрепата за селскостопанското развитие от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС) и изменящ и отменящ накои регламенти (ОВ № L 160 от 26.6.1999 г., стр. 80).

14 Тези последици следва да включват вторични, кумулативни, синергични, кратко-срочни, средно-срочни и дългосрочни постоянни и временни положителни и отрицателни последици.

32001L0042 – ЦПР - РАБОТЕН




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница