Програма за дисциплината: органична химия включена като задължителна в учебния план



Дата09.01.2018
Размер119.02 Kb.
#42105
ТипПрограма


АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ

ФАКУЛТЕТ ПО ЛОЗАРО - ГРАДИНАРСТВО

утвърждавам:


ректор:

/ДОЦ. Д-Р д. гРЕКОВ/




учебна програма

за дисциплината: ОРГАНИЧНА ХИМИЯ


включена като задължителна в учебния план
НА специалността: АГРОНОМСТВО (хидромелиорации)
област: 6. АГРАРНИ НАУКИ И ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА
професионално направление: 6. 1. РАСТЕНИЕВЪДСТВО
за образователно - квалификационна степен БАКАЛАВЪР
ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ: РЕДОВНА

kатедра “ОБЩА ХИМИЯ”

Учебната програма е обсъдена и приета на заседание на КС на катедра “Обща химия”, с протокол № 318 от 13. 02. 2008 г.


Пловдив, 2008 г.

УЧЕБНА ПРОГРАМА

I. ИЗВАДКА ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН

Код

Водещ

преподавател



Основна

форма на


контрол

Хорариум

Кре-

ди-


ти










Аудиторна

заетост


Извънаудиторна

заетост


Всичко













Лекции

Упраж-нения

Учебни

практики


Други форми







01.02.02.

Доц. д-р Ива Бонева

Писмен изпит

15

15

-

45



3,0

II. АНОТАЦИЯ
Органичната химия е фундамент на много от дисциплините, изучавани във висшето агрономическо образование, като биохимия, физиология на растенията, микробиология, химична защита на растенията, почвознание и др.

Курсът по органична химия разглежда основните класове органични съединения, техния строеж и произтичащите от него химични свойства, както и разпространението им в живата природа (предимно в растенията).

Студентите ще се запознаят с основните органични вещества, които изграждат растителния организъм, а също и с такива, които се използват в селскостопанската практика или служат като суровини за промишлеността.

които се използват в селскостопанската практика или служат като суровини за промишлеността.


III. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
III. 1. АУДИТОРНА ЗАЕТОСТ – 30 часа

III. 1. 1. ЛЕКЦИИ – 15 часа


Тема 1. Строеж на органичните съединения (2 часа)

Подтема 1.1 Въведение в органичната химия. Структура на органичните съединения. Структурна изомерия.

Подтема 1.2. Видове химични връзки в органичните съединения. Образуване на - и - ковалентни връзки. Видове възбудни валентни състояния на въглеродния атом. Образуване на прости и сложни връзки (двойни и тройни).


Тема 2. Въглеводороди - класификация, номенклатура, изомерия. Алкани и циклоалкани. Свойства. (2 часа).

Подтема 2.1. Алкани (наситени мастни въглеводороди): класификация, номенклакура, изомерия (верижна, конформационна), строеж и свойства.

Подтема 2.2. Циклоалкани (наситени мастно-циклени въглеводороди). Представители и разпространение в живата природа. Конформационна изомерия при циклоалкани.
Тема 3. Въглеводороди. Алкени, диени и ароматни въглеводороди (2 часа).

Подтема 3.1. Алкени. Номенклатура, изомерия (позиционна и геометрична), строеж и свойства.

Подтема 3.2. Диени - класификация. Диени със спрегнати двойни връзки – строеж и свойства. Разпространение в живата природа. Представа за изопренови (терпенови) въглеводороди.

Подтема 3.3. Ароматни въглеводороди. Бензен – строеж и свойства. Други представители на ароматните въглеводороди. Разпространение в природата.
Тема 4. Хидроксилни производни на въглеводородите. Карбонилни производни на въглеводородите (2 часа).

Подтема 4.1. Алкохоли и феноли - строеж и свойства. Разпространение в живата природа.

Подтема 4.2. Алдехиди и кетони. Класификация, номенклатура, изомерия. Свойства (сравнително разглеждане). Разпространение в живата природа.

Тема 5. Карбоксилни киселини (2 часа).

Подтема 5.1. Класификация, номенклатура и изомерия. Свойства на наситените мастни едноосновни и двуосновни карбоксилни киселини. Представители и разпространение в живата природа.

Подтема 5.2. Видове природни естери: плодови естери, восъци, мазнини и фосфолипиди.
Тема 6. Хидроксикарбоксилни киселини. Аминокарбоксилни киселини. Белтъчни вещества. Хетероциклени съединения.(2 часа).

Подтема 6.1. Хидроксикарбоксилни киселини. Представители и свойства. Разпространение в живата природа. Оптична изомерия.

Подтема 6.2. Аминокарбоксилни киселини. α- Аминокарбоксилни киселини – предстватители и свойства. Белтъчни вещества. Азотсъдържащи хетероциклени съединения – представители и разпространение в живата природа. Кислородсъдържащи хетероциклени съединения - представители и разпространение в живата природа.
Тема 7. Въглехидрати (3 часа).

Подтема 7.1. Монозахариди – определение, класификация, номенклатура. Строеж и конфигурация. Епимерни превръщания. Свойства (окисление, редукция, естерификация). Видове природни гликозиди.

Подтема 7.2. Захароподобни полизахариди. Дизахариди. Строеж и представители, разпространени в природата. Свойства (хидролиза).

Подтема 7.2. Незахароподобни полизахариди. Строеж и представители (нишесте, целулоза и др.). Свойства (хидролиза).
III. 1. 2. ЛАБОРАТОРНИ УПРАЖНЕНИЯ - 15 часа
1. Семинар върху номенклатура и изомерия на въглеводороди. 1. Класификация на въглеводородите. 2.Номенклатура по IUPAC. 3. Изомерия - видове

(верижна, позиционна). (4. Фракционна дестилация на нефт.).(2 часа).


2. Свойства на въглеводородите (семинар). Получаване на етилен. Доказване ненаситения характер на етилен (взаимодействие с бромна вода). Окисляване на етилен с воден разтвор на калиев перманганат. Решаване на задачи върху номенклатура и изомерия на въглеводородите. (2 часа).
3. Хидроксилни производни на въглеводородите – алкохоли и феноли. Семинар върху класификация, номенклатура и изомерия. Свойства на алкохоли и феноли. Получаване на меден глицерат, Окисляване на първичен алкохол (етанол с К2Cr2O7, H2SO4). Реакция естерификация (получаване на етилнитрит или етилацетат). Участие на фенолите в реакции на заместване в ароматното ядро (бромиране на фенол, нитриране на фенол) (2 часа).
4. Алдехиди и кетони – класификация, номенклатура и изомерия (семинар). Свойства на алдехиди и кетони. Окисляване на формалдехид с меден хидроксид. Получаване на ацеталдехид. Алдолно присъединяване на ацеталдехид. Бромиране на ацетон. Решаване на тестове върху алкохоли и феноли (2 часа.)

5. Карбоксилни киселини – класификация, номенклатура, изомерия, представители (семинар). Свойства на мастните монокарбоксилни киселини. Получаване на оцетна киселина и доказване на киселинния характер. Участие на органичните киселини в реакция естерификация (CH3-COOH + CH3-CH2-OH --- …). Природни естери – мазнини. Доказване ненаситения характер на течни растителни мазнини (бромиране на слънчогледово олио). Сапуни – свойства (2 часа).

6. Въглехидрати – класификация. Монозахариди. D(+) глюкоза и D(-) фруктоза. Образуване на пръстенни полуацетали във воден разтвор (семинар). Окисляване на глюкоза и фруктоза с фелингов разтвор. Дизахариди – захароза и малтоза. Хидролиза на захароза. (2 часа)

7. α-Аминокиселини и белтъчни вещества. Цветни и утаечни реакции. Хроматография на аминокиселини (3 часа).


III. 1. 3. СЕМИНАРНИ УПРАЖНЕНИЯ

III. 1. 4. ПРАКТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
III. 2. ИЗВЪНАУДИТОРНА ЗАЕТОСТ - 45 часа

III. 2. 1. УЧЕБНА ПРАКТИКА

III. 2. 2. КУРСОВ ПРОЕКТ

III. 2. 3. индивидуалЕн проект

III. 2. 4. ТЕХНОЛОГИЧНА КАРТА

III. 2. 5. реферат

III. 2. 6. курсова работа

III. 2. 7. индивидуална работа с преподавателя /КОНСУЛТАЦИИ/- 10 часа

III. 2. 8. самостоятелна работа – 20 часа

III. 2. 9. ПОДГОТОВКА ЗА ИЗПИТ - 15 часа

IV. ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО
1. При провеждане на лекциите се използват различни средства за онагледяване: схеми и модели. При провеждане на лабораторните упражнения студентите се запознават с принципите и техниката на по-важните методи за изолиране, пречистване, синтетично получаване и определяне свойствата на органичните съединения.

2. Заверка по дисциплината се дава въз основа на присъствие.

3. Изпитът е писмен с устно оформяне на оценката.

V. Изпитна ПРОГРАМА


Изпитна програма по дисциплината ОРГАНИЧНА ХИМИЯ

за студентите от специалност АГРОНОМСТВО (ХИДРОМЕЛИОРАЦИИ)

при Аграрен Университет - Пловдив,

окс “Бакалавър”, редовна форма на обучение, 2007/2008 учебна година

.



  1. Строеж на органичните съединения. Видове връзки в органичните съединения. Образуване на - и -ковалентни връзки. Видове възбудни хибридни състояния на въглеродния атом.

  2. АЛКАНИ (Наситени мастни въглеводороди).

Номенклатура по IUPAC на неразклонените алкани. Обща формула на хомоложния ред, наименования и молекулни формули на представители от С1 до С10, подробни и съкратени структурни формули на алканите със С1 до С4 атома. Наименовия на съответните едновалентни радикали (първични).

Изомерия при алканите - структурна (верижна) и стереоизомерия (конформационна).

Строеж на алканите (метан и етан).

Свойства. Физични. Химични – обща характеристика. Халогениране на алкани (хлориране на метан). Окисление. Крекинг (крекиране) - термичен и каталитичен;Природни източници на алкани. Разпространение в живата природа. ЦИКЛОАЛКАНИ. Класификация. Моноциклоалкани. Строеж. Свойства на големите цикли. Представители и разпространение в живата природа. Представа за стероиди (стеранов скелет).

3. АЛКЕНИ. Номенклатура по IUPAC на неразклонените алкени. Обща формула на хомоложния ред, молекулни формули на представители от С1 до С10. Подробни и съкратени структурни формули и наименования на представителите със С2- и С3- въглеродни атоми на 1-бутен и 2-бутен. Изомерия при алкени - структурна (позиционна и верижна), стереоизомерия (геометрична изомерия). Строеж на алкени (етен, етилен). Свойства на алкените. Физични свойства. Химични свойства. Обща характеристика: Присъединителни реакции (схема на реакция присъединяване) (присъединяване на Н2 към етен, присъединяване на Н2О към етен (хидратация) (кат. Н+). Окисление на алкени: със слаб окислител (воден разтвор на КМnО4) - до гликоли; със силен окислител (КМnО4 в кисела среда) - до две молекули карбоксилни киселини; окисление при висока температура от О2 във въздуха (горене); разпространение в природата. Приложение в селското стопанство. ДИЕНИ И ПОЛИЕНИ. Класификация на диени. Диени със спрегнати двойни връзки. Представители (бутадиен, изопрен). Строеж и свойства на бутадиен. Разпространение в природата - естествен каучук и други полиени. Представа за изопренови въглеводороди (терпенови въглеводороди).

4. АРОМАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ (АРЕНИ). Определение. Представител бензен (бензол). Химични свойсгва на бензен - обща характеристика. Характерни реакции (ароматни свойства) – участие в заместителни реакции (бромиране на бензен). Нехарактерни реакции на бензен (извършват се при твърди условия): окисление; присъединителни реакции: редукция (присъединяване на Н2); Други представители на ароматните въглеводороди (нафталин, антрацен, фенантрен). Разпространение в природата.

5. Алкохоли - класификация, номенклатура, изомерия. Строеж и свойства на наситените мастни едновалентни алкохоли: киселинни свойства, взаимодействие с органични киселини (естерификация), окисляване и др. Разпространение в природата. Феноли - класификация, номенклатура, изомерия. Физични и химични свойства на хидроксибензен (обикновен фенол). Разпрастранение и употреба. Хинони – разпространение в природата.

6. Алдехиди и кетони. Класификация, номенклатура и изомерия. Строеж на карбонилната група. Свойства на наситените мастни алдехиди и кетони: присъединителни реакции: присъединяване на Н2 (редукция), присъединяване на циановодород, присъединяване на алкохол (образуване на полуацетали и ацетали), алдолно присъединяване, окисляване. Представители и разпространение в природата.

7. Карбоксилни киселини. Класификация, номенклатура и изомерия. Свойства на наситените мастни монокарбоксилни киселини: киселинни свойства, декарбоксилиране, редукция, окисляване, -халогениране (халогенирани киселини и техни представители с хербицидно действие), киселинни производни (киселинни амиди и естери – получаване и свойства). Свойства на наситените мастни дикарбоксилни киселини. Свойства на ароматните карбоксилни киселини. Видове природни естери – прости и сложни: плодови естери, восъци, мазнини, фосфолипиди (естерни и ацетални).

8. Оптична изомерия. Хидроксикарбоксилни киселини – представители – гликолова киселина, млечна киселина, салицилова киселина, галова киселина. Свойства – окисляване на гликолова и млечна киселини. Разпространение в природата. -Аминокарбоксилни киселини (обща формула) – представители (глицин, аланин и др.) Свойства: амфотерни свойства, участие в реакция кондензация – образуване на ди-, три- и полипептиди. Белтъчни вещества. Представа за хетероциклени съединения. Азотни хетероциклени съединения (пирол, индол, пиримидин, пиримидинови бази, пурин, пуринови бази). Кислородсъдържащи хетероциклени съединения (- и γ-пиран; бензо -пиран и бензо γ–пиран; бензо -пирон и бензо γ–пирон; антоцианови багрила, кумарини).

9. Въглехидрати - определение и класификация. Монозахариди. Представители и строеж на алдохексозите (D(+) глюкоза и др.) Представители и строеж на кетохексозите (D(-) фруктоза и др.) Други представители на монозахаридите. Химични свойства на монозахаридите: окисление, редукция, образуване на пръстенни полуацетали (епимерни превръщания), естерификация, образуване на ацетали. Видове природни гликозиди.

10. Дизахариди – представители с моно- и дикарбонилно свързване (малтоза, захароза, лактоза). Строеж и свойства (хидролиза).

Полизахариди - нишесте и целулоза. Строеж и свойства (хидролиза). Други полизахариди разпространени в природата.


VI. ЛИТЕРАТУРА


А. Основна:

  1. Г. Папанов, В. Василева, Ст. Кръстев, В. Ванчева, Органична химия, 1995 (преизд. 1998).

  2. Ст. Кръстев, В.Василева, В. Ванчева, П. Личева, Ръководство за лабораторни упражнения по органична химия, 1998.


Б. Допълнителна:

  1. Ат. Панчев, В. Ракитска, М. Бацалова, “Органична химия” (за студенти от Аграрен университет)

  2. Е. Соколова, Ив. Бинев, Б. Грекова, Химия - учебно помагало за свободно избираема подготовка в XI клас ЕСПУ, 1987.

  3. Г. Тейлор “Основы органической химии”, 1989, превод от англ. Е. Гопиус (для студентов нехимических специальностей).

  4. С. Зурабян, Ю. Колесник, А. Кост, А. Лузин, Н. Тюкавкина, М. Щальман, “Органическая химия”, 1989 г. (для учащихся фармацефтических училищ).

  5. В. Червенкова-Велева, “Органична химия”, 1989, Пловдивски университет (за студенти биолози).

  6. Ст.Кръстев, “Кратък курс по органична химия” , 2005 (за студенти от АУ – Пловдив).

12. 02. 2008, Пловдив СЪСТАВИЛ:

Доц. д-р и.бОНЕВА
Ръководител катедра ОБЩА ХИМИя:

ПРОФ.ДТН КР. ИВАНОВ


Декан на ЛГФ:

Доц. д-р А. Иванов





Каталог: cntnr -> uchebni programi -> obstha himia
obstha himia -> Програма за дисциплината: инструментални методи за анализ включена като избираема в учебния план
obstha himia -> Програма за дисциплината: органична химия включена като задължителна в учебния план
obstha himia -> Програма за дисциплината: органична химия включена като задължителна в учебния план
obstha himia -> Програма за дисциплината: неорганична и аналитична химия включена като задължителна в учебния план
obstha himia -> Програма за дисциплината: неорганична и аналитична химия включена като задължителна в учебния план
obstha himia -> Програма за дисциплината: органична химия включена като задължителна в учебния план
obstha himia -> Програма за дисциплината: неорганична и аналитична химия включена като задължителна в учебния план
obstha himia -> Програма за дисциплината: неорганична и аналитична химия включена като задължителна в учебния план
obstha himia -> Програма за дисциплината: обща химия включена като задължителна в учебния план
obstha himia -> Програма за дисциплината: органична химия включена като задължителна в учебния план


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница