Програма за интегриране на ромите в българското общество (2010 2020 г.) Проект! Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество

Проект (януари 2010 г.)!

Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество (2010 – 2020 г.)

Настоящата Рамкова програма е национален стратегически документ, който формулира приоритетните области и направления за действие за равноправно интегриране на ромите в българското общество, с цел хармонично развитие на всеки индивид и на обществото като цяло.

Политиката за интеграция на ромите е част от общонационалната политика за повишаване на качеството на живота на гражданите и за гарантиране на равните възможности на всички и правото на пълноценно развитие на всеки, независимо от неговия социален произход, етническа или религиозна принадлежност, пол и т.н.

Интеграцията на ромите е дългосрочно предизвикателство пред правителството и обществото. Тя изисква координирано прилагане на последователни, целенасочени, активни и ефективни политики, мобилизация на отговорните институции и гражданското общество за постигане на напредък в конкретните обществени сфери, за недопускане на дискриминация и неравнопоставеност, бедност и социално изключване на ромите. Проблемите на ромската общност в България са част от проблемите на страната, които изискват конкретна и своевременна намеса.

Настоящата програма е разработена в отговор на новите европейски тенденции и настойчивата необходимост от продължаване координираното прилагане на последователна и целенасочена политика за интеграция на ромите. Тя надгражда изпълненото в десетгодишния период откакто действа Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество /април 1999 г./, взема предвид политическите, социални и икономически развития в страната през този период, отчита настоящите предизвикателства, вкл. на глобалната финансова и икономическа криза, очертава по-нататъшния път на българското общество и държава за ефективното решаване на най-тежките проблеми на ромската общност.

В годините след приемането, Рамковата програма със съдържащата се в нея визия от 1999 г. вече е почти изцяло конкретизирана в няколко секторни стратегии, програми и планове по основните й приоритетни сфери – образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост. Предложените мерки в частта за защита от дискриминация са действени чрез приемането на Закона за защита от дискриминация и създаването на специализиран орган за неговото прилагане, въвеждането на антидискриминационни клаузи в редица закони, утвърждаването на института на Омбудсмана. Програмата от 1999 г. успешно послужи като основа и при създаването на Националния план за действие по Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г. – международната инициатива, към която България се присъедини и бе домакин на стартирането й през 2005 г. Заложеният подход за сътрудничество на държавата с ромската общност е вписан в създадени консултативни механизми и структури на национално, областно и местно ниво.

Въпреки постиженията, положението, в което се намира ромската общност в страната, продължава да се характеризира с неравнопоставеност, уязвимост към социални рискове и дискриминационно отношение, които предопределят бедността и социалното изключване на значителни части от нея.

Настоящата Рамкова програма продължава стратегическите области и насоки, заложени в документа от 1999 г., като концептуализира принципно по-нататъшните и обновени действия в новите европейски реалности на България и произтичащите ангажименти от членството на страната в Европейския съюз, стартирало от 2007 г. Тя е съобразена с политическата рамка на Европейския съюз за съблюдаване на принципа за гарантиране на равни възможности за всички и недопускане на дискриминация въз основа на различни признаци, включително етнически произход. Програмата се вписва в контекста на последните европейски развития в областта на интеграцията на ромската общност, като се съобразява с Общите основни принципи за включване на ромите, приети от Съвета на ЕС на 8.06.2009 г., с отчетената необходимост от увеличаване на усилията на правителствата за постигане на видими резултати от интеграционните действия спрямо ромската общност в Резолюцията на Европейския парламент от 31.01.2008 г. и Съобщението на Европейската комисия от 4.07.2008 г.,. със съответните програми и инициативи. Програмата хармонизира и с Препоръката на Съвета на Европа 2008/5 от 20.02.2008 г. за възприемане на подход за иницииране на позитивни действия спрямо ромската общност, като особено важно е това да става в условията на прозрачност при осъществяването им, при наличие на обществено съгласие и при стриктно спазване на демократичните принципи в страната.

Този рамков документ кореспондира с „Програмата на правителството на европейското развитие на България 2009 – 2013 г.”, с Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, основава се върху възприетия от правителството подход за активното участие на ромите в политиката за ромите.

Настоящата Рамкова програма черпи вдъхновение от идеите на широк кръг представители на ромската общност, гражданския сектор, отговорните публични институции, научните среди. Те са споделяни в процеса на двегодишните усилия за актуализация на съществуващия документ от 1999 г., в който се предвижда възможност за продължаване, допълване или изменение на стратегическите насоки след десет годишен период. Процесът на актуализация е иницииран от Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет и продължен от Министерството на труда и социалната политика.

Настоящият текст е подготвен от Министерството на труда и социалната политика, което координира на национално ниво изпълнението на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”. Текстът интегрира направените предложения, изказани мнения и коментари, като се стреми да запази духа и смисъла им, насочен към повече равнопоставеност и социална сплотеност, равенство на възможностите и недискриминация, социално включване и активно участие, утвърждаване подход към ромите като към група с голям икономически и социален потенциал, който може и трябва да бъде реализиран за пълноценното развитие и общественото благо.

Настоящата Рамкова програма е израз на единен комплексен подход за създаване на условия за спазване правата на човека и зачитане на етническата и религиозна идентичност. Тя е политическата рамка за координиране на действията на държавните органи, областни и местни власти, граждански организации за провеждане на интегрирана политика за приобщаване на ромите като част от общонационалната политика за повишаване на качеството на живота на гражданите и за гарантиране на равните възможности на всички.

Настоящият рамков документ се приема за период от 10 години. Оперативното изпълнение ще се осъществява основно чрез Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, както и действащите секторни документи на ресорните институции – МОМН, МЗ, МРРБ, МТСП, МК, КЗД, а също и тематични документи на други ведомства, институции и организации. Ще бъде направена междинен анализ и оценка за актуализиране на приоритетните насоки и мерки, което ще съвпадне и с приключване на инициативата по Десетилетието. Резултатите ще послужат за преценка на необходимите механизми и оперативен документ/и/ за по-нататъшното изпълнение на Програмата. След десетата година, Рамковата програма може да бъде продължена, допълнена или изменена, в зависимост от постигнатите резултати, съществуващите политически, соцални и икономически реалности и нови предизвикателства.

ІІ. ВОДЕЩИ ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Водещи при изпълнението на Програмата са десетте общи основни принципи за включване на ромите, приети от Съвета на Европейския съюз на 8.06.2009 г. Тези принципи следва да бъдат вземани предвид при формулирането, изпълнението, наблюдението и оценката на интеграционните политики за ромите. Те насърчават между другото необходимостта от конструктивни, прагматични и недискриминационни политики, подхода на утвърдителните мерки, междукултурния подход. Вземат предвид потребностите и положението на ромските жени. Крайната цел е потребностите, проблемите и правата на ромите да бъдат адекватно интегрирани в общите правителствени и в секторните политики, като паралелно бъдат адресирани чрез политики на позитивни мерки, когато това е необходимо и за определен период от време, с оглед преодоляване на резултати от дискриминативни практики по отношение на техни членове и до постигане на ефективно равенство. Част от принципите се отнасят до ключовите фактори за успеха като трансфер на доказали се практики, използване на инструментите (законодателни, финансови и координационни) на Общността, въвличане на регионалните и местни власти, въвличане на гражданското общество и активното участие на ромите.

Целта на тези политики е да осигури ромите с ефективен достъп до равни възможности в обществата на страните членки на ЕС.

Съществено за инициативите в политиката на включване е фокусиране върху ромите, като целева група, но не като изключение от другите хора, които споделят същото социално-икономическо положение.

Необходим е междукултурен подход, който да въвлича ромите заедно с хора от различен етнически произход. Съществените за ефективната комуникация и политика, междукултурно учене и умения заслужават да бъдат подкрепени успоредно с борбата с предразсъдъците и стереотипите.

Всички политики за включване целят да включат ромите и техните потребности в общите и в секторните политики и институции.

Политическите инициативи за включване на ромите е необходимо да вземат под внимание потребностите и положението на ромските жени, във връзка с които съществуват въпроси като множествена дискриминация и проблеми с достъпа до здравна грижа и детска издръжка, но също така и домашно насилие и експлоатация.

При формулирането и изпълнението на политики за социално включване се вземат предвид съществуващите примери и добър опит от ЕС и извън него.

В развитието и изпълнението на своите политики, насочени към включване на ромите е от изключително значение пълното използване от страните членки на инструментите на Общността - законодателни, финансови и координационни.

Тези органи на властта играят ключова роля в практическото изпълнение на политиките за включване на ромите.

Въвличането на гражданското общество е признато като жизненоважно, както с оглед на мобилизирането на съществуващия опит и на разпространението на знания, така и поради необходимостта от провеждане на обществен дебат и споделяне на отговорност чрез политическия процес.

Ефективността на политиките се засилва с въвличането на ромите на всеки етап от процеса. Участието на ромите трябва да има място и на национално, и на европейско ниво, чрез приноса на опит от ромски експерти и държавни служители, както и чрез консултации с редица заинтересовани лица в процеса на създаването, изпълнението и оценката на политическите инициативи. От съществено значение са също така подпомагането за пълноценното участие на ромите в обществения живот, стимулирането на тяхното активно гражданско участие и развитието на техните човешки ресурси.

Образователната интеграция на ромските деца е ключова за равноправното интегриране на ромите в българското общество. Тя е неделима част и необходим елемент от процеса на модернизация на българското образование: без образователна интеграция на ромската общност българската образователна система би останала чужда на един голям процент български граждани и не би могла да отговори както на европейските изисквания за включващо образование, така и на изискванията на пазара на труда за добре квалифицирана работна сила. Образователната интеграция е важна предпоставка за цялостния процес на модернизация на ромската общност и в голяма степен определя интеграцията на пазара на труда, повишаването на здравния статус и подобряването на жилищните условия на ромите.

Образователната интеграция на ромите е изправена пред множество предизвикателства и проблеми. Един от тях е високият процент на отпадналите от училище ромски деца, както и по-ниско равнище на записване в предучилищни учебни заведения спрямо децата от другите общности. Все още ромски деца от големите градски ромски квартали учат във фактически сегрегирани “ромски” училища. Ниско е качеството на образование в селски училища, в които се обучават ромски деца. Недостатъчно застъпено в образователната система е интеркултурното образование и възпитание. Ромската общност се характеризира с по-неблагоприята образователна структура, в сравнение с останалата част от населението. Малък е делът на ромски младежи и възрастни роми, притежаващи професионално, средно и висше образование, квалификация и документ за завършено професионално образование. Особено тревожна е тенденцията на увеличаване на неграмотността сред ромите. Броят на неграмотните роми на възраст 15-64 години в периода между последните две преброявания е нараснал с около 50%. Продължава практиката нормално развити ромски деца да бъдат записвани в помощни училища.

Причините за тези проблеми са комплексни: част от тях са свързани със затруднения достъп до качествено образование на ромските деца, друга част – с особености на образователната система в България, които възпрепятстват интегрирането на “различни” деца, а трета част са свързани и с етнокултурните особености на някои по-консервативни ромски общности.

Въпреки постигнатото чрез действащите от години документи за образователна интеграция, като: Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (2004 г.) и Плана за изпълнението й, както и дейността на създадения през 2005 г., Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства към Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН)¹, остава необходимостта от прилагане на цялостна и последователна политика за образователна интеграция на ромите.

Посочените причини предопределят спешното инвестиране на човешки и финансов ресурс в усилията за образователна интеграция като се следват изложените по-долу приоритетни направления за действие.

1. 
   Осигуряване на качествено образование на ромските деца, съизмеримо с образованието на децата от мнозинството.
   
2. 
   Десегрегация на съществуващите обособени “ромски” училища в градовете и недопускане на вторична сегрегация на етнически смесените училища.
   
3. 
   Обхващане на всички ромски деца в задължителна училищна възраст в образователната система.
   
4. 
   Увеличаване на процента ромски деца, привлечени във формите на предучилищно възпитание и подготовка.
   
5. 
   Повишаване на качеството на образование в кварталните “ромски” училища, в които не е възможен процес на десегрегация, както и в селските училища, в които се обучават ромски деца.
   
6. 
   Застъпване на разнообразни форми и програми за работа с деца с трудности и дефицити в обучението, деца в риск от отпадане и отпаднали за връщане в училище, за задържане на децата в училище, за подпомагане на децата да продължат образованието си в по-горен клас и образователна степен.
   
7. 
   Прекратяване на практиката нормалноразвити ромски деца да бъдат записвани в помощни училища и интегриране на децата от помощните училища в масови училища.
   
8. 
   Осигуряване на институционална подкрепа за интеркултурното образование и възпитание за формиране на толерантност и запазване на културната идентичност на децата от различните етноси във всички сфери на учебно-възпитателната работа.
   
9. 
   Създаване на система от СИП и ЗИП, извънкласни и извънучилищни дейности, свързани с интеркултурното образование.
   
10. 
    Осигуряване на условия за обучение по и на майчин език, ранноезиково обучение, информационни технологии и др., които подпомагат по-добрата реализация на децата и учениците.
    
11. 
    Създаване на механизми за- и подсигуряване на професионално образование и професионална квалификация, даваща възможност за достъп до и реализация на пазара на труда както на ромските младежи, така и на възрастни, които не са в задължителна училищна възраст.
    
12. 
    Повишаване на дела на роми със средно и висше образование, със степен на професионална квалификация.
    
13. 
    Въвеждане на подходящи форми и програми за ограмотяване, придобиване на по-висока степен на образование и квалификация, за учене през целия живот. Мотивиране на ромите за участие в тях.
    
14. 
    Подпомагане процеса на възпитание на ромските деца чрез усвояване на механизми за успешна социализация в мултикултурна училищна среда.
    
15. 
    Подготвяне на учителите за работа в мултиетническа среда.
    
16. 
    Насърчаване на отговорното родителство и формиране на стратегии, ориентирани към личностна и професионална реализация.
    
17. 
    Повишаване на информираността и чувствителността на родителите роми относно ролята на образованието като средство за осигуряване на перспективи за развитие и социално-икономическа интеграция на децата. Въвличане на родителите роми в образователния процес и засилване на участието им в училищния живот. Работа с родители от неромската общност.
    

Ключови фактори, определящи равнището на здравния статус и здравната култура на населението са степента на образованост, размерът на доходите и състоянието на жилищната среда. Социално-икономическите и жилищно-битови условия, при които живее голяма част от представителите на ромската общност оказват пряко влияние върху тяхното здравно състояние.

По данни на НСИ от последното преброяване на населението през 2001 г. при ромската общност показателят за очаквана продължителност на живота при раждане е по-нисък в сравнение с останалото население. Едва около 5% от ромите достигат пенсионна възраст, причините за което е по-лошото им здравословно състояние.

През 2005 г. бе приета „Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства 2005-2015 г.”. Според нея в периода на провеждане на здравна реформа се наблюдават изключително негативни тенденции, свързани със здравословното състояние на лицата от ромски произход: висока заболяемост, висока смъртност, ниска продължителност на живот. Средната продължителност на живот на ромите е с повече от 10 години по-ниска в сравнение със средната за страната. Най-високият пик на смъртността е между 40-49 г., като основни причини са сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания. Ромите се сблъскват и с повече трудности при профилактиката и ранното диагностициране на разпространени сред тях заболявания, каквито освен горепосочените са раковите, белодробните, вирусните. Специфичен проблем при тях е недостатъчното обхващане на децата с имунизации и свързаните с това случаи на заболявания. Проблем е също ранната брачност и раждаемост при биологическа и социална незрялост на майките и на бащите, недостатъчни знания по семейно планиране и репродуктивно здраве, недостатъчни знания и информираност за процесите на отглеждане, възпитание и социализация на децата и др. Характерно за лицата от някои ендогамни ромски субгрупи са наследствените заболявания. Общопрактикуващите лекари и другите медицински специалисти не са запознати добре с културните специфики и традиции на ромите, което неблагоприятства контактите им с пациентите.

По данни на Факт Маркетинг (2004 г.) 68 % от ромските домакинства са с хронично болен, 58 % нямат достъп до стоматологична помощ, 55 % посочват, че затрудненият достъп до лекари поради отдалеченост, представлява опасност за тяхното здраве, като жителите на селата много по-често определят отдалечеността на лекарската помощ като рисков фактор, 46 % от лицата от ромски произход не са здравно осигурени. Тези тенденции се задълбочават през последните години.

Съществуването им е в разрез с основополагащи елементи в политиката на Световната здравна организация и на всяка държава членка на ЕС, каквъвто е равният достъп до медицинските грижи. Заложен е и в Националната здравна стратегия 2008 -2013 г. – за по-добро здраве, за по-добро бъдеще на България.

Заедно с това, съвременното европейско разбиране схваща грижата за собственото здраве като основен дълг на всеки гражданин. Здравето е базов елемент на човешката самореализация и просперитет, тъй като човешкият капитал е основен мотор на социално-икономическия прогрес.

Продължава необходимостта от провеждане на систематизирани и последователни мерки, които да доведат до подобряване на достъпа до здравни услуги и здравния статус на ромите, увеличаване средната продължителност на живот чрез намаляване заболеваемостта, трайната неработоспособност и преждевременната смъртност, намаляване на детската смъртност и профилактика на вродените малформации, намаляване на майчината смъртност и случаите на нежелана и ранна бременност.

1. 
   Осигуряване на широка разяснителна дейност за информиране на ромите за правата и задълженията им като здравноосигурени лица, за подобряване на здравните нагласи и поведение, повишаване на здравната информираност и ефекта от нея за подобряване на достъпа до здравни услуги.
   
2. 
   Осигуряване на здравно образоване на роми - диференцирано според възрастта и пола, болестите и факторите на риска, вкл. свързани с неимунизация, ранни бракове и раждания, трафик на жени и деца, ХИВ, СПИН и ППИ..
   
3. 
   Формиране на социални и здравни умения за избягване на рисковете (наркомании, престъпност, проституция, трафик...).
   
4. 
   Подготвяне на медицинските специалисти за работа в ромска общност.
   
5. 
   Укрепване на мрежата от здравни медиатори и провеждане на периодични обучения за поддържане на квалификацията им.
   
6. 
   Разширяване провеждането на профилактични и промотивни дейности сред ромското население.
   
7. 
   Осигуряване на широк обхват на подлежащите на имунизация, вкл. и чрез разкриване на временни имунизационни пунктове или създаване на мобилни екипи.
   
8. 
   Провеждане на скринингови програми за ранна диагностика и своевременно лечение на най-разпространените заболявани.
   
9. 
   Осигуряване на дейности за семейно планиране и за насърчаване на отговорното родителство, за формиране на семейните отношения и средата за отглеждане и възпитание на децата.
   
10. 
    Създаване на условия за подобряване на сексуалното и репродуктивното здраве.
    
11. 
    Осигуряване превенция на ХИВ, СПИН, ППИ, туберкулоза, други инфекциозни болести.
    

Според данните от последното преброяване на населението на Република България, проведено през 2001 г. около 46% от ромите обитават селските райони, а 54% населяват предимно градовете. По-голяма част от ромите, населяващи градовете живеят в т.нар „обособени ромски квартали”, където жилищните условия са крайно неприемливи. Обособените квартали продължават да бъдат една от основните пречки за цялостната интеграция на ромите в обществото, тъй като условията на живот в тях водят до задълбочаване на тяхната изолация от българското общество, занижаване на възможностите за повишаване на образователния, социално-икономическия и здравен статус на общността и до маргинализиране на по-голямата част от общността.

В т.н. ромски махали и квартали най-често срещани са проблемите свързани с незаконно строителство, недостатъчно изградена инфраструктура и ограничения достъп до социални и комунални услуги. По данни на Институт „Отворено общество” (ИОО) ² съществуват постройки, изградени с подръчни материали, в нарушение на устройствените планове. В над половината от жилищата, в които живеят роми, няма канализация, а около 10% от ромските домакинства не разполагат с течаща студена вода. Ниският социално-икономически статус на жителите на ромските квартали задълбочава допълнително тяхната уязвимост като потребители на комунални услуги.

Проучване в България от 2003 г. за урбанизацията и жилищата на ромските квартали в 88 населени места с общо население около 400 хил. души³ констатира: пренаселеност, неотговарящи на стандартите жилища, липсваща или зле поддържана улична мрежа и техническа инфраструктура, липсващи сгради за обществено обслужване, липса на зелени площи, улично осветление и телефонна мрежа, стихийно строителство на незаконни сгради и като следствие от това - незаконни включвания към инфраструктурата, неизяснена собственост върху земята, липса на актуален кадастър и на подробни устройствени планове, неприложимост на Закона за устройство на територията за повече от 70% от обособените ромски квартали.

Въпреки постигнатото чрез приетата от правителство през 2006 г. „Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България за периода 2005 – 2015 година”⁴, все още тежките проблеми в част от ромските квартали остават нерешени. Необходими са още по-целенасочени и ефективни мерки за обединяване и координиране на усилията на държавните органи, на органите на местната власт, на гражданските сдружения, на ромската общност и на всички заинтересовани институции в страната за подобряване на жилищните условия на ромите и благоустрояване на кварталите с преобладаващо ромско население.
Приоритетни направления за действие:

1. 
   Усъвършенстване и допълване на законодателството в областта на жилищните условия.
   
2. 
   Разработване на общински програми за подобряване на жилищните условия в квартали с компактно ромско население.
   
3. 
   Отреждане на нови територии за жилищно строителство.
   
4. 
   Изработване на кадастрални карти и кадастрални регистри, които да обхванат всички зони с компактно ромско население и установените нови зони за жилищно строителство.
   
5. 
   Актуализация/изработване на подробни устройствени планове на съществуващи и новоотредени терени.
   
6. 
   Проектиране и изграждане на техническа инфраструктура - водоснабдяване, канализация, улична мрежа и благоустрояване.
   
7. 
   Проектиране и изграждане/реконструкция на обекти на социалната инфраструктура за целите на здравеопазването, образованието, администрацията, културата и др.
   
8. 
   Подобряване качеството на изградени жилища, които отговарят на законовите и нормативните изисквания.
   
9. 
   Подпомагане на нуждаещите се за изграждането на нови жилища.
   
10. 
    Изграждане на социални жилища.
    
11. 
    Провеждане на информационни и образователни кампании сред ромското население за формиране на качествена жилищна среда.
    
12. 
    Подготвяне на специалисти по въпросите на жилищните условия за работа с ромите.
    

В действията си за пълноправна интеграция и участие на ромите на пазара на труда, отговорните институции се ръководят от Европейската стратегия за заетост, обновената Лисабонска стратегия, интегрираните насоки за растеж и заетост и други европейски, както и национални документи в областта на заетостта и развитието на човешките ресурси.

Резултатите от проведени социологически проучвания⁵ отчитат, че ромите са в най-неизгодното положение на пазара на труда, тъй като голяма част от тях са неграмотни, с ниска степен на образование, без професионални умения и квалификация, което затруднява значително реализирането им на пазара на труда. Тези фактори поставят много роми в неравностойно положение на пазара на труда и са предпоставка за заетост в „сивата” икономика. Съществен проблем на ромската заетост, идентифициран от друго социологическо изследване⁶ е, че близо 24% от заетите роми работят без какъвто и да е договор. За сравнение, делът на българите, които работят при същите условия е 4%, a делът на турците е 11,7%. Безработицата сред ромите все още е най-висока в сравнение с другите етнически общности.

Основната цел на активната държавна политика на пазара на труда и услугите по заетостта е ограничаване на безработицата, запазване на заетостта и осигуряване на качествена и производителна работна сила за бизнеса, като един от основните фактори за конкурентност в условията на криза. Определянето на неактивните лица в т.ч. обезкуражените лица, като една от основните целеви групи в провежданата активна политика на пазара на труда се очаква да доведе до недопускане изпадането в бедност и маргинализирането на съкратените лица, безработните от неравнопоставените групи и неактивните чрез обучение и субсидирана заетост.

Създаването на условия за осигуряване на заетост и подобряването на цялостната ситуация на пазара на труда сред ромите предполага редица целенасочени действия.
Приоритетни направления за действие:

1. 
   Разработване на политики и програми за заетост на национално, регионално и местно ниво и конкретни механизми за осигуряване на устойчива заетост на роми в активна трудова възраст заедно с представители на работодателите, синдикатите, общините и организациите на ромската общност.
   
2. 
   Провеждане на информационни кампании и изграждане на партньорства на местно ниво за насърчаване на заетостта.
   
3. 
   Стимулиране на самостоятелната заетост и насърчителни мерки за създаването на малки и средни предприятия, както и улесняване на достъпа до микрокредитиране на ромски предприемачи и бизнесмени.
   
4. 
   Мотивиране за включване в обучение за предприемаческа култура и управление на собствен бизнес.
   
5. 
   Насърчаване повишаването на образователното равнище, квалификацията и преквалификацията на безработни роми, както и на заети роми, в съотвествие с професии, търсени на пазара на труда.
   
6. 
   Стимулиране на работодателите да наемат на работа лица от ромски произход.
   
7. 
   Насърчаване на развитието на трудовото медиаторство и предприемане на индивидуален подход на работа с представителите на ромската общност.
   
8. 
   Подготвяне на работодатели и мениджъри за управление на културното многообразие и работа с роми.
   
9. 
   Подготвяне на специалисти в сферата на заетостта и социалното подпомагане за работа с роми.
   

Дискриминацията е един от факторите, които възпрепятстват процеса на интеграция, а ромите са една от групите в България, които са жертва на дискриминационни практики. Това е констатация, призната от Европейските институции и съобразяването с нея е предпоставка за постигнане на реален напредък в процеса на интегриране на ромите в българското общество.

Законодателството в България гарантира равните възможности и защита от дискриминация за всички, независимо от тяхната етническа принадлежност, пол, възраст, здравно състояние, вероизповедание, сексуална ориентация и др. признаци. Това е залегнало в основния закон, секторните закони, в Закона за защита от дискриминация (2004 г.). Същевременно, продължават да се допускат безнаказано прояви на дискриминация и неравно третиране на ромите. Практиката от дейността на Комисията за защита от дискриминация – независимият специализиран държавен орган за предотвратяване и защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите показва, че етнически мотивираната дискриминация спрямо ромите е често срещана и са необходими целенасочени усилия за преодоляването й. Ромската жена е подложена на множествена дискриминация, по признаците пол и етническа принадлежност.

Наред с многобройните и остри социални проблеми, срещани от голяма част от членовете на ромската общност, към нея съществуват мотивирани на етническа основа, които ограничават всички роми от пълноценно участие в обществото, без значение на техните лични постижения и социален статус. Това рефлектира негативно върху общността, защото повечето й членове не могат да осъзнаят гражданската си роля, а голяма част от способните и капацитетни роми, за да избегнат стигматизиращото ги отношение, често напускат общността, лишавайки я по този начин от възможността да изгради добро лидерство и реално представителство на всички нива на обществото, както и от действието на позитивните ролеви модели. Нещо повече: всички предприети политики акцентират на негативните явления и процеси, протичащи в общността, разглеждащи ромите като проблем за социалната стабилност и сигурността на държавата. По този начин чрез предприетите програми и мерки се пропуска да се извеждат на преден план възможностите, които се крият в ромската общност.

Необходими са действени политики както за решаване на острите социални проблеми на ромите, така и за изравняване на позицията на общността в обществото. Мерките за недопускане на дискриминация и създаване на равни възможности за ромите целят укрепване на солидарността и постигане на социална сплотеност в обществото и следва да се осъществяват чрез създаване на условия за предотвратяване и премахване на неравното третиране и осигуряване на равен достъп до права, блага, стоки и услуги.

За преодоляване на дискриминативни практики и неравенства от особено значение са мерките, свързани с насърчаване на въвеждането на мейнстрийминг подход при изпълнението на политики и мерки за постигане на равнопоставеност и пълноправно участие на ромите в обществения, икономическия и политическия живот. Едновременно с това е необходимо разработване и прилагане на интегриран подход, съчетаващ мейнстрийминг със специфични политически действия (временни насърчителни/утвърдителни/позитивни мерки) за премахване на съществуващи неравенства и неравнопоставеност на ромите.

Необходимо е политиките за включване на ромите да поставят самите роми като активни участници не само в създаването и реализирането на политиките за интеграция на ромската общност, но и във всички други политики за развитие на обществото ни.

За да гарантира реално участие на ромите във всички сфери на обществото и следвайки последните развития в европейската политика по ромския въпрос, трябва да се работи активно за насърчаване на недискриминацията и предоставянето на равни възможности и да се провежда последователна политика за включване на роми на всички нива на вземане на решения, с тяхното активно участие във всички приоритетни области на настоящата програма.

Едновременно с това е необходимо да бъде оптимизиран консултативния процес с участието на ромската общност на всички нива на администрацията, като се утвърдят механизми и структури за консултации при набелязване на мерките, тяхното изпълнение и оценка на въздействието с ромите, към които в крайна сметка тези мерки са насочени и със структурите на гражданското общество.

Служителите в публичната администрация, в правораздавателните и правоохранителните органи следва да повишат познанията си по стандартите за защита правата на човека и за закрила на малцинствата и в частност задълженията им по Закона за защита от дискриминация. Необходимо е за подобрят уменията си за работа в мултикултурна среда, с ромската общност.

Необходимо е също допълнителни предприемането на мерки за противодействие на враждебната реч и за насърчаване на културен плурализъм в медиите, както и осигуряване на подходящо обучение на журналистите относно професионалните стандарти за етично отразяване на въпросите, свързани с ромите и междуетническите отношения.

Важно е също наличието на развит капацитет на всички институции и партньори на национално, регионално и местно равнище при изпълнението на мерките за противодействие на дискриминацията и осигуряването на равни възможности. Ето защо, следва да се предприемат определени действия за подпомагане повишаването на капацитета и подобряване на координацията както между отделните институции, така и между институциите и гражданските структури.

1. 
   Осигуряване по-нататъшно развитие на съществуващата правна уредба и на институционалните структури, с което да се повишат гаранциите за ефективна защита на правата на ромите, защита от дискриминация, равнопоставеност, достойно съществуване и пълноценно участие в обществото.
   
2. 
   Потребностите, проблемите и правата на ромите да бъдат адекватно интегрирани в общите правителствени и в секторните политики (мейнстрийминт), както и паралелно адресирани чрез политики на насърчителни мерки, когато това е необходимо за преодоляване на резултати от дискириминативни практики и постигане на ефективно равенство.
   
3. 
   Укрепване на междуинституционалната координация за ефективно прилагане на политиките за интеграция на ромите.
   
4. 
   Подобряване на участието на ромите в държавната и местната администрацията на всички нива, както и представителството в политиката.
   
5. 
   Подобряване на механизмите за сътрудничество, диалог и консултации между публичния сектор и ромите и техните граждански организации.
   
6. 
   Повишаване на административния капацитет на служителите и управленците в администрацията на всички нива по отношение на правата на малцинствата и недискриминация, формулирането и прилагането на политиките за интеграция на ромите.
   
7. 
   Насърчаване на толерантност и умения за общуване в мултиетническа и мултикултурна среда.
   
8. 
   Подобряване на ефективността на работа на служителите в правоохранителните органи в мултиетническа среда при спазване на стандартите по правата на човека.
   
9. 
   Утвърждаване на толерантни междуетнически отношения чрез спорт.
   
10. 
    Насърчаване на културния плурализъм в медиите и прилагането на професионалните стандарти за етично отразяване на въпросите на ромите.
    
11. 
    Насърчаване равнопоставеността между жените и мъжете и нова социална роля на ромската жена. Отчитане на потребностите и положението на ромската жена във всички предприемани мерки.
    
12. 
    Ограничаване на криминални прояви чрез формиране на социални умения за избягване на рисковете (наркомании, престъпност, проституция, др.).
    
13. 
    Превенция и ресоциализация на деца и младежи в риск.
    
14. 
    Мащабни разяснителни и информационни кампании за повишаване на чувствителността и нетърпимостта към прояви на дискриминация.
    

Важен принцип на развитие на националната културна политика е насърчаване на културното многообразие и съхраняване на единството на националната култура. Културното многообразие може да бъде източник и фактор за взаимно опознаване и духовно развитие на всички етнически групи и за създаването на атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство. Културната интеграция на ромите е неделима част от цялостната социално-икономическа интеграция.

За съжаление, ромската култура все още не може да заеме своето заслужено място в българската културна съкровищница. Причините са много и са свързани с различни обективни и субективни фактори.

Малцина български учени и изследователи събират, съхраняват и анализират автентични ромски фолклорни образци, които от своя страна стават достояние само на тесен кръг от специалисти. Липсва тясна връзка между специалистите и ромските творци, НПО, администраторите и мениджърите, които трябва да работят за съхраняване, утвърждаване и популяризиране на ромската култура. Липсва статистика относно ромските творци, техните произведения и творчество.

Липсва информация за студентите и учениците в средните училища по изкуства и във ВУЗ. Училищата в ромските квартали не предлагат или са много малко разкритите паралелки по изкуства, независимо от факта, че това е доказано успешен модел да се мотивират децата да посещават училище. Професионалните и художествените училища по изкуства в страната могат да бъдат както мотивиращ фактор, така и фактор за намаляване отпадането на деца от ромския етнос, но присъствието на ромски ученици в тях е твърде малък. Това води и до факта на пренебрежително малкият брой студенти роми във висши учебни заведения по изкуствата.

Читалищата, като центрове на културата в кварталите с компактно ромско население, в повечето случаи работят слабо. Разписаните в Закона за Народните читалища дейности са слабо застъпени. Липсват или са много малко езиковите, танцовите и школите по изкуства. Липсват квалифицирани преподаватели, вкл. и за самодейните състави. Членовете на настоятелствата нямат управленски опит в сферата на изкуствата и иновационни идеи. Много често комуникацията между администрацията и настоятелствата е крайно недостатъчна. Съществуващите в читалищата библиотеки притежават малко научна и художествена литература, която не се използва рационално. Много често не могат да осигурят дори абонамент за печатни и други издания, които да привлекат посетители. Много рядко в библиотеките се организират литературни четения и срещи с писатели и поети.

Нееднородният характер на ромската етническа група, съществуването на множество подгрупи със свои характерни белези, е причина за изкривените представи и на мнозинството относно ромската култура, обичаи и традиции. Немаловажен е и начинът, по който самите роми представят своята култура. Често самите те не познават достатъчно своите обичаи и културни традиции и представянето й не е по най-подходящия начин. Идейният и художествен замисъл често е представен неподходящо, с бедна художествена лексика и недобро владеене на изразните средства. Много малко от ромите познават ромските творци или са чели техни творби.

Разпространението и популяризирането на истинската ромска култура е затруднено, поради недостатъчното й познаване от самите носители на тази култура. Публичното достояние на ромската култура е ограничено и поради отсъствието или оскъдното й присъствие в средствата за масова информация. В печатните медии отсъстват материали за ромската култура, но често се публикуват материали за ромите по повод на криминални деяния, социално-битови проблеми, проблеми в общността или междугрупови противопоставяния. Липсват електронни ромски медии, а съществуващите, макар и трудни оцеляващи печатни такива са малко. Ограниченото разпространение и малките тиражи не успяват, както да популяризират масово ромската култура, така и предотвратят негативните нагласи.

Основните насоки на работа в областта на културата през последните години са насочени към: популяризиране и съхраняване на традициите, обичаите и фолклора на ромите и заслуженото признание на ромската култура, като част от културата на България.

Въпреки постиженията от предприетите мерки и положените усилия продължава необходимостта от системност и последователност в културната политика по отношение на ромската култура за популяризиране и запазване на самобитността и културната идентичност на общността.

1. 
   Подкрепа на традиционните и новите форми на ромското изкуство и култура.
   
2. 
   Утвърждаване на подкрепящи условия за съхраняване и развитие на културата, традициите, обичаите и творчеството на ромите като част от културата на България.
   
3. 
   Подкрепа за създаване на ромски театър.
   
4. 
   Насърчаване развитието на капацитета на читалищата за запазване и разпространяване на ромската култура.
   
5. 
   Утвърждаване на принципите на междукултурна диалогичност.
   
6. 
   Популяризиране на ромската култура, традиции, обичаи и творчество в медиите и сред широката общественост чрез форуми, спектакли, отбелязване на празници, фестивали, издателска дейност, др.
   
7. 
   Реализиране на публични и медийни кампаниии за популяризиране на ромската култура.
   

Рамковата програма за интегриране на ромите в българското общество е съставна част от цялостната стратегия на правителството за постигане на реални промени в живота на всички български граждани. Правителството провежда политика за стимулиране инвестирането в хората и тяхното активно участие в преодоляване на съществуващите предизвикателства.

Организацията по изпълнението на политиките за равноправно интегриране на ромите е изградена на базата на ефективно и целенасочено използване на наличните ресурси на национално, регионално и местно ниво, както и тези на европейско ниво, произтичащи от членството на страната в EС и достъпа до структурните и кохезионния фонд.

1. Изпълнението на Програмата на оперативно ниво ще бъде постигнато чрез Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”.

Практическото изпълнение по отделните приоритетни области и направления ще се базира и върху вече приети документи, които формират съществуващата стратегическа рамка на секторните политики за интеграция на ромите, както и върху текущите и бъдещи оперативни планове за изпълнението им:

• 
  Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства
  
• 
  Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства
  
• 
  Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите
  
• 
  Национален план за действие по заетостта
  

Дейности по отделни приоритетни направления ще бъдат изпълнявани и чрез:

• 
  Мерки, интегрирани в общите правителствени и в секторните политики, които адресират правата, потребностите, проблемите на ромите.
  
• 
  Тематични програми и проекти, международни, национални и местни, подкрепени по Оперативните програми и други.
  

2. Оптимизиране на модела за разпределение на управленските отговорности между органите на изпълнителната власт:

• 
  Ще бъде изграден механизъм за междуинституционална координация при формулирането, изпълнението и оценката на интеграционната политика, вкл. мерките по съответните приоритети от цялостното изпълнение на Национален план за действие по международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”. Координираща институция ще бъде Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
  
• 
  Ще бъде формиран необходимия административен капацитет в ключовите ресорни институции: Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на здравеопазването, Министерство на културата, Комисията за защита от дискриминация, Министерство на вътрешните работи – чрез възлагане на определени функции на дирекции, отдели, звена или отделни експерти, отговарящи за изпълнението на интеграционната политика. Ключовите ресорни министерства и органи са отговорни за актуализирането на съответните тематични програмни оперативни документи за интерация на ромите, изпълнението на планираните мерки, наблюдението, оценката и отчитането пред МТСП – координатор на механизма за междуинституционална координация.
  
• 
  Ще бъде формиран необходимия административен капацитет в структурите на Областните администрации чрез възлагане на определени функции на дирекции, отдели, звена или отделни експерти, отговарящи за изпълнението на държавната политика по интеграция.
  

3. Усъвършенстване на механизмите за координация със структурите на гражданското общество ще се осъществи чрез функционирането на:

• 
  Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет.
  
• 
  Съвет за интеграция на ромите в българското общество към министъра на труда и социалната политика.
  
• 
  Консултативни структури и механизми с участието на гражданското общество към ресорните водомства, областните управители и местните власти, като тяхното сформиране ще бъде последователно насърчавано.
  

4. Включване на общините в изпълнението на политиките за интеграция на ромите чрез:

• 
  Делегиране на дейности за интеграция на ромите на общинско ниво.
  
• 
  Сформиране на консултативни и координационни съвети с участието на граждански структури.
  

5. Финансово обезпечаване на усилията за интеграция на ромите чрез средства от държавния бюджет, от Европейските фондове и други източници:

• 
  Включване в бюджетите на ключовите министерства и институции на перо за изпълнение на политиките за интеграция, съгласно предвидените мерки в оперативните планове за изпълнение на секторните интеграционни политики и други програми, както и съгласно интегрираните мерки в общите правителствени и в секторните политики, които адресират потребностите, проблемите и правата на ромите.
  
• 
  Стимулиране на общините да финансират изпълнението на мерки и инициативи чрез общинските бюджети, публично–частни партньорства и в партньорство с НПО.
  
• 
  Финансиране на тематични проекти по Оперативните програми със средства от структурните и кохезионния фонд.
  
• 
  Финансиране на тематични проекти по програми на Европейския съюз, Световна банка, ООН, Съвета на Европа и други.
  
• 
  Адекватно интегриране на потребностите, проблемите и правата на ромите в новата Стратегическа референтна рамка (2014-2020 г.) и съответните приоритети на оперативните програми с оглед финансова подкрепа с инструментите на ЕС.
  

Мониторингът и оценката на изпълнението на Рамковата програма ще се осъществява на практика чрез мониторинга и оценката на изпълнението на Национален план за действие по международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, в който са конкретизирани секторните интеграционни програми. За целта ще бъде разработена методология за наблюдение и оценка от МТСП в тясно сътрудничество с НССЕДВ към МС, ресорните ведомства и гражданските организации. Методолгията ще бъде одобрена от министъра на труда и социалната политика.

Целта на мониторинга е да следи за постигането на измерими резултати от дейността по изпълнението на мерките по плановия документ, както и активно да включи заинтересованите страни в осъществяването на оценката и наблюдението.

Основните източници за изпълнението на Програмата са годишните отчети по изпълнението на Национален план за действие по международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, внесени до Министъра на труда и социалната политика въз основа на получената информация от ресорните министерства, други структури, осъществили проекти и програми на национално, регионално и местно ниво, статистически данни и др.

Официалните статистически данни от преброяването на населението в България през 2011 г. ще бъдат взети предвид чрез актуализиране на аналитичните части и приоритетните направления на програмата, при необходимост.

VIІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изключително важно за изпълнението на Рамковата програмата за интегриране на ромите в българското общество е сътрудничеството на всички пряко ангажирани институции на национално, регионално и местно ниво с представители на неправителствени организации и представители на ромската общност.