Глава 4 Деструктивно поведение

Има множество причини, обуславящи защо програмите не са насочени към тази критична област. За начинаещите, деструктивното поведение много трудно подлежи на промяна. Тези поведения са извънредно ефективни за детето, когато се учи да се адаптира и справя със света около него. Като всяко друго адаптивно поведение, чиято ефективност е доказано с времето /било то година или десет/, то извънредно трудно подлежи на промяна.

Когато се опитвате да го промените, интензивността и нивото му на проявление се увеличават, понякога до тревожни степени. Децата се разстройват, като се опитваме да им отнемем поведение, което за тях е много функционално. Също така, от минал опит, децата знаят, че ескалирането на поведението, поне от време на време, кара хората да се предават и отказват. Тъй като не желаем да разстройваме детето, както и да понесем гнева му в цялата му сила, идеята да се предадем е съблазнителна. Това е съвсем естествена реакция. За нещастие, нашият отбой служи като подкрепление на деструктивното поведение, което прави промяната му още по-трудна в бъдеще.

Друга причина да се пренебрегват тези поведения е мисълта, че с изграждането на когнитивни умения детето изглежда по-малко увредено. Обучението на академични и комуникативни умения е областта, от която родители и учители се вълнуват най-много и затова заема централно място в интервенцията. Налага се схващането, че без говорни умения, възможността на детето да учи и успява в училище намалява. Иронията се състои в това, че именно деструктивното поведение, повече от всичко друго, ограничава и възпира включването на детето в средата. Основната причина детето да не бъде допуснато в училище е наличието на деструктивно поведение, а не езиковите и социалните дефицити.

Среща се и вярването, че веднъж детето да развие говорните си умения, деструктивното поведение изчезва или намалява до възможни за управление нива. За нещастие, наличието на това поведение не само намалява в голяма степен възможностите на детето да учи, но и много забавя хода на ученето, което се отразява негативно на неговите прогнози. Ето защо, необходимо е да се насочим към тези поведения. Отлагането само затруднява тази възможност.

Деструктивното поведение дори не се забелязва от родителите и екипа. Те дотолкова са свикнали, че не се притесняват от проявите му, както и не разбират каква голяма пречка се оказва то. Докато нуждата на детето да бъде деструктивно е малка, потребността от насочване към това поведение не е явна. Само осъзнавате, че детето зависи от вашето приспособяване към деструктивното му поведение, когато то прояви екстремна реакция при негативизъм от ваша страна. Съответно, възрастните имат неясното опасение относно възможността да реагират, когато поведението се прояви и са мотивирани от силното си желание да запазят спокойствието и следователно съобразяват собственото си поведение, за да избегнат конфронтацията с детето.

Поведенческите проблеми нямат особен приоритет, докато родители и учители сляпо се надяват, че с времето поведението ще отшуми от самосебе си. Определено надеждата им се крепи на вярването, че развиването на нови умения ще помогне за неговата ремисия. За нещастие, това става прекалено бавно и разрешаването на поведенческите проблеми просто се отлага.

Както споменахме, опитът за промяна на поведението разстройва детето. Голямо е нежеланието да се понесе изблика на гняв - извънредно стресиращо е да гледате детето си да се разстройва. Макар че нарастването на поведенческите проблеми всъщност се явява позитивен знак (т.е. детето се страхува от промяната, влиза във взаимодействие, демонстрира настойчивост и т.н.) чувството, което остава, не е приятно. Трябва да си напомняте, че целта не е необходимостта да запазим детето щастливо в непосредственото бъдеще, но да го направим такова за в бъдеще. Знаем как да ощастливим децата - оставете ги да се отдадат на автостимулация и задоволете всички техни нужди. Но в случая, това не е в най-добрия интерес на детето. Като възрастни, случва се да взимаме решения, които включват намаляване предпочитанията на детето. Трябва да измиеш зъбите си, преди да си легнеш; не може да си хвърляш играчките... Децата често правят вреден за тях самите избор и ние имаме отговорността, като възрастни, да осигурим правилното решение. Аналогично е ходенето на доктор - неприятно, но необходимо. Определено се опитваме да направим преживяването позитивно и приятно, доколкото е възожно, но е неизбежно да не се изпита определен дискомфорт по време на процеса.

Накрая, за много хора работата с деструктивното поведение изисква повече търпение и умения, отколкото обучаването на нещо толкова комплексно, колкото е езикът. Когато екипът не притежава тези умения, страхът и безпомощността определят по-лесния (за кратко време) начин - просто да се избягват поведенческите проблеми.

Кога поведението е пагубно/вредно

Създаване на оптимална среда

Изграждането на позитивни ситуации за учене не само тушират деструктивното поведение, но и осигуряват възможност да се подкрепи подходящо поведение. Подкреплението, първоначално, включва не само вербална похвала, но и използването на конкретни награди - играчки, дейности, храна. Вербалната похвала включва назоваване на подходящото поведение. Целта е постоянно да идентифицирате желаното поведение - “Харесва ми да си толкова спокоен”, “Благодаря, че ме изслуша”, “Страхотно е колко добре можеш да внимаваш”. Важно е да се изразявате на максимално опростен език, за да ви разбира детето.

Среда и стрес

Бавното и меко говорене имат огромно позитивно въздействие върху деструктивното поведение. Но тенденцията при хората е точно обратната - повишават глас и говорят по-бързо. Това ескалира не само детето, но и самия вас. Замислете се как инстинктивно реагираме, когато детето сграбчи нещо. Без да мислим, го сграбчваме на свой ред, за да възвърнем контрола си върху предмета. Но този тип на груба физическа интервенция увеличава хаоса и прави детето по-френетично в усилието му да запази контрол над ситуацията.

От полза е самите вие да упражните някои техники за справяне със стреса, за да може да запазите спокойствие в подобна ситуация. Като упражнявате бавно и дълбоко дишане, напомняте си да запазите самообладание, представяте си някоя приятна сцена или просто си давате почивка, вие си помагате да възвърнете хладнокръвие, както и вашето дете. Като запазите спокойствие, не само намалявате възможността от по-нататъшни провокации към ситуацията, но и по най-добрия начин увеличавате обективността си. Намалявате и всяко негативно внимание, което би подкрепило деструктивното поведение на детето.

Намаляването на потенциалните стълкновения намалява вероятността за дълбоки деструктивни поведения. Предоставянето на детето на някаква степен на контрол, чрез осигуряване на алтернативи, е доста ефективен метод. Алтернативи, като “предпочиташ да работиш на стола или на пода”, “ на какво искаш да работиш”, създават по-спокойна ситуация.

Не отправяйте молби, които провокират битки, за които не сте подготвен (т.е. отиване към стола, контакт очи в очи, мирно седене, “здрасти” “чао”). Трябва да прецените дали това е наистина важно и дали сте готови!!! С други думи, възпирайте се от изисквания, докато не се подготвите за последствията и евентуалната необходимост от физическо упътване.

Скуката допринася за деструктивното поведение. Необходимо е продължително да оценявате как оттегчението способства за това поведение. Но не винаги сме в състояние, а и не бихме желали да елиминираме скуката изцяло. Децата трябва да се учат да се справят с досадата. Но можем да се опитаме да не им я причиняваме в излишък. Следват фактори, полезни за намаляване възможността от оттегчение или фрустрация в терапията:

Как терапията да е естествена, забавна и генерализираща

• 
  Ентусиазиран тон
  
• 
  Разнообразна среда
  
• 
  Разнообразни инструкции (“какво е това” “какво виждаш” “кажи ми за това”)
  
• 
  Интересни, предпочитани и функционални материали
  
• 
  Не оттегчавайте детето, като продължавате програма, която е вече овладяна
  
• 
  Не наказвайте детето при добро изпълнение и внимание, като проточвате задачата, когато срещнете сътрудничество от негова страна. Също така, внимавайте да не съкратите програмата, когато започне да нервничи.
  
• 
  Добийте високо ниво на успеваемост
  
• 
  Използвайте предпочитанията на детето (дори предметите за автостимулация) като подкрепители.
  
• 
  Разнообразявайте задачите
  
• 
  Разнообразни и естествени подкрепители
  
• 
  Езикът да е възможно най-естествен
  
• 
  Разнообразна програма (език, игра, самообслужване и т.н.)
  
• 
  Намалявайте структурирането възможно най-много (т.е. понякога работете на пода, вместо на стола).
  

Когато деструктивното поведение се прояви, не му обръщайте внимание повече, отколкото е необходимо. Това може да означава напълно да игнорирате поведението. Очевидно е, че ако то представлява опасност или е извънредно деструктивно за другите (викане, ругаене, удряне) известно внимание е неизбежно при опита да се спре поведението (т.е. премествате детето, физически го подтиквате да държи ръцете си отстрани на тялото). Но взаимодействието трябва да е минимално - ограничаване на контакта очи в очи, намаляване на разговора. Принципно хората обръщат прекалено много внимание. Не само, че вниманието служи като подкрепител, но и агитира за в бъдеще детето и дори служи като покана за по-деструктивно поведение. Дори ако процедурата спре поведението, детето развива силна зависимост към външния контрол. Като му оказвате възможно най-малко внимание, избягвате тези капани, като отмествате “наградата”, която добива тяхното деструктивно поведение.

Подробно обсъждане на работата с деструктивното поведение следва по-нататък.


Глава 5
Разбиране на деструктивното поведение
Поведенческите програми основно се базират на предположението, че заучаването на дадено поведение е резултат от неговите последствия. Ако последиците са позитивни, толкова по-вероятно е съответното поведение да се изявява в бъдеще. Както и обратното, ако дадено поведение предполага негативни последствия, толкова по-малка е вероятността то да се повтори отново. Например, ако агресията резултира в нещо желано от индивида (т.е. внимание, избягване, намаляване на фрустрацията и т.н.) човек твърде вероятно ще проявява агресивност и занапред. И обратното, ако резултата се преживява като неприятен (откъсване от любима активност), вероятността поведението да се прояви следващ път е по-малка.

Поведенческите интервенции, които целят редуциране на поведенческия проблем, разделяме на две основни категории: 1) стратегии за поведенческо усилване и 2) поведенческо редуциране. Програмите за поведенческото редуциране като “Тайм-аут”, Цена на отговора (реакцията), или Погасяването целят намаляване на поведенческите проблеми, като осигуряват за резултат негативен контингент на деструктивното поведение. Процедурите за повишаване на поведението, като Differential Reinforcement of Other Behavior-DRO /диференцираното подкрепление на други поведения/, Differential Reinforcement of Incompatible Behaviors- DRI /диференцирано подкрепление на несъвместими поведения/, Differential Reinforcement of Lower Rates of Behavior - DRL /диференцирано подкрепление на по-ниски нива на поведението/, са конструирани да намалят разпространяването на деструктивното поведение чрез подкрепяне на желани поведения и липса на нежелано такова. Програмите комбинират стратегиите от двете категории. Тези програми целят не само да елиминират деструктивното поведение, но и да изградят или увеличат честотата на подходящи алтернативни поведения. Това е най-ефективно, когато обучаването на ново поведение поражда естествени подкрепящи последствия - социални, игрови и комуникативни. Когато детето вече получава подкрепления, защото проявява просоциално поведение, то има по-малка склонност да търси подкрепителите, които е имало в миналото при изявяване на деструктивно поведение.

Поведенческият подход способства за редуциране на тежки деструктивни поведения, като самонараняване, агресия, гневни изблици. Още повече, клиенти с дефицити в комуникацията, игровите, социалните умения и уменията за самообслужване, развиват тези критични умения чрез поведенчески интервенции.

Макар че много поведенчески интервенции имат за резултат намаляване на деструктивното поведение, дългосрочната ефективност на подхода зависи от нашата способност да изграждаме алтернативно подходящо поведение. Няколко са факторите, значими за дългосрочната ефективност на интервенцията. Когата програмата не е изградена с разбиране на причините за деструктивното поведение, скритите фактори, които поддържат това поведение, няма да бъдат адекватно третирани, или третирани въобще. Планът на интервенцията прекалено често приема, че всичко, което трябва да се случи, е да се елиминира специфичното маладаптивно поведение. За беда, ако индивидът се удря по лицето, защото е фрустриран, само прекратяването на това конкретно поведение няма да е достатъчно, за да се отстрани проблема. Ако програмата не третира маладаптивния начин, по-който клиента реагира на фрустрацията, това води до заместванета на едно маладаптивно поведение с друго - вместо лицето, индивидът започва да си блъска главата. Ако поведенческият план се основава на функционален анализ на поведението и третира както самонараняването (последствието), така и фрустра-цията (причината), ефективността е далеч по-голяма.

Ключът за ефективно модифициране на поведението във времето е разбирането на функциите на деструктивното поведение. Трябва да се осъзнае, че проявленията на деструктивното поведение не са инцидентни. Те служат на някаква цел. Агресията например, служи за редуциране на стреса, избягване на нежелана задача или за привличане на внимание. Деструктивното поведение е адаптивно (за детето), защото е начин на общуване, връзка със средата и задоволяване на неговите нужди.

Когато деструктивното поведение задоволява дадена потребност, ефективната програма трябва да научи детето на друго поведение, което също така успешно да задоволи тази нужда. Докато детето не се обучи на ефективно алтернативно поведение, за да задоволи желанието си, твърде е вероятно да развие подобно маладаптивно поведение или евентуално старото да се завърне. Детето трябва да се обучава, систематично и внимателно, на по-ефективен начин да задоволява потребностите и желанията си.

От изминалото десетилетие разбирането на природата на деструктивните поведения се е увеличило. Но, въпреки това, все още се срещат неадекватно организирани програми, неадекватно осъществяващи ефективното обучение на подходящо алтернативно поведение. Поведенческите програми показват слабости в няколко области.

Неуспеха да се избере подходящо заместващо поведение често е първата трудност. Може и да е ясно, какво детето ви няма да прави (да удря другите), но по-трудно е да открием какво би направило вместо това. Изборът на заместващо поведение включва не само анализ на функцията на поведението, но и идентифициране кое поведение ефективно изпълнява същата функция, и на какво поведение детето има възможността (т.е. способност) да се научи. Още повече, поведението трябва да се раздели на части, лесни за възприемане (това предполага Анализа на задачите). Например, не е достатъчно само да се открие, че е необходимо детето да научи техники за редуциране на стреса. Трябва да се идентифицират специфичните процедури за тези цел (дълбоко дишане, мускулна релаксация, броене и т.н.) и да се направи достъпен за възприемане, детайлизиран план.

Липсата на търпение е често срещана трудност за успешното програмиране. Разбираемо е защо всеки очаква бърза промяна. Но това не е реалистично и понякога дори не е желателно. Обучаването на заместващи умения е дълъг процес. Деструктивните поведение са заучавани с години. Следователно, реално е да се очаква, че заучаването на ново алтернативно поведение също отнема години. Още повече, системният и постепенен обучителен подход изисква пълно научаване и задържане на усвоените умения. За нещастие, често се правят опити да се преподаде комплексно умение наведнъж. Това не е ефективно обучение. Всяка стъпка трябва да е усъвършенствана своевременно.

Факторът време при обучителния процес също е масов недостатък в поведенческите интервенции. Важно е обучението да се провежда при възможно най-оптимални условия. Това означава обучение, когато детето и неговият инструктор са най-възприемчиви и ефективни в действията си. Това е обучение в полза на ефикасността. Обичайно, избраното време за обучение е преди или след проявата на проблемното поведение, което е най-погрешният момент. Детето е ядосано и неспособно да възприема; инструкторът също е фрустриран и ядосан и не може да бъде позитивен и търпелив учител. Важно е обучението да се провежда по време, когато детето не манифестира проблем и е заинтересувано и мотивирано да заучава алтернативни поведения.

Основни насоки за справяне с деструктивните поведения

Изявяването на поведението обичайно следва установен модел на ескалация. Т.е. деструктивното поведение прогресира поетапно. Ранната фаза е леко безпокойство, възбуда, изразени чрез невербално поведение (крачене, жестикулиране, неправилно дишане) или вербална експресия (виене, спорене). Ако ситуацията не се разреши, или отговорът не е ефективен, поведението се “втвърдява” - злоупотреба с имущество, бягство. Крайният стадий кулминира в агресия към себе си или другите.

Всеки стадий изисква различен отговор. Критично е да се разбере, че дори и най-подходящият отговор, или такъв, който е бил ефективен в миналото, може да не “работи” постоянно. Продължително трябва да анализираме какво е ефективно в момента и какво обучение е необходимо по-нататък.

Трябва да сме осторожни, защото повечето деца са получавали различни видове интервенции. Някои стратегии може да не са използвани правилно, може да са използвани прекалено дълго време и непоследователно, за да са ефективни. Още повече, най-често използваните редуциращи процедури, като порицанието, тайм-аут или отнемането на привилегии, сами по себе си не са достатъчни за дългосрочно редуциране на поведенческите проблеми. Подобни стратегии са базирани на предпоставката, че с осигуряване на силни негативни последици, детето по-малко ще проявява деструктивно поведение. Макар че тези процедури могат временно да преустановят поведението, те не третират скритите му функции и имат недостатъка да причиняват нежелателни странични поведенчески ефекти.

Хората не разбират поведенческите редуциращи процедури. Например, тайм-аут е интервенция, която предполага за резултат “тайм-аут от подкрепления”. С други думи, детето трябва да е в позитивна, мотивираща ситуация и при проявата на деструктивно поведение да бъде отстранено от нея за определен период от време. Има много ситуации, които детето не намира за позитивни и приятни. Следователно, то е много щастливо да бъде отстранено от тях. Още повече, когато детето е отстранено, не трябва да получава подкрепления под никакна форма. Но ако не внимавате, когато го извеждате в тайм-аут (поставяте го на стол, в ъгъла, в спалнята), то е в състояние да се ангажира с подкрепящи поведения като автостимулация. Следователно, тайм-аут всъщност подкрепя или увеличава деструктивното поведение! Друг пример- порицанието/мъмренето няма да е ефективно, защото детето може да има емоционална реакция или друга форма на значимо внимание, за да провокира хокането. Това внимание, макар и негативно, служи по-скоро за поддържане на деструктивното поведение, отколкото да го обезсърчи.

Цикъл на ескалация

Детето може и да не процедира по установения модел. Например, започва с поведения, които обичайно се срещат в средната или крайна фаза. Важно е да се идентифицират степента на провокация и най-подходящия отговор. Еднакво важно е да се следва общата логика и да се отговори адекватно на уникалността на ситуацията.

Съществуват няколко съществени мерки в полза на ефикасността, в чийто ефект трябва да сте убедени, преди да ги приложите в кризисна ситуация. Една от тях е да се подсигурите, че давате на детето много възможности да прави ИЗБОР. Като правите това, детето допуска в по-голяма степен ситуациите, при които не му е предложен избор. Второ, наличният ПЪЛЕН график на подкрепления е от първостепенна важност. По-надолу ще представим случаи, когато се нуждаете да дадете подкрепления след негативно поведение, когато детето вече е започнало да се самоконтролира. Ако давате голямо количество подкреп-ления, когато поведението е спокойно, може да си позволите леко подкрепление, когато поведението стане възбудено, тревожно, ако не се притеснявате, че детето би ескалирало поведението си, за да получи пак евентуална награда. Причината е, че количеството подкрепления, които получава за липсата на ескалация е ПО-МАЛКО, отколкото би получило ако НЕ прояви деструктивност.

Критично е вашето поведение при тези стадии. Трябва да сте спокоен, но твърд, да се владеете емоционално. Така не само помагате на детето да остане спокойно, но способствате и собствената си обективност и ефективност. Намерете начин да предоставяте възможност за избор, без да въвличате детето в ситуация, която е по-подкрепяща, отколкото когато сте започнали. Като му осигурявате умерено количество контрол, детето няма да ескалира до екстремна деструктивност.

Наличието на план е съществено, но той трябва да позволяма присъствието на непредвидени поведения и обстоятелства. Вие ТРЯБВА да напасвате БЪРЗО, ако детето има лош ден или ако поведението се влоши.

Начален стадий

Когато възбудата се надигне, още веднъж игнорирайте поведението. НО НЕ ИГНОРИРАЙТЕ САМОТО ДЕТЕ !!! Целта е да продължите дейността с детето, да му покажете, че деструктивното поведение няма да го “оттърве”от задачата. Ако се отстраните от ситуацията, губите възможността да подкрепите в подходящите моменти де-ескалацията. В случай, че изцяло игнорирате детето, поведението му става по-интензивно и може да достигне до крайности.

Втори стадий

Различна е ситуацията, когато осъзнаем, че всъщност ситуацията е от голямо значение за детето и е необходимо да се направят корекции. Например, осъзнаваме, че задачата продължава прекалено дълго, не сме поставили адекватните стимули, задачата е прекалено трудна, не сме предоставили достатъчно подкрепления. С други думи, детето има достатъчно основание да се чувства разстроено и ние трябва да откликнем на това, макар че това все още не извинява продължаващото неподходящо поведение. Елегантен начин да се справим с тази ситуация е пренасочването. Миналите събития, отключили поведението, се елиминират и по този начин се редуцират проявленията на поведението. Ако изобщо е възможно, това трябва да се направи умело, така че за детето ще е най-малко вероятно да научи, че проявявайки деструктивност може да избегне нежелани активности. Видът отговор, към който го пренасочвате, трябва да е познат/възможен за него и да имате готовност да го стимулирате, ако откаже да опита. Използвайте възприемливи инструкции, невербално подражание, или обикновени моторни задачи, за да преизградите отстъпчиво поведение.

Както винаги, осигурявайте вербално и ясно подкрепление, когато детето е спокойно и се държи подходящо и оказвайте минимално внимание, когато е деструктивно. Може да извлечете полза от факта, че определени видове подкрепители не само имат мотивиращ ефект, но също така успокояват и са удобни. Примери - физически комфорт, мекия глас, прегръдка, потупване, пеене. Бъдете много внимателни относно момента на доставяне на тези подкрепители. Ако е минало само малко време от проявяването на деструктивното поведение (30 сек. или по-малко) не може да си позволите да дадете много от този вид подкрепители, защото така отчасти подкрепяте току що проявеното неподходящо поведение. Колкото повече време минава от проявата (най-малко няколко минути), може да дадете голямо голямо количество успокояващи подкрепители и така най-много подкрепяте възвърнатия самоконтрол. Получавате и допълнителния ефект от успокояващите качества на подкрепителя, които премахват възбудата и следователно, възможността от повторна ескалация драстично се редуцира.

Ако първичната задача има резон детето да я изпълни, върнете се на нея и постигнете каквото е възможно при тези обстоятелства, преди да завърши обучителната сесия. Но не забравяйте, че това е дългосрочен оформящ процес и не е задължително да довършите всичко по време на сесията. Все пак, желанието да завършите навреме ви придвижва поне малко по-близо до дългосрочната цел.

Трети стадий

Заплахите са средство, към което екипът доста често се изкушава да прибегне. Една от причините е, че те наистина дават резултат и почти веднага спират поведението. Проблемът е, че използването на подобна “тежка” артилерия за контрол на поведението обикновено води до влошаването му през останалото време. Разчитането на заплахи се отразява в модел на поведение, при което детето заучава да отговаря само на директиви, съчетани със строги, обрисувани с думи последствия и да игнорира заповеди, дадени по обикновен, пряк начин. Дългосрочната цел е детето да научи, че последствията, добри или лоши, определено се случват, независимо дали са вербализирани или не. Също, не е във ваша полза, когато предварително се обвързвате със специфични последствия. По-добре е да оставите детето да прояви загриженост какви ще са те. По този начин, давате на себе си повече време да вземете подходящо решение за евентуално необходимите последици.

Каквито и да са последствията, те трябва да бъдат осъществени от този, при когото се е проявило неподходящото поведение. Прехвърлянето на контрола над детето на “по-големия авторитет” само подкопава ролята на човека, който отлага. Така вие казвате на детето “аз не мога да контролирам поведението ти, затова ще се обърна към друг”. Накрая, НИКОГА НЕ ОТПРАВЯЙТЕ ЗАПЛАХИ, КОИТО НЕ СТЕ ГОТОВ ДА ИЗПЪЛНИТЕ, ИЛИ КОИТО СА НЕПОДХОДЯЩИ (т.е. “Ще те заключа в стаята ти и никога няма да те пусна”).

Когато детето покаже по-добър контрол над себе си, напомнете му, че ще получи подкрепител (специфичен или не), ако е спокойно и върши добре работата си. Внимавайте само това да не се превърне в подкуп, и че това трябва да се използва като последно средство, преди да прибегнете до наказателни процедури.

Последен стадий

Всички стадии

Ако възбудата се увеличава, или детето хвърля или отказва осигурения му подкрепител, време е да преосмислите избора си на награда. Децата, чието поведение ескалира, когато е осигурено подкрепление или обратна връзка, имат голяма нужда от контрол или сила във средата. Опитайте някои стратегии, без да критикувате директно поведението. Например, вместо да кажете “Харесва ми колко си спокоен” опитйте с “Чудесно е да съм с теб”, или коментирайте нещо, което детето прави (пр. “Искаш ли да разгледаш тази книжка с мен?”).

Това осигурява внимание, което не е директно насочено към деструктивното поведение. Ако използвате конкретна награда и тя е отхвърлена, просто я оставете близо до детето и го накарайте да почувства нужда да я получи лично от вас. Това го награждава за спокойното му поведение и му позволява да получи контрол в ситуацията. Може да се окаже, че за някои деца получаването на награда от друг директно ги поставя в по-низша позиция и това по-нататък ги фрустрира.

След като възбудата утихне, запишете случая. Това осигурява не само отчет за събитието, но помага за анализа на модела на ескалация и ефективността на интервенцията и помага да се идентифицират модификации, които се изискват.

Данните за честотата и интензивността на поведението обезпечават надеждни средства за определяне ефективността на интервенцията.

Специфични техники за справяне с поведението

1. 
   Както бе обсъдено, осигурявайте минимално внимание към проявяването на деструктивно поведение. Вниманието и другите форми на подкрепление се осигуряват при липса на деструктивно поведение. Бъдете извънредно внимателни, проявата на неподходящото поведение да не означава за вас увеличаване на подкрепленията. Защото детето ще навлиза в това поведение, за да получава награди, когато спре. Най-добрият начин да се предпазите от това е да разполагате с богат режим на подкрепления, преди да възникне деструктивното поведение. Също така се подсигурете, че количеството подкрепления, дадени за де-ескалация е по-малко от това, което детето получава по друг повод.
   
2. 
   Подкрепянето на деескалацията е извънредно важна. Прекалено често хората изчакват, докато детето се успокои напълно, преди да го подкрепят. Това може да продължи дълго и служи единствено за бъдеща ескалация на поведението. Не изчаквайте докато изчезне деструктивното поведение. Подкрепяйте лекия му спад. Избягвайте битката за контрол и давайте на детето възможност да се присъедини към средата спокойно. Оценявайте го и отбелязвайте де-ескалацията (пр. “Показваш наистина добър контрол”; “Харесва ми как се успокояваш”).
   
3. 
   При необходимост използвайте УМЕЛО пренасочващи процедури. Колкото е по-ловко пренасочването, толкова по-малко вероятно е детето да почувства, че е извадено от нещо. Важно е да опитате да се завърнете към основната задача и да я довършите възможно най-успешно. Бъдете възможно най-малко натрапчив, за да не стане детето зависимо от екипа, който контролира вместо него. Натрапчивото стимулиране и инструктиране са прекалено трудни за погасяване. По-малко директивните процедури съдействат за интернализиране на самоконтрола.
   
4. 
   Превенция на отговора е процедура, която се използва при поведения като автостимулация, ниско ниво на агресия и насилие, насочено към себе си. Ако се използва този подход, трябва да спрете поведението възможно най-бързо, като обръщате възможно най-малко внимание. Обикновено, ние даваме неутрален физически стимул и не коментираме. Това се прави без прекъсване на задачата/дейността и детето получава подкрепления, за да продължи.
   
5. 
   Създаването на “Поведенчески импулс” е мощна стратегия за осуетяването на деструктивното поведение или невниманието. Когато детето слуша и се държи добре, вероятността деструктивното поведение да се прояви е минимална. Създавайки модел на успеха, изграждате импулс. Например, ако започнете терапията с игрова активност или силно предпочитана задача, детето е по-мотивирано за поведението си. След като сте навлезли в задачата, ако поведението се влоши, засиленият стимул, последван от умерено подкрепление, помага да се възвърне импулса. Както вече обсъдихме, спокойната и позитивна среда също е от значение.
   
6. 
   Изпълняването на обучителните програми за Справяне със стреса и Послушанието са съществени за редуцирането на деструктивното поведение, както и създаването на оптимална среда. Тези програми ще обсъдим по нататък.
   
7. 
   Помнете, най-важното нещо е това, което правите, за да предотвратите проявата на деструктивното поведение. Две от най-полезните насоки при превантивната употреба на позитивното подкрепление:
   

“Оценявайте доброто, игнорирайте останалото”.