Програма за интензивно поведенческо лечение на аутизма


Глава 10 Проблеми при храненето



страница6/7
Дата25.07.2016
Размер1.24 Mb.
#6790
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7
Глава 10
Проблеми при храненето

Родителите често споделят за проблеми при храненето. Макар и да не са толково загрижени относно тези затруднения, както например със съня и тоалета, това е важна област. Най-често срещаният проблем са самоналожените ограничения относно вида храна. Някои аутистични деца се ограничават до 3 или 4 храни. Най-очевидната грижа касае здравето, а вторичната е свързана с евентуални усложнения при обучението на тоалет. Още повече, поведенческите проблеми се изявяват при опита на родителите да въведат нова храна в менюто на детето. Нежеланието за по-разнообразна храна причинява сериозно неудобство за семейството. Планирането на излети, когато детето е далеч от дома по времето на хранене, е затруднено. Вечерята с приятели или в ресторант също е фрустриращо преживяване.

Проблемите при храненето имат много причини. Докато за децата е съвсем нормално да предпочетат дадена храна, аутистите са далеч по-настойчиви в желанието си да се хранят само с тяхната любима. Другите деца оказват само мека съпротива, но детето аутист с този проблем стига до ескалиращи гневни изблици и агресия, ако не бъде задоволено. Разбираемо е защо родителите не отдават такова значение на този проблем, за да допуснат да бъдат въвлечени в сериозната “битка” за храна. Съществува и страхът от недохранване, ако детето се откаже от храната. За нещастие, през деня то получава подкрепления за придирчивостта си към храната, както и за избухванията или заплахата за това. С времето съпротивата му прогресира.

Много родители влизат в битка за храната от време на време. Понякога има ефект, но се случва и детето да стане още по-упорито. Стига до крайности, като повръща или отказва да се храни с другите. Има деца, които буквално се уморяват от глад. Родителите капитулират. Опитите да се поставят ограничения, които не се следват, всъщност влошават проблема повече, отколкото самата капитулация.

Както и при другите поведенчески проблеми, като тоалета и послушанието, твърдо препоръчваме да не се заемате с проблемите на храненето, докато не сте напълно подготвени. Прогрес в тази област се постига по-лесно, ако сте си проправили пътя към намаляването на други, по-малко предизвикателни поведения. Вие вече ще сте оставили следа в записването на успеха на детето, а и самият вие ще бъдете по-уверен и ще разчитате повече на силите си.



Избор на храна


Желателно е да подходим към този проблем по възможно най-позитивния и въздействащ начин. Нашият план няма да включва скоростно увеличаване менюто на детето, нито веднага ще започнем да настояваме да яде питателна храна. Програмата започва с избор на храна, която детето най-вероятно ще приеме. Тази храна прилича по състав и вкус на най-предпочитаните от него. Например, ако яде само спагети, с успех може да опитате други видове макарони,фиде или юфка.

За някои деца различните вариации на любимите им храни са напълно неприемливи. Не бихте посмяли да им предложите различен вид chicken nuggets (американски продукт за бързо хранене)!!! При такива случаи бихте могли да имате повече успех с храна, коренно различна от обичайната за детето. Така детето няма да ви подозира, че се опитвате да го “изиграете”. Доверието е много важно при преодоляване съпротивата към храните. Най-добре е да разясните на детето какво точно искате да направи и да му оставите избора дали да го направи. Макар че това не е наша препоръка, често трябва да започнем с junk foods (храни от рода на снакс, чипс, пуканки и др.) или сладки. Помнете, началната цел е да се увеличи разнообразието от храни, както и да се намали съпротивата към новата храна. Не забравяйте, това е ПРОЦЕС!!!

И
збор на време за обучение
Въвеждането на нови храни става при най-оптимални условия. Времето за хранене обикновено не е добър избор. Никой няма желание за борба по време на хранене. Освен това, по всяка вероятност, това време се асоциира с борбата за контрол и съпротивата на детето нараства.

Изберете време, когато е по-вероятно детето да прояви послушание и когато вие не бързате. Ако и двамата сте в добра настроение, възможността детето да съдейства е по-голяма, а вие ще имате търпението да работите без емоции, въпреки съпротивата му. Тези периоди биха могли да са след игра, когато се връщате у дома след разходка, или просто когато детето изглежда в добра кондиция. Периодът трябва да е по време, когато детето е гладно, но все пак не умира глад. Така се увеличава вероятността да опита нова храна, но не го докарвайте до отчаяние.

Ако периодът, който сте избрали, предхожда любима активност, използвайте я като подкрепител, ако опита новата храна. Освен това, детето ще е стимулирано по-бързо да приключи с яденето. Естествено, ако не опита храната, губи участието си в активността. Това дори помага при изграждане на рутината, когато детето участва в любима дейност по определено време. По този начин е по-вероятно детето да осъзнае условността и да се храни по-бързо.


Въвеждане на нова храна


Програмата включва детето да опита много малко количество от новата храна - дори зрънце или трохичка. След като веднъж опита тази малка част, позволете му хапка от неговата любима храна. За да увеличите подкрепящата стойност на неговата любима храна, давайте на детето да яде САМО предпочитана храна, когато въвеждате новата. При избора на любима храна се спираме само на тази, която можем и е желателно да задържим през останалото време. Както вече казахме, след завършването на сесията по хранене, следва любима активност. Постепенно, количест-вото храна, необходимо, за да получи подкрепител, се увеличава. Трябва да сте подготвени да изпробвате различни храни и да продължавате да представяте храна, отказана при предишни сесии.

При проява на извънредна неохота от детето, постепенно оформяйте поведението му. Започнете с гледане на храната. Предвижвайте се към взимане и държане близо до устата на детето. Направете го като невербално подражателно упражнение. Покажете действието и кажете:”Направи го”. Сътрудничеството се награждава с хапки от ПРЕДПОЧИТАНАТА храна. Постепенно увеличавайте изискванията, за да получи подкрепител. Отговорите, в добавка, могат да включват мирисане на храната, докосването й с пръст и облизването му, облизване на самата храна. Разнообразявайте “trials” /опитите/, включващи контакт с храната, с “trials” от елементарни и забавни дейности, които не са свързани с храната (пр., пляскане с ръце). Това способства послушанието и поведенческия стимул. Увеличава времето, когато детето е в тясна близост с целевата храна и ситуацията на хранене. Някои деца се нуждаят от бавна десенситизация спрямо храната, включвайки всички сензорни аспекти. Изключително много се нуждаят да почувстват храната безопасна. С времето, чрез повтаряемо излагане, децата не само ще я толерират, но всъщност ще я харесат.





Други проблеми при храненето

ХРАНЕНЕ НА МАСА. Много деца аутисти не откликват на претенциите на родителите да се хранят на маса. Те предпочитат да ходят насам-натам, докато ядат, вероятно защото краченето им е по-забавно, отколкото седенето. Това е различна област от подтикването им да ядат предложената храна. Същността тук е да бъдат научени, че по време на хранене, семейството седи заедно на масата. Детето може да предпочете да не яде, но пак трябва да остане седнало. Второ, ако яде по всяко време на деня, трябва да научи, че ние го правим на определено място, на масата. Храненето трябва да се приеме като дейност със собствени правила, която не е под общия знаменател на другите дейности, като играта, разхождането из къщата, гледането на телевизия. Храненето помага да се изгради дисциплина, която способства редуцирането на други поведенчески проблеми.

Подходящо за начало е, че цялата храна остава на масата. Ако детето стане, не може да вземе храната. Това го държи на масата, докато я желае. Не се обезкуражавайте, ако това първоначално завършва с гневни изблици. Детето трябва да разбере, че искате това, което казвате и възнамерявате да се придържате към правилата. Гневът утихва, когато то разбере, че няма да ви убеди да се откажете от тях. Когато детето схване това правило, време е да наложите следващото. То е: след като се стане от масата, времето за хранене приключва. Макар че изглежда сурово, това ще го научи да стои на масата. Последната стъпка е стоенето на масата, за да бъде със семейството, независимо дали желае да яде. В началото, изискваното време трябва да е доста кратко. Измислете специфичен сигнал, с който му показвате, че е позволено да стане. Съвсем естествен начин да го осъществите е когато са готови братята и сестрите, да стане с тях и да отиде да играе.

ПРЕКАЛЕНО БЪРЗОТО ХРАНЕНЕ. Забавете ритъма на хранене с по-формалните DTT процедури. Третирайте всяка хапка като нов trial /опит/ и накарайте детето да поставя приборите си на масата в края на отговора. Подкрепете го с оценка (или друго подходящо за ситуацията ) и изчакайте 5 секунди преди да започнете нов trial /опит/. Използвайте диференцирана обратна връзка така, че бавното хранене, както и оставянето на приборите, да получават най-високо ниво на подкрепление. Стимулирайте/напътствайте при необходи-мост.
Глава 11

Игрови и социални умения
Игровите и социални умения са едни от най-важните умения, които детето се нуждае да научи. Качеството на живот на вашето дете ще се подобри чрез играта и социалните връзки.

Дефицитите в тези области водят до изолация, оттегчение и дори депресия. Способността да се играе с другите деца значително увеличава щастието на детето и му предоставя средство за научаване на важните уроци за света, как да живее с хората, както и помага за когнитивните и абстрактни умения. Както ще видите по-надолу, има много други ползи от обучението на игрови и социални умения.





Подпомагане развитието на езика


Развитието на езика е ефективно стимулирано чрез игровите и социални умения. Те водят до такава степен на развитие на езика, до каквато достига и структурираната терапия. Структурираната терапия определено е важна част от процеса, но завършената програма включва и внимателно изградена игра и социални активности.

Децата изявяват далеч повече желание да вокализират, когато са отпуснати и се забавляват. Речта и доближаването да нея се проявяват с по-голяма готовност на люлката, в басейна или при скачане на батуд, отколкото вьв формалната обучителна ситуация. Провеждането на структурирана терапия на стола може всъщност да възпрепятства езика. Ето защо предлагаме вербалната имитация да започне в игрова ситуация. Съветваме ви да започнете с Комуникативни изкушения (моля, съобразете със секцията “Курс на обучение”) в неструктурирана среда.

Езикът се развива далеч по-естествено чрез социални интеракции и игра. Децата се учат от другите деца как да говорят естествено и по детски. Когато възрастен развива езика на детето, чест резултат е детето да звучи като възрастен. Например, в отговор на въпроса “На колко си години”, децата са научени да казват “На четири години” или “Аз съм на четири години”. Макар че отговорът е учтив, той е прекалено формален и не съответства на обичайния детски отговор. Тригодишните дори не отговарят вербално; те само показват 3 пръста. Четиригодишните показват 4 пръста и казват “Четири”. По-големите деца просто казват числото (пет, десет и т.н.). Подобен не детски отговор предпоставя неестествено звучене и понякога комплицира процеса на интеграция.



Ситуационно учене


Едно от фундаменталните препятствия при аутизма е извънредната трудност, която децата имат при заучаването чрез обикновено наблюдение. Осигуряването на социални и игрови възможности, както и активното обучение на умения в тези области, помага много на детето да научи как да получава информация чрез всекидневния непредвиден опит.

Докато децата с нормално развитие научават по-голямата част от информацията чрез наблюдение и гледане на другите, децата аутисти изискват директно обучение. Една от най-важните цели на терапията е обучение на децата как да се учат от другите. Много програми са посветени на развитието на тези специфични умения, като Обвързване на вниманието, групата Невербално подражание и Програма за учене чрез наблюдение.

Социалните и игрови интеракции са основен форум за детето да заучава разнообразието от умения и да добива обширни познания. Естествено, за да е възможно това се изисква внимателна и систематична интервенция. Ползата е, че детето учи по най-естествен начин.

Децата аутисти са по-фокусирани при структурирани условия, което обуславя неохотата на учителите да работят при по-малка струтурираност. Ако не се обърне внимание отрано, проблемът се задълбочава и определено пречи на дългосрочния прогрес на детето. Съществено е то да добие опитност в заучаването при по-малка структурираност и по-естествена среда възможно най-бързо. Това способства успешната интеграция.


С
оциални подкрепления
Една от най-големите облаги от обучението на социалните умения е приемането от връстниците. Те добиват важно влияние за детето, често далеч по-силно от това на възрастните. Случва се връстниците да спрат неподходящото поведение по-бързо, по-ефективно и по-естествено, отколкото учителите биха могли. Също така, техните последствия са много по-малко изкуствени и планирани. Възрастните се стремят да звучат терапевтично (пр. “Използвай твои думи”, “Не си добър приятел”, “Ядосан ли си” и т.н.), докато децата са далеч по-директни, не следват определена политика, по-естествени и по-ефективни (пр. “Не го прави”, “Дай ми го”, “Странно” и т.н.). Техните действия предоставят ефективни естествени последици, като вземане на играчката обратно.

С времето, детето развива желание да се понрави на връстниците си. Това е критично препятствие в процеса на интервенция. Представя процеса на интернализация на желанието да учи. Връстниците се явяват естествена подкрепа на подходящото поведение. Следователно, вероятността за генерализирене е голяма. Контролирането от възрастните е по-малко необходимо. Когато връстниците са значими за детето, интеграцията е много по-успешна.





Съпротива към обучението на социални и игрови умения


Ако усещате съпротива при идеята да посветите голяма част от времето за обучение и усилията на играта и социалните умения, не сте единствени! Болшинството родители не считат това за приоритет и поставят под съмнение важността му. Често чуваме следните коментари:
“В момента съм по-загрижен детето да проговори”

“След като развие езика, може да работим върху тези умения”

“Не искам да отнемам от времето за развитие на речта и академични умения”

“Другите ми деца нямат много приятели, за какво му са на аутистичното ми дете”

Отговорът на тези въпроси е, че играта е важен път за повишаване на езика и ученето по принцип. Също така, макар че не всички хора са особено социални, почти всички учат чрез наблюдаване на социалните интеракции. Съществено е детето да има възможност също да заучава по този начин! Относно приоритетите, считаме играта за първостепенна.

Друга значима причина за съпротивата към работа върху играта е извънредната трудност на подобно обучение. За разлика от езика и академичните умения, при които се развива структурирана програма, обучението на игрови и социални умения изисква далеч по-голяма гъвкавост.

Специфичните игрови и социални умения основно се базират върху уменията на целевата група на връстниците. Ето защо не сме в състояние да ви предоставим специфична програма. Например, играчките, обичайни за децата, се различават не само по отношение на възрастта и пола, но и по спецификата на местоживеене. Естествено, играта в Индия силно се различава от тази в САЩ. Играчките в Босън не са аналогични на тези в Тексас. Дори съседните области на Лонг Бийч се различават по вида на играчките и игрите. Не можем да ви осигурим програма, но ще ви представим примери за играчки/дейности за различни възрасти:


Възраст

Играчки / оборудване

Игри

Социално взаимодействие

2-3


Виж и кажи

Лесен пъзел

Кукли

Люлки


Коли

Музика на видео

Музика


“Ку-ку” (игра)

Оцветяване

Песни


Самостоятелна игра

Топка


Чаено парти

Преследване

“Ринги-ринги-рае”

4-5


Лего

Лабиринт


Строител

Коли


Пъзел

Кукли


Фигури на Дисни

Рисуване


Игра на кухня

Мач

Гоненица

Криеница


Срещи /разиграване/

6-7


Компютърни игри

Кораби/самолети

Плюшени животни

Движещи фигури



Бейзбол

Мач


Валет

Ски


Хокей

Пързаляне



“Дръж”

Обличане/Дом/Учи-лище

Строене на фортове

Партита за рождени дни


8-10


Моделиране на коли/самолети

Балби


Домашни любимци

Уличен хокей

Бейзбол


Баскетбол

Упражнения

Видеоигри

Хадбал


Спортни мероприятия

Бойскаути

Плувни партита

11-15


Музика

Книги


Грим

Бижута


Списания

Бейзбол

Футбол


Тенис

Водни спортове

Волейбол

Шах


Нощни партита

Телефонен разговор

Срещи

Филми с приятели


Подобно на играта с играчка, социалните поведения се различават също толкова много. Например, начинът, по който децата инициират взаимоотношения с връстниците, варира широко. Докато повечето възрастни обучават децата да пристъпят и да попитат “искаш ли да играеш с мен”, в реалността това не е най-естествения начин, по който се развиват интеракциите. Някъде, децата играят до друго дете и постепенно се въвличат в игра всички заедно. Често децата водят новия си приятел за ръката, за да улеснят социалната игра. В някои ситуации, децата правят въвеждащи коментари “Имам като тази играчка”, или задават въпроси “Откъде имаш това” Нито единият начин не е с предимство, съществува само многообразие, по което децата обичайно провокират социалната игра. Ето защо, критично е да се идентифицира начина, по който децата играят в обкръжението си.

Поради голямото многообразие от игри и социални поведения, тези умения са трудни за обучение. Родители/учители често се връщат към удобството на по-дефинираните и структурирани умения. Макар че DTT техниките се използват при обучението на тези умения, изисква се много повече креативност при тяхното осъществяване. Например, човек трябва да е умел при напътствията и осигуряването на последствия. Също така, от голяма полза са игровите и социални умения на самия учител.

Един от най-големите източници на съпротива е чувството, че поведението на детето трябва да е под контрол, преди да се пристъпи към играта. Поведенческите проблеми са много по-очевидни в по-малко структурираната среда на играта и социалните интеракции. Естествено, това не е основателна причина да се избягва развиването на тези умения. Всъщнот, тъкмо това е причината да се работи върху тази област. Съществено е поведенческите проблеми да се третират във всички ситуации!!!

Една последна причина за отлагане на обучението по развиване на тези умения е аргументът, че децата се нуждаят от език за социалните умения. Определено езикът помага, но не е съществен. Всичко, което човек трябва да направи, е да отиде в парка, където играят деца от различни националности. Бързо ще зебележите, че те си играят прекрасно, макар че не говорят на един и същ език. Затова, продължавайте и работете упорито, за да развиете основни езикови и когнитивни умения, но не отлагайте началото на играта и социализацията.

И
збор на целеви игрови умения


За да обучаваме на игрови умения, трябва първо да решим кои умения да изберем. Процесът на избор трябва да е внимателно обмислен. Игровите умения трябва да включват интерактивни умения, като игрите, които се играят на дъска, както и дейности, подходящи за самостоятелна игра. Предпочитания се отдават на активностти, подходящи за възрастта и пола на детето и улесняваща интеграцията с връстниците.

СЪОБРАЗНО ВЪЗРАСТТА. Една от целите на обучителната игра е да създаде у детето умения, които водят до нарастване на активността му при социалната игра с връстниците. Важно е да се избере игра, типична за неговата възрастова група. Макар че способностите му може все още да не съответстват на биологичната му възраст, предлагаме изборът на играчка да е максимално адекватен на биологичната му възраст. В повечето случаи, детето е в състояние да научи някакво ниво на подходящи за възрастта му умения, независимо от нивото на настоящето му развитие. Играта с играчки, асоциирани с много по- млада възраст, има стигматизиращ ефект върху детето и спъва възприемането му от връстниците. Изборът на игровите елементи също въздейства на самоуважението и нивото на зрелост, към които се стреми детето. Възрастовата условност се отнася и до други сфери – дрехите, раниците, кутиите за обяд в училище, прическата, общ външен вид и интереси. Видът и нивото на играта оказват фино въздействие на начина, по който възрастните гледат на детето, както и върху техните взаимоотношения. Искате да сте сигурни, че всички учители и обгрижващи имат съобразно високи очаквания, което от своя страна се явява кредит за детето да бъде способно и зряло.

Най - добрият начин да определим подходящото за възрастта е обикновеното наблюдение на другите деца, както и вида на използваните от тях играчки. Добър метод е да попитате децата и техните родители за любимата играчка. Отидете и в магазин за играчки и попитайте или прочетете коя е подходяща за възрастта на вашето дете.

СЪОБРАЗНО ПОЛА. С оглед на това, че децата днес играят с всякакви играчки, темата се очертава противоречива. Докато играта с кукли или “на кухня” първично се определя като момичешка, много момченца днес играят на тези игри. Аналогично, често срещано е заниманието на момичета с по –груби игри и спортни дейности. Независимо от тази толерантност по отношение на пола и игрите, за да улесним интеграцията между връстниците, все пак е необходима известна загриженост и предпазливост.

СПОРЕД ВРЪСТНИЦИТЕ. Съобразяването с възрастта и пола не е достатъчна гаранция, че избраната играчка /игра е обичайна за връстниците на детето. “Съобразно връстниците” означава, че играчките/играта е приемлива за децата, сред които детето се социализира. За да се увеличи възможността за интеграция, трябва да сте на ясно с какво играят връстниците на детето ви. В противен случай, вероятността за възникване на социална игра е силно редуцирана.

ПРЕДПОЧИТАНИЯ НА ДЕТЕТО. Макар че можете да осигурите външно подкрепление, за да ангажирате детето в игра/с играчка, подкреплението е най-ефективно, ако се явява поне част от радостта на детето от самата игра. Излагайки детето на различни играчки, определете тези, към които то проявява интерес, изразен чрез лицева експресия, вокализация или заиграване с тях. От голяма помощ е да се оцени коя играчка/дейност осигурява предпочитаното от детето сензорно въздействие. За това може да съдите от анализа на поведенията на автостимулация.

Не ограничавайте игровите активности само до тези, които си мислите, че детето харесва. Целта на тази програма е да разшири областта на интереси, а постигането на тази цел отнема време. В началото, много е важно да се предоставят голямо количество подкрепления при въвличане в активност, дори и за кратко време. Спазвайте краткотрайност по отношение на времевите изисквания, за да не провокирате неохота у детето. С времето имате възможност да увеличите продължителността на ангажирането на детето с игрова активност и да намалявате наградите, с превръщането на дейността в награждаваща сама по себе си.

Притежаването на значителен брой възможности, способства вашият избор на играчка, която е съобразно възрастта и пола, обичайна е за връстниците на детето и отговаря на интересите му. За щастие, днес повечето играчки осигуряват в голяма степен сензорни въздействия.





Самостоятелна игра


Накрая, вие желаете, когато е възможно, да изберете играчка, с която може да се играе самостоятелно, както и съвместно. Една от целите на играта с играчка е детето да се научи да се занимава самостоятелно през неструктурираното време. Следователно, не се ограничавайте само с игри/ играчки за двама и повече хора.


Обучителна игра


Обучението на игрови умения може да започне с представянето им по неформален начин. Изберете от 3 до 5 елемента, с които да работите по едно и също време. Някои от тях обединете в по - формална DTT програма (например, невербална подражателна програма). Другите са по– подходящи за работа по време на игра. Постепенно увеличавайте времето на играта и увеличавайте разнообразието на реакциите/отговорите, които дава детето с играчката.

Предимство е да въведете играта по неформален, “игрови” маниер, например на пода. При необходимост започнете и с по-структуриран обучителен подход – на масата. Освен, че намалявате евентуално отвличане на вниманието, ускорявате постиженията по отношение на играта и по – ефективно запознавате детето с основните стъпки в игровата активност. Процедурите по инструктиране включват демонстрация, игрови роли и диференцирана обратна връзка. След като са придобити основни умения при по-структурирания DTT подход, детето трябва да продължи и да упражнява и развива умения в естествена среда и по възможно най-реалистичен начин.





Компоненти на ефективното обучение


Вие използвате сходни обучителни техники при обученията на игрови, социални, комуникативни и умения за самооб-грижване. Ефективното обучение се разделя на 5 части:

  1. Индентифициране на съставните стъпки (анализ на задачата).

  2. Обучаване стъпка по стъпка.

  3. Повторение на упражненията.

  4. Употреба на стимули и погасяването им при необходимост.

  5. Подкрепяйте успешното доближаване към желания отговор.

Добрите учители следват тези стъпки независимо дали обучават на игрови, комуникативни умения, или обучават на компютърни умения или как да се удари топката при игра на голф. Умелите учители използват поведенческите техники независимо дали го осъзнават или не, от ски – инструктурите до треньорите на лиги, от диригента до учителите в неделните училища.




Анализ на задачата


Уменията трябва да са разделени на лесно усвоими части. Умението се “опростява” и това намалява фрустрацията. Това е сигурен начин да се уверите, че всяка отделна стъпка е разбрана. Освен това съдейства за последователността при различните учители. КРИТИЧНО е, целият екип да използва еднакви стъпки, изведени при анализа на задачата, и в една и съща поредност.

Най-лесният начин за анализиране на задачата е вие самият да завършите умението. Запишете всички необходими стъпки. След това някой друг да направи същото. Сравнете двата анализа на задачите и определете един вариант.

Броят на стъпките зависи от възрастта на детето и нивото му на функциониране. За да съдействате за успеваемостта, по-добре разчленете умението на повече стъпки, отколкото на по-малко. След като започнете обучението, ще разберете дали е необходимо да увеличите броя на стъпките или е безопасно да комбинирате някои. Ако детето изпитва затруднение, “разбийте” задачата на допълнителни стъпки. Ако то никога не направи грешка, обединете стъпките в по-големи компоненти.

С
тъпка по стъпка до овладяване


Хората често прибързват в обучителния процес. Но ако бързате прекалено много, вероятно е детето да не развие умението адекватно. Тъй като всяка стъпка е непосредствено свързана с предходната, умението се разпада. Обучавайте стъпка по стъпка !!! Не започвайте нова стъпка, докато предходната не е изцяло овладяна. Стъпката е овладяна, когато е завършена самостоятелно /т.е. без всякакви стимули/ в три последователни сесии при трима различни учители.

Вие решавате дали ще се движите напред или назад по веригата от стъпки. “Напред” означава да започнете с първия компонент на умението. След овладяването му, процедирате по следващото и т. н. “Назад” започва с последната стъпка, след което преминавате на предпоследната и т. н. “Назад по веригата” е по-рядко употребявана, но отлична процедура. Позволява на ученика продължително наблюдение на правилното изпълнение на задачата. Освен това, осигурява по-голямо подкрепление при началните стъпки, защото детето стига до последната стъпка по-бързо. То изживява завършването на задачата още от първата сесия, което се отразява в по-високото ниво на естествено подкрепление.




Концентрирано обучение


За да се ускори процеса на научаване и да се повиши нивото на изпълнение, важно е детето да получава множество възможности за заучаване. Прекалено често, учителите искат да изпълни задачата само веднъж и продължават напред. Ако отговорът е стимулиран, тогава не са предоставени достатъчно възможности да се затвърди наученото. По същият начин, както играчът на голф няма да стигне до определената зона и да поиска само 1 топка, детето не може да затвърди умението само от един път. То трябва да извършва умението отново и отново. Като направите ученето забавно, разнообразявате средата и/или материалите, когато е възможно, като осигурявате стимули при необходимост, както и множество подкрепления, до голяма степен намалявате фрустрацията и оттегчението, които евентуално биха били провокирани от повторенията.


Стимули и погасяване


Отнесете се до секцията за DTT процедури за по-задълбочена дискусия по темата.



Подкрепления


Подкрепленията са детайлно обсъдени в секцията “Деструктивно поведение”.


Развиване на самостоятелност


Една от целите на обучението на игрови умения е детето да се научи да играе без наставничество и супервизия. В началото, обаче, са необходими индивидуализирани инструкции, използващи DTT процедури. След като детето овладее умението, необходимо е да погасявате вашите наставления. Правете го постепенно.

Туширането на вашето присъствие обикновено започва, като спрете разговорите и контакта с очи с детето, докато то играе. Препоръчваме да използвате вербални подкрепления едва в края на активността. Тъй като подкреплението се получава само в края на играта, първоначално продължителността й е много кратка. Увеличавайте продължителността на активността само ако детето е в състояние да толерира отложения момент на подкреплението. Бавно погасявайте присъствието си. В началото стойте до него, преместете се няколко стъпки по-далеч, отдалечете се възможно най-много в стаята, излизайте за кратко и увеличавайте престоя си извън стаята.

ИГРОВИТЕ ПОЗИЦИИ са извънредно ефективни в развиването на самостоятелна игра. Първоначално установете една позиция, където са разположени играчките. По-късно добавете втора позиция. Научете детето, че след като приключи играта в една позиция, преминава в следващата. По-нататък увеличете броя на позициите. За тази цел помага, ако играчката предполага различно начало и край за играта. Ето защо, когато приключи, това е знак да премине на следващата позиция. За активностите, които нямат предпоставен край, използвайте таймер, който детето може да задейства само.


Каталог: cms -> upload
cms -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
cms -> Мароко-екзотика от „1001 нощи” 11-16. 10. 2010
cms -> Организиране и ръководене на организирана престъпна група за извършване на измами и по
cms -> Мотиви към присъда №125 постановена на 19. 07. 2012 г по нохд №123/2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово
cms -> Съвет на европейския съюз
upload -> Йорданка Ангелова Благоева


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница