Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература I. Вид на изпита
Изпитът е писмен и анонимен.
II. Учебно съдържание
1. Български език
• Текстът и социокултурният контекст
• Текстът в публичното общуване. Сфери на научната, медийната, гражданската, институционалната и художествената комуникация
• Тематично и смислово членене на текста. Извличане на информация от текста
• Функции на езиковите средства за изграждане на текста
• Отношения между езиковите единици от различните езикови равнища
• Задължителност и избор на структура и композиция на текста съобразно предмета на общуване и предназначението на текста
• Задължителност и избор на езикови средства съобразно условията на общуване в различни комуникативни ситуации
• Лексикална и граматична норма. Системни езикови правила
• Правописна и пунктуационна норма. Конвенционални езикови правила
• Създаване на аргументативен текст.
2. Литература
2.1. Автори и произведения:
• Христо Ботев
поезия: „Майце си", „Към брата си", „Елегия", „Борба", „До моето първо либе", „На прощаване", „Хаджи Димитър", „Моята молитва", „Обесването на Васил Левски"
• Иван Вазов
поезия: „Българският език", „Отечество любезно", „При Рилския манастир", „Елате ни вижте", „Линее нашто поколение", „Епопея на забравените"-"Левски", „Паисий", "Кочо", "Опълченците на Шипка"; разказът "Дядо Йоцо гледа"; повестта „Чичовци"; романът „Под игото"
• Алеко Константинов
фейлетонът „Разни хора, разни идеали"; книгата „Бай Ганьо"
• Пенчо Славейков
поезия: „Cis moll", „Ни лъх не дъхва над полени", „Спи езерото; белостволи буки", „Самотен гроб в самотен кът"; поемата „Ралица"
• Пейо Яворов
поезия: „Градушка", „Заточеници", „Ще бъдеш в бяло", „Две хубави очи", „Стон", „Две души", „Сенки", „Песента на човека", „Маска"
• Елин Пелин
разкази: „Ветрената мелница", „Косачи", „Задушница", „Мечтатели", „На оня свят", "Андрешко", "Чорба от греховете на отец Никодим", "Занемелите камбани" повестта „Гераците"
• Димчо Дебелянов
поезия: „Черна песен", „Пловдив", „Да се завърнеш…", „Помниш ли, помниш ли…", „Спи градът", „Миг", „Един убит", „Сиротна песен", „Тиха победа"
• Христо Смирненски
поезия: „Да бъде ден!", „Ний", „Йохан", „Юноша", „Стария музикант", „Цветарка", „Зимни вечери"
• Гео Милев
поемата „Септември"
• Атанас Далчев
поезия: „Прозорец", „Болница", „Стаята", „Къщата", „Повест", „Книгите", „Камък", „Дяволско"
• Елисавета Багряна
поезия: „Кукувица", „Стихии", „Потомка", „Вечната"
• Йордан Йовков
разкази: „Песента на колелетата", „Последна радост", „Шибил", „През чумавото", „Индже", „Албена", „Другоселец", „Серафим"
• Никола Вапцаров
поезия: „Вяра", „Писмо"(„Ти помниш ли…"), „Песен за човека", „Сън", „История", „Завод", „Кино", „Прощално", „Борбата е безмилостно жестока…"
• Димитър Димов романът „Тютюн"
• Димитър Талев
романът „Железният светилник".
2.2. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2008 г., в сила от 12.09.2008 г.) Знания за строежа и функционирането на художествената творба
• Художествена условност (фолклор, литература)
• Особености на условния изобразен свят (време и пространство, литературен герой, видове литературни герои, конфликт)
• Строеж на художествената творба (заглавие, мото, сюжет, фабула, композиция, елементи на композицията, основна идея)
• Комуникативен строеж на художествената творба (автор, читател, повествовател, лирически герой)
• Въздействие на художествената творба (типове отношения автор-герой и читател)
• Жанрова система на литературата (художествен жанр, епос, лирика, драма, роман, повест, разказ, фейлетон, сатира, ода, елегия, балада, сонет, лирическа миниатюра, поема, драма)
• Организация на художествената реч (проза, стих, стихова организация; тропи-метафора, метонимия, символ, алегория; фигури-сравнение, епитет, хипербола, литота, антитеза, оксиморон, парадокс, гротеска).
III. Оценявани компетентности
1. Езикови компетентности:
• Умее да възприема смисли от текстове с различни съдържателни, функционални и езикови особености и да обработва получената информация в съответствие с поставената задача
• Умее да изгражда цялостен и завършен текст, който отговаря на изискванията за нормативна правилност и комуникативна целесъобразност
• Умее да подбира и да съчетава езикови средства, като се съобразява с предмета на общуване и с конкретната комуникативна задача
• Умее да подбира и да съчетава езикови средства със стилов белег,
предпочитани при общуване в различни функционални сфери
• Владее и умее да прилага лексикалната норма на съвременния български книжовен език
• Владее и умее да прилага граматичната норма на съвременния български книжовен език
• Владее и умее да прилага правописната норма на съвременния български книжовен език
• Владее и умее да прилага пунктуационната норма на съвременния български книжовен език.
2. Литературни компетентности:
• Разбира условния характер на художествената литература
• Познава посочените автори и творби и свързаните с тях процеси в българската литературна история
• Притежава знания за строежа и функционирането на художествената творба
• Интерпретира художествения смисъл от конкретен литературен текст.
IV. Формат на изпита
Държавният зрелостен изпит включва 41 задачи:
1. 40 тестови задачи с максимален брой точки 70.
• задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен
• задачи със свободен отговор.
2. Задача за създаване на аргументативен текст, свързан с художествена творба или с откъс от нея, с максимален брой точки 30.
Общият максимален брой точки е 100.
V. Времетраене на изпита
Изпитът е с продължителност четири астрономически часа.
Сподели с приятели: |